Премини към съдържанието

boro03

Потребител
  • Публикации

    24
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

3 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за boro03

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 27.03.1963

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    варна

Последни посетители

4041 прегледа на профила
  1. boro03

    Утрото се познавало от вечерта...

    Утрото се познавало от вечерта... Когато малкият Нострадамус се прибирал с одрани колене и възбудено питал "Мамо, мамо, какво има за вечеря?!", изнервената от късното Средновековие Нострадамова майчица, яростно крещяла: "Ти ли не знаеш, гад мръсна?! Ти ли не знаеш? !!!"
  2. boro03

    Парцел в Пазарджик

    за какви пари се продава?
  3. boro03

    МИСЛЯТ ЛИ ХОРАТА

    Със съжаление трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Тук на това място шаблона изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене. Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите. През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност? Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)? Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.
  4. boro03

    ЗАЩО ХОРАТА НЕ МИСЛЯТ

    Надявам се, че е ясно - абсолютните категории не съществуват в действителността или както гласи поговорката: „И най-умния си е малко прост”. В същото време, човек, който мисли 10 – 20 % от времето си и то само за да решава дребните си битови или на местоработата проблеми, а през останалото време се ръководи от принципа: „така правят другите”, би било пресилено да се нарече мислещ човек. Това е типично стадния инстинкт при животните обединени в рояк, ято, стадо. При хората това явление се нарича тълпа. Същевременно и най-мислещите хора, т.е. хора мислещи нестандартно (забележете, че стандартно мислещи няма – просто те изпълняват безкритично някаква програма, приета пасивно от мнозинството), не мислят повече от 60 – 70% от времето си, през останалото време се присъединяват към тълпата. Някой, който се страхува от неизвестността на промяната, ще се вкопчи в положителната страна на традициите. Но не мислите ли, че твърде много инерция в мисленето се е натрупала през хилядолетията? А без нестандартно мислене няма еволюция. Тъкмо сега е настанало време да почистим съзнанието си от натрупаните боклуци. Причините, които обуславят човешкото поведение са хиляди, но нашето съзнание засега не може да обработва едновременно толкова много променливи. Затова ще се спра само на някои – според мен, решаващите. За целта ще се възползвам от категоризацията на един много известен психолог-философ, но не си спомням дали точно тези термини е използвал. Смисълът е следния: хората се делят на четири категории: незнаещи-неможещи; незнаещи-можещи; знаещи-неможещи и знаещи-можещи. Трябва веднага да подчертая, че това деление е много условно и е с цел за изясняване на процесите – в действителността нещата са много по-сложни и преплетени и реално няма такова разслояване между хората. След като всичко съществуващо е енергия, естествено енергията определя и поведението на хората. Намиращите се в началото на човешката еволюция са с минимални енергийни натрупвания и затова те се чувстват под натиска на индивидите с по-мощна енергия. На тях им липсва и натрупания житейски опит – те са пасивни и неуверени. Това е категорията незнаещи-неможещи. При тях мисленето е минимално, водещи са емоциите. Когато енергията на индивида се повиши многократно, той става много по-активен, неувереността му се заглушава от амбициите, започва бързо да трупа жизнен опит, но такъв осезателно му липсва и затова поведението му е по-скоро авантюристично, доминирано от емоциите. В нашето ежедневие това са всички амбициозни хора: бизнесмени, политици, вождове и ръководители от всякакъв калибър, криминални типове и авантюристи. Те малко се различават помежду си и ги движи идеята да докажат, че са по- и най-, без значение в каква област. Това е категорията незнаещи-можещи. Активността на незнаещи-можещите води до натиск върху пасивните незнаещи-неможещи, което от една страна ускорява тяхната промяна, но поради недооценяването на собствената уникалност води до тяхното ускорено зомбиране. Доколкото средствата за масова информация са престижни институции именно поради своята масовост, то към тях се стремят хора от тълпата (от незнаещи-можещите), които се стремят да узаконят принципите на тълпата. В този смисъл СМИ са деструктивни защото целево пречат на еволюцията на тълпата и я зомбират. Когато в продължение на доста животи се натрупа повече жизнен опит индивида започва постепенно да се уравновесява, появяват се такива задръжки известни като морал и съвест. Започват да се задоволяват с това, което има и не смята, че материалните богатства са признак на способности. Поради натрупания опит има и доста способности. Индивида е в много по-голяма степен независим от енергийния натиск на другите и започва да мисли самостоятелно. Това е категорията знаещи-неможещи. Поради своя опит те са много по-рядко склонни към необмислени постъпки, но разбира се, се влияят от ценностите в обществото. Затова понякога се опитват да бъдат бизнесмени, работници в СМИ или политици, но бързо са отвратени от закона на джунглата, който движи незнаещи-можещите. Преобладаващо са в интелигенцията, като творци или учени, но това не означава, че всички интелигенти или творци са в тази категория. Четвъртата категория знаещи-можещи е много малобройна, затова за тези хора се знае много малко (защото тълпата унищожава тези, които се различават прекалено много и не са част от нея), но много зависи от тях. От тълпата изпадат така наречените аутсайдери (те могат да бъдат от всички категории), които под въздействието на алкохол или наркотици губят интерес към ценностите на тълпата и престават да се влияят от нейния натиск. Основна причина за влиянието на колективната мисъл или както понякога я определям като гигантската мисъл-форма, е индивидуалната защита на всеки един човек. Тя се намира в аурата на човека и тези, които виждат аурата я оприличават на мрежа, която обгръща индивидуалната аура. Но тази мрежа рядко е цялостна – в повечето случаи тя е в зачатъчен вид или е много разпокъсана. Колкото по-неоформена е защитната мрежа, толкова по-голям е натиска на колективната мисъл и толкова по-слабо е нестандартното мислене. Мрежата се изгражда с хармонични мисли и начин на живот. Натиска на тълпата (обществото) върху всеки един човек да не бъде различен, а да бъде като всички, подтиска индивида и ако той не е достатъчно гъвкав да се приспособи и прикрие, психическият дискомфорт води до конфронтация с тълпата и създава затворници, алкохолици и наркомани. Това хората да се делят на нестандартни и тълпа зависи единствено от съзнателната съпротива на натиска на колективната мисъл, а не само от степента на неговото развитие. Доколкото този проблем зависи от съзнанието, можем да разграничим два вида хора: такива, които силно се съобразяват с общественото мнение и такива, които се съобразяват, колкото да не влизат в прекалено силна конфронтация с тълпата. Нестандартните хора са психически много по-уравновесени, защото правят това, което им се иска да правят без да се съобразяват с нищо, докато хората от тълпата се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства. Човекът от тълпата се страхува да остане насаме с себе си - страхува се да разсъждава, скучае сам, страхува се да е сам. Никога не чувства липсата на разсъждения, на размисъл - обаче остро чувства липсата на емоции в ежедневието си, които се опитва да компенсира като се бунтува срещу приетото от тълпата като ограничения или руши буквално материални ценности, или ако има прекалено много задръжки намира необходимите емоции в безкрайните сериали или в подобната литература. Човека от тълпата не се замисля (не мисли) правилно ли е или неправилно (полезно ли е или не е полезно) е това, което правят повечето хора. Това, че хората не мислят личи най-вече по поведението им: те не се стремят да бъдат уникални, каквито са, а се опитват да подражават на другите, да се правят на това, което не са - стадния инстинкт на животните. Човекът от тълпата често иска да се отличава от нея, като освен в поведението, често използва ярко или необичайно облекло или други промени във външния вид. Тези, които действително се различават от тълпата, не се различават по външния си вид, а по вътрешното си духовно съдържание. Показател, че един човек започва да се измъква от влиянието на тълпата е, че все по-малко се интересува от мнението на хората за него, т.е. той престава да играе някаква желана роля за пред хората и не се интересува доколко хората са повярвали на превъплъщението му, защото вече е истинския. Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа - т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани.
  5. boro03

    В търсене на прохлада

    Лято, суша, жега, време за мотори. Този път тръг¬ваме в ранна съботна сутрин в преследване на прохладата. Накъде? Решили сме да видим малко от Искърското дефиле, но там, където вече не е съвсем дефиле - в района на Карлуково. Не бързайте да правите асо¬циации с известното в цяла Бълга¬рия психиатрично заведение. Въпреки че ни мина мисълта да си направим резервации. Ами то луд¬ницата, в която живеем, рано или късно ще ни доведе дотам, та поне да сме създали контакти. Засега идеята е да разгледаме една от най-известните пещери в Карстовия район - Проходна. Глътнали сме на един дъх магистралата до Ябланица (нали си знаете, внимателно след тунела Правешки ханове...) и поемаме вляво през Златна Панега Към Луковит. За Карлуково може да се отклоните още в първото село - Румянцево, но ако още не сте се концентрирали след наситения мутро-барок на селските прогимназии преди него, не се притес¬нявайте. Разклона вляво след чаршията на следващото - Петревене, също върши работа. От там до Карлуково са 8 км. Не влизате в селото, а продължавате в посока Луковит. Около километър-два след селото бъдете внимателни. След "S"-образен завой ще забележите вдясно черен път (пещерата е точно под електрическия далекопровод), който ще ви доведе до широката поляна пред входа на пещерата. Знам, че ви се иска да имаше поне една табела, но по-добре не разчитайте - днеска има, утре няма... На импровизирания паркинг забелязваме няколко коли, съответния брой палатки и все още леко димящ лагерен огън. Явно сме подранили, защо¬то една рошава глава наднича между процепа на зелената палатка и успокоена от миролюбивия ни вид продължава лечебния сън. Ние разопаковаме екипите и бързаме да се потопим в сянката на скалите. Рано е, но още от сега припича. Сли¬заме по добре поддържаните дървени стъпала и се озоваваме в друг свят. Намираме се в най-дългия пещерен тунел в Бъл¬гария. Разстоянието от единия до другия край е 262 м. Осветление не ви е нужно. От тавана на централната част във вас са се вперили две очи, през които наднича синьото небе. Гледката . е внушителна. В следствие на ерозията водата е прояла два почти симетрични отвора - "Окната" или "Очите на Бога". Култовото място е оценено от много филмови продукции, включително и "Време разделно". От време на време се ползват за тренировки по спускане с рапел, а от големия вход ентусиасти дори скачат с бънджи. Стана дума за вход, в тази пеще¬ра те са два и от прохода, образуван между тях, идва и името й. Ние сме през "Малкия", с височина на свода 35 м, а от другия край през "Големия" (45 м) малка пътечка ще ви заведе до Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Той е направен в процеп на скали¬те над реката и е с формата на прилеп. А гледката към реката е фантастична. Личи си, че домът е бил свидетел на много по-добри времена. Сега е запуснат и опреде¬лението "национален" като че ли напълно съответства на състоя¬нието на националността. Жалко. Връщаме се при моторите и тихо, за да не развалим обедния сън на лагеруващите, се изнасяме към пътя. Време бол, решаваме да се разхладим около Крушенските водопади. Излизаме напряко до Луковит, поемаме към Долни Дъбник, заобикаляме Плевен от северната му страна и по пътя за Русе стигаме до Обнова. Завиваме вдясно към Летница и след още 8 км стигаме до с. Крушуна. Ходили сме неколкократно до там, но с всяко ново посещение ги преоткриваме и изпълват душата ни с възхищение Към Майката природа. Уникалните със своята красота водопади се намират в местност, наречена "Маарата", а непосред¬ствено над тях е и пещерата, от която извира едноименната река. Именно нейните води се изливат през високия 15 м водопад, който привлича десетки посетители, осо¬бено в горещите летни дни. До него се стига по изградена и добре поддържана еко-пътека. Гледката, която заварваме още в начало на пътеката, не е особено красива -десетки коли безразборно са спрели около пътя и по околните поляни. Купища прегрял народ се опитва да се скрие на хладно под сенките или нагъва сандвичи на импровизирани пикници, непосредствено между гумите на автомобилите. Пейзажът се допълва от десетина дървени бараки, обвити в задушлив пушек с миризма на кебапчета. Опитваме се да преминем възможно най-бързо през този етап, макар да се налага да оставим моторите на същото място. Началото на еко-пътеката е обозначено с барие¬ра, зад която не се допускат каквито и да било моторизирани маши¬ни. Това е съвсем логично, защото пътят до каскадата от водопади е изключително тесен, на места стъпалообразен, а на други преминава по тесни въжени мостчета, непосредствено над красивите Карстови басейни. Необходимо е да добавим, че, за да ви допуснат зад споменатата бариера, се заплаща вход 1 лев. Питаме човека, скрит в малко павилионче до бариерата, за какво е тази такса. Не защото ни липсва патрио¬тизъм или не бихме дали някой и друг лев за опаз¬ването на хубавата ни природа, но ни е странно някак си, общината (а може и да не е тя) да поиска от теб такса, за да видиш една чисто природ¬на забележителност. Отговорът е - за да се чисти след туристите! Съгласяваме се, след определен тип "неделни туристи" наистина трябва да се почиства, защото истинските такива не оставят своите "следи" в природата. Гледката на красивите водни каскади обаче, бързо ни разсейва от мрачните мисли. Районът е изключително живописен и представлява каскада от водопади, прагове и басейни, а варовиковите скали променят цвета на водата, като го правят много светло синьо-зелен. Името на селото, а оттам и на водопадите - Крушуна, идва от вид сокол, наречен "Коршун". Красотата на мястото трудно подлежи на описание и е най-добре човек да го види с очите си. Постепенно пътеката се изкачва над водопадите, до висок скален масив, изпод който извира река Маарата. След това можете да се върнете обратно по същия път, покрай водопадите или да продължите по еко-пътеката, която с плавен завой се спуска отново към входа на местността. Яхваме моторите и поемаме по обратния път към Александрово, а от там - към Ловеч. Вляво се намира отклонението за с. Деветаки и известната Деветашка пещера, но засега ги отминаваме - пред нас е Ловеч. Непосредствено в центъра на града се намира уникалният покрит мост на Кольо Фичето. От там тръгва и пътят към архитектурно-историческия резерват "Вароша", над който се изди¬гат Ловешката крепост и паметникът на Васил Левски. Редом с музеите и галериите, Вароша предлага и приятни семейни хотели с автентична архитектура и уютни механи. Не успяхме да устоим на прохладните сенки и се намърдахме около масата при "При войводите", за да опитаме част от гастрономичните традиции на региона. Така се бяхме заплеснали с вкусотиите, че не разбрахме кога е станало 6 часа. Нищо. През лятото денят е голям. Това беше второто условие, което предопредели останала¬та част от маршрута. Идеята беше да се върнем през Троян, Беклемето и подбалканския път, но поради закъснението и ремонтите след Гълъбец, удоволствието от точно тези планински завои ще оставим за по-нататък. Сега изминахме 15-те километра до главния път София - Варна, завих¬ме надясно и още преди да се стъмни, прибрахме машините в гаража. Най-после дойде време и ние да разхладим с по една-две бири. Че то, уж не карахме кой знае колко – (под 400 км), но жегата си казва своето.
  6. boro03

    ДЕТЕТО С БЯЛАТА КОСА

    СТРАХУВАТЕ ЛИ СЕ?
  7. boro03

    :)°

    добре заварили......!
  8. boro03

    Необикновени решения на обикновени задачи...

    мнооооого умно!!!!.......докога
  9. boro03

    МОРЕ - И ЛЮБОВ,И БОЛКА, И НАДЕЖДА.

    Белослав не е морски град,но е близо до морето.Морячеството не е основна професия на неговите мьже,но и от тук трьгват моряци по сините пьтища. На сушата,в домовете - остават сьпругите,майките,децата.Не е леко тяхното битие с толкова много отговорности. И най-голямата - да могат да чакат... да знаят да чакат,както се пее в песента...Дните им са изпьлнени с труд,с грижи за децата,с мечта по срещата с моряка...Такьв е животьт на Стоянка Василева Маринова (работи в пристанище Варна-запад), на Даниела Димитрова Василева (работи в ОбНС - Белослав), на Росица Желязкова Атанасова(от физ културно дружество "Д.Ватев").Техните чувства и мисли се е опитала да изрази в своето есе една дьщеря на моряк.Даниела Борисова.Прочетете го! Стоя загледана в безкрая на морето - вечен символ на волност...на любов и надежда.О то може да стане тьй ненавистно, щом отнеме любимия,без когото животьт губи най-топлите цветове от палитрата си. Колко сьм се взирала в неговите води, колко пьти сьм искала да превьрна цялото си сьщество в чувствителна антена,която да долови тоновете на сьрцето ти. Чрез разстоянията как страстно е звучал апельт на душата кьм всемогьщата стихия да вьрне желания! В белите ми нощи всички думи се завьртат в магически крьг и остават вьпросите" Кьде си? Какво правиш? Кога най-сетне ще се вьрнеш?" Аз затварям очи и си спомням. Безпомощното ми сьрце разпилява до безкрайност кратките мигове на щастие с теб - малки пьстроцветни камьчета по друма на живота. Осьмвам озарена от мечтта и трьгвам по хьлмовете на времето, желаейки да приближа мига на срещата поне с една секунда. Безконечни мятания от надежда кьм примирение. Затворени сме между два блока от време. Но и в болката, когато си далеч винаги знам,че всьщност такьв те обичам,с гордата ти обич кьм стихията на морето.Приемам парещата мька от раздялата, подарявам ти белите си нощи и непоносимо дьлгите дни, щом това е нужно за щастието ти, щом по този начин утвьрждаваш себе си. Ще те чакам винаги! Няма защо да питаш кьде сьм била, защото винаги сьм в твоя свят, защото винаги ще чертая червените знаци на любовта. Стоя отново сама в безкрая,загледана в разпукания бляськ на фара като обещание за щастие, заслушана в тьтена на морето. То ми говори за теб. Пулсацията на вьлните е ритьмьт на сьрцето ти. И на морето! Даниела БОРИСОВА ученичка от XI клас СПТУ по стькларство
  10. boro03

    Всеки мъж иска

    така е всички мьже са свине. но какво те провокира теб да напишеш това?
  11. boro03

    Как свършва АЛФ?!

    хваща бьрзака за мелмак
  12. boro03

    ESET NOD32 говори на твоя език

    пьлен ташак брат ми
  13. boro03

    ESET NOD32 говори на твоя език

    пьлен ташак брат ми
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.