Премини към съдържанието

viki_kati

Потребител
  • Публикации

    251
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

117 Отлична репутация

12 Последователи

Всичко за viki_kati

  • Титла
    Почетен потребител
  • Рожден ден 10.03.1969

Информация

  • Пол
    Жена
  1. Нека помогнем на Читанка! Асоциация „Българска книга“ (АБК), с предводител Веселин Тодоров, подготвя нова атака срещу „Моята библиотека“Телефонът им - +359 2 958 15 25; 958 92 11 Имейл - [email protected] Нека всеки който не е съгласен с затварянето на любимия ни сайт им се обади или пише. За да видят, че няма да успеят тихомълком да ни лишат от Читанка!
  2. Така приятно се изненадах като влязох в ескейпа! Цели 5 нови сканчета. Оправиха ми настроението!
  3. Ришел МийдКРЪВНИ ВРЪЗКИ: Индигова магия (книга трета)Очаквайте на 04.07.2013 НОВАТА ПОРЕДИЦА НА РИШЕЛ МИЙДС ГЕРОИТЕ ОТ АКАДЕМИЯТАСлед един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч – бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва е да се довери на магията в кръвта си... Изпълнена с нови лица, както и с добре познатите ни, в „Кръвни връзки“ има любов, приятелство, омраза, предателство – всичко онова, което превърна поредицата АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ в пристрастяващо четиво и бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“.
  4. — Български рози, най-скъпите, най-високо ценените в света на парфюмите и винаги розовочервени. Червени рози означават любов. Ароматът й замая главата, изпълни я цялата, замъгли разсъдъка й, обгърна сърцето й — беше така настойчиво присъстващ, така постоянен, пропъждаше всеки страх и всяко колебание. Тя се засмя, смехът й излъчваше радост и доверие. — Обичам те Тайрон Кингсли Стюарт Адамсън Четвърти — каза тя. Той я привлече към себе си, приюти я в сигурността на прегръдката си, притисна я силно, загали гърба й и сякаш никога нямаше да престане да я докосва, сякаш никога нямаше да я пусне. — Обожавам те — прошепна в косата й. — Бях на път да полудея, докато търсех начин да те накарам да ми повярваш. Обичам те от мига, в който те целунах на тъмната улица в Ню Орлиънс, обичах те при всяка отчаяна крачка, която правех, докато те следвах през половин Европа като вярно псе. И ще продължа да те обичам и ще те преследвам, докато ти омръзне и се съгласиш да се омъжиш за мене, за да ми запушиш устата. — Ако това е предложение за женитба — каза тя доста неясно с устни до ризата на гърдите му, — правиш ми огромно впечатление. Той я отдалечи от себе си, за да я погледне. — Наистина ли? — Може да мине доста време — каза тя със засмени очи, — преди да ми стане досадно да бъда обичана или прогонена. — Дали да не опитаме? — каза той с глас, изпълнен с нежност и престорен гняв. И започна.
  5. Мисля, че е на Норма Дж. Смит - Много самотна и секси.
  6. От една много любима авторка и поредица. — Но защо трябва да бъда гола? — Обичам, когато си гола — и влезе в банята. Не, това не е баня, размишляваше Ив. Това беше твърде обикновена дума за този оазис на чувствени плътски наслади. Ваната приличаше на тъмносиньо езеро, което се пълнеше от блестящи сребристи тръби, съединени във формата на цвете. Големи розови храсти с бели цветове, колкото чинийки, ограждаха от двете страни мраморните стълби отвеждащи към душ-зоната, където по блестящите стени нежно струеше водопад. Високите цилиндри, поставени за подсушаване, бяха обкръжени от цветове и листа. Ив си представи, че когато някой използва един от тях, ще изглежда като статуя в градина. Стена от стъкло разкриваше гледката на безоблачно небе, което добиваше златист оттенък от защитния екран. Съпругът й я положи върху меките възглавнички на стола за спане и се приближи към една от извитите стойки, разположени в стените. Той плавно плъзна един панел и набра програма на открилия се пулт за управление. Вода започна да пълни ваната, светлината избледня и музика — нежно изпълнение на струнни инструменти — изпълни въздуха. — Ще се къпя ли? — попита тя. — Всяко нещо с времето си. Сега се отпусни. Затвори си очите. Но тя не го направи. Беше толкова възбуждащо да го наблюдава как се движи из стаята, за да изсипе нещо пенесто във ваната, а след това да налее някаква бледозлатиста течност в чаша. Рурк беше висок и притежаваше вродена грация. Като котка, помисли си тя. Голяма опасна котка, която само се преструваше на укротена, когато беше в подходящо настроение. Косата му беше черна и гъста, по-дълга от нейната собствена. Стигаше почти до раменете му и образуваше съвършена рамка около лицето, което я караше да си мисли едновременно за тъмни ангели, обречени поети и безжалостни воини. Когато я погледнеше със своите страстни, диво сини очи, любовта й към него я обхващаше толкова бързо и силно, че сърцето й спираше от болка. Той й принадлежеше, помисли си Ив, бившето лошо ирландско момче, което само бе изградило живота си, постигнало щастието и извоювало своето място честно, а може би и — нямаше смисъл да го отрича — с мошеничество. — Изпий това. Той обичаше да се грижи за нея, помисли си Ив и взе чашата, която й предложи.
  7. Загадки и обещания на Барбара Делински ?
  8. steliano Mоже ли и на мен на лични да пратитите за новите книги[email protected] Имате лс.
  9. Две седмици по-късно Джени вече бе пренесла повечето от нещата си в ранчото на Хънтър. Той отново бе започнал работа в полицейското управление за радост на Ортега, а Роули се бе върнал на училище. Убедеността на Хънтър, че Глория може да се справя сама с ресторанта се бе потвърдила и Джени бе изключително щастлива. Когато Хънтър се прибра, Бени го посрещна с мексиканска шапка на главата. — Какво има, момче? — попита Хънтър объркан. Бени го погледна печално: — Изглеждаш странно. Вътре в ранчото някой бе окачил светлини около камината, а върху дивана имаше опънато разноцветно одеяло. — Какво става? — попита той Джени, като видя, че се е издокарала с бяла блуза без ръкави и разноцветна пола. — Да не би да има някакъв празник? — Опитвам се да пресъздам Пуерто Валарта — отвърна тя. — Роули ще работи доста до късно тази вечер в ресторанта. Явно Глория има нужда от него. — А-ха. — Той ѝ намигна, когато тя му подаваше бутилка бира. — Без маргарити ли? — Не мога да си представя да пия «Маргарита» след това пътуване и след коктейлите на Магда. — Тя посочи дивана: — Заповядай, седни. Той се подчини и посегна към дистанционното. След миг започна стар филм. — Това е «Нощта на игуаната» — му каза тя. — И тук мислех, че ще сме на дивана — каза Хънтър, като наблюдаваше голото ѝ рамо. Пръстът му нежно мина между презрамката и кожата ѝ. Тя повдигна вежда. — Защо мислиш, че е тук цветното одеяло? Хънтър се усмихна широко. Устните ѝ изглеждаха толкова привлекателни и неустоими. Той се наведе към нея. — Оле!
  10. Тъй като спама беше велик да продължа с нещо по темата. Поради "уплах" дали ни читат под лупа бяхме запряли една отдавна готова книга. Обачиииииии, таковатъъъъъ..., нъл идат празници, та плюс минус ми се ще да се забъркаме пак с едни ергени. Да видим само кой точно празник ще уцели стрелата на амур с перца от "Дрийм Честит празник на всички! Дано екипа си хареса днешния да ни радва
  11. Джулия Куин - Великолепнo е книгата. Откъс 2 е на издателство Тиара Букс. По - хубав и смислен според мен е първи откъс.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...