Премини към съдържанието

maiors

Потребител
  • Публикации

    132
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

323 Супер репутация

6 Последователи

Всичко за maiors

  • Титла
    Редовен потребител
  1. НАШАТА ПРОЛЕТ Разбунтува се южняка и земята се пробуди. Сиви, смачкани листаци заиграха танци луди. Минзухарът - ярък Пламен вечни снегове заяде. Слънцето, от мрачен замък, смело се подаде. Птичките извиха песни. Облак закачливо смига. Бялата мома - гротеска плашеща пристига.
  2. maiors

    Да откраднеш откраднатото

    "Уморена, изтощена, гладна хиена в парламента влизам аз в този час!" В една лютоарктическа декемврийска вечер къщата на Mушко беше пуста. Светеха само лампите на долния етаж. Вратата не беше заключена, както и мръсната входна портичка с мръсен над нея звънец. Мушко и Мушковица бяха в троянска вила на ядене, пиене и още нещо. С тях беше и Сладкият, често подкрепящ Мушко, когато след огромните дози уиски менте, изпитваше желание да падне напред по очи. Държеше го яко под мишница и не му позволяваше тропясване на колене. Ловецът обиколи къщата, огледа я с два, три тегела по тихата улица. Реши да удари... Нямаше никого, а тъщата и майката живееха в други къщи. Той влезе през осветената входна врата. Качи се на втория етаж и освети с мобилния си телефон касата в една от стаите. Отвори едно чекмедже и извади ключа за касата и ключа на джипа, който пусна в джоба на панталона си. Преметна в ръката си ключа на касата и я отвори. В една найлонова чанта сложи парите, които бяха около 900 000 лева, в друга чантичка - златни дрънкулки, а пистолета пусна в дълбокия си джоб на якето. През съзнанието му прелитаха сцените от собствения живот и между тях се мярваше Мушко. Ловецът много пъти беше търсил работа из околията на Мушко. Отказваха му. Все нямаше подходяща работа за него. Виждаше порнофестовете на селския площад, с екстранини, малини, анини. Чуваше на теслата за дръжката; за кастофоните - мастофоните; за падащите камъни от балканското безкрайно небе. Зърваше другарчетата на Мушко, които идваха, за да делят субсидии и проекти. Селски мадони с огромни бюстове без силикон обслужваха морално и орално господата. Инцест, европари, гладни хиени... Народните пари от празния чувал за брашно, които влизаха в устите на Мушко, Мушковица, Сомовица, Близан, Шушко и джипситата. Една малка селска идилия в една малка селска местност, наречена народна община. Ловецът хвана здраво двете найлонови торбички и излезе от къщата. Качи се в джипа на Мушко, който стоеше пред портичката и полетя по улицата. По нея нямаше и кьораво куче. Изгуби се в тъмнината. Мушкови се прибраха на другия ден. Не виждаха джипа а и не бяха в кондиция от големия новогодишен купон. Качиха се на втория етаж и видяха леко притворената врата на касичката... Лицата им станаха патладжаненоморави, малките им очички премигваха смутено. Какво значеше всичко това? Не намираха обяснение, причина, повод. И полицията после щеше години наред да търси под вола теле.
  3. maiors

    В Хамбург

    Името на Хамбург буди усещане за космополитизъм. В действителност е един човешки град, в който се срещат и доста българи. Там живее една българка с немска фамилия, която предлага и залага работа на българки. Събрала е една група, с която се срещнах на новогодишно тържество в центъра на Хамбург, в един стъклен комплекс. Стоиш на някой си висок етаж и оглеждаш света отгоре като волна чайка. След тържеството, на което се яде като за последно сбогом, се формира трупата на пушачките. Лидер беше Драганка. Жена от Северна България, грижеща се за някакъв старец с деменция, алцхаймер, синдром на Пик, паркинсон и други, неизвестни за нея болести... Драганка е добре, взема 500 евро и е щастлива. Вече не пести пари, хапва, защото от глад в първите месеци е паднал голям кичур от косата и. Ще прибере скоро в Хамбург сина и съпруга си. Тя ни заведе в една паланка за глю вайн. Греяно вино, зловонно като смъртта. Ваня е оптимистка от Източна България, с три деца. Иска да събере парите за една година и да затули вкъщи зейналите финансови ями. А 500 евро на месец за нея са супер. Обгрижва дементна баба, чийто съпруг цъфти от физическо, ако ли не и от психическо здраве! Има в трупата и баба на 63. Стойка. Дребна жена, с посивяла кожа и птичи поглед. Стойка идва от Инсбрук, избягала от фирма ПРЕЦАКВАТО ДАЛАВЕРАТО - РЕКРУЙМЪНТ СЕНЧЪРИ ЕООД. Тук се грижила първоначално за старец, който я смятал за рускиня. При опитите да хапва, женицата бивала стресвана с репликата: "Не яж, ти си рускиня, а рускините не трябва да ядат!" После се премества на друг старец - добър и нежен. Този мил човечец често посягал на деколтето и и доста пъти уринирал върху нея. Но... пари лесно се не изкарват. Стойка е вече почти негова съпруга, дори дъщеря му и казва тихо "Мамо". Нашенката е от Перник, има едър син ерген, който работи в една пернишка тенекеджийница за 180 лева. Иначе Стойка много силно вярва в Бог. Ходи често на църква в Германия, изповядва душевни и телесни чувства. A и хората около себе си насочва към истинската вяра в... Бог. Gott sein Dank... Мишо и Блага са семейство от Сунгурларе. Живеят с 500 евро в радост и мъка, в болест и здраве, докрая на света. Мишо има "ГЕВЕРБЕ", но я го извикали, я не, да разтоварва китайски играчки на пристанището, тъй харесвани от немските дечица и техните родители! Мацката Коти е прехвърлила лимита красавица от Габрово. Облечена в клин, ботушки, късо кожухче. Косата и е къса и натопорчена. Не знае немски и се ядосва от неразбирането с немското семейство. Мечтата и е да спаси от глад семейството си в Габрово. На тържеството беше изпила повечко уиски и станала сприхава. Всички и се струвахме неприятни и глупави. Беше се свила от студ и нерви в топлото си кожухче. Минка е жената, която не говореше с нас. Тя се прибираше в България. Не каза дали е доволна или не от работата тук. Мълчаливо и леко надменно слушаше нашите разкази, а по лицето си имаше белези... Привечер се прибрахме в къщите на Баба Яга, Свети Торбалан, Вси светии, Буша Баубау. Не следва продължение...
  4. maiors

    Костадинка

    Костадинка се казва жената, която дойде на моето работно място в Германия. Аз приключих договора, а тя беше изгонена от предното семейство, при което гледаше баба. Казах и, че ще я посрещнем с новото за нея семейство. Отидохме на летището в Щутгарт и затърсихме Костадинка. Не се виждаше подобна осанка. Звъннах и и казах да застане на главния вход. - Добромира, аз не те чувам.. Ушите ми са заглъхнали от самолета... Къде си? - нареждаше тя, а аз се ядосвах, че обикаляме и не можем да се срещнем. - Костадинке, казах ти да застанеш пред главния вход, не мърдай оттам, къде си сега? - До един павилион за кафета и вафли съм. До една голяма врата, а павилиона е вдясно... Продължихме обикалянето с Ени. В един миг съзрях набитата фигура на Костадинка. Беше с нова прическа в цвят "блонд". Сияеше цялата, с голяма усмивка и присвити очи. Не и пукаше от нищо. Само багажът и тежеше. Беше накупила дини и чушки. Да им покажела на германците какво се казва наше производство. Разцелувахме се, крепко се прегърнахме и седнахме на кафе. Коца не чуваше, не виждаше, не разбираше какво и говори Ени. - Много съм се шашнала от полета! - заразказва тя. - Легнах за 2 часа само, защото готвих на моя до 11 . Той е вечно гладен, жаден и недоволен. Сега се отървах от него. Не искам да го виждам! Пихме кафе, а аз и обясних какво ще прави при моята бабка. Ени също се намесваше в разговора, но повече се радваше на нашите радушни отношения. Ени и Костадинка ме оставиха на гарата, където щях да чакам българския автобус. Цял ден посрещах и изпращах сърби, хървати, румънци, баш славяни, анадолци. Говорих с много, попивайки личните им драми, някои сексистки, други трагични, трети прозаични. Любимият ми автобус дойде. Чакаше го нашенка от Търновско, напарфюмирана с уиски и щастлива от постижението си - имаше вече ерлаубнис за работа. Осведоми ме за закъснението на автобуса и ми затърси хубаво предно място. Казах и, че няма значение къде ще седна; да се прибира. Тръгна си за квартирата с няколко българки. До мен, на пейката, мъж посрещаше момиче, което ще гледа майка му. Не разбрах откъде е, изглеждаше освободено. Може би рускиня. Прибрах се в България. Минаха дни и Коца ми се обади. - Доби, голям ужас... Не се търпи. Бабата е животно, нямам секунда спокойствие. Пък и претърпях два стреса, пих транквиланти... Както се разхождах и една кола ме блъсна. Минах на червено, затова, не знам, чудо, не съм я чула... А колите там спират, за да мине пешеходеца! - Вторият стрес е с бабата... Излязох да се разходя. Сложих рампата на леглото. Като се върнах, комшиите се събрали, бабата настръхнала... Искала да слезе от леглото през рампата, заклещила се, викала и съседите дотърчали. Доби, ще умра тук. Казаха ми да се връщам в България, но какво ще правя там, ще умра от глад. А и моят мъж е отвратителен. Къде ще правя стаж, един ден пенсия трябва да взема... - продължи тя. Слушах я. Нямах голяма възможност да си кажа мнението. Но нещата се успокоиха и Костадинка остана да работи при бабата, която не обича да стои сама. Сигурно всички са привикнали към странностите на другата страна. Костадинка доволна, че работи там, семейството доволно от присъствието и, та макар и почти излишно и понякога опасно. Може би семейството обгрижва бабка, а Костадинка взима заплата, защото се срещат германци, помагащи на объркани души като Костадинкината.
  5. "Сега това същество отново било назначено за царче. Само че без реална власт! Кукльо на вериги. А какво видях в новата му снимка? Мазна кожа с "гъст" кафяво-червеникав цвят. Очите... ах, те са особените... Потънали в отвъдното. Една бездна на безвремие, досада, празнота. Страх. Отчаян порив за живот... Изхабени желания... Мили читатели, историята е гадна, но реална. Аз не го... съдя! Дано Бог се смили над душата му!"
  6. maiors

    От: Домът

    В един Дом за деца без и с родители, които не могат да се грижат за тях, се пенсионира шефката. На власт беше правителство, уж нечервено, та някои се сетиха за мен, че съществувам. Поканиха ме на работа. Приех, нали и аз съм човек. Бившата шефка след пенсионирането си замина при сина си в Канада. Постъпих в длъжност без речи, театър и поведение в стил "Вижте ме коя съм"! Не обичам подобни идиотии. Влязох в стаята си, заоглеждах атрибутите и седнах на стола пред бюрото. Видях решение за финансова ревизия. Течеше в момента. Двама нахъсани ревизора разплитаха мрежата на голямата кражба в малкия селски дом за деца. Ревизията приключи след десетина дни и отчете липса за хиляди левове. Колективът беше ял, пил и се веселил. Липси имаше на храна, на горива, на дрехи и обувки, на средства по всички възможни пера. За децата нямало кебапчета, руски салати, банани и торти, защото колективът всичко изпапквал. Някои от децата бяха боси, други със скъсани дрехи. Парното се изключвало, защото се зареждало малко, а се изписвало повече. Горивото за парното беше от скъпите екстри! Нямаха простор за дрехите, двете перални машини и бойлерите бяха изключени. Доставчиците пробутвали старите си и негодни стоки, лошия си хляб, в количества, носещи им печалба. Не се отчитали даренията, а се прибирали вкъщи. Възпитателите бяха зверски настроени един срещу друг. Системата трябваше да се смени - както в материална, така и в морална позиция. Намерих доставчици, които зареждаха дома срочно и пригодно за целите му. Хлябът беше вече по-добър. Реших всеки обяд да има месно ястие. Домакинът даде идея да се меси на децата тестено изделие за следобедна закуска. Топло, прясно и вкусно. Накупихме дрехи, обувки, материали за учебните часове, дезинфекционни препарати. Нямаше елементарни блокчета и моливи за рисуване. Потръгна работата, децата доволни, аз също. Намерихме нови спонсори, които безвъзмездно даряваха продукти и дрехи. Един от тях беше мъж, груб външно, но с добро сърце. Даряваше месо, колбаси, кебапчета, кюфтета, цели свински глави. Правеше го, защото беше израснал в детски дом. От чужбина, градовете и църквата получавахме дрехи, обувки, лакомства и играчки. Децата бяха в различна възраст и вече на топло, не спирахме парното! Една сутрин видях малкия Цвятко без обувките, които му лепнаха предния ден. Попитах го къде са. - Госпожа Лудникова ги взе и изгори! - отвърна детето. Госпожа Лудникова беше изгорила и доста чаршафи от дома... Попитах я защо прави така. Тя се разплака и фъфлейки изчезна в стаята за възпитатели. Обеща да не продължава в същия дух! Дойде в дома дете на глухонеми родители. Беше забавно и страхотно изпълняваше акробатични номера. Възпитателят-приятел на бившата шефка го хареса, искаше да го осинови, но не го направи. Този човечец беше бездетен, сега е покойник. Инспекторатът пристигна, за да имитира проверка. Извади от документацията една наредба за учителска правоспособност. А проверка на учебно-възпитателната дейност не беше правена от "хилядолетия". Господата от Инспектората се сетиха, че в дома работят трима човека, които не влизат в рамките на наредбата. Озъбиха ми се: - Освободи ги, Добромирова! Аз хукнах насам и натам да търся правата им. Безуспешно. А след моето освобождаване ги върнаха на същите длъжности! Приятелят на бившата шефка беше един от тях. В деня на освобождаването му, господинът дойде при мен с две Молби за назначаване на работа. Едната за него, а другата за бившата шефка. Как съм го изгледала, не знам, но Мазников скъса молбите и каза: - Не, не Добромирова, забрави ги! Бившата шефка ми се обаждаше от Канада, притеснена от ревизията и за да ми обясни, колко неблагодарни са от колектива за всичко направено от нея. Как всички ще си измият собствените кражби с нея. Приятелят и донесе една чанта с пари и плати липсващата сума по Одита. Децата вече бяха добре. Дори една група от тях сподели, че Хричо имал лоши мисли. - Госпожо, Хричо каза, че иска да убива! Беше прочел статия във вестник за садистичните нагони на някакво момче. Вестникa им го дал един от дългогодишните възпитатели. Говорихме за това, като всеки изказа интимните си мисли и усещания за душевните човешки терзания. Но в един прохладен ден, при мен дойде групата на Шаро и ме освободи от длъжността. Мургавелката командва дома доста години - дистанционно. Я отишла, я не. Дойде ред да я отсвирят, за да си сложат - кого?... Царицатааа. А тя пък е ветеринарка - осеменителка! Не знам какво би могла да прави там мургавелка номер 2. Децата могат да кажат. Източник: Домът
  7. maiors

    Домът

    В един Дом за деца без и с родители, които не могат да се грижат за тях, се пенсионира шефката. На власт беше правителство, уж нечервено, та някои се сетиха за мен, че съществувам. Поканиха ме на работа. Приех, нали и аз съм човек. Бившата шефка след пенсионирането си замина при сина си в Канада. Постъпих в длъжност без речи, театър и поведение в стил "Вижте ме коя съм"! Не обичам подобни идиотии. Влязох в стаята си, заоглеждах атрибутите и седнах на стола пред бюрото. Видях решение за финансова ревизия. Течеше в момента. Двама нахъсани ревизора разплитаха мрежата на голямата кражба в малкия селски дом за деца. Ревизията приключи след десетина дни и отчете липса за хиляди левове. Колективът беше ял, пил и се веселил. Липси имаше на храна, на горива, на дрехи и обувки, на средства по всички възможни пера. За децата нямало кебапчета, руски салати, банани и торти, защото колективът всичко изпапквал. Някои от децата бяха боси, други със скъсани дрехи. Парното се изключвало, защото се зареждало малко, а се изписвало повече. Горивото за парното беше от скъпите екстри! Нямаха простор за дрехите, двете перални машини и бойлерите бяха изключени. Доставчиците пробутвали старите си и негодни стоки, лошия си хляб, в количества, носещи им печалба. Не се отчитали даренията, а се прибирали вкъщи. Възпитателите бяха зверски настроени един срещу друг. Системата трябваше да се смени - както в материална, така и в морална позиция. Намерих доставчици, които зареждаха дома срочно и пригодно за целите му. Хлябът беше вече по-добър. Реших всеки обяд да има месно ястие. Домакинът даде идея да се меси на децата тестено изделие за следобедна закуска. Топло, прясно и вкусно. Накупихме дрехи, обувки, материали за учебните часове, дезинфекционни препарати. Нямаше елементарни блокчета и моливи за рисуване. Потръгна работата, децата доволни, аз също. Намерихме нови спонсори, които безвъзмездно даряваха продукти и дрехи. Един от тях беше мъж, груб външно, но с добро сърце. Даряваше месо, колбаси, кебапчета, кюфтета, цели свински глави. Правеше го, защото беше израснал в детски дом. От чужбина, градовете и църквата получавахме дрехи, обувки, лакомства и играчки. Децата бяха в различна възраст и вече на топло, не спирахме парното! Една сутрин видях малкия Цвятко без обувките, които му лепнаха предния ден. Попитах го къде са. - Госпожа Лудникова ги взе и изгори! - отвърна детето. Госпожа Лудникова беше изгорила и доста чаршафи от дома... Попитах я защо прави така. Тя се разплака и фъфлейки изчезна в стаята за възпитатели. Обеща да не продължава в същия дух! Дойде в дома дете на глухонеми родители. Беше забавно и страхотно изпълняваше акробатични номера. Възпитателят-приятел на бившата шефка го хареса, искаше да го осинови, но не го направи. Инспекторатът пристигна, за да имитира проверка. Извади от документацията една наредба за учителска правоспособност. А проверка на учебно-възпитателната дейност не беше правена от "хилядолетия". Господата от Инспектората се сетиха, че в дома работят трима човека, които не влизат в рамките на наредбата. Озъбиха ми се: - Освободи ги, Добромирова! Аз хукнах насам и натам да търся правата им. Безуспешно. А след моето освобождаване ги върнаха на същите длъжности! Приятелят на бившата шефка беше един от тях. В деня на освобождаването му, господинът дойде при мен с две Молби за назначаване на работа. Едната за него, а другата за бившата шефка. Как съм го изгледала, не знам, но Мазников скъса молбите и каза: - Не, не Добромирова, забрави ги! Бившата шефка ми се обаждаше от Канада, притеснена от ревизията и за да ми обясни, колко неблагодарни са от колектива за всичко направено от нея. Как всички ще си измият собствените кражби с нея. Приятелят и донесе една чанта с пари и плати липсващата сума по Одита. Децата вече бяха добре. Дори една група от тях сподели, че Хричо имал лоши мисли. - Госпожо, Хричо каза, че иска да убива! Беше прочел статия във вестник за садистичните нагони на някакво момче. Вестникa им го дал един от дългогодишните възпитатели. Говорихме за това, като всеки изказа интимните си мисли и усещания за душевните човешки терзания. Но в един прохладен ден, при мен дойде групата на Шаро и ме освободи от длъжността. Една от групата на Шаро. Oще една от групата.
  8. maiors

    Един приятен ден

    Беше време преди 2003 година и аз бях уседнал човек в България. Един ден, в който отидох на работа. Бях весела и щастлива, имах рожден ден. Великият 28.09. Облечена неофициално, с къса коса, високи токчета и леко зачервено лице. Вълнувах се, може би защото бях млада. Работех в нелош колектив, състуденти-млади колеги, възрастни лица, към които изпитвахме нефалшиво уважение. Работният ден започна както обикновено - кафе, цигара, леко сънно състояние - часът беше ранен. Обичайното ежедневие. Към средата на сутринта реших да почерпя с френско уиски с черен етикет - 5,6 бутилки; безалкохолно в големи бутилки - 3,4; бонбони и дежурното кафе. В стаята влезе една колежка от старите редови кадри, вече покойница. Беше добър професионалист, скромна и поетична. Почти всички я погледнаха, замълчаха и на момента забравиха. Няколко приятелки на шефката се изопнаха, застинаха и заеха неестествени пози. Но черпенето продължи. В един момент на вратата засия осанката на шефката. Не беше благоразположена, знаеше, че аз имам рожден ден. - Заповядай Пиперкова, почерпи се! - казах. - Сега всички отивайте да работите! - изсъска тя. - Няма да пиете и падате тука! На работа сте! Всички тръгнаха, вежливо свели глави. Тя седна и строго запали цигара. Не си наля уиски и кафе; не опита от бонбоните. В следващия свободен момент, след близо час, всички отново се събрахме. Бъбрехме и се смеехме. Един от старите колеги, обичащ уискито, женеше и развеждаше другите. Купуваше и продаваше ниви, канеше нeoмъжените колежки за снахи. Беше очарован от цялата компания. Шефката отново се появи и какво да видя - беше с дълга усмивка на лицето и омекнал поглед. - Ами айде Димана - честит рожден ден! - изпя тя. - Наздраве! Я да си налея от уискито, аз не обичам френско, ама ще си налея за твое здраве. Другата колежка - Помакова също не обичаше френско, а англо-саксонско. И всички продължихме да празнуваме. Раздувахме политиката, времето, професията и вечните човешки недъзи. Прибрахме се вкъщи доволни.
  9. maiors

    Maiors-моите стихове

    Назначение Село в полите на Балкана, през 80-те. ТКЗС, в което има свободна длъжност за кантарджия. Общо събрание на управляващите другари. Подхванатият разговор. Сечко: - Аз предлагам, другари, на туй дет са вика... да сложим на Росица, на Иванча на туй, на кантара на онуй! Тунко: - Да, другари, съгласни сме! На онуй дет са вика, вярно, да я сложим! Първан-Ботьо: - Приемаме, тя да бъде на кантара, на туй дет са вика! Росица е назначена за кантарджийка.
  10. maiors

    Maiors-моите стихове

    Ich spuren dich in meinem Traumen, ich schliessen dich darin ein. Und ich werde immer bei dir sein. Ich nalten dich wie den Regenbogen - ganz fest am Horizont, weil mit dir der Morgen wieder kommt. превод Диря те в мечтите си и те заключвам вътре в тях. И ще съм завинаги с теб. Аз те пазя както дъгата - здраво хванала хоризонта, защото с теб винаги идва утрото.
  11. maiors

    Maiors-моите стихове

    Was immer du machst, was immer du bist, ich werde hier bleiben und ich warten dich. Wie wehe das auch tut und fehlt mir auch Mut, ich werde hier bleiben und ich warten dich. превод Каквото и да правиш, където и да си, аз ще остана тук и ще те чакам. Колкото и да боли от това и да ми липсва смелост, аз ще остана тук и ще те чакам.
  12. maiors

    Maiors-моите стихове

    Deutschland, Deutschland uber alles, uber alles in die Welt. Wenn es brauchen Schutz bruderlich zusammenheit, von Maas bis Memel, von Etsch bis Belt.   Deutschland, Deutschland uber alles, uber alles an die Welt. Deutsche Frauen, deutsche Treue, deutscher Wein und deutsche Lied, sollen in die Welt behalten Ihren alten, schonen Land, uns zu edlers Taten begeistern unser ganzer Leben.   Deutsche Frauen,deutsche Treue, deutscher Wein und deutsche Lied. Einichkeit, Recht und Freiheit fur das deutscher Vaterland. Danach wir muss streben bruderlich mit Herz und Hand.   Einichkeit, Recht und Freiheit sind des Gluck Unterpfand. Muss bluhen in Glanze dieses Gluck, muss bluhen das deutsches Vaterland.   Превод   Германия, Германия над всички, над всичко в света. Ако е нужна закрила, трябва братски да се обединим, от Маас до Мемел, от Еч до Белт. Германия над всичко. Германски жени, германска вярност, германско вино и германска песен. Те ще запазят в света красивата си, стара страна и ще ни вдъхновяват за благородни дела през целия живот. Германски жени, германска вярност, германско вино и германска песен. Единство, справедливост и свобода за германското отечество! За това трябва да се стремим братски със сърце и ръка. Единство, справедливост, свобода са залога на щастието. Нека да цъфти в блясъка на щастието, нека цъфти германското отечество!
  13. maiors

    Maiors-моите стихове

    O, du lieber Augustin, Augustin, Augustin, o, du lieber Augustin, alles ist hin. Geld ist weg, Med'l ist weg, Rock ist weg, Stock ist weg. O, du lieber Augustin, alles ist weg. Weg, weg, weg, weg, weg , weg. Alles ist weg, alles ist weg. O, du lieber Augustin, Augustin, Augustin, o, du lieber Augustin, alles ist drin. Alles ist weg, alles ist schreck. O, du lieber Augustin, Augustin, Augustin, o, du lieber Augustin, alles ist weg! Немска народна песен Превод О, мили Аугустин, всичко свърши. Парите заминаха, момичето замина, роклята изчезна, бастунът изчезна. О, мили Аугустин, всичко замина. Всичко е захвърлено. О, мили Аугустин, всичко свърши, всичко е ужасно.
  14. maiors

    Maiors-моите разкази

    Ще покажа снимката на "разваленото месо", но когато му дойде времето!
  15. maiors

    Разваленото месо

    Разваленото месо " На Краличът стигаше да се повърне и мракът завчас щеше да тури непробиваема преграда между него и стражата. Но той фукна право към нея, мина като вихър между самите сеймени и отбягна напред. Стражата го спогна и улицата заехтя от стъпки и викове. Между другите крясъци чуваше се и дръгливият глас на пандурина българин: " Стой бре, момче! Ще хвърляме!" Но Краличът бягаше, без да се обърне назад. Няколко пушки изпращяха подире му, но го не закачиха, тъмнината го спаси... Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам доктора си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена - по политическа причина вече: Тосун бей беше по- хитър от Тъмрашлията. Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените." Имало едно време едно момче. Слабо и вяло било. Живеело в малка селска къщица, с мама, татко, братче и една любов. Каква била тази любов? Велика! Любов към една мила партия, партия майка. Изкарало отделенията с мъка и един вечен зелен секрет в нослето. Не му вървяла много книгата, спряпало се по математика, по литература, на занималня ходело. На 13,14 годинки в Артек отишло, с връзка на врата и с фразата, която повтаряло в бащиния двор: " В Артек отивам, в Артек!" Таткото му дал направление да учи един занаят, наречен висше образование , там някъде в южните наши дебри. Отишло детето с малка чантичка, свенливо и замечтано, с интимната мисъл да стане после виден жител и занаятчия в родното село. А в школото за висше образование се доказало с голямата си любов! "Партийо мила, за тебе бих умрял!" Това било веруюто му. В комитети, вечеринки и докладни се вихрило детето. Отворило се, рапортувало и разказвало за познати и приятели."Бъди готов! Винаги готов!" Това била тяхната клетва до гроб. Макар и срамежливо, завъртяло и момиче. Малки били и двамата, ама създали набързо рожба. Мама, татко, близки и познати били изумени, как така нашето момче баща стана, да ни е живо и здраво! Това наше момче имало и мъка, то без мъка не става! Имало неясно чувство към едно момиче от друг клас, почти познато, почти непознато! Една дълбока нишка на полуомраза, полузавист, полунедоволство.Това момиче било свободно, лекокрило, весело. Не обичало опекунството, терора, зависимостта. Учело си, обичало да е чисто, да има свои приятели. Но нишката се точела в годините и може би втвърдявала, набъбвала, заяквала. Момичето било виновно за това, че момчето нямало пари, с които да купува на сладките си дечица, две момченца, антибиотици. Годините се ронели в душевните наслади и дошло време, когато нашето момче било провъзгласено за цар. Царицата имала слабост дори към старци. Какво настъпило тогава за момичето? Разплата. Това момиче било привиквано, назидавано, обиждано. Гонено от работа, лишавано от мнение, спирано дори да диша. Момичето успяло да се хване на една проста работа, за 6 месеца - тичане и умора. Пропускът бил наваксан. Характеристика за несправяне с работата и прекратяване на договора. Много хора се вайкали защо и на тази обикновена работа не можело да остане. Един ден момичето срещнало момчето и видяло пред себе си развалено месо, подпухнало и гнило лице; очи с полулудост, полудоволство, полущастие; кухо и нездраво тяло. Една метаморфоза от момче край реката - миризлива торба с развалено месо. И тоз цар, ей така, много обича да се показва пред хората. Толкоз му е кеф да му гледат кусурите. Снимки, мноооого снимки. То друго няма. Другото - другите го правят. Източник: Maiors-моите разкази
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.