starstar

супер!

Хайде да ни напишеш пълното и точно условие на задачката, защото това тук не е коректно зададено.

За тази вечер - харесаха ми разсъжденията на Денди за възпитанието/добрината/лицемерието. А Марта май не даде думата на някой друг, защо държи да е постоянно в центъра на вниманието тази жена??....

Рецепта за оцеляване: Да бъдеш жалък явно е достатъчно А екстрата вълшебна: скука и досада в микс И нещо отбелязано отдавна, не от днес: “Разумче” щедро го наричам - “във кафез”

Денят се губи във нощта Тъй плавно се земята преобръща На другата страна - Дорде усетим Слънцето звезда гореща многобройни други недостойно се опитват да заместят На законите вселенски Всичко тук се подчнява - Песните превръщат се тъй бързо Във тъга и във забрава Веселият смях и дързост Се превръщат в мъдрост жалка За какво ми е За да си кажа- Късно е – време все не ни достигаше - Много малко

Има и свежи и практични идейки обаче. Например на моя му сервирах два цели домата в чиния и му казах че това е салата като по телевизията - рецепта и ноу хау на Нед.

Гледам, че има писано в две теми (а може и да са повече) за които се води че съм абонирана, а нямам известия. Това е откакто се промени вида на форума, преди това нямаше такъв проблем (май са се променили настройките за известяване без мое участие).

защото се редуват ден и нощ?

Била съм свидетел на много заклети пушачи, хора за които никога не съм мислила че ще могат да откажат цигарите, да го правят отведнъж и да не се връщат след това към този си навик - когато им се появи сериозен проблем със здравето. Така че няма невъзможни неща. Това, че някой или повечето в компанията пушат не може да е причина, бъдете малко по-зрели, вярно че сте тийнейджъри ама все пак....

Какво точно не одобряваш или не ти е ясно? Да ти обясня тактиките на продуцентите, както аз ги усещам (не съм такъв)?

Ох, ще има драма - изпочупени маникюри и токчета затънали в калта!

По акцента да не би да ги познава?

Капитана нещо не ще да ни светне по темата с фенерчето, и се чудя защо ли?.....

ПРИТЧА Рибари хванали една бутилка от морските дълбочини. В нея имало писмо, а в него - следните слова: "Хора, спасете ме! Аз съм тук. Океанът ме изхвърли на безлюден остров. На брега стоя и чакам помощ. Бързайте! Аз съм тук!" - Липсва дата. Сигурно е вече много късно. Дълго е могла бутилката да плува по морето - казал първият рибар. - И мястото не е указано. Дори не е известно кой е океанът - казал вторият рибар. - Нито е много късно, нито е много надалече. Навсякъде е остров Тук - казал третият рибар. Неловко станало. Натегнало мълчание. Както винаги при всеобщи истини. В. Шимборска

Ужаси не гледам, но този психо-трилър комбиниран с научна фантастика, е потресаващ (така го прецених когато го гледах, а да повторя не се осмелявам засега) : The Cell