Премини към съдържанието

Неприкрито небрежен

Потребител
  • Публикации

    969
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    2

Всичко публикувано от Неприкрито небрежен

  1. То не е ли същото - ама нека е гювече, въпреки че не обичам.Роза или Орхидея
  2. Ами не. Косата си е за да ми я виждат хората. Не обичам да я крия, няма зима, няма лято!Сладко или солено
  3. Никой не може да бъде сигурен в нещо и дали си заслужава. Времето само ще покаже, така напоследък осъзнах доста неща. Нищо не е вечно така, както моите чувства.
  4. Идния, имат една от най-хубавата музика на света! Под чадъра или на слънце
  5. Това също. Но лъган човек изгубил вяра, доверие, забравя очакването. Така, че колкото и да желае човек, когато знае, че няма смисъл... Какво има да говорим въобще? - очакването остава на заден план, гледа напред. Въпреки, че надеждата умира последна, разбира се!
  6. Благодаря!Има се предвид, че аз говоря от личен опит, за себе си и как приемам нещата. Вярно, в повечето случаи и аз очаквам нещо. Но с времето нещата се променят така, както и чувствата на човек. Затова и не споря, защото не е общо. От човешка гледна точка го казвам. А, че желанието не е емоция, ами не е. Ще кажа, че всеки е различен.
  7. Такова е... като че ли всичко трябва да е обвързано с очакване. Ами не, има хора, които правят нещо за хората без да очакват нищо - ей така, защото искат - а не защото са принудени.
  8. http://www.youtube.com/watch?v=9BMwcO6_hyAМного хубава песен..
  9. Ами нека да бъде рок. Блуза с къс или дълъг ръкав добре, че играеш с мен..
  10. Тази нощ обичай ме влез в моето сърце.. само за нощта и след това Скрий се, прави се преструвай се Ти - знам искаш с мен да бъдеш както сме били... Да боли, нали пожела го Ти.. да ме пазиш ли - в мене още пари Аз съм твой порок аз съм твой фетиш.. твоя ад съм аз, най жестокия
  11. Като мислиш за мен, си представяй пустиня, в която под последната дюна набъбват сълзите на ручей, куха суха пчела, прелетяла възможното лято, с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче, ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето, мокро коте, което сънува, че вече е птиче и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети... Или тъмната струйка кафе, очертала момиче... Направи този жест - измисли ме с плитки катранени с доверчиви зеници, които се учат да питат, дай ми циганска баница, намажи ми със слюнка раните, запали като празнични свещи край пътя липите... Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят. Той е сънят, в който само за кратко се лутам. Само за кратко - додето ме сепне прибоят. Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живее и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка, а когато пищи, се заслушай - всъщност пее. Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво. Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана, почерпи цигането - така безпричинно щастливо... Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана. Николай Дойнов
  12. Споделям - нищо не се случва.. .

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...