Премини към съдържанието
От 1-ви септември 2021 г., вход във форумите ще е възможен само с имейл адрес вместо потребителско име. Ако не помните имейла с който сте се регистрирали, вижте го в настройките на профила си. ×

Shiniasu

Потребител
  • Публикации

    5425
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Shiniasu

  1. Колко пък да е "определено". Мозъкът се развива и с това мислояните и други способности започват да се проявяват в по-голяма степен. Но те си съществуват като способности от миналото. Това са прекалено сложни процеси за да могат да се развият за няколко години. Не могат и за хилядолетия дори. Че аз съм написал много повече по темата от рамус. Хайде върни се и виж от къде започват споровете. Или трябва да си мълча и да трая, но не и да пиша непланирани от рамус неща. Ами като искаш направете си затворена група и си пишете по темата. Само че рамус не иска това.
  2. Което е доста неправилна асоциация. Подобна зависимост няма. Невежеството не е преибладаващо сред религиозните. По-скоро е обратното.
  3. Сам си го написал. Детето само свързва думите отвън с мислите отвътре. То учи езика, а не се учи да мисли. Написах ти, че си прекалено пристрастен и оценките ти са много изопачени. Повече няма да го споменавам. Един човек, действаш деструктивно, не ти прави впечатление, а зловредното му поведение е оправдано като "леки пощипвания", а аз еазбира се съм лошият, защото от време на време обръщам внимание на това. Е, с последното няма да спра.
  4. Дали рамус иска да сподели нещо изобщо? Да, отвреме-навреме казва или цитира нещо полезно, но твърде рядко на фона на останалото и по-скоро за да демонстрира активност. Цялото му участие във форума е един голям цирк. Високата сложност и тя си има своята цел - тя основно му служи за да влезе в ролята на компетентния. Иначе всички (или почти) са невежи според него. Каква е логиката да използва неразбираеми за човека отсреща думи тогава? В опита да откриеш някакъв много дълбок смисъл в това, което рамус прави, изпускаш по-очевидни неща. А също така и в опита да съгласуваш поведението му с образа, който вече си си изградил за него, започваш да си нагласяш заключенията така че да се получи припокриване.
  5. Отново изопачаваш тотално написаното от мен. Написах, че религията е външен израз на духовността, но ти изкара сякаш за мен духовността е производно от религията. Не, религията е производно на духовността и не може да се разглежда отделно от нея, а още повече двете да се противопоставят. Останалата част от мнението ти са поредните празни приказки незаслужаващи внимание.
  6. Кой знае пък, аз може и да реализирам "ролята" и на друго място освен форума, докато ти, "реалистът", "порастналият", "нефантазиращият" ще си останеш с констатациите си. Не е проблем какво е, но непрекъснато го повтаряш. Всяко действие предизвиква съответното противодействие, което е нужно за да придобие сила, да докаже жизнеспособността си и да се утвърди. Ти си противодействието, инерцията от миналото опитваща се да потуши всеки опит за развитие. Както посочих в друга тема, религият, вярата и въображението те дразнят вероятно до нетърпимост. Това няма никаква връзка с интелект и знания - причината няма как да я знам всъщност и тя вероятно е далеч в миналото (в предишен живот, въпреки че може да изглежда сякаш началото е събитие от този). Отново отричаш една абсолютна необходимост за развитието на хората (героите, не Дядо Коледа конкретно). А "този етап" ще отмине много много далеч в бъдещето.
  7. Не е нужно някой да ме покани, за да направя нещо. А то не е да защитавам вярващите. Всъщност не правя нищо друго освен да посоча как виждам нещата по един или друг въпрос, който е интересен за мен. А това е и идеята на един форум.
  8. Това е теза, която постоянно се опитваш да наложиш, но която е твърде далеч от истината. Изобщо не го играя ничий говорител. Ако правя обобщения, то е защото ги виждам като такива и като такива ги утвърждавам. И нямам намерение всеки път да повтарям, че изразявам собствена позиция и мнение. Някак си много банално ще се получи, освен и че по този начин ще се получи затвърждаване на илюзорното ми "аз" (ахамкара).
  9. Думите така или иначе са ограничени спрямо мисълта и никога няма да я заместят напълно, колкото и да се развива един език. А иначе когато има желание нюансите в смисъла, който различните хора влагат в понятията би могъл да се долови. Колкото и точни думи да се използват, възприемането е според съзнанието на възприемащия и според способността му не само за разбиране, но и способността му да погледне през очите на другия. Излиза, че е по-удачно вместо да се търси свръхпрецизност в понятията и формулировката на обясненията, да се използват (колкото и да са недоразвити) някои способности на ума да долавя замисъла на автора зад думите и да не се издребнява с претенции за адекватността на самите думи.
  10. Въпросът беше само кога ще реагираш. Просто когато са засегнат някои основополагащи фактори за развитието на цивилизацията като вяра, въображение (което ти наричаш фантазия) и религия (като външна форма на духовността и морала), не можеш да не се противопоставиш. Ти си изцяло изтъкан вътрешно от всичко противоположно. Цялото ти участие във форума се върти около противопоставянето на религиозността и вярата. Всичките ти представяния за възрастен, опитен, знаещ всъщност показват липсата на потенциал за развитие - ти самият отричаш необходимостта от такъв потенциал отричайки вярата и въображението. Остава едно сухо отражение, криво и повтарящо се. Поредният пример е по-горе, а упадъкът става все по-отчетлив.
  11. Общоприето е между двете понятия да не се прави разлика. А и тя е минимална. При контрола става въпрос повече за ограничаване в някакви граници на процесите, докато управлението акцентира на самата организация на процеса. Подобно задълбаване тук в един форум обаче не мисля, че е необходимо. То всъщност с нищо не беше полезно освен като оправдание за едни написани думи. Това е възможното в краткосрочен план. В дългосрочен обясних, че трябва да се преразгледа цялостното отношение, нашата предразположеност към подобна реакция, защото докато предразположението е налице, то и реакцията неизбежно ще се случва при съответните обстоятелства. Но промяната на психичните тенденции е бавен и труден процес. Старите модели на поведение към които човекът е привикнал (може би звучи странно, но) ще продължават да се борят с всички средства за съществуването си, докато вложената в тях енерегия не се изчерпи и не бъдат заменени с нови, евентуално по-адекватни модели.
  12. Всяка цивилизация е съществувала, съществува и ще съществува благодарение на религията. Един духовен човек не би отрекъл нуждата от религия. Нито пък един разумен човек. Религията е просто външна форма на духовността и да се отрича едното е отричане и на другото. Ако религиите са такива, каквито са, то е защото духовността на хората е на съответното ниво. Така че не обвинявайте религиите - те са отражение на вътрешния свят на хората. Останало без религия, обществото е обречено. Защото тази външна форма на духовността, колкото и да е несъвършена, обединява вътрешните светове на фората и им придава обща посока. Всяка единна нация дължи солидността си на религията. А опитите да се разделят религия от духовност са антисоциални. Тук някой може да възрази, че ако хората са с добри намерения, толерантни и водени от любов и съпричастност, светът не би имал нужда от религии, но това е утопия. Религиите са тези, които възпитават тези качества и осмислят придобиването им. А религиите са много и различни на пръв поглед, защото духовния свят е твърде непосилен за осъзнаване от страна на хората в неговата цялост и многообразие. Това, което различните религии представят са само фрагменти, които колкото и да ни изглеждат различни, отразяват аспекти от едно и също цяло. Ние самите - всеки един човек, който и да е той, познаваме духовността само в една ограничена степен и то главно представена ни от дадена религия или учение. Това са късчета, които ни се представят, защото цялото е все още несмилаемо за човешкото съзнание. И всъщност всеки си е харесал едно парченце, което приема за духовността, за истински важното и ценното, за единственото и неповторимото, но то си е само парченце.
  13. Изменяш твърдението ми. Това, че не си поставям граници доколкото мога, не означава, че съм извън всякакви такива. Къде остана безпристрастността ти, след като вече съвсем ясно започна да използваш подобни похвати в дискусията?
  14. Това е позиция. Моята позиция. Дали е алтернатилна на нещо си не е важно за мен. А ти в случая иронизираш без иронията ти да е подкрепена с нищо. Просто похват за злепоставяна - ако мине. Но за всички вече е ясно, че не си толкова чист за колкото се преставяш. Никак даже.
  15. Описваш себе си. Ти си компетентен само на думи.
  16. Аз не си поставям подобни граници. Ако кажа, че съм компетентен в някаква област, това означава, че базата ми за сравнение е ниска. Аз търся развитието там където намирам за необходимо, а моментното ми ниво не превръщам във фокус на вниманието си.
  17. Ти си от най-активните, най-шумните и най-упоритите. Опитваш се да приравниш останалите участници към някакъв психологически профил, което да придаде тежест на думите ти и едновременно с това да лансираш злепоставяща "опонентите" ти теза.
  18. А трябва ли? И още повече да я приеме. Защото аз примерно правя някаква разлика между двете понятия, но не там, където ти посочваш. Тези разминавания в тълкуването на понятията могат да се изчистят евентуално в един разговор, ако се даде възможност на всеки от участниците да изложи в по-голяма степен позицията си. Когато вместо това обаче още след първото твърдение следва реплика, че това не било така (най-вече според автора на репликата), вместо да потърсят допълнителни разяснения или пък да се оспори, но с излагане на алтернативна позиция, то обикновено разговорът остава повърхностен. Противоречиш си. Ти си този, който постоянно упреква другите, че разчитат прекалено много на взети наготово думи. Включително и по-горе с цитатите от уики. Ами те точно не са лично мнение но цитиращия, а по-скоро споделено. Колкото до отстояването на личното мнение предполагам, че знаеш отговора, а с въпроса по-скоро искаш да се абстрахираш от подобно поведение. Това обаче си е само желание непокриващо се с действителността. Тази "констатация" сама по себе си е провокация. В случая думите (ти сигурно ще го наречеш "клише"): Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"", са точно на място. Или може би имаш предвид, че твоите провокации са по-разнообразни? И в същото време, че другите са с далеч по-ограничени възможности? Съвсем като в рекламна или в предизборна кампания.
  19. "Връзката" или отношението към провокиращата причина може да се промени. Тя така или иначе се променя, но обикновено негативната й страна бива раздувана допълнително с времето. Но аз тук така или иначе не говоря за подобни крайни прояви, които дори и принципно да не са по-различни, изискват по-различен и по-внимателен подход (и с малки изключения външна помощ). В случая визирам съвсем обичайни предизвикващи емоционална реакция събития от ежедневието. А тези обичайни "малки" прояви за мен са по-важни. Малко по-рано споменах възможността за дистанциране (умишлено не използвам думата "абстрахиране", защото емоцията присъства и не е удачно да се правим, че нея я няма). Това обаче е умение, което трябва да се развие. Освен това при екстремни ситуации и още повече при липса на опит в подобни такива, то не е сигурно, че ще успеем. Просто оказващите влияние фактори стават много и силни, а ние не сме си изградили "навик" да се справяме. Страховете са полезни наистина, но до определен момент в развитието на човека. Ако си представим това развитие в бъдещето, не би трябвало да е трудно да се види, че тази необходимост е до време. Причината е добре да открие и разбере, но реакцията ни е резултат от множество наслагвания свързани с тази причина във времето до момента на самата реакция. Т.е. ние трябва да установим и моментното състояние, моментното си отношение. И всъщност това е, което можем да променим (бавно и последователно). Ако успеем да видим нещата (поне в някаква степен) такива, каквито са, а не такива, каквито си ги представяме, то ще се улесним значително. Но пък и това е умение, което не се постига лесно. По-скоро ти се иска. Всъщност замесваш убежедията там където според мен изобщо не е нужно. Убежденията сами по себе си изобщо не са в сферата на емоциите. Емоционалната реакция не се предизвиква от убежденията, а от емоционалните нагласи, които са се сформирали около тях. Двете наистина може да изглеждат като едно и също нещо, но за мен не са. Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че всъщност съм склонен да бягам от властта. Може би защото я свързвам с отговорност, която не искам да поемам... Но всъщност нищо от това казано току що, няма значение за друг освен мен. Войнствеността я свързвам с целесъобразността. В случая тя е дотолкова доколкото все пак отстоявам някаква позиция, но ако си забелязал, без да се задълбочавам особено. Последното го правя сам пред себе си. Последното изречение е далеч от истината, но всъщност показва, че имаш склонност да се увличаш прекалено много в желанието си да разбереш нещо или някой, и съответно изводите ти страдат от това.
  20. Първо трябва да се отчете, че емоционалната реакция вече е налична, когато тя бива осъзната. Т.е. когато казвам "контрол", то това обхваща времето от това осъзнаване нататък. Емоцията сама по себе си е реакция, от която обаче ние можем да се дистанцираме, след като вече сме я регистрирали. А за да не се прояви изобщо дадено нежелано от нас емоционално състояние, то вече трябва да се работи предварително с нагласите и предразположенията (или самскарите, ако използвам източния термин). Това е точно работата с причината - да разберем и евентуално да променим отношението си към причината и съответно предразположеността си да реагираме по нежелан от нас начин, когато тя е налична. Тези приказки са твърде общи и са свързани с много работа над себе си. Но мисля, че дават представа за това какво имам предвид пишейки за контрол.
  21. Ама разбира се. Изпляска си да пореден път сбърканите представи относно това кое какво било и какво трябвало да е, и с това всичко приключва. Ами като е предизвестен "нонсенса" защо изобщо си правиш труда? Или си се вживял прекалено в ролята на кръстоносец?
  22. И защо да е глупост? Или обяснението на рамус, че не съм компетентен и не мога да разбера е достатъчно? Пък тя и поредната. А на всичкото отгоре към моите думи прибавяш и свои, защото аз споменах само контрол над емоционалните реакции, а ти ми вменяваш някакво отричане на разбирането на предизвикващите ги причини. Виж само колко си пристрастен в две твои изречения. Посочих ти три аргумента в подкрепа на твърдението си. При това положение е безсмислено да отговарям за възможността/невъзмижността ьа контрол над емоциите
  23. Ами то това е представата за "аз". Азът е това което всеки възприема като свое тяло, действия, мисли, чувства, знания, взаимоотношения... Просто няма как да се търси "аз" извън самоосъзнаването. Т.е. представата за аз е продукт на ума, а не обратното. В това към което се стремят повечето религии, аз няма. Нито в татхагатагарбха, нито в атман или пуруша, нито в духа на християните.
  24. Може, ако ги е преживявал. Непознато състояние няма как.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване