мохини

Следващият път, когато ти замирише кофти, си измий зъбките хубаво. Ако не помогне, причината може да са бактериите по езика. Продават едни специални четки за почистване на език - отлично средство, за да се пребориш с лошия си дъх, Мерил. Успех!

Коренът е в първоначалната или изначална идея за Бог. Тя може да е в резултат както на реални същества от по-развита цивилизация, посетили Земята, на които древните хора са приписвали свръхспособности, така и самостоятелен, човешки напън за описване на реалността - опит да бъде даден отговор на екзистенциалните въпроси. На мен ми прави впечатление, че колкото по-древни са описанията за Бог, толкова са по-непретенциозни. В това има особен чар за мен.

Ако кажеш гурман ще те разберат, че имаш предвид човек с изтънчен вкус, кулинар. Грешката е в Скепсис, който не знае френски и си помага с онова, което му изплюе търсачката. Думата гурме за човек се ползва предимно от англоговорящи със същата конотация като гурман. Френскоговорящ днес не ползва гурме за човек. Или ще е някой доста възрастен. Думата гурме днес се употребява само във връзка с храна. Отделно, че и произходът на думата гурме, който дадох на френски, отлично обяснява значението й. Но за всеки случай го пускам и на английски: Gourmet, on the other hand, is a corruption of the old French groumet, meaning "servant" or "wine steward" and also a cognate with the English groom. Its modern meaning in both French and English, as a person with refined culinary tastes, was influenced by the word gourmand. One important difference between the terms is that gourmet may be used as an adjective as well as a noun. Fine foods and wines and nearly anything involved in their production or preparation may be referred to as gourmet. Therefore, it is common to hear of gourmet chefs, restaurants, and cookbooks, to name a few.

Мерил, не можеш да кажеш само гурме, когато искаш да кажеш, че даден човек има афинитет към изискани питиета и ястия. Трябва да употребиш и двете думи - гурме гурман на френски. Ако кажеш само гурме, хората ще си помислят, че става дума само за храна, а не за човек. Да кажеш на френски, че даден човек е гурме е смешно, но може да опиташ де. После се сърди на себе си, че си станала за смях.

Ти, мила, виждам, че предпочиташ уикито като знание, вместо ученето на френски език. Бе, съща епикурейка-карниворка. Папкаш всичко, което ти попадне. Стига само да ти падне. Ето какво е гурме: http://www.slagerijjose.be/?group=17&gallerij=17 Забележи, че линковете, които ползваш, няма обяснение на френски. Ето го на френски за хората, които имат познания по този език: Le mot "gourmet" est fréquemment utilisé pour décrire des mets et des boissons de luxe. Il est particulièrement employé dans l'univers du chocolat. Alors, comment reconnaît-on le véritable chocolat "gourmet" de ses imitations? Une législation pour l'utilisation du mot "gourmet" n'existant malheureusement pas, cette difficile tâche vous incombe donc. Pour savoir si un produit répond aux standards du "gourmet", quelques recherches sont à effectuer. Le gourmand, c'est celui qui prend plaisir à manger. Un Gourmet Gourmand: on associe souvent les deux mots pour en distinguer le sens : le "gourmet" introduit une idée de raffinement : il savoure, il déguste avec un plaisir de connaisseur qui ne se satisfait pas de n'importe quoi.

Ахахаха, гурме! Ахахаха, е, може да…гурме. Ох, не мога, чак сълзи ми потекоха от очите. http://ru.wikipedia.org/wiki/Гурман Думата е гурман или на френски gourmand…

Според мен това, което най-често се изплъзва от вниманието е, че добрите обноски са начин да покажеш искрено уважение към другите, а не средство да привлечеш вниманието към себе си - афиширайки ги или парадирайки с тях един вид ПиАр на собственото лустро или парад на суетата. Ако има някаква цел или причина човек да се учи на добри обноски, то тя е преди всичко продиктувана от вътрешната мотивация да помогнеш на хората около теб да се чувстват удобно, спокойно и приятно. Да ги предразположиш. Да ги зарадваш. Дори да ги стоплиш. Всяка друга мотивация не е здравословна и носи нездрави последствия, тъй като се стига до крайности под формата на лицемерие или грубиянство. Така добрите обноски се превръщат само в маска, която се слага или маха според моментното настроение, понеже не е свързана директно с етичния код на индивида. Те не са естествено, вътрешно състояние. Неслучайно съществува и израза "аристократ по душа".

В библия има сигурно над 68 имена за Яхве. И това не е случайно, тъй като имената и формите на Бог са наизброими и служат, за да се наблегне на определни характеристики или свойства на Бог. Бог не може да бъде описан от човек. "Кажи ми, как Ти е името? -- извикал вдъхновено той. -- Кого да представя на моя поробен народ?" Гласът отговорил: "Аз съм Оня, Който съм" (Изх.3:14) В Изход 3:13-14 Бог се открива на Мойсей така: А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? 14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. На санскрит тат твам аси: http://ru.wikipedia.org/wiki/Тат_твам_аси Лингвистите са съгласни, че това име има връзка с една от формите на еврейският глагол съм. И поради това, ЯХВХ често се превежда като Той, който е, или този, който съществува за себе си. Напротив, точно обратното е, скъпа. Не само, че ми изнася, но и доказва факта, че Исус не се е обръщал към Отец си по име.