Премини към съдържанието

Daki

Потребител
  • Публикации

    38
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

16 Добра репутация

Всичко за Daki

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 11.07.1992

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Твърде много
  1. Много от вас сигурно са чели приказката за Спящата красавица ( в циганския вариант ), наскоро се сетих за нея и затова реших да покажа още една приказка с друга история, като Червената шапчица. Мен лично ме разсмя много, надявам се и на вас да ви е забавно. Виж ся, Мюмюн, това приказку много странно, едно момичета, едно баби много направо не знайш за какво да кажеш, бе. Затова почвало така приказкуту. В един гора, много далече оттука гора, имал едно момиче, малка било момичето, ама много червено носело, затова всички квартални кръчми я викали червеното шапчица. Щото който го видел да пие в бара и само червен виждал. Той, тази червеното шапчица имал един баба, много дърто нещо било този баба, ама не можело да умре дъртото, затова един годин като се хванала с болест бабата и червеното шапчица бил набит от неговата майка и трябвало да занесе малко гъби на дъртото си баба. Начи ти казвам, бабата не можел даже прането да си простира. Пребил я много здраво майката на червеното шапчица. Много гадно бабе било това. Сплашвало, че ще спира дава пенсия за пари за туршията. Тръгнал за това червеното шапчица с гъбите и викнал такси. Минал много минута и таксито дошъл с Големия лош вълк за шофьор. Много уплашил се червеното шапчица, Мюмюн, не можел да диша даже, масаж трябвало да му правят. Качил се червеното шапчица в таксито и тръгнали по магистралуту много бързо. Кон с каруца не можел да ги задмине. Много убаво било там в таксито, ама на червеното шапчица му се допърдяла ама я бил срам, нали да се такова, да се облекчи, щото знаел, че ще гръмне като тропическа буря, нали била ял само зели с боб. Стиснал бузи той червеното шапчица и се изчервил като доматите на леля Хафизе. Ама вълкът таман мислило как да я готви – на огън, фурно, котлони там да пали, но като видел какъв цвят бил червеното шапчица и гушнал не букета, а скоростния лост. Значи, ти казвам, много се осрал вълка, чак с карантията в гащите се нацапал от страх, че червеното шапчица хванало херпес. Сърдечен инсулт го треснал и не станал. Нямало голям лош вълк и червеното шапчица пръднало на спокойствие в гъбите. Испърдяло ги, на каша станали направо. Ама нали дъртото баба нямяало зъби, бе? Таман да не ги дъфче. Тръгнало да върви червеното шапчица и стигнал до хралупата на бабуретката си. Много не искал да треска по вратату червеното шапчица, щот бабата не знаел как вратата да отвори, и нахълтал червеното шапчица и како видял? Дъртото откачалник седял в стола и пушел , пиел, дим се виел, направо пожар шяло да стане. Миришелоо, ужас, който подушел и, баааам, падал мъртъв да го кацат мухите. Смръта умряла тука от миризмото. Ядосал се той червеното шапчица, и затуй наврел пурата в носъ на бабата и я удавило в бидона, бе, Мюмюне, в бидона със скоч. Умряло бабата и червеното шапчица сложила шветската маса и седнал той да хапне малко гъби.
  2. Като за първи разказ изобщо не е зле. Стилът ми харесва, писането ти се отдава. Краят успя да ме хвърли в напрежение, доста брутално бих казал... Trichocephalus спомена относно "белите кахъри", това е отделна подробност, но без тях четенето би било по-леко. На моменти могат да отвлекат вниманието. Усещам заложената философия в разказа, това придава допълнителен оттенък на нравствено ниво. Алитерацията се улавя добре, много е хубаво когато можеш да накараш читателя да се "вдълби" в текста. Надявам се, че скоро ще последват още подобни разкази.
  3. Daki

    Предпразнично

    Хубаво е! Може да се каже, че е забавно, въпреки че отразява и описва точно действителността. Инфлация изказана по забавен начин. Браво!
  4. Daki

    Живот... или не?

    Благодаря! Постарах се да напиша нещо, което да изразява определена емоция и да влияе на чувствата на читателя. Това беше просто опит, надявам се да се е получило сполучливо.
  5. 75-годишната баба едва ли е наясно с видовете кабели, били те оптични или медни токопроводящи. Точно, затворете бабата за 3 години, за това че е спряла интернета за 5 часа и да прекара остатъка от живота си в затвора!!!! Това си е чисто безобразие. Горката жена трябва да изтърпи, може би, последните си 3 години в затвор, а останалите да продължат да се радват на интернета си все едно нищо не се е случило. Явно липсата на съпричастност се проявява навсякъде.
  6. Галя Димитрова е единствената висшистка в своето семейство. Казва, че най-силна подкрепа по пътя на своето обучение е получила от най-близките си хора. Въпреки че е дипломиран бакалавър и учи за магистър, Галя все още на може да си намери работа по специалността. За Галя интеграцията има прости правила. За съжаление нейната история е една от малкото, защото повечето роми цял живот остават в ромската махала. Това е типичен пример за стереотипа, който българите са възприели. Циганин асоциативно ни насочва към цветущите изрази като "крадец", "мръсен циганин", "нечистоплътен, прост изрод" и т.н. Но ето, че на фона на цялата мизерия, с която хората от ромски произход са известни, изпъква и една личност, чиято цел е нещо по-различно от пропадналото ежедневие на циганите. Това е чиста проява на расова дискриминация, която, разбира се, си има основание, но в конкретния случай расизмът е пресилен. Да не става въпрос за българи, които са на по-ниско нравствено ниво, отколкото Галя Димитрова, в случая. Източник: Моят сайт
  7. Не са могли да запалят огън на такава височина, заради разредения въздух???
  8. Преди около година изпитах имах най-уникалния и странен сън. Имах чувството, че съм като в полубудно състояние, когато нещо като сянка премина през стаята, от уплаха чак ме стегна в гърдите и се събудих от писъка си. Осъзнах, че съм се изправил в леглото, не знаех къде се намирам в първите секунди. Мислех, че стрясканията с пищене, след кошмар, по филмите са типични само за киното, но ето че го изпитах. Доста странно ми се струва.....
  9. Физически може би, но възприетият манталитет трудно се изкоренява. :|
  10. Daki

    Игра: Миш-маш

    Покана иамсикт - М
  11. Днес се събудих под един от многото мостове в града. Намирал съм подслон под всеки един от тях. Те са ми като дом. Те ме пазят от дъжд, те ме пазят да не ме затрупа снегът. А когато е горещо те ми правят сянка, за да ми е хладно. Днес не вали, но на небето има много облаци. Черни, мрачни, тъжни, гневни, сърдити. Но аз не се плаша от тях. Плаша се от това, че трябва да оцелея още един ден. Да доживея до утре. Да видя още един изгрев. Студено ми е. Скъсаната ми блузка не ме топли, така както ме топли слънцето. Над мен животът кипи с пълна сила. Хората, колите, птичките. Чувам ги ясно, усещам ги. Те са щастливи, има къде да спят нощем, имат какво да ядат. Имат много от онези книжки наречени пари. Какво е това пари? Какво е животът? Мен ме боли, че нямам пари, дом, храна, нямам живот. Днес ще се опитам да изпрося един къшей хляб. Коремът ми е празен, също като сърцето ми. Нямам надежда. Излизам изпод моста. Първото нещо, което виждам са хората, които бързат, колите, които отминават бързо. Аз ги виждам, но те не ме виждат. Аз не съществувам. Аз съм като облака на небето. Един повей на вятъра. Сега съм тук, но после ме няма. Изчезвам безследно. Никой не ме помни. Един лъч на слънцето пробива облачната завеса. Никой не обръща внимание. Но моето сърце подскача. Лъчът докосва сърцето ми. Той ме вижда, гали ме, вдъхва ми сили. Сядам на земята. Хората все още вървят покрай мен. Мога да спъна някой от тях, но пак няма да ме видят. Аз съм нищо. Боли ме. Много ме боли. Нямам сила да заплача. Това не е болка, която носи плач. Тази болка е раздираща, разкъсваща. Болката на една умряла душа. Иска ми се да крещя с цяло гърло, да извикам „помогнете ми”, но защо да го правя. Нямам тази сила. Няма кой да чуе плача на едно загиващо дете. Хората са богати. Те не осъзнават какво имат. Разбират го, когато го загубят. Аз загубих всичко. Дори не го помня. Имах ли семейство, дом, приятели? Не знам! Седя цял ден на студената земя. Слънцето не се показва повече. Облаците се сгъстяват. Мисля си колко сплотени са те. Прегръщат се топло, опират се един о друг. Аз нямам на кого да се опра. А те са така далеч. Не мога да ги стигна, да ги докосна и да намеря утеха в тях. Завалява дъжд. Улицата опустява. Всички се затичват и скриват уплашено. А дъждът се лее и се лее. Лее се и мъката от сърцето ми. То плаче. Сълзите му са като дъжда. Защо е толкова трудно? Защо живея така? Защо не мога да имам по-светло бъдеще? Защо, защо? Не знам! Няма и да узная. Аз не живея, аз просто съществувам. Сещам се за една думичка. Мисля, че беше щастие. Откъде ли я знам? Познавам я, но не знам какво значи. Няма и да узная. Остра болка ме пронизва. Това е раненото ми сърце. То все още плаче. Светът наоколо е толкова студен. Студена е и земята, ставам студен и аз. Надигам се бавно и пропълзявам отново под моста. Реката пред мен тече бавно, плавно, спокойно. Тук, под моста, тя е гладка, огледална, печална. Навън тя бушува от дъжда, който се излива отгоре и. Реката е наистина прекрасна. Иска ми се да можех да съм при нея, да се потопя и да заживея в друг свят. Тя ще ме приюти. Ще ми даде всичко загубено. Навлизам бавно в реката. Студена е, но всъщност ме сгрява. Обгръща ме изцяло. Навън не намерих утеха, нямаше кой да ме прегърне, да ми покаже как се живее. Реката ми показа всичко. Накара ме да забравя моята болка, светът, който ме презираше и отхвърляше. Виждам светлина. Сещам се за слънцето. Усмихвам се. Слънцето е в мен. Няма мрак. Само една вечна тишина. Отивам към един друг свят. Там ще намеря живота, който търсех. Аз знам. Щастлив съм.
  12. Daki

    Мръсни Номера :)

    Това последното едва ли някой ще се навие да тръгне да го прави Между другото, номерът с бележката от предпоследния коментар от Greenhorn е наистина оригинален Други номера, които можеш да приложиш са: Това е за да избъзикаш някои учител/учителка. Заставаш пред учителската стая, все едно чакаш някой от преподавателите. Когато вратата (ако тя се отваря навън) се отвори, можеш да си блъснеш ръката в нея или част от тялото и да симулираш контузия. Виновният преподавател ще се притесни и ще му стане гузно Сега, докато е все още хладно времето, можеш да сложиш балон/кесийка пълна с вода в джоба на някое яке. Когато притежателят на якето си го облече, ще бръкне в джоба си и ще напипа нещо противно и меко. А ако е и плашлив, може да се стресне Можеш също така да сложиш и листче с някакви цифри или кодове и да има да се чудят какво е това.
  13. Надявам се, това, което ще публикувам, да ви хареса. Това е въведения към една моя книга, която е в процес на разработка. Бих желал да чуя вашето мнение, критика, въпроси и всичко, което ви дойде наум. Беше пълнолуние и луната осветяваше цялото небе с нейния си сребристо златен блясък. Въпреки яркото й сияние, гората си оставаше също така тъмна, както обикновено. Непрогледен мрак бе и за възрастният човек, загубил се в нощта. „Какво да правя, какво да правя?” – помисли си той. – „Как да се върна сега?” Старецът се огледа, в опит да види нещо познато, но очите му бяха безсилни да пробият тъмнината. Тишината, която цареше наоколо, го сковаваше с ужас. Тръпки полазиха по гърба му, имаше чувството, че нещо го наблюдава. Глухо думкане го накара да подскочи уплашено и да наостри уши. Тишината отново беше завладяла гората. Лек повей раздвижи листата на гигантските дървета, които се извисяваха високо към небето, закривайки го с гъстите си корони. „Дано да ми се е причуло. Моля те, дано да не идва то.” - замоли се старецът. Сърцето му започна да бие по-силно, дишането му се учести. Изведнъж една голяма птица се стрелна от гората в небето с силен крясък. Писъкът и разцепи тишината и мъжът нададе вик. В същият момент във въздуха проехтя отново глухо бумтене. Старецът заотстъпва назад. Обезумелият му поглед беше вперен между дърветата. Внезапно, оттам изникна огромна сянка. Без да му мисли много, той се обърна и побягна. Ужасен, покъртителен рев прозвуча зад него. Гърдите му завибрираха. Възрастният мъж се затича толкова бързо, колкото му позволяваха старите му крака. Дърветата започнаха да оредяват. Той се озова на малка полянка насред гората. Изведнъж земята се разтресе от нещо невъобразимо голямо. Чуваше се ръмжане, сковаващо сърцето на горкия старец. Като разбра, че нищо повече не можеше да направи, той се предаде и с печално лице погледна назад. Единствено успя да види огромна паст, изпълнена с дълги, остри зъби. Усети как те се забиват в тялото му, прекъсвайки мигновено окаяния му живот.
  14. Френското кино си остава класика
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване