valkiria1

Браво. Изглежда чудесно. Да ти е сладко. Тази вечер нашето меню е туби от калмари на плоча. Бяло вино , което си донесохме от Кападокия. Много им харесахме вината. Всеки да си хапва това, което му иска душата. Така викам аз. Хубава вечер, Ауми. j][

Ауми по душа не е лош човек. Просто залита по нейни си разбирания за храната. В интерес на истината никъде не съм видяла някой да и оспорва правото да се храни както си иска. Библията съвсем не е най-добрия начин да се защитава вегетарианството. Второзаконие и Левит са категорични за храната и това, коя трябва да се яде. Евреите имаме своя кашер и това удоволетворява и духа и тялото ни. Крайностите са вредни. Нашата скромна вечеря тази вечер / умножена по две/ Телешки зеленчуци на кокал и зеленчуци расли на корен. Вторите ще бъдат полети със зехтин с няколко вида билки. Студено бяло вино и така на хладинка ще завършим вечерта. Това е от Бога. Останалото е от Лукавия ][/ ][

Добър въпрос, Ауми. Но отговора ми ще покаже, че цитираш Библията без да я разбираш. Йов не е живял в земите на Иудея и Исраил. Йов е потомък на Исав, от Васемата, дъщерята на Ишмаел (Бит.36:33 – Йовав). Земята където той живее е от Евил до Сур (и „източната земя“ в 25:6). Навайот пък (първенеца на Ишмаел) е идентифициран с арабската Набатея и това води до още по-интересни заключения относно потомството на Ишмаел. Мога да ти покажа мои снимки от земята, където са живели потомците на Ишмаел там където е живял и Йов. Петра, столицата на Набатея. ] Тази земя е значително по плодородна от земята на Исраил. От древността до днес в Йордания има четири годишни реколти на зеленчуци. Всичко в Исраел е невероятен труд и усилия. ][ Всичко, което не е достигало се е набавяло от търговия. Есеите също са търгували.Не са били чак такива светци, каквито искаш да ги изкараш. Стадата са пасли трева, но хората не. Надявам се да разбираш разликата. Не разчитай на религията да защитиш вегетарианците. Най- охранените монаси са в манастира Ватопед в Атон. Мой приятел се кълне, че са като реклама на " Орехите". Св. Тереза пък е била лакомница и чревоугодница от класа. Грижила се е и за духа и за тялото най-вече като ядяла печени яребици. Както се казва прекаления светец и Богу не е драг.

Недей. Защото ще стане смешно и ще изпаднеш в конфуз. Евангелието няма нищо общо с Исус . Трети век след неговата смърт. Много ми е интересно да ми покаже някой, как изглежда старославянския превод от арамейски на това евангелие. Иначе ти онагледявам с мои снимки как изглежда Кумран и самото обиталище на есеите. Въпрос с неповишена трудност. Как са се изхранвали в пустинята вегетарианците есеи? мястото, където са намерени ръкописите ][ [ жилищната част ][ ][ Това да не е този Исус, който казва, че няма значение какво влиза , а има значение какво излиза от устата. Знаех си аз ,че има нещо гнило в тоя Исус. Днес гледката е по вегетарианска. Това са земите на кибуците в които се отглеждат зеленчуци и плодове. Обаче нали се сещаш...мноого след Хр. ]

драга Ауми, Леонардо е бил и отявлен пацифист, но това не му е пречило да създава бойни машини, нали ? Ако я подкараш толкова драматично ще изкараш , че Пипилота е мутра, а Карлсон терорист. Ще изтрепеш духа на приказките . Хубавото в твоите постове е, че престана да цитираш блога на онзи шизофреничен педал Буда, който се подвизаваше и тук. Що се отнася до месоядството и вегетарианството, мисля, че пресилваш нещата . Викам да направиш една заупокойна молитва на луканката от времето на дядо ти , който сам си я правил. Като се замислиш в колбасите май месо няма. Поне така твърдеше една потребителка, която показа на журналистите конопената връв и найлон които намерила вътре. Като прибавиш соята, оцветителите, емулгаторите , смлените пера и кокали , излиза, че месоядните са хапнали всичко на всичко едно пет шест кила истинска суровина само. Казват, че ако сложиш един кренвирш в саксия , може и да поникне соя. Това е предположение пък на една друга дама. Няма да коментирам и десетината видове телешки колбасарски произведения, а пък и един табун коне на едно място не съм видяла в България. Коня на свинаря Гергов е изключение. Него никой не го яде. Той е прототип на паметник и има своя конюшня с пет гледача. Мисля, че и собственика му рядко го вижда. Чичото не язди, но държи животинката за престиж. Все пак струва един милион. Разбира се, борците за социално равенство няма да му се изрепчат, че иска да си купи света. Не им стиска. Такива "лаят" само в механите и по форумите. Кервана си върви. Със сиренето работата е същата. Сложиш го в саламура и след няколко дена го няма. Разтворило се е. По едно време си мислех, че Копърфийлд минава вечер през хладилника ми и прави разни фокуси и превръща сиренето в каша. Кисело мляко вече не купувам, защото ме е страх да не ме надживее . Що се отнася до хляба, който е съвсем вегетариански като замисъл, то алхимиците в хлебозаводите го забъркват с интересни съставки. Една миша опашка намерена в тестено изделие се развяваше по няколко телевизии.Плюх си в пазвата и с радост си помислих за мацата. За зеленчуците и плодовете няма да коментираме. Мисля, че в тях е цялата Менделеева таблица. Както виждаш няма много причини поради които да окачваш на въжето месоядните. Самар и Самаранч са две различни неща.

][

Браво, на едно мнение с папата си. Едно е да правиш идол за подражание една обикновена шапка, друго е да следваш короната. Всеки избира какво да адмирира.

Да премълча ли ,че тази твоя снимка е част от календара , който беше подарен на Хорхе Марио Берголио по известен като папа Франциск ?

Дал си жокер за тази топ дестинация . Остров Мавриций. Браво. Явно си от хората, които знаят къде и как се почива. Показвам и друго късче от Рая .Хавайските острови. Най-добре се опознават с хеликоптер. Скъпо , но си заслужава гледката на крайбрежие сякаш застлано със зелено кадифе, виждаш как под теб лавата и водата се срещат и още и още красиви и интересни неща. ][ ][

Кападокия ]

]

Йерушалаим.... Исраел ][

Мислех че пишеш за приключенията на руския и американския президент, ти пък си взел да се изявяваш и в религиите. Разстегнал си се като локум из целия форум и ти толерират простотиите, защото трябва да се гонят постови рекорди. Само дето тук не трябва да си общуваш с вицове. Освен това, тук не се става русофил или русофоб като се напиваш с водка или кока кола. Това е тема за религията Иудаизъм. Който смесва личното с тематичното насочва дискусията в неправилна посока, която тук по правило свършва във фекалната яма. Тези, които мразят евреите и като цяло се напиват и оливат, са в раздел Политика. Що се отнася до драсканиците на знайни и незнайни, то трябва да ти кажа, че има и по-голяма трагедия от тяхната. Петко Славейков не успял да ограмоти собствената си жена Марийка и тя си общувала с него предимно с точилката по главата. Безкнижието и неприязеното отношение към умствените занимания объркват много повече неща от семейния живот и водят до голяма излагация. Това последното включва и липсата на полов живот... по писание на Вазов, който твърди, че "българина става зъл поради полов глад". На какви излагации и падения можеш да се нагледаш по тая причина бедна ти е фантазията. Между Златната уста, Златната Златка и златния Уста Кольо Фичето има голяма разлика, но ти едва ли ще разбереш какво искам да кажа с това. Мисли си за свинския кокал на успокоението, който Павел ви подхвърля.

][

Мароко... Шефшауен... любов и толерантност в синьо В голямото европейско общежитие, явно дълго време още ще дреме една продължителна и голяма борба между човешката себичност и взаимната толерантност. В годините, когато излязох от розовите мигове на добре обгрижвано детство започнах да разбирам че на света има хора които мразят други хора само затова например, че са евреи. Пак с годините свикнах и даже си четях като приказки за приспиване легенди за Ционски мъдреци или злодеи, ортодоксални вярващи, които искат да превземат света и през Средновековието майсторели мезета от християнски деца гарнирани с пюре от нахут, а кръвта им миксирана с канела ставала на превъзходен сок употребяван предимно на Песах. Ако някои от тия човешки продукти нагарчал го сиропирали. А си решил да изненадаш гостите си с някое агнешко с боровинков сос и това започва да звучи толкова неестествено и започват да те мислят че си друг човек. Подбрани откъси от такива бетселъри има не само в писмен вариант но и в устен, но аз съм твърде зает човек, за да мога да цитирам всичките глупости на които съм се наслушала и начела през годините. Човек някак си свиква с този примитивен антисемитизъм, върха в българската литература на който са писаниците небивалици на журналиста определил се като писател Георги Ифандиев. Започналият кариерата си като футболен коментатор в няколко български вестника, журналист, се отегчава в един момент от своята световна неизвестност и подхваща темата, която най се котира сред средите на тежките случаи на психично засегнатите на тема еврейски конспирации. Няма да цитирам „произведението му”, което нито е исторически издържано откъм факти, нито има стойност на научен труд, защото нямам намерение да правя реклама на поредния умопобъркан индивид, който заработва стотинки от тема, която иначе превръща спасението на евреите от българския народ в лейбъл, важен толкова колкото киселото мляко и розовото масло. Щом като е нямало Холокост и е нямало лагери на смъртта, от кого всъщност са спасявани тогава българските евреи е въпрос с неповишена трудност, който може да зададем на пишман автора на пасквила в два тома и да превърнем тогава гордостта на българите в поредната красива историческа легенда. Ако някой иска да види как на едно място могат да съжителстват хора от различни етноси и вероизповедания, то синята перла на Мароко Шефшауен, е това място. Евреи, араби, амазики, испанци - годините и вековете са прибавяли народи и цивилизации и се оказва, че Мароко е място където хората са живеели нелошо в интересна етническа симбиоза. В този процес любовта е била едно свързващо звено и главна причина да има толкова генно интересен народ по тези земи. Малкото градче боядисано изцяло в различни нюанси на синьото се е сгушило между два планински върха, които местните оприличават на кози рога. От там идва и неговото име. Шефшауен го наричат арабите, амазиките му казват Шауен. ][ Градчето е скритата перла на туризма в Мароко. Синият цвят му е зададен от еврейските бежанци от Испания. Прогонени от испанската Инквизиция, евреите намират тук прием и относително спокойствие в неспокоен и несигурен свят. Преди време една дама от един форум с претенции да има широка култура не знаеше, че съществува понятието криптоиудаизъм и че е имало две Инквизиции. Едната Папската Инквизиция Inquisiciуn Pontifica в Рим създадена да се бори с албигойския еретизъм и другата в Испания, чието начало е положено от кралица Изабел Кастилска. Целта на тази инквизиция е била да се бори срещу евреите, приели фиктивно християнската вяра наречени фалшиви конверси /нови християни/ или худаизанти. В онези векове омразата срещу евреите е била заради техния просперитет в науката, икономиката, занаятите, финансите, заради високите длъжности, които заемали в кралския двор и обществото. Това в никакъв случай не се харесвало на тъй наречените заварени или стари християни. Църквата започнала упорита и подмолна борба срещу евреите и скоро успели да въвлекат в нея и кралското семейство. Проповедници обикаляли градовете и настройвали населението срещу евреите. Главният коз в борбата им срещу тях било предателството и убийството на Исус, в което обвинявали евреите. Този Исус, който Павел произвел от машиях в християнски бог и така положил началото на християнството. Най-големият радетел и инициатор за създаването на Испанската инквизиция бил Приора на ордена на доминиканците в Севиля, Алонсо Охеда. За незнаещите буквалния превод на думата домини канес /domini canes/ е божиите кучета. Таен орден в християнската църква. Религиозна общност от най-безскрупулните фундаменталисти сред християните. Това е религиозен орден, който винаги е водил битки в сенките. Оръдие в ръцете на върлия фанатик Охеда става кралица Изабел. Надъханата и без това фанатична католичка, няма дълго да бъде убеждавана да създаде кървава Инквизиция и в Испания, въобразявайки си че се бори да спаси Христовата вяра и припознавайки като неин най-голям враг евреите. За първи път в Испания се назначава Главен Инквизитор, която длъжност заимстват по късно и от Папската инквизиция в Рим. Започнали убийства, гонения и отнемане на имуществото. Тези, които се съгласили да се откупят освен пари трябвало да сменят и вярата си. Останалите предпочели бягството. Едни поели към Европа и Османската империя, други през Гибралтар поели към Африка. Мароко била първата спирка по пътя на тези страдалци. До ден днешен на площадите в медините на мароканските градове, можете да срещнете и чуете разказвачи на приказки и истории. В медината на Шауен ще чуете историята за възникването на града и историята за боядисването на къщите и сградите му в синьо. Синият цвят е свещен за евреите и те боядисват с него къщите си - традиция, която прихващат и местните заварени обитатели и която става характерен белег на градчето. Синият цвят на евреите е това, което е запазила колективната памет на различните етноси, които днес населяват града. Къщите в медината са от преди няколко века и много от тях са населени и до днес. Мисля, че вече никой не може да си представи къщите в този град да са боядисани в друг цвят. Тук спокойно човек може да забрави, че е турист. Хващаш някоя уличка и започваш обиколката на градчето. Където и да вървиш или ще се изкачиш към двата върха и крепостта или ще слезеш към новата част на града. При всички случаи обаче неизбежно минаваш през медината на Шауен. С тази най-често употребявана дума в Мароко се нарича старата част на градовете. Пристигнахме в Шауен, когато вече наближаваше обяд и не можахме да се насладим на спокойствието на утринните часове, когато градът още спи. Тогава е най-хубавото време да се разглежда. После, когато туристите тръгнат на групи и местните започват да отварят магазините си, настава глъч, врява и пренаселеност. По принцип уличките в медините са тесни и трудно се разминават хора, представете си какво е когато трябва да се разминеш с магаре и теглена от него малка каручка със стока за някой магазин. На много места в медината ползването на магарешки впряг е забранено и функцията им се изпълнява от хора, които теглят денкове със стоки и багажи на чужденци, които преспиват в малките хостели на медината. Японски и китайски туристи явно преситени от лукса на съвремието предпочитат да нощуват в тях, мъкнейки със себе си по калдъръма куфари и чанти. Какво удоволствие обаче е когато се настаниш да отдъхнеш в някое от многобройните кафенета и да изпиеш чаша ментов чай или кафе с кардамон приготвено на жар. Излишно е да повтарям, че ние не се лишаваме от нищо, когато трябва да усетим с пълна сила традиционализма на страните, които посещаваме. От пазарите и малките магазинчета може да се закупят традиционни битови изделия и бижута. Задължително е пазаренето. Всяка една страна от акта на покупко продажбата трябва да се пазари. Въпрос на престиж и умения. Бижутата и произведенията на народното творчество са най-колоритни при амазиките. Това в превод означава „свободни„ или „благородни хора„ и така предпочитат да се обръщат към тях и помежду си берберите. Вече писах защо в предишната част на пътеписите. Интересно е да се знае, че амазиките са наследници на една определена част от лингвистична група принадлежаща на хамитски и семитски езици. Според Библията наследниците на Хам и Сим синовете на Ной. Амазиките се делят на три езикови групи – масмуда, зенета и синая. Голяма част от своето ювелирно изкуство, амазиките са усвоили от изгонените от Испания евреи сфарадим. Затова днес в малките магазинчета и бутици на амазигското изкуство, могат да се видят бижута с еврейски символи и дори еврейски религиозни предмети. Като менората на снимката. След обявяване на независимостта на Исраел, много евреи предприемат алия към новосъздадената държава и амазиките остават майстори на филиграна без конкуренция днес. Ръчно тъканите и бродирани изделия са правени от амазиките и аз не пропуснах да се снабдя с някои интересни неща. Огърлицата която си купих предизвиква интересни и любопитни погледи всеки път в който си я сложа като аксесоар към някои дрехи. Моето желано бижу обаче ме чакаше на друго място. ] Мароко винаги ще остане в емоциите, сетивата , спомените ни и най-важната част от него ще бъде неговата синя перла - Шефшауен. Целувам те, Мароко..... следваща част