Премини към съдържанието

Неприкрито небрежен

Потребител
  • Публикации

    969
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    2

Всичко публикувано от Неприкрито небрежен

  1. Отново се налага да взема нещата в свои ръце. ;)

  2. Да се смееш или да плачеш ? - олигофрени!

    1. 2LI

      2LI


      да плачеш

    2. programings

      programings

      Да гледаш лъвско порно.

  3. Срамно е да си човек в това съвремие!

    1. Неприкрито небрежен

      Неприкрито небрежен

      Повтарям едно и също, всеки ден, явно никой не ме чува, което е смешно. Има ли смисъл да го кажа още веднъж?

    2. Aumi

      Aumi

      Да, кажи го !

    3. Неприкрито небрежен

      Неприкрито небрежен

      Да бе, да ме баннат, как пък не. : ))

      Ама са си маймуни, какво да направя. Не съм виновен. Апчиху.


    4. Покажи следващия коментар  60 още
  4. На мястото си, къде иначе трябва да бъде!? многоточието няма нищо общо.
  5. Да признаваш не е като да прощаваш защото днес ми се налага да говоря така както вчера сутрин... за истината, да бъдеш прям Но проблемът е там, че - ще се наложи и да чувам... да говорят, да злословят или просто да ми казват това - от което болката никога няма да спре. Чудя се, кой ли те изпрати Сатана Дева Мария, защото аз поисках... да говоря ли сега, за нея - за онова, или да плачеш значи болка. Сломен съм аз сега... моето сърце, моята душа. Думите като дървен кол са или да горя ли на клада, не знам.. но ти ще значиш болка. А каквото и да кажат Ти ще кажеш... винаги ли ще страдам аз така Но си ми мечта - няма да се откажа, не сега не и днес, не за хората.
  6. Всичко се променя толкова бързо така както времето в мен Мълния да ме бе ударила сега нямаше да боли така - щях да бъда сред зелени поля реки и високи планини. Но на самотен остров... мисълта за нея съсипва ме Как искам да върна времето да не бях я срещал такава каквато е именно сега Да дарява от времето си за онези, които заслужават Аз съм егоист по природа не обичам да деля - особено една жена. Скрих аз от нея истината защото егоист съм... смея да твърдя. Късно е вече, ще платя цената на щастието... което пропилях така. Ще те чакам там.. под синьото Небе. Да знаеш Ти, че чужда порода - съм аз, хванал ме бяс. sh.
  7. Тук ли, тук ли си Ти.. аз съм тук за теб да говоря не спирам да мисля, да умирам. Но изтощен се чувствам аз въпреки това продължавам - към теб... без да спирам Трудно, но към Теб клоня винаги, все така става... Тъгата на такива като мен не прощава, всъщност - боли от сутрин до зори. Ти си ту сладка, ту горчива леко неподатлива... тласкаш мене към ръба, да се опаря да разбера, така ли. Още нещо, което ми дава сили да се боря , да се радвам и - да плача, зная как и Тук.
  8. Сърцето ми леденее, разбра ли дойде като гръм от ясно Небе така както зимата мразовита, нали Да плача ли сега разбираш ли напират, напират ли сълзи. Аз така мразя да вали, защо ли бездънна яма си ти, потъвам ли морето дълбоко блъскат ме вълни. Като стихия си, разбра ли отнасяш всичко със себе си Не говори, замълчи така... както цвете през есен, бъди Думите ми капят така както жълтите листа, разбра ли - нека ме боли, винаги щом замръкне ли.
  9. Денят, в който осъзнах, че всичко е една илюзия прошепна той, затвори очи... свърши се каза си и продължи. Но той запомни радостта си която малко или много той желаеше Забърса сълзите си, нещо промени се В кръг сега върти се призна си там чувствах се добре под тази Луна - под тези звезди, онова красиво Небе... промълвя, напрегнат бе деня. sh.
  10. Музика звучи, къде си ти под камът и дърво търсих те в ноща безотказно лутах се. Замък от стъкло само тебе виждах на където и да погледна, само теб но странница си ти тръгваше си... без да попиташ как си ти викът ми потроши всяко стъкло все още те виждам, на парчета. Губя те, страх обзема ме победи ме ти, взе това... цял живот го пазя, отне го ти Но кажи, струва ли си кратко бе, да нали - чувам аз сега то крещи предадох се доволна си. sh.
  11. Протегни се, докосни ме докосни, само ти знаеш как и къде само внимавай, че боли ме боли, не спира да боли Усещам пулса ти чуваш ли нежна песен чаша вино... то е кърваво червено от очите ми, избоди ги - да не виждам чуваш ли Плач там, в тъмнина покрита със слама дъждът вали ли, вали Капка кръв, прости ми опитах чуваш ли Окована, боли... в трепет остана ти, чакаш ли sh.
  12. Отново студ, отново мрак пропаднал до гуша в белия сняг подмамен и изплашен, бягаше там където никой не може да го намери. Скри, той от всички скри я да я пази той вечно обеща й - в зори прегърнал я той, не ще да я пусне. Премръзнал, вкоченил се умря с вледенена на око сълза. Бе единствена тя, малка и добра остави спомен в нея, самота. sh.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...