Премини към съдържанието

kristi_34

Потребител
  • Публикации

    1773
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от kristi_34

  1. Като започнах да ти чета коментара Пете, и изведнъж се сетих за Пламъци на Сандра Браун. И тя се връщаше в един град където всички я мразеха заради мъжа й, който бе умрял и я бе натопил за нещо за което не беше виновна. Само че и сина й беше умрял и тя страдаше и за това наред с всичко останало. Но приликите свършват до тук. Главния в Пламъци е нещо коренно различно, женкар, развейпрах и пълен непукист, който се държеше с нея най-гадно от всички. Е, накрая се оправи, то няма как иначе. За късмет поне в книгите всички лоши момчета стават добри.
  2. What's on your mind?

  3. Хормонът ми на щастието има спешна нужда от шоколад.

  4. В полето с макове отивам да поспя, дано не се дрогирам с еуфория, клепачите ми тежки са, едва стоя душата ми копнее за простори. Във клетката панелена на офиса, задъхвам се от липсата на въздух, а през прозореца ме гледат само блокове, и някакво самотно облаче.
  5. Сломявам самотата с музика, завъртам копчето до края, и почвам да танцувам в танца влюбена, докато не чуя възмутеното потропване на старата съседка горе в ляво. А после сядам до прозореца задъхана, разравям купчината стари книги и избирам напосоки някоя. Сломявам тишината със илюзии, с истории, фантазии и демони, докато очите ми не ме предават, в прегръдките на своя бог Морфей. Сломявам болката със сънища, там няма самота и тишина, понасям се по облаците влюбена и вече съм кралица на света.
  6. Но няма те в пътя ми вече, отдавна пораснах и зная, че принцове рядко се срещат, и макар да ги има все още, обикновено избират принцеси. Но понякога вечер във здрача, до стъклото чело прилепила, се питам в звездите зареяна, какво ли е да си принцеса.
  7. С вятъра нощем разпервам криле, край мен галактики прелитат, не искам да се съмва, още не, от сънища пленена да се скитам. Илюзии са знам и нищо не е истина, но толкова красиви и безбрежни са, зареждат ме с надежда и енергия, и имам сили утрото да срещна.
  8. Възкръсва тя във спомен двоен, онази среща преди толкова години, но в моя спомен и във твоя спомен, вероятно е съвсем различна. В твоя е огромна болка, предателство, разочарование, последен опит за целувка, навярно може би и разкаяние, Във моя е захвърлени окови, проглеждане и осъзнаване, и някаква насила дадена целувка, като край за новото начало. В очите ни припламва спомена, безкрайно близък и така далечен, но само миг преди да се разминем, усещам прошката.
  9. За сега се сещам за тези - Butterfly on a Wheel (2007) ; The Man Who Came Back (2008) ; The Punisher (2004) Ако ми хрумне някой друг, ще го добавя.
  10. За да помня коя съм, а не каква бях искам да спра, да се обръщам назад. Но без да ги викам, без никакъв знак, нахлуват в ума ми, и сграбчват ме пак забравени спомени, като малки звезди проблесват във здрача, и много боли. Как да забравя какво е било, когато душата ми има клеймо? Започвам да мисля, че много греша, и трябва да помня, каква съм била
  11. Уиш, толкова е хубаво сутрин докато си пия кафето и бавно опитвам да изляза от лапите на съня, да видя, какво си нарисувала или написала. Зарежда ме с настроение и започвам деня си с усмивка.
  12. Гале, тая Скука средновековна ли е или съвременна?
  13. Най-добре хвърли един джокер, че може да стигнем доста далеч в разсъжденията, в предвид че половината сме със супер развинтено въображение
  14. Нещо прекрасно - Джудит Макнот
  15. Ето и загадката от мен - Нереална жена Направо започвам с жокерите. Съвременна е, от често споменавана из форума авторка.
  16. Уиш, картините ти са прекрасни като стиховете ти. Не мога да кажа кое ме омагьосва повече, но в мемента съм омаяна от очите на твоята Шехерезада.
  17. Чета "Бяла като мляко, червена като кръв" на Алесандро д’Авения. Исками се да напиша за какво се разказва, но ми се струва, че ще я омаловажа. Това е една от книгите, които трябва да се прочетат и да се усетят, защото историята сама по себе си не е кой знае колко различна или изненадваща. Не знам какво има в тази книга но дори когато нямам възможност да чета, не преставам да мисля за нея. Историята е много трогателна, много естествена и предадена по един необикновен начин. Започнах да я чета заради един коментар - "Красива като живота", и то написан от мъж. И въпреки, че главният герой е още тийнеджър, мисля че това е книга за всички поколения. Тъй като няма да я разказвам, ето ви няколко цитата: " Всяко нещо е цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят – той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бялото знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите… А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и без музика. Не понасям да оставам сам или в тишина, което е едно и също. От самотата усещам болка малко над стомаха или вътре в стомаха, която ме кара да яхвам раздрънкания си мотопед без спирачки (кога ли ще се наканя да го дам на ремонт?) и да обикалям напосоки, гледайки в очите срещнатите момичета, за да знам, че не съм сам. Ако някоя ме погледне, значи съществувам. ................. Но защо съм такъв? Губя контрол над себе си. Не умея да бъда сам. Нуждая се… и аз не знам от какво. Ама че гадно! Но пък за сметка на това си имам айпод. Да, така е, защото, когато излизаш и знаеш, че в училище те чака ден с вкус на прашен асфалт, а после тунел от скука между домашните работи, родителите и кучето и всичко това се повтаря, докато смъртта ви раздели, тогава може да те спаси само подходящата музика. Пъхаш си две слушалки в ушите и прекрачваш в друго измерение. Прекрачваш в емоцията на верния цвят. Ако искам да се влюбя – мелодичен рок. Ако искам да се заредя – чист метал. Ако искам да вдигна градуса – рап и разни весели простотийки. Така не оставам сам… в бялото. Някой ме придружава и дава цвят на пътуването ми. Но ако Беатриче е пред училище, всичко става различно. Зелени очи, които покриват цялото й лице, когато ги разшири от учудване. Червени коси, които сякаш събуждат зората, щом ги разтръска. Малко думи, но право в целта. Ако беше филм… не, още не е измислен такъв жанр. Ако беше аромат – пясък в ранно утро, когато плажът е сам с морето. Цвят? Беатриче е червеният цвят. Както любовта е червена. Буря. Ураган, който те отнася. Земетресение, което разбива тялото ти на парчета. Така се чувствам всеки път, когато я видя. Тя още не знае, но някой ден ще й кажа. "
  18. Снимката е прекалено малка и неясно. Може ли още една.
  19. В момента чета "Бяла като мляко, червена като кръв" на Алесандро Д’авения. Нямах никакви очаквания, но така здраво ме сграбчи, че сигурно един месец няма да ми се чете нищо друго след нея. Това е една от книгите, които не могат да се преразкажат. Просто трябва да се прочетат.
  20. Благословия? п.п. сори, въобще не видях, че са ме изпреварили
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване