Премини към съдържанието

vboychev

Потребител
  • Публикации

    1574
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    1

vboychev е топ потребител на 25 ноември 2012

vboychev имаше най-много харесвания

Харесвания

427 Супер репутация

Всичко за vboychev

  • Титла
    kaldata маниак

Информация

  • Пол
    Неопределен

Контакти

  • ICQ
    0
  • Интернет сайт
    http://
  1. когато спрем да се хилим, може и да поиграем на не се сърди човече
  2. Любими стихотворения

    Кръчма Тази оргия вече прилича на зверилник, нападнал сърцето. Всяка чаша е доза циничност. А пък всяка циничност е крепост. Зад стените се крият човеци. Тъй успешно се крият, че помня - как веднъж, преди някаква вечност, за секунда ги мернах свободни. Ще им плащам ракията. Дълго. Даже там - на небесната маса. Производна на чуждите дългове - аз без тях съм едно междучасие, прозвъняло в средата на смисъла. Ще им плащам - и с песен, и с брадва. И с тъга... не за лошото писане, но за лошото мислене - трябва! КК
  3. моята нощ е като твоята всеки път недокосвана сякаш палави устни и вълни от луни надпреварват се по перваза коя да ме приспи и коя да ме събуди аз не ги пускам като теб закъснявам за топлото всеки път и по гънките на одеалото си спомням как играехме морски шах с върховете на пръстите но ги чувам знам че се крият между непрочетените книги под леглото и усмивките им със звездите се закачат и с облаците през прозореца да ти отворя ли да те пусна знам че спиш пред вратата ми знам че всичките куфари си напълнила с песни но не ми се танцува искам само в ръцете ти и сълзите ти по върховете на устните ще затворя очи моята нощ е твоя пак и усещам по миглите че си плакала от умора от преглътнати крясъци от прегръдки неискани ще затворя и когато луните се уморят ще те пусна..
  4. Любими стихотворения

    ОКОТО НА УРАГАНА Е ДОБРЕ, КАПИТАНЕ, АЗ КАКВО СЪМ - НА ПРИСТАНИЩЕТО - ЛЮБОВ, НА ПОРЕДНИЯ БРЯГ - МОМИЧЕ? ВСИЧКИ ТВОИ ИЛЮЗИИ ТАЗИ НОЩ СА НА КОСЪМ ОТ ОКОТО НА УРАГАНА „ОБИЧАМ ТЕ". КАПИТАНЕ БЕЗ КИТЕЛ, ЗАСЕДНАЛ НА СУШАТА, ТАЗИ ДЪЛГА ВЪЛНА ГОСПОД САМ ТИ Я ПРАЩА. ОКЕАНЪТ ОТ ДЕЛНИЦИ КОЙ ЩЕ ХВАНЕ ЗА ГУШАТА, АКО ТИ - НЕ ДАЙ БОЖЕ! - ТОЧНО ТИ СЕ УПЛАШИШ? ДАЙ КОМАНДА „НАЙ-ПЪЛЕН НАПРЕД!" ПОКРАЙ РИФТОВЕТЕ И ОТ ДРЕЙФА СПАСИ, КАПИТАНЕ, МЕЧТИТЕ МИ. НЕКА ИДВА ДЕВЕТИЯТ ВАЛ - ЗАГЪРНИ МЕ СЪС ШЛЕФЕРА СИ - ИМА ОЩЕ ЖИВОТ В ТОВА СТАРО КОРИТО! УРАГАНЪТ, ВНЕЗАПНО ЗАСТИГНАЛ ДЕНЯ ТИ СПОКОЕН, КАТО МОЙТО ОКО Е ЗЕЛЕН - ЗНАЧИ ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ. ТИ СИ ВЪТРЕ, В ОКОТО. НА СЪРЦЕТО - ПРОБОЙНА. И ПОТЪВАШ В СЕЙШИТЕ НА ГЪРДИТЕ МИ. Маргарита Петкова
  5. Игра: Това или онова

    съсел.. звезда или планета
  6. Любими стихотворения

    ВМЕСТО ЖАЛЕЙКА ЗА ТАТЕ Седнал съм до твоя гроб и пуша. Облачно небе над мен тежи. Мисля си, че мислите ми слушаш и ми казваш: “Сине, не тъжи! Трябваше и аз да легна тука, трябваше да дойде този ден. Зад гърба ми казваше “морука”, а сега защо тъжиш за мен?” Спираш. И гласа ти се задавя, пак хрипти от стария бронхит. И през кашлицата продължаваш: “Ти от мене не създавай мит! Тежък, лек… живота ми премина. С майка си поне добър бъди! Зарежи това проклето вино, не повтаряй моите беди!…” Млъкваш. Сякаш гроба ти разтърсва тази кашлица проклета пак. С длан очите си от сълзи бърша, бърша ги, но гледа ли се в мрак? Димитър Данаилов
  7. Любими стихотворения

    Епитафия на прошката от любов... Простих ти, не защото съм добра, и не защото страшно те обичам, прости ти всъщност моята душа - тя не прощава безразличие. Но само, който има светлина, да я направи още по-велика, до нея ще остане във мига, когато е кристално тиха. Тогава всяка болка ще стопи, за да се слеят и добро, и лошо, и във единство ще се прероди, любовното измислено надмощие. Но малки са онези светове, на кратки прошки, глупави забрави, не си човека знаещ път към мен, оставиш ли ме аз да ти прощавам. Светът е господ, любовта е бог, и всеки слух за обич е неверен, кагато се почувстваш пак готов - не ме кани във грешните постели. Не ме превръщай в губеща игра, аз всички роли вече съм играла, единствено жена не съм била, която може да е разгадана... Но бих продала всеки следващ миг, за цялото усещане, което ще ми даде един единствен вик, със който ще си върна всичко взето. И ще изпитам онзи благодат - на пивко вино в залезната вечер, с мъж, който е наистина богат... душата си ми дал - и то облечена. Наталия Георгиева
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.