Премини към съдържанието

El.

Потребител
  • Публикации

    351
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от El.

  1. Напротив! Тъй като духът определя битието, няма начин да избягаш от избора. Разликата е, че в Царството Божие е съзнателен, докато тук, често е хаотичен и повлиян от събитията и хората наоколо.
  2. за теб принцесата

  3. за теб дракончето

  4. Нали и аз това казвам (за пустинята) ? Пустините не са само пясъци. Има солни пустини, има пустини с тревица, с камъняк. Тия хубавите пустини, дето ги снимат с керваните отгоре, са само един вид пустини. А пустата пустиня, дето е пуста, защото няма хора си е съвсем старото понятие, което е ползвал и св. Иван. И за това питах за коя пустиня мисли ДаркТерминал, като казва, че я обича ? Ами, неотдавна ми обясниха, че за потестантите всичко е мъка и тъга и крайна печал http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif , та не ги знам колко секс правят.
  5. Абсурд! Протестантите нищо не удобряват Не, просто е нарицателно, когато искат да посочат индиректно някой, че е развален морално. Изглежда вкусен и добър, а всъщност е гнил. А мушмулата като дърво тук е много малко позната. Някак си не я тачат, не я знаят... За каква пустиня става въпрос? Щото и Рила е била пустиня, докато не я заселили хората
  6. тук пък казват "гнил като мушмула" за оня, който прелюбодействал. ... ха, тук отново се изумявам от езикОт ни бугарски, дето измислил ПРЕ-любодействал, но любодействал не употребява. А колко е само правилно - любоДЕЙСТВАМЕ, а не правим Любов. Любовта си е измислена и направена и може само да се действа с нея/по нея... Но говорейки за филми, се сещам за един бая кървав, който гледах неотдавна. "Воин" или "викинг" или нещо подобно. Някаква артистична интерпретация на легендата за Один. Там имаше сцена, в която група варвари се ужасяваха от християните. Били отвратителни, зли същества, защото "представи си, те ядат своя бог. Изяждат плътта му. И пият кръвта му!" Та, така. Ако си мислите ,че сме надскочили канибализма, не сме.
  7. фруктус разбрах , но лигнорум не зная. ... и мария магдалина била блудница, казват Розичке, смея да споря, че ако беше лесно, Божието Царство нямаше да има никаква притегателна сила. На човечетата зорът им винаги е към онова, което трудно се постига. Това подхранва егото им за уникалност
  8. http://www.inosmi.ru/infographic/20110520/169645600.html Едно списъче с разни предсказания за идващите краища на света
  9. А "иглено ухо" е вратичката до голямата порта на Йерусалим, през която може да мине камила САМО , ако е разтоварена и на колене, пълзейки. Прочетох... Та , дали камилата ще влиза нощем в Йерусалим или корабното въже ще се промуши през игла, все е зор.
  10. Mea culpa! Ще да е от еднаквите ви учители. Макар и това да Не е съвсем вярно Но пък за да стигнеш до него, трябва да минеш през "иглено ухо"
  11. Еее, уточнете се има ли или няма зрънце в душата человеческа с Розичка. Ту го има , ту го няма. Или първо , след като уточним що е то душа, да уточняваме и къде точно се намира ?
  12. Тук е и днес и утре И преди десет дена пак ни бяха "разпуснали". Въобще, поне големите християнски празници се следват "държавно" И беше хубав ден, и беше слънце. А в моята душа расте си зрънце.
  13. Ks;d= , т.е. Няма. За съжаление или пък не, работя под диктата на Музата. Така , че когато тя каже, тогава. Ето ти една музика за лек ден ! http-~~-//www.youtube.com/watch?v=IJ7SGWZt9Zo
  14. Ще се спи и ще се хърка яката. Чудя се, защо им е на хората да правят човекоподобни роботи ?

    1. El.

      El.


      Пхахахаха :) По-скоро инжинерите се опитват да се правят на Господ :) Един ден ще стоят роботите, ще си чешат пласт-масовите темета и ще пишат по форумите - Има ли Човек или Няма Човек ? И защо Човек, ако го има е създал Роботът :РРРР

    2. capnemo

      capnemo

      Аре сега, инженерите виновни :P

    3. El.

      El.

      Все някой трябва да е виновен ! Аз не искам пералня, която да говори. Аз искам пералня, която да пере :)))

    4. Покажи следващия коментар  3 още
  15. Малко ми е изпържен мозъкът днес. Бачках извънредно. Не помня да съм подскачала. . Арменци, Грузинци, тая година Азерите спечелиха Евровизия
  16. Аааа, Такъв ли е ? А ти за кой от всичките имаш предвид ? Щото най-новите , доколкото чета , са с испанско-немска кръв http://en.wikipedia.org/wiki/Bagrationi_dynasty Честно казано, хич не съм запозната с кралските династии. Аз си имам един граф в къщи и той ми стига. Мегрел, на всичкото отгоре http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif
  17. Всяка Човешка Душа има по няколко човека, които едновременно живеят в различни епохи и се различават като физика и донякъде като емоционален багаж (поради хормонални различия). Ако не се лъжа, будистите нямат Души. Те имат нещо, дето гледа през очите и слуша с ушите, но за съжаление не знам добре дефиницията и ще спра до тук да се опитвам да я цитирам. От тук следват два въпроса : Какво следва от факта, че човек има или няма Душа ? и Може ли човек да има Душа, ако в неговото религиозно изповедание тази концепция не съществува ?
  18. Синапси Мистър Силвър отвори очи точно в 7.05 сутринта на вторник, юни 2135та. Точно както го правеше всеки ден от понеделник до петък, без събота и неделя. Напълно бодър стигна до банята. Изми си зъбите с ултразвук, избърса лицето с еднократна кърпа, среса внимателно косата и погледна, дали не бе необходимо скоро да поднови перманентното бръснене. Кожата му лъсна нежно бяла в отражението на огледалото. Мистър Силвър беше щастлив от чистотата и гладкостта на кожата си, и изобщо от свежото си излъчване всяка сутрин. За мъж на средна възраст, неговите 40 и малко години по никакъв начин не му личаха. Мистър Силвър го отдаваше на доброто си генетично наследство. В стаята той облече в строга последователност идеално огладената риза, чорапите, панталона и накрая сакото. Хвърли небрежен поглед в огледалото, за да се увери, че както всяка сутрин от понеделник до петък той изглеждаше перфектно. Закуси леко с препечени филийки със сирене и мармалад и малка чашка кафе. Точно в 7.30 напусна дома си, завъртайки ключа в ключалката два пъти. В 7.31 поздрави съседа си Мистър Брас, който както винаги по това време прибираше сутрешния си вестник. В оставащите минути до стигането на работното място Мистър Силвър с раздразнение мислеше за съседството си с Мистър Брас. Като порядъчен човек, за него беше необяснимо Мистър Брас да бъде всяка сутрин на вън по едно и също време, когато Мистър Силвър отиваше на работа. Разбира се, Мистър Брас не беше човек. Той беше последно поколение робот и можеше да живее и функционира само по точно определена часова схема. Това, което дразнеше Мистър Силвър, беше фактът, че Брас винаги беше навън, когато Силвър излизаше от дома си и винаги го посрещаше на входа, когато Силвър се връщаше от работа. Мистър Силвър дълго време не забелязваше робота. Работодателят на Мистър Брас беше в дома си, така че Мистър Силвър предполагаше, че Брас изпълнява ежедневните си задачи. Когато обаче собственикът на дома замина за известно време по работа в чужбина, "засичанията" на Брас около входната врата започнаха да се набиват в очите на Мистър Силвър и напоследък дори ставаха дразнещи. Мистър Силвър се опита да определи какво точно му беше неприятно. Може би прекалената учтивост или тази твърде голяма прилика с човешко същество. Слава Богу, съществуваше четвъртият закон на роботиката, който не позволяваше на робот да забрави, че е робот! И все пак Мистър Силвър би се радвал повече, ако Мистър Брас беше малко повече робот на вид, отколкото човек. Между прочем, Мистър Силвър би се радвал, ако всички роботи бяха малко повече роботи, отколкото хора. В 8.30 часа Мистър Силвър зае работното си място . Работата на Мистър Силвър се състоеше във водене на ретро-трамвай по старата част на Ню-Ханой. Управлението на машината от него беше символично. Истинската му работа се състоеше в разказване на любопитни подробности от функционирането на трамвая или релсовия транспорт въобще. В крак с модата, Мистър Силвър водеше трамвай от края на 21 век. Това налагаше обясненията му да бъдат произнесени отчетливо и с повишен глас. Мистър Силвър изпитваше удоволствие да изнася кратичките си монолози на любопитните туристи или деца от Ню-Ханой. Това, което го изнервяше, беше необходимостта да отговаря и на любопитните въпроси на някои роботи. Според него, невронните им мрежи спокойно можеха да зареждат информацията от всеки джак поставен до седалките на трамвая. Тази полу-човечност, вградена в съвременните роботи, го изнервяше. Неприязънта на Мистър Силвър се трупаше в съзнанието му от достатъчно дълго време, за да потърси отдушник. В 17.30 на вторник, юни 2135та, тя сякаш се фокусира върху поздрава на Мистър Брас пред домашната му врата. През останалите часове на деня и следващите дни, Мистър Силвър обмисляше как да премахне Мистър Брас. Мистър Брас просто не биваше повече да бъде непрекъснато там. Не биваше да следи и да подслушва Мистър Силвър. Защото той, Силвър, беше ч о в е к. През нощта на петък, август 2135та, Мистър Силвър тихо влезе през задната врата на дома на Мистър Брас. Беше спокоен, че няма да бъде усетен, тъй като за да не притесняват хората, домашните роботи автоматично се изключваха нощем и преминаваха в състояние на сън. Силвър знаеше стаята, дори къде се намира шкафа за зареждане на Брас. Знаеше къде да сложи бъг, за да деактивира сензорите на Брас, които биха могли да го събудят. Знаеше къде да притисне над тила на Брас, за да отвори драйва и да извади кристала със съзнанието на Брас. Знаеше всичко за роботите и работеше с привична прецизност. Знаеше също така, че кристалите на роботите не могат да бъдат унищожени по стандартния начин, но могат сериозно да бъдат повредени с подходящо модифициран енерго-смесител. Точно какъвто носеше в джоба на сакото си. Мистър Силвър се настани в гостната на Мистър Брас. Зареди енерго-смесителя, постави го в ретро-камината в средата на стаята, вътре постави кристалната сфера на Брас. Паметта се изтриваше за секунди, но Мистър Силвър не бързаше. Наля си чаша уиски от кухнята, разположи се удобно в ретро-фотьоила наблизо и с доволен поглед се загледа в тавана на стаята. С последната глътка от уискито натисна бутона за старт. Мистър Силвър пропусна полицейската шумотевица в събота и суетнята в неделя. Те сякаш се случваха в друг град и на друго място. Мистър Силвър преживя един наистина щастлив уикенд. Роботът го н я м а ш е. Мистър Силвър отвори очи точно в 7.05 сутринта на понеделник, август 2135та. Точно както го правеше всеки ден от понеделник до петък, без събота и неделя. Напълно бодър стигна до банята. Изми си зъбите с ултразвук, избърса лицето с еднократна кърпа, среса внимателно косата и се вгледа в човека в огледалото. В стаята той облече в строга последователност идеално огладената риза, чорапите, панталона и накрая сакото. Хвърли небрежен поглед в огледалото, за да се увери, че както всяка сутрин от понеделник до петък той изглеждаше перфектно. Закуси леко с препечени филийки със сирене и мармалад и малка чашка кафе. Точно в 7.30 напусна дома си, завъртайки ключа в ключалката два пъти. В 8.30 беше на работното си място. В 17.15 любезен мъж се приближи към него и пожела да зададе въпрос. Мистър Силвър отговори изчерпателно както винаги. Мъжът благодари. Мистър Силвър пропусна да забележи синьо-зеленото сияние около подадената за поздрав ръка. Съзнанието на Мистър Силвър мигновено се изключи при досега. 2145 в аулата на Медицинския Факултет по Психология и Психиатрия на Роботите младият студент Сото изслуша лекцията на д-р Тзу по въпросите на психиатричните отклонения в изкуствените интелекти. Младежът живо се поинтересува, дали е възможно да бъдат предотвратени психологични или психиатрични проблеми при роботите, поради малфункция на кристала на съзнанието. Д-р Тзу се вгледа в идеално гладкото лице на студента и с присъщия си сух хумор отговори: - Колега, механичната перфектност е невъзможна. Винаги съществува, макар и минимален риск от механичен или логически дефект. Предимството при роботите, пред човешкото съзнание е, че ако бъдат открити на време, грешките в съзнанието на роботите могат да бъдат заобиколени. Докато при човек , се налага да бъдат премахнати. Су
  19. El.

    p(a)(O)thetichno

    Станала е грешка с тоя, моя Бог. Наместо днес да съм принцеса, родих се аз жабок! There's a misunderstanding with my dear God. Instead of being princes, He turned me a frog! На английски звучи по-добре, нали Дарки ?
  20. Тази книга има ли я на български ? brian weiss messages from the masters От заглавията, които намерих на български, не мога да преценя, дали точно тази са превели от д-р Уайс. Още един, който вероятно колегите му са го обявили за луд и са гледали смутено в земята, когато е минавал покрай тях в коридорите на болницата
  21. Възрастта на душата във физически план С развитието си съзнанието преминава през различни възрасти. „Възрастта на душата” сочи нейния ръст и опит, натрупан на планетата, а не просто количеството преживяни животи. На физически план съществуват седем възрастови цикъла. Пет от тях са напълно подчинени на закона за развитие на човешкото тяло. Това са Бебешки, Детски, Юноши, Зрели и Стари. Във всеки от тези цикли има по седем нива. Останалите две възрасти на душите са трансцедентни души и Безкрайна Душа. На физическо ниво попадаме за първи път като душа-бебе. През следващите животи възрастта на душата се увеличава и ние достигаме до седмото ниво на бебешката възраст, а след това преминаваме на първо ниво от детската възраст, и т.н. Всеки живот отново го започваме като душа-бебе и след това се предвижваме бързо по следващите нива, докато не достигнем до последното ниво, до което сме успели да стигнем в предишния живот. Но не във всеки живот успяваме да достигнем до това ниво. Понякога си позволяваме да „заседнем” на по-ниски нива. „По-възрастен” не означава „по-добър”, нали във всяка възраст душата има своите задачи. Затова този, който полага огромни усилия, стараейки се да се справи със своите задачи на горните нива на стара душа, може да изглежда „по-малко развит”, отколкото този, който леко се справя със задачите си, стоящи пред душата в по-млада възраст. Средно за преминаване на следващо ниво са нужни три живота. Всички души не се движат с еднаква скорост. Някои души могат да преминат всички уроци в материалния свят за 50 живота, на други за това ще са нужни 300. Ние можем да преминем на следващо ниво във всеки един момент, ако се чувстваме готови за това. Това може да стане между животите или в процеса на самия живот. Някои бързо предвижващи се души, могат за един живот да преминат няколко нива, ако се концентрират върху духовното си развитие. Преминаването от едно ниво на друго може да е съпроводено с промени в начина и в обстоятелствата на живота. Обаче, сама по себе си, скоростта е без значение. Всяка душа се движи със своя собствена скорост. Седемте възрасти на душата Душа-бебе Ние идваме на тази планета като душа-бебе, в този цикъл се грижим за себе си, приспособяваме се към новото за нас физическо съществуване и се учим да оцеляваме. Бебешките души обикновено се установяват в примитивни култури и цивилизации, където е актуална борбата за оцеляване. Тези души се интересуват от обстоятелствата във физическия свят, но не забелязват, че желанията на другите могат да не съвпадат с техните собствени. Те не се разкриват емоционално, защото тяхната емоционална природа не е формирана напълно. В по-развито общество бебешките души не се чувстват на мястото си, не се вписват в социума. Бебешките души са близки до Дао енергия и имат склонност към религии като поклонение на Слънцето и въобще на природата. При раждането ни у нас се изявява бебешкия аспект на душата, независимо дали е нашето последно висше постижение или не. Този аспект е свързан с нашата първобитна, инстинктивна природа и с обучението ни на оцеляване в човешко тяло. Той е тясно свързан с Земята, особено с Майката-Земя, с женския аспект на планетата. Това можем да го наблюдаваме при децата, които обичат да се плескат с кал, да си играят с насекоми, жаби и гущери. Възрастните влизат в контакт със своята бебешка душа посредством ритуали – шамански танц, музика, сакрален секс, наркотици, биене на ударни инструменти, украсяване на лицето и тялото с различни орнаменти. Бебешката част на душата може да се извика също с различни физически състояния – например, при заболяване, травма или просветление, предизвикано от контакт с първобитни източници на енергия. Ние усещаме бебешката част на нашата душа, когато се появи заплаха за нашия живот или благополучие, например, когато губим работата си. Военните действия, лова, късните самотни разходки в опасни райони, страшните филми и ситуации, пробуждат в нас първобитните страхове и ни водят до контакт с бебешкия аспект на душата ни. Когато успеем да се въздържим от страха, такъв род преживявания ни дават ободряваща доза адреналин в кръвта, „тръпки по гърба”, изостряне на възприятията. Това изостряне е свързано с нашия Инстинктивен Център, който съобщава на нашата същност, че съществува опасност, за да може да реагира незабавно. Като цяло, преживяванията на душата-бебе са физически интензивни, първобитни и мистични – в този смисъл, че водят човека до контакт със сили, които са много по-велики от неговото съзнание. Душите-бебета, намиращи се на ниските стъпала на социалната стълбица, често изглеждат на другите като странни и недоразвити. Обикновено те не се опитват да си намерят постоянна работа, тъй като това им се струва обременително. Като цяло, Земята е доста близо до този момент, когато на нея ще се всели последната бебешка душа. Сега, в началото на цикъла, има вселени много по-малко количество същности, отколкото преди сто години. Бебешките души обикновено предпочитат да реинкарнират на други места. Първо, защото Земята малко се е „поизносила”, предстои трудна работа и затова повечето „новобранци” решават да стартират на по-млади планети. Освен това, доколкото средната възраст на душите по Земята наближава към зрелост, всяка душа, въплътила се за първи път, е принудена да „догонва” общата маса. Михаил твърди, че за нито една душа, голямото изоставане не може да бъде приятно. Детска душа По времето, когато вече достигаме до детска възраст, вече сме успели да усвоим механизма на индивидуалното оцеляване. Детските души имат тенденцията да развиват цивилизации и да поддържат ред. Те се учат да използват своята съзидателна енергия в това направление. От религиите предпочитат мащабните, добре организирани системи от вярвания, които предписват ясни ритуали и стандарт на поведение. Те обичат чистотата и често се обръщат към медицинските заведения. Изпитват необходимостта, за тялото им и здравето им да се грижи някоя авторитетна сила. Детските души се страхуват от всичко необичайно. Обществата, построени от детски души са консервативни и имат строга йерархия на властта: например, Римската империя. Тези души са по-малко агресивни, отколкото бебешките и младите, грижат се за колективно, а не индивидуално оцеляване. През тази възраст се развиват способностите за оценка на едни или други обществени постъпки от гледна точка на техния морал или липса на такъв. Нашият детски аспект на душата ни е частта, която се е научила да строи свои отношения с представителите на обществените властимащи структури и със света на цивилизована основа. Този аспект го има във всеки от нас и зависи от това дали душата ни е изцяло детска или не. Цивилизоващото влияние, което оказват родителите и обществото върху детето, позволяват на детския аспект на душата му да започне да доминира над бебешкия. Първото, което е свързано в живота на детето с това влияние е обучението да ходи по нужда на гърне (а не в гащите). Научават детето да сдържа своите природни инстинкти, за да угоди на тези, които имат власт над него (родителите). След това следва контролирането начина на хранене, разговор, поведение. (Родителите често възприемат тази фаза като създаването на „истински” хора от малките варвари) С израстването на детето, поведението му се управлява от учители, приятели и фигури на които им е дадена власт – полицаи, доктори, свещеници и политици. Нашия детски аспект на душата ни е тази наша част, която следва правилата: „Оправяй леглото си”, „Не вземай бонбони от непознати”, „Пий повече течности”. Детския ни аспект обича чистотата, порядъка и структурираността, разстройват го нарушаването на тези принципи: „Защо не си почистил стаята си?”, „Защо не ми каза, че днес ще обядваме по-рано от обикновено?”, „Ние винаги правим това по друг начин!” Нашият детски аспект на душата усеща, че трябва да се управлява с инстинктивно поведение – относно храненето, миенето, съня, секса. Всичко в нашето обществено поведение се обуславя, основно от чувството за уместност и правилност от гледната точка на детската душа. Същото се отнася и за пресичането на улицата, как да се обличаме, как да се държим в обществото, какви думи да подбираме и т.н. най-ярко това се проявява по време на стихийни обществени събрания, празнични гуляи, сватби и погребения. Често детските души са „стълбовете на обществото” – устойчиви и непоколебими в своите убеждения. Те стават кметове и шерифи, президенти на родителски комитети, често може да бъдат забелязани в учебните заведения и бюрократичните организации. Когато техните убеждения се сблъскват с възражение, детските души изпитват вътрешно объркване. Те са толкова уверени в своята правота, че им е трудно да се вслушат в доводите на противоположната страна. Тази фаза е чужда на саморефлексията. Млада душа Младите души вече са се научили да оцеляват на физически план, да поддържат порядък и да се държат в обществото. Сега те започват да се утвърждават в образа на тази власт, която търсят детските души. Младите души са най-ориентирани към физическата страна на живота. Те се отъждествяват здраво със своето физическо тяло и его. На такива хора им е много трудно да признаят своята физическа възраст, често прибягват до пластическата хирургия, за да продължават да изглеждат млади и привлекателни. Младите души се отнасят много скептично към всякакви явления, които не се вписват в рамките на „научните” представи. Обикновено не се увличат в мистичен или религиозен опит в по-голяма степен, отколкото е прието в обществото. Те често смятат представите за живот след смъртта нелепи и в следствие на това се страхуват от смъртта. Тези души имат силната мотивация да постигнат успех в избраната от тях област за реализация и работят активно за това. Идеал за младата душа е привлекателния, богат, постигнал успех човек, каквито често показват по телевизията. Младата душа смята, че тя е всичко, което притежава. Тя вижда света през призмата на полярните противоположности: „добро – лошо”, „правилно – неправилно”. Младите души смятат, че тези, които не са съгласни с тях, са автоматично неправи и заслужават порицание, наказание и презрение. Те често се увличат от политика. Такива млади души са Александър Македонски, Вилхем Завоевателя или Чингисхан, са основатели на велики империи. Нашия млад аспект на душата ни е част от нашата същност, която се е научила да взема самостоятелно решения. Този аспект може да осъществява функциите на лидер, особено в областите, свързани с физическия план. Ние използваме младежкия си аспект, когато се вземаме в ръце, когато се дисциплинираме и се насочваме към постигането на успех. От гледна точка на този аспект, „правилно” е това, което ни помага да постигнем целите си, а „неправилно” е това, което пречи. Тази наша част е по-малко емоционална, отколкото детската или зрялата. Тя е ориентирана към постигането на поставените цели и е егоцентрична. Хората, които отказват да приемат техните ценности, младите души често ги смятат за „странни”. Добър пример за политиката на младите души е гонката във въоръжаването. Зад нея стои философията „Ако аз не съм напред, други ще ме изпреварят”. Проблема с отровните отпадъци, с които е отровен целия свят е в резултат разцъфтяването на цивилизацията на младите души, които увлечени от стремежа си към успех, много малко се интересуват от далечните последствия. Младите души са доста продуктивни, изобретателни и изцяло ориентирани на конкретна цел. Въпросите за морала и етиката, като правило, не попадат в полезрението им. Стараейки се да „оставят своя следа на Земята”, младите души могат да проявяват удивителна работоспособност. При това, не винаги се стремят към това, което действително им харесва – по-често към това, което по тяхно мнение ще им осигури пътя към успеха. Те желаят да научат колкото се може по-скоро „как е устроен света”, за да използват тези знания с изгода за себе си. Някои от тези хора притежават вродени способности да заставят икономическата система „да играе по тяхната свирка” и с видима лекота превръщат стотина долари в хиляди, а милионите в милиарди. Човек, намиращ се на стадия млада душа, винаги си мечтае да си купи по-скъпа кола и да се засели в по-престижен квартал. Тъй като младите души не се отличават с емоционална непосредственост, от тях рядко се получават добри родители, способни да установят здрав контакт с децата. И все пак, те ще купуват всякакви неща които са харесали на детето им – от куклите в количка до изискани френски рокли. Нали детето също може да служи за индикатор на обществено положение. Децата им са засипани с играчки, дрехи, дипломи за завършени всевъзможни учебни заведения, возят се в скъпи автомобили и се фръцкат с модни прически. Тях ги готвят за блестяща кариера и брак. Успеха на децата ще хвърля отблясъци върху живота на честолюбивите родители. Изявата на чувства при децата не намират поощрение в родителите – млади души. Младите души се придържат към общоприетите религиозни възгледи, но при това са лишени от фанатизма, който е присъщ на детските души. Могат да бъдат срещнати в църквата, където обсъждат делови въпроси и правят полезни запознанства, но едва ли можете да ги видите да се молят с жар или гневно да осъждат свои близки за липсата на благочестие. Младите души се отъждествяват със своите тела и не вярват, че съзнанието живее след смъртта. Затова те се съгласяват да бъдат замразени в специални камери, правят си пластични операции, подобряват формата на носа си, челото, талията и бедрата. Благодарение на способността им да подлагат на опасност здравето си и дори живота си, да търпят болка и материални разходи заради красотата си, козметичната медицина се превърна в доходен бизнес. В младата възраст душата открива интерес към творчеството, който достига разцвет в зряла възраст. Предимствата от ориентацията към младия аспект на своята душа е в това, че той ни дава увереност в себе си и ни ориентира към постигането на целите и успеха в отношенията ни с хората – особено свързаните с кариерата ни. По-старите души, пренебрегващи този аспект, чувстват, че се появява заплаха за съществуването им и затова започват да отделят внимание на физическата страна на живота. И така, за да можем да функционираме нормално на тази планета, този аспект трябва да е във равновесие с всички останали. Зряла душа Зрялата душа е усвоила вече въпросите за успеха и властта е достигнала до тази точка, когато започва да разкрива емоциите си. Зрелите души са по-малко егоистични и са повече ориентирани към обкръжаващите. Но те не се разкриват за целия свят, а започват с близки и роднини, предполагайки, че тези отношения са по-важни, отколкото успеха и кариерата. Зрелите души усещат своята връзка с обкръжаващите, отъждествяват се с тях и ги разглеждат като свое отражение. Тези качества дават на зрялата душа аурата на искреността, която ги различава от другите възрасти. Най-голямата обида за зрялата душа е когато постъпят с нея така, както тя никога не би постъпила с другите. Зрелите души са по-малко войнствени, отколкото младите, защото виждат в обкръжаващите себе си. Често обаче, живота им преминава в емоционални терзания и търсене, тъй като се стараят да се разкрият емоционално. Именно при зрелите души се срещат често наркоманиите, самоубийствата и неизличимите и изтощителни болести. Нашият зрял аспект на душата започва да се развива след като младия аспект премине върха на своето развитие. Той започва да усеща това, че „не е възможно живота да се състои само от това”. Понякога хората смятат за нужно да подтискат своя млад аспект на душата си, предизвиквайки в живота си нищета, трагически загуби и болести. Те правят това за да разкрият своя зрял аспект. Обикновено, затова търсят отношения с голяма емоционална интензивност. За зрялата и старата душа този период често настъпва през третото десетилетие от физическия им живот. Ако сте достигнали до нивото на зряла или стара душа, можете да използвате своя зрял аспект като тази ваша част, която внася своя принос в отношенията ви с обкръжаващите и с планетата. В числото на „обкръжаващите” могат да влизат близки и приятели, роднини и колеги, обществена или политическа организация и човечеството като цяло. Ценността на зрелия аспект на душата е в пълното развитие на съвестта, състраданието и способността да поддържа емоционална връзка, да дава и да приема любов. Тези, които пренебрегват този аспект, чувстват ограничение в емоционалния си живот и изглеждат надменни, саможиви и отчуждени. Зрялата душа иска да бъде „като всички” и затова се опитва да разбере обкръжаващите и да бъде приета в колектива. Средство за изразяване на това желание могат да бъдат дрехите, речта, маниера на поведения. От тази гледна точка, поведението на зрялата душа е по-нататъшно развитие поведението на детската душа, тъй като и двата типа имат работа с колективното съзнание. През стадия на зряла душа творческите способности достигат своя разцвет. Философията и изкуството заемат първостепенно място в живота им. Пред човека се разкрива илюзорността и нестабилността на света, за него вече не съществува ясен път в живота, той не е способен да разбере докрай собствените си чувства. Нищо не изглежда по-непроменимо в детската и младата фаза. Популярността на хипарското движение в много страни, свидетелства, че обществото е доближило до нивото на зряла душа и е свършило безусловното приемане на ценностите на младите души. Оставайки неразбрани и неприети в средите от млади и детски души, зрелите души се стремят към обществото на себеподобните. Обикновено се стремят към висше образование, но при това ги привличат малки и нетрадиционни учебни заведения. Те имат свои собствени приоритети и авторитети. За удивление на младите си събратя, те често се отказват от добре платена работа или от „почтено” предложение в обществото заради осъществяването на нещо, което има важно значение само в собствените им очи. Периода на зрелост е белязан с интензивно търсене както във вътрешния свят, така и във външния. Особен интерес предизвикват нетрадиционните вероизповедания, медитацията, метафизиката, а хоризонтите на външния свят се разширяват с експерименти със секса, екзотичните дрехи и кухнята от далечни страни. Между другото, почти всички майстор-готвачи в света са от зрелите души. С преминаването на планетата към доминиране на зрялото възприятие, забелязваме как хората започват да се интересуват от емоционалната хармония на обществото като цяло. Заедно с приемането на зрялото възприятие се появява и духовното съзнание и способността на зрелите и старите души да се изявяват по-свободно при достигането на съответната възраст на душата. Стара душа Старите души вече са изучили всички тънкости на емоционалния живот и обръщат вниманието си към духовното израстване. Старите души се учат на непривързаност към емоционалността на зрелия цикъл и към физическият план като цяло. На тях е свойствен по-интелектуален поход към съществуването, отколкото на зрелите души, те могат да възприемат това Голямото, част от което сме всички. Старите души трябва да завършат своя опит на физическия план и да отработят цялата си карма, преди да пристъпят към уроците в астралния план. Началния стадий на старата душа се характеризира с навлизане в себе си, с вътрешно търсене и с усещането за собствената си неадекватност в обществото. Щом този аспект е „отворен” и напълно осмислен вътрешно, настъпва следващия етап, характеризиращ се с въпроса: „Как да живея в обществото?”. За стара душа това означава търсенето на начини за себеизразяване в личния живот и в кариерата, което да съответства на вътрешното му предназначение. В общество, където доминират младите души, за старите няма достатъчно широк диапазон от роли. В това общество, при тях се наблюдава тенденция към самоунищожение, те знаят, че не отговарят на „нормата” и поради тази причина се смятат за неудачници. Старите души, обикновено изучават много от съществуващите религиозни учения, но в края на краищата стигат до собствена система от вярвания, в която обединяват различни аспекти от най-различни духовни теории. Стария аспект на душата може да се издигне над мирската суета и да влезе в контакт с по-мащабния смисъл на битието. Той не се отъждествява с трагедиите на човешкото битие, не „зацикля” на тях, той може да погледне себе си отстрани и да се оцени със самоирония. Той култивира философско дистанциране, хумор и неотъждествяване, а в същото време поддържа връзка с нещо Голямо. Старите души се учат да плуват по течението на живота, а не да се борят с обстоятелствата му. Нашия стар аспект на душата е тази наша част, която е съгласна да обучава обкръжаващите и да им помага да се движат в избраните от тях направления на духовно развитие. Преобладаващата част от старите души учат със своя собствен пример. Наред с учителстването, пред тях стои задачата да интегрират и уравновесяват всички аспекти на душата, от бебешкия до стария, което те трябва да завършат до края на съществуването си на физическия план. Последния урок за старата душа е агапе, или безусловната любов към себе си и обкръжаващите. Това е най-трудния урок, защото той предполага да простим на самите себе си и способността така да обичаме другите, че да приемаме без осъждане избрания от тях път. Когато всички аспекти на човешкото съществуване са приети напълно, старата душа е готова да се премести на следващия план за съществуване. Сред старите души има много по-малко знаменитости, отколкото сред зрелите и младите, и ако все пак славата ги навести, то е като учители – старите души са призвани да учат хората. Първите пет цикъла от физическия план Познаването на различните възрасти на душата означава разбирането на факта, че всяка възраст изпълнява определени задачи. Ето защо във всеки живот ни оказват влияние представителите на една или друга възраст на душите и получаваме опит, който ни позволява да си припомним за изминалите етапи от възприятието. Не бива да се мисли, че колкото е по-стара една душа, толкова е „по-добра”. Трябва да се разбира ценността на всяка възраст (аспект) на душата. Старите души често се сблъскват с неразбиране от страна на младите и намират общуването с тях за трудно. Изход от тази ситуация може да се намери, ако старата душа осъзнае своята отговорност за натрупания в нея опит и в отношенията си с младите души се научи да бъде търпелива към тяхната гледна точка, без да се опитва да им „помогне да израснат” или да ги преправя. Разбирането, че всички имаме различни възрастови аспекти и знанието за ценността на всеки от тях, помага за постигането на равновесие. Например, когато видим, че наши действия се ръководят от детския аспект на душата, можем да разберем, че това е поради страха ни нещата да не излязат изпод контрол. Оттук следва извода, че контрола води до по-цивилизовано общество. Ако всички в своите действия се ръководят от бебешкия аспект на душата, живота би бил нецивилизован и би се свеждал само до борба за оцеляване. Ако доминираше напълно детския аспект, живота би станал структуриран и подреден, но би протичал под постоянния страх от възмездие от страна на някаква сила или власт. Ако всички действаха като млади души, би било постигнато много в материален план, но би съществувала жестока конкуренция, и би отсъствало състраданието напълно. Общество, управлявано от зрелия аспект на душата, би било много емоционално, хората биха правили само това, което им се струва справедливо, забравяйки обаче, за здравия смисъл. Ако всичко се ръководеше от възприятието, присъщо на старите души, хората щяха да са духовни, но лениви и малко способни за активна работа. За да започнете да уравновесявате всичките си аспекти, е нужно отначало да се научите да ги различавате. След това трябва да отделите полезните им страни и да отсеете вредните, ненужни качества. След това трябва да определите, какви функции в живота ви могат да изпълняват. Тогава ще можем съзнателно да активираме тези аспекти и свързаните с тях функции в съответните ситуации. Например, можем да използваме своя бебешки аспект за да чувстваме връзката си с Земята, с годишните времена и тези цикли, които ни влияят. Детския аспект подрежда ситуациите, които могат да ни уплашат. Той може да бъде използван и за вежливо общуване с обкръжаващите. Можем да използваме нашия млад аспект там, където трябва да се постигне успех или да се изпълни поставената задача – например, в кариерата или за повишаване на самооценката. Зрелия аспект ни позволяваме да се чувстваме емоционално разкрити и свързани с обкръжаващите. Можем да го използваме за да разберем обкръжаващите и да им съчувстваме. Можем да използваме стария аспект в своето духовно развитие, да премахваме напрежението и да усещаме връзката с нещо Голямо. За максимална ефективност на възприятието е нужен баланс на всички аспекти. Мнозина са склонни да се хвърлят от една крайност в друга. Но човека поддържащ равновесие на всичките аспекти, ще се чувства компетентен във всички ситуации и ще може да общува свободно с представители на всички възрасти на душата. Последните два цикъла могат да се изпитат и на физически план, но не винаги се подчиняват на неговите закони, както първите пет цикъла. Хората, които се обръщат към Учението на Михаил, обикновено изпитват радост, когато узнаят истинската причина за разликата от основната маса – причина, която никога не им дава да „вървят в крак” с всички. Обясненията на Михаил облекчават разбирането, защо хората се различават толкова едни от други и защо някои не проявяват никакъв интерес към „глобалните” и „злободневни” проблеми. Това учение е насочено към разкриването на живота пред човека в цялото му богатство, не за да се поставим по-високо от обкръжаващите. По-младите души не са по-глупави и лоши от по-старите. Техните уроци са свързани с оцеляването, амбициите, подредеността и успеха, докато уроците на старите се отнасят до вселенските и емоционални връзки. Младите души са естествена част от единното Цяло. Вие знаете, безусловно, че всичко в света е свързано? И така, ако допускате мисълта за собственото си превъзходство, учете се да проявявате търпимост към всички останали – иначе ви очаква тъжна самота. Трансцеденталната душа Трансцеденталната душа е представител на колективното същество, което е завършило своето обучение на физически план и фрагментите, на което са свързани на астрален план. Представител на (това е доста сложна концепция, на която ще бъде отделено специално внимание в наши следващи издания) този съединен „колектив” се въплъщават отново на физически план за да разказва на своите ученици (или по-точно на учениците на своето същество) за великата взаимовръзка между всичко във Вселената, както тя се вижда от по-високите нива. Трансцедентните души могат да идват от произволен свят: астрален, казуален, ментален, месианичен или будичен. Всички колективни същества изпращат трансцедентални души поне по веднъж в една от паралелните вселени. Трансцеденталните души понякога влизат в новородено, но по-често използват тялото на стара душа от седмо ниво, която се е съгласила на такава замяна. Обикновено, използват тялото не повече от три-четири години – повече физическото тяло не издържа техните интензивни енергии. Понякога могат да преживеят в него и 10 и 20 години, но почти никога цял живот. В преходните периоди, като например сега, се появява по голямо количество трансцедентални души. Те подготвят планетата за проявлението на Безкрайната Душа. Примери на трансцедентни души са Сократ, Зороастър, Мохамед, Махатма Ганди, Парамахамса Йогананда и Св. Франциск Азиски. Трансцеденталните души не винаги знаят за своята природа. За разлика от Безкрайната Душа, трансцеденталните души не е задължително да са надарени със „свръхчовешки” качества. Те са най-вече пример за балансирани личности, които се отъждествяват с колективното съзнание. Трансцеденталните души са склонни да се виждат като част от човешкото общество, а не като индивиди със свой собствен път. Безкрайна Душа Безкрайната душа е представител на Единното Цяло. Проявата на Безкрайната Душа запазва съзнанието на Дао, влизайки във физическото тяло. Казано с други думи, Безкрайната Душа знае за своята природа, задачи и свръхчовешки качества. Безкрайната Душа идва за да учи и помага на планетата в период на преход на другите възрасти на душите. Проява на Безкрайна Душа е бил Исус Христос, който до последните години на своя живот е бил стара душа от седмо ниво, в ролята на Крал. В това въплъщение Безкрайната Душа помагала на планетата да премине от детския цикъл към цикъла на младежките души (става въпрос за преобладаващото мнозинство от души на планетата). В бъдеще Безкрайна Душа може да се въплъти в повече от един индивид, за да помогне на прехода от ниво млади души към колективното съзнание на зрелите души. Други явявания на Безкрайната Душа във физическо тяло са Лао-дзъ, Шри Кришна и Гаутама Буда. Седем нива във всяка възраст на душата Всяка възраст има седем последователни подразделения, които се наричат нива. Първо ниво Това е входното ниво, на което ние експериментираме с новата си възраст. Душите от първо ниво, в около 2/3 от времето действат от позицията на тяхната предишна възраст. Например, ако те са стари души от първо ниво, то основно действат като зрели души. Душата-бебе от първо ниво запазва тесния си контакт с Дао. Това е нивото на започване на израстването. Второ ниво Второ ниво е трудно, защото се разкъсваме между удобството на предната възраст и разкриващите се перспективи на новата. Душите от второ ниво последователно се проявяват ту в старата възраст, ту в новата. Към края на второ ниво ние трябва напълно да сме се избавили от навиците и привързаностите на старата възраст. Трето ниво Когато достигнем до трето ниво, вече напълно оперираме в рамките на съответната възраст, обаче нашето възприятие е обърнато навътре. Вглеждаме се в себе си и опитваме да разберем тези вътрешни въпроси, които са свързани с новата възраст. Душите от трето ниво са склонни към самосъзерцание и са по-спокойни, от другите души. Четвърто ниво На четвърто ниво осъзнаваме новото си възприятие за света. На това ниво сме активни и забележими. Това също е нивото за формиране на кармата, през което установяваме отношения с обкръжаващия свят, които могат да се отличават с голяма кармична интензивност. Четвърто ниво може да е подобно на шестото: на четвърто формираме карма, на шестото я чистим. Пето ниво Пето ниво се отличава с ексцентричността си. Започваме да обръщаме поглед към следващата си възраст. Опита на пето ниво е подобен на изкачване един от върховете в Хималаите, пред нас са се разкрили още по-високи върхове, които също трябва да покорим. На пето ниво губим стабилността и безопасността на обичайното възприятие, усещаме стремеж да се подготвим за ново поле на дейност. Душите от пето ниво усещат, че не се вписват много в обкръжението си и се опитват да намерят начини да овладеят своята ексцентричност. По-плътните роли на Войните, Кралете и Учените се опитват да преминат това ниво, колкото се може по-бързо. По-променливите роли на Жреци, Служители и особено на Занаятчии и Мъдреци – могат да започнат да изпитват удоволствие от това ниво, тъй като то им дава възможност да изследват необичайните страни на своята натура. Шесто ниво Шестото е едно от най-дейните нива, защото приключваме в него кармичните си задължения, натрупани в този или в предишни цикли. Тегли ни да бъдем в обществото, да се срещаме с тези хора, с които имаме незавършени отношения. Душите от шесто ниво са подвижни и не се задържат дълго на едно място, ако това не го изисква кармата им. На това ниво можем да бъдем по-общителни, отколкото е свойствено на нашата същност като цяло, защото ни е нужно да установим връзки с необходимите ни хора. Шесто ниво е нивото на зрялата душа – едно от най-отговорните нива. На него съществува опасността да загубим осъзнаването, че трябва да се грижим за себе си в суетата на всичките си външни отношения. Към края на това ниво започваме да обучаваме другите на това, което знаем сами и се готвим за седмо ниво. Седмо ниво На седмо ниво почиваме от бурната дейност на шестото и намираме подходяща методика за обучението на други хора на това, което сме научили през целия цикъл. Това е едно от най-приятните нива, защото можем да се отпуснем след кармичната интензивност на шесто ниво и да се научим отново да плуваме по течението на живота. Ако сме млада душа от седмо ниво, можем да започнем да обучаваме хората, как се постига успех. На зрялата душа от седмо ниво е присъщо да дава съвети, касаещи емоционалната сфера. Старата душа от седмо ниво може да предава на учениците общ сбор от знания, натрупан по време на цялото пребиваване на планетата. Едно от необходимите изисквания за завършването опита във физическия свят е успешното обучение на още някого. Същностите могат да се завръщат като стари души от седмо ниво, колкото пъти искат, докато не решат да завършат своя цикъл на планетата. "Учението на Михаил" Ченелинг VII
  22. Сериозна съм като ухилена тиква по ВсиСветии. Жълтият император е виновен за всичкото познание на Китайците. Вкл. писменността. Няма начин да не е виновен и за копирането на двоичния код от извън-земните. Дали лично го е копирал или е ползвал някоя от своите конкюбини, не знам. Факт е, че при смъртта му се е появил феникс (някоя космическа совалка). А, че извън-земните ползват двоичен код, това няма как да не е така! Нали универсалният език на Вселената е математиката, а логическите състояния тъмно-светло, едно-нула, топло-студено, да бъдеш или да не бъдеш, са все понятия от живота, дори на бактериите пп. Дали Жълтият Император не е прототипа на Прометей?
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...