Премини към съдържанието

Magia

Потребител
  • Публикации

    42
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Magia

  1. Magia

    Как да ти кажа, че те обичам.

    Как да ти кажа, че те обичам. (Как затова да разчиташ на думите?) То е безмълвие. Светлина. И наричане. Няма го в речника. Същинско чудо е... То е звукът измълчан в тишината – точно в предела преди да се пръсне. Точно, когато замира душата ми, и във очите ти ще възкръсне. Точно тогава съм много невидима. Ти пък ме гледай, изцяло, в сърцето си. Някъде там, във копнежа ти, има ме. И съм прашинка… И съм небето… То е нeписано. Същинско обричане. Цялото всичко. И като нищо. Как да ти кажа, че те обичам?... Думи не стигат. И са излишни. irini
  2. Magia

    Мога

    Благодаря ти!Чудесно е!
  3. Magia

    Чуваш ли как тишината говори

    Чуваш ли как тишината говори - понякога нежно, понякога с гняв? Отваря вратите, отдавна затворени от мисли и чувства, обвити със страх. Усещаш ли как мисълта ми те търси - понякога тихо, понякога с вик, безумно пространство и време разкъсва и става и образ, и песен, и стих... Усещаш ли как сърцето ми бие - понякога плахо, понякога с жар и иска във твойто сърце да се скрие от вечно горящия в него пожар. Понякога с болка, понякога с радост, понякога с обич пожара гори. Но само сърцето тьй може да страда- когато и Рая и Ада дели. Чуваш ли как тишината говори? Понякога нежно, понякога с гняв... Затваря вратите - случайно отворени от мисли и чувства, обвити във страх. Пепа Николова
  4. Magia

    Мога

    Мога Мога да съм грешна, мога да съм чиста, дом да вдигна мога и да го разнищя. Мога да заплача за едно огнище... С мъж да бъда мога без да искам нищо. Вдън земята семе мога да посея, и на твойта сватба с всички да запея. Даже знам, че мога и да те намразя, но от твойте устни спомен да запазя. Мога райски огън в Ада да запаля, с теб да остарея за да бъда млада. Мога да живея ден за ден, но вечно - само ти кажи ми " Искам да те срещна ! " Евелина Станева
  5. Magia

    Друга

    Друга Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река , но започвам от глътка и ти вдигам над себе си моста от вяра. Аз съм листът, по който навярно си писал и с мастило от страх си изплакал молитва. Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл и почти като слънце, с което се свиква. Аз съм малка сълза във случайна усмивка и в беззвездно небе непонятният блясък. Аз съм вечност, заключена в скална отливка. Ще ме има, дори да ме стриеш на пясък. Аз съм вятър и огън. Сама се разпалвам и излизам от своето тясно огнище. Щом те стигна с дъха си, ще стана на лава. Ти си тленният мъж. Аз съм всичко и нищо. Елица Стоянова
  6. Magia

    Смисълът на любовта

    Смисълът на любовта не се измерва единствено с нашата възможност да се жертваме неуморно за другия , а най-вече с готовността ни да се радваме на самото му съществуване. Ако те обичам, най-доброто , което мога да направя , е да полагам усилия , за да можем двамата да преживяваме едно от най-големите удоволствия - Срещата между нас ! Хорхе Букай
  7. Magia

    Когато обичам

    Когато обичам , обичам изцяло, дори да е сгърбено твоето тяло; ще свети сърцето ти в гъстата мрежа от бръчки и нея не ще забележа; косата ти нека е северно - бяла; в очите ти зимна печал да е спряла, прорязала с котва дълбоко сърцето. Аз пак ще те следвам нататък , където мечтата е спуснала своите люлки и жалби изплакват незрими цигулки. Ще бъдат ръцете ми ладии бели за твоите грижи, съня ти отнели. Аз всякога всякакъв бих те приела: била ли съм плаха , за теб ще съм смела, била ли съм въглен , огнище ще стана, а в роза ще пламна , била ли съм рана. Но аз се страхувам от мисли нечути, от знойните стъпки на млади кошути, от здрача седефен на болки предишни, от ласки без огън , от думи излишни. Боя се. В душата ми всяко начало е в нещо отминало , вече умряло. Иванка Павлова
  8. Magia

    Понякога звездите също плачат

    Понякога звездите също плачат и правят тишината непрогледна. В очите им на пристан спира здрачът, намерил сякаш спирката последна. През странните пролуки на съдбата светът процежда всички свои грешки, готов да заплати до грош цената. Нали да се греши било човешко?... Но болката препъва тези нощи и през сълзи във утрото се взира. Една любов, до лудост невъзможна, ми дава смисъл пак да се намирам. И да възкръсна с изгрева в очите, да разгоря живота с две зеници. А после любовта си с твойто име да кръстя. И да литна като птица.. Йорданка Господинова
  9. Magia

    Безценното

    Безценното е скрито от очите. Безценното го виждаме с душата. Духовната хармония се вплита ... във тайните на чувствата ни святи. Да си красив ,това е да си честен и смело да воюваш със лъжите. Да чистиш мислите от кал и плесен, невинните да браниш упорито... Да си красив и друго означава - от себе си да гониш бесовете, да бъдеш чужд на суета и слава, с лъчи от нежност в тъмното да светиш..... Мари Хигелс
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване