Премини към съдържанието

El.

Потребител
  • Публикации

    351
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Нови отговори публикувани от El.


  1. ---------------------

    Има, има, всякакви ги има, ма де са?

    Тук останахме една малка менажерия - магарета, шебеци, гарвани и няколко нежни души, които чат - пат се обаждат. И деца с въпроси, на които отговорите не ги интересуват.

    Тъжно.

    :idea: - за тебе, пък дано се задържиш тук...

    "Душа - като едно синап`но зрънце,

    но по-голяма ти не си ми нужна.

    Щастлив съм, че твойта кръв е южна,

    че е от кремък, коженият ти капан"

    След като не можах да оценя колко духовно напреднала съм по една друга тема, сега не мога да се ориентирам и в тоя списък.

    Чудя се, дали да не се кръстя "Имагинерна величина". Една такава "йота" :P


  2. Напрежението е проста потенциална разлика в две точки на полето. Няма значение какъв знак имат потенциалите - напрежението е налице. Това е така и няма нищо чудно в тази постановка, само не разбирам как се отнася този случай към гравитацията и антигравитацията?

    Това вече е хубаво изказване. Аз фиксирах същото, изказвайки се от моята кръг на незнанието.

    Ми как да е достатъчна, като е хукнала нейде да се струпва в другия край на вселената и си седи там и си антигравитира :)

    Виж, ти каза по-напред, че като гравитацията, където телата се привличат със сила, пропорционална на тяхната маса, би трябвало да имаме в космоса тела, които са съставени от антиматерия. Не сме ги открили още само.

    В статията се изказва теорията, че антигравитацията действа с отблъскване, а не с натрупване - разногравитационните частици не се привличат, а се отблъскват. Но няма споменато, дали едноименно гравитационните частици се привличат. Аз размислих и си спомних този случай, когато мерихме потенциалната разлика между минус и много минус. Цялата работа в този пример е, че ефектът на Зеебек е отблъскване или привличане на токоносители (електрони или дупки) от или към горещия край на термодвойката. Което ме присети, че може би антигравитацията не е достатъчно силна сила, че да привлича антиматериалните частички според масата им едно към друго. Може би точно обратното. Антиматериалните частици се отблъскват една от друга...

    Е, полетът на фантазията е хубаво нещо, когато е с мярка.

    Да се върна на темата - ако гравитацията е работа за другите (любов), то антигравитацията е работа за себе си (любов само към себе си). Вярно, антонимът на любов е омраза, но на мен ми се струва, че в случая с антигравитацията имаме по-скоро "егоцентризъм". Ерго омразата е само проявление на егоцентризма (антигравитацията), но включваме и индиферентността спрямо другите като проявление (на антигравитацията).

    • Харесва ми 1

  3. Дарки, като бях млада трябваше да се занимавам с ефекта на зеебек в полупроводниково изпълнение на електродите. Електроди с еднакъв тип носители на заряд. Е на езхода на термодвойката имахме напрежение Между минус и повече минус. Не знам, доколко материята и антиматерията са аналогични във физическо отношение. От съществуващата вселена се вижда, че в нашия отсег антиматерията Не е достатъчна, за да анихилираматерията. Нали гравитацията е виновна за килограмите? Антиграва ще е виновен за антиграмите :(


  4. Килограм антигравитация, разбира се. Продават я за левче в супер.маркета ... опааа, колко съм демоде - в мола :) На щанда при Цецка.

    Ето ти да наваксаш по темата.

    Работающей в CERN физик Драган Славко Хадждукович – один из тех, кто скептически относится к гипотезе скрытой массы. В свежем номере журнала Astrophysics and Space Science опубликована его статья под названием «Не является ли темная материя иллюзией, вызванной гравитационной поляризацией квантового вакуума?» (текст статьи доступен в архиве электронных препринтов), предлагающая альтернативное и довольно изящное решение проблемы парадокса со скоростями

    ...

    «Считается, что существует всего один гравитационный заряд, приравниваемый большинством физиков к инертной массе частицы. Я же считаю, что по аналогии с электромагнитными взаимодействиями существует и два противоположных гравитационных заряда – положительный для частиц и отрицательный для античастиц», – рассказывает исследователь.

    На этом аналогия с электромагнитными взаимодействиями заканчивается. В отличие от электрических зарядов, гравитационно противоположно заряженные частицы и античастицы не притягиваются друг к другу, но отталкиваются. Если это так, то квантовый вакуум, в котором постоянно рождаются на короткое время виртуальные пары из частиц и античастиц, представляет собой кипящий бульон из гравитационно разнозаряженных виртуальных пар частиц.

    Читать полностью: http://www.gazeta.ru...a_3733553.shtml

    Ааааа, ша ме прощаваш Звън :), това не е описание на антигравитация. По-скоро може и да е, но никой не смее все още да го каже (ти сама знаеш колко внимателно хората си подбират думите в публикациите). Отсъствието на нещо, не означава присъствието на друго - пък било то и антипода му...

    Аха, антигравитацията е като антиматерията. Масови струпвания от антиматерия (антимасови струпвания от материя май звучи по-добре :whist: ) няма наблюдавани, сигурно за това и антигравитационно поле не се вижда на хоризонта. Разбира се се закачам, един ден като/ако прочета, може би ще мога да дискутирам.

    Не разбирам! Кое да мерят на килограм?

    Та толкоз за тъмната материя и антигравитацията. Няма как да видиш струпване на антиматерия, ако антигравитацията предизвиква отблъскване, а не привличане. За количествено изразяване на антигравитацията за сега нямам линк. Вероятно, ако теорията на Хаджидукович добие популярност, ще има хора, които ще се опитат да я измерят. Да и дадат количествено изражение.

    Линкът не дава обяснение, защо електроните не падат върху ядрото, но поне дава идея, какво може да бъде антигравитацията.



  5. Тук описа действието на антигравитацията, а твърдиш, че я няма наблюдавана ;) Странно!

    Една от последните теории за размера на вселената, разширението и и количеството барионно вещество се опира на влиянието на антигравитацията на античастиците ;)

    На килограм ли трябва да я мерят ?

    Тук засягаш интересен парадокс. Няма наблюдавано явление на гравитационно поле с обратен знак - т.е. антигравитация...

    Има! Атома успява да задържи своите електрони на техните орбитали въпреки многократно по-голямата маса на ядрото и неговия положителен заряд. Още повече, според реда на Ферми, по-отдалечените от ядрото електрони са с по-голяма енергия. Явно в случая електрическите и гравитационните въздействия са изключени по някакъв начин...

    Нямам представа как могат да са нематериални!

    Голямата маса "изкривява" време/пространството. Това не сме го подлагали на съмнение, но то не добавя яснота по отношение на неизвестните около гравитацията...


  6. Един въпрос ми хрумна към хората тук, които твърдят, че спомените за предишни животи и за съществуване между преражданията са плод на човешкото съзнание (фантазия). Препратката на хайдукпикасото също ме подтикна да го задам... Ако спомените за предишните животи и живота между преражданията са плод на фантазия и преживявания от детството и кои сме като духовна еденица (душа) е резултат на наши пожелания по-скоро, нежели на нещо реално, то какво поражда силния емоционален заряд при срещата с духовното ни семейство и другите души, с които работим в духовния свят? Защото в света на душите могат да се проявят привързаности (приятелско чувство, уважение, познанство, обич) към хора, които не са роднини в човешкия свят, не са от кръга от познати и въобще може и да не са родени в същото време, в което изложения на хипноза ги среща в света на душите. Нито са литературни или филмови герои. ... Какво създава "жената в червено" ? (спомнете си първи епизод на Матрицата :D )


  7. Нали? Съвременната физика е по-мистична от религията. Това е камък в градината на TechMaster. :D

    И към Дарки и към теб - а може ли науката да е различна, когато преди да започнат да развиват науката, учените са били водени волю/неволю в някое религиозно училище? Едва хората, които са родени от 70та насам и които тепърва се захващат с наукотворене могат да създадат нещо, което е освободено от религиозно влияние.

    .. И не излизайте с аргумента, че много от учените са атеисти :D

    // стана много офф-топик. Извинявам се!

    • Харесва ми 2

  8. а личи ли когато срещнем,човек,който познаваме от предишен живот?

    Какво разбираш под "личи си"? Има ли физически белези ? Може, ако има специална задача, която трябва да свършите двамата. Примерно при срещата с някой човек, той е с определена прическа или има медальон, който трябва да е точно така и не можеш да си представиш човека по друг начин. Това е материален знак, който да отключи разпознаването в теб.

    Не физическите "белези" са внезапните емоции спрямо даден човек, когато го срещаме за първи път. Примерно крайна неприязън или "любов от пръв поглед" , без да има някаква причина за това. Причини като физическо отблъскване, предварителна информация от трети лица за дадения човек. След началото на разговора с новия познат, внезапно откриваш, че сякаш мислите по сходен начин или сякаш знаеш как мисли човека срещу теб.

    Все пак имай предвид, че ние сме непрекъснато заобиколени от хора, с които сме преживели заедно предишни животи. Родителите ни, роднините, децата, най-близките приятели. Това са все хора, с които сме сърбали мнооого попари от доста векове :(


  9. Сътворение

    Битие

    14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

    15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

    16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

    17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

    18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

    19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.

    Паметен ден. Отбелязваше края на едно дълго пътуване. Милиард години странстване между звездите, докато корабът-планета достигне до своето местоназначение. Най-накрая можеха да отворят напълно изкуствения щит и да погледнат новото си слънце през естествената защита на планетната атмосфера. Най-накрая можеха да потвърдят, че са у дома.

    Капитан Ра-Ел се облегна доволно назад в креслото си. Върховете на пръстите му се опряха, скривайки спокойната му усмивка. След малко при него щяха да влязат помощник-капитаните и заедно щяха да освободят планетата за нов живот. Щяха да се насладят на триумфа на знанието и технологиите над потока на времето. За миг Ра-Ел се почувства стар. Много стар. Беше един от малцината, които бяха избрани да останат будни през цялото пътуване и да не преживеят прераждане. Беше наблюдавал, направлявал и контролирал всеки етап от пътуването. От напускането на старата слънчева система близо до сърцето на галактиката, до пристигането тук- в периферията на звездите.

    Преди два милиарда години съгражданите му предприеха рискован план за спасение на планетата им от унищожение. Учените бяха доказали, че се намират достатъчно близко до сърцето на галактиката, за да бъдат погълнати от неговата черна дупка. Не толкова скоро, че да бъде застрашен пряко животът им или този на Ра-Ел (стотина години по-късно), но достатъчно скоро, че да бъде унищожена цивилизацията им или онази следващата на пра-пра-внуците им. И тъй като бяха достатъчно напреднали в генетичните технологии и разкодирали хранилището на паметта в днк, те бяха осъзнали, че единственият начин да се запазят и да постигнат вечност би бил чрез съхранението на днк. Изпращането на капсула или стандартен кораб обаче, не беше възможност за спасение. Твърде немощно щеше да е парчето метал, за да преодолее безкрайните светлинни години път до периферията на галактиката. Твърде много изменения щяха да настъпят в следствие радиацията в открития космос. Учените искаха нещо по-мащабно, по-амбициозно. Нещо, което би им осигурило нов старт и възможност един ден да напуснат Галактиката. Една блуждаеща планета би била достатъчно голяма да съвмести всички видове организми от дома, заедно с непредвидените мутации. И за да намалят замърсяването, което щяха да донесат мутациите в генетичния код, пътуването трябваше да започне от нула. От една буквално мъртва планета.

    Първата стъпка, която предприеха строителите на Новото Време, беше да построят гигантски щит около планетата. Огромна черупка от камък и метал, която щеше да служи като защита едновременно от радиацията, космическия прах и евентуални сблъсъци с по-малки метеорити. Материалът беше донесен и сглобен отвъд силното гравитационно въздействие на планетата. На нивото на комуникационните сателити. Използваха близко лежащите метеорити, разпръснати в звездната им система и допълниха с материал от няколко спътника от съседните планети. Едновременно с това, учените генетици събраха материал от всички живи същества. Създадоха огромна генетична библиотека в сърцето на планетата. Определиха и кодираха последователността, с която гените щяха да се отключват след събуждането на първичните биологични единици. В крайна сметка след милиардите години пътуване между звездите, за милиарди години, на планетата трябваше да се развият същите биологични видове както съществуваха тогава и онези от тях, които поемеха отговорността на висшия разум, трябваше да развият същата цивилизация, на която се радваха в деня на отпътуването.

    Най-трудната част от приготовленията се оказа унищожението на живота на повърхността на планетата. Технически беше лесно- затвориха каменния щит. Скриха светлината от звездата- майка и животодаряващите и лъчи. Морално, обаче се сблъскаха с осъществяването геноцид над всичко живо на повърхността на планетата. Това, че беше доброволен за гражданите на планетата не го правеше по-лек. Не разумните същества трябваше да последват избора на разумните, без сами да разбират защо биват постепенно убивани.

    Малцината, които щяха да управляват планетата-кораб между звездите, бяха последните свидетели на случващото се на повърхността. Ра-Ел и неговите помощници наблюдаваха угасването на светлината и живота върху планетата от удобен подземен комплекс, който учените астро-инжинери бяха построили за тях. За целия си живот, капитанът преживя най-мълчаливите си и тягостни месеци. От угасването на светлината, до пускането на мощните задвижващи двигатели. Двигателите бяха друго чудо на техниката, която учените построиха за тях. Огромни реактори, чиято основна задача беше да разстроят орбитата на планетата около тяхната звезда. Толкова точно, че в последствие планетата да може да използва гравитационни засилвания около поредица от звезди, за да се придвижи максимално икономично и безопасно до набелязаното ново местоположение. Маршрутът беше избран така, че да преминават достатъчно далече от други планетни системи и съответно вероятността да се сблъскат с големи метеоритни тела. За да са сигурни, че ще имат възможността да избягнат непредвидени обекти, реакторите бяха конструирани така, че да събират радиационното космическо лъчение и своего рода да се презареждат по време на път.

    На постоянна регенерация щяха да бъдат подложени и капитанът с екипажа. Чрез последните достижения в клонирането, те имаха възможност да преживеят това, което за простосмъртен би означавало вечност. Всеки член на екипажа имаше точно копие на генетичния си материал и пълен запис на паметта. В определен брой години негов клонинг биваше отглеждан от вече възрастен субект. Идентичното копие се проверяваше за пълнота в днк матрицата. Мутации тук не се позволяваха и биваха коригирани на ниво ембрион. В последствие на новия член на екипажа се модифицираше поведението и предаваха всички знания от предшественика. Последно старото тяло биваше дезинтегрирано до био-генетичен материал за следващ клонинг. Системата беше предвидена да работи милиарди години.

    През първата част от пътуването, екипажът построи вътрешно осветление в щита. За целта част от енергията, която събираха реакторите отвън под формата на радиоактивна енергия се пренасочваше контролирано навътре към система от енерго-преобразуватели. Така избегнаха изразходването на и без това оскъдната вътрешна енергия от ядрото на планетата. Дори увеличиха притока на енергия от вън, за да поддържат топлината около планетата. Редуваха дълги ледникови епохи с кратковременни затопляния, докато преминаваха близо до някоя звезда за ускорение. В последствие успяха да темперират планетата-кораб така ,че да имат условия да събудят първите прото-клетки живот. За съжаление енергията не беше достатъчно и работеха в полу-мрак, а в дълбините на моретата и океаните – при пълен мрак. Наложи се да започнат био-еволюцията с не- фотосинтезиращи организми. Събуждането на живота се оказа низ от минимални успехи и множество провали. Бяха се надявали на пътуване в една цветуща среда на биологично разнообразие, макар и в парник, а се оказа че им се налага да започват всеки път отначало и от далеч по-елементарно ниво, заради неблагоприятните условия на средата. Стъпка назад, стъпка назад, докато успяха да създадат няколко стабилни колонии от прокариоти в удобни джобове в морето. Едва, когато достигнаха новата звезда и се установиха на орбита около нея, отвориха частично защитната обвивка над планетата и активираха генът, който позволяваше развитието на кислородо-отделящи бактерии. Бавно с развитието на новите организми и разпространението им на повърхността на планетата, над нея започна да се оформя и новата атмосфера, годна за дишане. След търпеливо чакане още милиард години и постепенно отваряне на защитната обвивка, беше дошъл денят, в който Ра-Ел и неговия екипаж можеха напълно да освободят планетата от излишния материал над главите им. Те вече излизаха свободно на повърхността на планетата. Дишаха чистия въздух и се радваха на зеленикавия отенък, който им се струваше, че прозира от присъствието на алги наоколо.

    Вратата на командната зала се отвори. В помещението влязоха Гавр-Ел, Мих-Ел, Раф-Ел и Ур-Ел. Останалите чакаха от вън. Капитанът за последен път нареди използването на реакторите в орбита. Насочиха остатъците от камък един към друг така, че винаги да останат близо един до друг и винаги да са на безопасна орбита над планетата им. Щяха да могат да ги виждат нощем, когато те изгряваха като безмълвен паметник на миналото в ясното небе над новия им дом. И да си спомнят, чрез отразената му светлина, за обсипаното със звезди небе над дома някога. Ур-Ел въздъхна „Дали някога нашите внуци ще знаят колко велики неща постигнахме, за да можем да създадем отново техния живот?” „Разбира се!”- отвърна му Ра-Ел с усмивка. „В тяхното днк ние ще сме богове.”

    • Харесва ми 4

  10. The earliest reliable reference (circa 100 BCE) to Laozi is found in the Records of the Grand Historian (Shiji) by Chinese historian Sima Qian (ca. 145–86 BCE), which combines a number of stories. In the first, Laozi was said to be a contemporary of Confucius (551–479 BCE). His surname was Li (李 "plum"), and his personal name was Er (耳 "ear") or Dan (聃 "long ear"). He was an official in the imperial archives, and wrote a book in two parts before departing to the West. In the second, Laozi was Lao Laizi (老來子 "Old Master"), also a contemporary of Confucius, who wrote a book in 15 parts. In the third, Laozi was the Grand Historian and astrologer Lao Dan (老聃 "Old Long-ears"), who lived during the reign (384–362 BCE) of Duke Xian (獻公) of Qin).[4][5]

    http://en.wikipedia.org/wiki/Laozi

    Linguistic studies of the text's vocabulary and rhyme scheme point to a date of composition after the Shi Jing yet before the Zhuangzi — around the late 4th or early 3rd centuries BC.

    http://en.wikipedia.org/wiki/Daodejing

    , което го прави по-близо до Лао Дан, отколкото другите двама - съвременниците на Конфуции.

    Не мисля, че тези многоуважавани хора са били шизофреници. Просто питах кой от тях не разбирам? Или е по- правилно - не чувствам?

    Драга Алая, бидейки "воин" на доброто Ви прави твърде крайна в думите и отсъжданията. Не Ви обвинявам, нито искам да принизя или неуважа знанията Ви в духовната литература и духовния път. Явно е, че сте чели и разбрали достатъчно.

    Вие живеете чрез емоциите на сърцето, което е чудесно. За съжаление сляпата любов може да бъде също така деструктивна както сляпата омраза. Не забелязвате ли, че опитвайки се да наложите Вашето мнение, задушавате мнението на другите? Естествено е да получавате остри реакции от съфорумците наоколо. А колко чудесен диалог би се получил, ако оставехте тези етикети и стереотипно отношение към онези, които имат други познания. Или гледат на Пътя по друг начин. Не забравяйте, че всеки от нас има свой ПЪТ. Ако се опитате да разберете хората, които разговарят с Вас, бихте открили една прекрасна картина на шарени спътници, с които пътуването е чудесно приключение (макар и само мисловно в пространството на форумите)

    Само искам да ви подскажа, че е вече време да напуснете тази удобна позиция на конфронтация и да намерите истинското ДАО. Законът на цялото. The law of One. Време е да отворите сърцето си. :(

    Зная, че думите ми ще предизвикат бурна реакция, затова Ви моля да не отговаряте на поста ми.

    Knowing others is wisdom;

    Knowing the self is enlightenment.

    Mastering others requires force;

    Mastering the self requires strength;

    He who knows he has enough is rich.

    Perseverance is a sign of will power.

    He who stays where he is endures.

    To die but not to perish is to be eternally present. (chap. 33, tr. Feng and English)

    ---------------------------------------------------------------------------

    До господа и дамата Розобранци :P , беше ми много интересно да попадна на това разграничение между земната и духовната душа в стиха от Тао Те Чинг. Фактът, че в древнокитайската философия (защото предполагам, че това разграничение е предхождащо Тао Те Чинг) има такова разделение на понятията е интригуващ. Имате ли представа, дали такова разделение може да се проследи във вярванията на Вавилон или Египет ? С други думи, става ли въпрос за предадени мистерии (разпространени мистерии) ?


  11. Нима толкова много думи ти бяха необходими, за да ни кажеш, че си се оплела като пиле в кълчища и не разбираш Лао Дзъ!? :bedtime2:

    Почувствай Лао Дзъ със сърцето си, умът е твърде ограничен за неговата необятна мъдрост! :clap:

    На кой от всичките Лао Дзъ (мъдростта)? :doh:

    Не разбра поста ми, но има вероятност и аз да не го написах добре. Няма значение. :cool:

    • Харесва ми 1

  12. А къде Лао Дзъ не говори за Любов и Душа?! Всяка негова дума е за това - и който има очи, ще види, и сърце - ще разбере! :cool:

    Chapter 10

    In holding the soul and embracing oneness

    Can one be steadfast, without straying?

    In concentrating the energy and reaching relaxation

    Can one be like an infant?

    In cleaning away the worldly view

    Can one be without imperfections?

    In loving the people and ruling the nation

    Can one be without manipulation?

    In the heavenly gate's opening and closing

    Can one hold to the feminine principle?

    In understanding clearly all directions

    Can one be without intellectuality?

    А къде Лао Дзъ не говори за Любов и Душа?! Всяка негова дума е за това - и който има очи, ще види, и сърце - ще разбере! :cool:

    Chapter 10

    In holding the soul and embracing oneness

    Can one be steadfast, without straying?

    In concentrating the energy and reaching relaxation

    Can one be like an infant?

    In cleaning away the worldly view

    Can one be without imperfections?

    In loving the people and ruling the nation

    Can one be without manipulation?

    In the heavenly gate's opening and closing

    Can one hold to the feminine principle?

    In understanding clearly all directions

    Can one be without intellectuality?

    Лао Дзъ говори за закона на "единството" (the law of one) или "пътя" както го нарича той. "За онова, което малко се знае". Според преводача, в Тао Те Чинг може да се срещнат по-често или съвсем не думите "душа" или "любов", но фокусът на мъдреца е върху Тао (Дао) - Пътят- онова, което въздейства, но остава статично... Онова, което не е.

    Такова е моето впечатление от превода на книгата, който съм чела преди известно време.

    За да не бъда голословна, ще ползвам същия този стих 10 и труда на някой, който е събрал различни преводи на Тао Те Чинг:

    От тук

    Ch. 10 Sentence 1

    Beck Can you embrace the One with your soul, and never depart from the Way?

    Можеш ли да прегърнеш Цялото с душата си, но да не кривнеш от Пътя?

    Blackney Can you govern your animal soul, hold to the One and never depart from it?

    Можеш ли да управляваш животинската си душа, да се придържаш към Цялото и никога да не кривнеш от него?

    Bynner Can you hold the door of your tent Wide to the firmament?

    Можеш ли да държиш вратата на дома си Широк към постамента?

    Byrn Nurture the darkness of your soul until you become whole. Can you do this and not fail?

    Отглеждай тъмата на душата си, докато станеш цял. Можеш ли да го направиш и да не се провалиш?

    Chan Can you keep the spirit and embrace the One without departing from them?

    Можеш ли да пазиш духа и да прегърнеш Цялото, без да се отклоняваш от тях?

    Cleary Carrying vitality and consciousness, embracing them as one, can you keep from parting?

    Носейки жизненост и съзнание, прегръщайки ги като едно, можеш ли да се опазиш от разделяне (на части)?

    Crowley When soul and body are in the bond of love, they can be kept together.

    Когато душата и тялото са във връзка с любовта, могат да бъдат държани/пазени заедно.

    Hansen In general: In mustering your vitalities, embracing in one, can you fail to distinguish?

    Казано общо: Събирайки твоите жизнени сили, прегръщайки цялото, можеш ли да не успееш да направиш разлика?

    LaFargue When 'carrying your soul,' embracing the One Thing, can you be undivided?

    Докато "носиш душата си", прегръщайки Цялото Нещо, можеш ли да останеш цял?

    Legge When the intelligent and animal souls are held together in one embrace, they can be kept from separating.

    Когато съзнателната и животинската душа са държани заедно в една прегръдка, те могат да се опазят от разделяне.

    Lindauer In containing life-force and embracing oneness Is the ability to be absent from departing equal?

    В съдържането на жизнената сила и прегръщането на цялото е способността да избягаш от отделянето на равните/еднаквите.

    LinYutan In embracing the One with your soul, Can you never forsake the Tao?

    Прегръщайки Цялото със своята душа, ще можеш ли да не напуснеш/да се откажеш от Тао?

    Mabry Being both body and spirit, can you embrace unity and not be fragmented?

    Бидейки едновременно тяло и душа, можеш ли да прегърнеш цялостта и да не се разпаднеш/разделиш на части?

    McDonald Can you keep the unquiet physical-soul from straying, hold fast to the unity and middle, and never quit it?

    Можеш ли да опазиш неспокойната физическа душа от отклоняване, да се държиш към единното и средата и никога да не го напуснеш?

    Merel Embracing the Way, you become embraced;

    Прегръщайки Пътя, ти биваш прегърнат

    Mitchell Can you coax your mind from its wandering and keep to the original oneness?

    Можеш ли да убедиш ума да не блуждае и да се задържи към първичната цялост?

    Muller Pacifying the agitated material soul and holding to oneness: Are you able to avoid separation?

    Усмирявайки възбудената материална душа и задържайки се към цялото: Можеш ли да избегнеш отделянето?

    Red Pine Can you hold fast your crescent soul and not let it wander

    Можеш ли да задържиш здраво своята растяща душа и да не и позволиш да блуждае

    Ta-Kao Can you keep the soul always concentrated from straying?

    Можеш ли да опазиш душата концентрирана от постоянното отклоняване?

    Walker Can you marry your spirit and body to the oneness and never depart from it?

    Можеш ли да ожениш своя дух и тяло с цялото и никога да не го напуснеш?

    Wayism In harmonizing your male and female27 to embrace the One, can you coax your mind from its wandering and keep to the Way.

    Хармонизирайки своето женска и мъжка (енергии) да прегърнат Цялото, можеш ли да убедиш ума си да не блуждае, а да спазва Пътя?

    Wieger Keep your body and spermatic soul closely united, and ensure that they do not become separated.

    Дръж тялото и семенна душа близко обединени, но се осигури те да не се отделят (една от друга).

    World Manifesting body, mind and spirit, can you stay centered in the oneness of Infinity?

    Проявявайки тяло, ум и дух, можеш ли да останеш в центъра на единството на Безкрайността?

    Wu In keeping the spirit and the vital soul together, Are you able to maintain their perfect harmony?

    Поддържайки духа и жизнената душа заедно, можеш ли да запазиш тяхната перфектна хармония?

    тълкувание на текста в червено

    The body soul ⎯ 魄 ([p'o] in Chinese. [haku] in Japanese.).

    The Chinese character signifies the soul of Yin (=shadow) energy that controls the body.

    The spirit soul ⎯ 魂 ([hun] in Chinese. [kon] in Japanese. Тhe two kanji characters are beautiful and thought-provoking. The right hand side of the characters is identical and signifies an ogre / demon / Japanese [oni] probably because we cannot control it. The left hand part of 魄 ⎯ the body soul means "white").

    This spirit soul is almost similar to the conventional idea of "soul" in English.

    They used to think that, after one goes the way of nature, the spirit soul rises up into heaven and the body soul descends into earth.

    Телесната душа ("по" на китайски, "хаку" на японски). Китайският символ означава душата на Ин (сянката), която контролира тялото.

    Духовната душа ("хън" на китайски, "кон" на японски) е почти идентичнa с идеята за "душа" в английския.

    На времето са мислили, че когато човек последва пътя на природата, духовната душа се издига в небесата, а телесната душа потъва в земята. (подозирам, че има предвид "след смъртта")

    ;)

    пп. Трихо, не ме карай сега да питам китайските колеги за дословен превод на канджите.

    • Харесва ми 2

  13. И по форумите и преко вербално и в статии и прочие, навред се влага съдържание, информация, което/която не е думи, или букви, нито е картинки, илюстрации и емотикони, нито е жестове, или гримаси.

    Но и няма ограничение, също както и в един вербален разговор, коя част от изказаното мнение каква асоциация и последващ въпрос или реакция ще предизвика. Освен, ако не става дума за конкретен въпрос, който изисква/предполага конкретен отговор. :)

    Не е локализирано от кого, от науката, от медицината? Ами разбира се, че не е, като е метафора на нещо, което на физическо ниво не е никаква точка. :)

    За ядрото на клетката, за ДНК и атоми ще говорим друг път.

    Използвах "локализиран" от "local" - "местен", а не "намерен". Т.е. казвам "не - концентрирана в този малък размер, който се предполага от приложените илюстрации". ... говорех за съзнанието на кръвта... Метафорично, поетично и съвсем не свързано с конкретна религия. Еретизъм в сравнително чист вид. :speak:

    Сега говорим за душата. Това, което се насища в теб, в областта на сърцето, когато изпитваш щастие и любов, това е душата. Щастието, Любовта е Светлината, която изпълва душата.

    Това, което се присвива в теб, когато си тъжна, самотна, наранена, угнетена, което дава израз и надолу към емоциите в слънчевия сплит и нагоре към гърлото, дет в тези моменти те пристяга, или което се чувства като засядане на "буца", това е душата.

    Навярно този клип ще ти помогне за това да разбереш какво имам в предвид:

    Не, за съжаление клипът не ми помага на този етап. Липсва свързваща информация между отделните диаграми. Тъй като не съм запозната с целта (идеята заложена зад направата) на клипа, мога да съдя за съдържанието само по напътствието, което си ми оставил.

    Но пък диаграмата предизвика в мен асоциация:

    http://www.youtube.com/user/ieoie?blend=8&ob=5

    Count 13 (Sacred Geometry by ieoie)

    Извинявам се, ако стилът на музиката към клипа е дразнещ!

    И също не съвсем. Докато негативните емоции се концентрират в гърлото ми и навътре, щастието, любовта, творческото вдъхновение, обикновено са от пръстите на краката до темето и на няколко метра наоколо... Не са концентрирани, освен ако не трябва да ги изразявам писмено или устно :rolleyes: Трябва ли да са концентрирани, за да установя, че са от душата ми? Нима само емоциите са изразното средство на душата? А мъдростта, а натрупания опит в способността да проявяваш милост, без съжаление ?

    Според терминологията заложена в Юдаизма, в Християнството и в Исляма, това, което тук сочиш за определение на душата, е всъщност познато с думата "дух" (личностен дух).

    Според терминологията заложена на други места, то наистина това е душата.

    Това, което разбрах от тези думи е, че душата на някои места се дефинира с "душа", а на други с "личностен дух". Но реакцията на Розичка ми подсказва ,че имаш предвид, че има и друга душа (душата Адамова)? Или просто се съгласяваш, че моята дефиниция е възможна дефиниция за "душа" ?

    Лека и спокойна нощ, Рурк!


  14. Здравей!

    Знанието се води на земно ниво. На Духовно ниво се ползва думата "Познание", сиреч духовното знание е по-знание от земното знание.

    Но тук не съм писал за никакво знание, или за познание. Познанието е в следствие. Писах за Копнеж за Духовна Светлина, за Любов и за единение с Твореца. Това е висшето желание и най-първично в душата.

    Да, писах, че ако се каже че душата спи, то няма да е много точно. Думите са и двойствени и несъвършени, затова приведох и две гледни точки. Думата "точка" е образно казано.

    Никой не те и кара да заменяш своите разбирания за душа, ако те са ти достатъчни.:-)

    Аз съм от твърдоглавите, дето живеят по интуиция. За това да оставим на страна убеждението.

    ------

    При вербалното общуване значителна част от информацията постъпва в нас от невербалните знаци, които ни предава събеседника. Писменото слово е ощетено в това отношение. Във форумите това се компенсира с емотикони. В научните доклади, вестниците, книгите и Други- от илюстрациите.

    За думите благодарих, Но виж, коментарите ми са по илюстрациите.

    Заиграването с думата знание беше закачка.

    Ако става въпрос за точката Или зрънцето, то моето мненив е, че Не е локализирано нито в сърцето, нито в ума, Но е по- скоро просмукано във всичко, що съставя човека. Най-малкото за да помни всичкото, че е човек :baby:


  15. Привет, Ел!

    Благодаря!

    Земните желания включват желанието за знание. А желанието за духовно знание, след като е за знание, към кое да го причисля ? :(

    Тази точка в сърцето е родената душа, т.е. тогава когато някой осъзнае, че всичките му копнежи са били нищо друго освен един до тогава неосъзнат копнеж за Духовна Светлина, за Любов, то с това осъзнаване се ражда/събужда душата, въпреки, че и до преди това тя е съществувала в човека.

    Не мисля, че душата спи. Според мен е въпрос на осъзнаване на присъствието и и чуването на гласа и съзнателно. Тогава започва живота в/изразявайки нея и бавно угасва живота в/изразявайки тялото. До тогава гласът и често е безсъзнат (и простичко причислен към съвестта, съвкупността от възпитани морални норми), но винаги присъстващ.

    Напоследък в ню-ейдж са започнали да го наричат това "активиране на сърцето", живот "чрез сърцето". Аз не бих го фокусирала в една точка. Не бих сложила душата в една малка точка, но това е според моите разбирания за що е душа.

    душа - трансцедентална жизнена енергия, която носи основните личностни характеристики на човека. Натрупва опитност в начина на изразяване и творчески възможности в поредица от животи. ... но не знам какво става, след като приключи със Земята :)


  16. Не, брате!

    Сътворението не е описано по два начина. Ако беха две описания на едно и също нещо, то те със сигурност щеха да са еднакви най-малкото като последователност.

    В първа глава от Битие човекът е сътворен след всичко останало, като последна бръмка на Творението, най-важна.

    Във втора глава от същата книга, човекът е сътворен преди растенията, преди дърветата, преди зверовете, преди птиците и добитъка.

    Сътворенията са две, писани от два автора (поне) , с две различни нагласи и в два исторически периода. Едното описание е по-"примитивно" и е по-близко до най-първите зачатъци на религията. Второто е по-сложно и идва след като израилевият народ е бил в досег с Вавилонските вярвания (и религия). Съответно второто описание е по-мистериозно и отдалечено от човека, но по-близо до бога (който и да е бил той в случая /ЙХВХ или Баал).

    Во кратце - два различни мита, оплетени до толкова, че от 2000 години хората мислят, че става въпрос за едно и също нещо...

    По-интересно е кога са се появили Слънцето и звездите. :)

    Първото сътворение е сътворението на светът на принципите и законите, сиреч на духовно ниво.

    Второто сътворение е вече на материално ниво.

    Рурк, може би ще задам един глупав въпрос, но кога точно идва душата при тези две сътворения ? - при първото, още на духовното ниво или при второто, на материално ниво. Т.е. душата е необходима, за да се преведе духовното в материалното или душата е необходима, за да се свърже материалното с духовното. Отгоре- надолу или от долу-нагоре? Въпросът ми е от любопитство, според твоето разбиране на "душата".

    *****

    Алая някъде по-горе беше писала, че само човеците имат душа. Мисля,че доста хора мислят така , а аз твърде много имам желание да опонирам на това. Не мисля ,че само ние хората имаме качеството да осъзнаваме, че сме ЧОВЕК. Всяко животно знае какво е и гледа да не се смесва с други видове. С други раси - може, но не и с други видове :) Вълкът знае, че е вълк. Кокошката знае колко пиленца има и т.н. Животните не осъзнават абстрактно връзката си с бога и не намират причина да се безпокоят за нея.

    Ей, на , взимам си един цитат от мненията на Очакване:

    http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=178849&view=findpost&p=2017661

    Стига се до петия ден:

    Битие 1:20. И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

    21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

    22. И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

    23. И стана вечер, и стана утро, ден пети.

    След това се говори за шестия ден:

    Битие 1:24. И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

    25. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.


  17. Къде ме записа Звънчо ти мен при хардкораджиите и фундаменталистите. На мен и без това ми се смеят, че вечно съм се увъртел у нек'ви мистики. Обичам размития свят на сивото и недоказуемото...

    Като прочетеш статията, ще разбереш, защо те именувам в поста си. Не е свързано с фундаменталистите :cant believe:


  18. Какво е общото между човешката душа и компютрите ? Или може ли съществуването на човешката душа да се докаже чрез компютърните модели за поведението на информацията:

    http://www.digitalphilosophy.org/Home/Papers/OntheSoul/Chapter1/tabid/157/Default.aspx

    We are now ready to give our definition of “soul” followed by a paraphrased (in light of our new definition) third paragraph from the quote, at the beginning of this paper, taken from the Encyclopaedia Britannica, MDCCLXXI (1771 AD), Volume III, pages 618-619.

    The soul in every living thing is the informational parts of that thing that are purposefully engaged in the informational aspects of its ability to be conceived or germinate, grow with cells differentiating, grow further in size, move, make use of sensory information, react reflexively, learn, behave instinctually, think intelligently, communicate with other beings, teach, reproduce, evolve and in general carry out informational interactions starting with the combining of parental DNA, informational interactions with itself, with things external to itself through senses, actions, constructions, creations and communications, and with its progeny through contributed DNA. A soul can learn from experience, from reflection or by being taught by other souls. In turn, a soul can teach other souls.

    Предполагам, че поне на Дарки ще му е забавно да прочете тази статия. И на някои други хард-кор любители на науката (Готикрок :angry: ), също.


  19. Напротив, ако успееш дори и един ден да изживееш отвъд обсебеността си от и отъждествяването си с машинката ум, ти ще изживееш не само един отделен ден, а цяла вечност на блаженство и екстаз, или казано с други думи - ще влезеш в Царството Божие.

    Там, където не се налага да решаваш, избираш, а само да изживяваш нещата в тяхната пълнота и всеприемане;Там, където следваш потока на живота, а не плуваш отчаяно срещу него; там, където ти и Цялто /Съществуванието/ сте Едно, Не-две! :)

    Напротив! Тъй като духът определя битието, няма начин да избягаш от избора. Разликата е, че в Царството Божие е съзнателен, докато тук, често е хаотичен и повлиян от събитията и хората наоколо. :)

    • Харесва ми 2

  20. Ето-сама потвърждаваш, че те не знаят сладостта на въпросния плод и съответно деянието :)

    Мушмулите изглеждат добре само когато не са узрели и седят на дървото.Гледаш я -хубав плод, ама от вътре безвкусен ,твърд и не става за ядене.

    А когато дойде зимата, когато плодовете окапя, и угният хубаво в мазата - отвън изглеждат разкапани, а от вътре са с божествен вкус.

    Мхм.

    Тоест -точно обратното на това, което те искат да кажат със сравнението си.

    Абе тия хора секс не правят ли ?

    Рила никога не е била пустиня ...

    Това, което знаеш като "Великата Рилска Пустиня" е матафора, от от времето на св.Иван.

    Нали и аз това казвам (за пустинята) ? Пустините не са само пясъци. Има солни пустини, има пустини с тревица, с камъняк. Тия хубавите пустини, дето ги снимат с керваните отгоре, са само един вид пустини. А пустата пустиня, дето е пуста, защото няма хора си е съвсем старото понятие, което е ползвал и св. Иван.

    И за това питах за коя пустиня мисли ДаркТерминал, като казва, че я обича ?

    Ами, неотдавна ми обясниха, че за потестантите всичко е мъка и тъга и крайна печал http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif , та не ги знам колко секс правят. :)


  21. Демек одобряват деянието и му се кефят ? :speak:

    Защото мушмулите се ядат единствено, когато угният добре. :P

    Абсурд! Протестантите нищо не удобряват :speak: Не, просто е нарицателно, когато искат да посочат индиректно някой, че е развален морално. Изглежда вкусен и добър, а всъщност е гнил. А мушмулата като дърво тук е много малко позната. Някак си не я тачат, не я знаят...

    За каква пустиня става въпрос? Щото и Рила е била пустиня, докато не я заселили хората :cool:


  22. тук пък казват "гнил като мушмула" за оня, който прелюбодействал.

    ... ха, тук отново се изумявам от езикОт ни бугарски, дето измислил ПРЕ-любодействал, но любодействал не употребява. А колко е само правилно - любоДЕЙСТВАМЕ, а не правим Любов. Любовта си е измислена и направена и може само да се действа с нея/по нея...

    Но говорейки за филми, се сещам за един бая кървав, който гледах неотдавна. "Воин" или "викинг" или нещо подобно. Някаква артистична интерпретация на легендата за Один. Там имаше сцена, в която група варвари се ужасяваха от християните. Били отвратителни, зли същества, защото "представи си, те ядат своя бог. Изяждат плътта му. И пият кръвта му!"

    Та, така. Ако си мислите ,че сме надскочили канибализма, не сме. :P

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...