Премини към съдържанието

kristi_34

Потребител
  • Публикации

    1773
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

480 Супер репутация

3 Последователи

Всичко за kristi_34

  • Титла
    kaldata маниак

Информация

  • Пол
    Жена

Последни посетители

11431 прегледа на профила
  1. Като започнах да ти чета коментара Пете, и изведнъж се сетих за Пламъци на Сандра Браун. И тя се връщаше в един град където всички я мразеха заради мъжа й, който бе умрял и я бе натопил за нещо за което не беше виновна. Само че и сина й беше умрял и тя страдаше и за това наред с всичко останало. Но приликите свършват до тук. Главния в Пламъци е нещо коренно различно, женкар, развейпрах и пълен непукист, който се държеше с нея най-гадно от всички. Е, накрая се оправи, то няма как иначе. За късмет поне в книгите всички лоши момчета стават добри.
  2. What's on your mind?

  3. Хормонът ми на щастието има спешна нужда от шоколад.

  4. В полето с макове отивам да поспя, дано не се дрогирам с еуфория, клепачите ми тежки са, едва стоя душата ми копнее за простори. Във клетката панелена на офиса, задъхвам се от липсата на въздух, а през прозореца ме гледат само блокове, и някакво самотно облаче.
  5. Сломявам самотата с музика, завъртам копчето до края, и почвам да танцувам в танца влюбена, докато не чуя възмутеното потропване на старата съседка горе в ляво. А после сядам до прозореца задъхана, разравям купчината стари книги и избирам напосоки някоя. Сломявам тишината със илюзии, с истории, фантазии и демони, докато очите ми не ме предават, в прегръдките на своя бог Морфей. Сломявам болката със сънища, там няма самота и тишина, понасям се по облаците влюбена и вече съм кралица на света.
  6. Но няма те в пътя ми вече, отдавна пораснах и зная, че принцове рядко се срещат, и макар да ги има все още, обикновено избират принцеси. Но понякога вечер във здрача, до стъклото чело прилепила, се питам в звездите зареяна, какво ли е да си принцеса.
  7. С вятъра нощем разпервам криле, край мен галактики прелитат, не искам да се съмва, още не, от сънища пленена да се скитам. Илюзии са знам и нищо не е истина, но толкова красиви и безбрежни са, зареждат ме с надежда и енергия, и имам сили утрото да срещна.
  8. Възкръсва тя във спомен двоен, онази среща преди толкова години, но в моя спомен и във твоя спомен, вероятно е съвсем различна. В твоя е огромна болка, предателство, разочарование, последен опит за целувка, навярно може би и разкаяние, Във моя е захвърлени окови, проглеждане и осъзнаване, и някаква насила дадена целувка, като край за новото начало. В очите ни припламва спомена, безкрайно близък и така далечен, но само миг преди да се разминем, усещам прошката.
  9. За сега се сещам за тези - Butterfly on a Wheel (2007) ; The Man Who Came Back (2008) ; The Punisher (2004) Ако ми хрумне някой друг, ще го добавя.
  10. За да помня коя съм, а не каква бях искам да спра, да се обръщам назад. Но без да ги викам, без никакъв знак, нахлуват в ума ми, и сграбчват ме пак забравени спомени, като малки звезди проблесват във здрача, и много боли. Как да забравя какво е било, когато душата ми има клеймо? Започвам да мисля, че много греша, и трябва да помня, каква съм била
  11. Уиш, толкова е хубаво сутрин докато си пия кафето и бавно опитвам да изляза от лапите на съня, да видя, какво си нарисувала или написала. Зарежда ме с настроение и започвам деня си с усмивка.
  12. Гале, тая Скука средновековна ли е или съвременна?
  13. Най-добре хвърли един джокер, че може да стигнем доста далеч в разсъжденията, в предвид че половината сме със супер развинтено въображение
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване