Премини към съдържанието

BlackRose

Потребител
  • Публикации

    715
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от BlackRose

  1. Прочетох Бебето е мое на С. Е. Филипс и изобщо не останах разочарована. Книжката е стра-хот-на, меко казано! Има всички качества за прекрасен, любовен роман, който те грабва и не те оставя нито за миг! Не можах да спя, докато не я прочетох. Историята се разказва за Джейн - брилянтна физичка, но толкова самотна и отчаяна, че предприема нещо в абсолютен противовес със същността си и с морала, и Кал Бонър - застаряващ според спортните критерии мъжага, който се страхува от края на кариерата си... И така съдбата или по-точно съотборниците му и една "ограничена мадама" организират необичайната им среща - тя е неговият подарък за рожденният му ден, а той е бъдещият, глупав татко на бебето й... И историята се заплита. Гениалната физичка забременява и попада в капана и очарованието на мъж, магнетичен и суров като планините, в които е роден... Страхотни истории...и главната история и тази на родителите на Кал (плаках като бебе на една история с курабийки)...страхотни герои - И Джейн и Кал, Итън, Лин, Джим, Кевин...и АНИ - страхотното, устато бабе на Кал - въоръжена бабка, с пушка и думи, направо ги обстрелва от упор... А диалога, размяната на реплики и абе всичко... просто душичката ми с памук я извади госпожа Филипс. Смяла съм се с глас, когато двамата разкриха най-големите си кошмари - той разкри, че тя е "старица" на 34, а тя разбра, че той не е глупавият селяндур, за който го мислеше... И въпреки ненавистта, самообвиненията и необичайното начало на връзката си...двамата крачка по крачка намират пътят един към друг. Намират лек за болките и раните от миналото си и светлината на бъдещето ги обгръща с прекрасно начало и с посрещането на ТЯХНОТО бебе...
  2. От страшно много време не бях чела любовен роман. Първо бях на вълна Агата Кристи, после на вълна филмчета и сериалчета...и въпреки огромното си желание за четене на книжка (и то любовна). Не знаех какво ми се чете и въпреки, че захванах не един или два любовни романа...не дочетох нито един. Оставях ги, с ясната мисъл, че ще си опропастя удоволствието и няма да оценя нещо, което си заслужава. До вчера... препрочетох си Онази нощ на Линда. И както и предишният път...не можах да я оставя. За това въпреки, че това (според мен) си е работа на Петето искам да попитам Кои са любимите ви любовни романи сега? П.С А ако Петето се появи и ако изобщо някой чете този форум и има интерес...ще се радвам тя да продължи...
  3. Не издържах на изкушението и хвърлих едно оченце на Рай в Тексас. Мноогоо ми се искаше да видя какво се случва с Боби Том... И разбрах де... Не можах да оставя книжката. Какво да кажа? Хареса ми и то доста /вярно не може да се мери с Избрах теб и Знойни сънища/, но книгата има невероятно очарование и динамика. От първата книга Боби Том ми се беше сторил много симпатичен, сладък...чаровник. В тази книга се оказа, че е нещо повече... Абсолютен ексцентричен, егоистичен, самодоволен, себелюбив задник... Тооолкова арогантен, толкова себичен...Но... въпреки това не ме е дразнил особено много, което е странно явно чарът му, описан толкова майсторски е способен и от страниците да те накара да му простиш... Такъв майсторлък в очарованието на жените, впечатляването на мъжете и изобщо не е чудно колко е харесван Боби Том от всички. Милионер, красив, страстен,мъжът мечта, който дава всичко от себе си, на всички. Но щастлив ли е? Заради тежка травма, той вече не може да играе футбол... и той губи същността си, губи себе си... Ами главната Грейси? Тиха, скромна, добродушна, захлюпена, тридесетгодишна девственица /грозното патенце/, която няма никакъв шанс пред магнетизма на Боби Том. Естествено тя се влюбва в него, но без да се самозаблуждава... И в един момент патенцето се превръща в лебед... Не съм спала, за да я дочета, което е показателно, колко ме завладя книгата...Динамиката ме грабна...Героите се сблъскаха с нежност, твърдоглавие, амбиция, неискаща нищо в замяна любов, себичност, егоизъм и щедрост, доброта... и преследване... Преследване на това да намериш себе си, да намериш и смисъла на живота си... Посмях се, понасълзиха ми се очите...наслаждавах се на себеотдаване и нежност, на любов и страааст /според мен С.Е. Филипс е от наистина талантливите в тази област/ ... И ми хареса книжката, хареса ми и финала, където всеки получава заслуженото си...
  4. Еуфорията още ме държи от Избрах теб, но пак не мога да кажа коя е по-хубава или по-силна. Двете са ми много любими, не мога да кажа коя повече. Помня, че Знойни сънища също ме беше омагьосала до такава степен /ще си я препрочета, когато мина оставащите две/. С. Е. Филипс има дарбата да създава такива истории и герои, които много ми лягат на сърце... Ами на теб коя ти хареса повече?
  5. "Избрах теб" беше точният избор, в точния момент за мен. Много ми хареса книгата. Толкова ми хареса, че няколко дни след като я прочетох с умиление се сещам за страхотния финал. Обожавам такива финали, добре развит, а не претупан, и аз още се усмихвам. Историята е разгърната толкова хубаво, толкова сладко и има от всичко... посмях се, поплаках си, тръпнах от напрежение...просто се влюбих в героите. Мислех като фъртуна да се метна на следващата, но уви...не мога. Още преживявам историята, още съм свързана с героите и не мога да продължа с Рай в Тексас...Въпреки, че Боби Том наистина ми грабна сърчицето... На кратко защо толкова много я хваля. Срещаме главната Фийб в светлина, в която не съм очаквала да видя главна... Провокативна, скандална, мъжемелачка... Но дали е така? Не! Всичко това е само защитата й срещу света, срещу миналото й, което още я преследва, срещу кошмара, от който тя все още бяга... А Главния? Дан?... Огромен, страшен мъжага...който иска деца, семейство, пристан след бурния живот на професионален футболист /по американски футбол/, сега треньор... И двамата се срещат и не се харесват. Още повече, че изведнъж Фийб против волята си става собственичка на отбора на Дан. Беше толкова хубаво, колко е невежа във футбола, но познава хората, човешката природа и направо разби на пух и прах всички, а Дан нямаше никакъв шанс... Оттук на сетне ми идва да разкажа, цялата книга, но сърце не ми дава, защото може би има и други заблудени като мен, които още не са я прочели... Иска ми се да разкажа за страстта, за любовта и конфликтите, за напрежението от мачовете, особено от последния тъй като залогът е твърде голям...Иска ми се да разкажа за това как любовта и нежноста лекуват всичко... Но няма... Влюбена съм в "Избрах теб", влюбена съм още повече в стила на Сюзън Елизабет Филипс и препоръчвам горещо на всеки, който иска да се посмее, да поплаче и да се порадва на страхотен финал...
  6. Прочетох Перфектният мъж на Линда Хауърд. До сега най-любимите ми нейни книги бяха Онази нощ и Мъжът от сънищата, този мини списък се увеличи с още една книга. Страхотна история, страхотни герои, страхотна кримка и страст. Просто имаше си всичко... от сууупер забавни, конфликтни ситуации с кръстосан огън между главните - Джейн и Сам. Тя - работи в супер голяма компания, с три супер близки приятелки и отказала се от мъжете след три провалени годежа. Четирите жени работят в една компания и си имат традиция за женска вечер - в една такава вечер създават Списъкът. Списък, в който на шега изброяват какъв трябва да е перфектния мъж. Със светкавична бързина попаднал по грешка в неправилните ръце списъкът става сензация - плъзва в компанията, в пресата, в интернет...и освен, че създава проблеми на Джейн, Марси, Луна и Ти Джей... предизвиква ненормален убиец, който тръгва по петите им... Той - ченге, нейн влудяващ съсед - секси, духовит и особено надарен... със страхотно чувство за хумор и остър език. От самото начало не се погаждат - първите две седмици на съседството си, но послее...после... Линда ги умее тези работи. Страстта е като лава от страниците, просто ги помита и ги оставя опожарени... И всичко се развива много бързо между тях (първоначално ми беше странно, но авторката ги описа като хора, които знаят какво искат и то по правилния начин)... Толкова много съм се смяла с размяната им на реплики, толкова забавни и духовити... просто с удоволствие четох саркастичните им престрелки. Много забавен роман! Забавен, но и със страхотна криминална нишка... Толкова напрегнато, толкова реалистично... но... успях да позная убиеца и все пак това по никакъв начин не намали удоволствието ми от четенето... Даже напротив толкова много ми хареса да се правя на детектив Много ми хареса, препоръчвам горещо на хората, на които им се чете страстна, криминална, забавна, но и трагична, напрегната любовна история...
  7. Имам предвид любовните романи като цяло. Мъжете или поне повечето /защото има изключения, които ти се иска да халосаш/ са самото съвършенство. А любовните романи, свързани с шотландците като частност, не са ощетени по никакъв начин от "странния атрибут", който носят. Даже напротив! Авторката е използвала всички възможни похвати да покаже гордостта на главния от това, което е... За нас може и да е странно, но ние сме със съвсем различна култура, нрави и обичаи. С какво се отъждествява мъжествеността, красотата, правилното, грешното, естетичното...за различните народи по света?
  8. Не мисля, че поличките (съответно килта) определят какъв е един мъж. Може да е облечен в килт и да е много по-мъжествен, от повечето /особено в наши дни не можеш да кажеш мъж ли е или жена и дали ТО самото знае какво е/ А темата е за любовните романи... там мъжете са с главно М. Без значение как са облечени /съблечени/ главните са НАЙ. Най-мъжествени, най-сексапилни, най- красиви...просто най. Романът, който лично аз по-горе съм коментирала е за точно такъв мъж..., който носи килта с гордост, както носи името си. А аз с удоволствие прочетох неговата история
  9. Едни от най-любимите ми истории са тези на Тереза Медейрос. До сега никоя нейна книга, която съм прочела не ме е разочаровала... Същото се случи и с Шепотът на розите. Оо колко ми хареса и тази история...история за диви, непокорни, твърдоглави шотландци, които обичат с цялото си сърце и същество... Накратко за романа, Сабрина и Морган са децата на два враждуващи клана - Камерън и Макдонъл. Кланове, които са водели ожесточени битки и кръвта и смъртта са били техни спътници. Но поради стечение на обстоятелствата Морган трябва да прекарва част от детството си в доброто и щастливо домакинство на Камерън... където едно малко момиченце му предлага своето приятелство и обич... но е отблъснато... Години по-късно непредвидени събития ги събират в брак по неволя, в името на мира и прошката... Двамата не просто не се дадоха без бой, ами твърдоглавието им на моменти направо ме влуди...вие Камерън, вие Макдонъл... но Медейрос с майсторството си ме остави прикована и почти бездиханна.. ами сега какво ще стане? Не, че развръзката за мен беше непредвидима, точно обратното, очаквах точно какво ще стане. Просто интересното беше какво ще направят или кажат тези горди твърдоглавци... А любовта им? А страстта им? Тя Медейрос ги умее тези работи Просто на моменти моите крака чак се подкосяваха... Романът е невероятно забавен и в същото време драматичен, изпълнен с доброта, но и със сарказъм, със страст и студенина... Страхотен е и го препоръчвам горещо...
  10. Не съм казала, че не става за тема...напротив... просто представям и друга гледна точка... Едната е тази болезнената, даваща разочарования, болка, драма и сълзи ревност. Това са тежките книги, които аз лично ги изживявам много и плача (когато е несправедливо) А за ревността, която е представена забавно, леко и приятно... на прима виста мога да ти кажа...серията Блайдън на Джулия Куин (много ми е прясна... особено в Среднощен танц има една такава сцена трепач). Има много забавни моменти. Отделно в Малори на Джоанка, Братството на черния кинжал... то там по-скоро е собственическо чувство... ревността е равносилна на убийства Сещам се за такива сцени на ревност и в Горещо утро на Сандра Браун - ох, леле. И общо взето в много, много книги има някои сладур /сладурка/, която "побутват' главните да се осъзнаят. Както в Брачен капан на Оливия Паркър Розалинд лекичко накара брат си Тристан да "помогне" на Ротбъри да се осъзнае... Това е за сега, ако се сетя нещо друго ще споделя.
  11. Пете, с нетърпение ще чакам коментара ти
  12. Прочетох романът Истиснки цветове на Сюзън Кайл преди няколко дни и още го изживявам. Страшно много ми хареса... меко казано. Много отдавна роман не ме е оставал будна до другия ден... Истински цветове е роман тип стара история, главните са разделени, заради намесата на трети човек преди 6 години. Главната Мередит е прогонена от родния си град... сама, без пари, изплашена... и бременна. 6 години по-късно тя е една от най-богатите и влиятелни жени и се завръща да търси отмъщение... Главният Сай не й е повярвал и я е оставил да избяга, незнаейки за детето, което е на път... Сега 6 години по-късно се сблъсква със страшната действителност и с истината за прогонването на Мередит. Въглените на старата любов се разгарят отново, а страстта избухва като експлозии... Уникална история и страхотен талант на Сюзън Кайл (Даяна Палмър)... Първа среща с нея и определено няма да е последна... Препоръчвам Истински цветове и оценявам с 10...
  13. Да, много е хубаво, но само в случаите, когато автора го направи да е забавно, защото може да се отиде и в другата крайност и заради някакво недоразумение да са разделени главните с години...от глупост от инат... и от ревност.
  14. Аз и номер едно май вече не знам кой е Но определено съм за класации и коментиране, така ще допълвам списъка си за четене. Знам, че мога да разчитам на вас. И на мен любовните романи са ми любимите и не мисля, че това ще се промени. Виждам се като баба на някой круиз (дай боже) захапала стръвно някое романче. Стискам палци да се съберат ентусиасти, но едва ли, за мое съжаление ...
  15. Така и не разбрахме кой е най-големия любимец с името Антъни... Колко много класации минаха едно време, а сега реално ако се правят отново резултатите ще са съвсем различни... Колко много книги са прочетени оттогава........... И колко много класации могат да се направят.... П.С Благодарение на тези класации съм изчела едни от най-хубавите книги за мен
  16. И аз мисля, че книгата за Девин и Каси ще ми хареса много... Тя заслужава да е щастлива и обичана... Не завиждай, скоро свършват и ще чакам препоръки Аз тъкмо приключих Опасно изкушение - книгата за най-големият Макейд - Джаред. И много ми хареса - за разлика от Рейф, адвоката на семейство Макейд - не е толкова буен - даже напротив...по някакъв начин е опитомил природата си, или просто е по-спокоен...но си е Макейд. Джаред е мъж определено, който си заслужава женското внимание - красив, умен, магнетичен и мъжествен...и арогантен... с тази арогантност, самочувствие и гордост се сблъсква Савана - самотна майка на едно прекрасно, деветгодишно момченце - Браян. Купила къща непосредствено до фермата на Макейд. Въпреки, че животът й е бил страшно труден, бих я описала като огън, като непримирима амазонка, защитаваща и опитваща се да осигури по-добър живот за детето си...И пътищата им се пресичат, заради едно наследство - огъня се сблъсква с огън... Такива твърдоглавци и двамата, а любовта избуя между тях. Почти мигновено, но миналото, гордостта и твърдоглавието са големи пречки... Романът е много хубав, толкова е вдъхновяващо да видиш още един Макейд, който си е намерил майстора...Страхотна е, препоръчвам на всеки, който обича поредици за големи, задружни фамилии и братя, готови във всеки един момент да се скарат или сбият... С нетърпение започвам следващата, защото история на Девин и на Каси, страшно много ме интригува...
  17. Отдавна не съм коментирала и малко съм поръждясала откъм коментари...същото мога да кажа и за четенето... Но вчера се насладих максимално на първата история от четирилогията за братята Макейд на Норчето Робъртс – Завръщането на Рейф... Страхотна книга, страхотен сюжет, страхотен хумор...страхотен мъж...исках да кажа какви мъжееееее... Накратко срещаме се с братята Макейд – млади и зелени, загубили майка си преди броени дни, правещи първите си стъпки в живота... По специално Рейф – неспокоен, буен, непримирим... той се хвърля в бой, за да успокои малко напрежението в себе си... но това не помага... (макар, че хубаво смачка фасона на една мижитурка)... След сбиването братята си тръгват към в къщи...и по пътя спират пред къща – обитавана от духове, самотна, изоставена – точно като Рейф и той просто така решава да замине... За да намери себе си... ...Десет години по-късно черната овца на малкото градче се завръща... купил къщата на душата си – обитавана от духове... Богат, магнетичен, неустоим – превърнал себе си от младо, фермерско момче в голям строителен магнат...И се среща със спокойната, хладна и уравновесена Рийгън Бишъп – собственичка на антикварен магазин – идеална да обзаведе къщата, както той желае...Просто всичко от този момент се променя... Два силни, тежки характера се сблъскват – в битка за надмощие над страстта. Уникална история... за твърдоглавие, размяна на реплики, страаст и любов.. Има и насилие – мижитурката, която Рейф смачка преди да замине – се появява по-отвратителен отвсякога – бие и тормози жена си, която бяга от него...и... да кажем, че се завърта колелото на съдбата... (който е любопитен може да прочете J ) В романа си има всичко, което да задоволи романтичната ми душичка... Страшно забавно е как Рейф реагираше на закачките на братята си, че ще му отнемат жената – едва не ги смачкваше от бой – същински обвързан вампир, без разлика (майче всичките са такива)... Уникално забавни моменти...Рейф и Рийгън си отправиха предизвикателства кой първи ще се моли за любовта на другия и ще доказва своята – смяла съм се с глас... Вече преполових за Джаред (най-големия брат) – адвоката, след като я прочета ще споделя мнение (но за сега е страхотна), след това се мятам на Девин – шерифа и на Шейн – фермера... Страхотни мъже... Които не те оставят равнодушна, знаят какво искат и как да го постигнат, но определено си намират майстора (поне тези двамцата до сега)... И Норчето определено има уменията да те залепи...така стана и с мен с тази поредица, любопитството направо ме изяжда от вътре и не мога да спя, докато не разбера какво става с чаровниците Макейд. Препоръчвам горещо... Коя е любимата ви книга от поредицата?
  18. От няколко дена се чудя дали да пиша или не... От една страна отложих отговора си, защото можех да реагирам емоционално и пресилено и не бях сигурна дали ще намеря точните думи... От друга страна страшно много се колебаех дали да не подмина отново нападката срещу мен и да си замълча. Но защо? Защо да не пропищя като "някоя ощипана мома", както сме всички, които имаме някакво по-различно мнение. Тъй като моето изказване явно дразни хората искам да обясня думите си и се надявам да бъда разбрана правилно, а ако не здраве му кажи... Няма да ми е за първи път! Искам да уточня, че не се явявам като някакъв защитник на издателства, адвокат или прочие, просто искам да си споделя мнението като всички останали. Както споменаха цените на книгите са много високи, а за мен на този етап от живота ми са си направо непосилни.. Книгата е най-рядкото удоволствие, което мога да си позволя напоследък, но не искам да занимавам никого с моето финансово състояние, защото в крайна сметка повечето сме така.. Въпросът е, че когато се сдобия с нова книга съм неземно щастлива, че имам " боклука от последните месеци", защото съм чакала историята, тръпнала съм и направо не съм спала от нетърпение да се срещна отново с така чакани и обични герои... Обожавам да чета и се наслаждавам, колкото мога, но от месеци, да не кажа години нещо направо ми трови душичката... Толкова рядко мога да срещна истински, емоционален коментар за книга - почти няма такива, само бълвоч срещу издателствата... Да, грешки има, да за образованите хора като нас те са трън в очите, да наистина това разваля част от удоволствието от четенето. Но това е книга - на български, създадена за нас. Аз не владея толкова добре чужди езици и за това се задоволявам с това, което имам. Дали ми е достатъчно? Не, но мога да се докосна до истории, които да ме развълнуват, разплачат, разсмеят - заредят ме с емоция, от която има нужда сърцето ми... Изказва се недоволство към хартия, печат, шрифт, корица - да си кажа честно ако ще и на камък да е издълбана ще се радвам на съдържанието... Макар, че лично според мен издателствата особено напоследък правят страхотни корици. Преди имаше направо плачевни, които не са ме спрели да чета.. Тук за пореден път се убедих, че сиренето е с пари - издателствата вземат парите и хулите от недобре свършената работа, а доброволните преводачи са хвалени, но незаплатени.. Честно да си кажа направо се амбицирах да изчета всяка книжка пусната в нета от Дрийм-а, но не за удоволствие, а да извадя всяка една грешчица, всяка една неточност и да видя дали всичко се "лее" - Дали би ми харесало? Направо ми става смешно.. две години се мъча да стоя далече от форума, защото тук намерих първия оазис на романтичните душички като мен, но бях тотално разочарована.. Преди се наслаждавах на дълги, развълнувани коментари за книги - пълни с грешки (на прима виста ми изскача Невестата от Шербрук), но станали любими заради историята и майсторството на автора.. Но отрова направо попари това райско кътче.. Защо никой не пише вече, а? Мислех да дам всичко от себе си с коментари и цялата любов към книгите, която няма с кого друг да споделя освен със сродни душички като вас... Какво споделяне ако бях в изолатора нямаше да се чувствам толкова самотно... Де да можеше да се върне времето назад... Но уви...
  19. Никога не съм си и помисляла, че ще пиша точно в тази тема, по лично мои си причини, но просто не мога да се стърпя... С това не мога да се съглася! Защо да се засрамят? Нима познаваш всички, които работят за издателствата и колко усилия влагат, колко пари, нерви и любов? Някой от хората, които работят в тези издателства ( със сигурност не всички), но някои може и да са като теб и мен и да жадуват да видят още една и още една книга на роден език... Не отричам има грешки, но нима някой е безгрешен? Аз се радвам, когато се издаде нова книга на роден език.. в нея са вложени труд, усилия и пари, за да достигне до нас. Не смятам, че трябва да се принизява труда им... Наистина!... А по темата.. не мога да кажа нищо... Последният превод, който съм чела е на Бойд, а него отдавна съм го коментирала...
  20. Напоследък чета основно арлекинчета, защото нямам тръпка за четене, а и време особено много нямам, но последната истинска книга, която прочетох и ме разтърси из основи е книгата на Рейчъл Гибсън - Влюбен до безумие... Е, няма такава книга ви казвам... Плачеш и се смееш с глас... Толкова сладка, толкова романтична... Невероятна! А това, което ми направи много силно впечатление е, че много ама много ми напомни на Онази нощ на Линда Хауърд, а това е книга, която аз просто обожавам... Самата атмосфера на двете книги... Остатъчната болка и страдание, две наранени души, които се борят със себе си и чувствата си, но няма как да избягат от паяжината на любовта си един към друг... Просто страхотни!!! Препоръчвам горещо, на тези които още не са я чели...
  21. Искам само да добавя на 4 и 5 място в класацията си Антъни от Ти не си за мен на Джейн Фийдър и Антъни - братовчеда на Джордан в Нещо прекрасно, на Макнот...
  22. 1. Тони Малъри - Нежен Бунт любимецът ми след Джеймс. Мъж мечта... 2. Тони Лангфорд - Перлата на любовта, голям сладур, който направи всичко възможно да защити Чеси... 3. Тони Синклер - второстепенен образ в Любов по неволя на Аманда Куик, но е голяяяяяяям сладур... и по-нататък става още по-готин... За други не се сещам
  23. Пете, признала съм ти го пишеш толкова невероятно зарибяващи коментари, че човек започват да го сърбят ръцете да се докопа до описаната книга... А аз снощи прочетох Почти завинаги на Линда Хауърд. Допадна ми. Лека книжка, с някои стягащи гърлото и сърцето моменти. На кратко Макс е корпоративна акула, няма задръжки и скрупули, много арогантен и самоуверен. А Клеър - страшно изстрадала, затворена и потисната жена. Срещат се, защото Макс трябва да я използва, за да се докопа до секретна информация, която му е необходима за поглъщане на фирмата, в която Клеър работи. И така след първата им среща, когато той и помогна да запази гордостта си, се намърда в живота й, влезе под кожата й и изобщо стана най-важният човек в живота й. Но заради обстоятелствата и двойната му игра...той разби сърцето й. Насълзиха ми се очите, докато четях как страда Клеър, как предателството му я съкруши... И заради неговата самоувереност, че с някоя и друга мила дума ще я накара да му прости... За Макс си беше като удар в корема като видя колко много я е наранил в действителност... Но после... направи всичко възможно, за да се реабилитира в очите й. Голям сладур! Определено книжката ми хареса... Препоръчвам и оценявам с десятка.
  24. Прочетох От любов на Линда Хауърд. Както може да се очаква много ми хареса. Поплаках си стабилно особено в последните страници. Бих казала, че романът е прекалено наситен от към драма, страст, болка...трагедия...и любов не изискваща нищо, любов, която само дава. Накратко за романа Роум е бизнесмен, преуспяващ и богат, но преживява най-голямата трагедия, която може да сполети човек...в тежка катастрофа загиват жена му и двете му невръстни деца. Честно казано не знам как човек може да оцелее след подобно нещо. Но в живота му влиза...или по-скоро влиза по-надълбоко най-добрата приятелка на жена му - Сара... Влюбена в него от първият миг, в който го е видяла тя страда безмълвно и го обича несподелено. И някак си нещата между тях се случиха, някак си... страстта му надделя, похотта му и... те се ожениха. Сара е пример за жена, която обича от сърце и душа. Тя му даде всичко, без да очаква нищо в замяна, а Роум след опустошенията в живота си намери спокоен пристан. Романът е хубав наистина, но... Роум в продължение на много страници ми идваше да взема най-близкото нещо и да го халосам. Аз разбирам всичко, което е преживял и знам, че човек никога не би могъл да е същият след подобно нещо, но изключително силно в мен напираше чувството да го удуша... А Сара... да търпи всичко мълчаливо и безропотно... айде де... то бива любов, бива ама чак пък толкова... Признавам й го на Линда може да предизвика емоции в теб, емоции толкова силни и дълбоки и ти преживяваш всичко с героите й... Но краят задоволи нуждата ми от нежност и любов... така, че давам на романът десятка.
  25. Прочетох Остани при мен на Линда Хауърд и мога да кажа, че е една ужасно трогателна история. Много ми хареса - отношенията между главните, конфликтите, борбата за оцеляване... Как Диона даде всичко от себе си, за да върне Блейк към живота и любовта разцъфна между тях... разцъфна с толкова кръв, пот и сълзи... От мен има десятка! Прочетох и новелката Свръхнатоварване пак на Линда - не блести с нищо кой знае какво, но не е лоша. За мен е най-слабата книжка на Линда. Но и в нея присъства онази любов, за която си заслужава да четеш...и да живееш. Хвърлих едно оченце и на Това е моето бебе на Джудит Макуилямс - арлекинче, но е адски сладка история, изключително забавна и разтоварваща! При нелепо стечение на обстоятелствата главната Люси забременява от главния Андрю. И започва битката между тях...какво да яде, какви упражнения да прави и изобщо как да се държи Люси по време на бременността. А Андрю черпи своите познания, препоръки и съвети от една "симпатична" книжка, която Люси съответно би разпердушинила, смачкала и изгорила на клада въпросното творение на "дявола". С много сблъсъци и битки на характерите, с припирните и разправиите, но в същото време с такава безкрайна нежност и внимание от страна на главния - двамата се откриха един друг и се влюбиха! Много сладка история! Препоръчвам на имащите нужда от усмивка и разтоварване!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване