Премини към съдържанието

Неприкрито небрежен

Потребител
  • Публикации

    969
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    2

Всичко публикувано от Неприкрито небрежен

  1. Желанието не е емоция.. желанието може да бъде както жажда, така и на добра воля. Правиш нещо без да очакваш нищо.
  2. Желанието какво общо има с очакването?
  3. Когато се науча, тогава..Не обича зимата...
  4. съвсем, съвсем.. имаше друг пост, който беше премахнат, в него се споменаваше за sliderum. Затова сега излиза тъй.
  5. Изабел, ти си най-цветен тук бе. Сив нюанс придаваш на форума.Ще да е, ще!
  6. Малка справка:Вместо да пишете в тази тема, която няма нищо общо с питането, защото рекламите не са никакъв проблем, поне не и форума. Ами се вземете в ръце и си закупете производителен компютър, а не "Смарт" телевизори. Или евтиният вариант е VIP абонамент, чрез който няма да имате реклами. Няма да взимам нито страната на Администрацията, нито страната на обикновените потребители. По логиката на по-горе въпросният потребител, то трябва да процедираме така във всеки сайт, форум и прочие, само и само за да не плаща за да е спокоен. Е, не става просто!Хайде със здраве и те така! Послепис; забравих ли нещо да спомена? - А, да. Може и просто да не ползвате форума!
  7. чувствам се мазохист...Има нужда от чаша вино?
  8. не знам дори как става тъйиска топла вана
  9. Радост, болка, красота, безгрижността, любовта - живот !

  10. "Да" на какво? - какво като някой си има всичко. Ако си имам всичко животът ми няма да има смисъл или не дотолкова, че да ми бъде интересно да правя каквото и да било. Лично не виждам лошо човек да погледне назад, пък и да види всяка една допусната грешка, дори и най-лошото нещо, което може би някога е сторил. Иначе как ще си спомня, дали нещо си е редно да го правя, как след като няма да съм направил нещо си. Кой ще да е този безгрешник. Както и да е, това е доста обширна тема. Аз лично съм поставен пред дилема - любов, приятелство и така нататък. Но всеки път когато се обърна назад виждам моя лоша постъпка и не искам да продължа, нито с любовта, нито с приятелството. Нека не се разбираме неправилно - има се в предвид, че човек може да допусне грешка няколкократно пъти, но може грешката да е различна. Лично предпочитам да допусна много повече грешки в началото, отколкото в "края" му. Не защото ще бъда удовлетворен от това, ами ще съм си взел поука много по-рано, за да нямам спънки за напред в живота си. Тук изниква въпросът - какви ще да са грешките ? - Ами няма специфика, която да отговори с точност. Напротив. Докато опознаваме себе си, ще видим свои недостатъци, не само в себе си, но и в хора до и срещу нас. Така ще избегнем много и от случващото се. Ще се предпазим не само от другите, но и от собственото си его. Няма нещо като "престава да гледа" - точно там е въпросът, там губим логиката и се колебаем дали отново няма да сбъркаме. Взимаме прибързани решения, заключения над дадени думи. А това е неправилно. Така, че когато човек иска, както казах и по-горе, трябва да го е осъзнал и да е приел риска. Затова, че може да има едно, но ще трябва да се откаже от друго - компромис - реалния живот. Човеко когато е осъзнал всичко случващо се около него. Придобива самоувереност, толерантност и прочие съществени и моралистични качества - така става "добър" човек. Въпреки, че смятам, че е хубаво всеки да има и от егоизма, завистта, презрението и така нататък, "лоши" черти. Животът няма да е интересен с едни и същи добри хора, които всеки ден правят едно и също. Не, че в момента някой прави различно - не. Там е проблемът, че правим така, че хем да е интересно, хем да е скучно, което е глупаво. Борим се за "нищо". Има и неосъзнати хора, просто им трябва време или не им се даде шанс. И както казвам горе, съм пред дилеми, които не са ми никак лесни предвид обичайните ситуации. Правя грешка, поглеждам назад - поправям. И така отначало, докато не разбера дали си струва и наистина ли искам любовта, приятелството. Или иначе казано самоусъвършенстване, боря се и променям фактите. Това е то да си щастлив, да имаш от всичко по-малко, без да се налага да губиш от всичко по-много!!! Послепис: не искам никого да обидя, просто споделям своето. На който не му харесва, може просто да подмине мнението ми с усмивка!
  11. Първо за да има нещо човек, трябва да осъзнае и да е наясно, че го иска това нещо. Да се задоволя и с по-малко, например. Да бъде свързан със самия себе си, а не просто да се лута из изгубения свят, където се градят само разни илюзии и прочие. Аз например, ако нямам щастие и духовна сила, не са ми нужни пари, здравето е важно нещо, факт. Човек и влюбен пак не му достига щастие понякога, защото живота е цветен и не предоставя всичко, което сме си пожелали. Материалността според мен е нужна до някаква степен, но нямаш ли щастие, нямаш покой. Затова човек трябва да знае какво иска и очаква от този си живот и да направи всичко възможно да се задоволи и с простите неща. Има много тежко болни хора, но са щастливи, защото са открили своето призвание. Аз поне така смятам.Щастието зависи от това, което гледа човек над своя живот, а не просто това, което му казват останалите да прави!А по темата, дали може да има всичко човек. В умерени количества, по-малко от всичко, разбира се!
  12. Да се довериш на някого, означава сам да си забиеш нож в гърба!

  13. Отново се налага да взема нещата в свои ръце. ;)

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...