velislavvasilev

Потребител
    • Публикации

      772
    • Регистрация

    • Последно онлайн

    Харесвания

    235 Супер репутация

    Всичко за velislavvasilev

    • Титла
      none

    Информация

    • Пол

    Последни посетители

    1075 прегледа на профила
    1. В тази статия ще се опитам да разясня видовете велосипеди и основните компоненти, които съставят един велосипед. Чак след преглед на това изложение би следвало човек да се замисли и да знае за какво да гледа при покупката на колело. Видове велосипеди се делят на няколко класификации. Според това за каква употреба са създадени, биват градски, шусейни, планински, хибридни (нещо средно между шосейни и планински) и прочее. Според това за каква група хора са, биват мъжки, дамски или детски. Според структурата биват обикновени и електрически. Като, за електрическите е малко спорно дали някои модели са велосипеди, защото могат да се движат и без въртене на педалите. Според мен, те са по-скоро електропеди или нещо подобно, но не и велосипеди. Електрическите велосипеди имат няколко разновидности, които ги отличават значително помежду им. 1. Ел. велосипеди със задвижваща главина. При ел. двигател подменя една от двете главини (на предна или задна гума), като това може да е извършено в завода, или в последствие. Такива главини се продават отделно. Тъй като са с по-голям диаметър, се налага и подмяна на спиците и прочее. Тези модели най-често могат да се движат без да е необходимо въртене в педалите. Имат копчета, които са монтирани на кормилото и от там се командва мошността. Някои заводски модели имат датчик в централното движение (на педалите), който не позволява двигателят да работи, ако няма въртене. Сиреч, ел. двигател се явява като помошник на човека, но не го заменя напълно. Различните модели предлагат различни спецификации и показатели като скорост и дистанция. Примери за такива велосипеди тук 2. Велосипеди с двигател на централното движение.. Този тип се продават само фабрично и е невъзможно монтирането на такъв двигател в централната ос, защото тя е изработена според мотора. Например това колело. Според целавата друпа, най-общите разлики в различните велосипеди се поражда в рамката и в размера на велосипедите. Например едно женско колело има такава ранка, за да може да се кара и с рокля, която да е отпред и да не се вдига от рамката. Естествено, има женски велосипеди и с висока рамка, като женското в тях е са само цветовете. Това деление не важи за състезателните велосипеди, а само за градските. Мъжките и почти всички състезателни колелета са от този тип. На детските колелета няма да се спирам поради целта на този пост. Според предназначението си, велосипедите имат огромна разлика в размерите и устройството си. Има велосипеди предназначени за планинско каране, което най-вече се изразява само в екстремно спускане. Те основно са два вида: 1. С твърда рамка и амортисьори само на вилката, като това 2. С амортисьор и в рамката като това Важно е да се отбележи, че този тип велосипеди са пригодени за неравен терен и често пъти изключително стръмен. Поради тази причина рамката е с по-къса част за седалката, която е много по-ниско от нормалното с цел де се изнесе тежеста на колеездача назад и да не направи салто при спускане по стръмен път. Също гумите, спирачките, кормилото са съобразени с тези обсттоятелства. Не знайно защо, най-ефтините велосипеди са от този клас. Като, добре е да се знае какво представлява един амортисьор и защо ментетата нямат такива. Един амортисьор има само една фукнция - да намалява пружинния ефект. Било то на кола, танк, камион или прочее, целта е само една - да се спре пружинирането след неравност. При колелетата целят механизъм пружина-амортисьор е съставен като един компонент. Като, ефтините модели само имитират амортисьор, но той липсва и имат само пружина. Друг вид са шосейните велосипеди. При тях липсват амортисьори и пружини, рамката е с по-дълга част за седалката и по този начин колеездачът използва по-малко усилия при постоянно въртене на педалите. Много важно е всеки велосипедист да знае, че колкото по-ниска е седалката, толкова по-трудно става въртенето на педалите и умората в бедрата се увеличава. При планинските колелета седалката е ниско, защото те въртят много малко и основно се спускат. Те карат изправени на педалите, рядко сядат, а често и приклякат при още по-стръмен наклон. Обаче не са така нещата при каране на равен път. Другата разлика между планинските и шосейните велосипеди са амортисьорите и пружните. На планинските велосипеди те са за цел смекчаване ударите от неравности и така значително намаляват риска от повреда на велосипеда (като кривене на капла, трошене на рамката от висок скок и прочее). Обаче, те имат един неблагоприятен ефект при въртене на педалите - "крадат" от силата оказана за натискане на педалите. При всяко едно по-сериозно натискане с цел ускорение, колелото прикляква. По този начин силата от натска върху педалите освен за задвижване посредством веригата, се разпределя и за оказване натиск на амортисьорите. Поради тази причина шосейните велосипеди са с твърди рамки. Естествено, има качествени вилки и амортисюори, които могат да се заключват и така да се неотрализира действието им. Друг много важен аспект при спортните велосипеди и не само, е теглото. Колкото повече тежи, толкова е по-бавно и по-трудно се ускорява и се поддържа по-висока скорост. Трети основен вид са градските колелета. При тях изобилието е още по-галямо, като разликите в диаметър на гумите, рамки, курмила и прочее, са много големи. Тези колелета са предназначени за употребата в градски условия от хора, които често са в не спортно облекло. Поради тази причина почти всички модели градски колелета имат калници, багажници, кошници, дори могат да се сгъват с цел пренос в обществен транспорт. Четвърти вид са велосипедите за лупинги, рампи, скокове и прочее, но над тях няма да се спирам. Основни компоненти. 1. Рамка. Тя е определящ компонент за всеки един велосипед и според това каква е, се определя какво по-натам може да се добави или подмени по велосипеда. Старите рамки са от стомана, но в днешно време ги изработват от леки сплави (често наричани алуминиеви, но самият алуминий е малка час от състава на сплавта, защото освен че е лек, той е и изключително мек). А последна дума на модата са рамки от въглеродни нишки. 2. Капли и джанти. Каплата е със спици, джантата е отлята и няма спици. Най-масови са каплите. При тях определящ е броят спици и шината от която са направени. Общо казано каплата представлява един профил, огънат в гръг, надупчен за спиците. В отворите се монтират спиците, а в другия им край са наденати на главината. При каплите от значение е профила. От какъв материял е направен. колко стенен и прочее. Също и спиците. Като те също са доста разновидности и има по-скъпи и по-здрави. Има и капли с по-малко, но по-здрави спици. Също е добре да се знае, че каплата бива да бъде съобразена и с вида на спирачката. Има капли, които имат област пригодена за стискане от спирачки. Има и такива, които нямат такава област, защото биват монтирани на главини с дискови спирачки. Ест, най-често срещания проблем при каплите е тяхното изкривяване. Ако то не е много драстично, може да се регулира посредством опъване на спиците. Всяка една капла има два вида кривини: аксиални и радиални. При радиално изкривяване каплата става яйцевидна. При аксиално каплата е кръгла, но "мята". По принцип рядко се среща само едно изкривяване. Най-често са и двете. 3. Главини. Това са двете най-важни оси, които осигуряват въртеливото движение при предвижването на велосипеда. Те поемат цялата тежест и я пренасят върху каплите. Като, съотнушението натиск е около 60% към 40% задна към предна ос при каране по инерция на равно. Това означава, че задната ос поема повече тегло и е по-натоварена. На много модели тя е и по-добела от предната. В най-общ вид главините представляват ос, лягаща на два лагера посредством конусни гайки, а те от своя страна лягат на 2 чашки набити в самото тяло на главините. По този начин се извършва въртеливо движение с минимално съпротивление. Като, почти всички съвременни главини се разглабят с цел подмяна на грес, регулиране на хлабини посредством притягане на конусните гайки на лагерите. Има и капсуловани главини, които не подлежат на ремонт, но пък тяхната издръжливост е много голяма. Също, главините зависят от това дали на тях ще има диск за дискова спирачка и какви скорости ще имат. Най-разпространените са с деральори, които имат два основни типа. Типажът се определя от това как задния венец се захваща за главината. По-ефтиният и по-масов начин е с венци на резба.На главината има резба и венецът се навива директно в нея. По-надеждният начин, според мен, е с главина на шлици. Венецът се наденва на главината и се затяга с гайка. Като, лично моите наблюдения са породени от един проблем, който имах с главина на резба. При нея конусните чашки и лагерите са по-централно разположени. На 3-4 сантиметра от гайката на рамката. Това за мен бе проблем, защото след всяко едно каране (аз съм 100 кила) с дисаги 40 кила задната ос се кривеше. Купувах уж закалени оси, без машинка (не са кухи), и пак кривех задната ос. Като си купих главина на шлици, проблемът изчезна, а при монтажът ѝ забелязах, че лагерите не са толкова към средата на оста, а са изнесени по към рамката. Естествено на принципа на лостовете, би следвало и натискът да е по-малък. Колкото до самите оси, те са два вида. Плътни и по-дълги, захващат се за рамката с гайки и кухи оси, с машинки. В кухината се провира друга ос, в двата ѝ края има пружинки и се затяга посредством лостче с изместен център. Кухите оси се свалят ръчно с отваряне на лостчето и каплата се вади. За тези с гайките е необходим гаечен ключ. Естествено по-лесни са тези с кухи оси, ама са и по-лесни за кражба. Може някой да ти свали каплите, ако си заключил само рамката. 4. Спирачки. Това са изключително важни компоненти от които често ни зависи живота и здравето. Много хора ги пренебрегват и карат с липсващи задни спирачки (примерно) или предни. Лично аз иключително много държа всичко да е наред със спирачките ми, защото често карам в интензивен градски трафик и често ми се галага екстремно спиране пододено от внезапно изкочил автомобил или пешеходец. Спирачките също имат доста разновидности. Като цяло можем да ги разделим на два типа. С контра завъртайки педалите назад и с лостчета на кормилото. Контрата е приложива само за задното колело, но също така е в главината и поради това не е приложима на велосипеди със скорости. Няма да се спирам на този вид. Вече, системата с лостчета има доста разновидности в зависимост от това къде извършва спирането (на каплата или на спирачен диск) и в замисимост от това дали използва жилки или течности. В общи линии спирачките, които спират велосипеда посредством стискане на каплата, са 3 вида. С челюсти, на кантар или V-образни. При първите механизмът са челюст, които стискат каплата. При кантарчето, има две спирачни гумички с лостчета от двете страни на каплата захванати за рамката. Между тях има късо жило, което бива опъвано от главното жило идващо от спирачния лост на кормилото. При V брейк, главното жило от кормилото влиза в тръбичка в едното лостче и продължава към другото. Като, при стискане ги доближава едно към друго. Колкото до надеждност, няма да коментирам, защото всичките модели имат некачествени изработки отстъпващи по всички параметри на качествени изработки на друг тип. За разликата в усилието на стискане между V брейк и челюстите не съм сигурен, но знам, че спирачките с кантарче изискват по-голямо усилие, за да работят. Сиреч, за тях ще трябва по-силно да стискаш ръкохватката. 5. Скорости. Скоростите представляват цяла система от механизми, която позволява на велосипедиста да определя силата и бързината с която да върти педалите. Има два вида скорости. Такива, които са вградени в задната главина и такива, които са с венци за прехвърляне на веригата. Над първия тип няма да се спирам. Вторият тип просто казано представлява повече зъбни колела с различен размер на педалите и на главината. Посредством "команди" от кормилото и дерайльори на предните и задните венци, колеездачът може да мести веригата по венците и така да си регулира силата и скоростта на въртене. Колкото е по-малък предния венец и по-голям задния, толкова ще е по-лесно на велосипедиста да върти, но и ще извършва повече въртеливи движения. Широко разпространена заблуда е, че колкото повече скорости има на колелото, то е толкова по-бързо. Броят н скоростите се определя като се умножи броят на предните венци по броя на задните. Например отпред имаш венец с 3 зъбни колеа, а отзад със 7 зъбни колела. 3х7= 21 скорости. Ок. Само дето на планинските колела най-големият преден венец е колкото средния венец на шосейното колело. А шосейните имат по-малък заден венец, което оказва огромни влияние. Така, ако имаш едно планионско колело с 3х7 и едно шосейно с 3х7, то шосейното ще е по-бързо, защото има по-голям венец отпред и по-малък отзад. Нищо че и двете колела ще имат равен брой скорости. Като, дори повечето шосейни имат само 2 венеца отпред и често маклият е по-голям от най-големия венец на планинското колело. Друго много важно нещо за скоростите са командите (лостчетата или врътките с които се включват скоростите). Силно препоръчително е да се използват само палцови, а не въртящи се. При въртящите се жилото на съответния дерайльор се опъва или отхлабва посредством въртене на втътката. Така често надписите на скоростите на самата врътка често се разминават със съответната скорост. Например пише ти, че си на 6-то зъбно колело, а веригата е на 5-то. Като, при ефтините модели дори няма надпис на кое колело си. Въртиш врътката и трябва да усетиш или погледнеш на кое зъбно колело ти е веригата. С палцовите команди е по-друго. Те имат по едно лостче за сваляне и за качване на скорост. Искаш да качиш един венец, натискаш един лост и тяя се качва. Искаш да свалиш един венец, натискаш другия лост и тя се сваля. Разбира се, стига да са регулирани както трябва. Предполагам, че по някои качесвени планински велосипеди има и качествени команди с врътки от гледна точка на това, че не се налага да натискаш с палеца и така по-здраво държиш кормилото. Но лично аз не съм видял задоволителни команди с въртене, а и на много планински също съм виждал с палцови. Пробвал съм и двата вида и само палцовите ми допадат. 6. Курбели. Това са важни елементи за въртенето. Има по-къси, по-дълги. Като е важно да се знае, че почти винаги предните венци са в комплект с курбелите. Има венци, които се сменят, но най-масово са комплект. Сиреч, ако искаш да си смениш предните венци, се сменят с курбелите. 7. Централна ос. На по-старите колелета все още механизмът е като на главините. Ос, с лагери, в легло от чашки. С контрагайки за регулиране на лагерите. Развиват се гайките, гресира се регулира се и прочее. В днешно време се наложи тенденцията на касетите. Сирче, целият този механизъм е капсулован в тръба, която се монтира в рамката и на нея педалите. Ако се повреди, не подлежи на ремонт и се подменя (има ного рядко срещани и разглобаващи се, ама са много, много, мнго редки) . При тях лагерите не само, че са с по-ситни сачми, а и често са повече на брой. Това дава отражение във въртенето на педалите. Става по-лесно и .. как да кажа.. Не се усеща в краката въртенето. Ако караш колело с касета и се качиш на такова с класическо централно, то в краката усещаш въртенето на сачмите, които са доста големи. Лошото на касетата е, че не се разглобява. Като се счупи, се подменя. 8. Гуми. Единственият компонент, който има сцепление с пътя. Гумите дават огромно отражение на скоростта на велосипеда. Колкото е по-малък досега с пътя, толкова е по-голяма инерцията, но и рискът от поднасяне нараства. Много хора подценяват гумите и гледат доста пренебрежително на тях. Често не се интересуват какви са, а още по-малко колко са напомпани. И велосипедните, както всички гуми, имат обозначения по тях. Едно от това обозначение е колко да са напомпани. Много е грешно гумите да се пипат на ръка. Велосипедните гуми трябва да са много по-напомпани от авомобилните. Колкото по-малко обем има една гума, толкова повече се попма. Например задната гума на трактор се помпа по малко от един бар, на кола се помпа около 2, 2,5-3.0 бара, а на колело започат от 3 и стигат до 1-10 бара. На велосипедите най-малко се помпат планинските модели, а най-много шосейните. Една планинска гума се помпа на около 3-5 бара, а една шосейна, която е изключително тънка, на 8-9 бара. Повечето хора преценяват на око колко да е напомпана гумата, а това дава огромно отражение в движението. Аз съм карал с евтини грайферни гуми за планинско колело напомпани на око. Като карам от път, се чува търкането на грайферите в асфалта, инерцията е малка. Като ги напомпам на максимално оказаното, все едно си качвам турбо на колелото. Изчезва шумът, инерцията се удължава значително. Естествено и усилието при въртене на педалите. И въпреки този си опит, пак си позволявах да подценявам гумите. На старото колело имах шосейни, малко по-тънки от планинските гуми, с шосеен шар, а не с грайфери за кал. Карах ги винаги напомпани на максимум (на 6,5 бара). И си мислех, че това е най-доброто, което можех да извадя от колелото. Обаче един ден ги смених с по-тънки, на 700c x1.35 (ако не се лъжа), които се помпаха на още повече - 8,5 бара. Започнах да ходя 20 минути по-рано на работа със същите усилия. От месеци отивах до рамотата за час и десет мин., а като смених гумите колелото вървеше още повече и започнах да ходя на работа за 50 минути. 9. Кормило. Важността на кормилото също зависи от вида колело. Има прави кормила, които на планинските велосипеди са по-дълги с цел по-лесно завиване. Виждал съм градски велосипеди с изключително къси кормила, навярно проектирани за по-лесно промушване между автомобилни колони. При шосейните те са извити с цел да се заеме аеродинамична поза и да се намали натискът на насрещния вятър. Малко звучи смехотворно, защото с колело не караш с 100-200км/час и повечето хора си казват, че не от значение, но е. Особено, ако имаш силен насрещен вятър, макар и да караш с 20-30км/ч. Пробвал съм по голямо изнанадолнище, като се наведа, стигам до 50-60км/ч, а като се изправя, скоростта пада до 35. 10. Седалка. Тя най-вече поддържа комфорта. Като, за жените не знам, но мисля за мъжете има специялни седалки (от здравословна гледна точка). Повечето са най-обикновени, някаква пластмаса облицована с кожа или друг материял. Аз 7 години абсолютно не давах 5 пари какви ми е седалката и изобщо не гледах в тази насока. И така, докато не си купих едно ново колело и след всяко каране ходех като на**ан. Първата една седмица си мислех, че е до свикване. Понеже няколко месеца не се бях качвал на колело. Обаче проблемът остана и се разрових из нета. Оказа се, че седалките или седла, аккто им викат, са доста разновидни и често са строго индивидуални според седалищните органи на човека. Има модели, които не притискат простата и прочее, с нещо като прорез в средата, по-тънки, по-широки и прочее. Дали на късмет, досега нямах този проблем. Обаче като новопявил се, реших го с покупка на седалка за 100лв. Преди това и през ум не би ми минало да дам толкова пари за седалка. Но веднага се усети разликата. Болката моментално изчезна. Ест, болка може да има и от прекомерно вдигната седалка, но при мен не бе това. Оптималният вариянт е да е вдигната толкова, колкото кракът да е с право стъпало и съвсем леко прегънат в коляното при най-долно положение на педала. В действително масовите велосипеди не са авторски и не са дело на една фирма. Фирми като Ауди, BMW и прочее имат 100% авторски модели, но техните цени са космически. Колкото до масовите колелета, марката би следвало само да те води като репутация на фирмата за качествени сглобки. Иначе всяко едно колело, каквато и марка да е, е сбирщайн. В завода идват рамки от един къде си, вилки от друго място, скорости и прочее, те ги боядисват, лепят си логото и ги продават като тяхна марка. Заради това повече гледай компонентите какви са, а не марката. Ест, има доста марки, които са доказали името си в много добре премислени сглобки. Така например българската марка Drag бе пуснала едно клипче как пробват каплите дали са със здрави спици. Слагат я на земята и един дебелак като мен почва да тъпче по нея. И после я проверяват за кривини и прочее. Масово фирмите имат силно занижен технически контрол, а и често използват ефтини и некачествени компоненти с цел по-ниска пазарна цена. Колкото до гаранцията, тя не е такъв фактор при велосипедите, както при други стоки. Едно колело дали ще го караш 1000 кв или 10 0000 - няма значение. Оси, педали и прочее, се подменят. Рамката не гние като ламарините на колите. Заради това според мен е по-добре да се вземе хубаво колело втора употреба, а не ефтино менте чисто ново. Като, хубавите велосипеди втора ръка честа са значително по-ефтини от най-ефтините нови ментета. От тази статия няма как човек да придобие представа кои части са менте и кои не. За това е необходим доста опит. Тук е мястото и да споделя моя опит с покупката на велосипеди. Първото, което си купих, без класически нискокласов маунтин байк. Изпадна ми изгодно втора ръка, а и не бе карано много. Загледах го, с палцови команди, V брейк спирачки, хромирано (да не се драска боята), с дебели и ефтини гуми с големи грайфери. Ест, имаше луфт и в двете главини, скоростите не му влизаха както трябва. Като малък съм израснал на колело до 10 клас, а след това тотално бях изключил за такава възможност. Не бях планирал, просто един приятел бе закъсал за пари. Първо си помислих за какво ми е това колело, ама се навих. Да има евентуално някога може би да изляза с някого на велоразходка или да ида на близичко. Обаче бе ранна пролет, а почнах работа за лятото в другия край на Пловдив в един басейн. По едно време се замислих за какво троша пари по автобуси, чакам по спирки и прочее, като за 30-40 мин. мога да ида с колелото. Закарах го на майстор, щото тогава не разбирах. Обра ми машинките и прочее, сложи ми обикновени оси. Отидоха 1-2 пъти на работа, задната капла пак се разхлопа. Пак отидох при същия майстор, каза, че само лагерът бил за натягане - ОК. След още 1-2 ходения до работата, пак се разхлопа. Отидох при втори майстор. Раглоби го и се оказа прецакана уж чашката на единя лагер. Смени ми я с уж тайванска, че били добри. След още 1-2 ходения - пак. Пак се върнах и той ми каза, че бил за натягане лагерът. Казах му да раглобява всичко и да гледа, щото и в предния сервиз така стана и проблемът остана. Разглоби главината и се оказа, че и новата чашка е "оригиналдъ" и лагерът си нарязал канал в нея. Изби я пак с чука и разглоби една стара главина и от нея взе чашка. Видно, новата втора употреба поне бе от закалена стомана, че чернееше. След около месец, пръсна ми се гума от пренапомпване. И то, не бе напомпана на макс. Беше на 4, а можеше до 4.5. Свалих я и видях, че се е пръснала към дупка от сипца. Бандажната гума е менте и не е издържала на налягането. Обаче леко имаше и кривина. Много малка, ама си оказва влияните на спирачките, щото те стискат каплата, а тя кат е леко крива и те трябва да са една идея по-отворени, за да не търкат каплата. Обадиха ми 40лв да ми изправят каплите, пукнах се от смях. Купих си един ключ за спици, Изгледах няколко клипа в нета как става и си ги изправих сам. От тогава си накупувах инструменти и спрях да хода по майстори. Също, и започнах навсякъде само с колелото да ходя. Включително и до други градове. Един ден в една отпуска ми щукна да ида до Ботевград с колелото. Което бе около 200км с изкачване на Стара планина. На другия ден в раницата само най-основното и дрснах. Обаче по пътя за Пазарджик имах попътен вятър. На най-големият преден венец и най-малкия заден, още ми бе много лесно да въртя. А колелото нямаше вече по-бърза скорост. Първо си помислих, че съм много здрав в краката. Ама като стигнах в Ботевград се загледах в други колелета и видях, че на тях предните венци са им по-големи. Смених курбелите и воала. Преди да вдигна 35км/ч трябваше да се скъсам да въртя, а вече ги поддържах с едно нормално темпо на равното. Не знам колко време го карах това колело, вероятно няколко години. През това време сам си сменях лагери, регулирах му скорости и прочее. И горе-долу придобих представа как изглеждат менте частите. След време не знам какво стана, ама го подарих на майка ми. Дали бе нещо свързано с работата, не помня, ама година близо бях без колело и не ми трябваше. Ама после ми щукна пак да си купувам, почнах да обикалям по магазините и останах потресен. Модели с ефтини част ментета, се продават по 300-400лв. И то всичко най-ефтиното. Дето после трябва все да сменям, да ремонтирам или да подменям. Почнах да се замислям дали да не си купя на части. Или някакво поломено колела, стига рамката да е здрава и да ми е по мярка, пък аз после ще добавя и ремонтирам каквото трябва. Почнах да оглеждам за втора ръка и попаднах на едно място с уникални колелета, маркови, на цена максимум 200лв. Ест, харесах едно Kalkhof с алуминиева рамка, с калници, багажник, осветление, палцови команди, шимано дерайльори, 28 инча капли - супер. И то само за 200лв. Бе си здраво, ама му направих профилактично миене, гресиране и прочее. Мислех си, че като е с калници, багажник и т.н. ще дрънка по неравностите - не. Колелото си бе фабрично с тях и бе по-безшумно от предното ми колело, дето нямаше нищо излишно по него. Дори динамото бе безшумно и не ми намаляваше инерцията. После му купих дисаги и му смених задната главина, щото като го претоварех и кривеше ос. И от него останах най-доволен. Разбира се, през това време се качвах на колелета и на познати, тогава още давах и да се качват на моето. Разликата е много голяма в качествено колело и некачествено такова. Помня като се пребирах от Ботевград един колеездач ми даде до му се кача на шосейния му. Ми, все едно се качих на самолет. С няколко ненатоварващи врътвания на педалите минах 200-тина метра. А с моето колело за това разстояние щях да въртя много повече и по-трудно. Дори един път опитах да отида за бира с много добър планински велосипед, но с много ниска седалка. За тези 2-3км. дет изминах с ниска седалка, после 1 седмица имах мускулна треска на бедрата. Нищо, че си карах моето колело всеки ден. И аверът ми викаше, че не вървяло и не го кефело. Ми, нормално. Наброил маса пари за хубав планински байк, да се търкаля из селото с него. Ми, то и мое да беше това колело, и аз нямаше да го карам. Ест, може да се смени колчето на седалката и да я вдигне значително, което го и посъветвах да направи. Ама не ме послуша и след година го продаде на смешна цена. Извинявам се за неработещите линкове. Понеже текстът е голям, го дописах в .txt и го пейстнах тук несъобразявайки връзките. Kristiqn345 Моят съвет е да си подбереш велосипед по възможност с олекотена рамка, без амортисьори или най-много само с амортисьорна вилка. Тъй като доста ще израстеж в следващото десетилетие, то е по-удачно да си подбереш велосипед, който е по-голям. Също, да е с палцови команди, дискови или V-брейк спирачки, с касета на педалите и задният венец да е на шлици. Вече, ако искаш калници и прочее, може и такива модели да търсиш. И силно не препоръчвам грайферни гуми за планиско каране по две причини. Основно няма да караш в гората. Дори и да си на село, пак има пътища. Те драстично забавят велосипеда, а и без калници при дъжд или мокра повърхност ще те направят целия в мърсотия. Това колело го купих за 200лв. С калници, с рога, ал. рамка и двустенни капли, багажник, динамо, фарче и стопче. Става и за черен път, за асфалт. Уви, малко ми го откраднаха и поради тази причина не го ползвам вече. Но колелото е много по-добро от предлаганите от вас по-горе модели.
    2. Kristiqn345 Ако ти се чака, мога да ти напиша една много обемиста статия как да си избереш колело с примери за различните компоненти и прочее, но ще съм готов за утре. Само кажи, ако ти се чака, за да не пиша напразно.
    3. Ми, това е най-ниският клас колелета, които се трошат много бързо, а в някои аспекти дори са опасни за каране. Според мен не си взимай този тип. Амортисьорът не е такъв, а една обикновенна пружина и бързо ще се прецака. Ем, то, като гледам, всичко е от най-ефтиното по него. И според мен е по-добре да търсиш по-голямо колело и с по-големи капли. 28" примерно, щото ти ще растеж още поне 8 години.
    4. Е, то в държавни учреждения естествено е Windows. Ама не щото им върши добра работа, а щото някой "отгоре" така казва. Иначе на поне 80% от машините може да се ползва и Линукс, ама уви. Те и немците в кой град беше, не издържаха. И пак не щото не си вършат работата с Линукс, а щото пак някой "умник" казва, че е по-добре да е с Windows. Ест, дали гепят нещо от колосалние пари за лицензи, не се знае. За фирмите, последната за която разбрах е Сайтграунд. И то даже са започнали да купуват макбуци на кандидат съпортите за обучението им. В Пловдив имам приятел сисадмин, ама не знам как се казва фирмата му. Обработват изображения за реклами и прочее за Германия. Около 50/50 бе съотношението на уъркстейшъните Уин/МАК и специялно за него проблемите бяха доста сериозни и трудоемки за машините с Уин. Ест, с времето ги изчистиха и сега са основно Епъл, а останалите Майкрософт системи не са с 10-ката. А колкото до това, че все повече Епъл навлиза във фирмения пазар, дори Калдата имаше такава статия преди около месец. И фирмите са като потребителите. Ако има хора, дето знаят какво вършат и то за пари, правят си сметката. Дори и тези, които не са много наясно какво вършат, също си правят сметката. Знам една фирма, пак от Пловдив, дето ползват Убунту за уъркстейшън. Ест, имат мисля и с Windows, но наблягат на Ubuntu (или поне преди 5 години бе така). Ама фирмата не е сред топ. Заплатите на част от персонала също не бяха на ниво. Дори бяха под нивото.
    5. Е, въпрос на гледна точка. Аз ще правя точно обратното. Дали ще дам 3 (горе долу) хилки за хардуер и монитор, то по-добре да си взема МАК. И той най-вече за диспея. И далич не е 6000лв. По мои наблюдения доста ИТ компании в България се ориентират към Епъл по ред причини. А тези с дизайна, преди доста време са го направили. Пък да кажеш, че Епъл не зтава за нищо.. Пак ще го напиша, това се определя от пазара. Има търсене, значи стават. Ти какво искаш да кажеш с това? Ред много сериозни компании в БГ мигрираха към Епъл след дългогодишно ползване на Уиндоус. Да не са балами, ам? Те там нямат специялисти, ми гледат какво е модерно.. Стига, моля ви се. Питай шефа ти какви 6 бона го гонат и къде ще намери подобен монитор и то на каква цена. После и настолния комп, лиценз за Windows. И после най-голямата разправия - администрирането и поддръжката. Разликата между Епъл и останалите не е само в хардуера, а основно в софтуера.
    6. Ми, uTorrent по принцип има реклами. Излизат си в него, а нищо чудно и на poup да има някои. А може и да имаш нещо със зловреден код. Аз доста торент клиенти смених и за сега оставам твърдо на qbittorrent подради няколко причини. Едната е липса на реклами, а другата е мигновенния старт на теглене на магнитни торенти. Сега не знам как uTorrent си набавя рекламите, ама едно време си играх и му набих банове на 10-тина адреса и спряха да зареждат.
    7. Вълчане, ФБ има аглоритъм, който сортира по разни признаци и общи неща. По принцип, никой не знае как работи този алгоритъм. Едно време като бях в Ботевград, все ми предлагаше хора от там или свързани по някакъв начин с града. После същото се повтори и в Пловдив и прочее. За капак, идвайки във Великобритания започнах работа с много румънци и добавих 10-тина. После, започнаха да ми излизат и румънци. Трябва да си прегледаш приятелите, местата които си описал и прочее. Някъде имаш досег с тези хора. Може да приятели във ФВ, които имат много приятели роми в техните ФБ, може в населеното място да има повечко такива и прочее. То, няма, ама.. Ако си добавил няколко или повече човека с преобладаващи бледолики в профилите си...
    8. Аз споря за хардуера и софтуера, иначе за дисплея - да. То и 15 иначе е малък за професионална обработка.
    9. Ни дей, уа. Ако се замисли, ще стегне куфара.
    10. Ем, инсталирах OpenSuSE Leap 42.2, пуснах и TP-Link рутер с кабела. Закачих го през VPN-а, сега се закачих за него. Горе-долу чопках 10-тина мин и се повтори последната мизерия, но само веднъж. После пак си зареди Тубата. И това го прави само чат-пат като опитвам да достъпя YouTube.
    11. Не. В смисъл, можеш (според зависи), ама няма смисъл. Ще го чуваш толкова силно, колкото и слушалките. Трябва ти стъпало (усилвател), което да усилва свука към говорителя. За да имаш качествен звук и да не ти изгори в най-скоро време, трябва всичко да се пресметне по мрежата и да се съобрази. Стъпало, проводници, говорители, обем на кутията и прочее.
    12. Може, ама несериозно. И да има UPS, като спре токът на блока (примерно), сървърът пак ще е офф, щото няма да има нет. Да не говорим за сигурността. Вече хората спряха гейм сървъри да си правят от вкъщи, да не говорим за web. Става, ама да пробваш нещо, ала-бала. Да не го знаят много хора, по възможност само ти и да си имаш едно на ум, че може всеки момент да ти го бутнат я с флууд, я с нещо друго. Ест, много зависи и ISP как си е изградил мрежата.
    13. Янков, ако правилно те разбирам, ти си под Windows. За да имаш сайт от сорта на Vbox ще трябва цял екип работа. Сам няма да скалъпиш нещо съществено. Ако искаш да си пробавш кода, то по-добре на free hosting, или си пусни една виртуалка, инсталирай си каквото пожелаеш. Само да спомена, че по принцип Windows не е препоръчителна ОС за сървъри. А изобщо не си вади илюзии, че home сървър ще ти свърши някаква работа, освен чисто учебна. За какъв да е сървър в нета, ти трябва солиден хардуер и стабилна връзка с интернет. Пък конкретно за видео стриймване, ще ти трябват още по-солидни хардуер и интернет. За какво мислиш в света този вид сайтове са толкова малко и почти навсякъде в нета видеото по сайтовете е с препратъки по Тубата и прочее. В Калдата писаха преди месеци, че има сайт (забравих как беше) на принципа на торентите. Видеото в него се стрийма от различни места, а не от един сървър.
    14. Благодаря на всички. Аз наблюдавам и тествам, да видя де ще му излезе краят.
    15. Според мен ще трябва доста сериозно проучване. По-конкретно не само теб, а и всеки потребител би трябвало да се интересува и да знае как се формира цената на горивата. Колко струва самото гориво, колко струва пренос и прочее, акциз и на каква цена се начислява ДДС. Това в България трудно може някой да го установи. В допълнение - качество на горивата. Не са един и два примерите за некачествени горива, като не знам дали се доказа някъде, че качеството е било компрометирано от крайния производител. Друг потресаващ пример е с пропан-бутана. В България има изключително много примеси, запушва системите и прочее. Също, при изгаряне отделя черни сажди, които се наслояват по ползваните уреди. Колкото до електроуредите, на всеки такъв би трябвало да си пише споецификация и каква консумация прави. А за въглища и прочее, вече може да се прочете и от интернет (стига и тях да не ги "препипват", но се съмнявам). Брикетите мисля се правеха от отпадъчни въглища (материалът, който остава). Природните въглища нямат акава форма като на брикетите. Като, са различни видове. Мися, при тях бе определящ факторът калоричност. Виждал съм едни сиви въглища, висококалорични, наподобяващи скални отломки. Едно малко парче (горе-долу колкото кокоше яйце) щеше да ми разтопи печката. Нажежи се и светна в червено. Като, такива въглища се използват предимно в промишлеността, а не в битови условия.
    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.