Премини към съдържанието

neleta

Потребител
  • Публикации

    37
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

34 Добра репутация

3 Последователи

Всичко за neleta

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 18 юли

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Germany

Контакти

  • Skype
    neleta777
  • ICQ
    0

Последни посетители

4343 прегледа на профила
  1. neleta

    Вълчиците

    Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната тайна. С абсолютната сигурност, че ще си остане тайна, защото само след миг ще бъде забравена. От всяка от тях ще получиш подкрепа - тогава, когато такава не идва от никъде. Без показност, без суперлативи. Без обещания и без онова тънко, горчиво чувство, че ще трябва да се отплатиш под
  2. neleta

    Aмпутираното винаги боли

    Стресна я блъскане на незатворена врата, сякаш лашкана от полудял вятър.. Отвори очи и се заслуша – навън дърветата спяха тихо , дори и листата не шумоляха. Открехна пердето. Луната се усмихваше, щастливо повела пълния си лик по вечните звездни пътеки.. Дървета бяха заболи кротките си върхари в светлината й и блажено спяха. Нямаше и помен от вятър... Някъде продължаваше да се блъска врата, лашкана от полудял вятър... И болки надигнаха глави. Упорити, драскащи, човъркащи рани, идващи от нищото. Необясними. Без реални поражения по тялото и органите й. Лия се сви и легна обратно в леглото си.
  3. neleta

    Съдби

    - Тя - Тя седеше на пустия бряг. Вглъбена в нещо свое, далечно, на което се усмихваше с кротка загадъчна нежност. Пръстите й механично рисуваха в пясъка. Очите й бяха затворени под дълги мигли. Разпусната й коса блестеше на слънцето с тъмен меден блясък. Не беше я боядисвала скоро и в основите си сребрееше. Лицето й не издаваше годините, а усмивката й беше усмивка на палаво дете. В краката й се разплискваха изумрудено-зелените вълни на безбрежен океан. Малко заливче, закътано сред високи скали, с врязани каменни стъпала. Сякаш, протъркани от милиони боси стъпки или от стъпките на една
  4. neleta

    В окото на торнадото

    Неочакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да понася себе си, камо ли изкуствените усмивки на безлики маски. Не й се обсъждаше времето - и то беше сиво и монотонно като всичко в нея. Включи компютъра и се зарови из сайтовете за почивки. Не знаеше какво точно иска и остави на моментната си реакция да направи избора. Очите й се спряха на ма
  5. neleta

    Понякога.... само понякога

    Източник: Като пръст над гроба ми
  6. neleta

    Не пускай халите

    Източник: За да остана в съня ти
  7. neleta

    Звездна скитница

    Пропищя небето. Не пл?сна кротък дъжд, а над мен товар от камъни изсипа. И гръм търкулна, и блесна изведнъж, а без дъжда бездомно скитам под това небе проклето. Пищи небето и камъни се сипят вместо дъжд. За тебе, все облаците питах. Сред тях, самичка не веднъж орбити пресичах, на звездите в това небе проклето. Дъждовна сред звездите все търся друго, огнено небе - да не сипе камъни върху ми. В друго време и в други светове, на Млечен път в огнените друми безпаметно да скитам.
  8. neleta

    Луна - вълчица

    Когато луната тез скали посребри и звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти - че луната вълчица е, приказно бяла, когато скалите в полунощ посребри. Тогава замлъкват дървета и вятър. Пред тебе звездиците танца си спират, а твоята песен лети над нивята. Че луната вълчица е мигом разбираш, когато замлъкват дървета и вятър. И нека дивото във теб да клокочи, да трептят посребрените лунно скали. Вълчицата - миг и при тебе ще скочи и лунната пепел над вас ще вали, дивото ли в тебе в нощта заклокочи. Звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча
  9. neleta

    Като сълзица

    Ръми дъждец и хоризонт в очите ми се слива. А някъде, дъх пилее вятър див и тъжна песен, облак пак извива. А аз те чакам в този ъгъл сив на Вселената, дори без теб красива. Шепти дъждът вълшебни приказки за световете, в които беше нашата любов. Малко пламъче в сърцето свети с туптящ във ритъма му зов... ти не вярваш, че дните ни са слети... Кълн? дъждът... В очите ми кълн? от много време. Защо разпали световете в мен и остави всеки ден за теб да стене? И нощите ми върза в тежък денк - на всяко утро да са пъкленото бреме... Блести дъждец... В очите слънчеви бл
  10. neleta

    Дали наистина те има ...

    Аплодисмменти
  11. neleta

    От: Като пръст над гроба ми

    Източник: Като пръст над гроба ми
  12. neleta

    От: Лунни водопади

    Източник: Лунни водопади
  13. neleta

    От: За да остана в съня ти

    Настръхнала беше нощта. Звездите, като в елха набодени свещи. Настръхнала беше и вълчата Луна, щом в пътеките си сянката ти среща. Хиляди пъти настръхваше моето небе, когато от болка сърцето се цепи. И вятър сълзите не иска да спре от очите, без тебе безпомощно слепи... А днес... то беше ли днес въобще... Още утрото настръхнало беше, че тази нощ люлях звездите в ръце, защото Луната в сърцето ми спеше... ... А когато ме няма край теб в полунощ и Луната е настръхнала и бодлива, извад? от сърцето ми своя сребърен нож, за
  14. neleta

    От: Целувката на Драгхер*

    Източник: Целувката на Драгхер*
  15. Не искам от моя Ад да ти подаря Не искам да ти дам от моя Ад когато в тези спомени се връщам. Изгарям в него от думите познати. Сълзите не мога да преглъщам. Стенат думи, в самота онемяли. Плачат струни на скършени ръце. Болят устни, от жажда почерняли от допир жесток с пясък нажежен. Притискам ранени, изхапани длани в миг на болка, да не вия на глас. А там горе, в гърдите ми, отляво тътен от разстрел бясно се разнася. Попивам старите, изписани думи. Събирам отломки, за да продължа да вървя по моите, нежелани друми... Не искам от моя Ад да ти подаря...[/font]
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване