Премини към съдържанието

The_young_girl

Потребител
  • Публикации

    136
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

30 Добра репутация

7 Последователи

Всичко за The_young_girl

  • Титла
    Редовен потребител
  • Рожден ден 29 юли

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Враца
  • Интереси
    Kниги, Приключения, История и др.
  1. Търся един филм, но не му знам името

    Здравейте! Имаше един много интересен филм, когато бях малко го мернах. Разказваше се за мъж и жена, които се обичаха, и двамата лекари. Заминаха на мисия в Африка, за да лекуват болни африканци. За съжаление, той беше ранен и за да бъде спасен му беше нужен хеликоптер. Такъв имаше бащата на жената (той не одобряваше връзката им) и той й постави условие: за да даде хеликоптера, дъщеря му трябва да се откаже от ранения. Жената приема и любимият й е спасен, но тя го оставя. Годините минават и той има друга приятелка. но за съжаление, първата му любов заболява от някаква болест, по каквито той е специалист. Моля ви помогнете!
  2. От Дрийм тийм за най-нетърпеливите

    Хубаво е, че има нови преводи, но збравихте за всеобщата ни любимка - Джулия Куин и пленителното семейство Бриджъртън. Кога ще е готова книгата за бъбривата Елиоз? А за Франческа?
  3. Проекти на "Dream Team" в процес на работа

    Леле! Супер! Кажи кога ще е готова "Съвършена съпруга" ? Че от сега започнах да се вълнувам!!!
  4. Кой любовен роман четете в момента?" (част 3)

    Хей, момичета! Някой започвал ли е новата книга на Ана Годбърсън "Тайни и Мечти". Много се чудя дали да си я взема. Ако може някой да каже какви са му впечатленията от нея. Ана Годбърсън е авторката на четирилогията "Живот на върха". Много ми допада стилът й на писане и историите, които разказва.
  5. Весела коледа! Аз търся някакви класически, така да се каже, филми. Тези от минали векове с капки романтика. Например: "Джейн Еър", "Брулени хълмове" , "Да бъдеш Джейн", "Гордост и предразсъдъци". Ваканция съм и съм решила да си направя филмов маратон!
  6. Дискусии: Любовни романи (Част 5)

    Хей, момичета! Весели празници!!! Някой започвал ли е новата книга на Ана Годбърсън "Тайни и Мечти". Много се чудя дали да си я взема. Ако може някой да каже какви са му впечатленията от нея. Ана Годбърсън е авторката на четирилогията "Живот на върха". Много ми допада стилът й на писане и историите, които разказва.
  7. Защо е измислено училището?! Пардон, "мъчилището" ?!

    1. Разкази по корици на Любовни романи

      Нещо ми дойде музата... "... Хари усещаше аромата й във въздуха. Тя беше толкова красива, нежна, ала ... и женствена. Първия цъфтеж на младостта беше преминал и тя вече беше жена. Жена, която може да дава , но и да получава любов. Сърцето му се сви. Но той беше женен, а Мерипид чакаше второ дете от него. Тези шест години, които минаха тъй бързо, не се отразиха на любовта му. Той я обичаше повече от всичко, както в първия миг, щом я видя. Роуз стоеше до розовите насаждения и им говореше. Беше много самотна, защото никой не я уважаваше. Точно в този момент в сърцето му се появи неподозирана нежност и силна любов към момичето, което изглеждаше като роза. Хари отвори очи. Но сега всичко беше различно. През тези шест години се случиха толкова много неща... Роуз изчезна, а скоро баща му го принуди да се ожени за Мерипид. В момента имаше тригодишен син, а съпругата му чакаше още едно дете. Тази любов беше невъзможна, ала как да я прогони от сърцето си, като тя гореше с неугасим пламък?! Той отново я погледна. Роуз седеше в каретата и наблюдаваше през прозореца. Съмърсет се беше променил много, откакто замина... тоест беше принудена да замине. през всички тези години само една мисъл я спираше, за да не посегне към ножа и това беше Хари. През всичките дълги и мъчителни години в публичния дом, тя беше научила нещо: понякога, дори когато е безнадеждно, трябва да имаш вяра и надежда... Точно вярата и надеждата в чудото я запазиха живи. Роуз никога нямаше да забрави всички мъже които с цинична усмивка влизаха в стаята й, а накрая хвърляха парите в лицето й, докато тя лежеше безпомощно. Когато продаваше тялото си, тя не чувставше нищо. Абсолютно нищо. Единствено мислеше за Хари. Това беше в главата й през всичките шест години. Искаше да се разплати с госпожа Езелма и да си тръгне. И точно когато дебютира, като новата съседка в Съмърсет разбра, че Хари е женен. А днес научи, че има и дете... Роуз беше отчаяна. За това ли понасяше всичко?! За това ли търпеше мъжете, които я докосваха с мръсните си ръце?! За това ли изплака толкова сълзи?! За да се върне и да разбере, че нейният Хари е женен и с дете. И то трагично женен, защото нито Мерипид го обичаше, нито той нея. За миг, тя вдигна поглед и го видя. Красив, както винаги. с оная доброта в очите и чаровната му усмивка. Хари не издържа. Обичаше я и искаше да го изкрещи на целия свят. Искаше я само за себе си. Не го интересуваше, че е била лека жена. За това бяха виновни пастрока и доведената й сестра. – Роуз... - започна той, вече не издържаше – Ела при мен... – и протегна ръка – Няма – тя се напрегна, но усети, че сърцето й биеше до полуда. – Тогава, аз ще го направя! – отвърна той и се премести на другата седалка – Хари! Не! Ти имаш... – Роуз, разбери, че те обичам! Не ме интересува нищо от миналото ти. Просто искам да си моя! – Това е престъпление срещу Мерипид, сина ти и нереденото ти дете.. – Роуз... – той наведе глава, а след миг я вдигна – Обичам те! – в светлосивите му очи се четеше безкрайна болка – О, Хари... – за миг Роуз се предаде. Оттук нататък нямаше значение. А трябваше ли да има? За нея беше важно, че е в обятията на любимия. За Хари – че е с Роуз. Двамата се целунаха, потънаха в чувставата, които ги бяха обзели. Хари пусна русото злато да изтече между пръстите му и разкопча муселинота рокля. Роуз притисна глава към гърдите му и помисли, че всичките тези шест години в бордея на Езелма си бяха стрували, стига да беше сега в обятията на Хари. След миг никой не разсъждаваше. И двамата бяха погълнати от любовта, във всичките й форми... Ала след миг всичко се развали. Каретата забави ход и сря. Роуз усети, че е роклята почти се свлякла в краката й, а ризата му беше на земята. – Хари! Пусни ме! Това беше глупост! - заговори Роуз първа – Не! Няма да те пусна! Ти, трябва... – той се вкопчи в човека, който най-много обичаше на земята – Пред нас сме пусни ме! – тя се изтръгна от прегръдката му и закопча роклята си. Мъжът навлече ризата си, сетне сложи жилетката. Вратичката на каретата се отвори и Роуз слезе. – Чакай! – настойчивият глас на Хари я спря - Има ли начин да... – той остави изречението недовършено, заради кочияшът, който чакаше отстрани. Но сърцето му я довърши "... да бъдеш моя?" Роуз се врзя в него, за миг я обгърна реалността и тя прошепна с тих глас: – Не, няма Хари... – сетне се обърна и побягна към имението си с парещи сълзи. Кочияшът затвори вратичката на каретата и потегли. Мъжът в каретата се беше хванал за главата и дълго стоя потънал в размисли, а сетне с дрезглав глас прошепна: – Боже, докъде стигнах, Боже!..." Малко, тоест много се поувлякох, но нека играта да има развитие... ;) Сега кориците:
    2. Разкази по корици на Любовни романи

      ... Хелен погледна внимателно образа си в огледалото и забули лицето си с красивия шал. Пред нея стоеше малката Рая, която държеше голямо огледало с позлатена рамка и с ококорени очи я наблюдавше как се облича. Днес нейния Али щеше да раздава правосъдие в Залата на Справедливостта. Тя беше официално поканена да наблюдава това събитие. Хелен се усмихна при мисълта, че ще стои до Али тихо и ще наблюдава цялата процедура. Миналата вечер, той й каза невероятната новина: – Мила моя, ела утре, когато раздавам правосъдие. Ти ще седиш до мен и ще ме съветваш! Никой друга от харема няма да бъде поканена освен теб! – отвърна той с блеснали очи, докато си играеше с един ней кадифен кичур. – Наистина ли? - зарадва се тя - Нали не се шегуваш? – Разбира се, че не се шегувам! Ти си моя съпруга и спътница в живота! Ти заслужаваш - да бъдеш уважавана и ценена от мен, за това ще присъстваш! Ще седиш до мен и ще слушаш, а ако не си съгласна с нещо просто трябва да ми прошепнеш в ухото и аз ще изпълня всяка твое желание! Момичето отново се сепна щом, че гласа на Рая: – Никога не съм виждала господаря толкова щастлив откакто е с вас госпожице! - красивото дете, беше нейна лична компаньонка, ала Хелен я приемаше, като свое дете и най-добра приятелка – Наистина е така! Преди той сменяше жена след жена, докато не дойдохте вие! Сетне детето се наведи и смръщи хубавото си личице: – Да знаете на какви лоши жени съм слугувала! Не само лоши, ами злобни, високомерни, отмъстителни и най-вече ... дебели! Хелен се засмя от сърце. Рая беше невероятно десетгодишно момиченце! Толкова добро и хубаво и чистосърдечно... сякаш й беше дъщеря! Али също харесваше малката. Девойката взе огледалото от ръцете й и го остави настрани. Сетне вдигна детето и двете се завъртяха. Наистина изглеждаха невероятно! Красивата Хелен и добрата Рая! Та нали тя беше главния "виновник" за да се съберат с Али! Булото паднана земята и тъмните й къдрици се разпиляха по гърба. – Рая, искаш ли да дойдеш с мен на церемонията? - попита Хелен Очите на детето светнаха, а бузите й порозовяха – Да! Да! Много искам да я видя, но...– внезапно личицето й придоби печален вид. – Какво? – Дали господарят ще разреши? – Разбира се! Що за въпрос Рая? Хайде, че ще закъснеем! – Хелен свали долу момиченцето – Помогни ми да сложа булото. – О, госпожице! Няма по-добра от вас! Господарят трябва да е много щастлив, че има такава жена, като вас! И двете забързаха със светнали лица. Хелен слагаше внимателно булото, а Рая й помагаше да скрие непокорните й къдрици. След малко и двете бяха готови. Изведнъж детето попита бързо: – Може ли аз да отворя вратата? – Да. – засмя се младата жена Рая се доближи до вратата й плесна три пъти с малките си ръчички. Лицето й отразяваше неизмеримата й радост. След миг врата се отвори и евнусите застанаха на пост. – Хайде! - Хелен улови мъничката ръка на Рая и двете тръгнаха по дългия коридор, украсен с брокта, атлаз и коприна.. Сега новите стари корици: Накраям се обръщам с молба. Ей, момичета, стегнете се! Какво е това нещо? Само аз ли ще давам корици и сама да си пиша по тях? :ph34r: :ph34r:
    3. Разкази по корици на Любовни романи

      Няма нищо. Избираш си едната от трите корици и пишеш по нея. Накрая представяш още три, за да може да си изберат момичетата.
    4. Разкази по корици на Любовни романи

      Играта не върви... За това въвеждам нови правила ( за улеснение ) 1. Всеки, който ще се пише по корица, най-накрая трябва да представи три такива. ( Така вместо една, както беше досега ще има 3 корици ) И сега, ако не може да си изберете и да напишете нещо... Ето две корици по които да мислите:
    5. Игра - Искам, искам, искам... нещо от любовен роман

      Може би е време да поискам нещо по-лесно. Искам Джон от "Контесата" - автор Катрин Каултър
    6. Игра - Искам, искам, искам... нещо от любовен роман

      Дай някое жокерче, че играта забоксува.
    7. "Етажна собственост" - комедиен сериал

      Аз снощи го гледах и направо се спуках от смях! За мен беше най-интересна сцената, когато Величко се размърда и всички разбраха, че е жив..... и все още пиян! "Етажна собственост" е по-близък до обикновенния българин с панелката и чушкопека. Докато "Столичани в повече" положението е по-различно. В него се говори за пари и власт. И въпреки това и двата сериала са много интересни. Трябва да има повече български продукции в ефира.
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.