Премини към съдържанието

vboychev

Потребител
  • Публикации

    1574
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    1

vboychev е ТОП потребител на 25 ноември 2012

vboychev имаше най-много харесвания

Харесвания

429 Супер репутация

5 Последователи

Всичко за vboychev

  • Титла
    kaldata маниак

Информация

  • Пол
    Неопределен

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Кръчма Тази оргия вече прилича на зверилник, нападнал сърцето. Всяка чаша е доза циничност. А пък всяка циничност е крепост. Зад стените се крият човеци. Тъй успешно се крият, че помня - как веднъж, преди някаква вечност, за секунда ги мернах свободни. Ще им плащам ракията. Дълго. Даже там - на небесната маса. Производна на чуждите дългове - аз без тях съм едно междучасие, прозвъняло в средата на смисъла. Ще им плащам - и с песен, и с брадва. И с тъга... не за лошото писане, но за лошото мислене - трябва! КК
  2. моята нощ е като твоята всеки път недокосвана сякаш палави устни и вълни от луни надпреварват се по перваза коя да ме приспи и коя да ме събуди аз не ги пускам като теб закъснявам за топлото всеки път и по гънките на одеалото си спомням как играехме морски шах с върховете на пръстите но ги чувам знам че се крият между непрочетените книги под леглото и усмивките им със звездите се закачат и с облаците през прозореца да ти отворя ли да те пусна знам че спиш пред вратата ми знам че всичките куфари си напълнила с песни но не ми се танцува искам само в ръцете т
  3. ОКОТО НА УРАГАНА Е ДОБРЕ, КАПИТАНЕ, АЗ КАКВО СЪМ - НА ПРИСТАНИЩЕТО - ЛЮБОВ, НА ПОРЕДНИЯ БРЯГ - МОМИЧЕ? ВСИЧКИ ТВОИ ИЛЮЗИИ ТАЗИ НОЩ СА НА КОСЪМ ОТ ОКОТО НА УРАГАНА „ОБИЧАМ ТЕ". КАПИТАНЕ БЕЗ КИТЕЛ, ЗАСЕДНАЛ НА СУШАТА, ТАЗИ ДЪЛГА ВЪЛНА ГОСПОД САМ ТИ Я ПРАЩА. ОКЕАНЪТ ОТ ДЕЛНИЦИ КОЙ ЩЕ ХВАНЕ ЗА ГУШАТА, АКО ТИ - НЕ ДАЙ БОЖЕ! - ТОЧНО ТИ СЕ УПЛАШИШ? ДАЙ КОМАНДА „НАЙ-ПЪЛЕН НАПРЕД!" ПОКРАЙ РИФТОВЕТЕ И ОТ ДРЕЙФА СПАСИ, КАПИТАНЕ, МЕЧТИТЕ МИ. НЕКА ИДВА ДЕВЕТИЯТ ВАЛ - ЗАГЪРНИ МЕ СЪС ШЛЕФЕРА СИ - ИМА
  4. ВМЕСТО ЖАЛЕЙКА ЗА ТАТЕ Седнал съм до твоя гроб и пуша. Облачно небе над мен тежи. Мисля си, че мислите ми слушаш и ми казваш: “Сине, не тъжи! Трябваше и аз да легна тука, трябваше да дойде този ден. Зад гърба ми казваше “морука”, а сега защо тъжиш за мен?” Спираш. И гласа ти се задавя, пак хрипти от стария бронхит. И през кашлицата продължаваш: “Ти от мене не създавай мит! Тежък, лек… живота ми премина. С майка си поне добър бъди! Зарежи това проклето вино, не повтаряй моите беди!…” Млъкваш. Сякаш гроба ти разтърсва тази кашлица проклета пак. С длан очите си от сълзи бърша
  5. Епитафия на прошката от любов... Простих ти, не защото съм добра, и не защото страшно те обичам, прости ти всъщност моята душа - тя не прощава безразличие. Но само, който има светлина, да я направи още по-велика, до нея ще остане във мига, когато е кристално тиха. Тогава всяка болка ще стопи, за да се слеят и добро, и лошо, и във единство ще се прероди, любовното измислено надмощие. Но малки са онези светове, на кратки прошки, глупави забрави, не си човека знаещ път към мен, оставиш ли ме аз да ти прощавам. Светът е господ, любовта е бог, и всеки слух за обич е неверен, кагато се почувстваш
  6. аватарът на предишната е квинтесенция на грозното влияние на упадъчната западна цивилизация
  7. И аз ли като теб ще си замина току прогледнал тъкмо наредил парчетата живот на мястото им в пъзела и хоп навеждам се да те погледна за последно преди и твоето парченце торта да изям не съм си мислил че така ще седна на столчето пред бара на смъртта но ето тук съм въпреки хороскопичната си предсказуемост преливам се в удачност откъм сън завинаги ще се докосваме като стотинки в касичката на разумното но никога не ще преминем границата на страха да бъдем повече от обещаното последствие преди причините да бъдат окислени да разбирам че и аз така ще си замина
  8. vboychev

    Опит за реанимация...

    когато се загубя между сенките на малките неща които ни предпазват от заспиване и остричките върхове на камъчетата започнат да рисуват по дъното на ходилата ми събличащи се монахини знам ще намеря пътя към гората когато между дънерите тъмно-сиво-сини се впрегна да пълзя (нали така се прави там в гората) и пипалата на корените сякаш се протягат да ме хванат за (всички знаем как се случват тези безотговорно нахвърляни в словесното пространство несъстоятелности) краката и мълчаливо недоспалите очи на всички тилилейски птици се впият в малкия ми мозък знам ще намеря малката поляна
  9. Ронливо Лицето ти е сипкаво. Отлято от копринена надежда е лицето ти. Събуждаш се... Минутите се увиват около тялото ти като прежда. Водни лилии дублират нежността ни. Сенките ни консумират любов. Дават го обаче че ще е слънчево. Да се въоръжим с любов тогава. Искаш ли? Петър Петров
  10. vboychev

    Опит за ориентиране..

    Къде ли си.. как ли вълните на слънцето по топлината на устните тихо разбиват смеха ти как ли сълзите на утрото по нежността на гърдите тихо прегръщат съня ти Къде ли си.. пак те усещам замислена в очите ти пътят към мен в ръцете ти малката истина недокосвана като отсам куклата любима дъщеря ти разрошена и нетърпелива като соленият вятър по тялото ти и капчиците снощно вино по кърпичката вместо сълзи защото те обичам.. Къде ли си.. тук някъде на юг от сърцето ми..
  11. Първо ръцете във устните на морето да милват страха ми от болести дето нелепо но търсено съживих във сърцето си после очите заравям в танцуващи пясъци под вълните превръщам в загубени камъчета сълзите да светят в ръце на дете и гърдите потъват във нежното пълното с морски предания дъно а сънят ми потрепва преизпълнен с очакване...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване