Премини към съдържанието

El.

Потребител
  • Публикации

    351
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от El.

  1. El.

    За Бог

    Questions on God Превод на видеото Уважаема Пикси, ти ни пита, дали ние душите-деца на първоначалния Бог-създател на всичко, което съществува, сме получили живот от Бог, взимайки много малка част от неговия/вата/вото битие- съзнание, за да позволим на това къс съзнание да съществува като отделна душа, така че всеки живот на душата да бъде отново преживян от Бог, тъй като Бог не може да живее в своето съзнание така, както го правим ние. Означава ли това, че Бог може да живее единствено чрез нашите опитности, тъй като извън Божието съзнание не съществува нищо и Бог не може да преживее нищо извън себе си? Ние ще разделим въпроса ти на части, за да можем да отговорим. Правилно е да се каже, че сме получили живот от Бог , защото сме децата на Божия дух. Също е правилно да се каже, че ние като Бог, първоначалния създател на всичко , което съществува, сме си дали живот или сме си дали опитност в 3-дименсионалното пространство, а в нашия случай – опитност в 6-тото пространство. Също е правилно да се каже, че всяко същество въплътява малка част от Божието съществуване. Обаче това не е взимане на малка част от цялото и слагането и в малко пространство. Цялото, което е Бог, е във всяко същество, както идеална реплика или холографно копие. Тогава е правилно да се каже, че всеки живот на душата е преживян от Бог, тъй като всяка душа е Бог. Тогава от една страна е правилно да се каже, че Бог не може да живее вътре в своето съзнание по начина, по който вие живеете в 3-дименсионалното пространство; от друга страна Бог живее във Вас и поради тази причина, Той живее в своето съзнание. Единственият Първичният Създател обхваща всичко и всеки в един безкраен момент едновременно. Няма линейно време, няма разделение и няма „други”. Има само Себе Си (Аз). Въпреки това, чрез преживяването на „другите” , Азът разбира какво е Аз. „Означава ли това, че Бог може да живее единствено чрез нашите опитности, тъй като извън Божието съзнание не съществува нищо” – този въпрос не може да бъде отговорен по правилен начин, тъй като не съществува такова нещо като „извън Божието съзнание”. Божието съзнание е всичко, което съществува. То няма „извън”, няма начало и няма край. Не съществува такова нещо като „нищо”, в смисъла, който вие влагате в него. Но има съзнание, преживяващо съзнание, за да открие, дали съзнанието съществува. Поради тази причина действително може да съществува „нищо”, но това „нищо” от своя страна ще бъде съзнание. Което ще го превърне (концептуално) в „нещо” и ще премахне концепцията за „нищо”. Вярно ли е също така, че Бог наистина сам не знае от къде е възникнал? Този въпрос отново не може да бъде отговорен правилно, тъй като Бог не е възникнал. Няма начало. Бог съществува. И в този момент на чисто съзнание не съществува друго, с което да се сравни, не съществува друго пространство или време. Бог съществува в момента „СЕГА”, защото моментът сега е всичко, което е и няма произход. Дори ако съществуването на Бог е в действителност сбор от всички отделни души, събрани в едно, и вероятно този Бог е резултат от парадокс, къде са възникнали първите или първата душа в самото начало? От една страна е правилно да се каже, че съществуването на Бог е сбор от индивидуализираните души, събрани заедно, но от истинската гледна точка, в абсолютния момент „сега” преди каквото и да било смущение съществува само Съзнание, което не е нито Едно, нито Много. Просто е Единствен И Множество. Първата душа след смущението от Единствения Момент Сега Първоизточник, който познаваме като Бог, е осъзнаване (awareness). Тъй като Съзнанието се е осъзнало (съзнанието се е пробудило). Обаче това смущение е все още толкова близко до първоначалното единство, че този аспект също няма начало, както вие го наричате, но все пак ще бъде определено като „първата душа”. Така, че няма „начало”. Само един момент „сега”, който е по окръжност, след това спирала, флуиден и в постоянно движение. И началото и краят не могат да бъдат определени в тази Чиста мисъл. Защото в това схващане (перцепция), нищо не е линейно. В това схващане „линейно” е илюзия. „Време” е илюзия. Тъй като в действителност не е възможно всичко винаги да е съществувало, трябва винаги да има начало за всичко. На това бихме отговорили, че не съществува такова нещо като „наистина невъзможно”, когато говорим за Едното Чисто Съзнание, което обхваща всичко – Бог. Защото в това възприемане е само неограничената и безкрайна възможност. Защото в това възприемане е само безкрайността, а в безкрайността няма начало. Твоят въпрос е логичен само, когато се задава от линейно съзнание. А субектът под въпрос е нелинеен и безкраен. Поради тази причина „наистина невъзможно” не може да бъде ползвано във въпроса, защото „наистина невъзможно” принадлежи на линейността. „Винаги трябва да има начало”. Това отново е перфектно вярно, ако се мисли с линейно съзнание, но отново не може да се използва във въпрос, който се отнася за нещо, което никога не е започвало. Чистата мисъл е чиста мисъл. Чистото съзнание е чисто съзнание. Няма начало, няма край. Животът атеистичен ли е и без предназначение? Винаги има предназначение, защото винаги има сътворение, а сътворението е предназначение. Има ли интелигентен създател на сътворението и предназначението? Има интелигентен създател и има предназначение. Всяка душа отразява (копира) Единият Чист Източник, който е интелигентен и е сътворение. Защо тогава не може да се намери твърдо доказателство за съществуването на Бог и свръхестественото? Има достатъчно доказателства за съществуването на Бог и свръхестественото във всяко кътче, в което някой реши да провери. Но този някой трябва да има очите, за да види какво гледа. Ако под твърди доказателства имаш предвид научни доказателства, отново – те съществуват, но не са достигнали до проявяване в колективното съзнание на човечеството във вашата времева линия. Що се отнася до свръхестественото, това е в процес на проявяване и ще дойде. Но когато свръхестественото вече ще може да бъде описано от науката, този тип доказателства вече няма да са ви нужни и няма да ги искате ( ). Ние нямаме отговор, дали научните доказателства ще докажат, че има Бог. Защото как можете да докажете онова, което не може да се докаже на себе си? Wwc of 9
  2. Но нали Бог съществува в един безкраен момент СЕГА ? Той се ражда СЕГА и умира СЕГА. Той/Тя , а всъщност ТО се намира в двете състояния едновременно. Което пък се опитваха да докажат квантовите физици, откривайки, че електронът се намира на две места едновременно. Ти нали не се намираш на две места едновременно? Освен мислено. Е , да, ама твоите електрони го правят и физически Разбираш ли, опитвам се да кажа, че ние приличаме на точка от картина на поантоист. Няма начин да видим картината, ако не излезем от нея и не се намираме на правилно разстояние от нея. Твърде близо- ще виждаме само точки. Твърде далеч- ще се размажат контурите. Ако ти е по-лесно мисли за пиксели и монитори. "Всяка точка от затворена, циклична функция е и начало и край на функцията." Но коя точка ще е начало-край е условна дефиниция от нас. Защото много ни харесва да сме най-главната точка.
  3. Not necessarily! Дори да се изменя, дори да е съставен, това не означава per-se, че има начало и има край. Началото и краят са верни само в линейното време. Имам някакъв блед спомен от висшата математика, че правите в определени случаи могат да бъдат просто част от окръжности с безкрайно голям радиус (сфера на Риман - http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~krassivl/RiemannSphere.pdf и http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0 Взимайки Мьобиус като идея, ако Бог еволюира по времева крива, наподобяваща това по-долу , то проблемът с началото и края е само субективен Началото и краят ще принадлежат само дискретен отсек от безкрайната крива. Както сам виждаш, по пръстена на Мьобиус има както отсеци с еволюция, така и отсеци с деструктивна еволюция*. Това лаишки можем да наподобим на пралайа. (другите отговори извън Исляма ще ги пиша в общата тема) * Как се нарича еволюция с обратен знак ? Инволюция или деволюция?
  4. Тия размисли са дали плод на разни езотерични и мистични учения, а отговор (потвърждение) май още не са намерили Обаче има един ченълър, дето си говори с ангелски същности, които казват точно това : ние сме вас, но вече осъществени във вашето бъдеще. ... от онези ангели, за които злото е пътя на индивидуалистта, а те самите са вече и отвъд него (пътя). Само, че по логиката на шебеците, тези (ангели) са от Демиурга, пък по твоя логика са свръх-аз. Не може ли просто да си представите, че Бог е дете, на което му се играе? То просто обича да си крие топката от време на време и да си я намира. ДаркТерминал,
  5. Не знам какво пишеш, но аз чета "аврамическите религии предлагат да се примириш със себе си, чрез подчиняване на себе си" Май пак съм обърнала Евангелието на опъки Не е за тази тема да дискутираме свръх-аза като следствие на обществените порядки (т.е. наложеният морал) и собствения кураж.
  6. Пък и по принцип си харесвам простичко написаните обяснения
  7. Един буда в бара =)

  8. «Бояться нужно не ислама, а хаоса» Что общего у ислама с христианством и иудаизмом, что такое джихад, кто такие шахиды Комментарии Текст «Ислам» — слово, которое нельзя перевести — 23.12.10 14:59 — Газета Ру ЛЕКТОР Игорь Алексеев, доцент РГГУ, к.и.н. Что общего у ислама с христианством и иудаизмом, когда мусульмане ведут джихад, кто такие шахиды и являются ли недавние беспорядки в Москве следствием «столкновения цивилизаций», в своей лекции «Газете.Ru» рассказывает исламовед, доцент кафедры современного Востока РГГУ, директор научных программ Фонда Марджани, кандидат исторических наук Игорь Алексеев. Вопросы религии так или иначе затрагивают все социальные и гуманитарные науки: это и история, и философия, и социология, и многие другие. Очень часто (и справедливо) говорят, что ислам – это не только или не столько религия, сколько некий культурно-цивилизационный тип, ценностно-нормативная система, которая формирует особый историко-культурный тип человека. ЧАСТЬ 1. «Ислам» – слово, которое нельзя перевести. Ислам как явление исторического порядка появляется в VII веке нашей эры и связан с деятельностью пророка Мухаммеда, который и считается основателем ислама. Но с точки зрения самих мусульман ислам – явление внеисторическое. Это некая универсальная метафизическая традиция, своего рода изначальный монотеизм (то есть единобожие), универсальное Откровение, которое раскрывается в цепи пророков, куда входят те же самые персонажи, о которых говорит Ветхий Завет, библейская и околобиблейская традиции. «Ислам» – это слово, которое нельзя перевести. Имеющиеся словарные переводы, которые у нас есть, говорят, что «ислам» – это покорность, предание себя Богу. Но это не переводы, это паллиативные, то есть неисчерпывающие описания. Арабское слово «ислам» – это имя действия, происходящее от корня С-Л-М, который семантически несет в себе идею целостности, безопасности и правильности. Таким образом, «ислам» означает создание некоего правильного, целостного, ненарушенного состояния или приведение себя в это состояние. От этого же корня происходит широко известное и за пределами арабского языка слово «салам» – «мир». То есть ислам – это мир с Богом, примирение человека с Создателем, духовная и метафизическая гармония. Это нельзя односложно перевести ни на какой язык, поэтому слово «ислам» остается без перевода. Поэтому ислам – это не магометанство. То есть ислам не связан, подобно христианству, с именем учителя или пророка более чем случайно-исторически. С точки зрения мусульман, ислам – это фундаментальная идея универсального порядка. И эта универсальная истина манифестируется человечеству в рамках пророческой традиции, которая идет от прародителя человечества Адама до пророка Мухаммеда. Поскольку ислам сам себя описывает через термины проческой традиции и через апелляцию к общему культурному фону ближневосточного монотеизма, это вводит его в число религий так называемой авраамической традиции. Исторически ислам – одно из проявлений более широкого феномена, который можно назвать авраамическим монотеизмом. Одним из ответвлений этого монотеизма является иудаизм, другим – христианство, третьим – ислам. Эти три ветви одного древа апеллируют к общей картине мира, к одной и той же мифологии, к одним и тем же персоналиям, представлениям о мироустройстве и имеют общие исторические корни. Все эти три религии возникают в одном регионе, который с древнейших времен и является перекрестком культур и цивилизаций. На каком-то этапе на этом же универсальном перекрестке формируется почва для возникновения монотеизма как особенного типа мировоззрения, не свойственного другим высокоразвитым цивилизациям. Ислам является исторически последней фазой развития ближневосточного монотеизма, которая дает ему новый импульс уже в эпоху раннего Средневековья и превращает его из факта истории и культуры Древнего мира в глобальный тренд, который в состоянии переходить через исторические эпохи. Иудаизм и христианство тоже дожили до наших дней. Это происходит потому, что монотеистическое миросозерцание как раз и отличает то, что монотеизм в своем сознании устремлен к некоему концу истории – Судному дню. Судный день и конец времен являются общей идеей для всех трех исторических религий. Монотеистическое мировоззрение предполагает не бесконечное вращение кармического колеса, из которого один только выход в нирвану, которая есть небытие, а некую устремленность, целенаправленность и конечность человеческого бытия и истории, после которых начинается другая эпоха – Апокалипсис, Судный день – и начинается «жизнь иная», инобытие. Если говорить об истории, то ближневосточный монотеизм – продукт того, что известный немецкий философ-экзистенциалист Карл Ясперс называл «осевым временем». Ясперс имел в виду фундаментальный переворот в сознании человечества, когда на смену мифологическому мировоззрению пришло рациональное, философское, сформировавшее существующий поныне тип человека. Этот переворот начинается в районе IX в. до н. э. и заканчивается в III в. н. э. институализацией христианства. Ислам возникает в VII в. н. э. вдогонку осевому времени, когда появляются крупнейшие духовные учения, которые от старых прежних верований отличаются тем, что формируют возможность некоего глобального проекта и закладывают в себя возможности к экспансии и к моделированию некоего идеала человеческого бытия в истории. Это не просто religio (это латинское слово означает «связь») как система связи человека с сакральным. Это некий проект того, как не только человек может быть связан с небесными силами, но и как небесный порядок может быть трансформирован в конечном человеческом бытии, которое и на индивидуальном уровне имеет начало и конец в виде рождения и смерти, и на уровне человеческой истории имеет начало и конец. В этом смысле ислам – неотъемлемая и логически завершающая часть развития монотеизма, без которого невозможно понять другие религии. В то же время ислам невозможно понять, не адресуясь к библейской и околобиблейской традициям. Христианская традиция не сводится только к канонам христианства: существуют апокрифические евангелия, в ветхозаветную эпоху также существовал корпус околобилейских письменных и особенно устных текстов – это довольно широкий культурный пласт, на него опирается та мифологема, к которой (в ее аравийской редакции) адресуется ислам. Одни и те же персонажи признаются и в Ветхом и Новом Заветах, и в Коране: Адам, Авраам (Ибрахим), Моисей (Мусса), Иисус (Иса). Но, с другой стороны, в аравийской редакции в этот ряд включают ряд аравийских пророков, действующих в Южной Аравии, таких как Шуайб или Салих. Также несколько иначе излагаются и интерпретируются известные библейские сюжеты, например та же самая история с Авраамом и проблемой принесения им в жертву своего сына. В Библии эти события локализуются в Сирийской пустыне, в протомусульманской традиции – в Аравии. Весь ритуал хаджа связан с тем, что именно в Мекке происходила драма жертвоприношения Авраамом своего сына, от которой он в итоге был избавлен и принес в жертву агнца. Мусульманский праздник жертвоприношения – это не праздник резни баранов на автобусных остановках, как нам пытались показать. Это сюжет, связанный с драмой Авраама, поставленного перед тяжелейшем выбором принесения в жертву своего сына, дарованного ему в позднем возрасте. Авраам из любви к Богу готов был пожертвовать сыном, но Бог смилостивился и отозвал требование жертвы, тем самым навсегда закрыв тему человеческих жертвоприношений. После этого жертвы стали невозможны. С другой стороны, аравийская редакция этого мифа, в отличие от еврейской редакции, которая на место этого сына помещает Исаака, ставит на роль сына Исмаила. И если Исаак – родоначальник евреев, то Исмаил – родоначальник арабов. Таким образом, аравийская версия ближневосточного монотеизма вступает в спор о духовном первородстве с евреями как претендующими на монопольное обладание истинной монотеистической традицией. Это очень значимый пафос демонополизации истины – оспаривание претензий талмудического иудаизма на духовную истину и свет. Талмудический иудаизм так трактует богоизбранность Израиля, что богоизбранный народ оказывается противопоставлен гоям, которым он даже не обязан доносить божественные откровения. Христианство было определенным образом реакцией на замкнутость монотеизма в еврейском круге. Христианство, возникнув в еврейской среде и за счет массовой кооптации язычников открыв пути всем, вне зависимости от происхождения, стало первой ступенью на пути демонополизации монотеизма. Ислам предложил еще и альтернативную мифологему. Христианство опирается на ветхозаветную мифологию и редакцию биографий пророков. Коран опирается на аравийскую редакцию авраамического мифа и, что важно, на редакцию, которая сохранялась в устной передаче и, таким образом, не была замкнута в узком кругу книжников, обладавших сакральным знанием чтения и письма. Это широкая, почти эпическая традиция – передавать информацию из уст в уста, любым людям, вне зависимости от степени их посвящения. Ислам предложил отредактированную мифологию и скорректированную метафизику, которая логически завершала процесс деиудаизации ближневосточного монотеизма и превращала его в достояние всего Ближнего Востока. Затем в процессе формирования халифата ислам распространился на той территории, которая до этого была объединена в рамках империи Александра Македонского и где уже были созданы предпосылки для формирования некой универсальной космополитической культуры – то, что называется эллинизмом. Это культурный стандарт средиземноморского происхождения, который был адаптирован к реалиям завоеванного Александром пространства от Северной Африки и Передней Азии до Средней Азии и Индии. Эллинизм значительно пережил политическую жизнь империи Александра Македонского и фактически просуществовал вплоть до повторной попытки объединить это пространство в рамках халифата. Политический расклад, который существовал там накануне и в эпоху возникновения ислама, в культурном отношении был пропитан эллинистическим универсализмом. Его другой стороной была разветвленная еврейская диаспора, образовавшаяся после разрушения второго Храма, которая во многом выживала за счет того, что ее представители были авангардом поздней эллинистической культуры и основными ее носителями, отличаясь только в религиозном плане. Итак, в этом мире было, во-первых, представление об универсальном культурном субстрате и, во-вторых, наличие некой пассионарной группы носителей культурной идеи в виде еврейской диаспоры. http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?2 част 2 - ЧАСТЬ 2. Мусульман некуда выслать http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?3 част 3 - ЧАСТЬ 3. Когда ведется джихад? http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?4 ЧАСТЬ 4. Манежная площадь – это не «столкновение цивилизаций»
  9. Весело посрещане и на теб, другарю!

  10. Не, доколкото намерих в интернет. На руски, може би. "Жизнь до жизни", Елена Вамбах. Има книга от Реймънд Моуди на български - "Живот след живота". Ето статия за неговите спомени и мотив за работа : http://www.politika.bg/article?id=13238 Аз почти не. Моята работа е да чета и да анализирам. 95% от работното ми време е пред компютър. Тук пиша или за да си почина, или за да си обмисля някой въпрос, докато пиша. И съответно допускам много грешки (тук), защото мисълта ми е само частично във форума. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Проверката на нещата отнема много време. В какъв смисъл какво ги разделя (материята и антиматерията) ?
  11. Според роднината ми. А той поне е изчел и все още чете цяяяла библиотека с книги на Щайнер. Наистина не знам, дали е твърдение на самия Щайнер или на последователите му. ДаркТерминал, бъркам само в броя нули след запетайката... Много ме бива да изпускам милито и микрото http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif за меренето на теглото на душата Предполага се, че през 1988г. в Източна Германия са повторили експеримента на д-р МакДугъл и са стигнали до идеята, че душата е 9 мили-грама (1/3000 oz = 8.5 mgr). Проблемът е, че такива учени няма И в Германия не мерят с унции. Затова пък, Р.Л. Хъбърт предлага съвсе-ем друг грамаж. Уики А колко тежи едно неутрино?
  12. Щеше да е хубаво да мога да гледам на забавен кадър

  13. въх, забравих да спомена, че Рудолф Щайнер бил преродения Йоан Кръстител. Само не знам, дали е негово лично твърдение или на последователите му.
  14. Е, уж са я мерили, че е 9 грама. Много симпатизирам на утопията, която предвещават за 2012, обаче и на мен ми идва доста умствена акробатика, докато се опитам да схвана тази история с по-високата честота на душата. Защото в крайна сметка най-високата честота за нас е в гама лъчението. Първо, ако не се лъжа, това значи, че ще станем хипер-радиоактивни и второ, ултра горещи. То че съм Слънце, Слънце съм, ама чак пък толкова Скепсис, добре че ми разбираш грешките http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Оправих си питането. Досегът ми с Теософията е през един роднина, който е антропософ. Впечатлението ми е, че антропософията на Щайнер е една идея по-близо до Християнството, отколкото теософията на Блаватска. Може и да греша. Не съм се задълбавала в двете учения.
  15. В Делфт имахме лудница. За Айндховен не знам. Един куку ме изплаши преди години. Изненада ме с въпрос $Колко е часа?$ Докато да му отговоря, ми сграбчи ръката, а неговите бяха увити в бинтове, някакви парцали и отгоре найлони, за да ги предпази. Предполагам, че имаше фобия от бацили и вероятно се мислеше за Майкъл Джексън, който закъснява за концерт. Ето и едно правдиво превъплащение на Розичка от Вермеер (от Делфт). Докато търсих ландшафт за гностичната тема, изрових този портрет. Да се върна към темата. Понеже разсъждаваме, дали може една душа да се преражда, в случай, че има душа, може ли някой от запознатите с теологията да ми каже какво е душа, според канона ? Защото според ню-ейджа е сгъстена енергия, светлина с определена честота на трептене. "1:100 , вероятно генетично обусловено и сред млади хора между 15-30 години се открива за първи път. Освен това доста завършват със самоубийство." цитирам по спомен. за БГ резултатът може да е различен.
  16. Каква липса на въображение !!! Аз бих си избрала Жана Д`Арк. И без това съм ходила в родния и град. Мога да си създам правдоподобна персоналия. Или Беатриче-то на Шекспир... Нещо по-вълнуващо от кралска особа. А мъжете биха могли да бъдат Крал Артур, Чингиз Хан, Пушкин, Нютон... Док, раздвояването (мултиплицирането по принцип) на личността е характерно само за шизофренията или и за други психични заболявания? Вчера рових за шизофренията, беше ми интересно да науча най-накрая какво точно е заболяването. В Холандия се оказа, че боледуват 1:100 човека. Това е доста, защото Холандия е 16 млн. жители.
  17. Нe се стърпях 1:13 17.12.10 Лудите най-често се мислят за актьора Брад Пит автор(и): Труд http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=712007 Сигурно жените се мислят за Анджелина Джоли На тези можете да проверите хороскопите
  18. Това само показва субективното ти отношение априори въпроса. Т.е. независимо от количеството приведени примери от мен, ти ще продължаваш да отричаш резултата. Магарешко бодилче искаш ли? Понеже не си си направил труда, почти съм сигурна в това, да потърсиш повече за книгата и материала на г-жа Вамбах, прилагам ти едно обобщение по въпроса. Още от нейните изследвания, ползвайки хипноза: За да приемем, че тя е фалшифицирала резултатите от своите изследвания или е влияела на хипнотизираните хора, внушавайки им спомени, насочвайки спомените им към популярна литература или филми, то трябва да приемем, че жената е била специалист по История, освен доктор. Трих, ако си специалист, който трябва да напише по даден въпрос общодостъпна книга, какъв процент от материала ти ще е научно-форматиран и запълнен с научни термини ? Цяла сутрин се опитвам да изровя в нета потвърждение на това, че "надутият лаик", действително е с PhD в областта на Counseling Psychology, бил е преподавател и консултант към университет, паралелно с частната му практика. Също фирмен консултант и поведенчески консултат и групов терапевт към обществени центрове за ментално здраве (community mental health centers, туй не е ли лудница? ), съвместно с болнични институции и институции за социално подпомагане. Възпитан е в old-school психиатрия и психология. Атеист. Движен от философско любопитство. Спирам да търся, защото човекът си е на пенсионна възраст и вероятно е работил из университетите през 70те-80те години (роден 51ва), а за консултант-преподаватели е трудно да се извади нещо от архивите през интернет. Вероятно трябва да се пита директно администрацията на конкретния университет. Или "лаикът" Пък и сега ме мъчи термо-еластичния резонанс. Туй дето гледа през ушите ни няма точно дефиницията на душа, както е в будизма. Дотолкова разбрах от Вало и Скепсис. Да приемем, че това, което хората действително си спомнят в момент на хипноза е "записа" в ДНК-то им. Да приемем, че този запис не е само на какъв е бил интензитета на слънчевата светлина за даден ден и количеството поети калории и отрови в организма, но и субективна информация от рода на стрес, в следстве емоционален дразнител (това е възможно, тъй като предизвиква в тялото биохимична реакция, която може да бъде записана) и дори използване на речта (ксеноглосията). Да приемем, че спомени, които не могат да се проследят от къде идват по генетичен път, т.е. пътя на предците ни по земното кълбо), са плод на внушение. Тогава ние нямаме душа, която да си спомня. Това, което си спомня е нашия генетичен запис. Нашият генетичен запис се предава на нашите наследници и се смесва с генетичния запис на нашия партньор. Така всеки човек има възможност да си спомня произволен набор от животи, стигайки до първата маймуна-човек. Информацията е безсмъртна. До изчезването на вида. Обясни ми какво имаш предвид под "ние сме душа" ? Ще се радвам, ако посочиш и философското учение, чиято концепция приемаш за вярна и върху която градиш твърдението си, че "ние сме душа" заемам се с термоеластиката
  19. Какво съвпадение, ! Аз мисля по твоя въпрос. Търся статистика. Вчера направих google на следните ключови думи "Scientific proof of past life regression". Намерих както подкрепящи идеята статии, така и отхвърлящи я. Последните писани в съвсем научен формат. Понеже вече предоставих няколко материала отхвърлящи спомнянето на минали животи, ще сложа няколко обобщения, които дават примери, подкрепящи възможността за спомняне. Тук е описан случая на капитан Робърт Сноу от отдел убийства към полицията в Индианаполис. Спомените тук са получени/извадени на повърхността чрез регресивна хипноза. http://ezinearticles.com/?A-Modern-Case-of-Past-Life-Regression&id=1993666 Също има описан случаят на Брайди Мърфи. Малко цитат от тук: http://www.ontrachypnosis.com/past-life-regression.asp също за книги по въпроса от следващ пасаж в текста Тук има упътване кои спомени по време на регресията могат да се считат за най-вероятно спомени от реални събития в минал живот. Начин да се разграничи фиктивния спомен (внушен, както го нарече Мойра) от истинския http://www.panic-anxiety.net/tag/past-life-regression-scientific-basis На още нещо интересно попаднах като случай, за съжаление не намирам линка отново. Има документиран случай от жена, която се е подлагала на хипнотична регресия, но също така е давала DNA проба за статистическото изследване на National Geographic, преди 3-4 години. Жената е имала спомени за минали животи, които са съвпадали с "пътешествието" на генетичния и код. Ако този случай може да бъде повторен като експеримент и дори да се намерят множество повторения, ще излезе, че днк-то ни записва не само биологическите промени следствие окръжаващата ни среда, но и вътрешните емоционални състояния. Имаме си био-мемори-стик в клетките. Извинявам се на онези, които не четат английски! Предполагам някоя превеждаща програма може да помогне при нужда. Док, моля, уточни кое сега проверяваме - възможността да има прераждане на душата (приемаме, че имаме души, нали? ) ; възможността да си спомняме предишни животи (тук вече вярваме, че има прераждане) или и двете ? Също отричаме регресивната хипноза като метод за спомняне или не ?
  20. Няма, ако докажеш , че в предишния си живот си бил Соломон. Примерно показвайки снимки от връзката си с Балкида или документ за собственост на Шеба.
  21. Соломон беше пръв сред царете, живели до нашия век, но говореше той с пеперудката като човек с човек. И Балкида беше първа царица на всичките времена, но говореше тя с пеперудката като жена с жена. Те затуй бяха първи над всички разбираш ли, мое дете — защото и с пеперудките като с равни говореха те. Киплинг, разбира се
  22. Чакай да ти налея още малко в твоята мелничка Тук http://www.comparativereligion.com/reincarnation1.html има обяснено, защо хипнозата не е добър метод за спомнянето на минали животи. Но има и следния пасаж, на който искам да ти обърна внимание, а ти като запознат с психологията и психиатрията интерпретирай както искаш Т.е. стигаме до нещо, което Октим загатна - вярата в резултата от хипнозата отразява и вярата на "пациента" в собствената възможност да се срещне с евентуално не лицеприятни спомени (било то и внушени) или , втори вариант предложен от мен, нечие суеверие. А Скепсис може да намери в същия текст малко по-долу причината да бъдат отхвърлени и двата метода за спомняне на минали животи, според метафизичните аргументи. Той вече загатна за тях Приятно четене!
  23. http://reluctant-messenger.com/reincarnation-proof.htm За един учен, нагърбил се да докаже реинкарнацията като феномен. Не ползва хипноза. Къде си търсил отговори на въпросите си по статистика на резултатите от хипноза ? Казваш "никъде", следователно си търсил и извън този форум, извън нашите коментари. Тъй като не съм учила статистика, а ако нещо съм учила в някаква древна възраст, не го помня, нямам представа какво питаш. Преведи въпросите си като за лаик, моля, и ще се опитам да им отговоря. Добре, че Светите Отци не са разбирали нищо от статистика, иначе щяха да захвърлят Тората, Библията и Корана още преди да са написали Глава 1ва. ------------------ Октим, и аз така мислех до скоро. Допреди половин година. После се запознах с някои "класически" теории за Висшето Аз, за Монадата, за сродните души и се почесах по главата как да ги разбера и навържа с това, което аз мислех до скоро. Може да нямат връзка. Може да грешат. За сега не съм стигнала до никъде в сравнението на терминологията и проявлението на "субектите". ----------------- Мойра, чудесен аргумент ! Тъй като усещането в момента на хипнозата за мен е сравнимо с вдъхновението по време на творчество (визуализирането по време на създаването на разказ или картина) се зачудих що за под съзнание имат онези хора, които създават филми изплнени с насилие и гнусотии ? Или пишат такива разкази и романи. Действително, единственият начин да се изключи влиянието на филм, книга, друг човек, фантазия е чрез проверка на фактология. Трябва да се пита за дати, имена на хора и места и да се проверява. Не винаги има архиви, но понякога късметът се усмихва и проверката е възможна. За съжаление не всеки се сеща за такива неща. Хората, които търсят регресия в минали животи са склонни априори да вярват на видяното в хипнотичния сеанс
  24. Да не забравите пешкирите, Сисоне и Розичка ! ( за справка "Пътеводителя") Скепсис Не, не работя с военните или НАСА. Но все още практикувам бойни изкуства . А, не! Не казвам. Споменът за смъртта не беше и не е болезнен. Повече ме боля, когато не можех да помагам на ранените войници в превъплащението ми като мед.сестра.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...