Премини към съдържанието

spasov2

Потребител
  • Публикации

    469
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

1 Неутрална репутация

4 Последователи

Всичко за spasov2

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 13.07.1993

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Хардуер и игри.

Контакти

  • Twitter
    ivo5555
  • ICQ
    0
  1. Втората световна война е глобален военен конфликт, протекъл през средата на 20 век. Наречена е така защото бойни действия се водят на пет от седемте континента и в два от океаните и в тях участват всички развити страни в света по това време. Счита се, че Втората световна война е резултат от политическите последствия от Първата световна война (нерешени териториални проблеми) и от установяването на авторитарни, тоталитарни и националистически политически режими в СССР, Германия, Италия и Япония, както и от желанието на Великобритания и Франция да насочат Хитлеристка Германия към война срещу Съветския съюз. Като резултат от агресивната политика на тези държави, избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война) необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др. През 1938 г. след остра политическа криза, Австрия се присъединява към Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексация на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение. На 23 август 1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова) и присъединяването им към СССР (тези територии, както и останалата част от Полша и Финландия са в състава на Руската Империя до края на Първата Световна Война). Два дни по-късно, този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.Начало на войната През септември 1939 г. първо Германия, а след това СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война от страна на Великобритания и Франция на Германия. След капитулацията на Полша, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада Дания (където не среща съпротива) и Норвегия, един ден след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.Падането на Франция На 10 май 1940 г. немските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ла Манш. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенд и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни примирието е подписано, оставяйки 3/5 от територията на Франция под немски контрол, а френските въоръжени сили биват разпуснати. Южна Франция се управлява от правителството на Маршал Петен, със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях и след отказа на френския капитан, британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли, всички френски кораби намиращи се в британски пристанища биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия. След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен, и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително Антверпен, Остенд, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок. На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия. Югоизточна Европа На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на Унгария, загубена пак тогава, и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември. Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското разузнаване военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немските войски завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна. Близкият Изток и Северна Африка След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, италианските войски в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили скоро поемат инициативата - окупират Британска Сомалия през август, и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално губят почва, но през декември се пращат подкрепления, които довеждат до обрат, и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните нахлуват в Сомалия, Етиопия и Еритрея от Кения и Судан. През февруари 1941 г. немците пращат войски, които да помогнат на италианците в Либия - т.нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от легендарния генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната. На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната му бива нападната от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната, подписано е примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. Това им позволява да оказват натиск върху Иран. На 16 август е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички немци от Иран. Шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. По този начин съюзниците си осигуряват достъп до нефтените находища на Иран. През октомври, същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява. На 10 декември британците отново атакуват Либия. Немските резерви в Африка са изчерпани заради откриването на Източния Фронт срещу СССР. На 26 май 1942 г. Ромел отново напада Египет, и бива спрян при Ел Аламейн, на 100 км от Александрия. През октомври следва третата британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и град Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г., Иран обявява война на Германия. Съветски съюз Съветският съюз напада Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с Германия от 23 август същата година (вижте Пактът Рибентроп-Молотов) и окупира източната част от страната, която и след войната остава в рамките на СССР. Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузвавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия. Сталин не вярва във възможността от германско нападение, защото смята германската армия за неспособна да осъществи успешна военна кампания срещу Съветския съюз и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР, например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия. До момента на немското нападение съветското командване не приема никакви отбранителни контрамерки. Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време. За подробности относно военните операции, вижте Операция Барбароса. Три дни по-късно, Финландия също напада СССР. След германското нападение Съветският Съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Милиони военнослужещи в Червената Армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството е евакуирано. Последствия от войната Две седмици по-късно правителството на Дьониц е разтурено, а самият той, вече ненужен на победителите, е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР. През 1949 г. западните държави образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници. През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан. Повече от 60 милиона човека загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях. Източник:Уикипедия
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.