Премини към съдържанието

BitterSweet_

Потребител
  • Публикации

    257
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от BitterSweet_

  1. BitterSweet_

    Финалите на Евровизия 2009

    Песента, че е хубава, хубава е. Но България не я оцени. Даде й най-малко точки - само 2. резултатите
  2. BitterSweet_

    Спътник

    I got it under my skin. Изключително много ми харесва!
  3. BitterSweet_

    Финалите на Евровизия 2009

    И Турция печели не много отдавна - 2 години преди Гърция.
  4. Честито! Още много да следват. Както и награди.
  5. Миражи Удавници сме, вкопчили се здраво в хартиените корабчета на душите. С надеждата да е попътен вятърът, флиртуваме с морето, но брега обичаме. В дълбокото единствено на думи газим, а думите съвсем не са ни до колене. И вярваме, че другите предпазваме от собствените си корабокрушения. А сламките отдавна са се свършили – разграбихме ги за пера, прописахме. Мечтите си във салове превърнахме и търсим себе си, и прошка само в стихове. Мъртвите си тачим повече от всички други, забравили, че има живи за обичане. Удавници сме. И до смърт сме влюбени в душите си. А корабчетата - хартиени. Левена
  6. Блус 4 Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници. След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем, поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и дюли. Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата. Четем списания и вестници. Понякога говорим за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи. Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси, релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво. По-облачно. Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята. Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони, кораби, дървета. Събуждаме се много рано. Стоим така събудени. Прозорците са влажни и безпътни. Понякога не вярваме във нищо. Особено през март. Когато светофарите са натежали от плод и от мушици. Когато ме обичат се срамувам. Движенията ми се пръскат по стените. Стените са нацапани с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми. Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен. И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина. Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази аристократичност. И зеленината в погледа. Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам. Играя си с вратата. Не си познавам дрехите. Дори не зная как да се държа, когато ме обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност. Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите. Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея. С обеците й. И роклята. Елин Рахнев
  7. Елмаз и стъклО БТР
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване