Премини към съдържанието

El.

Потребител
  • Публикации

    351
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от El.

  1. Бях на тренировка. След това ми отнема часове, докато се отече адреналина. Или аше-то Пък и е Едва 11.30 Цивилизованите европейци си мислят,че са открили нам Какво с идеята за Всепроникващото ци. В африка от самото начало си споменават аше и си я третират както трябва. И четат пауло куелю и се радват А той милия ги учи на онова, което винаги са знаели Имаш хара ? Имаш ли свестно обяснение на хара, че до сега никойне се намери дами го обясни. Може ив друга тема
  2. Ангелът бял със крилете помаха. Яхна буйните ветрове. А момчето остана на брега да очаква. Ангелът свой да зове. И макар от устата му да се молят Не-думи, Пеят двете му груби ръце. Уморено очакват да прегърнат Без думи Бялото нечовешко лице. Ангелът бял с ветровете отлитна. Нехаен за самотНото момче. Бяла лодка в морето понесе Натъжено червено сърце. За остатка ми пречат ...
  3. Приятно изморена, в сатенена нощничка, причаквам благоверния из засада. Дрън, дрън ярина! Ще се спи и хърка юнашката. Утре се очаква много бач. От заранта трябва ми допълнителен мозък. Жалко, че Не мога да се ъпгрейдна! Вили, пак уплашихме хората. Еле я.
  4. El.

    Какво ще готвите днес?

    пиле тика масала с ориз индийска кухня
  5. Светът няма да свърши. Ще стане по- имнтересно място за живеене и ще бъде точно такъв , какъвто си го поискаш. Мечтай и Не се Страхувай мечтите Ти да бъдат дръзки Не се страхувай!
  6. Ха-ха, аз пък като ги забелязах и първото, което си помислих беше, че са си истински такива. Толкова добре са се получили , че сякаш са си негови. И даже си помислих, дали този старец може да вижда в тъмното ? Сериозно!
  7. Мани за съжаление няма. Може би има някой възрастен мъж в Куба, който все още може да предаде мани на внуците си, но реално това е едно изкуство, което ще бъде скоро съвсем загубено... Това поне разбрах от дискусия в един друг форум. Има някакъв юнак, който сега живее в Щатите и се опитва да го съживи или да започне да го преподава отново. Твърди, че е наследство от дядо му . Проблемът е , че е с привнесени неща от източните бойни изкуства. За мое съжаление модата на източните бойни изкуства и манията към Изтока успя да разводни и унищожи доста стойностни неща от съкровищницата на народното творчество (в бойните изкуства поне). За щастие има и костеливи орехи. За тях едва ли си чувал. Аз се сблъсках с тях , покрай любовта ми към екзотиката и ровченето за бойни изкуства. Виж гатка Войните - светци При теб има сикхи. Сигурна съм. Поговори с тях, ако в името им има частицата $ сикх $. Превежда се лъв и означава, че са достигнали определено ниво в гатка. Те са си бая лудички в боя, както можеш да се убедиш от клипа Като пуснахме дългите ножки и малките щитове, нека се пренесем доооста по-наблизо. На границата на Европа с Азия. Кхридоли Гордите войни. Има човек, който преподава в Канада от това изкуство, освен разбира се в Грузия. За съжаление малко са поразводнили тренировките с някои елементи от китайските БИ и БЖЖ (напоследък по земята). Почти няма практикуващи дори в самата Грузия, но пък обичат да го демонстрират в артистична форма по време на представленията им на ансамблите за народни танци. Те (бойци) тия са си лудички и без да са в бой... В кръвта им е Малките щитове и кривите мечове са както се досещаш Персийско изобретение. В някои стари книжки тук в Европата можеш да намериш рисунки за тях. Книжки засягащи изкуството на меча. Европейците нали са си чешити, като нямали мечове по селата, хващали сопите. Особено планинците. Знаеш, че за планинците честта е свещенна. Жогу до Пау http://www.youtube.com/watch?v=KdeIBRluoAw Туй жогу даже има влияние върху капоейра. Щото Португеш моряци като се срещали с Инглеш моряците и Францоизиш моряците трябвало някак да си уреждат сметките по бордеите. А франките ... хе, хе , виждал ли си това? Това си е съвсем реално бойно изкуство с бастунка Даже състезания имат по тази дисциплина Тъъъъй. Вили каза, че бойните изкуства са философия. За някои хора са и с@кс. Втора част. Вуду в Бразил няма . Не и с това име. Е, може за последните 20тина години под натиска на Холивуд да са почнали да ползват това наименование, но традиционните синкретични религии там са други. Вуудуу е по островите. Хаити. В Бразил има кандомбле и макумба (умбанда и кимбанда). Кимбанда макумба е най-близо до Вуудуу практиките. Кандомбле е по-близо до Йурубу традицията, а най-размита и католическа е умбанда. Вярно, паралел с вуудуу може да се направи. В Африка племената са имали подобни и преливащи се пантеони. А пренесени в Новия Свят, нещата съвсем са се преплели и съвсем си приличат за страничен наблюдател. Но в детайлите има разлика. Религията, която е най-близко свързана с капоейра е кандомбле. В смисъл, че от тази деноминация има най-много практикуващи Но самите практикуващи са идвали от доста племена , че и европейци са дали своя принос в техниките, за това ще те оставя с едно домашно. "Quem não pode com a mandinga, não carrega patuá"
  8. Зъбите! Тях ще ... Доктора е вълшебник от всякъде! Оправя пациенти, семейство, къща, държавата и на всичкото отгоре е хубаФ Аз мисля че това е безобразие в приемливи граници
  9. Абе къртя! Само блокирам пецета с поглед. Ама туй е друга история. След целувка по д-то за лек ден си мисля, че и любов може. Йогата ми идва сложно толкова рано сутрин. Най вече трябва да се изнижа от кревата. Чувам нечий детски ромон. Трябва да си измия събира, докато Все още може и няма да ми откраднат четката
  10. Много живо се е получило. Не бях виждала до сега ириси на котка у човек. Интересно!
  11. Dobro utro! Моойто малко, ама ми откри кирилицата на телефона и препрограмира стационарния. Поразяващата ръка е с електрониките. Детски Не ще. Фалшиви и идват. Какво има за закуска и Къде сте скрили кафето? Стига с тая любов, Бе Само любов ви е в главата на вас!
  12. e kak! pyrvo shte se dovurshi s tova

  13. Все го чета "Зрънчо!" А отговорът ти в статуса е за общия случай, нали, нали, нали ?
  14. Муф муф, я помогни по-добре да намеря къща в Копривщица. С ббкю. Знаеш човека и му знаеш изискванията. Че пак почна да мрънка, че иска някъде на топло. Не мъж, а щъркел съм си взела в къщи Давай, давай! Сьомгата може и сУрова. И тонът също. С уасаби хич не им се забелязва. Ако си говорим за сьомга, обаче - карпачо. Бяло хлебче, вътре нацъкано с японски сос (на базата майонеза и уасаби), стиска рюкола и карпачо. Вместо сосчето, може нещо в сладко кисел вариант. Зависи от вкуса. Отивам да спя, щото не мога да ям. Лека нощ!
  15. Ми щото само на кафе живея вече! Няма да ме познаеш, ако ме видиш сега Почти съм се стопила. Поставила съм си за цел да се мумифицирам в близките месеци. Прати по дилижанса нещо за хапване! (и кафе)
  16. Моята душичка се навива на сърмичка щом нослето ми подуши във чинийката зелено суши. Соя с мъничко уасаби хремата ми ще оправи. И вкуса със джинджифилче ще подпаля кат с фитилче. Само дайте тука клечки, ще ги хапна бързо двечки. Последно в мойта чашка саке-прозрачно ще се лашка.
  17. Аз, аз , аз !!!! Обожавам ! ДАже се научих да правя по този повод. аааа, искам сууушииии
  18. Не ще тати, Ако мама е наблизо. Тати сериозно губи по точки, щото по мама може да се катериш, да я водиш за пръст, да и врънкаш за филмче, да се плескаш до ушите с ядене , докато твориш като пикасо по масата , и да и даваш майароните на аквариумните рибкки. А Тя хич Не се сърди, че е гладна, оскубана, ухапана и ритната, защото знае, че ще я цункат за лека нощ и ще и пеят "па па па па" литъл стар, хау аи уандър уат ю аааррр Добре де, що никой Не обеща да ми донесе кафе. И картичка... Нали писма ще се пускат
  19. Вили, като се натрупа много мъка на едно място и на мен ми иде да и се оплезя Но и Не искам да прекъсвам чужди разговори... А , крия се! Чушки! Като има повод и време, пиша... Пък и знаеш, че ми трябваше време да свикна с факта, че Някой ги чете драсканиците... Стивчо Сегалчо, недей да изчезваш. Покрай твоите въпроси откривам удивителни неща Примерно, че рожденната ми дата съвпада с Един от дните на Йеманжа. Nice! По принцип Тя и Омолу ми допадат Най-много. Би могъл да Знаеш за капоеира, за самба ди рода, за 2. Февруари от приятел капоейрИСТ. Капоейра е начин да се обозначи играта Или практикиуващ, Но Не се използва вече сто години. Аз мога да Те разбера, Но вероятността друг да го направи е само, Ако се занимава Или е хобиист като теб Португалският ми е рудиментарен за съжаление. Колкото да разбирам някои думи в песните и да схвана за Какво иде реч Въобще Не спирай с критиките! Назначавам Те за технически редактор А за спорта - Не, повече от 4 часа на седмица няма да са Ти нужни за посвещаване. Не си състезател. Не бързай със смяната на каратето! То ще научи детето на твърдост, Не на агресия Ако мислиш, че бушидо е пътя, Но Не карате, Заведи го на джудо. Джудо и капоейра са първите, с които могат да почнат Най малките. После са каратето, таекуондото, кунгфуто и другите. Поради простата причина, че до към 5-6 годишна възраст малчовците Не могат да преценяват силата си и нямат реална оценка на болка и опасност. Вингчуна може да е добър вариант, защото е ориентиран към работа в малки пространства... Май тук говорихме за литература? Ще се радвам, Ако Не пестиш думите си. Същото важи и за всички останали, които наминават
  20. Пием нон-стоп. И се безпокоим , че кафето ни свършва, а няма утре кой да ни купи ново. Онуйто пак с температура Върнаха ми го от градината и се наложи да си стоя в къщи цял следобед. Това не и пречи да ми омете сандвича на обяд и да търчи с книжка в ръка $Мики Яяяяяуууусссс$ Сега чакам да се събуди и да започне да ме скубе и да ми бърка в устата. Това младото поколение никакво уважение няма към възрастните
  21. ... Не съм сигурна, че ти разбирам въпроса. Такова празнуване в чест на Йеманджа има, да. Че е свързана с морето, сигурно знаеш. Имаш познания в митологиите. Но дали точно това съм описала, ами не помня... Помня, че исках да пиша за капоейра и че описах свои преживявания. .. Но може би, някъде там подсъзнателно е бил празника на Йеманжа. Тогава научих тази песен, която не мога да намеря в тюба, за да я чуеш: Eu a vi de longe jeito de perfumar eu a vi de longe o seu vestido rendar e a lua cheia o mar veio pratear era lua cheia noite de Iemanja eeee! iemanja tantas flores brancas tapetando o mar tanta vela acesa tudo a clarear um lencol de estrelas encima do mar eeeee! iemanja capoeira joga na beira do mar Nazare Pereira, Ze Luiz Nascimento, No Oliveira, Jorginho Amorim. ... Освен да се запиша аз как пея, а? Не ми отговори. Ще почакам. Вили, Ама, на теб ясно ли ти е, че туй си подчертаното си го написал не само граматически, но и фактологически верно !!! А това при мен до сега да е вързано с коментар към нещо, което съм казала по въпроса се е случвало точно никога. Не и от човек, който не практикува би или не е запознат изотвътре с бразилските народни обичаи, че и терминология... или си много бърз с гугъла ... или не знам. Опитът ми до сега е такъв, че не вярвам, че лаик може да го напише. ...
  22. Аз съм твойто Премъдро павианче и ти казвам Премъдрост голяма. - Ела да се слеем с природата! И веднага! И само с теб двама! Долу дойдоха гости. И викат. Те не знаят, че си у дома. Ти не си им дотрябвал чак толкоз. Нека мама ги среща сама! А ние да идем в свинарника! И може след туй край реката! И ще седнем след туй на оградата и пак ще си клатим краката. И гората след туй ще преминем от единия до другия край, и няма да се връщаме в къщи, преди да ни викнат за чай. И ще бъдем индианци и трапери. И ще ходим на лов без пътека. Ще играем на квото ти искаш, само с тебе да бъдеме нека! Ето, взех ти лулата с тютюна. И твоя бастун от бамбук. Хайде, хайде, бе! Хайде бе, татенце! Да изчезваме бързо оттук! Киплинг
  23. Говорейки за бойните изкуства, да си довърша - покрай тях се запознах с удивителни хора. Адвокати, архитекти, музиканти, инжинери, строители ... а сега менъджерът на един от най-популярните отдели на Филипс ме покани да се присъединя към тренировката му... Кой знае! Пък може един ден да ида да работя при тях И да правя ламБички. Розичке, адиемус, чи мей, халикон.. пусни ми едно от тия трите, и буквално ме пренасяш в друг свят. Някои от картинките на клипа са много интересни. Една към 2.50 минута много ми хареса... Има пирамида, додекаедър, сфера и дърво... Много е добра. Въобще, пълно попадение на музика и визия. Дарки, ми добро утро, пиле! Като сме тръгнали с препоръките, да идеш да тренираш със синковеца си. Айкидото е хубаво, но си твърде динамичен за него. В зависимост от това 100те кила дали са мускулна маса или ... ъъъм маса, бих ти препоръчала нещо по-стоящо. Смили се над уке-тата! Не, сериозно! Щом ти хареса онуй нящо с водата, в теб има онази малка частичка, която е необходима на практикуващия бойни изкуства. ... Честно да ти кажа, едно време щях да се нацупя за критиката. Сега и се радвам. До сега най-големия ми критик е Вилито. Сега си имам втори и това е чудесно! Ще имам предвид поправките, когато един ден (ако) седна да корегирам текстовете, за да ги събера в по-подреден вид. Честно казано, текстът е писан на шезлонг до басейн. Не бях много съсредоточена в навързването на пасажите А и всъщност исках да създам някаква фабула, за да разкажа за нещо, което усетих в къщата на Ел Греко и в болницата на Толедо. ... Нещо по-живописно от пътепис Испански не знам. Не съм учила. "Ищрела", "Ещрела", "Естрела" са все бразилски транскрипции на estrela. Същото важи за "sinhor" - "съньо(р)" или с И - синьор , като ръ-то е гърлено. Vou dizer a meu sinhor que a manteiga deramou A manteiga nao e minha, A mateiga e de jojo Мдаааам... Има една приказка "от сорта". Аз я наричам за себе си "момчешка", щото харесва на момченцата. Ще я сложа, ама преди да критикуваш, имай предвид, че в нея просто създадох фабула за едно астрономическо явление, което мина преди няколко години и имах уникален шанс да го видя. В Холандия облачността редовно пречи да се видят астрономическите явления Критика от всякъкв род е добре дошла - Стреляй !!! (руски акцент) Пълнолуние


 



Не можеше да спи при пълнолуние. Мяташе се в леглото като риба на сухо. Далила казваше, че са го урочасали. Какво разбираше Далила? Тя беше суеверна и глупава. Като всички останали роби в плантацията. Той не вярваше в нейните брътвежи за магии и загадъчни богове. Ако му писнеше да я слуша, заплашваше я, че ще я издаде на баща си, че говори като вещица. Далила клатеше тъжно и обидено глава, но спираше. Страхът от дебелия бич течеше във вените и наред със собствената й черна кръв. 
Той беше вече голям. Мъж. Вярно, че мъжете не го взимаха на хайки за роби, но вече яздеше редом до баща си, когато баща му обикаляше полетата със захарна тръстика. Седеше гордо на седлото на собствената си дореста кобила и почти колкото баща си сурово гледаше превитите, запотени гърбове на бившите си другари по игри. Тръгна да се разделя с детството когато започна да осъзнава, че той е друг- БЯЛ и имащ ПРАВО. С презрение отминаваше скритите погледи, пълни със страх, неприязън, тъга и гняв. Той беше вече господар и мъж. На цели 15 години. Не можеше да вярва на негърски суеверия. 
Но и не успяваше да заспи. Опита всичките му известни начини за заспиване- да си махне възглавницата, да се завърти наопъки на леглото, да открадне от кухнята чаша мляко. Нищо не помагаше. Маурисио стана. Навлече първите попаднали под ръцете му риза и панталони. 
Стъпките му го отведоха покрай господарската къща, на пътеката към сензалите. Мислеше да мине покрай тях незабелязано, без да разбуди кучетата на надзирателите, а после да продължи през поляната към захарното поле и реката. Полето беше огромно, така че нямаше да стигне до водата, но щеше да се поумори от ходене, което щеше да му даде 2-3 сутрешни часа сън след това. 
Откъм голямата сензала се чуваше шум. Наостри уши. Тихо тропане боботеше непознат негърски ритъм. Приглушени гласове пееха, но беше далече, за да различи думите. Любопитството му го повлече за ризата към бледата светлина, процеждаща се между кепенците на бараката. Прокрадна се като нощен крадец към най-близкия процеп. Носът му се сбърчи гнусливо от миризмата на пот и пикня, която го блъсна до стената. Маурисио подтисна желанието да се махне. Постара се да вдишва кратко и рязко, а да издишва дълго. Така гадната миризма не беше така дразнеща. 
Погледна какво става в сензалата. Мъжете се бяха събрали в кръг. Седяха на земята и почти всички пляскаха с ръце. Един роб, който момчето знаеше като добър певец, тихо барабанеше по стената на обърната бъчонка, която беше възседнал. Няколко жени пееха протяжна песен на диалекта на робите в плантацията. Момчето не можеше да разбере за какво пеят. Разпознаваше само част думите. В средата на кръга двойка полуголи мъже се движеха в изопачено подобие на танц. Приклякаха, накланяха се, обикаляха един около друг, гледаха се в очите. Телата на двамата лъщяха от пот. Понякога единият или другият сякаш ритаха с крак към корема на противника, към колената му, подсичаха глезените, удряха с глава. В отговор другия отбягваше с накланяне на тялото или близко минаване до земята. Непрекъснатото движение създаваше илюзията за танц. Двойката в кръга се смени от други двама, от онези, които до сега гледаха и пляскаха. Маурисио за първи път виждаше този странен негърски ритуал. 
Рязко кучешко излайване го стресна. Подскочи като ужилен. Сам не разбра как стигна до стаята си. Само смъкна панталоните преди да се пъхне под завивките. Гледаше тавана, а пред очите му телата се движеха, в ушите му жужеше думкането по бъчвата. Не знаеше какво видя, но знаеше, че ако сподели с някой, негрите в сензалата щяха да пострадат лошо. Трябваше да мълчи. Ако искаше да научи повече, ако това беше еретичен ритуал, черна магия, която трябваше да се изкорени, или бунт, трябваше да мълчи сега.
На сутринта Далила го погледна. Поклати глава и промърмори “урочасване, лошо, много лошо”. 
Маурисио ходи няколко нощи подред до сензалата. Видяното не се повтори нито веднъж. Никой не вдигна бунт и ежедневието в плантацията продължи добре установения си ход. Не, че наистина очакваше бунт. В сравнение със съседните плантации, тук се грижеха добре за робите. Баща му беше избрал строги, но справедливи надзиратели. Не търпеше ненужното насилие, за това наказанията бяха редки и заслужени. Момчето почти беше решило, че е видяло обичай по някой специален повод, когато нощното му разузнаване се увенча с успех. Беше същия танц, със същата музика, понякога по-бърза, понякога по-бавна, със сменящи се двойки в средата на кръга и трудно разбираеми думи на песните. Този път един от по-енергичните млади роби уцели главата на своя противник и му сцепи веждата. Настъпи приглушена паника, докато спрат кръвта. 
За Маурисио последва поредната безсънна нощ. Далила не на шега се уплаши от сънения му вид като го видя. Момчето се опита със заобикалки да я подпита за загадъчния ритуал. Старата негърка прикри дебелите си устни с длан и само уплашено му каза “Синьо`, не бива говори. Не бива пита. Шанго се сърди.” Доколкото му беше известно от предишни питания, Шанго беше някакво божество на войната. Явно суеверието на Далила взимаше превес и нямаше да му помогне да разбере нещо за нощните танци. Но сега знаеше, че наистина става въпрос за бой. 
На обяд доведоха пострадалия роб. Окото му беше подпухнало толкова, че не можеше да вижда с него. Баща му се разгневи. Добрите роби струваха скъпо. Не можеше да позволи да се повреждат. Понеже робът мълчеше и не издаде кой го е наранил, а надзирателите се кълняха, че не са били никого, бащата на Маурисио наказа всички роби с отмяна на дажбите храна за един ден. Момчето знаеше, че в жегата на деня и изтощителния труд на полето, наказанието щеше да е тежко за всички, особено за по-слабите, но мълчеше. Не можеше да разкаже какво e видял. Щяха да накажат всички от сензалата и него наред с тях, макар че неговото наказание щеше да е нищожно, в сравнение с боя, който щяха да отнесат те. 
Мълчеше. Започна да ходи при всяко новолуние и пълнолуние да гледа. После денем се криеше на една отдалечена полянка, която беше открил като малък и повтаряше движенията. Риташе срещу ниските дървета. Прескачаше туфите трева. Искаше да може да набие всички момчета на неговата възраст. Искаше момичетата да го гледат с възхищение, докато той минава покрай тях- силен, горд. 
Далила прибираше мокрите му, мърляви дрехи, клатеше безмълвно глава и мърмореше “урочасан, синьо` урочасан”, но тайно се усмихваше с топлите си кафеви очи. Беше дойка на Маурисио от бебе и макар той сега да се превръщаше в бял господар, за нея щеше да остане нейния Маурисиньо. Момчето с големите маслинени очи, бялата като мляко кожа, кестенявите прави коси и огромното желание да открие всички тайни на света. 
Редовните упражнения на поляната скоро си проличаха върху младото тяло. Мускулите му заякнаха, стойката му се изпъна, походката му стана по-уверена, по-твърда, но и по-плавна. Очите му забелязваха всичко и всеки. 
Една нощ се гушеше отново до процепа на прозореца на сензалата. Вече не усещаше така силно миризмата на пот отвътре. Самият той също често миришеше на нея. Пълната луна огряваше белотата на ризата му, лъснала в нощта като крилете на гъска. Усети една мощна ръка да се сключва около врата му. Друга запуши устата му да не вика. Не беше чул никой да се приближава. “Шшшшшт” изсъска някой в ухото му. Задърпа се, но ръката се стегна по-силно около гърлото му, почти го задуши. 
Хвърлиха го в средата на кръга от роби. Музиката спря. Някои роби го гледаха стреснато, други с мрачна решителност. Маурисио се уплаши. Извърна се към нападателя си. Видя Соломон- мъжа на старата Далила. Соломон също като името си беше голям; прошарен по слепоочията и все още як като бик. Момчето го беше виждало да се навърта около танцуващите в сензалата, но никога не го беше виждал да се бие. Мъжът не каза дума. Посочи един от робите в кръга. Младок на възрастта на Маурисио. Маурисио преглътна страха си. Прекръсти се. Не искаше да умре без поне да се е благословил с кръста. Наистина вярваше, че тази нощ ще умре. Искаше му се само да го направи с чест. 
Противниците се сменяха. В началото по-млади, по-неумели, после по- възрастни, обръгнали в двубоя мъже. Мускулите го боляха. Слепоочията му пулсираха от напрежение. Бялата му риза се залепи като розов парцал върху мокрия му гръб. Дишаше тежко, а прахта, вдигнала се изпод краката му сушеше гърлото. “Ето сега... ето сега” мислеше Маурисио. Ето сега ще го повалят и ще изтръгнат сухия му гръклян. После ще го хвърлят в гората, за да прилича на нападнат от ягуар при нощната разходка. Но «сега» не идваше. Съзнанието му вече не чуваше музиката или пляскането на ръцете, то просто следваше движенията на поредния противник. В проблясък на събуждане видя, че около него се движи Соломон. Не знаеше дали успява да си вдига краката от пода. Мислите му крещяха “движи се, движи се и не спирай, ако спреш ще умреш”. И той се движеше. Както сърната бяга докато и се пръсне сърцето, гонена от глутница вълци. 
 Протяжно “йеееее” спря музиката, спря песните, пляскането. Соломон се спря. Съзнанието на Маурисио бавно се върна към действителността. Стария негър се смееше. От устата му за първи път тази вечер излизаше звук и той беше на чистосърдечен смях. Момчето погледна невярващо. Другите роби го гледаха и се смееха също. Някои го сочеха с пръст и му кривяха лице в престорен страх. 
Соломон сложи тежката си ръка на рамото му. “Ела!” 
Излязоха тихо от сензалата. Вътре думкането и песните се подновиха. Негърът го поведе между другите по-малки бараки. На границата с поляната, след която започваше трастиковото поле, двамата спряха. Соломон посочи нагоре “Виж!” Маурисио проследи накъде сочеше ръката. Очите му се разшириха в нямо изумление. Почти цялата луна беше изядена от тъмна сянка. Помисли си, че сънува. Нали тази вечер беше пълнолуние? Вгледа се по-добре – луната беше там, горе, a само ръбът и светеше с ярък бял ореол. Ахна. Не можеше да откъсне очи от гледката. За няколко минути белият ореол изгасна. Луната остана да мъжделее в оранжево-червен отенък. Маурисио никога не беше виждал червена луна. На небето се появиха още звезди, а то самото стана мастилено черно. “Когато синьо` се роди”, дебелият глас на Соломон го извади от унеса му, “луната била кървава... като днес. Аз казал на Далила “синьо` е дете на Шанго.” Момчето погледна отново нагоре. Падаща звезда проряза небосклона, сякаш за да потвърди думите на стария негър. “Да вървим, синьо`. Вие бял, синьо`, но ваше сърце е черно. Когато иска може да идва, синьо`, и да играе.” 
Маурисио потръпна. Нощната хлад за първи път проряза кожата му. Преди, някога преди, за тези думи той би наказал Соломон. Сега щеше да трябва да живее с мисълта, че тези хора са негови роби и той трябва да се държи с тях като с роби. Погледна към негъра. Соломон, сякаш прочел мислите му, продължи “В сензала, синьо`, когато танцува, роб е свободен. Аз свободен, ти също свободен. Аз не роб и ти не роб. Ела, синьо`, танцувай и ти свободен.” Младежът се усмихна. Да беше така лесно, само да беше така лесно...
Не много стъпки му оставаха да извърви още, докато стане мъж. 



 4.03.07
Су 


 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/19/Rugendasroda.jpg artist Rugenda. пп. А сега честно - че позна капоейрата , добре, но как успя да го вържеш с Йеманжа ??? !!! huh
  24. Аз, че ще почна, ще почна, ама като са ми скрили ключа от залата, пред вратата ли да седя?

    1. Velichka Plyakova

      Velichka Plyakova


      Давай на пиацата :Р)

    2. El.

      El.

      Ма, студеноо, бее! На пиацата искам да ги изведа, като стане лято. Страхотни поляни имаме. Ще е супер готино..

      Е, ама трябва и някой да дойде първо и да започне. ..

  25. айдеее, хората почнаха да се поздравяват с приказки. А НА МЕН КОЙ ЩЕ МИ НАПИШЕ ПРИКАЗКАААААА ???
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...