Премини към съдържанието

Shemett

Потребител
  • Публикации

    182
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

116 Отлична репутация

3 Последователи

Всичко за Shemett

  • Титла
    Почетен потребител
  1. А пеперудите са толкова красиви, защото всъщност са се преродили низвергнатите ангели от Рая в тях! И аз, застанала пред тях немея, за твоя рай да мисля си дори не смея, защото адът е разтворил свойта паст пред мен след онзи миг така болезнен и студен, когато райските врати пред мен затвори - сърцето си на друга ти дари, а моето на части раздроби. Така боли! Сега стоя сама в дъжда, с пречупени от болката крила, които влачат се след мен в калта.
  2. Plqsak, определено с този си пост затвърди мнението ми да прочета книгата. Само кажи, моля те, дали има подобни недоразумения като описаните по-долу в поста ти и в нея, за да не си давам парите напразно, а директно да я търся в електронен вариант или от кого да я заема. В последно време съм решила, че не си заслужава да тъпча гушите на хора, които ме подценяват като интелект, потребител и клиент! Що се отнася до втората част на поста ти, ако знаеше английски, щях да те посъветвам да си я прочетеш в оригинал, но уви, знам, че няма да можеш! Напълно ти съчувствам, че трябва да се задоволяваш с подобни ерзац-продукти. Но явно милите ни издателства, а и не само те, разчитат на хора, които не владеят чужд език и нямат друг избор, когато искат да прочетат дадена книга, за да могат да си бълват некачествената продукция без да се съобразяват, че все пак има някакви стандарти и правила в езика, които всеки един средно интелигентен човек трябва да знае и спазва!
  3. Момичета, радвам се за книгите, които четете, но доколкото си спомням в българския език няма сегашно ПРОСТО време, а има само СЕГАШНО ВРЕМЕ, което е от групата на простите глаголни времена. И за да не излиза, че се заяждам или съм голословна, ви пускам линк, където са обяснени времената: http://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/morf30.html А, иначе по темата, чета Sweet Nothings на Catherine Anderson. Приятна и лека за четене книжка, с интересна история наблягаща на човешките отношения и поради тази причина с ограничени сексуални изпълнения, което според мен не би се харесало на по-широката публика.
  4. Shemett

    New adult романи

    "...New Adult (NA) fiction is a developing genre of fiction with protagonists in the 18–25 age bracket. St. Martin's Press first coined the term in 2009, when they held a special call for "...fiction similar to YA that can be published and marketed as adult—a sort of an 'older YA' or 'new adult'. This category is intended to be marketed to post-adolescents and young-adults ages 18 to 30..." "...The Young Adult Library Services Association (YALSA) of the American Library Association (ALA) defines a young adult as someone between the ages of twelve and eighteen. Authors and readers of young adult (YA) novels often define the category as literature traditionally written for ages ranging from sixteen years to the age of twenty-five, while Teen Fiction is written for the ages of ten to fifteen..." И така да обобщим: жанровете young adult/new adult/adult, независимо дали става въпрос за любовни романи или друг вид литература, филми и т.н., не само характеризират възрастовата принадлежност на главните герои, а също така и възрастовата граница над която тези книги/филми са подходящи. Както се вижда от цитираните по-горе примери (съжалявам, че са на английски, но от дадения в по-горен пост линк към уикипедия,разбирам, че този език не проблем за пишещите тук и затова реших, че не е необходима да си играя да превеждам цитатите), така наречената Young Adult литература не е подходяща за читатели под 16 години, а New Adult (NA) fiction не е предназначена за читатели под 18 години. Следователно, терминът "Adult" (възрастен, пълнолетен) не е сложен самоцелно в наименованието на съответните жанрове, а като предупреждение, че този вид книги/филми и т.н. не са подходящи за лица под определена възраст, по-точно за деца под 16 години, което автоматично предполага възрастово ограничение към читатели/зрители и задължително уточнение за кого са подходящи и за кого - не.
  5. http://prikachi.com/images.php?images/842/7063842E.jpg
  6. Напълно съм съгласна, че различните хора имат различни вкусове, но не мога да разбера как така тази класация бие към Щатите, след като от многобройните англоезични писатели в списъка едва около двадесет (а може и по-малко) са американци.
  7. "Добра година" - Питър Мейл Френският Прованс видян през погледа на англичанин. Доста приятно четиво с добър превод /е, като изключим "четирсет" и едно-две "четирийсет", които,по принцип, направо ми бъркат в здравето като ги видя!/ ПП: След като прочетох по-горните коментари се замислям дали следващата книга, която започна да чета да не е някоя от изброените на Абъркромби.
  8. ... тя е топлината в нечия ръка, тя е светлината в дневната тъма, нелепата усмивка разцъфнала на твоята уста, красивата мелодия на песента, смехът звънлив на влюбена жена...
  9. Не го губи, не и този шанс, защото може той да е последен! Последен шанс за твоето сърце отново да обича, безпаметно отново да се врича забравило за болката предишнар предателствата, сълзите, скръбта и чуствата присъщи на страстта, дължаща се на огъня на младостта. Не го губи, защото идва есента обагрила в сребро твоята коса, изплела паяжинки нежни в самотната душа. Не я губи! Не бягай ти от любовта!
  10. Тор, с риск да ми затриеш поста или още някой да се почуства обиден, бих искала да отговоря на зададените въпроси на дамата, като тържествено обещавам, че това ще е последния ми пост по тази тема. Но това не означава, че ще престана да ви радвам с поредните скудоумия, на които попадна в дадена книга, без значение на кое издателство е или естеството на превода. Все пак конкуренцията е хубаво нещо - кара те да работиш по-добре и по-качествено /или поне някои ни кара да правим така!/. Приятен ден и от мен.
  11. Изобщо не съм се чудила дали да пиша или не тук, просто трябваше да намеря малко свободно време. И не мога да разбера, защо човек трябва да се чуди дали да пише или не в тази тема, след като тя е отворена за всеки? Струва ми се, че няма смисъл за пореден път да казвам какво мисля за некачествените преводи. Само ще кажа, че приемам такъв превод като подигравка със собствената ми интелигентност и езикова култура, както и това, че не съм чак толкова богата, че да си давам парите за некачествени продукти, т.е. за книги пълни със стилистически, смислови и граматични грешки. Що се отнася до преводите на Дрийм Тийм... Мисля, че от там започна всичко. Просто някои не можаха да преглътнат факта, че група ентусиастки, от които филолозите са двама или трима най-много, може да извади продукт, който е в пъти по-качествен и изпипан от това, което ни предлагат някои издателства и за което плащаме по 12-15-20 лв. и се налага да четем безмислици, буквализми или свободни съчинения, и се чудим каква е била авторовата идея, аджеба. И, за да не бъда голословна, ще ви представя два откъса от книга, която вече е издадена /и предполагам някои от вас вече са прочели/. Единият е от издадената книга, другият е направен от момичета от Дрийм Тийм. Няма да казвам кой кой е /даже няма да напиша имената на героите, за да не е чак толкова очевидно коя е книгата/. Молбата ми е да изчетете и двата откъса и съвсем искрено да кажете кой от тях ви харесва повече и да се аргументирате защо. А пък аз обещавам в края на май да ви кажа кой откъс е от издадената книга и кой е на тийма /ако междувременно някой не се е досетил, но със сигурност аз няма да отрека или потвърдя дали е прав или не до края на м. май/. Приятно четене, дами! ОТКЪС 1: — Значи ме отпращаш? — Виолетовите очи на ........ бяха широко отворени от изненада и ужас. — Не драматизирай чак толкова – отвърна баща й. — Разбира се, че не те отпращам. Просто ще прекараш една година в ...... с братовчедите си. ...... отвори уста: —Но... защо? ..........., очевидно притеснен, се размърда в стола си. — Смятам, че трябва да опознаеш по-добре света, затова. — Но вече съм била в .......! Два пъти. — Така е, но сега си по-голяма. — Той се прокашля няколко пъти и се облегна назад. — Но... — Не разбирам защо това представлява някакъв проблем. ........ и ......... те обичат като свое дете, а и ти самата ми каза, че харесваш ....... и ......... много повече, от който и да било от приятелите ти в ....... — Но те са ни на гости от два месеца. Не би могло да се каже, че отдавна не съм ги виждала. ....... скръсти ръце. — Утре тръгваш с тях и това е окончателно. Отиди в ........., ...... Забавлявай се. Тя присви очи. — Да не би да се опитваш да ме омъжиш? — Не, разбира се! Само си мисля, че смяната на обстановката ще ти се отрази добре. — Не съм съгласна. Не мога да напусна .......... точно сега. — Нима? — О, да. Заради домакинството, например. Кой ще се грижи за него докато ме няма? ........ се усмихна снизходително на дъщеря си. — ......., къщата ни има само дванадесет стаи. Не се нуждае от чак толкова много грижи. Също така съм убеден, че и малкото, което има да се направи, мисис ...... ще се справи с него без проблем. — А приятелите ми? Ще ми липсват неимоверно много. ........... ще бъде изключително разочарован, ако замина така неочаквано. Струва ми се, че се кани да ми направи предложение. — За Бога, ......! Ти и пет пари не даваш за младия ........ Не трябва да подхранваш надеждите на бедното момче, само защото не искаш да заминеш за ....... — Но аз мислех, че искаш да се оженим. Баща му е най-добрия ти приятел. ...... въздъхна. — Когато беше на десет, може и да съм таял подобни надежди за брак помежду ви, но още тогава бе очевидно, че изобщо не си подхождате. Ще го подлудиш само за седмица. — Загрижеността към единственото ти дете е трогателна — измърмори ....... — А той ще те отегчи до смърт — довърши нежно ..... — Бих искал и ........ да осъзнае колко безсмислени са усилията му. Това е още една причина да напуснеш града. Може би, ако ви дели цял океан разстояние, той най-накрая ще реши да си потърси съпруга някъде другаде. — Но аз наистина предпочитам ....... — Ти обожаваш Англия — възрази ......., а в гласа му се долавяха гневни нотки. — Последния път, когато ходихме, не престана да повтаряш колко много ти харесва там. ...... преглътна и нервно прехапа долната си устна. — А компанията? — отрони тихо тя. ..... въздъхна и се облегна назад. Най-накрая истинската причина, поради която ...... не желаеше да напусне ........ — ......., когато се върнеш, „..............." все още ще бъде тук. — Но има още толкова много, което трябва да науча! Как бих могла да поема управлението един ден, ако сега не науча всичко, което мога? — И двамата знаем, че повече от всичко желая ти да наследиш компанията. Създадох „.........." от нищото и Бог ми е свидетел, че искам да я завещая на собствената си плът и кръв. Но не трябва да си затваряме очите пред фактите. Повечето ни клиенти няма да бъдат склонни да правят бизнес с жена. Работниците ще откажат да изпълняват нарежданията ти. Независимо от това, че фамилното ти име е ....... ...... затвори очи. Знаеше, че това е истина и бе почти готова да се разплаче заради цялата тази несправедливост — Знам, че няма друг, който да е по-подходящ от теб да управлява „............." — каза нежно баща й. — Но това не означава, че всички останали ще са съгласни с мен. Колкото и да ме ядосва този факт, не мога да не призная, че ако ти застанеш начело на компанията, тя ще западне. Ще изгубим всичките си поръчки. — Само защото съм жена! — мрачно каза тя. — Да, за съжаление — Някой ден ще управлявам тази компания. — Виолетовият поглед на ...... беше спокоен и изключително сериозен. — Мили боже, момиче! Няма да се откажеш, така ли? ...... прехапа долната си устна, но изражението й остана непреклонно. ОТКЪС 2: - Значи ме отпращаш? -- виолетовите очи на ....... бяха широко отворени от шок и тревога. - Не бъди толкова драматична - отвърна баща й. - Разбира се, че не те отпращам. Просто ще прекараш една година в ........ с братовчедите си. Устата на ......... се отвори. -Но... защо? .......... се размърда неудобно в стола си. - Просто смятам, че трябва да видиш малко повече от света, това е всичко. - Но аз съм била в ......! Два пъти. - Да... е, сега си по-възрастна... - Той прочисти гърло няколко пъти и се облегна назад. -Но... - Не виждам защо това да е толкова голямо затруднение. ....... и ...... те обичат като свое собствено дете, а и ти самата ми каза, че харесваш ...... и ...... повече от когото и да било от приятелите ти в ......... - Но те ни гостуват от два месеца. Не може да се каже, че не съм ги виждала скоро. ....... кръстоса ръце. - Ще отпътуваш с тях утре и това е окончателно. Отиди до ........, ......... Забавлявай се. Младата жена присви очи. - Да не би да се опитваш да ме омъжиш? - Разбира се, че не! Просто мисля, че промяната на обстановката ще ти се отрази добре. - Не съм съгласна. Има хиляди причини поради които не мога да напусна ........ точно сега. - Наистина ли? - Да. Заради домакинството, например. Кой ще го ръководи, докато ме няма? Джон се усмихна снизходително на дъщеря си. - ......., живеем в къща с дванадесет стаи. Не се изисква чак толкова много ръководене. А и аз съм сигурен, че малкото, което е необходимо, може умело да се изпълни от мисис ....... - А всичките ми приятели? Ще ми липсват ужасно. ...... ще бъде особено разочарован, ако замина толкова внезапно. Мисля, че се кани да ми предложи. - За Бога, .....! Ти не даваш и два петака за младия ...... Не бива да подхранващ надеждите на бедното момче само защото не искаш да заминеш за ......... - Но аз мислех, че искаш да се оженим. Баща му е най-добрият ти приятел. ...... въздъхна. - Когато беше на десет, може и да съм се замислял за бъдещ брак между вас двамата. Но още тогава беше очевидно, че никога няма да бъдете подходящи един за друг. Ще го подлудиш в рамките на седмица. - Загрижеността ти към единственото ти дете е трогателна - измърмори ....... - А той ще те отегчи до безпаметност - довърши нежно ....... - Иска ми се и ....... да осъзнае безплодността на усилията си. Това е още една причина да напуснеш града. Ако си на цял океан разстояние, той най-накрая може да се огледа в друга посока за булка. - Но аз наистина предпочитам ...... - Ти обожаваш ...... - възрази ......, а гласът му достигна границата на раздразнението. - Не можеше да спреш да повтаряш колко много ти е харесало последния път, когато бяхме там. ....... преглътна и прехапа нервно долната си устна. - А компанията? - попита тя тихо. ....... въздъхна и се облегна назад. Най-накрая, истинската причина поради която ....... не желаеше да напусне ....... - ......., „........." все още ще бъде тук, когато се върнеш. - Но има още толкова много неща, които трябва да узная! Как ще успея да поема управлението в бъдеще, ако не науча всичко, което мога, още сега? - ....., и двамата знаем, че няма никой друг. на когото да предпочитам да оставя компанията. Създадох „........." от нищото и Господ ми е свидетел, че искам да я завещая на моята собствена плът и кръв. Но трябва да погледнем фактите. Повечето от нашите клиенти няма да желаят да правят бизнес с жена. И работниците няма да искат да приемат заповеди от теб. Дори фамилното ти име да е ........ ....... затвори очи. Знаеше, не това е истина и бепочти готова да се разплаче заради тази несправедливост. - Зная, че няма никой по-подходящ за управлението на „........" - каза нежно баща й. - Но това не означава, че всички останали ще се съгласят с мен. Колкото и да ме вбесява този факт, трябва да приема, че начело с теб компанията ще западне. Ще изгубим всичките си поръчки. - Само заради пола ми - мрачно каза тя. - Страхувам се, че да. - Ще управлявам тази компания някой ден - виолетовите очи на ........ бяха ясни и дяволски сериозни. - Мили Боже, момиче. Не се предаваш, нали? ....... прехапа долната си устна и остана непреклонна. Ваш ред е!
  12. С най-искрени и големи благодарности към момичето, което направи и невъзможното, да ми даде тази книга за четене, но... Край! Спирам! Отказвам се! Предавам се! След близо два месеца мъки и кандърдисване сама себе си, окончателното ми решение, взето без капка съжаление е да НЕ дочета този "шедьовър" на съвременната литература - "Петдесет нюанса сиво"! Не знам защо трябваше да си причиня този интелектуален мазохизъм, но тъй като бях обвинена, че давам мнение без да съм прочела книгата, реших да се жертвам! Оказа се, че първоначалното ми мнение /формирано от прочетени множество коментари и отделни откъси/ е било наистина правилното - четенето на тази книга е чиста загуба на време, нерви и сиви клетки! И това ми било бестселър!!! Никакъв замисъл или развитие на сюжета, банална история с предвидимо развитие, с още по-банални и предвидими герои! Той - безумно богат, млад милионер/милиардер по-красив и от Адонис /нищо ново под слънцето! По-интересно би било как би реагирала припадащата по него женска част от населението, ако тоз красавец идваше от гетото, без пукнат грош и имаше същите сексуални наклонности/. Тя - невинна, неопитна девица, със завидните заложби на отракана професионалистка, не особено красива/поне според собственото й мнение/, която изглежда зашеметяващо каквото и да облече!?! И ако махнем сексуалните сцени, които са почти на всяка втора страница и благодарение на които преди още да стигна средата на книгата имах чувството, че съм личната гинеколожка на главната и личния уролог на главния, от книгата няма да остане нищо. Не ми стигаше гореизброеното, ами се наложи да я чета и на български! Преводът беше под всякаква критика - имах чувството, че беше правен от някоя единадесотокласничка с развилняли се хормони, позволяващи й да мисли само за близки срещи от четвърти тип с противоположния пол, но не и за пунктуация, синтаксис, разнообразна лексика и правилно изразяване на български език! Е, не мога да отрека, че имаше и поне едно хубаво нещо - корицата, може би защото е използвана оригиналната такава. Не ми се мисли какво би представлявала, ако някой бе решил да изяви креативност и да направи български вариант.
  13. От платното старо греха си да избрише Човечеството химна си със кръв ще пише... В недрата си Земята с вик ще се разкъса, а на повърхността ще тръпнем ний от земетръса, забравили тщестлавие, снобизъм, суета - лице в лице изправили се със Смъртта, разбрали своето безсилие и как нищожно е човешкото ни щение за лукс, надмощие, владение... Защото само за секунда, като на шега, не взели нищо от това, пренасяме се сам сами във вечността!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...