Премини към съдържанието

lpa

Потребител
  • Публикации

    2166
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

39 Добра репутация

Всичко за lpa

  • Титла
    kaldata пристрастен
  • Рожден ден 1.10.1980

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    България

Контакти

  • Twitter
    testermester
  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://

Последни посетители

15075 прегледа на профила
  1. Как да пишем правилно

    По мое време беше задължителен , а и постЪТ ми е от 2006. Още един съвет за вдигане на самочувствието: няма нужда да пишеш с главни букви, ако не се лъжа означава че крещиш, викаш или нещо подобно.
  2. Българите сме добри в крайните драми и комедийте. Не знам да има много добри БГ екшъни, съспенси или трилъри и в тоя ред на мисли "Източни пиеси" лично за мен е най-добрият филм за псоледните няколко години, включително и саундтракът към него. А стъклен дом е една огромна реклама тип продуктово позициониране, пълна с клишета и тъпи реплики.
  3. Можеш да пробваш come fly with me - http://www.imdb.com/title/tt1749004/?ref_=sr_1 , реално е пародия, но действието се развива на летище
  4. Тъй като се оказа невъзможно да се намерят из нашите книжарници, искам да помоля за следните книги ел. формат на български или английски (за предпочитане английски): Вирджиния Улф Собствена стая Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт, Марсиански хроники Благодаря предварително
  5. Това е масова практика , Тъй като е много по-лесно да копираш нещо, отколкото да го измислиш, американците са майстори на римейка и подобни сериали. Вземете Офиса например, Англ. версия беше само 6-7 серии, а американската я мъчат вече 5-6 сезона , като първите епизоди са едно към едно с оригиналната версия. Не че сериалът е лош, напротив забавен е, но това е нормално след като е замесен Рики Гервес: http://www.imdb.com/name/nm0315041/
  6. Кратък и забавен граматически курс ПълнияЯТ член В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването: Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши: Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА Действие: ...счупи... Въпрос: Кой счупи прозореца? Отговор: Камъкът. Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член. Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА. Действие: ...е... Въпрос: Кой е счупен? Отговор: Прозорецът. Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член. А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители. Примери: ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца. КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък. Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример: ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него. Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него. Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-) Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно: Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва. Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-) Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той". Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член. Примери: Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог) На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог) Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ) САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той) При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...). Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него. Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог). На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог) Отново при женски и среден род проблеми няма. Не знам и не ме интересува! Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното. "Не" се пише отделно от глаголите" Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?! А, да, ето ви и няколко примера: Не знам Не мога Не понасям Не обичам Не искам Не отивай Не влизай Не мисли Не ядат Не пишем Не спим Не пият Не пушат Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач. Главното Е Да Се Мисли с Главите Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички... Правилата на играта, не, на писането: С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа. Мекането като национален спорт Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ". Гледам - Гледаме Искам - Искаме и т.н. НО.... НЕ И ТАКА!!! Свиря - Свириме (истината е Свирим) Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н. По повод на това правило един радетел на мисълта каза: Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-) Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите Вижте сега... Трябва някакъв ред да има в тоя български език. Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате. Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто. Грам грамотност Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата. Един прост (уникално, при това) пример: Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин: магий калорий федераций мастий фуний и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"! Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий. Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста. PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя Свадбата на една фълшива диетолошка „Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите. Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам. Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце. Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите: „да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“ „Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“ Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си. Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О. За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“. Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията. Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм. Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар. А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане. Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали. Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате. За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно. Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама. Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си: „фълшива диетолошка“ Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните проглами за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици. Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“. С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга. Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си. *По информация от форуми, попадението е на второкласник -по За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише. По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си: по-умен по-смел по-добър по-щастлив Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире по улицата по главата по земята Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата! Основи на правописа в българският език Всяка дума в българския език се състои от: 1. Представка 2. Корен 3. Наставка 4. Окончание За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи. Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка). Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение. По-лив-ане Из-лив-ане Раз-лив-ане Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена. По-лив-айки По-лив-ащ Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието По-лив-ащ-а По-лив-ащ-о По-лив-ащ-и със съкращения, и-к http://gramatika.blog.bg/
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.