Премини към съдържанието

El.

Потребител
  • Публикации

    351
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от El.

  1. Аз искам и душ и строоп-вафел. Може и чаша мляко. Да, бе, нула! А-ла Недялко Йорданов и Киплинговите приказки. Аз искам като Шекспир, като теб и Розичка. Тия Кацна сврака, сврака чака. Трака сврака. Така так и баба може. Дарки, признайси безбой - тае-куон-до или карате ? Последният текст е по повод моралните съмнения на една девойка. Мдааам. И един мой любим художник. Началото- куца. Лицето на Ангел разбърквайки малко салатата на времето Кървава земя. Така мислеше Естрела, застанала на прозореца на своята стая. Довършваше поредното цвете върху ръкоделието си. Иглата промуши с премерено движение тъканта. Кървава земя, опръскана от смъртта на неверници и всякаква анатемосана измет. Горещите лъчи на испанското слънце я оплакваха през деня. Стига човек да излезеше на хвърлей от града го поглъщаше червената пустиня на хълмовете. Кой би предположил, че за тази полумъртва пръст бяха измирали хиляди? Очите и се плъзнаха по замрялата в следобедната горещина калдаръмена улица. Ето там зад ъгъла на къщата на дон Освалдо беше площада. Оттатък беше къщата на дон Фелипе и доня Корнелия с най-красивия балкон в града- бледооранжев, върху зелена фасада на фини орнаменти. Балконът, на който девойката седеше, за да бродира следобед, беше много по-малко живописен. Съвсем обикновен дървен балкон, прикачен към нейната стая сякаш по погрешка. Естрела беше достатъчно възпитана, за да го харесва и такъв. Не можеше да иска повече от резиденция на дребен благородник, който отсяда в града за няколко месеца в годината, докато уреди сделките си с добитък, а през останалото време живее в имението си, на 3 дена път в езда. Тази година нея, като най-малка от 4 деца, я оставиха в града, да помага при монахините в болницата. При тях щеше да се научи на смирение и покорство, качества подходящи за една жена, както смятаха баща и и майка и. Естрела погледна в посока болницата. Малко по-надолу към излаза на града се намираха абатството и къщата на художника, а до портата на града пазеше застрашителния вид на Сан Хуан де лос Рейес. Стените на църквата можеха да смразят кръвта дори на мъж. Десетки вериги дрънчаха при всеки полъх на вятъра, напомняйки за вездесъщата ръка на Великата Инквизиция. По-лош от металния им звън беше стонът на някой окачен на тях нещастник. Девойката потръпна при мисълта за неприятния шум. Зае се отново с ръкоделието си. Искаше да го довърши преди да се появи Сара, за да отидат до болницата този следобед. Инквизицията през последните години се беше наситила на кръв. Все по-малко окаяници предаваха Богу Дух на стените на Сан Хуан. Сара подаде кръгличкото си лице зад вратата. - Доня Естрела, готова ли сте? - Сега Сара. Да оставя бродерията. Двете момичета бяха почти на една възраст. С това приликите се изчерпваха. Сара беше по-тантурестата, по-спокойната, по-страхливата, с мечти за скорошен брак за сина на някой почтен търговец от града. Тя трудно успяваше да ударжи доня Естрела от изпълнението на някой "неприличен за девойки на тяхната възраст" план. Като сега, когато младата госпожица заяви спокойно, докато оставяше на мястото им иглите и ножиците - Довечера ще го направим. - Кое, доня Естрела? - Довечера ще влезем в къщата на художника. При тази вест Сара подбели очи в пезпомощно отчаяние. - Няма да мирясате, докато не ни окачат на веригите на Сан Хуан. - Страхлива моя Сара, няма да ни окачат, защото няма да ни хванат. Естрела подбра полите си и подмина с гордостта на генерал мургавичката дъщеря на доня Лита. Майката на Сара беше поела отговорността по грижите за нея извън болницата и по градската къща на семейството на дон Мануел. Хората, които познаваха доня Лита, биха се учудили как младата госпожица успяваше да осъществи всички щуротии, които и минаваха през главата. Лудетината планираше добре. За нея по-страшно беше наказанието, което можеше да и наложи строгата госпожа, ако я хванеше, пред невидимата, мистична ръка на Инквизицията. Да се промъкне в къщата на художника замисляше от деня, в който го видя на болничното легло при сестрите. Напоследък имаше подобрение в състоянието му, което значително намаляваше вечерите, в които можеше да се промъкне незабелязано в дома му. Сара и Естрела минаваха по калдаръма, внимавайки да не наджапат в пумийния канал. Все по едни и същи камъни подскачаха госпожиците. В началото дъщерята на доня Лита се радваше на новата си компания, защото така се измъкваше от вечно намръщения поглед на майка си и безкрайно дългите часове на молитви с нея в малкия семеен параклис. Когато обаче младата госпожица започна да предлага разходки до града, ентусиазъма на Сара започна да се стопява. Вярно, че посещаваха съвсем прилични места- градината на двореца, хлебарницата на кривокракия Педро, старата доня Катарина, но не беше редно да ходят сами, без доня Лита или друга от по-възрастните слугини в къщата. Последната приумица на Естрела удиви и не на шега уплаши Сара. Какво я беше прихванало? От къде сега и хрумна да влиза в чужда къща? Какво интересно можеше да има в дома на онзи противен човек? В страха от белята, в която я забъркваха, Сара беше готова да припише на бедния човечец демонски черти. Ето и сега сигурно Естрела щеше да изтича първо да поговори с брадатия козел, а нея щеше да остави да слуша назидателната реч на старата игуменка. Между речите на игуменката и на майка и нямаше много разлика. Дори да беше казала нещо, докато тясната врата в портата на болницата ги поглъщаше, Естрела едва ли щеше да и обърне внимание. Девойката отмина бързо белите тихи коридори на вътрешния двор, които обрамчваха градината в средата на сградата. Спря само за миг, за да погледа скулптурата на Сан Себастиян, един от множеството светци, застинли покрай стените и ъглите на коридорите. Запита се дали светия мъж е изглеждал така. Кой е виждал Сан Себастиян, че да знае как е изглеждал той приживе? Премерен жест постави в ред полите на роклята. Вече спокойно влезе в помещението с болните. Слава Богу, до сега то никога не беше се изпълвало с хора. При монахините се лекуваха трескави, ранени, пътници, бедни, хора в нужда. Художникът не беше беден, но треската му продължи твърде дълго, за това слугите му го бяха преместили в болницата. Там, освен че можеха да се грижат за тялото му, монахините можеха да се молят за пречистване на душата му. Несъмнена необходимост. Естрела приседна тихо до болничното легло. Художникът спеше оздравителен сън. Лицето му все още беше силно бледо, но вече не беше прорязано от капки трескава пот. От болеста изглеждаше състарен, но на възраст още не беше стигнал 40. Брадата му едва беше започнала да се прошарва. На младини трябва да е бил привлекателен мъж. За петнайсетгодишната Естрела художникът беше старец. - А! Моята звезда* е дошла да види как съм. Черните му очи я пронизаха от хлътналите от болестта орбити. Естрела се размърда сконфузено. Винаги се притесняваше от изпитателния му поглед, който сякаш виждаше вътре в нея. - Какво ще правите, доня Естрела, когато ме пуснат от тук? - Ще се грижа за другите болни като Вас. Художникът се усмихна хитро. - Ще се грижите, да, но с кого ще разговаряте? Хайде, доня Естрела, сестра Асунса ми каза, че първо тук идвате. А доколкото мога д апреценя, само тук седите. С какво старец като мен е привлякъл Вашето младежко внимание? - Но Вие съвсем не сте стар... - неубедително го прекъсна девойката. - Доня Естрела, не умеете да лъжете. Би трябвало да сте в града, да омайвате мъжете и да си търсите съпруг. - Синьор, моята работа е да се грижа за Вас, докато оздравеете. Освен това, у дома първо трябва да се задомят моите сестри... - Ако са красиви като Вас, това не би трябвало да е мъчно. Червенина на смущение покри бузите на девойката. Все още не умееше да приема комплименти, а тези на художника я притесняваха. - Нима в договра за брак пише, че жените трябва да са красиви? А и какво означава външната красота, ако момичето е добре възпитано, има добра зестра и спазва Божиите закони? Този добре възпитан, морално издържан отговор разсмя художника искренно. Смехът му се накъса от тихо покашляне. - Млада синьорина, нима не мислите, че един съпруг трябва поне да харесва жена си, поне за да избегне вероятността да се изкуши от някоя друга? Естрела се ужаси от еретичното предположение на събеседника си. - Но синьор, Господ забранява пожеланието на чужда жена, а верността е скрепена с договор. Младежката и наивност развеселяваше художника. Може би преди време би се заел с моралното и превъзпитание. Дори и сега би го направил, ако не се чувстваше слаб от болестта. Доня Естрела не беше красавица, но вече притежаваше онзи чар, който щеше да кара мъжете да се обръщат след нея. Носът и беше малко по голям, отколкото трябва; косите болезнено прави, но гърдите се бяха налели апетитно, а ханшът съблазнително следваше стъпките и. Художникът я изучаваше с поглед. Оценяваше новото в нея, различното от всички жени, които беше притежавал до тогава. - Доня Естрела, запазете тази вяра в себе си и ще имате един безкрайно щастлив съпруг. - Но нима Вие не вярвате, синьор? - Ех, аз съм чужденец. Мога да си позволя да вярвам в каквото искам. - А Инквизицията? - Нима Вас Ви е страх от нея? Нима не сте всеки ден тук, да разговаряте с мен? Това беше неоспорим факт. Госпожицата се изправи рязко, сякаш моралните и устои този път бяха твърде застрашени. Немирен кичур коса намери мястото си сред другите под диадемата. - Довиждане, синьор! Мисля, че трябва да помогна на сестра Асунса с превръзките. - Мисля, че сте права, звездице. Нали и утре трябва да изгреете тук? Хитрата му усмивка подгони крачките и. На излизане от болницата Сара изхленчи нещо за игуменката, майка си, вечерна молитва. - Не се безпокой, Сара. Не мисля, че ще ходим до къщата му. Въпреки това Естрела едвам дочака да мине вечерта, молитвата в параклиса и да заглъхнат шумовете на слугите, които шетаха из къщата. Облече рокля за пътуване. Знаеше от къде трябва да мине през задните дворове, за да не я усетят. Привидно разделени, всички къщи в града бяха свързани в лабиринт от комшлуци. Девойката свали обувките си, когато влезе в къщата на художника. Не искаше да вдига шум по каменния под. Беше разпитала внимателно къде е ателието. Попадна в голяма стая, изпълнена с мирис на бои. Помещението едвам се осветяваше от ясната нощ от вън през няколко прозореца. Ядоса се искрено на себе си. Какво очакваше да види в тъмницата тук? Да не очакваше да има запалени за нея лампи? Върху едната стена светлината от прозорец падаше малко по-силно. На Естрела се стори, че сенките там имат човешки очертания. Не се лъжеше. Почти цялата стена беше заета с последното платно на майстора. Приближи се, в опит да различи по-добре композицията. Почти забоде нос в съхнещите краски. Цветовете бяха неразличими. Само от тъмнината изплуваха светещите фигури на Иисус сред ангели. Един от ангелите не беше довършен. Лицето му нямаше черти. Естрела протегна пръсти към светлото петно, където трябваше да се намират очите. Показалецът и залепна за платното. Явно тази част от картината беше работена последно. Девойката въздъхна. В тъмното ателие нямаше нищо особено. По-добре беше да излезе, преди слугите в къщата или доня Лита да усетеха нощната и разходка. Сара се отнесе подозрително към недоспалия и вид в следобеда. Естрела предпочете да премълчи причината. Пред художника почти се издаде. - Ако не вярвате, как тогава рисувате светиите, и Иисус, и ангелите? - Доня Естрела, не е съ всем истина, че не вярвам. Просто никога не са ми се явявали ангели. Нима мислите, че те са изглеждали точно така, както са нарисувани? Тогава трябва да имат десетки лица. - Но синьор, как знаете тогава кое лице да нарисувате? Художникът я погледна изпитателно. - Търся ги между хората, които срещам. - А нима може така? Мъжът само вдигна усмихнато рамене. Естрела се замисли над скулптурата на Сан Себастиян. Още на следващия ден художникът можа да продължи работата си над картините у дома. С доня Естрела не разговаряха повече. Понякога поздравът му я караше да се изчервява, когато се разминаваха при някоя нейна разходка със Сара из града. Дон Мануел, бащата на Естрела, беше добър търговец. Не след дълго девойката беше сгодена. Бъдещият и съпруг се изненада, когато след положена клетва пред Пресветата Дева отговори, че харесва доня Естрела. Ако някой, който я познаваше, беше видял последното платно на художника, преди то да потъне в колекцията на абатството, щеше да открие поразителна прилика между нея и единия от ангелите до Иисус. * Естрела = звезда
  2. Не приемай думите на Никита за критика или оценка на качествата ти. Един конкретен текст може един път да прозвучи грубо, друг път съвсем забавно или нежно. Понякога е въпрос на неподходящ или обратното ден. Друг текст или стих пък може да и хареса. На мен ми допадат твои стихове. Мои неща пък редовно получават етикет "наивни" или "лошо написани". Това не е важно. За мен е важно текстовете да докоснат онзи, за когото са писани. Останалите ...Еми, всеки с вкуса си пък! Няма за какво да съжаляваш. Наистина! Нито пък Никита.
  3. По желание на зрителите, пускаме едно ретро парче. Под звуците на флейтата на Фавна побягна нимфата по мократа трева. Развяха се косите й над сънната поляна. Запя земята с ритъма на кръшната снага. Смехът й слънцето в игра повика. Забравила за лилиината си нега, политна нимфата със нежност луннолика в ръцете на кентавърната си мечта.
  4. Бе, като съм го ударила на откровения и разголване... "Стреляй гад, я комунист!" Първото. Второто - бавно пиша. Трябва ми време. Третото - Туй горе `сичкото е моята част от опит за разговор. Намери ми с кой да си говоря и ще пиша по-често пп. Тръгвам да търся архивите пак, че се сетих днес за една хиспанска приказка, която се връзва и с пътуването по света и с въпросите за морала и еротиката, пък и някакви теологични терзания.
  5. Silence! I'll kill you! Благодаря ти за оценката, Никита ! Радвам се, че текстчетата не са ти прозвучали фалшиво. Признавам, че повече "голота" не бих могла да изнеса в публично пространство. За разлика от мъжката част на земното кълбо, мисля,че някои неща трябва да останат поне мъничко дискретни, за да не загубят интереса към тях
  6. Баба ти! снимка от друг ъгъл за шегаджии като Доката
  7. Що, бе , Емми! Владеят езици. Достатъчно мускулатура имат, за да те носят на ръце. Само една торба на главата, да не се блещят в тъмното и са готови за консумация. Екзотика
  8. Ми, Вили спомена "мъже" и аз да сложа едни, дето винаги ме карат да се усмихвам чаровно NZ Maori haka v Ireland A Oooo, kamate kamate kaora... Haka Kamaté (Ora Maté) Rugby WorldCup 2007 Емми, поклон за подписа. Верен е!
  9. Да се върнем към онази вечер и представлението на Дърт Пън

  10. Сингапур - смес от английска европа и азиатска екзотика. Хората са дружелюбни, храната е интересна и понеже всички са чужденци, не те гледат като изкопаемо от зоологическата градина. Луната е обърната (полегнала). Има много интересни кътчета и ъгълчета в старата част и удивителна съвременна архитектура в центъра. снимано от хотелската стая миризми, които те "спъват" по пътя и космати дървета Сицилия - като се почне от Таормина с нейните безкрайни тераси, виснали над Средиземно море, през Етна и река Алкантара и се мине през Сиракуза и Палермо От среща, на континентална Италия - селцата около Позитано О-в Крит - Кносос, Микена - в търсене на Минотавъра. Навсякъде жужат неистово жътварки и мирише на зехтин. о-ва на прокажените, до Крит. Турска колония, която в последствие е била ползвана за изолиране на болните от проказа. Прага - Модерен град със сърце, извадено от някоя приказка. Около коледа правят голям традиционен пазар. В 12 часа всички се събират около часовниковата кула в града, за да погледат движещите се и пеещи фигурки. По хълмовете към Парламента има нахвърляни картинни галерии. А в манастира на съседния хълм варят домашна бира Шинон, Франция и Бульон, Белгия - крепостта (града) на Жана Д`Арк и първата рицарска крепост, действащ военен форт до миналия век, в Европа. Еми, крепости, зандани, мрачни ъгълчета, загадъчни сенки по стените, оръжия и други такива интересни работи между мъхнатите камъни на крепостите. Всъщност , май на всякъде по света има нещо интересно. Примернооо... Стар град, който съчетава древно-римски археологически местенца с възрожденска архитектура и съвременен център. къде ли пък ще е това
  11. Мисля, че някои хора имат вълшебни пръсти!

    1. darkterminal

      darkterminal


      Ахъм!

  12. Току що установих, че половината писаници не са ми архивирани. Ако не се вдигне сатъла, при теб е единствения шанс да са запазени.

    :) Чудесно е! Благодаря ! Добре, че има някой да ми пази изветрелия мозък :)))

  13. Благодаря, Розичке! Благодаря, Дарки! много, много, много... Розичке, Вилито такава тема е подхванала. Иначе някакви там без еротика се срещат. Ей, на, 1400 съвсем няма еротика. И какво и е лошото на еротиката, питам? В умерени количества, взаимно споделена си е направо освежаваща А без музика не може. Музиката е неразривна част от повествуванието. Ако можех, и илюстрации щях да прилагам, ама не мога да рисувам. Дарки, какво е калипанги ? http://www.youtube.com/watch?v=U98kZfVSc-8 Ты неси меня река мдаааам... сайтът е паднал и аз със сигурност не мога да изровя онуй, дето го мислех... Sic transit gloria mundi
  14. и пак и пак :)

    1. Velichka Plyakova

      Velichka Plyakova

      Хахах ... сладурче, не си играй с нас с тези хуави мъже, че наиш колко съм надобряла :Р)*

    2. El.

      El.

      Малиии! Де са тия хубави мъже, беее ?

      Другата седмица почвам. Днес още ще се занимавам с разлепване на флайери и малко почивка. :)

    3. El.

      El.

      Тази сутрин тъкмо мислех, как бразилците са нацията, която са поставили на пиедестал външния вид и секса. Удивително е тяхната любов към живота ( в смисъл на партито )

  15. Чак и монолозите ми са тук Вили, за един от тези текстове почти в прав текст ми казаха, че бил измислен и нямало такова нещо! Почти щях на госпожата да и лепна снимка от мястото на събитията за доказателство Хей, Никита, за мен е чест и удоволствие да си имам фен. Благодаря, че ти харесаха писъмцата!
  16. Сещаш ме за Един епизод на "синьо лято". :)

    Прослушах две прекрасни песни за лека нощ. А и Знаеш,че на теб Не мога истински да се сърдя. :) Все пак се чувствам сконфузена :) Хората тук са сериозни и в писането, пък аз пиша за забавление...

    Само Не ми казвай, че е Заради муз-а! Тогава ще Те нашляпам юнашката!

  17. Трих, Не знам какъв е ефекта върху страничния наблюдател, ноаз се сещам за поне още 5-6 хотелски стаи със същия ужасен мирис на лимонов препарат понякога Имам чувството, че камериерките го правят нарочно. В мождународен мащаб. Вили, Нека поне Бъда представена с моя любима моя приказка! Би ли донесла "градините на семирамида" тук! Боя се, че до вторник няма да мога лично да го направя. Благодаря!
  18. Вили, ... Ох , Нека си Стигна до компютъра и ще Ти кажа тогава на теб! Крайно съм сконфузена, Но и самовлюбоето ми е Крайно погъделичкано! Цунк! "очи Без лице" е песен на Били Айдъл. "eyes without a face" http://m.youtube.com/#/watch?xl=xl_blazer&v=M7v1gCeZC-E
  19. Е, то така и jjjk вярва в безсмъртието Нали елементите ни само сменят състоянието си - от интегрирано в дезинтегрирано. Молекулите ни вечно си живеят, просто в друго състояние. ~Пръст от пръст~ и т.н. Нали няма да има нещо, което дори наподобява ~аз~ ? Т.е. няма да помнят, че е имало такова нещо като ~аз~ в смисъл на мене или многото предишни мене. Ще бъде ~смърт~ на това нещо, което в момента е интегрирано в част от личност (личности). Или безсъзнателно състояние. Ще потърся някъде писано какво става с атома, след като се осъзнае (събуди) и прекъсне кръговрата на съдбата. Иначе, се страхувам, че не те разбирам.
  20. Може ли един Оф-топик Китай Китай забранява прераждането, без позволение от правителството !
  21. Синьо ти отива :)

  22. El.

    1400

    И така... Нещата, които знаех, преди да ме върнат към този живот: - било е сурово време и доста мърляво (мръсно); - облеклото приблизително на военните; - че е имало инквизиция; - че съществува такава присъда quartering - hanging, drawning, quartering (.. роман, чиято втора част от заглавието е "удушената кралица"); - че е имало сто годишна война между Франция и Англия, но понеже съм зле по история, хич не знаех точно кога е била и кои са били кралете, които са участвали в нея. - не знам, дали е възможно да се живее още известно време след отрязване на крайниците, ако раните са обгорени ? Сцените, които видях и които са спомен (другите трябваше да ги измислям, за да се получи разказ) - детето по улицата; - бойното поле; - среща между Джонатан и Джон; - съдът; - разчленяването; - смъртта; с всичките емоционални окраски около спомнянето. Нещата, които не знаех и ме удивиха, когато ги открих, докато се опитвах да сглобя този разказ: - че е било възможно да се постигне кариера на военнен от крепосниците, не най-бедните селяни, а онези, които са били от вътрешната част на крепоста; - че най-високата длъжност за такива хора е била "лейтенант", а в съвременната рангова система това отговаря на капитан. Капитани тогава са били само рицарите, които са предоставяли крепосниците за война. - че в Англия инквизицията е била малко по-различна, отколкото в останалите държави. Беше ми интересно да прочета за съдебната система по онова време; - че присъдата за държавна измяна е била разчленяване. Пълното - бесене, давене, разчленяване. Това е една от най-силните ми изненади; - че по онова време е имало възстание на уелсците; То си е било направо гражданска война; - че болшинството от населението на уелс са изтиканите келти. Това беше най-голяма изненада 2. Никак не можех да вържа смисъла на келтския медальон в спомена с цялата останала история. Че Джонатан беше убит по политически причини ясно, но какво за Бога правеше келтски медальон на врата му, не можах да вържа. Такааам... Това , което прави проверката на историята невъзможно - липса на всякакви имена. Въобще глупаво се получи, че не помолих предварително да "попитаме" за имена и места ,за да проверим достоверността на историята. Това, което прави регресивния спомен не-достоверен е доста развинтената ми фантазия, която е способна да сътвори подобно нещо. Само единствено ме утешават думите на г.жа Долорес Кенън от едно нейно интервю- е защо точно това пък си го измисли за минал живот? Ми, не знам! Може би на под-съзнанието му ми харесва да е един горд войн. Готин е.
  23. El.

    1400

    Не, няма. Опитах се да открия из келтските възли подобен на онзи, който видях в ума си, но за сега без особен успех...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...