svetla11

Моят глас е за Guardian Angel - Отдавна я чакам с огромно нетърпение

Ами то въпреки че наистина е тема с извънземни, Стефанито както в сагата успява да накара читателя да приеме и заобича нечовешки съшества (аха това май все пак е сходство с сагата - нали благодарение на нея станахме фенки на едно цяло вампирско семейство ) затова мисля че съвсем няма да ти е неприятно да четеш за извънземната душица скитница

Пете и аз съм чела "Скитницата" и мога да кажа че е много различна от сагата но стилът на писателката си личи и тук (на мен лично ми харесва този стил) Ако можеш да издържиш бавното темпо на началните 200 страници и напълно освободиш ума си от сагата може и да ти хареса душитцата скитница в красивото тяло на Мелани и любовния полутриъгълник (който после се превръща в четириъгълник ) В първите дни след като я бях чела, останала под въздействието на книгата потърсих в нета коментарите и новините за нея и видях че писателката след като видяла успеха на книгата и вече набрала трофеите със сагата е решила да продължи "скитницата" - та значи на прага e още една сага от Стефанито П.П. Ако все пак се престрашиш и я почнеш бъди подготвена за дилемата; кое е по важно: красотата на духа или красотата на тялото плюс лоялноста

Оооо супер си Виолета! Тъкмо ми се четеше нещо кратко че напоследък не мога да намеря време да седна пред компа и да чета, а това е напът да ме подлуди!! Тази ми беше грабнала вниманието, БЛАГОДАРЯ МНОГО

Здравейте, Най сетне след тоооллкова дълга според мен раздяла съм отново тук - липсвахте ми Все още не съм смогнала да прочета всичко изписано докато ме нямаше (всъщност бях тук но в работа и в къщи имах много натоварени дни и заради това не можах да се включвам в дискусиите и темите ще се старая да наваксам ) Много, ама много ви БЛАГОДАРЯ за всички качени книжки, Страхотни сте - както винаги

Май става дума за Братята Куин, аз все още не съм ги подхванала но мога да ти препоръчам поредицата й за три сестри: Родена в огън, Родена в лед, Родена в грях - цялата поредица е лека и приятна за четене, без интриги и т.н.

И аз съм я чела, и на мен много ми хареса (ех, като се има впредвид че съм фенка на Макнот няма как ) значи, имаш една препоръка и от мен - захващай я

Изтеглих яяя Благодаря отново Гани

Кристи свалям ти шапка мила, сцената е изпипана много добре от всички гледни точки - направо трепач Тъкмо щях да предложа следващия пишещ при завръщането им Бет да бъде заловена и Алекс да я спаси от трудното положение и така да си завойува благодарностите й - а ти отдавна си го писала и то прибавяйки страшен хумор - браво на теб

Хиляди благодарности Гани Не очаквах толкова бърз отзив за това ме свари неподготвена (сега съм на работа и нямам разрешение да тегля от нет ) дано до довечера мога да си я изтегля...

Не можах да намеря книгата за тази седмица Сюзън Танер - Сърце в изгнание. Уж я изтеглих от акунта но то се оказа един филм. Ще съм много благодарна ако някой я има или знае от къде да си я изтегля да ми я посочи (само да спомена че не мога да тегля от 4storing'а)

Чета "Търси се съпруга"- Линда Хауърд, съвременен роман; опарил се от първата си женитба главния иска да се омъжи пак но не по любов а така да се каже по поръчка и дава обява в местния вестник който случайно попада в ръцете на главната и тя тръгва към ранчото му да се омъжи за него.. женят се и след време изпадат в финансови затруднения и когато главната въпреки волята му се опитва да му помогне изплащайки ипотеката той не може да го приеме и й наговаря какво ли не, дори я гони от къщи(сега съм точно на това място) тя му вика че ще съжалява за тези думи и аз почти се разплаквам от съжаление за нея (а тя миличката е бременна) и гняв към твърдоглавия й съпруг с желанието да му разбия главата! Общовзето прочетеното до сега ми хареса (ще ми хареса още повече ако през оставащите 2 глави главната хубавичко натрие носа на главния - боже от кога не съм се ядосвала така на главен герой в роман!) Иначе е приятно, леко четиво и я препоръчвам

Благодаря

Елизабет стрестнато повдигна глава по посока на гласа -този толкова познат, толкова мъжествен но сега толкова сърдит и гневен глас- и се вгледа в също толкова гневните очи на годеника си. - Какво по дяволите търсиш тук? - изсъска в ухото и Алекс като в същото време я хвана за ръката и гневно я притегли към себе си. Елизабет изохка от болка при силната му хватка, не знаеше дали да се сърди на този гневен изблик или да се радва че ги е намерила отново, но във всеки случай нямаше да позволи на този груб и твърдоглав мъж да я малтретира така пред хората. Тъкмо се канеше да отвори уста за да протестира когато подигравателно злобният глас на Граф Монтбар я изпревари: - Я виж ти каква изненада, ето го и годеника херцожето на Евердън, а и малкото му братче- изсмя се той и се опита да направи един подигравателен реверанс но се отказа когато натъртените му ребра -спомен от вчерашния бой- му напомниха за себе си а и подобните на буреносен облак лица на двамата братя не вещаеха нищо добро. - Монтбар, за теб може да е изненада но бъди сигурен че не е и за нас да те срещнем в такава обстановка, съвсем ти подхожда - отвърна с леден глас Алекс - не може да се отмине и без да те поздравим за украсената ти физиономия която пък съвсем е паснала с аксесоарите - кимна той към счупената ваза на пода. - А,а братко - обади се и Девлин - имам чувството че Графа обича по натруфените декори и май мисли че една друга синина няма да навреди на общата гледка - рече той и пристъпи заплашително към Монтбар, който с вроден инстинкт за самосъхранение уплашено отстъпи крачка назад. - Може да си прав братле но като го гледам как се разтрепери май точно сега не му е до декори - отвърна му Алекс и с леко кимване даде знак на брат си да се оттегли. - Достатъчно Евърдън, позволявате си твърде много, не можете да ме обявите за страхливец когато сте двама срещу един, страхливец е този който предизвиква сам и невъоръжен мъж в случая вие - ядосано изсумтя Монтбар. Преди някой да успее да каже нещо Алекс бутна Елизабет настрана и се нахвърли към Монтбар, със стиснати от гняв устни и грабвайки го за реверите на сакото му здравата го разтърси и с ярост заяви: - Tи, червей такъв, мога още сега да те лепна като муха на тази стена и бъди сигурен че няма да имам нужда от подкрепа или оръжие за това! - А така ли, че за какъв се мислиш ти? Kакъв си ти освен разглезан син на херцог? - не престана да го предизвика Монтбар. Грубо отстранена Елизабет не чуваше нищо, само едно стигаше до съзнанието й - щеше да има бой, не можеше да го позволи, не и когато пред очите и изникна спомена за ранения и близнак - Престанете веднага!- извика неочаквано тя и към нея се обърнаха всички погледи плюс тези на няколкото гости в хотела, които усетили разправията се бяха приближили и ги слушаха, a единият от тях -очевидно камериерът му, готов да се намеси в подкрепа на графа. Но за нейно изумление никой не и обърна внимание и разправията продължи - За бога - извика по силно тя - никой от вас ли не ме чу, казах да престанете веднага! - и се нахвърли между двамата мъже с мисъл да ги раздели, като при това се обърна с леден глас към годеника си - Няма да го позволя, няма да се биете тук и сега, забрави ли Никълъс? Не ми трябва още един ранен! - Никълъс? Никълъс Нортфилд е ранен? - изненадано попита Монтбар. Незнайно дали от намесата на Елизабет или от самото й присъствие като свидетелка на тази сцена Алекс се овладя, пусна Монтбар и го отблъсна от себе си. - Да ранен е, но това не ви интересува, освен ако не сте вие виновника за състоянието му - отвърна му Алекс. Монтбар не му отвърна а само погледна към двамата братя с пълни със омраза очи - Не, макар и много да желаеше поне веднъж да излезе победител от двубой с този мухльо Алекс, откритият и честен бой не беше предпочитаният от Андре. Не, не той беше много по умен от този глупав, мислещ се за нещо наследник на херцог, много по умен за да разбере кога да се оттегли, трябваше му план и щеше да го има, само тази болка от натъртванията да минеше! Щеше да му отмъсти за всичко преживяно да сега, за всичко загубено заради него, за унижението което изпита пред собствения си баща когато му съобщиха че са го изхвърлили от поста му в армията - все заради него! Да, щеше да си отмъсти! Но засега му стигаше да знае че онзи разглезен хлапак довел го до това състояние е наказан. Без да продума, но все пак високомерно отвърна глава и се отправи към стълбите. Зяпнала от учудване от безмълвното оттегляне на досадния "лепкав" граф Монтбар Елизабет съвсем забрави за ситуацията в която се намираше и се усмихна развеселено: - О боже, Алекс колко лесно го накарахте да се омете, направо ми домъчня за него - засмя се тя и се опита да се обърне към изхода и да се измъкне. - Накъде мислиш че си се запътила? - спря я гласът на Алекс - Това ли е всичко което имаш да кажеш след преживяното преди малко?! -не можа да повярва той и отново я хвана за ръката. Започнала вече да се съвзема Елизабет се извърна, погледна отново към него и се учуди от това което видя в очите мy. Oсвен гняв в тези красиви очи светеше и нещо друго, какво беше това- желание? изненада? смях? не можа да го определи, че какво можеше изведнъж да го е развеселило толкова? Не се наложи да мисли много по въпроса защото точно в този момент Алекс я опсипа с всичко което светеше в очите му. Наистина развеселен от реакцията на Елизабет и без да обръща внимание на околните той я притегли в обятията си и преди да залепи устни в нейните промърмори през смях: Боже мой, каква лудетина си ми ти Елизабет! Това беше съвсем неочаквано за Елизабет, и преди да успее да реагира Алекс разтвори устните й с език и я повлече в сладосния ураган на целувката. Като насън Елизабет се отпусна в ръцете му, беше толкова зашеметяващо отново да усеща устните му че тя съвсем забрави къде се намираха и защо бяха тук. А изглежда че и Алекс беше го забравил защото обви ръце около кръста й и още по силно я притисна към себе си. Но около тях имаше повече от нужното хора които не го оставиха да се наслади на това стройно и съблазнително тяло - предупредителното прокашляне на Девлин го изтръгна от това упойващо състояние и той с нежелание се отдръпна от нея и погледна към брат си който му намигна с насмешка. - Е, да тръгваме ли вече, или искате да наемете стая тук и да се качите горе? - безсрамно се подигра той с брат си при което Алекс го сръга в ребрата и побутвайки леко Елизабет ги подтикна да излязат навън. Точно това грубо отношение беше това което успя да накара Елизабет да се отърси от сладкото упоение на целувката. - Престани да ме буташ сякаш съм някакъв ти чувал - възмутено възкликна тя и спря насред пътя - и не те ли е срам да ме нацелуваш сред толкова много хора? Няма да ти позволя да ме унижаваш и третираш като някаква лека жена! - Тогава престани да се държиш като такава! - отвърна й раздразнено Алекс - Я се виж в какво състояние си с тази опърпана рокля, огледай къде се намираш - посочи той мизерната обстановка и няколкото полуразголени проститутки навъртащи се на улицата - Като се отвори дума за това кажи ми моля те: Какво по дяволите правиш ти тук?! - почти изкрещя той и я разтърси за раменете - Пусни ме грубиян такъв и казах да престанеш да ме разтърсваш - опита се да се отскубне тя - а ти защо се интересуваш какво правя тук? - Разбира се че ме интересува скъпа, не забравяй че сме сгодени, а аз нямам намерение да позволя годеницата ми да се скита сама в такива квартали! Боже господи сама си нали-без придружител? - потресен от току що установеното едва успя да поеме въздух и изпита страх при мисълта какво можеше да й се случи в такъв долнопробен квартал като този и то в компанията на извратения Монтбар - Не, не съм сама, коняра ми Уилис е с мен - опита се да извърне глава и да потърси Уилис но преди да успее да помръдне страшният "рев" на Алекс я прикова на място - Коняр?! Конярът ти е бил с тебе и ти смяташ това за достатъчно?! A къде беше конярът ти когато беше сама с Монтбар в този хотел? Какво правеше сама с Монтбар Елизабет, да се срещнеш с него ли дойде до тук сама? - Разбира се че не съм дошла тук за среща с когото и да е, как можеш да си помислиш такова нещо развратник такъв! - възкликна обидено тя и стовари стиснатата си в юумрук ръка на гърдите му, но ефекта не беше очакваният, той даже не се помръдна, въздишайки с примирие тя започна да разказва - дойдох тук след вас... - След нас? - Да, проследих ви до тук... - Каквооо?! Какво си направила, какво?! - изкрещя Алекс - Добре де, ако престанеш да ме прекъсваш и да повтаряш това "какво правиш" може и да успея да разкажа какво правя! Чу се гръмкия смях на Девлин което накара и двамата да погледнат към него - Тя ни е проследила до тук и ние дори не сме го усетили големи ми брате, каква недискретност от наша страна! Мисля че няма смисъл да продължаваме да търсим повече, дори и ако сме имали шанс да открием този Джеф то след тази врява която вдигнахме тук, сигурно вече е офейкал или се е скрил в някоя бърлога. Хайде да се връщаме, може друг път да подновим търсенето - предложи той и намигна в знак на брат си посочвайки дискретно Елизабет - Не няма да тръгна от тук докато тя не ми разкаже цялата си скапана история - възпротиви се малко сърдито Алекс - Братко, и аз искам да чуя тази история обаче нека го разкаже на друго място, или на път към къщи - Добре тогава, да вървим - хвана я за ръка и я насочи към своя кон - Ти ще яздиш с мен и ще разказваш - Както желаете ваше височество, та нали аз съм тук да изпълнявам всяко ваше желание! - иронично изсумтя тя, но без повече да се противи го остави да я подхване за кръста и да я повдигне-по точно да я хвърли, както и се стори-върху коня си - така беше по добре, по пътя можеше да го убеди преживяното да остане между тях. Но веднага след като и той се метна на коня зад нея и я притегли между силните си бедра съжали за това прибързано решение. - Какво е това тук? - учудено възкликна Алекс когато ръката му случайно напипа колана с камата скрита под полата й - и понечи собственоръчно да узнае какво е - Стой мирно развратнико - отблъсна ръката му тя - Това е само камата ми - Ти носиш рапира и криеш кама под полата си?! - едва не падна от коня си от изумление - Боже каква жена си взимам за съпруга! - Ох, ако не ти харесва си свободен да разтрогнеш годежа, даже ще се радвам да го направиш - усмихна се тя, нима беше успяла най сетне да го откаже от тази женитба? - Защо? - Как така защо, ами мислех че и ти не желаеш да се омъжиш.. - Не, не питам това, питам те защо ти е притрябвало да си в пълно бойно снарежение - та ти си жена за бога! Можеш ли да боравиш с тях? - усмихна се подигравателно той - Не мислите ли че подценявате женските способности милорд? Може да се учудите с колко много неща умеят да се справят жените, дори по добре от някои мъже - ядосано заяви тя - О не, немисля че подценявам жените мила, лично съм бил подлаган на тези "умения" - нарочно я предизвика той, и като чели съвсем невинно допря устни до голота и плът под изкривената шапка - Ах хайде милорд, занаете че не говоря за уменията от типа за който намеквате - Така ли? А какъв е според теб типът за когото съм намеквал - преведе език по пулсиращата вена на врата и към раковината на ухото й и с задоволство усети как тя потръпна преди да отговори: - Незнам, но мисля че е нещо развратно... ох, престанете с това -едва си пое дъх когато усети зъбите му да ухапват меката част на ухото й - Искате или не да ви разкажа за това как и защо ви проследих до тук? - Ами да, започвай да разказваш - въздъхна той и леко се отдръпна Всъщност това беше последното нещо за което би искала да говори, но в момента то и се стори като спасително въже и тя с последния и останал здрав разум се вкопчи в него и започна да разказва от мига в който Катрин беше дошла в стаята и. - Значи тръгна да ни спреш преди да извършим някоя пакост и да се нараним? - подигра и се Алекс след като бяха изслушали цялата история - Ех, нямах чак пък толкова големи надежди като да спра твърдоглавци- не му остана длъжна тя и го погледна с закачлив поглед- смятах да ви помогна или да извикам помощ при нужда - А как смяташе да ни помогнеш в случай на бой, нима за това беше рапирата?- учудено я попита Девлин - Да, и бъдете сигурен че мога да я използвам при нужда- отвърна му войнствено Елизабет и Девлин се засмя - Ах да беше само рапирата, огнената ми годеница си има и кама скрита под полата! - въздъхна Алекс, и за пореден път се опита да отстрани мислите си от тези части на анатомията им които бяха така удобно прилепнали сякаш бяха създадени един за друг и предизвикваха страстни сцени пред очите му. Какво му ставаше, преди му беше лесно да се сдържа до удобен случай а сега само при мисълта за това девойче загубваше самообладание и без да се съобразява с време и обстановка се нахвърляше върху нея. Та той не беше някой си вчерашен хлапак а мъж с много опит по дяволите! Трябваше да се съвземе, опитваше да се съсредоточи върху разговора който водеха годеницата и брат му, май говореха за сестра й Катрин и нещо за цветя, но му беше трудно. За това отдъхна с облекчение когато пристигнаха у Нортфилд.

Моля те Сънчо не искам да се натоварваш заради мен-пиши когато на теб ти е удобно. Като гледам няма повече коментари а и си права за ентусиазма, сега я пускам сцената.

Съни, ще съм ти много благодарна ако помогнеш мила Наистина имам проблем с изказа, хрумва ми нещо не не мога да намеря точните думи да го изкажа за това прибягвам към обяснения (така става защото не съм говорила български от 1994 гд. насам а сега изведнъж съм тръгнала да пиша роман )

Момичета, първоначално благодаря на всички ви за съветите, радвам се че в общи линии сцената ви е харесала, а след като направя и нужната редакция ще я пусна в темата Кристи, свикнала съм със Гюлче но може и Светла - няма проблем а иначе забележките ти са напълно намясто, точно това е което ми убягваше. А това за зародиша на омразата на Монтбар: мисля че ще е по добре да чуем от устата на Алекс какво се е случило че се мразят толкова. Дали пък няма да е по добре Бет да е забелязала искрите между тях и по пътя на завръщане да попита Алекс от къде се познават и защо при всяка тяхна среща Алекс се нахвърля така върху Монтбар и той да и обясни? Милена, права си за изречението наистина се е получило малко неясно и май натрупано, но мисля че като махна "и с осезаемо удоволствие от току що чутото" ше се получи Маги, в предишната сцена с преобличането на Бет не се споменава че е облякла панталон а само стария си костюм за езда и доколкото знам по това време облеклото за езда на дамите не е панталон а пола и жакет или рокля а и се споменава за връзки и кукички и за това сметнах че е рокля но може и да се лъжа. Сцената с обличането е написана от Кристи и май трябва тя да изясни точно с какво е облечена А това с края, съжалявам но просто не можах да го измисля, опитвам се но някак си не се получава, все ми се струва че пристигането им в къщи ще трябва да е в нова сцена, не мога да определя как Бет да влезе в къщата да се промъкне незабелязано или някой да я види и тя да е принудена да даде обяснение - как мислите??

Момичета, извинявам се за закъснението, но вчера имах проблем с влизането в форума но днес дописах сцената и преди да я пусна в темата отново я пускам тук за да може да го обсъдим и критикуваме че го написах в свободното си време на работа и мисълта ми беше прекъсвана от време навреме... Постарах се много да не допускам правописни грешки, повторения, разминавания с предишни сцени и т.н. но може да ми е убягнало туй онуй - извинявам се предварително за тях и ви моля за мнението ви а също и за помощ относно някои изрази заради които някои диалози куцат - мисля че ако се сменят ще е по добре но не се сещам с кои по точно (пс: има 1-2 такива която отбелязах с по тъмен цвят) Ето я сцената ми, (за пръв път толкова дълга ) Елизабет стрестнато повдигна глава по посока на гласа -този толкова познат, толкова мъжествен но сега толкова сърдит и гневен глас- и се вгледа в също толкова гневните очи на годеника си. - Какво по дяволите търсиш тук? - изсъска в ухото и Алекс като в същото време я хвана за ръката и гневно я притегли към себе си. Елизабет изохка от болка при силната му хватка, не знаеше дали да се сърди на този гневен изблик или да се радва че ги е намерила отново, но във всеки случай нямаше да позволи на този груб и твърдоглав мъж да я малтретира така пред хората. Тъкмо се канеше да отвори уста за да протестира когато подигравателно злобният глас на Граф Монтбар я изпревари: - Я виж ти каква изненада, ето го и годеника херцожето на Евердън, а и малкото му братче- изсмя се той и се опита да направи един подигравателен реверанс но се отказа когато натъртените му ребра -спомен от вчерашния бой- му напомниха за себе си а и подобните на буреносен облак лица на двамата братя не вещаеха нищо добро. - Монтбар, за теб може да е изненада но бъди сигурен че не е и за нас да те срещнем в такава обстановка, съвсем ти подхожда - отвърна с леден глас Алекс - не може да се отмине и без да те поздравим за украсената ти физиономия която пък съвсем е паснала с аксесоарите - кимна той към счупената ваза на пода. - А,а братко - обади се и Девлин - имам чувството че Графа обича по натруфените декори и май мисли че една друга синина няма да навреди на общата гледка - рече той и пристъпи заплашително към Монтбар, който с вроден инстинкт за самосъхранение уплашено отстъпи крачка назад. - Може да си прав братле но като го гледам как се разтрепери май точно сега не му е до декори - отвърна му Алекс и с леко кимване даде знак на брат си да се оттегли. - Достатъчно Евърдън, позволявате си твърде много, не можете да ме обявите за страхливец когато сте двама срещу един, страхливец е този който предизвиква сам и невъоръжен мъж в случая вие - ядосано изсумтя Монтбар. Преди някой да успее да каже нещо Алекс бутна Елизабет настрана и се нахвърли към Монтбар, със стиснати от гняв устни и грабвайки го за реверите на сакото му здравата го разтърси и с ярост заяви: - Tи, червей такъв, мога още сега да те лепна като муха на тази стена и бъди сигурен че няма да имам нужда от подкрепа или оръжие за това! - А така ли, че за какъв се мислиш ти? Kакъв си ти освен разглезан син на херцог? - не престана да го предизвика Монтбар. Грубо отстранена Елизабет не чуваше нищо, само едно стигаше до съзнанието й - щеше да има бой, не можеше да го позволи, не и когато пред очите и изникна спомена за ранения и близнак - Престанете веднага!- извика неочаквано тя и към нея се обърнаха всички погледи плюс тези на няколкото гости в хотела, които усетили разправията се бяха приближили и ги слушаха, a единият от тях -очевидно камериерът му, готов да се намеси в подкрепа на графа. Но за нейно изумление никой не и обърна внимание и разправията продължи - За бога - извика по силно тя - никой от вас ли не ме чу, казах да престанете веднага! - и се нахвърли между двамата мъже с мисъл да ги раздели, като при това се обърна с леден глас към годеника си - Няма да го позволя, няма да се биете тук и сега, забрави ли Никълъс? Не ми трябва още един ранен! - Никълъс? Никълъс Нортфилд е ранен? - изненадано попита Монтбар. Незнайно дали от намесата на Елизабет или от самото й присъствие като свидетелка на тази сцена Алекс се овладя, пусна Монтбар и го отблъсна от себе си. - Да ранен е, но това не ви интересува, освен ако не сте вие виновника за състоянието му - отвърна му Алекс. Монтбар не му отвърна а само погледна към двамата братя с пълни със омраза очи - Не, макар и много да желаеше поне веднъж да излезе победител от двубой с този мухльо Алекс, откритият и честен бой не беше предпочитаният от Андре. Не, не той беше много по умен от този глупав, мислещ се за нещо наследник на херцог, много по умен за да разбере кога да се оттегли, трябваше му план и щеше да го има, само тази болка от натъртванията да минеше! Щеше да му отмъсти за всичко преживяно да сега, за всичко загубено заради него, за унижението което изпита пред собствения си баща когато му съобщиха че са го изхвърлили от поста му в армията - все заради него! Да, щеше да си отмъсти! Но засега му стигаше да знае че онзи разглезен хлапак довел го до това състояние е наказан. Без да продума, но все пак високомерно отвърна глава и се отправи към стълбите. Зяпнала от учудване от безмълвното оттегляне на досадния "лепкав" граф Монтбар Елизабет съвсем забрави за ситуацията в която се намираше и се усмихна развеселено: - О боже, Алекс колко лесно го накарахте да се омете, направо ми домъчня за него - засмя се тя и се опита да се обърне към изхода и да се измъкне. - Накъде мислиш че си се запътила? - спря я гласът на Алекс - Това ли е всичко което имаш да кажеш след преживяното преди малко?! -не можа да повярва той и отново я хвана за ръката. Започнала вече да се съвзема Елизабет се извърна, погледна отново към него и се учуди от това което видя в очите мy. Oсвен гняв в тези красиви очи светеше и нещо друго, какво беше това- желание? изненада? смях? не можа да го определи, че какво можеше изведнъж да го е развеселило толкова? Не се наложи да мисли много по въпроса защото точно в този момент Алекс я опсипа с всичко което светеше в очите му. Наистина развеселен от реакцията на Елизабет и без да обръща внимание на околните той я притегли в обятията си и преди да залепи устни в нейните промърмори през смях: Боже мой, каква лудетина си ми ти Елизабет! Това беше съвсем неочаквано за Елизабет, и преди да успее да реагира Алекс разтвори устните й с език и я повлече в сладосния ураган на целувката. Като насън Елизабет се отпусна в ръцете му, беше толкова зашеметяващо отново да усеща устните му че тя съвсем забрави къде се намираха и защо бяха тук. А изглежда че и Алекс беше го забравил защото обви ръце около кръста й и още по силно я притисна към себе си. Но около тях имаше повече от нужното хора които не го оставиха да се наслади на това стройно и съблазнително тяло - предупредителното прокашляне на Девлин го изтръгна от това упойващо състояние и той с нежелание се отдръпна от нея и погледна към брат си който му намигна с насмешка. - Е, да тръгваме ли вече, или искате да наемете стая тук и да се качите горе? - безсрамно се подигра той с брат си при което Алекс го сръга в ребрата и побутвайки леко Елизабет ги подтикна да излязат навън. Точно това грубо отношение беше това което успя да накара Елизабет да се отърси от сладкото упоение на целувката. - Престани да ме буташ сякаш съм някакъв ти чувал - възмутено възкликна тя и спря насред пътя - и не те ли е срам да ме нацелуваш сред толкова много хора? Няма да ти позволя да ме унижаваш и третираш като някаква лека жена! - Тогава престани да се държиш като такава! - отвърна й раздразнено Алекс - Я се виж в какво състояние си с тази опърпана рокля, огледай къде се намираш - посочи той мизерната обстановка и няколкото полуразголени проститутки навъртащи се на улицата - Като се отвори дума за това кажи ми моля те: Какво по дяволите правиш ти тук?! - почти изкрещя той и я разтърси за раменете - Пусни ме грубиян такъв и казах да престанеш да ме разтърсваш - опита се да се отскубне тя - а ти защо се интересуваш какво правя тук? - Разбира се че ме интересува скъпа, не забравяй че сме сгодени, а аз нямам намерение да позволя годеницата ми да се скита сама в такива квартали! Боже господи сама си нали-без придружител? - потресен от току що установеното едва успя да поеме въздух и изпита страх при мисълта какво можеше да й се случи в такъв долнопробен квартал като този и то в компанията на извратения Монтбар - Не, не съм сама, коняра ми Уилис е с мен - опита се да извърне глава и да потърси Уилис но преди да успее да помръдне страшният "рев" на Алекс я прикова на място - Коняр?! Конярът ти е бил с тебе и ти смяташ това за достатъчно?! A къде беше конярът ти когато беше сама с Монтбар в този хотел? Какво правеше сама с Монтбар Елизабет, да се срещнеш с него ли дойде до тук сама? - Разбира се че не съм дошла тук за среща с когото и да е, как можеш да си помислиш такова нещо развратник такъв! - възкликна обидено тя и стовари стиснатата си в юумрук ръка на гърдите му, но ефекта не беше очакваният, той даже не се помръдна, въздишайки с примирие тя започна да разказва - дойдох тук след вас... - След нас? - Да, проследих ви до тук... - Каквооо?! Какво си направила, какво?! - изкрещя Алекс - Добре де, ако престанеш да ме прекъсваш и да повтаряш това "какво правиш" може и да успея да разкажа какво правя! Чу се гръмкия смях на Девлин което накара и двамата да погледнат към него - Тя ни е проследила до тук и ние дори не сме го усетили големи ми брате, каква недискретност от наша страна! Мисля че няма смисъл да продължаваме да търсим повече, дори и ако сме имали шанс да открием този Джеф то след тази врява която вдигнахме тук, сигурно вече е офейкал или се е скрил в някоя бърлога. Хайде да се връщаме, може друг път да подновим търсенето - предложи той и намигна в знак на брат си посочвайки дискретно Елизабет - Не няма да тръгна от тук докато тя не ми разкаже цялата си скапана история - възпротиви се малко сърдито Алекс - Братко, и аз искам да чуя тази история обаче нека го разкаже на друго място, или на път към къщи - Добре тогава, да вървим - хвана я за ръка и я насочи към своя кон - Ти ще яздиш с мен и ще разказваш - Както желаете ваше височество, та нали аз съм тук да изпълнявам всяко ваше желание! - иронично изсумтя тя, но без повече да се противи го остави да я подхване за кръста и да я повдигне-по точно да я хвърли, както и се стори-върху коня си - така беше по добре, по пътя можеше да го убеди преживяното да остане между тях. Но веднага след като и той се метна на коня зад нея и я притегли между силните си бедра съжали за това прибързано решение. - Какво е това тук? - учудено възкликна Алекс когато ръката му случайно напипа колана с камата скрита под полата й - и понечи собственоръчно да узнае какво е - Стой мирно развратнико - отблъсна ръката му тя - Това е само камата ми - Ти носиш рапира и криеш кама под полата си?! - едва не падна от коня си от изумление - Боже каква жена си взимам за съпруга! - Ох, ако не ти харесва си свободен да разтрогнеш годежа, даже ще се радвам да го направиш - усмихна се тя, нима беше успяла най сетне да го откаже от тази женитба? - Защо? - Как така защо, ами мислех че и ти не желаеш да се омъжиш.. - Не, не питам това, питам те защо ти е притрябвало да си в пълно бойно снарежение - та ти си жена за бога! Можеш ли да боравиш с тях? - усмихна се подигравателно той - Не мислите ли че подценявате женските способности милорд? Може да се учудите с колко много неща умеят да се справят жените, дори по добре от някои мъже - ядосано заяви тя - О не, немисля че подценявам жените мила, лично съм бил подлаган на тези "умения" - нарочно я предизвика той, и като чели съвсем невинно допря устни до голотата на врата й под изкривената шапка - Ах хайде милорд, занаете че не говоря за уменията от типа за който намеквате - Така ли? А какъв е според теб типът за когото съм намеквал - преведе език от вратната й вена към раковината на ухото й и с задоволство усети как тя потръпна преди да отговори: - Незнам, но мисля че е нещо развратно... ох, престанете с това -едва си пое дъх когато усети зъбите му да ухапват меката част на ухото й - Искате или не да ви разкажа за това как и защо ви проследих до тук? - Ами да, започвай да разказваш - въздъхна той и леко се отдръпна Всъщност това беше последното нещо за което би искала да говори, но в момента то и се стори като спасително въже и тя с последния и останал здрав разум се вкопчи в него и започна да разказва от мига в който Катрин беше дошла в стаята и.

Мариана, добре дошла отново, поздравления за изпитите а и за стипендията Тихи, имаш ли нужда от помощ - да дойдем и да хвърлим по едно рамо хе желая ти лека, спорна работа мила и много време за почивка Гани, не съм погледнала от тази гледна точка на въпроса и сега като се замисля и се поставя на тяхно място (редакторките ни) мисля че си права- наистина е много гадно когато правиш нещо което се е превърнало в товар и бреме за теб и не изпитваш вече никакво удоволствие от извършаното затова няма повече да настоявам но все пак искам да се знае че ми беше приятно и някак по сигурно когато знаех че работата ми ще бъде критикувана от искрени и талантливи хора, за това и да продължат и да оставят редакторството искам да благодаря на Тихи и Петя за положените усилия и също да се извиня че бяха подложени да изпитат това а и да подчертая че в нито един миг, дори и за кратко не съм се обидила от критиката им (кълна се че не е безсрамна лъжа ) БЛАГОДАРЯ ТИХИ И ПЕТЕ! ПС Някой пише ли нова сцена? Ако ли не, ще помоля да ме изчакате малко че започнах да пиша продължение на сцената на Милена, а може да ми отнеме малко повечко време че сега съм на работа и чак довечера в късни часове ще мога да продължа, Мерси предварително

Напълно подкрепям Кристи и съм на същото мнение- Тихи и Петя какви са тия приказки за оставка?! Не мили, не си го и помисляйте дори! Нали ние ви избрахме за редактори, а това не беше случайно а със съзнанието за таланта ви и вярата в искренността ви при критикуване. А критиката е нужна за да се създаде нещо много хубаво и радващо! Вярно е че започнахме този роман за удоволствие но с течение на времето така ни увлече че с аматьорския си дух пожелахме да е нещо по професионално и ето за това сме вперили доверчиви и чакащи погледи в вас и очакваме, че ще оправите всичко с магическа пръчка - вие я имате тази магическа пръчка; то е таланта ви, то е искренността и взискателността ви! Добре, прави сте че отговорнността предизвикана от вечно вперените в вас и чакащи очи е много голяма и малко изнервяща - аз лично съжалявам за това но ако няма редактори и всеки пише спонтанно и посвоему както го планирахме в началото е сигурно че ще има мимолетно и персонално удоволствие но няма да се създаде нещо свястно и няма да го има удоволствието от добре изпипаното, закалено с критиките още в зародиша си роман. Ние за съжаление все още не сме екип а сме много различни хора с различни мнения и с различни вкусове за това се нуждаем от посредници, критици, бригадири а вие редакторите в случая сте именно това а не надзиратели в затвор! За това лично ви моля да изтриете това и от поста и от главите си освен това: ние ви наехме и само ние можем да ви уволним - за оставка и дума да не става - това е право номер 1 на начинаещия писател

Благодаря ти много за информацията мила, книгата ми беше подарък и я изчетох на един дъх но за съжаление тук няма преведени други от поредицата не съм чела "Вампирски целувки" но от Лоръл Хамилтън съм чела "Престъпни удоволствия" първата книга от поредицата за Анита Блейк

Кристи, какъв е този сериал? За какво се разказва, че наскоро попаднах на една книга за вампири и я прочетох; главните са сервитьорката Суки и вампирът Бил, а някъде върху корицата се споменаваше че имало сериал по тази книга -не си спомням името й- за същия сериал ли става въпрос Zinaida и аз мога да ти препоръчам "Тайната принцеса" и "Ти ми принадлежиш" на Джоана но ако пък не държиш да е именно нейна книга мога да ти препоръчам и "Уитни, моя любов", "Ад и Рай" и всички други на Джудит Макнот (ех, какво да се прави фенка съм си и не мога да се сдържа да не препоръчвам Джудито на всеки питащ )

Оле Сънчо, браво на теб каква страхотна новина е това, двойно ме зарадва хем че превеждаш романа който много исках да чета и хем че потвърди очакванията ми книгата за Джейд да бъде дори по хубава Мила благодаря много за информацията, то така я похвали и с толкова голям процент я препоръча че щях да умра от мерак ако не беше това инфо

Съни, коя книга на Джули превеждаш?

Не знам коя ми харесва повече, определено Маги ми е любимка но още не съм дочела книгата за Бриана а това как се справя с такава майка е направо похвално, даже може и да замени Маги а Шанън мисля да я оставя за по късно и отново да се прехвърля на историческите като продължа с "Падналите Ангели" от които вече съм прочела 2-3 книжки а коментарите за тях ме изкушават да продължа