Премини към съдържанието

marisa

Потребител
  • Публикации

    462
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

18 Добра репутация

Всичко за marisa

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 7.11.1988

Информация

  • Пол
    Жена

Последни посетители

16930 прегледа на профила
  1. Точно в момента в Исландия...и то многооо!!!
  2. marisa

    Искам....

    Искам да ви поканя да видите блога ни: supermuseive.blogspot.com ♥
  3. За блогване в http://supermuseive.blogspot.com ♥
  4. marisa

    Животът в Дания...

    Никой не ти гледа успеха от училище стига да е приличен. В Орхуския университет гледат хорариума часове от определени предмети и ако не е достатъчен за специалността, за която кандидатстваш, те карат да изкараш summer school. Общо взето тук всички влизат, но не всички излизат. 1. Погледни горе в поста ми. 2. Зависи от университета. Обикновено, ако го искат, го има в admission requirements. 3. Същото като 2. 4. Ако не говориш датски или холандски, ще имаш големи проблеми с намирането на каквато и да е работа. Ако нямаш и познати или приятели, които да са там, и чиито връзки да ползваш, шансът е минимален. Принципът е следният, ако има работно място, което чужденец студент да може да заеме, то е взето, веднъж освебоди ли се, то се предава на приятел. Така правят поляците, така правят естонците, литовците, а както гледам и българите. 5. 700-800 евро са ти минимумът, с който може да живееш (наем и храна). Между другото това се отнася и за 2те страни. Скоро бях в Амстердам, цените са също толкова високи колкото и в Дания. Успех!
  5. Току що го изгледах. Хареса ми фактът, че е смислово и визуално свързан с Коко преди Шанел. Хареса ми актрисата, която играе Коко, много женствена, много красива докато Одри носеше нещо момчешко в образа си, което не ми се връзваше с идеята за Шанел. Хареса ми и играта на актрисата, когато прелъстяваше. Носеше в себе си силата на жена, която може да е сама и независима, а в моменти на слабост като озни, в който вижда снимката на англичанина, да си позволи да има всекиго, дори и руснака. Защото в крайна сметка както казва в Коко преди Шанел "I always knew I'd be no one's wife. Not even yours." Руснакът не ми хареса. Езикът му, музиката му и поведението му бяха истерични. Идеята, че не може да се държи в ръце, няма смелостта да признае изневярата си и накрая моли жена си да не го зарязва, а да остане в къщата на любовницата му след като тя знае всичко, е направо абсурдна. Трябваше да изгледам целия филм и да прочета за пиесата, за да схвана, че началото (пиесата) и краят (моментът, когато са вече стари) са свързани: Оставяйки това настрани, филмът е добра част от историята за Коко.
  6. Когато ми се наложи. Плащам за услуги и покупки, които не могат да се осъществят офлайн. Плащам за няколко екстра функции в 1-2 сайта. Плащам за е-книги и музика. Май скоро ще започна да плащам за реклама. Не мисля, че проблемът относно ползването на този вид услуги опира до финансовите възможности на българите, а по точно до степента, от която хората се нуждаят от самите услуги. Не мисля, че много българи ще тръгнат да си купуват много *комерсиална* музика, книги или друга информация онлайн, ако могат да си ги свалят безплатно. Друг е случаят, когато стоката или услугата имат специфика и не могат да се намерят под път и над път, или пък източникът е важен, или пък срочността на транзакцията. Тогава искаш, не искаш, плащаш.
  7. Ам Ам, за целта има бутонче "докладвай", тъй като модераторите и администраторите сне четат всяка тема. По темата, самочувствието е клопка само за тези, които нямат основа да го имат. Толкова е очевидно, че не знам, защо въобще го дискутирате. Относно шоуто и хората, които участват в него: Мисля, че първият сезон беше различен от останалите. Беше интересен, защото беше нов формат за българската телевизия. Хората бяха различни, естествено могат да им се сложат всякакви етикети, но това сега не е от значение. Много от тях имаха самочувствие. Здравко също. Той беше показал всичките си добри и лоши страни в шоуто. Обаче човекът влезна, казвайки че има една мечта и че знае, че това предаване е един от шансовете му да я сбъдне. И той спечели, и той сбъдна мечтата си да си купи яхта! И аз мисля, че един човек, който е сбъднал поне една от мечтите си има право да има самочувствие. Всъщност после имаше още няколко човека, които влезнаха и показаха добрите си страни. ДесиСлава показа, че може да пее. Гейовете показаха, че са гейове, което за България си е акт на кураж. И тези хора имат право да имат самочувствие. Това, че е трябвало да се покажат или докажат чрез шоуто, оставям без коментар. А за повечето от останалите...и те имат талант, да правят сеир. И това не е толкова зле, защото голяма част от България обича сеира тоест го монетаризира. И както казва Би, бюджетът трябва да се пълни.
  8. Здравей, не знам дали вече си разрешил проблема си или дали поне си открил причините за него. Така или иначе, исках да ти кажа, че ако нямаш физиологически или очевидни стресови фактори, които да пораждат кошмарите ти, едва ли има някой тук може да ти помогне повече от това да те изслуша. Аз също имам подобни преживявания. Ако изобщо сънувам нещо, то ще са кошмари с огромен процент смъртност в тях. Сънувала съм смъртта на близки и познати, сънувала съм собствената си смърт, при което изпитах такова чувство, каквото ще изпитам отново само в момента, когато наистина умирам. Като хладен повей в лятна нощ, спокойствие, че всичко е свършило, и компютър, който се изключва завинаги. Трябва да ти кажа, че това е един от малкото случаи, когато наистина съм се събуждала облята в студена пот. 3 пъти съм сънувала смъртта на хора и на следващия ден се е оказвало, че наистина има покойници. И в крайна сметка никой нищо не може да направи. И да ми кажат, че сънищата ми са породени от страх от смъртта или от раздялата ми с близки хора, едва ли нещо ще се промени. Може би е така и какво от това... Съветвам те да се научиш да приемеш и да живееш със сънищата си, така както се учиш да приемаш и да живееш със страховете си. Всеки ден е борба. Може би, ако приемеш, че всеки сън е кошмар и че това не е чак толкова страшно или че поне можеш да живееш с това, нещата ще си дойдат на мястото. Поздрави
  9. Благодаря и на двамата. Microsoft Picture Manager свърши чудесна работа!
  10. Здравейте, търся програма, която да оразмерява цяла папка снимки наведнъж вместо да се налага снимките да се отварят една по една.
  11. 2 филма, които не ми дадоха да мигна от край до край Boiler room Филмът разказва за момче, което започва работата си като брокер, защото а) е твърде умен, за да ходи на училище и б) търси начин отново да се докаже пред баща си. По пътя към това се случват случки, научават се уроци...а Бен Афлек изиграва една от най-добрите си роли EVER! Наистина ЕVER! El Juego Del Ahorcado Филмът е испански, достатъчно, за да знаете, че ще е направен темпераментен и чувствен, както само в тази част на Европа знаят. Красиви актьори, красиво заснети сцени, красива музика. Много добър! Горещо препоръчвам!
  12. Изглежда наистина внушително...и пленително.
  13. Интересен поглед върху образованието в България. кредит: Елена Коцева, източник Кандидатската кампания все още не е отминала, макар че с всяка една година изпитите за прием във висши учебни заведения привличат все по-малко вниманието на обществените емоции. Може би свикнахме с постоянната в продължение на десетилетие статистика за около 60% двойки на изпита по литература в Софийския университет. Тъжна статистика - но факт. По-вероятната причина обаче юли месец да е по-спокоен вече са няколко други обстоятелства - това, че много вузове започнаха да приемат с оценката от матура. Още повече и това, че приемът във висшите учебни заведения е нищожно по-малък от бройката на завършващите гимназия по данни на Националния статистически институт. Което прави на практиката всеки дипломирал се гимназист студент, почти автоматично, нужно е само да се разходи до вуза и да попълни документите. От поне 5-6 години Софийският университет вече приема и с оценка среден (3), и обявява допълнителни класирания. Тъжно и жалко, дори и за тези, които с подигравка преди години се отнасяха към родителската истерия в двора на СУ "Св. Климент Охридски" по време на кандидат-студентските изпити. Но и тази година не се размина без скандали - и то корупционен. То какъв ли друг може да бъде скандалът, като на мода в българското общество е корупцията. Темата за матурата по български език клас беше изнесена от служител в министерството и продадена на избрани зрелостници в навачерието на изпита. Имаше операция на МВР с фрапантно име, задържани, прокурори, разследване, може би ще има и повдигнати обвинения. Добре, сега ще чакаме обвиненията. Интересен е обаче фактът, че внимание беше обърнато на тази нередност. Съгласяваме се, че корупцията е бич, тя е като гангрена в едно общество и адмирираме всички усилия в борбата срещу нея и с нея. Но увлечени по проследяване на кой, как и кога е изнесъл файла с изпитния вариант за държавен зрелостен изпит, не обърнахме внимание на самия файл. Няколко дена по-късно се състоя и т.нар. „малка" матура. Тук изнесен вариант нямаше, корупционен скандал също. Може би Министерството на образованието си закачи обеца на ухото и се подсигури - с напълно неизвестен дори и за учителите по български и за литераторите автор - Иван Джуренов. (Мога да призная, аз също не бях чувала името му, нито бях чела нещо от него.) Но и на този изпит сякаш съдържанието остана на по-заден план. Освен възмущението, и то слабо, в самия ден на изпита, от неразбираемия за ученик в седми клас текст. На двата грешни и некоректни въпроса никой не обърна внимание, въпреки че това е скандално, защото откроява проблем не по-слаб от корупцията - некомпетентност. Има обаче и един друг аспект около съдържанието на двата изпита - на малката и на голяма матура. Наложени един до друг, двата теста при сравнение събуждат един много сериозен въпрос - кой какво иска от образованието. Двата формата на изпитния материал съвпадат, но зачитайки се във въпросите - те питат за едно и също, питат за едни и същи компетентости, според модерната терминология на чиновниците от Министерство на образованието. Реално тестът за 12 клас освен заложеното количество произведения не добавя нови, реални и практически изисквани от ученика умения. Най-значимото различие е в последната задача - преразказ в 7-ми клас и интерпретация в 12 клас. Но като се вземе предвид факта, че в 6 и 7 клас нашите ученици пишат по учебна програма съчинение разсъждение, то и в 11 и 12 клас пишат това. На матурата в 12 клас пък отговарят на въпроси по български език върху материал, който се учи от 5 до 8 клас, а пък след това в гимназията няма време, пак по учебна програма, да се работи върху правопис, пунктуация и граматика. Така се оказва, че и седмокласниците, и батковците и каките им от 12 клас отговарят на едни и същи въпроси. Т.е. отговарят на едни и същи изисквания и съответно имат един и същи умения. И никой не може да ме убеди, че значимо е едно дете на 13 години да може да вникне в същността на понятията „жанр", „род" и „вид", при положение, че до този момент в училище е изучило около 20 текста. И тъй като именно тук е грешката във въпросите - то излиза, че и съставителите на теста (МОН, Инспекторатът по образование, или БАН, или учителите по литература) също не са вникнали в понятието „жанр". Също никой не може да ме убеди, че един дванадесетокласник може и трябва да запомни имената на всички герои от разказите на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, за да се падат въпроси от типа на: „Кой герой не е на.....?" И каква е точно компетентността, която се крие зад такъв въпрос? И след като минаха полицаите и прокурорите, и след като тече разследването по корупционния скандал в кампанията, остава един много по-съществен въпрос - Кой какво иска от образованието, точно? Какво искаме от нашите ученици? Какво искат родителите? Какво искат учителите? Какво иска Министерството на образованието? Въпроси засега без отговор. Ако изходим от тестовете - кашата е пълна. И ще стане още по-пълна, ако - не дай Боже - стане ясно, че самото министерство не знае какво иска. И ще си позволя едно „лирично" заключение - Поканена на бала да сина на моя приятелка, имах шанса да се запозная с няколко дванадесетокласника. Момчета, завършващи елитни гимназии в София, знаещи вече по два западни езика. Момчета от интелигентни семейства. Умни, амбициозни и малко уморени - все пак края на учебната година, а те не бяха си губили времето. Запознанството ми с тях промени в голяма степен мнението ми за настоящите ученици, а то не е никак положително след десетина години, прекарани като учител в средното образование. Общуването ми с тях беше удоволствие, въпреки че трябваше да отговарям на въпроси от типа: Какъв е смисълът на матурата по литература. Нито едно от тези момчета обаче утре няма да е тук - в България. Всички те вече са приети или кандидатстваха в момента във вузове в чужбина. При тази ситуация - няма какво да искаме и от вузовете - те ще си приемат с оценки и слаб 2, за да си запълнят бройката.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...