Премини към съдържанието

margc

Потребител
  • Публикации

    960
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

50 Много добра репутация

9 Последователи

Всичко за margc

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 17.08.1983

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Варна

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://
  1. Здравейте, тъй като играта малко е поспряла(а пък много ми харесва играта), ще пусна един цитат да се пораздвижи Цитат е от съвременен роман: Сега имаше пари. Може би даже… твърде много. Преди да срещне Главната, относителното спокойствие в живота, който водеше, бе започнало да се пропуква, но той остана твърд като камък. Знаеше да работи, да закриля, да осигурява. Не знаеше как да се държи. Не знаеше как да ухажва една жена и нямаше какво да ѝ предложи, освен ако не я интересуваха парите. А Главната не даваше пукната пара за неговото богатство. Тя го желаеше. Физически. Главния трябваше да е напълно сляп, за да не забележи тези дълбоки несъзнателни сигнали, които тя му изпращаше. Но тя не искаше да изживее живота си с отчаян работохолик. А за кратка връзка… Той добре знаеше какво представлява в леглото. Внимателен, сериозен и умеещ да се контролира. Някои жени харесваха тези качества, но Главния знаеше, че циганка като нея сигурно би искала див и страстен любовник. Трябваше да притежава страст и дух, за да я задържи… Той не беше такъв. Главната се размърда до него. Полъхът на вятъра покри бузата ѝ с един кичур от косата. Без да мисли, той се наведе и го отстрани. Пръстите му докоснаха меката кожа на лицето и той усети как всеки мускул в тялото му се напрегна. Тя бе толкова красива, така изпълнена със смях и жизненост. Главния почувства неудържимо желание да ѝ каже какво бе започнала да означава за него. Не че искаше нещо от Главната или очакваше нещо за в бъдеще. Но когато беше с нея се чувстваше по-свободен, по-жив. Когато беше с нея можеше да си припомни мечтите, които някога значеха много за него. Когато беше с нея, имаше странното чувство, че би могъл да усети мириса на слънцето. Ръката му още беше върху лицето ѝ, когато тя отвори очи. Сини очи. Опасни и съблазнителни като любовта. Втренчени в лицето му. Той бързо се отдръпна назад. — Имаше една пчела — каза равнодушно мъжът. — Помислих, че може да те ужили. Тя се огледа. Във всички посоки имаше километри трева, но не се виждаше нито едно цвете. — Представи си, моля ти се — промърмори тя. — Пчела в тази част на страната. Искаше му се веднага да целуне тази иронична усмивка, изписана на лицето ѝ. Но не се осмели. Поне не сега. Когато дъщеря му се катереше към върха на скалата с шепи, пълни със злато…
  2. Намерих това което ми трябваше
  3. Здравейте, имам нужда от малко помощ. От книгата, която редактирам ми липсват страници от 94 до края на книгата. Книгата е Мари Кордоние - Катрин. Ако някой може да ми сканира страниците ще бъде много благодарна
  4. Честит имен ден на всички именици !Живи и здрави бъдете
  5. И аз много обичам тази поредица и особено в този момент в книгата, като описват един хубав мъж,а в същия момент главния се чуди какво му има та нашта не го ще Затова реших да го припомня, нищо че много лесно щеше да се познае Ти си на ход
  6. Ето го следващия(исторически) цитата Главния затвори вратата след себе си и почна бавно да се съблича. Мислите му течеха все в една посока. Докато си събличаше ризата и я мяташе на един стол, той се оглеждаше в голямото огледало, окачено в стаята му. Виждаше дългокрако, мускулесто тяло, мъж с чудесен ръст и правилни черти на лицето. Можеше да е доволен от външността си, но вместо това се извърна, потиснат. — По дяволите, — каза си — толкова ли съм грозен, та една жена да няма желание да споделя леглото с мен? Какво трябва да направя, за да промени отношението си към мен, да приема не само лицето ми, но и моето присъствие в леглото? Замисли се мъчително: „Познавам толкова много красиви жени тук и в чужбина. Защо само тази ме прави на идиот? Защо ме отблъсква? Молил съм най-изискани дами да си разтворят бедрата за мен и те са го правили драговолно и с най-голямо удоволствие. А като застана пред Главната, губя дар слово и сякаш се оплитам в собствените си думи.“ Отиде до прозореца и погледна в тъмното с пълното съзнание, че в не една къща с осветени прозорци за него е приготвено топло легло. Желанието му ставаше все по-силно. Но не беше желание да притежава други жени. Носеше в себе си един спомен, една мечта и копнееше тя да стане действителност. Мислите му се върнаха с нежност към познати картини: златна светлина на свещи, отразена от копринена кожа, още влажна след вечерната баня. Къдрава черна коса. Тъмносини очи. Представяше си с копнеж какво ще изпита, ако меките й ръце обвият врата му, ако пълните розови устни се притиснат към неговите, ако младото й тяло се прилепи, топло и потръпващо от желание, към неговото. Отдалечи се от прозореца. „Боже милостиви — помисли си той, — тази нежна малка девственица ме отблъсква и тялото и душата ми търпят адски мъки. Копнежът по нея не ми дава мира.“ Той взе чаша, напълни я догоре, отпусна се в креслото и продължи да разсъждава върху нерешимите си проблеми. „От онази първа нощ, когато ми я доведоха в кабината, не съм спал с друга жена. Това крехко момиче, това нежно цвете плени сърцето ми. То й принадлежи. А тя не го иска. Но и аз не искам друга жена. Господи, толкова я обичам! А си мислех, че това е чувство, което никога няма да изпитам. Толкова бях сигурен, че съм неуязвим за онова, от което страдат други мъже. Имах се за светски лъв, който не се поддава на толкова простички чувства и се радва само на плътските наслади от близостта с жена. Но невинността на това момиче така ме е омагьоса, че не мога да изпитам поне физическо облекчение в леглото на друга жена. Още когато й отнех насила девствеността, това ми достави наслада, превъзхождаща всичко, което бях изпитвал дотогава, — продължи да си спомня. — Тя пое в себе си семето ми, тя не познава друг мъж освен мен. От първия миг, в който я привлякох към себе си, вече можех да мисля само за нея. Само нея виждам в мечтите си, в най-хубавите си сънища сънувам, че тя ме обича.“
  7. Право в десятката Ти си на ход
  8. Добре. Ето следващия ( съвременен) цитат — И какво те кара да мислиш, че не обичам @@@? — Увереността, че обичаш мен. — Предизвикателно проблеснаха сините ѝ очи. — ###, не можеш вечно да държиш факлата, защото като догори, ще опари и пръстите ти. — И аз те обичам. Изражението му не се промени. Стори ѝ се, че за миг нещо проблесна в очите му, но изчезна твърде бързо, за да успее да определи. — Ясно. И кога стигна до този извод? — Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато се срещнахме — призна тя. — Но се уверих след първата нощ, която прекарахме заедно. ### не можеше да предвиди реакцията му, но тайничко се надяваше, че признанието ѝ ще го развълнува. Вместо това, той гневно захвърли писалката си, която се удари в лъскавата повърхност на бюрото и тупна върху дебелия килим. Двамата проследиха летежа ѝ, после $$$ се обърна към ### все още с каменно изражение. Тя бе принудена да приеме неприятния факт, че е закъсняла с признанието си. — По дяволите, ### %%%! — изръмжа $$$ и дъхът му изсвистя през зъбите. — Защо не ми каза досега? Защо ме накара да страдам през изминалите седмици? — Страхувах се. — От мен? — недоумяващо попита той. — Аз още в началото ти обясних какво изпитвам към теб. Как можа да допуснеш, че ще ти сторя нещо лошо? — Но щеше да се ожениш за @@@ &&& — почувства се длъжна да му припомни ### и смело вирна брадичка. — Това нямаше ли да ми причини болка? Той тихо изруга. — Толкова глупава можеш да бъдеш понякога. Какво, по дяволите, да правя с теб? Сега или никога. Поставила чувствата си към $$$ пред гордостта, ### бавно се изправи, заобиколи бюрото и смело седна на коленете на мъжа. Окуражена от факта, че $$$ не я отблъсна, тя обви ръце около врата му. — Ако приемаш предложения, намират ми се едно-две — пошепна тя и нежно захапа ухото му. — $$$, ожени се за мен. Той се замисли, сякаш му бе особено трудно да вземе решение. Сърцето на ### блъскаше в гърдите ѝ. Тя помаха ръка пред очите на мъжа. — $$$? Той разтърси глава, сякаш се свестяваше. — Извинявай, ###. Никога досега не бях получавал такова предложение. Очакването я влудяваше. Ако така се чувстваха и мъжете, които отправят предложение за женитба, учудващо бе как толкова поколения още крепяха брака като институция? $$$- главния ###-главната @@@- другата жена ### %%%- името и фамилията на главната @@@ &&&- името и фамилията на другата жена Успех
  9. Здравей и добре дошла и от мен Пожелавам приятно да си изкараш сред нас въпреки че вече знаеш за какво става на въпрос Няма и да откажем ако се включваш в нашите теми, защотото имаме нужда от свежа кръв
  10. Няма да сбъркаш с избора си, която и книга да хванеш от поредицата ще ти харесва На мен тази поредица ми една от любимите
  11. Защото на кой му се иска да остане с една пъпчасала бабичка, като в книгата може да се срещне я Пепеляшка, Снежанка или Спящата красавица Защо Айлийн от "Книгата на Хаде" не позволява на Калеб да достигне до съзнанието й?
  12. Здравей, Данче и добре дошла сред нас Въпреки че вече форума малко е замрял и не е това което беше, винаги е хубаво когато се приесъдиняват ново хора сред нас
  13. Здравейте Днес се видях със Ива Игнатова и праща на всички много поздрави, защото няма много време да влиза тук
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване