Премини към съдържанието

Just a Stranger

Потребител
  • Публикации

    5618
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Just a Stranger

  1. Днес ми дойде идеята за съпоставка между интуицията (така, както аз я разбирам) и съвестта. И всъщност виждам припокриване изцяло. И интуицията и съвестта сочат нещата каквито са, лишени от оценките, желанията и разсъжденията на личността. И двете могат да се нарекат "добро", но това не е "добро"-то на личността. Интуицията и съвестта са най-дълбоко, в основата на човешката психика,неизменен във времето. Над нея аз поне виждам изгражданите в течение на множество животи тенденции на ума, имащи вече специфичен индивидуален характер и които обуславят чиовешката мотивация. Над тези е потокът на мисълта и желанията (кама-манас),възникващи при взаимодейстяието на вътрешните нагласи с вътрешните или външни обстоятелства. Ясно е, че за да се достигне до интуицията, желанията и умът трябва да са утихнали в максимално възможна степен. Но дали психичните тенденции оказват влияние за проявата й? По-скоро си мисля, че пречат, но без да съм уверен как и доколко.
  2. Най-различни. Дързост е да се осмелиш да преминеш и преодолееш някакви съществуващи граници и ограничения. Страхът от високото примерно ограничава човек при извършването на определени действия. Скачайки с бънджи от високо, такъв човек проявява дързост, защото прекрачва това ограничение. Тук за нахалство не може да се говори. Но ако примерно един човек наруши границите на нечие лично пространство засягайки в разговор някаква болна за него тема, без готовността и съгласието на човека отсреща, можем да определим тази постъпка като нахалство. При дързостта изобщо може и да няма друг. Дадох такъв пример. При нахалството има, защото засегнати винаги са други хора. Няма значение обаче кой ще определи една постъпка като нахална - извършителят, потърпевшият (потърпевшите) или страничен наблюдател. Мотивацията на извършителя също е без значение в това отношение. Тя е от значение за друго, но не и за оценяване на степента на накалство. Колкото до субективния елемент при разграничаване между дързост и нахалство, той разбира се може да съществува, но би следвало да се търси обективността при оценката, за която няма значение дали си засегнат или не.
  3. Въпросът е доколко доброволно са се вакрисинали. "Ония там" са много по-зависими от системата в която живеят, осигуряваща им далеч повече удобства и по-висок стандарт на живот. Съответно желанието живота им да се върне в познатото и удобно русло е по-силно и са готови на повече жертви за това. Но нищо няма да им се върне обратно. Бавно лъжичка по лъжичка ще им тестват границата на търпимост (всичко друго би имало непридвидими последствия) за да могат да открият най-изгодния за управляващите, но все пак поносим за средния човек баланс. Да, последният ще трябва да се съгласи на компромиси и да се откаже от някои удобства и ще га направи не за друго, а от страх нещата да не се влошат допълнително. Движението в тази посока е очевидно. А тук при нас доверието в управляващите съвсем естествено е изключително ниско, като вината си е изцяло в управляващите. Доверието се печели бавно и с пресилени кампании няма да стане. При нас просто ще наложат мерките от развитите страни под претекст, че там те работят и също ще ни ограничат правата, но без да имат тази подкрепа, както там. А ако недоволството стане прекалено, винаги могат да отслабят мерките временно, до следващия път и следващия опит.
  4. Добре е да не се залита в крайности. Бутончето на клавиатурата има свободно движение в една определена посока - надолу. Има и други възможности, но те ще изискват чук примерно. Свободата е ограничена от функциите които единицата изпълнява в съответната система. Имам предвид копченцето като част от клавиатурата и лаптопа. Човекът разбира се е свободен в далеч повече направления. Това обаче не отменя ограниченията в други направления. Свободата реално се отнася до възможностите, които имаме. Разбира се те се променят или могат да бъдат променяни в определени граници с времето и условията. Оттам нататък е въпрос на желание, решение/избор и усилие. Свободата при избора (при желанието няма избор, а осъзнаване на желанието, което желание пък възниква в резултат от налични тенденции и нагласи сформирани в резултат от миналото, включително и от изборите и действията в миналото). Добре е също да може да се направи разграничение между действителна свобода и усещане за свобода. Последното зависи най-общо от степента в която успяваме да реализираме желанията си и най-вече тези си желания върху които фокусираме съзнанието си в най-голяма степен. Така се получава, че дори и неизпълнението на едно елементарно желание, върху което обаче човекът се е фиксирал изцяло, да му създаде усещането за липса на свобода. А може да се случи и обратното, поне временно.
  5. Най-човешкото е да си творец. Най-Човешкото е да си Сътворец. Тези две изречения разбира се не дават изчерпателен отговор на въпроса, а са само резултат в крайно сбит вид на една поредица от мои разсъждения. Изкуственият интелект не може самостоятелно да инициира дейност, съответно да говорим за творчество. Тук трябва да спомена, че в случая разглеждам творчеството в един малко по-абстрактен смисъл, а именно, че за мен творчество е всяка дейност инициирана в някаква степен съзнателно и водеща до реализирането на съответния резултат. Така в този контекст, човек във всеки един момент е (съ)творец на бъдещето си, на обкръжението си и на самия себе си. Разликата от животните е във възможността на човека да прави това целенасочено и разумно. Без значение дали му се иска или не, дали го осъзнава или не, дали го прави преднамерено или не, човекът във всеки един момент може да се каже, че участва в изграждането както на своя индивидуален живот, така и в Живота като цяло. Знам, че много тук биха възразили, че действията на човека не са задължително творчество, но принципно разлика няма. Дори и с мислите си човек във всеки един момент оказва влияние най-малкото на вътрешния си психически свят изграждайки го в процеса на своята психическа дейност. Всъщност всичко това написано по-горе не е нещо по-различно от описание на кармичния закон от един малко по-различен ъгъл. Когато става въпрос за Човек (с главна буква), то вече се има предид идеала, всичко това най-възвишено и духовно, което свързваме с човечността. Творчеството в този смисъл вече не може да е произволно, а продиктувано от мъдрост, съпричастност с останалите, добри намерения, отговорност и др. Такъв човек е вече преобладаващо Сътворец, защото осъзнава взаимосвързаността си и необходимостта от координация на всички елементи на цялото в търсене на максимална полза и ефективност. Ако изместим фокуса от социалния върху духовния план, то Сътворец, вече включва и познаване на живота на духа, на Бог както и познаване и пълна еднопосочност с Божествения план. За който не приема съществуването на духовна реалност, разбира се, може да се ограничи до морала и социалната действителност. Избрах да поставя акцента върху творчеството и да посоча елемента на творчество във всяко едно човешко действие или мисъл, защото действията и мислите изразяват цялата гама от характеристики на човечността. Именно ежедневните действия и мисли са най-точния показател, защото епизодичната проява на разум, на любов и състрадателност, на загриженост за другите, на стремеж към красивото, на иновативност и гъвкавост и т.н. не са показател за действителното им притежание, а най-много да бележат някакъв начален етап на овладяването им. Човечността (с главно Ч) следва да се проявява във всеки един момент - трудна за постигане задача наистина. Човек следва да се почувства като част от Живота, не само като наблюдател, но и като определяща го в някаква степен сила - творческа сила. А каквото сътворим с това и ще живеем.
  6. Аз разграничението между дързост и нахалство го правя на база на това за преминаване на какви точно граници става дума. Да преминеш едни граници може да е полезно за теб и за другите, докато да преминаването на други - не. Нахалството свързвам най-вече с нарушаване на личните граници и на свободата на някого. Нахалният човек всъщност не преминава отвъд своите граници, а само нарушава чуждите. Навлизайки в "чуждата територия" обаче, той бива овладян от илюзията за експанзия, за разширяване и свобода. Но такива в действителност няма. Разширението не е реално и границите на другите трябва да бъдат нарушавани отново и отново, само за да се поддържа илюзията, която във времето може да прерастне в навик и зависимост. Така нахалството се превръща в стереотип на поведение, от който вече няма отърване. Но пък нахалникът живее с илюзията, че е свободен и че поедението му е израз на свобода.
  7. Прояви на духовността. А те са чрез знанието и разбирането, чрез изкуството и красотата, чрез любовта, искереността, добронамереността, себеотрицателността, търпението, проницателността, увереността и др.
  8. Не, не би следвало. Ако се обхване цялостната картина, изводът не е този. Религиите и последователите им са взаимозависими. Човек намира своята религия според своето съзнание. Начинът по който човек разбира религията също е според съзнанието. Различните последователи дори и на една и съща религия имат различни разбирания относно засегнатото в нея. Също така да не забравяме, че човек се ражда в едно общество където се изповядва определена религия според кармата си. Т.е. той вече има предразположеност да е част от тази религия, а не е попаднал в тази среда случайно. Промяната в религията е следствие от промяната в съзнанието на последователите й. Влиянието в обратна посока е по-малко. Религията оказва влияние върху съзнанието, но влиянието й върху духовното им развитие съвсем не е определящо. Всичко си зависи предимно от самия човек. Какво се получава на практика: религиите се раждат, стигат до своя апогей, след това постулатите им се превръщат в мъртви догми, западат и умират. А на тяхно място идват други изразяващи съзнанието на хората в по-голяма степен. Т.е. не религиите се променят, а се заменят от нови. Бог може да е един, но различията в съзнаниета на хората не позволяват да се изведе много общо, което да ги обедини. Т.е. религиите и сега имат много общо по между си, но имат и различия и това е така, защото подходът към различните съзнания следва да е различен. И пак ще повторя, че духовното развитие се осъществява от самия човек, той сам следва да се ориентира в пътя, който да избере, дори и с цената на грешки. Различия има навсякъде и те ще продължават, докато една голяма част от хората не осъзнаят, че за основа във вечността може да служи само неизменното и да започнат да изграждат живота си на тази основа. Докато дават приоритет на дребните си желания и привички, то и различията ще са колкото са последните.
  9. Въпросът не беше въпрос, но както и да е. Не ме интересуват неконтрулируемите неща. Интересува ме това, което е във възможностите ми, както и разширяването на тези възможности, ако е възможно и необходимо. Ако си изградил представа за мен, че много държа да контролирам всичко около себе си, тя е погрешна. Къде видя "не трябва"? Тук така или иначе съм за това - да споделя, но не всичко, а това, което самата дискусия ми подскаже, че е удачно. А и не винаги преценката за това какво да напиша и подборът на думи са най-правилните, но така или иначе гледам да намирам средата между казването на прекалено малко и казването на прекалено много. Какъв отпор, каква критика? Какви съвременно установени факти за мотивацията? В основата на волята стои желанието. Мотивацията определя характера на желанието (не самото желание) така че не влияе върху волята директно, а индиректно чрез него. Мотивацията е определяща преди всичко за кармата, но това е друга тема.
  10. А трябва ли резултатът от това "задълбаване" да бъде споделян, още повече пред всеки? И още повече, че е налице опит с резултата от споделяне на далеч по-основни положения, който вече ме кара да съм изключително внимателен споделяйки. А и съм сигурен, че назад в мненията е засегнато и определение за воля, свобода и за добро и зло. За случката от Едем конкретно мога да коментирам само с човек запознат поне в общи линии с написаното във втори том на Тайната Доктрина на Блаватска. Иначе е безсмислено, защото ще са налице съществени разминавания в тълкуването на тази глава от Библията. Сигурност в свят в който винаги може да ти се случи нещо неочаквано; в свят на непридвидимост и постоянна промяна може ли да има? Сигурност може да има само в това, което е неизменно (разбира се трябва и да го познаваш). Свободата от своя страна и действията ни винаги са свързани с промяна или поне с възможността за такава. Разбира се изводът, че свободата и сигурността са противоположни, ще бъде погрешен, но можеш ли да съгласуваш неизменното с променящото се?
  11. По отношение на израза "свободна воля", използването му си има своите основания. Изборът и волята често се смесват, като основната причина за това е тяхната тясна взаимообвързаност. Наистина между тях може да се направи разграничение, и е добре да се направи, но след това е добре те отново да се вземат предвид като едно цяло. Изборът не е еднократно действие. Упражнявайки волята си в избраната посока, човек постоянно прави избор дали да продължи по нея. Това често остава без внимание и не оставя отпечатък върху съзнанието. Но това простоянно вземане на поддържащи волята решения може да се наблюдава отчетливо примерно при извършването на дейности изискващи сериозни усилия от страна на човек. Той във всеки един момент може да е поставен пред дилемата да се откаже или да продължи. Особено пък ако няма изграден навик свързан с въпросната дейност. Възможно е и нещо от обкръжението да провокира дотолкова силно вниманието ни, че необходимостта от избор да стане видима. Поддържането на избраната посока на действие е постоянен процес, без значение доколко се осъзнава. Ние вземаме постоянно, във всеки последователен момент решения да продължим в избраната посока или да не продължим. Вижда се, че изборът и волята, дори и да могат да се разграничат, в действителност действат съвместно, като едно цяло. А свободата се изразява и чрез двете. Вече обърнах внимание на това. Изборът на посока зависи от ума (даващ оценка за разумността на избора), желанията, навиците и това доколко забелязваме и разбираме наличните възможности, а реализацията зависи от нашите умения и способности (и разбира се влиянието на обкръжението като външен фактор). Това, кое и доколко владеем е въпрос за друга тема, а и отговорите ще са твърде различни. Владеем временно тялото си - да, но аз поне не изключвам ума и свързаните с него качества, също и желанията, а сигурно ако помисля повече ще добавя и друго. Споменаваш отдаване на желанията, но това свобода ли е? Свободата означава възможност както да последваш, така и да не последваш едно желание, ако сметнеш за по-удачно. Особено ако желанието е вредно и/или свързано с навик, то следването му свобода ли е?
  12. Това, което владеем, т.е. което можем да управляваме, е това по отношение на което прилагаме волята си. То е пряко свързано и със свободата, защото свободата винаги се отнася до възможността за вземането на решения и реализирането им, а това изисква умения и контрол.
  13. Бог отговаря без да се натрапва.
  14. Преди всичко трябва да си зададем въпроса: какво би означавало да има само една религия? Може ли това, което наричаме "духовно", което е без граници и безкрайно разнообразно в проявите си да бъде изразено чрез нея? А наред с религиите духовността се изразява и чрез науката, чрез изкуството, чрез всички надличностни действия от страна на човека... Може ли да има само една наука или само едно изкуство? Защо тогава трябва да има само една религия? Никоя наука, никое изкуство и никоя религия не могат да бъдат изчерпателни по отношение на духовността. Дори и всички тези заедно не могат. Разделението е нужно, защото човешкото съзнание не е в състояние да обхване всички тези прояви едновременно, да ги изучи и разбере. Това е труден и продължителен процес и разделянето е необходимост за овладяването им. Но на човека освен да разделя и анализира му е предоставена възможността и да интегрира различните елементи в едно хармонично цяло, да синтезира. Това обединяване разбира се не може да се извършва произволно, а възоснова на реално-съществуващите взаимовръзки между различните религии, между различните видове изкуства или между различните научни дисциплини. Вярата, знанието и творчеството в крайна сметка дори и да изглеждат като различни пътища, имат една обща, обединяваща ги цел, а всяко от трите съдържа в себе си и другите две.
  15. Сам си противоречиш. Щом е общо, значи се отнася и до избора . Колкото до волята, аз изрично посочих, че става въпрос за моменти на избор, но ти отново прибави и волята. Аз затова и като цяло избягвам по-сложни и заплетени изказвания, защото и в простите твърдения не се внимава и се изопачава написаното. Ами не, не се съмнявам, че го е извършил, а се съмнявам в това доколко цялата организирана структура от взаимозависими елементи необходими за реализирането на едно желание е негова. И доколко добре я владее и управлява за да може тя да се нарече негова. Сега, ако ставаше въпрос за юридическо тълкуване на понятието "собственост", то може да си собственик на автомобил, без да можеш да го управляваш. Но за действителното му владеене, то е достатъчно да можеш да го управляваш и да имаш такъв на разположение, без да е необходимо по документи да е твоя собственост. Да, за мен глупакът вземащ глупави решения няма тази свобода на избора, както разумния човек. И полагайки усилия за реализиране на тези глупави решения той не владее волята си и тя не е свободна.
  16. Що не опиташ няколко пъти да кажеш това на подобни хора очи в очи и ще се види дали е обида или не е. Да, изказа недоволство от учестието ми в подфорума за психология, защото според теб не съм компетентен. Но сега, когато стана въпрос за твоето и на рамус участие в тази тема, заемаш противоположна позиция. Да повториш едно и също нещо сто пъти не е критика. А когато е съчетано с епитети отнасящи се до личността, а не до написаното пък съвсем. Фактът е, че тук средата е махленска и наистина, който пише във форума си дава сметка за това и го приема негласно. Критиката в случая служи за оправдание. А думата "възпитаване" казва много. Помисли и над нея и с какви твои очаквания е свързана.
  17. Какво значение трябва да имат другите мнения по въпроса? Заради двама-трима човека да се сменя заглавието ли? И аз мога да изредя един куп неща, които не ми харесват, но когато не мога да променя нещо, приемам, че за момента не мога да го променя и толкова. Каквото и мнение да напише човек, и тъпо и смислено, то винаги ще има такива, които го приемат и такива, които не го приемат. Оценка може да даде само учител на ученик, но тук няма такива взаимоотношения (имам предвид по въпроси свързани с духовността). Какво като е честен? Даже не става въпрос и за това, дали ти се обиждаш. Нито за това дали има основания за твърдението си. Просто намирам подобни думи за неуместни. Всъщност зависи кой какви претенции има спрямо самия себе си. Аз не поставям високи очаквания спрямо участниците тук, защото не знам доколко те самите са взискателни и имат високи очаквания спрямо себе си. Ако те не са, аз защо да съм? А ако са, то би следвало сами да се контролират.
  18. Супер си е заглавието и повечето потребители смятат така. Очевидно е, че не осъзнаваш абсурдността на думите си. Отделно, че същото, което написа в един друг раздел за участието в темите, сега го пишеш с обратен знак. Пишеш за правилата на форума, но виж колко пъти употреби думата "прост" по отношение на друг потребител. Това е директна обида и нарушаване на правилата. Но такива реално няма, така че споко - можеш да си показваш простотията на воля.
  19. Изборът не е обещание. Може сега да решиш едно, а след пет минути противоположното. Но това второто си е отделен избор.
  20. Ок, избирате ме за министър, а аз поемам отговорността да ви спретна един правилник с описание как да правите нещата. Виж, с кравите ще е по-трудно да напиша правилника на разбираем за тях език.
  21. Обърни внимание какво точно съм написал на друг участник: "Но ти имаш само една последователност от моменти на избор". Първо пиша за избор, а не за воля. След като в даден миг човек осъществи избора си, той вече не може да бъде върнат. Може да последва нов момент на избор, който да е свързан с предходния, но той вече е друг. Последователност има и няма как да я отрека. Колкото до волята, ти я разглеждаш така: Ок, от чисто материалистична гледна точка имаш основание. Но въпросът е доколко всичко това е негово (от определена гледна точка е, но от друга не е) и по-важното, доколко е наистина свободен в използването му? Засегнах тези въпроси по-рано. Колкото до свободата, то тя върви ръка за ръка с ограничението. И няма да срещнем нито едното от двете в живота в чист вид. Всяко нещо, което е в някаква степен свободно, е и в някаква степен зависимо.
  22. Имаш проблем със самочувствието. Вземи му обърни повече внимание.
  23. И кое му е "добре"-то? Помисли си внимателно. В твмата за критиката също написа нещо над което си заслужава да помислиш. След няколко дни може и да го посоча директно. Рамус няма да го спомене, въпреки че е очевидно.
  24. Това, което си написал няма връзка с написаното от мен. Отговорил си, но на някакви собствени предположения и тълкувания. А "промяна в средата" е примерно да преместиш стола в стаята по-близо до масата за да се нахраниш, защото е далеч от нея. В случая съвсем тривиално и естествено действие. Но необходимо и също изискващо воля.
  25. Всъщност бях планирал други цитати и статии по темата, а този реших да цитирам в последствие. Тези другите я се появят, я не. Засега ще оставя темата за известно време и само ще ви гледам цирка. А и за тримата ви е добре да се научите първо да наблюдавате, а после да говорите. Защото иначе много не забелязвате, а го карате по инерция.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване