Премини към съдържанието

whatalife

Потребител
  • Публикации

    3
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за whatalife

  • Титла
    Новобранец
  1. Не е имало.Такива институции не са се намесвали по никакъв повод.
  2. Нещата наистина са далеч по-сложни.Това е човек с психичен проблем.Не мога да предвиждам действията и решенията и.Често дори не е в състояние да взима такива. Мисля че бях писала че отказва да се лекува.Както при повечето такива случаи,тя не се има за болна.Да спасяваш някого против волята му е все едно да го убиваш,а мисля имате идея ,че щом отказваше да се лекува когато беше време,то сега положението е страшно.Благодаря за мненията.
  3. Не съм си и представяла че животът ще ми сервира подобно нещо за да мисля за последствия и действия и за това се обръщам към вас.Имам нужда да споделя и очаквам вашето мнение. Проблемите ни започнаха преди 8 години когато у майка ми започна да се забелязва крайна психическа промяна и не след дълго получи своята диагноза.След активни убеждения за добри резултати, след съответното лечение,стресът в семейството сякаш премина.Същинският проблем дойде, когато тя отказа да се лекува.Влоши се сякаш до краен предел. Започна да вършее из всякакви видове общоприети норми,прекрати абсолютно всички социални контакти и изгуби работата си.След като срина живота си,отказвайки категорично да се лекува, се намеси и в моя.Целият срам след мнoгoкратните и появявания в училището ми и некунтролируеми дейсвия спрямо мен,съучениците ми и приятелите остави незаличимо отражение върху психикта ми.В ума и се раждат безумни мисли като това, че приятелят ми ,съседът или напълно непознат иска да ни нарани или използва или непрекъсната мания за преследване,което я кара да става агресивна без реална причина.Не съм могла да мисля за друго от страх ,да не посегне на нечии живот,било то на поредния 'заподозрян' ,моя или нейния. Трябваше да започна сериозна работа докато уча.Това също я подразни.Реши ,че не мога да разботя на тези години.Без разбира се да осъзнава моята и най-вече нейната обреченост ако изгубя работата ,тя се намесваше със всички средства, които и се струваха удачни. Постепенно от срам или страх да не навлезе в нечии чужд живот ,не усетих как загърбвам своя.Оставих дори човека когото обичам ,защото чувствах как се превръщам в тежест и не можех да не го въвлека в проблеми.Не минава един спокоен ден . Не мога да уча и работя нормално.Не съм в състояния да се справям с това.Не вярвам че някой би могъл.Целият тормоз и стрес покрай нея вече дават отражение и върху моето здравословно състояние.Това е пределът на силите ми.Надали някой би разбрал какъв ад е животът ми в момента ,обречен на човек със психически проблем. Не съдя майка,не е виновна за страшната болест.Но съм на 19 години и искам нормален живот за себе си.Искам просто да чуя мнения.Също така искам да знам дали и как бих могла да пратя майка си на лечение ,било то принудително. Благодаря ви
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.