Премини към съдържанието

dqvolcheto-Diqna

Потребител
  • Публикации

    19
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

8 Неутрална репутация

Всичко за dqvolcheto-Diqna

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 15 юни

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Germania,Leipzig
  • Интереси
    .......

Контакти

  • Skype
    koteto_98_deni / angelut_s_dqvolskoto_surce1
  • Интернет сайт
    http://www.dailymotion.com/de

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: - Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен.Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
  2. Ей момче сещаш ли се за нашето първо танго?Сещаш ли се за шамара които ти ударих искаше да ме целунеш!Сещаш се сигурно!Беше много хубаво за да бъде забравено! Ей момче,спомняш ли си когато ми донесе едно хубаво цвете беше синьо и ми напомняше за твоите очи,но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и ми каза че ще ми донесеш много такива цветя.Сутринта ми донесе много цветя,но нито едно от тях не нямаше такъв цвят които да ми напомня за твоите очи. Ей момче!Спомняш ли си когато исках да те целуна,а ти се дръпна и каза: -''Мъничка не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно!'' Тогава се обърнах и ти казах ''Сбогом''.Обърнах се и откъснах едно листо от дървото и започнах да го гриза.Тогава почувствах горчивия вкус на листото и мислех,че това ще намали болката ми,но тогава чух твоя нежен глас: -''Мъничка мога ли аз друга да обичам?'' Тогава се обърнах и те целунах.Колко ни беше мил света в тия мигове. На другия ден сутринта отидох при него.Той беше тъжен и блед и нищо не говореше.Когато исках да си тръгна ми каза: -''Мъничка днес заминавам с родителите си в Америка ,можеби повече няма да се видим!'' Аз бях направо потресена от тези думи... Напърво си пишехме,но после разбрах,че имат право старите хора когато казват,че любовта чрез писма не е любов и че не трябва да се разпалва любов с перспектива.В последното си писмо му написах стихове от една стара японска песен която гласи: ''Да обичаш е същото като песен да пееш,но няма песен без край!'' Един ден когато се прибрах от училище намерих писмо адресирано до мен и познах неговия почерг.Питах се дали да го оставя в шкафа неотворено както другите писма или да го отворя.Някаква сила ме теглеше.С треперещи ръце отворих писмото.В него пишеше: -''Мъничка на 12-ти вечрета тръгвам от Америка,а на 13-ти сутринта ще бъда в Белград.Връщам се за винаги!Когато стигна ще ти се обадя.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката,а ако ме искаш ще говорим и ще бъте както по-рано.... ''Кои казва че няма песен без край?....'' Това писмо е намерено до трупа на едно момиче с прерязани вени.До нея е намерен вестник обърнат на 13-та страница на която пише: ''Самолетът които през нощта тръгна от Ню Йорк за Белгарад експлодира близо до югославската граница, ЖИВИ НЯМА!!! Още не е открита причината за експлозията на самолета!'' В продължение на писмото е дописано с кървави букви: ''Да обичаш е същото като песен да пеешно няма песен без край!!!''
  3. Когато ти пред мен се появи, като че слънцето угасна. Свети, свети ми дълго ти, любов неземна и прекрасна!
  4. Погледни навън, не, не вали. Това са моите сълзи и страшно много ме боли. Искам да е лято, а слънцето да си ти. Кажи ще се върнеш ли или ще продължава да вали!
  5. Една стрела прониза моето сърце, една сълза се стича по твоето лице -това е знак, че искам теб -това е знак, че ти си любимия човек! Липсваш ми!
  6. Светят във очите ти примамливи искри, но душата твоя крие толкова лъжи. С думи сладки ти от мен открадна любовта и с греховни устни ме целуна във нощта. Лесно с тебе ще се справя, от греха ще те избавя, от греха ще те избавя... Ти си нежен ангел по лице, ала имаш дяволско сърце. Знай от ада аз ще те спася, с обич в рая ще те отведа. Във очите ти потъвам аз като във храм, но прочитам задни мисли в тях като на длан. Ангел ли си, или демон аз ще разбера и душата ти греховна аз ще променя. Лесно с тебе ще се справя, от греха ще те избавя, от греха ще те избавя...
  7. Пристъпих в Ада - целия във троскот. И ни едно, и ни едно кокиче. По-лесно беше да се влюбя в Господ, но Господ има кой да го обича. А дяволските нощи бяха тъжни. Самият Дявол - толкова отчаян, че нямаше очи да ме излъже. И нямаше душа да се разкае. И затова започнахме на чисто. От вените на троскот по-зелени. И тъмният му поглед се избистри, за да се вижда като гледа мене. "Приличате си!" - писнаха от Рая. "И двамата сте тъмни адски сили!" И аз с душата - взех, че се отчаях. Той без душата - взе да ме закриля. Виновни сме, че дълго сме живели един без друг,не толкова без Господ... И малко късно, но са разцъфтели кокичета. Елате ни на гости!
  8. Здравей,Рожденнико чудех се какво да ти пожелая! Сабудих се днес и сякъш всичко ми се смееше , а ми се искаше днес да вали, да имаше буря........... като бурята в сърцето ми.Снощи самотата дойде при мен,дадох й всичките си сълзи,цялата си любов,страст и нежност,дадох й цялата болка натрупана в сърцето ми.Поканих Я в леглото си.......целунах я за лека нощ , прегърнах я......... и така заспах.Днес ти я изпращам, за да те научи какво е ЛЮБОВ,и да ти даде това което носи от мен! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН.............ЛЮБОВ
  9. Протягам аз ръка във тъмнината усещам сянка във нощта и леки тръпки ме побиват от блясъка на лека светлина. Усещам поглед ... плах и нежен. Докосва ме... една човешка длан. Обгърната от топла сянка, отпускам се потъвам във нощта. Не ме е страх, не плача вече обгръщам тъмнината със рака сега съм с теб и те обичам. Обичай ме и ти сега.
  10. Хубаво ми е със теб! С пламъчетата игриви като на мъничко дете са очите ти щастливи: Хубава ми е със теб! Сутрин да ме будиш нежно, а след трудния ни ден пак да сме в любов безбрежна. Хубаво ми е със теб! толкоз хубаво,че мога и безкрайното море да запаля в своя огън.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване