Премини към съдържанието

Shiniasu

Потребител
  • Публикации

    1951
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Shiniasu

  1. Според мен не е задължително. Т.е. може да има, но може и да няма. Целта за да бъде цел, трябва да е поставена от някого. Този някой следователно винаги може да промени целта или да се откаже от нея. А аз виждам неща, които не могат да бъдат променени и именно ако съществуваше възможност да бъдет променени щеше да имаме само хаос и никакъв сигурен и неизменен ред в природата. Това е както аз виждам нещата за момента. Пак според мен духът отделно от материята не могат да породят съзнание. За мен духът е организиращият материята принцип. Какво следва от това - реално нито едното, нито другото съществуват независимо и отделно едно от друго. Това обаче не е представата за дух, която споделят голямата част от въпросните езотерици.
  2. Мъж съм. Правописна грешка Иначе не съм толкова навътре във фейсбук. Тази думичка "инфлуенсър" за пръв път я чувам. Нормално е да има разлики с другите зависимости. Все пак въпреки общите черти става въпрос за различни неща.
  3. Да, едно време се четяха книги, слушаха се касети, гледаха се видеокасети, играеха се електронни игри (говоря за такива в зали), билярд (от години не съм играла, а го правех всеки ден). Сега начините за губене на времето са по-различни. Телевизията само си остана и излизането с приятели. Да, де и работата. Игрите вече са в мрежа, разговорите също могат да се провеждат в мрежа. По-лесно е и по-необвързващо да си приказваш с някой непознат или полу-познат. А можеш да си говориш и с роднини и познати. Моментът на пристрастяване го има навсякъде. Дали ще прекараш пет часа във фейсбук или играейки компютърна игра - все тая. Да, като стана въпрос за работа - има ги и такива, пристрастени към нея. Може дори и към решаването на кръстословици да се пристрастиш, или към судоку. Променят се формите на зависимост, но зависимостите са друга работа. Да бъдеш независим - не знам, въпросът е много по-дълбок отколкото изглежда на пръв поглед. Всичко се повтаря, всичко е изградено от навици, т.е. утвърдени от многократно повтаряне действия. В същото време това следване на навиците не може да продължи вечно. В един момент зависимостите започват да действат унищожително за човека - за психиката или тялото му. В крайна сметка нищо не е вечно, дори и зависимостите. Предразположението към впросния навик остава и в следващото прераждане, но то е само семенце, а не вече порастнало растение, което да не може да бъде изкоренено (това последното невярващите в прераждането могат и да пропуснат). То си зависи от човека. И от самата зависимост разбира се. Някои са си вредни. Но зависимостите и в частност тази към фейсбук си имат и "добра" страна. В определени случаи те могат да се окажат по-малкото зло и да предпазят човека от по-голямо. Например някой, който прекарва часове във фейсбук, но няма алтернатива. Поне той не я вижда. Да предположим, че има свободно време, няма работа, телевизията не му харесва, книгите са му омръзнали, не обича да говори с приятели... Какво би станало с този човек, ако го няма това влечение към въпросната зависимост (в случая фейсбук). Ами ще страда психически - най-малкото. Това да харесваш нещо, пък било то и зависимост, кара човек да се чувства щастлив, поне временно. Друг въпрос е доколко това щастие е истинското Щастие. Друго, което ми идва наум. Ако го нямаше това привързване към едни или други неща, дали всъщност нямаше да бъдем прекалено разпилени в действията и желанията си, да нямаме стимул да се концентрираме, да проявим постоянство... Дали зависимостите всъщност не са временна необходимост за хората... Етап през който трябва да преминат.
  4. Тя и психологията май стана религия, само дето "психолозите" не могат да го осъзнаят. Е да де, клишетата на психолозите не са религиозни, а "научно обосновани". И се "изследват" зависимостите, ... от затънали до врата в същите зависимости. Щом психолозите са казали, че има такива зависимости - значи има, ама са все при другите. Странно защо ли. Май защото така е по-забавно - да си мислиш, че си живееш извън блатото. Да си мислиш, че щом виждаш някакъв проблем в другите, той няма как да се отнася и за теб. Йей - важното е, да си специален, извън стадото. Ама, че все още си овца - не е важно.
  5. Аз мога да си поставя някаква цел и в последствие да я променя или отхвърля. Така изменям средата около себе си доколкото мога за да постигна това, което искам. Но ако тръгнем от някаква абсолютна гледна точка, ако се абстрахираме от желанията и целите, които си поставят разумните същества..., всички останали промени се случват съвсем механично. Поне така виждам нещата. Проблемът е, че търсим някакво начало. Ние можем да проследим една верига от причини и следствия назад във времето, но доколко надалеч може да се върнем? Ние трудно може да си представим възможността да няма начало. Всичко, което познаваме е крайно и ограничено. Да, ние намираме смисъл в съществуването си. Но това предполага ли непременно, че някой или нещо е решил, че нещата трябва да се случват по този начин? Възможно е, но ние няма как някога да разберем, че е така. Ако светът в който живеем е самоподдържаща се и самодостатъчна система, няма необходимост от подобна външна за системата първопричина. А ако не е самоподдържаща се и самодостатъчна система, то тогава той е краен и е част от един по-голям свят за който нищо не знаем. Но така проблемът просто се пренася на друго ниво. Всеки така или иначе намира различен смисъл в съществуването си. Дори и ако се ограничим само с хората. А дали нещо от това, което правим има смисъл за някое от другите царства в природата? Ние развиваме съзнанието си, но дали това нарастване е количествено или ние просто създаваме нови идеи на базата на вече съществуващите, нови комбинации от вече съществуващи елементи. А възможните комбинации дори и на два елемента са безброй.
  6. Вероятно не се изразявам съвсем точно. Вероятно понякога изпадам в прекалени абстракции. А абстрактните идеи трудно се предават с думи. Двете подчертани твърдения за мен не могат едно без друго. Те описват едно и също нещо, но от различен ъгъл. Законите обуславящи съществуващото нито предшестват, нито са следствие от съществуващото. Те съществуват заедно и неотделно от него и нито едното не може да съществува без другото. Разбира се не искам да ангажирам никого с твърденията си.
  7. Човекът само описва това, което и доколкото разбира. Законите се извеждат на базата на наблюдения, експерименти и т.н. Това не е обуславяне. А законите не твърдя, че съществуват сами по себе си. Няма как да съществува закон без да е налично това за което законът се отнася. Поне като потенциална възможност. Няма как да съществува нещо, без наличието на закон органицираш неговото съществуване. Няма първично и вторично в тази взаимозависимост.
  8. По този начин може да се отхвърли всяко знание до което хората са достигнали и всяко твърдение, което някой човек някога може да направи. Ако си поставяме като критерий съвършенството то всичко което правим, казваме и мислим е погрешно. И дали идеята на Протагор всъщност не е да не вдигаме летвата твърде високо отнесено към настоящите ни разбирания? Всеки съди от собствената си камбанария, но и няма как да е по друг начин. А хората често забравят това и попадат в илюзията да приемат несъвършените си съждения за съвършени.
  9. Къде видя Бог в написаното? Някой може ли да промени законите на физиката обуславящи атомите изграждащи тялото ни или пък системите в които живеем (биологични, астрономични). Можем да променим способностите и предразположенията си, но пак следвайки определени правила обуславящи промяната, които правила отново не можем да променим... Не е нужно някой да създава всичко това. То не е и възможно - според мен.Това, което не можем да променим, можем да разберем и да се съобразяваме с него в опитите си да променим това, което е възможно - по отношение на нас, на обществото и света в който живеем... Естествения ред на нещата или дао е нещо, което не може да бъде променено. И идеята е да живеем в хармония с този ред. Равновесието в този ред не може да бъде променено и силите поддържащи това равновесие всъщност е законът за кармата... Ние можем да променяме само обусловеното, но и това води до съответните последствия и не се извършва произволно.
  10. Да, Лао Дзъ е глупак и Дао е глупост, за разлика от Рамус. Защо не слезеш на земята. Ами те и гърците и те милите са от прости по-прости, защото и те преди боговете са поставили Космоса. А думичката означава "ред". Т.е. няма богове без някакъв естествен ред, който да обуслови съществуването им. Та и те като Естествения ред на нещата при китайците са за детската градина. А будистите повтаряйки непрекъснато за взаимообусловеността на всичко съществуващо, дали пак не ни препращат към същата тази взаимообвързаност, която ние разделяма на закони и правила за да можем да опишем и разберем? Ама и те са затънали в безсмислени клишета. Какво може да промени човек и какво не може? - лесен въпрос, който задавам просто така между другото.
  11. Аз съм с китайците. Т.е. нещата са такива, каквито са. Това не ми се струва възможно да се оспори. А законите, логиката - те просто са начин частично да опишем това какви са нещата. Или поне доколкото ги разбираме. Законите не могат да съществуват отделно от това, което обуславят. Обусловеното не може да съществува отделно от обусловящите го закони. Кое е първо и трябва ли да има първо? За мен поне да се търси начало и първопричина на съществуването и на съществуващото е безсмислено.
  12. Не, това неговото е знание. Познаването е за такива като мен и теб, за които знанието далечна химера. Той човекът се е трудил за всяка трохичка знание. А ние... Така, че добре дошла в клуба на неизбраните (или пък на избраните - кой знае, познаването може да се окаже по-ползотворно, ако вземеш да нацелиш джакпота).
  13. Всъщност кой е достигнал границата на познаваемото за да твърди без съмнение какво се намира там? Предполагам, че можем да правим предположения на базата на това, което познаваме, но дали някога ще знаем със сигурност? И дали изобщо тази граница е статична и твърдо установена или се разширява? Ние боравим с мисли и идеи за да създадем представа за света. Но как може да се излезе извън идеите използвайки самите тях за разбирането им? Не трябва ли за целта да използваме нещо друго? Аз поне нямам решение на тази задача.
  14. Късе съм го направил? Ставаш банален с идиотщините си. Кои са тези мои вярвания? Будизмът и Платон поддържат идеята за съществуване на живот след смъртта на физическото тяло и толкова - факт. Това е тяхната концепция, не моята; техните вярвания, не моите. Дали съвпадат с моите или не в случая е без значение. С теб разговорът е безсмислен. Дори и с идиоти се разговаря по-лесно. Сори за грубия тон, обаче с теб явно по друг начин не може.
  15. В будизма се отхвърля идеята за вечен и неизменен "аз", но не и самата идея за някаква фино-материална или енергийна основа на тялото. Този "аз" обаче също като душата на Платон е отделен от тялото и всъщност е основа за неговото съществуване. Душата на Платон, както и "аза" на будистите (и не само) може да съществува и съществува извън тялото, след смъртта. В случая няма никакво значение дали "концепциите" на Платон отразяват истината. Но когато се коментира тема свързана с Платон е нормално да се обсъждат именно неговите "концепции" една от които е тази за душата. Ти обаче още при появата на думичката реагира не като дете, ами направо като бебе.
  16. Когато се коментира нещо написано от Платон, няма нищо по-нормално от това да се разсъждава върху душата. Самият Платон засяга темата и очертава определена позиция по нея. От Укипедия: "Платон смята, че душата е принципът, който „оживява“ тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В Републиката Платон придава на душата три части: Logos , свързана с интелекта, мисълта, разума. Thymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите Eros или още апетитите, които произхождат от тялото Платон извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон смята че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos-а. Платон използва концепцията за душата в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради „хорското мнение“ и дори „добрият“ човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията. За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на Сократ за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за душата." Да се пренебрегва написаното от Платон, когато се коментира Платон е смешно и тъпо. Още по-смешно и тъпо е когато се открива някаква тема за дискусия, когато откриващия темата няма никакво желание за дискусия. Все пак темата е интересна и появата и във форума може да е от полза за тези, които искат да я извлекат и да се включат реално в разговора, а не само формално.
  17. Принципно зависимостта от фейсбук не е по-различна от останалите зависимости. Човекът осъзнава зависимостта си, но е сформирал модел на поведение към който е привикнал до степен, че излизането от него да изисква усилия на които може и да не е способен. Хората като цяло обикновено правят привични неща. Денят им минава по един и същ начин, по една и съща програма. И това не е само защото животът ги е поставил в ситуация да следват тази програма. Всеки човек е подвластен на множество навици и неща, които прави, защото е привикнал и така полага по-малко усилия. По-лесно е да правиш нещо, което си правил хиляди пъти, което си повтарял и повтаряш ежедневно. По-лесно е да се носиш по установеното течение. С всички е така в по-малка или по-голяма степен. Фейсбук предоставя възможности, но и отнема от общуването. Писането по форумите също. Предимството е, че се създават групи по интереси, които в реалния живот е трудно да се изградят, ако се разчита на физическата среща. Аз примерно може и да се срещам с много хора през деня, но разговорите преминават или в посока свързана с работата ми, или нещо тривиално от живота. Но пък директния контакт в един разговор е важен. Той носи допълнителна информация, задължава в определен смисъл, въпреки че в друг смисъл е преграда... Но тези неща са ясни. Те сами по себе си не водят до зависимост. Зависимостта се създава чрез повтарянето на едни и същи действия. Особено когато човек възприема тези действия за интересни и носещи му удоволствие. Но идва момент когато дори и удоволствието вече да не присъства, дори и човек да е привикнал и към него, навикът си остава. Ползвам го с голямо неудоволствие в работата си. Постоянно ми стои включен и ми изкарва разни тъпи съобщения. Върши някаква работа с рекламна цел. Иначе от вкъщи не съм влизал във фейсбук от години.
  18. Всъщност една от идеите на мита за пещерата е да разберем собствената си позиция в света в който живеем. И тук трябва да се прави разлика между това да си чул за света извън пещерата, това да си го видял със собствените си очи, това да излизаш само от време на време от нея и това да не си свързан вече с нея. Аз лично не намирам себе си за излязъл от пещерата. Прозрял съм илюзорността и измамността на някои сенки - много или малко няма да коментирам, но знам че не на всички. А за света извън пещерата само съм чувал. Да си разкрил илюзорността на една, две или три сенки, нереалността на няколко отражения, не те прави свободен от илюзиите. И много хора, постигнали някакъв междинен резултат, попадат в капана на възвеличаването, което им пречи да осъзнаят реално позицията си.
  19. Аха. Ти с психолози говорил ли си? Не да си чел трудовете им, а със самите хора? Нямаш нищо общо с тях. Има специален клон от психологията, който се занимава с общуването. Въпросът обаче е не само да знаеш нещата на теория, но и практически да можеш да проведеш така един разговор, че и двете страни да имат полза от това. Понеже ми се е случвало да разговарям и с професори, и с доценти по психология извън лекции, то мога да ти кажа, че за тях е еднакво важно както да изразят собствената си позиция, така и да разберат позицията на човека отсреща. И никога не са се позовавали на титлата си, а само на статистически изследвания и ситуации от живота. Разговарял съм и с практикуващи психолози, не преподаващи психология - представители на различни школи. Пак виждам голяма разлика. Все пак нека не забравяме, че диалогът е двустранен процес между равнопоставени страни и всякакво изопачаване на това води до превръщането на диалога в нещо друго.
  20. Митът за пещерата... Да, от една страна може да се тълкува от гледна точка на психологията и то отново в няколко различни аспекта. Един е този, че всеки приема своите ограничени и често изопачени възгледи за единствено верните. Непознатото се отрича като несъществуващо и т.н. Но Платон дава и учението си за идеите и за света на идеите, който е първичен и базисен по отношение на материалния свят. Тук вече митът за пещерата може да се тълкува в съвсем различна посока. Може да се търси и аналог между въпросния мит, между излизането от пещерата и просветлението при будизма. А да се говори за просветление и за светове изън познатата ни физическа реалност с хора, които са като цяло материалисти... Платон в трудовете си ясно показва, че не е материалист.
  21. Тук авторът може да се постарае повече. Най-малкото да потърси връзка с вниманието, което можем да насочваме и концентрираме, и е пряко свързано с възприемането. А иначе добре се е сетил да постави "извън" в кавички в израза "извън нас". И това е много по съществена заблуда. Има ли реално нещо "в нас" и "извън нас"? Знанието дори и на най-примитивния човек е огромно. Насочването на вниманието спомага да се извика в съзнанието нужното знание, опит или спомен. Виждайки някакъв предмет в съзнанието се пробуждат хиляди асоциоции и спомени. Но дали става въпрос за възпроизвеждане на нещо записано някъде "в нас" самите? Или е записано някъде "извън нас" и достъпът е възоснова на това, че в хода на живота си сме получили някаква представа за въпросната информация, което ни помага да се свържем с нея. В мита за паметта се спомена, че паметта не е точно запис. Но дали проблемът не е в способността да се прочете паметта, а не в самата памет. Ние неразбирайки някакво явление от живота си, пречупвайки го през съзнанието вече създаваме невярна представа и асоциация свързани с него. С течение на времето наслагваме нови записи свързани с въпросното явление върху стария - вероятно все по-изопачени и несъответстващи на действителността. Да не забравяме, че записващата техника, въпреки че е ограничена от някакви сензори, с които възприема информацията, която в последствие записва, все пак не разполага със съзнание, което да се намесва и да изкривява потока на информация. И как става спомнянето? Ние като видим котка, веднага пробуждаме някакъв спомен за нея. Това може да стане и като прочетем за котката, или като помислим за нея. При машината това го няма. Там търсенето става с ключова дума или израз въведени от човека. Т.е. вниманието е нещо с което машината не разполага. Процесът на търсене е иницииран отвън. Машината ще си "спомни" съгласно някакви отново въведени отвън нея критерии. Какво би станало ако човекът не разполаггаше със способност да насочва вниманието си? Ако всяка асоциация, знание и спомен съществуваха едновременно в съзнанието му? Дали думи като "подсъзнание" всъщност не съществуват за да бъде заобиколен проблема? Човек или съзнава или не съзнава нещо. Но в даден момент вниманието му обхваща много малка част от всичко, което би могло да обхване. Къде е останалото? Да, под прага на съзнанието - лесно е да се каже. И с риск да прозвуча еретично, дали спомняйки си за нещо, ние не се свързваме със самото нещо, с някаква негова идейна основа, а не с някакъв запис, който сме създали вътре в нас?
  22. Това са твоите си представи за нещата, които приемаш за безсъмненно верни. Три-четири мнения по въпроса не са упорито тъпчене, но ти предварително си го приел за такова. Само така това, което правя в действителност може да се впише в прадставите ти за мен. Тези неща сигурно си ги чел, защото ги има написани, но въпросът е към кой ги отнасяш. Защото е често срещано човек да съотнася прочетеното от книжките към всички останали, просто защото вижда един симптом и омаловажава това, че останалите десет симптома не са налични. И това го има описано в книжките. Пишеш верни неща, но защо трябва да ги отнасяш към един или друг от участниците. Да им покажеш какви са? Ами те няма да го приемат. Наблюдавай, анализирай, прави си изводи, но личните оценки, без да позанаваш лично човека отсреща и без да е необходимо...
  23. Много хора се опитват да говорят от името на Бог. Бог не може ли сам да си каже, каквото има да каже? Дори и Библията - Бог ли я е писал? Дори не я е диктувал на някого. Само за едни заповеди дадени на Мойсей се твърди, че са диктувани директно от Бог. Затова и това противоречиво представяне на Христос едновременно като Бог и като син на Бога. Но пак си остава проблемът, че думите на Христос са предадени от друг в Библията. Не са написани лично от него, нито той ги е продиктувал лично на някого... Да вярваш на някого е едно, но на това, което други пишат, че е казал... На кого вярваш всъщност на Христос или на описалите живота му? Когато се позовава на Библията човек, на Бог ли вярва или на тези написали Библията?
  24. Виж как изопачаваш това, което четеш. Написах точно обратното на твоето твърдение - че за мен не е проблем, ако нечие мнение е необосновано. Друг е въпросът обаче, дали ще го приема като вярно и доколко. Аз не изисквам от другите да се обосновават тук в тази дискусия (другаде може да го изисквам), и аз самият може да не го правя. Съвсем естествено е не всички да са съгласни с това, което пиша, както и аз не съм съгласен с всичко, което другите пишат. Това са нормални неща и не знам защо трябва да се усложняват.
  25. И ако го направя - какво? Дай ми причина да го направя. Все пак ще го направя накратко. В последното му мнение има такива фрапиращи изопачавания на фактите, че повече от това няма накъде. Написах, че хората тук смесват вярвания със знания. И това е при всичко - без изключение. Той как го разбра и как го представи? И написа още цял куп глупости възоснова, на това, което си мисли, че е разбрал от думите ми. Къде е научността тук? Може причината за неразбирането му да е в мен - да не съм се изразил разбираемо, или пък написаното да не е вярно. Но той прави изводи, за които няма достатъчно основания. А когато претендираш за научност е необходимо не само да имаш основания, но и те да са достатъчно. Това че нещо е възможно, не го прави вярно. Това възоснова на какво е: Ако съм написал нещо, то е, че невинаги си обосновавам мнението и го правя само когато и доколкото реша и мога. Къде съм дал основание за подобен абсурден извод? Той научен ли е? Спирам дотук, защото разговорът и без това е безсмислен.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване