Премини към съдържанието

BlackRose

Потребител
  • Публикации

    715
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

222 Супер репутация

6 Последователи

Всичко за BlackRose

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 6.08.1987

Информация

  • Пол
    Жена

Контакти

  • Skype
    sweetkissf
  • ICQ
    0

Последни посетители

14124 прегледа на профила
  1. Прочетох Бебето е мое на С. Е. Филипс и изобщо не останах разочарована. Книжката е стра-хот-на, меко казано! Има всички качества за прекрасен, любовен роман, който те грабва и не те оставя нито за миг! Не можах да спя, докато не я прочетох. Историята се разказва за Джейн - брилянтна физичка, но толкова самотна и отчаяна, че предприема нещо в абсолютен противовес със същността си и с морала, и Кал Бонър - застаряващ според спортните критерии мъжага, който се страхува от края на кариерата си... И така съдбата или по-точно съотборниците му и една "ограничена мадама" организират необичайната им ср
  2. От страшно много време не бях чела любовен роман. Първо бях на вълна Агата Кристи, после на вълна филмчета и сериалчета...и въпреки огромното си желание за четене на книжка (и то любовна). Не знаех какво ми се чете и въпреки, че захванах не един или два любовни романа...не дочетох нито един. Оставях ги, с ясната мисъл, че ще си опропастя удоволствието и няма да оценя нещо, което си заслужава. До вчера... препрочетох си Онази нощ на Линда. И както и предишният път...не можах да я оставя. За това въпреки, че това (според мен) си е работа на Петето искам да попитам Кои са любимите ви любовни рома
  3. Не издържах на изкушението и хвърлих едно оченце на Рай в Тексас. Мноогоо ми се искаше да видя какво се случва с Боби Том... И разбрах де... Не можах да оставя книжката. Какво да кажа? Хареса ми и то доста /вярно не може да се мери с Избрах теб и Знойни сънища/, но книгата има невероятно очарование и динамика. От първата книга Боби Том ми се беше сторил много симпатичен, сладък...чаровник. В тази книга се оказа, че е нещо повече... Абсолютен ексцентричен, егоистичен, самодоволен, себелюбив задник... Тооолкова арогантен, толкова себичен...Но... въпреки това не ме е дразнил особено много, което
  4. Еуфорията още ме държи от Избрах теб, но пак не мога да кажа коя е по-хубава или по-силна. Двете са ми много любими, не мога да кажа коя повече. Помня, че Знойни сънища също ме беше омагьосала до такава степен /ще си я препрочета, когато мина оставащите две/. С. Е. Филипс има дарбата да създава такива истории и герои, които много ми лягат на сърце... Ами на теб коя ти хареса повече?
  5. "Избрах теб" беше точният избор, в точния момент за мен. Много ми хареса книгата. Толкова ми хареса, че няколко дни след като я прочетох с умиление се сещам за страхотния финал. Обожавам такива финали, добре развит, а не претупан, и аз още се усмихвам. Историята е разгърната толкова хубаво, толкова сладко и има от всичко... посмях се, поплаках си, тръпнах от напрежение...просто се влюбих в героите. Мислех като фъртуна да се метна на следващата, но уви...не мога. Още преживявам историята, още съм свързана с героите и не мога да продължа с Рай в Тексас...Въпреки, че Боби Том наистина ми грабна
  6. Прочетох Перфектният мъж на Линда Хауърд. До сега най-любимите ми нейни книги бяха Онази нощ и Мъжът от сънищата, този мини списък се увеличи с още една книга. Страхотна история, страхотни герои, страхотна кримка и страст. Просто имаше си всичко... от сууупер забавни, конфликтни ситуации с кръстосан огън между главните - Джейн и Сам. Тя - работи в супер голяма компания, с три супер близки приятелки и отказала се от мъжете след три провалени годежа. Четирите жени работят в една компания и си имат традиция за женска вечер - в една такава вечер създават Списъкът. Списък, в който на шега изброяват
  7. Имам предвид любовните романи като цяло. Мъжете или поне повечето /защото има изключения, които ти се иска да халосаш/ са самото съвършенство. А любовните романи, свързани с шотландците като частност, не са ощетени по никакъв начин от "странния атрибут", който носят. Даже напротив! Авторката е използвала всички възможни похвати да покаже гордостта на главния от това, което е... За нас може и да е странно, но ние сме със съвсем различна култура, нрави и обичаи. С какво се отъждествява мъжествеността, красотата, правилното, грешното, естетичното...за различните народи по света?
  8. Не мисля, че поличките (съответно килта) определят какъв е един мъж. Може да е облечен в килт и да е много по-мъжествен, от повечето /особено в наши дни не можеш да кажеш мъж ли е или жена и дали ТО самото знае какво е/ А темата е за любовните романи... там мъжете са с главно М. Без значение как са облечени /съблечени/ главните са НАЙ. Най-мъжествени, най-сексапилни, най- красиви...просто най. Романът, който лично аз по-горе съм коментирала е за точно такъв мъж..., който носи килта с гордост, както носи името си. А аз с удоволствие прочетох неговата история
  9. Едни от най-любимите ми истории са тези на Тереза Медейрос. До сега никоя нейна книга, която съм прочела не ме е разочаровала... Същото се случи и с Шепотът на розите. Оо колко ми хареса и тази история...история за диви, непокорни, твърдоглави шотландци, които обичат с цялото си сърце и същество... Накратко за романа, Сабрина и Морган са децата на два враждуващи клана - Камерън и Макдонъл. Кланове, които са водели ожесточени битки и кръвта и смъртта са били техни спътници. Но поради стечение на обстоятелствата Морган трябва да прекарва част от детството си в доброто и щастливо домакинство на
  10. Не съм казала, че не става за тема...напротив... просто представям и друга гледна точка... Едната е тази болезнената, даваща разочарования, болка, драма и сълзи ревност. Това са тежките книги, които аз лично ги изживявам много и плача (когато е несправедливо) А за ревността, която е представена забавно, леко и приятно... на прима виста мога да ти кажа...серията Блайдън на Джулия Куин (много ми е прясна... особено в Среднощен танц има една такава сцена трепач). Има много забавни моменти. Отделно в Малори на Джоанка, Братството на черния кинжал... то там по-скоро е собственическо чувство... рев
  11. Пете, с нетърпение ще чакам коментара ти
  12. Прочетох романът Истиснки цветове на Сюзън Кайл преди няколко дни и още го изживявам. Страшно много ми хареса... меко казано. Много отдавна роман не ме е оставал будна до другия ден... Истински цветове е роман тип стара история, главните са разделени, заради намесата на трети човек преди 6 години. Главната Мередит е прогонена от родния си град... сама, без пари, изплашена... и бременна. 6 години по-късно тя е една от най-богатите и влиятелни жени и се завръща да търси отмъщение... Главният Сай не й е повярвал и я е оставил да избяга, незнаейки за детето, което е на път... Сега 6 години по-къс
  13. Да, много е хубаво, но само в случаите, когато автора го направи да е забавно, защото може да се отиде и в другата крайност и заради някакво недоразумение да са разделени главните с години...от глупост от инат... и от ревност.
  14. Аз и номер едно май вече не знам кой е Но определено съм за класации и коментиране, така ще допълвам списъка си за четене. Знам, че мога да разчитам на вас. И на мен любовните романи са ми любимите и не мисля, че това ще се промени. Виждам се като баба на някой круиз (дай боже) захапала стръвно някое романче. Стискам палци да се съберат ентусиасти, но едва ли, за мое съжаление ...
  15. Така и не разбрахме кой е най-големия любимец с името Антъни... Колко много класации минаха едно време, а сега реално ако се правят отново резултатите ще са съвсем различни... Колко много книги са прочетени оттогава........... И колко много класации могат да се направят.... П.С Благодарение на тези класации съм изчела едни от най-хубавите книги за мен
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване