Премини към съдържанието

cheetah

Потребител
  • Публикации

    1767
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от cheetah

  1. С риск и аз да раздразня чакащите отговора все още е в бъдеще време. ЩЕ има. Ся кога точноооооооо само звездите знаят. Ама ша ми кажат де и ще информирам
  2. Наистина е малко палаво с лс-тата защото доказано си блея. Но ще сколасвам където и когато увидам. Правила. Какво да правиш... Момичетата, които питахте имате си лс.
  3. А си знаел, че ша те зарадуем. А за другите на запад му викат уан степ ет ъ тайм. А ний тук паживьом увидим кат сколасаме с Пипин първо хихи.
  4. Къ мислиш Бобчо, дъл сме я подфанали. Пипин ми е голема слабост.
  5. Хайде мъничко да почетем пак едни ергенски хроники за загрявка: * * * * * * — Мистър Бърдуел! — провикна се той отново. В него започваше да се надига паника. За щастие най-после икономът се появи. — Да, милорд? — Какво означава това? — попита Джак и посочи дамата, сякаш тя беше заплаха, надвиснала над дома му. — О, милорд, виждам, че сте се срещнали с мис Портър и младите й поверенички. Млади поверенички? Тази дума изобщо не му се понрави. Внезапно вратата се отвори и той се втренчи ужасен в трите млади момичета, които връхлетяха в трапезарията. Три малки котенца в муселин, които се кикотеха и кокореха. Три! Да, сега вече беше убеден, че върху него се стоварва единствената напаст, която не бе спомената в Стария Завет — порой от жени. Годините, прекарани в града наистина бяха изпълнени с пороци, но, Господи, по колко начина човек трябваше да изкупи греховете си?! — Грр. Джак сведе поглед и видя малко черно куче от съмнителна порода, вкопчено в единствения чифт прилични ботуши, които притежаваше. — Изчезвай! — тросна се той и безрезултатно разтърси крака си. — Брут — извика едно от момичетата и щракна с пръсти, — достатъчно! Това е нашият домакин! Дребният звяр незабавно го пусна, седна на задните си лапи и загледа Джак така сякаш той бе изпуснато парче бекон. Свирепото изражение и лъвската козина караха кученцето да изглежда много по-злобно, отколкото предполагаше ръстът му. Момичето пристъпи напред и вдигна ужасния си, малък, ръмжащ компаньон. — Извинете, милорд. Страхувам се, че Брут е настроен прекалено закрилнически. — После закри с ръка ушите на кучето и продължи тихо: — Той има сърце на ловджийска хрътка, но за жалост няма никаква представа, че не е по-голям от кошница за шев. — Сигурна ли сте, че е куче? — поинтересува се Джак, а игривата госпожичка го изгледа косо с големите си сини очи. — Разбира се! — Тя вдигна животното към Джак, за да му даде възможност да го огледа по-добре, сякаш той имаше желание да се срещне отблизо с някакъв ръмжащ и хапещ мелез. — Във вените му тече кралска кръв, прадядо му е принадлежал на Мария Антоанета. На гости му бе и потомък на кучето на Мария Антоанета?! Навярно имаше треска. Това беше единственото обяснение. Момичето не спираше да изброява достойнствата на кучето, а тонът й предполагаше, че животното заслужава да му бъде отделено място в Дебретс. — Австрийският посланник ни подари Брут за единадесетия ни рожден ден. Джак се съмняваше в качествата на кучето, както и в прехваленото му родословно дърво. — Сигурна ли сте, че е било подарък или горкият мъж просто се е опитвал да отърве страната си от една изключително грозна твар? Преди момичето да успее да каже и дума, мис Портър пристъпи напред. — Милорд, съжалявам, че не са ви осведомили за пристигането ни миналата нощ, но икономът Ви ни увери… Бърдуел! Джак прикова поглед в него, но потайният иконом беше зает с почистване на идеално излъскания бюфет. О, да, това определено беше един от неговите планове! Не стига, че брат му постоянно му натякваше да се ожени, ами и Бърдуел не пропускаше удобен случай да спомене, че къщата има нужда от господарка. А междувременно, мис Портър продължаваше да бърбори: — … тъй като, разбирате ли, ни връхлетя бурята, а секретарят ви не бе склонен… «Да понася някой друг около себе си», предположи Джак. Бруно Джоунс не се доверяваше лесно, а още по-малко на жени — те го плашеха ужасно. Особено дамите. — …но тогава вашият любезен иконом ни увери… От друга страна, разчитай на Бърдуел да се притече на помощ. И да рискува толкова много… Паниката на Джак се увеличи десетократно. Ако някоя от тях стъпи накриво… Ако дочуят нещо… или още по-лошо — ако Даш все пак пристигне… —…уверявам ви, че нямахме намерение да… — Мадам — прекъсна я той, преди да е стигнала по-далеч в любезното си обяснение. — Вие и вашите поверенички не сте добре дошли тук. Искам незабавно да си тръгнете. Едно от момичетата — високо, русокосо създание, ахна при проявата на тази отявлена грубост, докато другите две — близначки, ако се съдеше по външния им вид —размениха решителни погледи, предвещаващи само проблеми. Това още повече затвърди убеждението му да се отърве от жените и високомерното им куче.
  6. Това е и последната готова към момента. Ето ве Тор отговарям. Ко да прая кат се бех запиляла по трънаците по празниците. Миси, че си ма заместила.
  7. Е хайде сега. Темата има за цел точно това, да сте във връзка с нас и ние с вас. Питайте си смело за всичко, което ви интересува. Друг е въпроса, че не винаги мога да изляза с конкретен отговор на всеки въпрос. Колкото до Куин има си причина отговора да дойде на лс, но не ми се ще да я предоставям на вниманието на аудиторията.
  8. След длъжкото празнуване отново съм тук и да отговоря на въпросите ви. Не знам дали ви е правило впечатление, но ритъмът на работа на екипа е изключително разнообразен. Това се дължи на много фактори, но най вече на субективен такъв. Тоест Тор правилно ме е заместила и е казала с една дума "когато". Този отговор няма за цел да ви изнервя и изкарва от търпение, каквото обаче определено ви е необходимо, щом си имате работа с нас, а да ви настрои психически, чее ... амиии... "Когато". Конкретно мога да кажа, че виждам по-скоро във времето Забраненият лорд. За останалите моля за кой ли път да се въоръжите с търпение. В ответ от наша страна ще се постараем да не скучаете докато станат, като ви развличаме с други, по наше мнение, интересни нещица. Толкова по отправените въпроси, тъй като виждам, че са се отзовали с лс за книжките на Джула Кралицова. По въпроса за разразилата се полемика няма да кажа и дума в отговор на дамата от Англия, макар много да ми се иска. Но тъй като осъзнавам, че мястото на такъв разговор изобщо не е тук - освен ако не цели директни нападки срещу екипа, при което веднага ще си изразя мнението - смятам, че дължим на домакините си в калдата уважение и когато кажат "Стоп!" значи е "Стоп!"
  9. Благодаря за ласкавата оценка. Ето такива думи ни карат да не спираме и да се стремим да ви разваме с преводи на любимите ни, а нядавам се и ви, книги. На въпроса скоро очаквайте точно "Сварената" хихи както си и викаме на галено ний и един Джак големо магаре. Амбицирали сме се да я пуснем за някой празник през май. Всеки ден не мой да е великден обачи то пък празници да искаш през май. Все ще я наречем на някой. По въпроса къде са книжките ни ще пусна линк на личен съвсем след малко.
  10. И аз като Блеки бая помислих дали да изразя мнението си по поставения въпрос. Но не защото ме е страх, или ми е неудобно, или ме сърби, ама не знам дали ме боли, да кажа какво мисля. Не! Този форум е докзал недвусмислено, че толерира всякакви мнения и съфорумците са тези, които решават какво да четат и какво да коментират. Тоест мен никой не ме е наказвал за инакомислие и така погледнато не виждам какъв е този вопъл, че някой се гневи срещу определени истини. И да истини са. Качеството в книгоиздаването е спаднало драстично. Изобщо няма да се повтарям с доказателства от личния си опит като преводач към такова или с още по горчивия си опит като читател. Причината да пиша е една. Неколкократно в постовете се спомена "Дрийм Тийм". Екипът няма претенциите да е професионален такъв. Нито пледира за безгрешност. Сега ако говорим за амбиции това е друго нещо... И все пак си даваме сметка, че никой не е безгрешен. Въпросът е обаче, че все по-често се натъткваме на безхаберие, склонност към тарикатлък и прочие долюбвани от нас качества във всяка сфера на бизнеса в България и това естествено дразни крайния потребител / ако реши, луна да викне земя де.../ И аз се радвам, че има нови книги. Радвам се на многото автори, които излизат и не на последно място си давам сметка и за средствата, които коства това на всеки издател. Но това не ми пречи да си усещам къде някой е оцапал хавата и да си викам защо мойта партньорка можа да ми даде книга само с две правописни грешки след три корекции, едната от които на свещ /сакатлък с тока, какво да направиш?!/, а издателства със сериозен екип да имат такъв неразрешим проблем с ОТК? Тъй като си задавам отговори ще завърша със следното: На когото не му пречат,очевидните на моменти за мен, безобразни грешки да си чете книгите и да им се радва. Който смята, че като говорим по проблема ще променим нещо към добро да говори. А ще има и такива като нас, които понеже "всичката са я мара втасали" се хващат дори да оправят бъкиите на издателствата и то само защото знаят, че има и читатели, които няма как да заподозрат, че "совите не са това което са" в дадена книга. / С последното визирам един проект, породен от чистия бяс, че издадената отдавна книга от любима авторка е буквално осакатена и няма нищо общо със себе си./ За многото книжлета в нашия жанр, категорично орязани от стила и емоцията на автора да не подхващам. В крайна сметка това превеждането е субективизъм и колегите преводачи са в правото си да отстояват собствена емоция- само дето ние искаме да четем авторовата, но.../ Тъй като спама беше велик да продължа с нещо по темата. Поради "уплах" дали ни читат под лупа бяхме запряли една отдавна готова книга. Обачиииииии, таковатъъъъъ..., нъл идат празници, та плюс минус ми се ще да се забъркаме пак с едни ергени. Да видим само кой точно празник ще уцели стрелата на амур с перца от "Дрийм"
  11. Слейд Доктор Триша Норбит се озовава прикована върху болнично легло от огромното тяло на мъж от Новите видове. Въпреки че е упоен от експерименталните медикаменти, той й обещава да я дари с удоволствие – но персоналът в болницата ги прекъсва. 215 е мъж, когото Триша никога няма да забрави. Когато отново го среща в Хоумленд... той дори не си спомня за нея! Любопитната нова лекарка иска да узнае всички подробности за чифтосването между човешките създания и Новите видове. Слейд й предлага да я образова нагледно, но тя не се интересува от забежка за една нощ. Младият мъж не може да й предложи повече, защото е преследван от спомените за една жена, която преди се е опитал да бележи, като я направи своя. Остава изумен, когато в лицето на Триша Норбит, разпознава красавицата от мечтите си. Става му ясно, че е сгрешил в отношението си към нея и никога няма да получи втори шанс. Но когато животът й е в опасност, той е единственият, който може да я спаси. По време на бягството им през дивата природа, желанието им се възпламенява и не може да бъде потушено. Пламенният секс, споделен по време на заплахата, носи опасни последствия, които ще променят живота им завинаги. ИИИИИИИИ... мъничко зарибявка от нас: – Хей, време е за ставане, сладурче. Бе все още тъмно, когато Триша отвори очи, Слейд не беше до нея. Той я хвана за ръката и й помогна да се надигне. Тя простена тихо и се изправи уморена. Не беше сигурна колко време е спала, но чувстваше, че не й бе достатъчно. – Върви около десет крачки в тази посока и си свърши работата – завъртя я, накъдето трябваше да отиде, и я пусна. – Да си свърша работата ли? – Сутрешно облекчаване – обясни той. – Побързай. Аз вече маркирах „дървото на момчетата“. – Нищо не виждам. – Точно затова те насочвам натам, накъдето няма да се удариш. Събуди се, док. След час, час и половина слънцето ще изгрее. Трябва да увеличим дистанцията между нас и нашите преследвачи. Вече успях да се кача на едно високо дърво и видях, че са загасили огъня, но все още усещам дима. Те са някъде там. Когато се развидели, ще им е по-лесно да ни намерят. Затова трябва да тръгваме. – Добре – въздъхна тя. – Предполагам, че нямаме нищо за хапване? – Не, съжалявам. Триша кимна и тръгна напред. Измина около дванадесет крачки, спря и свали панталоните си. Отне й около минута да се облекчи. Още не се беше разсънила. Бе способна да убие някого за едно кафе и парче хляб. Стомахът й се сви при мисълта за храна. Не беше яла нищо от вчера сутринта. Оправи дрехите си и се върна при Слейд. Чу го да се смее някъде отдясно, преди ръцете му да я хванат. – Оттук. Вървиш в грешната посока. Явно не си по ранното ставане, а? – Не, не съм. – Предполагам, че си от жените, които предпочитат да натискат многократно копчето на алармата и да станат в последната минута, нали? – Какво лошо има в това? Малко съм се отпуснала, след като напуснах болницата и започнах работа в Хоумленд. Успявам да си почина повече и не мога да кажа, че съжалявам. Младият мъж се засмя. – Без късна аларма тази сутрин. – Да. Вместо това ще бягаме, за да спасим живота си. – Така е – той си пое дълбоко дъх. – Мислиш ли, че ще можеш да вървиш известно време? – Чувствам се по-добре. Натъртена съм навсякъде, но ще успея. – Натъртена си от катастрофата или от мен? – Не се ласкай прекалено много – усмихна се Триша. – Размерът ти е впечатляваш, но все още мога да вървя нормално. – Готова ли си да тръгваме, сладурче? – Разбира се, захарче – засмя се тя и завъртя глава да не я види. – Захарче? – в гласа му прозвуча обида. – Защото искам да те оближа – отвърна му сладко. Той изръмжа и я хвана за ръката. – Каза го нарочно, защото знаеш, че трябва да тръгваме. – Сигурен ли си? – Да вървим. – Показвай пътя. Триша не виждаше нищо. Слейд я държеше здраво за ръка, насочвайки я къде да стъпва. Тя се спъна няколко пъти. На четвъртия, почти успя да падне. Той спря. – Ще те нося, докато съмне. Движим се прекалено бавно. – Съжалявам – искрено заяви. Ако не беше с него, той щеше да се придвижва по-бързо. Знаеше, че застрашава оцеляването им. – Не се притеснявай. Знам, че хората имат ограничени способности – отвърна мъжът весело. Младата жена вдигна ръка и му показа среден пръст. – Виждаш ли това? – По-късно, док. Приемам го за предложение. Ще се обърна, за да се качиш на гърба ми. Ето чантата, вземи я, не мога да я държа, щом ще те нося. Младият мъж внимателно промуши чантата през главата и рамото й. Обърна се, застана пред нея и клекна. Тя го яхна, като се хвана за раменете му, той я вдигна и тръгнаха напред. След известно време се развидели достатъчно и Триша можеше да вижда спокойно. – Свали ме долу. Слейд спря и пусна коленете й, за да може тя да се плъзне по гърба му и да стъпи на краката си. Намираха се пред стръмна клисура, която се виеше в далечината. Младата жена погледна в двете страни. – Ако скоро не излезем на равна повърхност, ще трябва да се катерим. Тъмносините му очи срещнаха нейните. – Изчаквах да се съмне, трябва да се изкатерим сега. Искам да те измъкна от тук. Добре се справяхме, докато те носих, но за нас е по-добре да сме нависоко. Защо ли си отворих устата, помисли си тя, но кимна. – След теб. Той поклати глава. – Не, ти си първа. Ако се подхлъзнеш, аз ще те хвана. Имаше основание. Пое си дълбоко дъх. Слейд й посочи място зад нея, тя кимна, обърна се и видя нещо като пътека, от двете страни обрасла с гъсти храсти. Сграбчи дебел корен на едно дърво и започна да се катери. На места земята ставаше камениста, но Триша продължи напред, като се хващаше за различни растения. Слейд вървеше точно зад нея. На едно място кракът й се подхлъзна, но той я сграбчи за глезена. Тя обърна глава: – Благодаря. – Продължавай нагоре, сладурче. – Разбрано, захарче. – Престани. – Първо ти. Младата жена насочи цялото си внимание към катеренето. Ръцете започнаха да я болят, но тя пренебрегна страданието, защото животът им зависеше от това. Слънцето изгря и студеният въздух започна да се затопля. Триша се изпоти. Щом достигна върха, изпъшка. Знаеше, че облекчението й е изписано върху лицето. Чувстваше се така, все едно се катереха безкрайно. Внезапно една ръка я хвана за панталоните и я дръпна надолу. Тя ахна и падна на колене. Слейд клекна до нея: – Стой долу – нареди той и я погледна раздразнено. – Сега сме на високо, по-лесно могат да ни забележат, а русата ти коса се вижда отдалеч. – Съжалявам. Не съм много наясно с тези неща. – За щастие, аз разбирам. Седни, почини си и пази тишина. Отивам напред да разузная. – Добре, както кажеш – беше изморена и легна на земята, без да се интересува колко мръсотия щеше да полепне по нея. Сложи ръка под главата си. – Няма да мърдам оттук. Слейд изсумтя: – Жени. – Мъже. – Многознайка. – Глупак. – Док, престани! – Като обикаляш наоколо, ако се натъкнеш на местното кафене, ще ми вземеш ли едно кафе мока? А кифла или поничка? Той се ухили и белите му зъби заблестяха. – Ще направя всичко възможно.
  12. Едно лс и утре ще те упътя в правилната посока. А петия Мак се вари. Малко на бавен огън ще е но ще си го направим мозък както винаги.
  13. Момичета аз не разполагам с информация книгата да е готова вече. До колкото знам преводачката и беше възпрепятствана да работи по нея за известно време, но съм сигурна, че тя ще ни зарадва с новини когато има време и възможност за това.
  14. Пишете ми едно лс момичета. Ще се радвам да се възползвам от помощта ви.
  15. Имаш лс. Що се отнася до Елоизката ще се наложи да почакате още. За съжаление не мога да се ангажирам със срок.
  16. Ето нещо ново, с което сме се заели. Дано ви е любопитно: заглавие на поредицата: Лорън Донър – Новата порода до сега от поредицата са излезли 9 книга първа книга- заглавие ФЮРИ Анотация Ели с ужас разкрива, че фармацевтичната компания за която работи извършва нелегални експерименти. Учените на компанията са комбинирали човешко ДНК с животинско, създавайки нова порода. Едно от тези създания пленява сърцето й и тя ще стори всичко по силите си, да го спаси – въпреки, че той я мрази. Фюри никога не е познавал състрадание или любов. Прекарал е живота си в клетка, окован и малтретиран от хората. Единствената жена на която си позолява да се довери, го предава. Сега, свободен той иска да отмъсти. Заклева се, че ще я убие, но когато най-накрая тя попада в ръцете му, да я нарани е последното нещо, което иска да стори. Фюри не може да устои на Ели – на докосването на ръцете или устните й върху кожата му, на тялото й обвито около неговото. Обсебен е от аромата на неговата жена. Ели желае Фюри, винаги го е желала. Мечтае за голямато му силно тяло и иска да излекува студеното му сърце. Но да обича Фюри е едно нещо, а... да го укроти, съвсем друго.
  17. хихихихи да си ми здраво само. харито та жди.
  18. Охохо Смърфито. Аве аз верно смених тела ама и веч забраиф. Ша ти го замятам на лс утре. И ша видим ко ша та натреса превядаш мило
  19. Очевидно не ви подсещам, а не мога да споделя повече затова просто пишете лс на мен или Рална който се интересува
  20. Като изучим букварчето обикновено се впускаме да учим по широкия свят, но за зло или добро все ни дърпа към нашия си бг свят та аз бих проверила там
  21. Ех надявах се всичко да обичате, но... Кака Лорка всички я тачим но си обичаме и другите бебета. Колкото до питането хайде де, проявете малко интуиция. Читанки като нас де се сбират обикновено?
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване