Премини към съдържанието

tsocheto

Потребител
  • Публикации

    178
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

9 Неутрална репутация

10 Последователи

Всичко за tsocheto

  • Титла
    Почетен потребител
  • Рожден ден 7.09.1983

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Ямбол
  • Интереси
    книги,животни,кино,музика
  1. Нямам какво да допълня
  2. Пази ми място, мило, че се гътвам веднага след теб!
  3. Както си дремех на компа и очите ми станаха на воденични камъни! Не ги е срам, да пуснат корицата, а да ни мъчат с датата!
  4. Като човек, който много държи на семейството и приятелите си, ми става тъжно, когато се окаже, че лошият е или от семейството на някой от главните, или пък някой особено близък приятел. Понякога направо си се чувствам лично обидена. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif
  5. Напълно съм съгласна. Имах чувството, че на авторката въобще не й е било до писане и просто е драснала нещо там, колкото да отбие номера. Определено най-слабата нейна книга, която съм чела http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Личен фаворит от поредицата ми е третата. Зейн ми напомня на Джон Медина. Тези, които са чели "Втори шанс" знаят какво имам предвид
  6. Миличка, тази книга излезе едва преди около 2 месеца, а ние си имаме политика да изчакваме поне 6 месеца от датата на издаване, преди да сканираме някоя книга. Аз поне така бях разбрала, затова ако съм се объркала нещо, моля за извинение.
  7. tsocheto

    Топ 10 - Любовни романи

    Да се включа и аз 10. "Див и опасен" - Тами Хоуг Лъки нищо не чуваше. Стоеше пред нея, усещаше, че новите му обувки го стягат и се питаше дали ще остане без единствената жена, която истински е обичал. — Липсваше ми — заяви той внезапно. Серена го погледна смаяна. Почувства, че сърцето й ей сега ще спре. Дъхът й поне наистина секна. — Ужасно ми липсваше, Серена. — Но защо не дойде при мене? Цялата болка на последните месеци сега се надигна и я стегна за гърлото. — Не можех. Нямах какво да ти предложа. Не исках да дойда при тебе като несретник. — Но аз и такъв те обичах! Погледът на Лъки улови нейния и го закова така, в очакване на отговора й. — Опитвах се през тия месеци да те забравя — каза беззвучно Серена. — И успя ли? Серена мълчеше. Гледаше го, мразеше го, задето й причини толкова болка, задето сега срутваше всички стени, които тя бе иззидала камък по камък, нощ след нощ през последните седмици. Мразеше го, защото й ограбва мнимото спокойствие. Лъки се наведе над нея, сложи коляно на пейката и се опря с два ръце на облегалката, отляво и отдясно на главата й. — Забрави ли ме, Серена? — Гласът му изведнъж прегракна. Серена направи опит да се извърне, но той хвана брадичката й и вдигна лицето й, за да вижда очите й. — Не — прошепна тя с треперещ глас. Една сълза затрепка на миглите й и се отрони надолу по бузата. С това се отрони сякаш и последната й надеждица да запази гордостта си. — Не. — И какво, по дяволите, правиш тук с друг мъж? Ревността просто скърцаше като пясък в гласа му. Серена се ококори. — Дейвид? Той ми е само приятел. Работим заедно. — Приличате на влюбени. — Глупости! — изфуча Серена. — А освен това, не те засяга! Лъки отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Мракът в погледа му ставаше все по-гъст, очите му станаха черни като нощта. — Засяга ме и още как! — Така ли? — Серена вдигна вежди иронично. — И защо, ако мога да попитам? — Защото те обичам! — сопна се гневно Лъки. Изведнъж стана абсолютно тихо. Серена го гледаше, без да може нито да издаде звук, нито да помръдне. — Обичам те! — повтори Лъки тихо, вече без гняв. Без да откъсва поглед от Лъки, Серена бавно се изправи. — Вече се бях отчаяла — прошепна тя. — Толкова дълго те чаках… — Тя поклати глава. Сълзи напълниха очите й и замъглиха всички образи. — Кажи го пак! — примоли се тя, когато той я взе в прегръдките си. — Моля те, повтори какво каза! — Обичам те! Обичам те!… — всяка дума бе целувка. Лъки я притискаше към себе си, вдъхваше насладата от близостта на тялото й. — Je t’aime, ma cherie, je t’aime! Той я притисна бурно и целуна устните й. След безкрайните месеци без нея той просто чувстваше, че губи свяст от жажда и глад. Езикът му докосна нейния, вкусваше сладостта й, пиеше без насита… Откъсваше уста само за миг, за да поеме сълзите по бузите и по миглите й. — Не плачи, скъпа! Не плачи! Всичко ще се оправи. Серена не можеше да издържа повече. Вълнението бе твърде голямо, самообладанието я напусна. Тя скри лице в широкото му рамо и се разрида неудържимо под напора на чувствата. Беше се вкопчила в Лъки, търсейки неговата сила, изпълнена с безкрайна благодарност към Бога, че може отново да го държи в ръцете си. — Омъжи се за мене, Серена! — Гласът му бе напрегнат и дрезгав. — Нужна си ми. И да обърна живота си на сто и осемдесет градуса, пак няма да има никаква стойност, ако ти не си при мене. Омъжи се за мене! Серена вдигна глава, погледна го и успя да се усмихне с треперещи устни. Това е един суров мъж, своенравен и горд. Животът с него няма да е нито лесен, нито скучен. Но животът й без него нямаше никаква стойност. Добре, любовта й взривява границите на здравия разум, но какво общо има разумът с любовта?! Не очите й, а нейното сърце съзря какво се крие под неговата броня, сърцето й именно разбра, че този мъж заслужава обич… — Омъжи се за мене, Серена — повтори отново той. — Да — прошепна Серена. — Искам да имаме деца… — Да… — Усмивката й стана по-широка. Тя хвана ръката му и я сложи на заобления си корем. Не беше нужно да казва повече. Лъки прочете останалото в очите й. В сърцето му затрептя топлина, като си я представи с дете на ръце, с едно тъмнокосо бебе, което суче от гърдите й. Животът заслужава да се живее! А той почти се беше отказал!… 9."Жрицата" - Патриша Грасо — Моля те, подпиши го, съкровище — настоя Ричард. Кийли се усмихна извинително и се обърна към херцога. — Ваша светлост, може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Хвърляйки кос поглед към графа, тя рече: — Обещавам ви след това да подпиша. Херцогът и дъщеря му се отдалечиха на няколко крачки от останалите. Кийли се повдигна на пръсти и започна да шепне нещо на ухото на херцога, без обаче да изпуска графа от очи. Ричард я наблюдаваше, сигурен, че тя се опитва да спечели време. Но малката нямаше да напусне залата, преди да е подписала договора, дори ако за целта се наложеше да сграбчи ръката й и сам да води перото. Неочаквано херцогът се ухили широко. Той й кимна и отведе дъщеря си обратно при графа. — Девъро, дъщеря ми току-що ми обърна внимание на нещо, на което ние, мъжете, гледаме като на дреболия — обясни херцогът. — Но аз съм убеден, че това е от изключителна важност за всяка бъдеща невеста. — За какво става дума? — сърдито попита Ричард. Херцогът се покашля и потисна една усмивка. — Кийли смята, че все още не сте й направили истинско предложение за женитба Тя би искала да поправите този пропуск — при това, демонстрирайки искрени чувства. — Това е пропуск, който лесно може да се поправи. — Ричард погледна Кийли в очите. — Елате, госпожице. Да седнем пред камината. Повеждайки я през залата, Ричард със смущение установи, че в тях са вперени стотици любопитни погледи. И в най-налудничавите си сънища не се бе виждал да се обяснява в любов на едно красиво, макар и своенравно, уелско момиче, при това пред свитата и прислужниците на херцог Лъдлоу. Но какво, по дяволите, можеше да стори? Нищо! Ричард наблюдаваше Кийли с ъгълчето на окото си. В този момент тя, изглежда, се наслаждаваше на своя триумф. Графът реши да й достави това удоволствие. След като веднъж се закълнат във вечна вярност, той също щеше да има своите мигове на триумф. Кийли седна в едното кресло пред камината и изкусно надипли роклята си, преди в очакване да се обърне към Ричард. Ричард коленичи и се усмихна — гледка, която накара много от дамите сред публиката да въздъхнат с нега. Широко ухилен, той взе дланите й в своите. — Заслужаваш да ти издърпам ушите — изфуча той през зъби. При тази заплаха теменужено сините очи на Кийли станаха огромни. Тя едва не се разсмя от уплаха. — Ако дръзнеш да се засмееш, ще те сложа на коляното си и ще ти хвърля един хубав пердах, какъвто заслужаваш за този цирк. Кийли веднага се овладя. — Госпожице Кийли, малко хора излъчват такова душевно благородство — поде Ричард на висок глас, който достигаше до най-затънтеното кътче на огромната зала. — Скъпа госпожице, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга и графиня? Цялата зала избухна в гръмки аплодисменти. Сега бе ред на Кийли да се смути. Тъй като не успяваше да издаде нито звук, тя само кимна в знак на съгласие. — Отговорете, скъпа моя — заповяда Ричард. — Всички тези хора очакват вашия отговор. — Да — едва доловимо прошепна Кийли. — По-силно. — Да, ще се омъжа за вас. Отново избухнаха аплодисменти. Без да обръща внимание на зрителите, Ричард се изправи и предложи на Кийли ръката си. Когато момичето стана, той я дръпна в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните и се сляха с тях в дълга, интимна целувка. Хората на Талбот и стражите пощуряха и избухнаха в диви аплодисменти и подсвирквания с пръсти. Когато погледна в лицето годеницата си, Ричард усети, че сърцето му е обхванато от пожар. — Време е да подпишеш договора. Кийли сложи подписа си върху документа и вдигна поглед към графа. Скоро щеше да бъде негова съпруга. Ричард извади нещо от джоба си и го вдигна високо, така че всички да го видят. — Годежният ти пръстен, скъпа моя. При вида на бижуто дъхът на Кийли секна. Пръстенът представляваше златна халка с шест безценни камъка. — Каква прелест! — възкликна госпожа Даун. — Браво, Девъро! — Робърт Талбот потупа графа по рамото. Ричард виждаше единствено Кийли. — Всеки от тези камъни има символично значение, съкровище — обясни Ричард. — Смарагд, хризоберил, хелиотроп, аметист, топаз, цитрин. Ричард посегна към лявата й ръка и постави пръстена на средния й пръст с думите: — Pour tous jours. — Какво значи това? — попита Кийли. Мъжът погали брадичката й. — Завинаги. 8."Набелязана мишена" - Марлис Мелтън — Може ли да ви помогна с багажа, госпожо? — Не, благодаря, мога… — тя повдигна поглед нагоре и с изумление видя Джо да стои пред нея с хитра усмивка на лицето. Беше облечен цивилно, с ботуши и дънково яке, в които изглеждаше толкова мъжествен и красив, че главата й се замая. — Джо! — извика тя. — Какво правиш тук? — Чакам някого — отвърна той и зелените му очи пронизаха нейните. — Един много специален човек. — О! — успя да потисне порива да се хвърли в обятията му. Беше ли си намерил вече друга? — Имах предвид теб, Пени — продължи той с безпокойство, че тя просто стои там, обхваната от съмнения. — Мен? — пистата сякаш се раздвижи. — Но аз не трябваше да се прибера с този полет. Мъжът пъхна ръце в джобовете си. — Не се опитваш да ме избягваш, нали? — той погледна неловко зад нея. — Не, разбира се, че не. Как ме откри? Шокът отстъпи място на усещането, че се носи над земята. — Снощи събудих доста хора — обясни й, усмихвайки се отново. — Наистина ли? Тя погледна надолу, за да се увери, че все още е стъпила на земята. — Ти… ъъъ… не си прочела още транспаранта ми, нали? — попита той. — Транспарант ли? Въпросът му я накара да се обърне, за да проследи погледа му. Имаше доста плакати и снимки, люлеещи се в ръцете на множеството наоколо. Прочете онези, които можеше да види: ДОБРЕ ДОШЪЛ ВКЪЩИ, ХАРИ! ТАТКО Е МОЯТ ГЕРОЙ. ОБИЧАМЕ НАШИЯ ГЕРОЙ. Над всички обаче се издигаше огромно платно с надпис. Чак сега видя, че е опънато на два пръта и двама здрави мъжаги с каменни лица и скриващи очите им бейзболни шапки го държат високо над тълпата. Там пишеше: ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН, ПЕНИ? Кръвта се дръпна от лицето й. Обля я въодушевление, което я замая. — Аз ли? Не можеше да повярва. — Не познавам друга Пени — каза Джо и се насили да продължи да се усмихва — или поне никоя като теб. Стори ми се, че ми каза, че ме обичаш, когато заминаваше — добави смутено. — О, Джо — въздъхна тя и покри лицето си с ръце. С периферното си зрение забеляза някакво дете да я снима. — Не беше нужно да заминаваш, за да ме накараш да осъзная, че те обичам, Пени — продължи Джо сърдито. — Вече го знаех. Това, за което не си давах сметка, беше, че те искам в живота си, до края му. Затова направих това тук — обясни, кимайки към платното. — Пък и Гейб и Лутър ми дължаха услуга. За нейно удивление той извади кадифена кутийка от джоба на дънковото си яке и коленичи пред нея. Пред Бог и пред всички останали улови лявата й ръка. Пени се олюля. Сред стоящите достатъчно близо, за да забележат сцената, се възцари тишина. Момиченцето с камерата се засмя, докато я държеше пред очите си. Джо отвори кутийката и я погледна. Няколко диаманта проблеснаха на сутрешното слънце, но любовта, блестяща в очите на Джо, бе това, което накара сърцето й да спре. — Медена Пени — започна той с натежал от вълнение глас, — ще ме направиш най-щастливия човек на света, ако се съгласиш да се омъжиш за мен. — Ооо — въздъхнаха няколко жени в тълпата. — Вижте надписа, който е направил — посочи един мъж. — Хайде, госпожо! — обади се старшината, който бе седял до нея в самолета. — Не можете да го разочаровате сега. — Завинаги? — прошепна Пени. — Завинаги — кимна Джо, докато камерата в ръцете на детето продължаваше да примигва. Коленете на Пени потрепериха. Сълзи напираха в очите й, когато се наведе напред, за да попита: — В Скрита камера ли съм? — Какво? Не, това е Малъри, хлапето на Гейб. Тя настоя да дойде с нас. — Е, в такъв случай добре — Пени се усмихна на момичето, а след това каза на Джо с треперещ глас: — Бях твоя през цялото време, Джо. За мен ще е чест да се омъжа за теб. — Какво му отговори? — попита някой от събралите се наоколо. — Чухте ли я какво каза? — Мисля, че се съгласи. — По дяволите, по-добре да е казала „да“, иначе ще си го заведа вкъщи — изкикоти се по-възрастна жена. С щракване на камерата, Малъри засне най-перфектната целувка на света. 7."Падналите ангели" - Мери Джо Пътни Като позна кутията, тя се опита да му я върне. — Със сигурност не мога да задържа тези изумруди. Те са твърде скъпи. Той вдигна вежди. — Ако ти бях дал цветя, щеше да ги приемеш. Каква е разликата? — Поне пет хиляди лири — отсече тя. — Може би и доста повече. Той положи ръка върху нейната, която почиваше на кадифената кутия. — Цената няма значение. Има значение само това, че са от сърце, нито повече, нито по-малко, отколкото биха били цветята. Топлината, която се разля по събраните им ръце, отслаби съпротивата на Маги. Истината беше, че тя искаше тези изумруди не толкова заради красотата им, колкото заради това, че бяха от Рафи. — Много добре — каза тя тихо. — Ако наистина искаш да ги задържа, така да бъде. — Бих искал да ти дам много повече. Думите му отприщиха изблик на ярост. Защо трябваше да казва това и да развали всичко? Тя скочи на крака, оставяйки бижутата и недоволния Рекс на пейката. — Не искам да ми даваш нищо повече — каза тя през зъби. — И това е много. Вземи си тези проклети изумруди и ги дай на жената, която ще изрази възхищението си така, както ти искаш. С изправен гръб тя пристъпи на светло под слънцето и откъсна една роза от храстите. И докато късаше тръните от стъблото, си казваше твърдо, че няма да изгуби присъствие на духа. Още едно решение, обречено на провал. Рафи се приближи зад нея и положи ръце на раменете й. Макар че в допира му нямаше нищо явно чувствено, неговата близост невъобразимо лесно подкопаваше добрите й намерения. Той произнесе с дълбокия си, разтапящ глас: — „Ела, живей със мен, бъди ти моя обич, и всички удоволствия при нас ще дойдат…” Тя се изскубна и се обърна към него едва когато се отдалечи на безопасно разстояние. — Проклет да си, Рафи Уитбърн, вече минахме по този път! Няма да ти бъда любовница! Той можеше пак да се приближи до нея и да пусне в действие всички омайващи оръжия на сетивата, за да се опита да промени намеренията й, но не го направи. Вместо това каза тихо: — Не те моля да ми станеш любовница. Моля те да станеш моя жена. 6. "Разбивач на сърца" - Джули Гарууд Изведнъж й се прииска по-бързо да напусне Париж. Звънна в авиотранспортната компания и изтегли напред часа на полета си. Можеше да спи в самолета. Стана от леглото и започна отново да събира багажа си. Тъкмо бе затворила чантата, когато някой почука на вратата. Сигурно бяха донесли чая. Тя грабна една носна кърпичка пътьом и отиде да отвори вратата. — Просто го сложете… Ник стоеше в коридора и я гледаше сурово. Лорен застина. Не можеше да продума, не можеше да помръдне. Той изглеждаше ужасно. Косата му падаше върху лицето, дрехите му бяха смачкани, сякаш бе спал с тях, погледът му — измъчен. Но в този миг Лорен си помисли, че наистина е красив. — Дори не си сложила веригата на вратата? За какво си мислеше, като отвори? Беше ли заключила? Тя не му отговори. Просто стоеше там, вторачена в него, със смаяно изражение. Ник забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени и подпухнали. — Ето как се заключва вратата — показа й той, след като влязоха. Сега тя беше в ръцете му. Ник си пое дълбоко дъх и онова чувство на паника, което го беше преследвало през цялото време, изведнъж изчезна. Лорен се намираше само на една крачка от него и светът отново придобиваше смисъл. — Как ме намери? — Аз съм от ФБР. Такава ни е работата. Намираме хора, които се опитват да избягат. По дяволите, Лорен, как можа да ме напуснеш така? Без да кажеш една дума, просто си опакова багажа и се премести в Париж? Какво ти става, по дяволите! Не разбираш ли какво ме накара да преживея? Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да избягаш. Това просто е дяволски жестоко. Лорен се опитваше да следва мисълта му, но Ник говореше така бързо и яростно, че я затрудняваше. Защо според него беше заминала за Париж? И какво го караше да си мисли, че тя бяга от него? Смяташе да му поиска обяснение за това веднага щом успееше да преглътне факта, че той наистина стои пред нея, въпреки че се държи като един много очарователен идиот. — Аз ще напусна работата си — каза съвсем сериозно той. — Ако трябва да го направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, тогава, за бога, ще напусна. Едва сега Ник забеляза, че тя носи фланелката, която й беше купил. Това извика в съзнанието му най-различни вълнуващи спомени. Лицето му се озари от чаровна разтапяща усмивка. След това посочи с пръст фланелката и каза: — Ти ме обичаш. Опита се да я прегърне, но Лорен се отдръпна. — Не можеш да напуснеш работата си. — Да, мога — каза той. — Ще направя каквото поискаш, за да се почувстваш в безопасност, но трябва да престанеш да бягаш. Където и да отидеш, аз ще те последвам. По дяволите, Лорен, никога повече няма да позволя да ме напуснеш. Тя вдигна ръка да се предпази от него, когато той се опита да я прегърне. — Аз не бягах. Ти ме изостави, не помниш ли? — Да, но после аз се върнах, а теб те нямаше. Томи дори не искаше да ми каже къде си отишла, но аз го накарах. Тя започваше да загрява. Брат й беше станал сватовник. — И какво ти каза той? — Че си се преместила в Париж. Направо се побърках, като разбрах, че си толкова далече — призна си той. — Ти трябва да бъдеш част от живота ми. Искам всяка вечер да се прибирам у дома при теб. Искам да остареем заедно. Нуждая се от теб, Лорен. Тя отново се разплака. Този път Ник я привлече в прегръдките си и я стисна здраво. Целуна я по челото и прошепна: — Ще се омъжиш ли за мен? — Няма да се омъжа за човек, който не може да се задържи на работата си. — Тогава ще приема поста на координатор, който ми предложиха. — Не. Онова, което вършиш, е прекалено важно. Трябва да ми обещаеш, че ще продължиш да го правиш. — Сериозно ли говориш? — Обичам те, Николас. — Тогава няма да напусна работата си. Той повдигна брадичката й и се наведе към нея. Целуна я страстно, за да й покаже колко много я обича. — Омъжи се за мен, Лорен. Избави ме от този нещастен живот. Изведнъж тя се досети за нещо и отново го погледна слисано: — Как пътува дотук? Но той не желаеше да й позволи да избегне въпроса му. — Омъжи се за мен — повтори Ник. Тя се усмихна. — Искам да имам деца. — Аз също — каза той. — С теб искам всичко. Ще бъда баща, който ще се притеснява за тях, но при положение че ти ще си им майка, постоянно всичко ще е наред. Докато ти си до мен, ще направиш всичко. Обичам те, любима. Лорен трескаво го целуваше по шията. — Вече знам, че ме обичаш. — И кога установи това? Лорен се надяваше децата им да имат неговите сини очи. Бяха толкова красиви. — Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен. Той се засмя. — Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо. — Да не би да си преодолял фобията? — Разбира се — неуверено изрече той. Тя се усмихна, целуна го нежно и прошепна: — До дома ще пътуваме с кораб. 5. "Нежен бунт" - Джоана Линдзи 4. "Тази нощ или никога" - Дара Джой 3. "Венчило с дявола" - Джули Гатууд 2. "Онази нощ" - Линда Хауърд – Къде, по дяволите, беше! - изрева той. – В Ню Орлиънс - отговори тя с мек тон, макар че усещаше как всички ги слушат с притаен дъх. – Толкова ли ти беше трудно да ми кажеш къде ще бъдеш? - попита безцеремонно той. – Ходих на погребението на г-н Плезънт. Настани се на стола срещу нея и гневът му се поуталожи. Заклещи краката й между своите под масата и взе двете й ръце. – Из... изплаших се - запъна се той. - Не си съобщила, че напускаш, а Рюбин те видял, че прибираш в багажника на колата куфар. Даже го накарах да отключи стаята ти, за да проверя дали нещата ти са там. – Не бих напуснала града, без да ти съобщя - каза тя, тайничко развеселена от идеята, че може изобщо да напусне този град. – По-добре да не ти хрумва - измърмори той. - Виж сега - започна, но млъкна. - Ах, да му се не види, тук не е най-подходящото място, но имам още много документи за оправяне и не зная колко време ще мине, преди да ми просветне. Ще се омъжиш ли за мен? Успя да я втрещи. Даже нещо повече. Отпусна се назад, смаяна и онемяла. Грей искаше да се омъжи за него! Тя не се беше осмелявала дори да си го помисли. С тяхното объркано минало... при деликатната ситуация с майка му и сестра му... е, като че ли не беше невъзможно. Той очевидно възприе реакцията й като отказ и черните му вежди се сключиха. И тъй като беше Грей, незабавно взе мерки да получи каквото иска. – Длъжна си да се омъжиш за мен - изрече достатъчно високо, за да го чуе всеки в ресторанта. – Бременна си с моето момиченце. То има нужда от баща, а ти - от съпруг. Фейт зяпна. Очите й станаха кръгли от ужас. – Чудовище! - изкрещя тя и скочи. Не беше бременна и много добре го знаеше, тъй като преди три дни, точно навреме, започна цикълът й. Пред очите й се завъртяха размазани лица, които се бяха вторачили в нея, а Грей я гледаше със злорадо задоволство и й се усмихваше, забавлявайки се с нейното смущение. Може би усети заплаха в очите й, но не реагира достатъчно бързо. Тя грабна чашата чай и я плисна в лицето му. – Не съм бременна! - изкрещя отново. Грей се измъкна отмястото си и изтри лицето си със салфетката на Фейт. – Възможно е, но ако искаш да забременееш, е по-добре да се омъжиш. – Омъжи се за него - пригласяше Холи, надвесена от бара. Смееше се от сърце. - И му направи живота ад. Изпроси си го след този номер. – Ами да. Изпросих си го. ... – Има още нещо, което исках да ти кажа - прошепна той. - Обичам те, мила. Трябваше да ти кажа отдавна, но взеха да стават разни работи. Прииска й се да го удари или да грабне друга чаша чай и да я плисне в лицето му. Вместо това каза: – Да. 1. "Принцеса Александра" - Джули Гарууд
  8. И аз я забелязах, когато ходих да си търся новата на Джейн Ан Кренц За съжаление, не можах да си я взема, защото в единствена книжарница в Ямбол получават стока само в сряда и още я нямаше (Джейн Ан Кренц) http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif
  9. Радвам се много, че най-накрая си имаме наше местенце! Колкото до финансирането, ще се опитам да дарявам най-редовно, според възможностите си, но не знам дали ще мога да го правя всеки месец http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Как ще става това? Решили ли сте вече?
  10. О, прекрасна изненада! Много благодаря за труда Историята е много хубава, а който е пропуснал въпросната поредица, да се поправи
  11. Определено ми е в графата любими Ето и следващия цитат: — Исках да се уверя само, че не вършиш нещо незаконно… Имам право да зная с какъв човек съм се свързала. Дори в собствените й уши това прозвуча предвзето и глупаво. Главният гневно се спусна към нея, хвана я за рамото, дръпна я към себе си и я изви така, че да го гледа в очите. — Никакви права нямаш ти тука! Ти си чужд човек! Това не ти е висшето общество, Сестра на главната! Тук важат моите собствени правила. „Аз съм отвъд границите на доброто и злото…” „Хората казват, че е побъркан…” Главната го гледаше ужасена. — Аз съм Главната, Главен — каза тя тихичко. С разтуптяно сърце го наблюдаваше как се опитва да се овладее. Той спря очи на нея. Мракът в очите му се отдръпна и остави след себе си само ледени тръпки, когато осъзна какво е казал. Главният се изправи и я пусна рязко. Главната се препъна към триножника и платното, поставено на него, се разклати. — Зная коя си — каза горчиво той. Главният прекара пръсти през косата си и започна да крачи нервно из стаята, като тигър в клетка. — По дяволите! По дяволите! — повтаряше той между шумните поемания на въздух. Отнеха му всичко: младостта му, вярата му… Бяха му останали само гордостта и неговият съкровен свят, а жената, която сега го гледа с тези очи на изплашена сърна, се кани да му отнеме и тях. Не я иска! Не желае да му се бърка! Не иска да му напомня за миналото! Не я иска да буни кръвта му… — По дяволите! Главната протегна ръка, за да предпази триножника и себе си. Гледаше как Главния гневно кръстосва стаята, виждаше как се бори със себе си, за да изплува от мъглата на яростта си. И в този миг целият й страх изчезна. Отстъпи място на нещо много по-силно: желанието да го утеши. — Не исках да те нараня, Главен — каза тя тихо. — Ужасно съжалявам! Наистина! Той изведнъж преустанови яростния си бяг и я изгледа втренчено. Очите му грееха като разтопено злато. На потъмнялото му лице просветна отчаяна усмивка. — Съжаляваш. Набутваш се в живота ми, в най-интимното ми кътче, въвличаш ме в историите си и нямаш какво друго да кажеш, освен че съжаляваш! Използваш ме и си въобразяваш, че с едно извинение всичко е уредено? Твърде цивилизовано, няма що! Божичко, колко изискано! Типична за двете госпожици Фамилията на главната!
  12. "Да целунеш ангел" - много тежък момент
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...