Премини към съдържанието

panicersclub

Потребител
  • Публикации

    32
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

Постижения на panicersclub

Сътрудник

Сътрудник (5/21)

  • Разговор за начинаещи
  • Първа седмица
  • Месец по-късно
  • Една година във форума
  • Две години във форума

Нови значки

2

Репутация

За мен

Казвам се Петя и съм момиче, жена като всички останали… Това, което ме различава е, че съм паникьорка и всъщност точно този факт доведе до много промени в Живота ми – къде добри, къде не чак толкова. Хубавата новина за мен бе, че филмът завършва добре и дори с неочакван край за самата мен. Накратко – на 33 години съм. Омъжена с една съвършена дъщеричка. Щастлива. Вече. От 11 години страдам от паническо разстройство. Началото бе ужасно, тежко и болезнено. В един миг се промени целият ми Живот. Всичко, в което вярвах, всичко, което знаех … Целият ми социален Живот… просто изчезна пред лицето на паник атаката. Наложи се да градя себе си отново ден след ден, час след час. Паническото разстройство ме принуди да се вгледам внимателно в мен самата, да се опозная отново, да видя и почувствам неща, за които иначе не бих подозирала дори, че съществуват. Правих два опита да се „оправя" с антидепресанти…. Неуспешни. Това ме убеди, че трябва да търся друг вариант за „изход". Разбира се той не дойде веднага…. Отне ми близо 10 години докато успея да надделея над това „чудо"! Всъщност да надделея над себе си…

Когато различни хора, страдащи от пр, започнаха да се свързват с мен с молба за помощ, осъзнах, че имам какво да „предам нататък". Имам какво да кажа на всички тях, защото аз точно като тях - бях минала през ада. При срещите ни те ме заливаха с въпроси… Чакаха, мислейки, че вероятно зная някаква тайна универсална рецепта, която би помогнала и на тях… Повечето от тях бяха в началната фаза – най-ужасната, когато си тотално объркан и дезориентиран. Имаха нужда да говорят, но нямаше с кого, защото никой – дори най-близките – не ги разбираха. Установих, че дори само час разговор с тях имаше значение, тъй като най-малкото разбираха, че не са сами. Че има и други като тях, чиято история е приключила успешно. Защото точно от това всички имаме нужда. От надежда и вяра, че можем да се справим.

Тогава дойде решението да напиша всичко, което бях научила и все още учех в една малка книжка "Другото лице на паниката", която да може да достигне до всеки, който има нужда. До всеки, който търси отговорите, защото само, когато търсим – тогава ще намерим. Зная какво е да си сам в мъката си. Написах я за всички, които се чувстват така. Зная колко важна и нужна е подкрепата и помощта, дошла навреме. Особено при хора с паническо разстройство.

В книгата съм разказала своята история и чрез нея се надявам всеки един от вас да намери своята вътрешна мотивация за Промяната, от която отчаяно има нужда и очаква. Постарах се да извлека най-важното, което съм научила и приложила за близо 11 годишния си опит с пр. Подготвих и сайт - Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица", където всеки, който страда от тревожно разстройство да може да открие полезни и практични съвети как да го преодолее.

За всички вас… , които сте забравили как да се обичате! Обичайте се…. Аз ви обичам!

ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ПАНИКАТА" 

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване