Премини към съдържанието

Амарилис

Потребител
  • Публикации

    44
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

21 Добра репутация

Всичко за Амарилис

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    София

Последни посетители

1521 прегледа на профила
  1. Момичета, тези дни съм на вълна " Братството на черния кинжал ". Малко предистория по този повод... На поредицата попаднах преди известно време, съвсем случайно, разбира се ( то на хубавите книги все така попадам напоследък ). По принцип не чета фентъзи, но тогава случайно разгърнах " Вечна любов " на произволна страница ...и просто не можах да я затворя след това. Рот ми се стори супер мъжествен и в същото време много сладък ( точно типа герой, по който моя милост си пада ), Бет беше повече от впечатляваща и тази тяхна любов - толкова силна, толкова страстна...ех!. След " Вечна любов последваха останалите четири книги, издадени до момента. Всяка беше по своему интересна, романтична и наситена с емоции. Мой фаворит и до днес обаче си остава книга номер три - " Пробудена любов ". Основната причина за това е...Зи. Мисля, че съм влюбена в него от самото начало, още от първата му поява. Беше ми интересен като образ, защото в един момент се държеше толкова ожесточено и злобно, а в следващия проявяваше грижовност и състрадание...През цялото време, докато четях " Пробудена любов " толкова се вълнувах, все едно и аз участвам! Хареса ми развитието в историята на Зи и Бела, начинът, по който те успяха да се справят с неговите кошмари и нейното отвличане, влюбването, обяснението на Зи в любов и... припадъка му, когато тя му съобщи, че е бременна. На тази сцена и до днес се заливам от смях ( смяла съм се много и на други, но тази направо ме съсипа! ). Единственото, което ме дразнеше в трета книга беше това вманиачаване на Фюри по Бела. Имах големи очаквания за него, но не се оправдаха. Ако трябва да съм честна, понеже имах известни колебания заради края на пета книга ( превръщането на Джейн в призрак не ми допадна, ама никак ) и заради прочетеното тук и там относно " Свещена любов ", така и не си я купих, до скоро. Попрехвърлих я веднъж в една книжарница преди да реша дали да си я взема ...и се отказах от цялата поредица!!! До преди седмица - две, когато я подхванах наново заради книгата за Тор, който също е един от любимците ми. За " Свещена любов " - с малки изключения, пълно разочарование. Беше ми интересна, но само на едно - две места. Не ми хареса като замисъл, не ми харесаха и образите на Фюри и Кормия, а пък влюбването им един в друг въобще не беше правдоподобно, при условие, че всички бяхме наясно колко силни са чувствата му към Бела ( как така изведнъж се отказа от Бела и се влюби в жена си, не ми е ясно все още?! ). Да не говорим, че Кормия като че ли прекарваше повече време сама или с Джон Матю... ( даже с него май имаше доста повече романтични моменти - разходката навън, киновечерите, подаръка за рд - то и ). Фюри си общуваше далеч повече с Магьосника... За " Отмъстена любов "...не мога да разбера как така Ривендж и Елена се влюбиха един в друг толкова бързо и как можа той да се промени толкова лесно и от корав, жесток и груб мъжага, да стане романтичен, мил, грижовен и т.н. Не, че има нещо лошо в това, ама... А тая история с принцесата на симпатите, която се оказа, че му е сестра и че е женена за чичо му направо ме разби! Пълно извращение! За " Единствена любов " - ох, и тук нямаше плавен преход. От груб еднократен секс изведнъж се оказа, че говорим за голЕмата любов! И тази книга не ми хареса кой знае колко, макар че Джон Матю ( или прероденият Дариъс без спомени за предишния си живот ) ми е много симпатичен от самото начало на поредицата. Хекс не я долюбвах особено много, 'щот' мА дразни понякога, ама отвличането и многократното изнасилване, на което беше подложена наистина ми дойдоха в повече ( първо, защото ми се струва като повторение на отвличането на Бела и второ, защото хич не си падам по такива писаници, че ми убиват цялата романтика!!! ). " Неукротима любов ". Трябва да кажа, че я започнах доста скептично настроена, защото тази Пейн според мен си се появи от нищото, както и някои от другите нови герои, между другото ( само и само да се удължи поредицата, няма за какво друго да е ), НО ( забележете главните букви! ) развитието на нейната история ми хареса! И аз самата се изненадах, но фактите са си факти ( не, че другите книги бяха толкова зле, просто все нещо не ми достигаше, докато ги четях ). Струва ми се, че за тази книга Уорд или нашият преводач са вложили повече усилия, тя някак ме връща към първите пет книги. Харесва ми повествованието, описанията, по - малкото нецензурни думи и изрази. Не ми харесва, че Уорд е избрала т'ва " Мани " за главния, в който съм почти влюбена! Не му отива на такъв висок, мускулест, спиращ дъха мъж да се казва " Мани Манело ", още повече, че все го свързвам с Мани от " Ледена епоха " !!! Както и да е... любовната част беше на ниво и затова бързо - бързо подхванах и " Преродена любов ". За нея - много ми хареса откъм сюжет и герои ( не на 100 %, тъй като пак имах прекалено големи очаквания, но някъде към 99 % ). И тя ме върна към първите пет книги откъм описания, романтика и т.н. Тор е повече от сладък - толкова влюбен в Уелси, толкова страдащ заради липсата и - чак не можеш дори да си помислиш, че ще се влюби в друга. Само, че точно така става, защото Есен се оказва супер мила, грижовна и разбираща го жена, която прави всичко възможно, за да му помогне да се съвземе и да се върне към предишното си аз. Чувствата им се появяват и усилват постепенно, с течение на времето двамата все повече се сближават - това разтягане във времето ми хареса, защото беше повече от ясно, че Тор не може току - така да забрави Уелси и бебето. Имаше много страст, няколко по - забавни момента, но също и тъга, разочарование, обиди и т.н. Като че ли ми се искаше малко повече да се дразнят един друг и да се дърпат, но и така става. Финалът или по - точно обяснението на влюбения Тор пред Есен направо ме разби, даже си поплаках. Паралелно с тяхната история имаше развитие и в отношенията между Джон Матю и Хекс. Мен, ако питате, можеше да минем и без него - чисто и просто си беше изсмукано от пръстите, направо ме дразнеха през повечето време. Много интересни обаче ми бяха Лейла и Куин ( особено след неговото видение за бебето ) - имах и продължавам да имам големи надежди за тях. Не знам обаче какво ще им се случи, защото Уорд доста заплете взаимоотношенията им с Блей, а след появата на Кор и Троу направо се разкъсвам по отношение на това с кого трябва да бъде Лейла и какво трябва да се случи между Блей и Куин. Нямам търпение да излезе книга 11. Пак съм се вманиачила ( и аз като Фюри ) почти, колкото в началото на поредицата, а хем не си падам по хомо - връзките или наченките на такива, но историята много се оплете и това я прави интересна. Включването ми не е от кратките, тъй че се извинявам, ако съм станала досадна. Просто знаете как може да те зареди дадена книга ( или поредица )!
  2. Привет, момичета! Бързам да споделя... Вчера си купих " Брачен капан " и " Преродена любов " ( пак се връщам на вълна " Братството... " освен всичко друго ). Преди малко довърших първата. Много ми хареса. Оливия Паркър определено затвърди позицията си в списъка с личните ми фаворити от жанра. Като стил леко ми напомня за Джулия Куин, но като че ли историите и героите и ми допадат много повече от тези на Джулката! За книгата - чете се леко, бързо и приятно като първата от поредицата. Главните са много симпатични и сладки образи. Ротбъри, освен че е мистър Съвършенство откъм физика, се оказа и изключително внимателен, мил и грижовен тип, въпреки лошата си репутация на женкар и негодник, произлизащ от... семейство на женкари и негодници!!! Даже не предполагах, че ще бъде толкова влюбен в Шарлот и така силно ще копнее за нея... Тя пък от тихичка, смирена и свитичка девойка изведнъж се превърна в истинска палавница покрай него, 'ма то май друго не се и очакваше! Двамата се познават от години, но никога не са общували кой знае колко заради лошата репутация на Ротбъри ( Шарлот си няма и представа за чувствата му към нея, през цялото време и тя като всички останали си мисли, че той е влюбен в Розалинд Дивайн ) и въпреки това той е онзи, който и помага да се справи с отхвърлянето на Тристан. Двамата се сближават постепенно в резултат на това, дори сключват сделка - Ротбъри ще помогне на Шарлот да си отмъсти на Тристан, карайки го да ревнува и да страда от факта, че не е избрал нея за своя съпруга, след като избраната от него Хариет разваля годежа, а в замяна Шарлот ще помогне на Ротбъри да спечели Розалинд. В действителност, Ротбъри няма никакво желание да си мръдне и пръста по отношение на последната, цели единствено да прекарва повече време с любимата си. Двамата изпадат в доста неловки и комични ситуации, докато изяснят на себе си и околните какво чувстват един към друг. Стига се до годеж, после следва сватба с неочаквани последствия... Хареса ми това, че имаха време наистина да се опознаят, нямаше прибързаност, даже ми се струваха леко муднички на моменти! Шарлот започна да се влюбва в Адам постепенно, което беше хубаво, защото, ако беше открила веднага след обявяването на годежа на Тристан и Хариет, че всъщност винаги е била влюбена в Ротбъри, щеше да изглежда неправдоподобно поне за мен. Искрено се забавлявах с опитите им да се убедят, че другият не отговаря на чувствата им. Един вид си се самонавиваха! Краят ми се стори леко попретупан - това е единствената ми забележка. Освен това като че ли в първата книга имаше малко повече изблици на стаст! Чудя се кога да очакваме следващата книга и кои са главните в нея?!
  3. Малко по - рано тази вечер започнах " На лов за съпруга ". Излапах я с кориците само за няколко часа!!! Просто не можах да я оставя дори за минутка!!! И изобщо не очаквах, че ще ми хареса чак толкова, въпреки хубавите отзиви. Какво да кажа?! Отдавна не съм чела толкова забавен, романтичен и сладък исторически любовен роман! Героите - и главните и второстепенните - се оказаха големи сладури. Маделин ме спечели от първата страница, а Гейбриъл...ех, Гейбриъл...!!! Коя жена не мечтае за такъв мъж?! Надали има такава! Висок, мускулест, красив, умен, страстен, внимателен...май няма нужда от повече описание. И макар че образите и на двамата ме карат да се сещам за други герои от други любими романи, в тяхното описание се усеща и нещо ново, свежо, дължащо се на непознатата за мен Оливия Паркър и стила и на писане, който много ми допадна - лек, ненатоварващ, въпреки подробностите и описанията. Относно развитието на сюжета мога да кажа, че нямаше момент, в който да ме остави да скучая. Непрекъснато се случваха някакви неща, било то комични ситуации ( примерно, ужилването на Маделин от пчелата или пък по време на бала, когато се оказа, че Шарлот си е сложила подплънки под роклята, за да изглеждат гърдите и по - големи и Ротбъри не пропусна да забележи това ) , романтични моменти ( и двете предложения за брак - бяха повече от романтични! ) или пък просто изясняване чувствата на главните, и всички те бяха повече от добре поднесени. Направо страхотно! Краят също ми хареса, макар че си беше просто традиционния happy end, характерен за всеки любовен роман. До последно обаче си мислех, че Ротбъри ще опита нещо с Розалинд, въпреки че знам, че следващата книга е за него и Шарлот. Направо нямам търпение да си я купя! Просто, това са книги, които наистина зареждат с настроение, веселие и големи дози позитивизъм!
  4. Благодаря! Продължавам да си чакам с нетърпение, защото и аз много харесвам стила и на писане, сюжетите и колоритните герои, които измисля и макар че на моменти се разочаровах от последните две книги от поредицата, авторката продължава и на мен да ми е една от любимите в този жанр. Надявам се " Ибис " да не спират с издаването на нейни книги....Може да подхванат някоя от историческите и.....ако имаме късмет, де!
  5. Можеш ли да ми кажеш кои са героите от следващата книга и дали вече сме се " срещали " в предишните книги от поредицата с тях? А ако подскажеш и част от сюжета, ще бъде супер.
  6. Вчера прочетох " Капризите на сърцето " на Сюзън Елизабет Филипс. Хареса ми много повече от " Бебето е мое ". Като че ли е написана по - добре, макар че на места наистина имах чувството, че авторът е друг човек. Направиха ми впечатление подробните описания ( някои, от които много хубави ), както и запознаването на читателя с редица писатели и художници. За историята...... Главната - Моли Съмървил, сестрата на Фийб Съмървил от " Избрах теб " - е 27 - годишна писателка на детски книжки, разказващи за приключенията на едно зайче на име Дафни. Макар че е дъщеря на красива и сексапилна вариететна танцьорка, в сравнение с майка си и сестра си, Моли е доста невзрачничка ( единственото впечатляващо нещо във външния и вид са разкошните и очи ), но много умна. Винаги е била момиче за пример, не само в училище, но и след това. След смъртта на баща си също като сестра си и тя наследява доста пари. Ако трябва да съм точна, 15 милиона долара, които обаче дарява ....по време на т.нар. " инцидент ". А " инциденти " в живота на Моли се случват от време на време ( през няколко години ), когато напрежението и дойде в повече. Сигурен признак за появата им е промяната в цвета и дължината на косата и. Малко преди поредния " инцидент " 'ей така изведнъж от брюнетка Моли се превръща в червенокоска, но не става дума за каквото и да е червено, а за ярко, сигнално червено. Главният - Кевин Тъкър - е млад, красив, богат и известен. Той е поредната звезда от " Чикаго старс ". На пръв поглед е груб, повърхностен и освен това си пада женкар. Излиза предимно с манекенки, разбира се. Ако не знаят английски, още по - добре за него! Двамата с Моли са се срещали многократно ( Моли даже е увлечена по него, макар и не сериозно ), но последната им се среща се оказва фаталната! По стечение на обстоятелствата те се озовават в една усамотена вила, където прекарват няколко дни заедно, в резултат на което преспиват " инцидентно "! Месец и половина по - късно Моли разбира, че е бременна. Следват куп разправии и една попретупана сватба, която не завършва никак добре. Когато стигнах до тук нямаше как да не направя асоциация с " Бебето е мое ", понеже всичко изглежда доста сходно откъм сюжет и даже се позачудих да продължа ли с четенето. Е, продължих все пак и не останах разочарована. От тук насетне между двете книги май няма почти нищо общо. Историята на Моли и Кевин тръгва в съвсем различна посока от тази на Джейн и Кал. Следва едно нещастие, съпроводено от друго, което превръща Моли в развалина за известно време. И изненадващо Кевин е този, който и помага да се възстанови. Двамата заминават на летен лагер, където всъщност постепенно се опознават и влюбват един в друг. В началото са като куче и коте. Непрекъснато спорят за нещо. А обидите, които си разменят....страхотни са! Много смях падна! Постепенно Кевин разбира, че Моли въобще не е богатото, разглезено момиче, за което я е мислел, а Моли осъзнава, че той не е никак повърхностен, даже напротив. Има емоция, страст, макар и в по - малки дози, отколкото ми се искаше, страхотни диалози, множество изцепки... Има и паралелна любовна история, както в другите книги на С. Филипс, но за нея не ми се разказва. Тя не ми беше толкова интересна. Още повече, че за някои от нещата, свързани с героите в нея, се досетих отрано. За превода... Не съм чела книгата в оригинал, но си мисля, че С. Филипс надали е използвала реплики като " борсук ", " Ще ме наклепаш ли пред кака си? ", " шикарни очила " и т.н. Като цяло нямам забележки, обаче посочените трудно ги преживявам все още. Четящите в оригинал ще кажат дали няма и някоя поорязана сцена, защото на места определено ми липсваше каквато и да е доза романтика. Това е в общи линии. Като цяло далеч повече ми харесват другите книги от поредицата ( с изключение на " Бебето е мое " ), но и тази не е никак лоша. Аз пак имах големи очаквания, може би даже прекомерни, та затова не съм удовлетворена на 100 %. Ще видим следващата.
  7. Влизам, за да зарадвам обожаващите като мен Сюзън Елизабет Филипс с новината, че на 29.11. на българския книжен пазар излиза следващата книга от поредицата " Чикаго старс " на авторката, а именно " This heart of mine ", преведена у нас като " Капризите на сърцето ". Книгата проследява историята на Моли Съмървил ( сестрата на Фийб Съмървил от " Избрах теб! " и Кевин ( куотърбекът, появяващ се в " Бебето е мое " и оспорващ си позицията там с Кал ( много забавен образ ). Отново имам големи очаквания!!!!! Ето линк: http://www.ibis.bg/ Ох, и корицата никак не е лоша. Навява романтика!
  8. Привет, момичета! При мен тези дни пак се оформи книжен маратон, та реших да споделя това - онова.... След споменатите вече " 50 нюанса " се метнах на поредицата на Силвия Дей...за което дълбоко съжалявам! Извинявам се на тези, които харесват издадените до момента книги, но на мен лично ми се сториха почти на 100 % припокриващи се с нюансите. Явно чел ли си едната поредица, не трябва да подхващаш другата, защото може да умреш от скука, тъй като и героите и сюжета са горе - долу еднотипни. Просто не си представям какво още може да напише Дей в 4 - та и 5 = та книга?! Смених жанра и най - сетне подхванах " Ад " на Дан Браун. Честно казано и тук очакванията ми не бяха оправдани. Историята ми се стори интересна като цяло - всичките тези мистерии около Данте и неговия " Ад ", препратките към Средновековието и върлуващата тогава чумна епидемия, опасността от унищожаване на човечеството и т.н. Много ми допадна и факта, че Робърт Лангдън, този толкова симпатичен професор с " Мики Маус " - часовник на ръката, е в главната роля за пореден път....но въпреки това книгата не ми хареса чак толкова. Наистина имаше доста интересни моменти, но те бяха " разнообразявани " от множество скучни. Май скучните бяха повече. Не мога да отрека, че през цялото време подозирах както д - р Брукс ( главната, която помага на Лангдън в търсенето му ), така и председателката на СЗО ( просто поне за мен Д. Браун има стереотип на писане, според който този от героите, който ти е най - симпатичен, той е лош или е замесен с лошите по някакъв начин ). Не ми мина през ума обаче, че лошият всъщност не цели да избие част от световното население, за да осъществи замисъла си, а че иска да причини безплодие и генни изменения у определени хора, което пак да доведе до същото, разбира се. До последно очаквах някаква страхотна развръзка, която така и не последва, а финалът, т.е. един вид любовното обяснение между Лангдън и Брукс, беше повече от блудкав. След " Ад " прочетох " Любовни писма " на Лайза Клейпас ( върнах се обратно при любовните романи ). Героите ми харесаха, историята също. Писмата, които си разменяха главните бяха хем забавни, хем романтични! Много се забавлявах и на моментите, в които някое от животинчетата на Биа създаваше проблеми. Мисля си обаче, че щеше да е по - интересно, ако някой се опитваше усърдно да ги раздели ( не, че проблемите на Кристофър с гнева и съня бяха незначителни, но все пак.... ) и ако не си бяха признали, че се обичат, толкова бързо. Т.е. пак капризнича! Но книгата наистина ми допадна. Препоръчвам я за зареждане с добро настроение и доза романтика. Освен това съм много доволна, че предстои издаване на нови две поредици от Л. Клейпас. След нея се насочих към друга любима авторка - Линда Хауърд. От нея прочетох " Ловен сезон " и " Забранено минало ". Първата не беше никак лоша, макар че очаквах повече от тази история, защото книгата започва с много интересен криминален пролог. В първа глава пък се срещаме с главната героиня - Дейзи ( библиотекарка в малко градче ). Тя се събужда на 34 - я си рожден ден с мисълта, че е скучна стара мома, чийто биологичен часовник започва да трака все по - бързо и по - бързо. Дейзи иска да промени това ...и го прави с помощта на майка си, леля си и приятел, когото мисли за гей. Променя прическата, грима и начина си на обличане. Мести се в собствено жилище и започва да излиза вечер. Промяната има ефект върху мъжете около нея и най - вече върху местния шериф - Джак, който не е безразличен към Дейзи от преди това. Той решава, че трябва да я спечели за себе си и започва всячески да пречи на опитите и да се запознае или среща с други мъже. Има доста комични ситуации във връзка с това. Междувременно Дейзи става свидетел на убийство и мишена на убиеца и историята се заплита. Има happy end, но като цяло книгата не може да се сравни с " Онази нощ ", например. За " Забранено минало " ще кажа само, че я започнах с голям ентусиазъм, но трудно я довърших. Може би не съм била в подходящото настроение, а може и да не е много добра! Сега чета " Хиляда сияйни слънца " на Халед Хосейни ( пак рязка смяна на жанра ) и отново съм във възторг от автора и начина му на писане, както и от това колко достоверни и драматични са неговите истории, но колко леко се четат!
  9. Прочетох трилогията " 50 нюанса ... "! Не съм съвсем сигурна дали ми хареса. Като цяло историята започва доста обещаващо. Главната - Анастейжа - е млада и наивна студентка, която решава да направи услуга на болната си приятелка, изявяваща се като журналистка, и вместо нея да вземе интервю от главния - Крисчън - известен, богат и красив бизнесмен, за местния студентски вестник. Двамата се срещат в неговия офис. Привличането между тях е внезапно и много силно още от пръв поглед! Следва редица от срещи, които увеличават това привличане. Напрежението и страстта между двамата са описвани доста добре, макар и от първо лице, единствено число ( начин на писане, който лично мен много ме дразни, казвала съм го и преди )! Появяват се и чувства....само, че се оказва, че Крисчън не може да има нормална сексуална връзка, тъй като обича да доминира над половинката си и предпочита всякакви садо - мазо изпълнения пред традиционните ( сигурна съм, че и нечелите книгите са запознати с този факт )! А това вече е проблем....или поне е такъв до момента, в който Ана не решава, че иска да бъде с него на всяка цена, без значение от сексуалните му предпочитания! Секс сцените и в трите книги са повече от описателни - страстни, горещи, мръснишки дори.....все пак става дума за еротичен роман. Някои от тях обаче са и скучни, защото в един момент читателя ( визирам себе си! ) усеща пренасищане със секс!!! Както вече споменах чувствата са си налице, но въпреки това като че ли липсваше нещо! Може би романтиката в големи дози, характерна за любовните романи! Мисля си, че авторката можеше да побере цялата история само в една по - обемна книга, чието повествование да е поне две нива над настоящето, защото има потенциал и в самата история и в героите. Относно това....втора и трета книга през повечето време ми бяха доста лековато, да не кажа блудкаво написани ( дали заради превода, не съм сигурна?! ). В тях не можах да усетя както трябва цялостното преобразяване на Крисчън. В началото той уж е лош, обременен от тежкото си минало, използващ жените в живота си, а след запознанството си с Ана бързо - бързо става друг, по - добър, по - мил, по - грижовен ( особено след опита за убийство ) и т.н. Това му е хубавото на преобразяването му ( явно това е и една от основните опорни точки на историята ), но според мен не трябваше да става толкова лесно. Самата Ана на моменти трябваше да бъде доста по - твърда и да отстоява позициите си. Не ми хареса и цялата тази история с г - жа Робинсън, която постоянно си вреше носа тук и там....и, че уж са преследвани, пък страха от това да не наранят / убият единия или другия не беше чак толкова голям или поне на мен не ми се стори такъв. Все още не съм сигурна хареса ли ми тази трилогия като цяло или не, но не съжалявам, че не прочетох книгите веднага щом се появиха по книжарниците у нас.
  10. Харесвам книгите на Дан Браун, макар че след първата прочетена вече си наясно как се развива действието в общи линии и кой е злодеят. Имам " Ад ", но все още не съм я започнала. Очаквам по - подходящо настроение за нея, тъй като прочетох някъде, че това е най - слабата му книга. Лично на мен от всички негови, най - много ми харесва " Шестото клеймо " Не съм ги чела, но набързо един ден попрехвърлих първата. Попаднах на доста забавни моменти и ми се струва, че не са чак толкова лоши откъм история и герои. Обичам освен напрежение, страст и емоции в любовните романи да има и смях! Благодаря!
  11. Хмммм.......напоследък всички сте се изпокрили някъде и почти никой не споделя какво чете в момента или пък какво му се чете, не че и аз го правя често, та затова реших да осъществя включване! Преди няколко дни прочетох " Последният оракул " на Джеймс Ролинс. Книги на този автор са ми попадали отвреме навреме, но не бях чела нищо от него. Останах приятно изненадана от сюжета и героите, както и от стила на автора. За познаващите го ще кажа, че книгата ми хареса и то много. Скоро може пак да подхвана нещо от него. За незапознатите с този автор......ако си падате по добре заплетени истории с мистериозен характер, в които дейно участие вземат оракулът от Делфи ( препратка към древногръцката митология ), ФБР, ЦРУ, група деца аутисти - саванти и куп още народ и чието действие се развива едновременно в Гърция, Англия, САЩ, Русия и Индия, то това е вашата книга. Сега чета " А планините ехтяха " на Халед Хосейни ( рязка смяна на жанра и стила с цел разнообразие и многопластови емоции ). Във възторг съм. Чудя се дали няма да заобичам Хосейни дори повече от Елиф Шафак?! Прочета ли " А планините ехтяха ", колкото и трагичен да е краят, защото имам съмнения, че ще е именно такъв, веднага се мятам на другите му книги! Хайде скоро и някой друг да направи включване, че да оформим дискусия!
  12. Ох, не съм се включвала отдавна, та да взема да се поправя сега.....Бях на почивка за десетина дни и успях да си спретна страхотен и доста разнообразен в жанрово отношение книжен маратон. За нула време прочетох " Слугинята " на Катрин Стокет; " Дворецът на бълхите " на Елиф Шафак; " Единствена любов " на Дж. Уорд; " Целувката на принца " на Елен Танер и " Гневът на ангелите " на Сидни Шелдън. Сега съм пак на вълна Шелдън. Днес започнах горещо препоръчваната ми от приятелка " Диамантената династия ". Преполовила съм я вече. Много ми харесва. Действието се развива динамично, грабващо и в същото време плавно. Лесно се чете! Ето и отзиви за останалите: " Слугинята " - това е една наистина увлекателна книга, чието действие се развива в американския юг. Става дума за закостеняло в разбиранията си относно негрите градче или по - скоро град - Джаксън, Мисисипи. Има три главни героини ( две негърки - домашни помощници и млада бяла жена, мечтаеща да стане писателка, чиято майка е обсебена от мисълта да задоми час по - скоро грозноватичката си дъщеря ). През очите на въпросните жени авторката разказва своята история ( по принцип не обичам книги, написани в първо лице, ед. ч., но тази ми хареса ). Развръзката, както и предполагах, беше свързана с желанието на девойката да напише книга за положението на слугите - негри в някои семейства от града, за отношението към тях, за сегрегацията и т.н. Двете прислужници разказваха какво ли не и това беше най - интересното. Трите разбуниха духовете на съгражданите си. Като цяло книгата не е никак лежерна, но се чете леко. Препоръчвам я. Между другото по нея има направен и филм ( " Южнячки " ), който обаче не съм гледала. " Дворецът...." - според мен това е най - тежката и трудна за четене книга на Елиф, издавана у нас. Не ми хареса особено. Повествованието се води от първо лице, ед. ч. Има предистория, предистория на предисторията, начало и какво ли още не. Героите са около 10 и трудно запомних всички, тъй като нямат имена. Всеки от тях разказва своя история. Малките житейски истории най - накрая се обединяват в една обща. Няма кой знае каква развръзка или поне аз не усетих такава, липсва и кулминация в сюжета, макар че завършеност в известна степен има. Не е лоша книга, но натоварва по начин, който не мога да обясня. " Единствена любов " - какво да кажа? Вярно, че имаше и моменти, които ми допаднаха в нея ( като татуирането и сватбената церемония, например ), но като цяло все едно не я е писала Дж. Уорд ( извинявам се на тези, които обожават точно тази книга от поредицата ). Стори ми се твърде нескопосано написана, прекалено повърхностна и на моменти даже скучна. Изнасилването на Хекс и бързото и съвземане след като се спаси от Леш ми дойдоха в повече. Джон Матю пък ми е дразнещ от самото начало. Имам чувството, че няма нищо общо с Дариъс от първата книга. " Целувката..." - интересен, забавен и сладък любовен роман с откачени герои ( главният е шотландец, главната - англичанка, а това е гаранция за добро изкарване в повечето случаи ) и още по - откачени ситуации. Двамата се запознават при доста напрегнати обстоятелства - главната, Джема, е нападната от разбойници, а главният Конър я спасява от тях, но тъй като тя бива ранена се налага и да се погрижи за нея. Прекарват два дни в усамотение, след което репутацията и е съсипана. Принудени са да се оженят. Конър е повече от доволен, тъй като сватбата ще му помогне да спечели бас, на който преди това се е хванал, а именно - да накара Джема да се влюби в него, в противен случай би изгубил семейното си имение. Джема не иска да се омъжи за него и му погажда редица номера за нула време. И все пак се женят. Само дето тя си мисли, че е омъжена за някакъв беден, груб, невъзпитан, мръсен тъпанар....пък той взема, че се оказва мъж и половина! Много ми хареса! " Гневът на ангелите " - отдавна не бях чела нищо на Сидни Шелдън. Тази книга определено ми е фаворит след другата негова, която също много ми харесва - " Ако утрото настъпи ". В " Гневът... " има от всичко по - малко - любов и то голяма, силна и искрена любов; изневяра, съсипваща живот; интрига; убийства и какво ли още не. Замесена е и мафията в лицето на мафиот, към който нежния пол не може да остане безразличен, колкото и да се опитва.... Финалът беше ужасен, но въпреки това книгата ми достави удоволствие, та както вече споменах продължавам с Шелдън
  13. За юрисдикцията на ФБР не знам, но наистина не разбирам в какво точно се състои проблемът със съществуването на електронната библиотека. Всички знаем, че книгите, намиращи се в нея не са издадени вчера ( това са предимно книги, които са на пазара вече 10 години примерно, че и повече, тук - там има някоя по - новичка ), т.е. качването на книги е съобразено с това дали е минал необходимия срок от датата на издаване на дадено произведение ( или поне така мисля ). Не знам нарушават ли се нечии права, за това ли е цялата шумотевица или просто е поредната прищявка на някой?! Лично аз съм имала незабравими моменти с някои от авторите, намерени в Читанката и тук не визирам само авторите на любовни романи, защото чета и други жанрове.
  14. Днес докато разглеждах това - онова в една софийска книжарница попаднах на " Моят любим вампир " на Тереза Медейрос, една наистина добра авторка. Има фен превод на въпросната книга под името " Вампирът, който ме обичаше ". Нямах възможност да направя сравнение между двата, но мога съвсем спокойно да кажа, че фен преводът беше разкошен. Няколко пъти съм го препрочитала с голямо удоволствие, тъй че който не е чел книгата, да я подхваща в единия или другия и вариант. Горенаписаното цели да покаже, че от " Ирис " малко са се отклонили във вманиачаването си по Джейн Фийдър. Три пъти ура за това!!!
  15. О, Боже!!!!!!!!! Това се казва новина. Поредицата за сем. Травис ми е много любима, всъщност първата книга на Лайза, която прочетох, беше именно за това семейство и по точно - " Захарче "! Вече нямам търпение да се докопам до тази за Джо. Ще се моля за скорошно написване и публикуване!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...