Премини към съдържанието

_ramus_

Лига на легендите
  • Публикации

    3896
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

1508 Жестока репутация

Всичко за _ramus_

  • Титла
    kaldata пристрастен

Последни посетители

12172 прегледа на профила
  1. дат ти припомня само че си фен на йога-ала-бала. И не само фен - припознаваш се като окултист, езотерик, розенкройцер... с "думи на христос" и още от ала-бала. Падна ти пердето, пропука се духовната люлка, сред която се люлееш и в кризата зовеш за меч, и глупости от рода: Като не могат - вземи си гореща вана, направи малко дихателни упражнения, с броене, или пък плати на проститутка да ти олекне малко вътрешното напрежение. Ако имаш съпруга - и тя ще свърши работа, ако сте в добри отношения и не сте прекършили вече мостовете помежду си... Ако трябва отиди на лекар, или пий редовно ментов чай, с глог и валериан, примерно. Фантазното е фейк и без подходяща по сила и удар следваща доза му пропада възможността да те баламосва. Мирът ще дойде - първо отвътре. Тия дето се напрягат за война, с идеята да дойдел мира след нея, са просто напрегнати хора с провалена вътрешна рамка на приемливостта спрямо дисонанса. Щото войната отвътре с конфликтите не е лесна работа да се води, да се крие че отвътре всичко е супер, че зная, че съм опитен, пък ми ври и кипи докато играя на спокоен и летящ над нещата, над живота, над форумците и писанията - толкова високо и далеч, че направо сред вселенските истини, живота, енергиите, учителите, ученията... Все идва момент на приземяване. Колкото по-отвисоко, толкова повече зейва разликата между фантазията и това в което същата се удря. Клеймиш си вече за пореден път някакъв рамус и си го избрал за треска в окото ти. Зовеш за битка, опита други възможни варианти. Ма някой бил изтрил нещо си - нито въпросната авторка ме интересува, нито писанията й. Не съм дори го видял, нито и да го видя с нещо би ме заинтригувало. Ако зависеше от мен... то нещата биха били по друг начин. И бяха по друг начин - на съответното място сред виртуала почти 10 години. И там, както и тук са масовите фантазьори, от всеки пол и възраст, всеки с личната си религия, която широко пропагандира и проповядва - главно на себе си. За тях това им е основния мотив и форумите са сякаш обещана територия за любимите им театри пред огледалото във форма на "монитор" - при това на аванта. Колко да е права ракетата и широк космоса, според теб?
  2. ... кукуригу, кукуруку и тралала! Айде - дойде одата и величаенето на фантазните светове и как от тяхна гледна точка всичко и всички извън тях са скучни, стерилни, самотни, скучни, машинни и роботни. една и съща матрична песничка сте си научили фантазьорите и си я тралалакате до захлас. Време беше и ти да се провикнеш, че си една от знаковите фантазни форумни кукли. оо, милият той. От будист, се напъна и за психотерапевт ли? Тва фантазията е велика сила, нали - какъвто си поискаш такъв се играеш. Браво. Поклон няма ли, щото овациите идват след него? УПС- нали не съществуваш независимо... Та ти алтер-его не знаеш какво е бе душко... на какъв се дуеш, въобще тия думички дето си ги цепиш, не виждаш ли какви глупости отново си съчинил? за пореден път... И на теб ли ти преподаваха 'професори' , или бая зачоти изкара с отличия - че ми писна от лъжи и преструвки от фантазьорите, дето иначе кармата ги е оставила да си я сънуват колко са освободени.
  3. нямаме едни и същи вкусове за филми. А и ти си повече от фен, докато аз съм просто любител - относно филмите. Най свястното нещо, което гледах наскоро, беше "КЛАРА" съвсем ново заглавие.. https://www.imdb.com/title/tt6613878/ има го сред нашите торент-вселени. Ето това си заслужава да се гледа - игра, кастинг, режисура, сюжет и сценарий. няма значение че по принцип филма е напомняне на типични социални идеали, макар да изглежда като контраст между крайния рационализъм и чувствените и интуитивните отношения към живота и света. напомня с нещо КОНТАКТ, но го прави по брилянтен начин,. Изискват се и минимум основни знания в астрономията, макар и на ниво 9 клас и поне средна интелигентност... А преди 2 години срещнах едно изключително заглавие - НАДАРЕНАТА https://filmisub.com/filmi/23380-gifted-nadarena-2017.html Просто не съм виждал такава актьорска игра от Макена Грейс... удивително хлапе, брилянтен сценарий, игра и режисура... Тарантино - никога не ми е допадал и никога не разбрах защо въобще някои го смятат за икона. Но както вече споменах - не съм класик. Въпросното заглавие дори не го изгледах докрай.
  4. разбира се - чудесно се "разбрахте" на основата на 'печалбата'. Съвсем съответвено на нивото на комуникацията. може би - но и аз не съм класик. така и не си паднах по нищо 'класическо'. А и класическото не си падна по мен. Вечното разминаване между двама потенциални влюбени. (както е казал Бойко борисов, а защо не и паолу Коелю, или пък - тери пратчет).
  5. всъщност това е фейк. От летящите сред народния плебс. Любим израз на ограничени хора, за които обясненията като за деца, си представят че биха разбрали. Всъщност - дори и това - не. Ааа - имаше и същото в един стар руски филм - възклицанието беше "ку" - с подходящо приклякане към него. Вече не си спомням на този фон това трагедия или комедия беше. Но със сигурност беше тъпня. Всъщност трансформаторките не трябва да се съдят прекалено строго, а все пак да се прояви разбиране - летенето с метла и трансформаторстването, не са лесна работа ... щото... силните и успешни жени... слабите и глупави мъже, чувствата и емоциите... фантазиите и въображението... гениалния Юнг... духовността, вселената и хората... Мъдростта не е лесна работа, Скеп.. Добре че все пак се твърди че буда е преподал нещо си. Какво щеше да е ако само беше казал "ку"...
  6. Аха, ето къде била причината - форматът. Интересно! Обаче ФОРМАТЪТ "позволява" (щото е благороден, умен и красив) да се пишат ето какви умни изречения. И понеже пишещите ги най-вече са сред 'формат' който им "позволява" да пишат, но не и да четат какво са написали. Даже и при положение че са 'ги учили' да четат, при това 'бааааааавноооо'... Но не са ги учили да се ПРОЧЕТАТ... щото то 'четенето' - така е и с всяко написано - прочита е огледалото на ЧЕТЯЩИЯ. Такааа - понеже другарския уклон сред темата е въведен, а и силната приятелска ръка вече е натрапено повторена, не ми остава нищо друго, освен да склоня да подам по-подробно прочита на рамус, на въпросното горно ... да го наречем "изречение". И така - начало: изречението съдържа няколко опорни извеждания, които вътре в него се обвързват в опит за обща мисъл. изглежда имитацията на поетичен стил, в комбинация със повторения на популярни социални утвърждения, не позволява на пишещия това изречение да изрази елементарно смислово съответствие, но най-веселата част е, че не е в състояние дори да го забележи - главно защото всички парчета от изречението са заемки и опита да се зашият заено парчета от различен изказ, прави резултата доста весел. И така - изречението е разделено на три отделни подизречения, които са и с опит да се обособят и смислово - именно така е сглобено - от три опорни парчета, взети по различен път, по различен контекст... . 1 част - ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ - това е ясно, както е и ясно откъде идва. Тук въпросът с изказа, обаче е че същия е реализиран като 1 лице множествено число. А иначе - в прагматичен аспект (да не се бърка с "практичен" ) то идва наготово като продължение от вметката на рамус относно героят на Дж.Лондон. Недомислиците започват с "втората част" 2 част - но на много не им достига въображение да го осъзнаят - вече започва батакът в смислова посока и особено в контекста на предишното парче (номер 1 ). И така - за автора е невидимо че е написал доста невежа лична идея - а тя е че ВЪОБРАЖЕНИЕТО е пряко условие за ОСЪЗНАВАНЕ. Това е нелепо и няма никаква фактическа обосновка. От друга страна - аавторът на това по принцип му липсват съвсем основни положения относно думичките които ползва. Така, че е съвсем ясно че той и да се скъса да чете думички, като не е налице смисъл и вникване, е сляп да забележи смисъл, който при него не е налице. Преди да въведа и третата част - да напомня че дотук тия две парчета имат смислово несъответствие - ето и другарската подсказка: Всички се реем между звездите, но на много не им достига въображение да го осъзнаят. Дистанцирането от "първото лице в множествено число, след това като 3 лице множествено число "ТЯХ" (не им достига) авторът се слага като от "тези, които имат въображение да осъзнаят че "всички се реят между звездите", но някои им достига въображение и чрез същото ТЕ ОСЪЗНАВАТ - и че се реят, и че е между звездите (което е алегория на сънуването, докато сънуващият е сред напълно друг реален физически ментален и обективен за него, контекст. Но за същия те нямат никаква стойност, никаква връзка, никакъв, или повърхностен контакт с тях, защото докато сънува той е потопен в магията на специална версия на лично изградена реалност, която той сам конструира. Но тя му подава същите резултати като изживявания, образи и усещания, както и "оригиналът"). И така - чрез серия от механизми и процеси, събрани сборно в понятието СЪНУВАНЕ, някой е с претенции че именно въображението му е условие той да ОСЪЗНАВА. При все че е тъкмо обратното. Да напомня на автора, че ВЪОБРАЖЕНИЕ семантичния му корен е ОБРАЗ. Значението може да се представи условно като "създавам си образ в който се потапям". Става въпрос че паметово се извикват готови образи, които при липсата на подходящ за конкретно сънуване, се комбинират за да се доближат до нуждата на субекта задължително да онагледи някакво съответсвие на негово усещане или чувство. като подходящ пример за значението на основата на ВЪОБРАЖЕНИЕТО, може да се спомене сродния на него глагол ВЪОБРАЗЯВАМ си. И така - ВЪОБРАЗЯВАЙНЕТО и ОСЪЗНАВАНЕТО - всъщност са диаметрално противоположни по процеси, смисъл, цели и динамика. Колкото човек повече си въобразява, той се потапя в този процес и неговото ОСЪЗНАВАНЕ се подтиска. Това е съвсем елементарно като обобщение. Дори не е нужен академичен или друг специализиран контекст , за да бъде осмислено - дори на аматьорско ниво. И така - всичкото това недомислие чудесно се добавя и се допълва с третото парче в изречението: 3 част - понеже са затворници на идеята за "собствено съществуване". Но ако нямаше "идея за собствено съществуване" нямаше кой да си ВЪОБРАЗЯВА - че е осъзнат, че е будист, че е разбирач, че да послъгва на няколко места по темата... Нямаше да пише цялото изречение, да получи импулса за него, да го състави и изрази. Като се прибави и проблемът с предишните две парчета - се получава резултатът за който рамус пише по-нагоре. Разбира се че авторът няма да прочете нищичко от това - ПРОЧЕТЕ!!!, а не чете, макар че се съмнявам и за самото четене. За да родиш една недомислица, е нужно преди всичко условие на недомисленост сред генератора на изказа и словото. А при прочитането - пълната безпомощност да прочетеш какво си написал, издава дори елементарно ниво на самоосъзнатост - нещо което авторът е единствен, който няма възможността и куража да си го забележи. това не е вярно. компромисът е нещо съвсем елементарно и още в зачатъка на формирането на ИИ, със първите програми за шах, това е вече като част от стратегията. Ако настояваш че цялата работа е съпричастността - то забележи че употреби отново въпроса за "ПОЛЗАТА" (Печелят и двете страни). Ти дори не се усещаш колко много противоречия изрязяваш и с тях колко много време в липса на осмисляне на словото, думите, смисълът - пропуснато. Но това не ти пречи да настояваш за "будизъм" и колко много си наясно с понятия, само защото си ги чел. обаче - нали виждаш сам какви са резултатите от това 'КАК и доколко ЧЕТЕШ' съпричастност емпатия и уважение - като признаци и израз, са налични и при делфини и слонове. Нещо повече - дори и между всяко едно от тия двете - с човека. Което означава че е налице и междувидов обмен на същото. Обаче - съпричастност... и УВАЖЕНИЕ - са напълно различни по произход, плоскост и значение, поведение и цел, явления. И накрая - интересното че - ФОРМАТЪТ на мен ми позволи да реализирам нещо, което явно на други е 'ОГРАНИЧЕНИЕ'. с това имам основание да съм 'особен' и различен... направо - помазан
  7. я пак - прочети какво си написал... баааавно - началото... средата... и края на този бисер!!! Все по-будистки звучиш... Ако не можеш да се четеш - искаш ли помощ от другарче? няма проблеми - вече за ен-ти път. Направо си символист, поет, драматург - с тия поетико-лирични съчинения. Само това, щото смислово са пълен фейк. И да напомня че нямаш право на падение - просветления (но не будист) вече повтори много пъти че "ти ги разбираш нещата". Близо си до просветлението ...като неговото. Скъсвате се да се лайквате помежду си... лайк, след лайк. Ти си от "неговите хора". Жалко че не си от плачещите, дето са наранени и обидени от гадняра рамус, щото щеше да му влезеш напълно в образа.
  8. трети се сънуват че се реят между звездите. сънуват - сред звездите само се сънува. както и когато бог ти говори, или гласчетата на ДНК-то. Или докато мохините летят с метлите си по въображаемите си светове и ги наричат с едни или други вдъхновителни имена. Сънуват, докато си спят, а докато спят просто бягат от един ужасен, скучен и гаден свят, в който са поокакали съществуването си в него, до степен на непоносимост. Ако може ден, час, минута да минат - в сънуване по форуми и летящи метли. важното е да не живеят в клетката, от която вместо да излезнат, просто сънуват че не са в нея, че са щастливи, будисти, успешни, доволни, добри, весели и благородни, духовни и мъдри... Сънуват че са терапевтки и професионалистки, мадхямици и разбирач(к)и. Това да сънуваш... живот, си е направо като да го живееш. Но само за сънуващия. Иначе - отвъд сънуването са обикновени капитулирали от битието си, хора, бягащи сред дебрите на фантазиите си. Всичко, от което са капитулирали, си го фантазират, пък и това си съвсем безопасен, лесен и достъпен начин... Фантазираш си и си изкарваш поредната доза от изживявания - че си жив, че си успешен щастлив, доволен, намерил, сигурен и всичко ти е ясно - точно това, което не смееш в животица си извън съня да го припариш, щото е зор, щото е кофти и може и да не сполучиш, да паднеш, да се провалиш, вместо да си успешен победител, да си супермен, буда и мъдрец... Страхотна тема - байдъуей. Нещо се поизчерпаха будистките вдъхновителни съчинения и съвсем направо се съотнесе до фантазното. За пореден път очаквам да се зачете поредната ода за фантазията, за религията, за вярващите, за успешните професионаистки, за силата и мощта на вярата или въображението, за правилността и мъдрите избори на всеки сънувач, докато сърбежите движат сънищата му. Време е за поредните утвърдителни и потвърдителни заявки и концепции, описания и нагласации - от личните или груповите версии на пишещите ги. И... както се реди в една битова иронична сценка - внимавайте докато сънувате да не бръкнете в контакта, докато летите между звездите или оргазмирате фантазно под розовите камбани... И спокойно - те не бият за вас, щото все ще измислите поредния цитат, поредния авторитет, поредните думички от някого... който си няма свое, който не му стиска да отвори очи и да излезе от клетката, му остават бляновете. Иначе - гледам толкова много свободни люде. От свободни по-свободни, възторжени, вдъхновени и летящи между звездите актьори.
  9. веселият момент е, че точно ти си пример за вкопченост във фантазиите и представите си. Думи, заучени изговорени, със присадени лични пълнежи от фантазия и представи в тях. И вкопченост в тия лични представи, дори и на моменти - направо отчаяно, ограничено и твърде плоско. По това личат личните криви на пропаданията и ролята на всички тия фикции които имаш - да служат като спасителен пояс, като скелет по който да се ориентираш сред бурните води една изменчива и непредсказуема реалност извън теб. И нямаш друг начин и го играеш че си наясно, но вкопчеността си стои. И говориш за свобода... а думите на вкопчения за свобода... са парадоксални погледнати извън неговата фантазия. Той и героят на Джек Лондон пътуваше между звездите на въображение и фантазия, докато беше в затворническата клетка. Отгоре на всичко - всички твои понятия са с представен твой пълнеж - както и "здравия разум". И "приятелю"... и колко много още... Обаче пък - нали били мнения. Не били забранени и всеки имал мнение и можел свободно да си го изрази, да си отваря теми... Иначе той не е егоист, знае егото какво е, даже вече е наясно как е освободен от неговите окови... Ма какви окови само, каква гадна е самсарата, какви нещастия в нея, какви илюзии и заблуди е тя... И колко всичко това се потвърждава от канонични текстове, то руски, то английски - то авторитети и икони.... въобще - нагласени лични приказки за фантазьори, но пък били мнения нечии. И какво се е хванал някакъв си претенционалист, че само дразни хората да си фантазират свободно по форумите. Че точно по форумите, такива най-много ги има - щото образуват съвместителни обменни фантазии едни спрямо други. В тоя смисъл са си полезни и дори "приятели". Чудесен е театъра, докато не се покажат зъбките на някой, докато не му падне пердето. докато не го плеснат със шамар може да си фантазира колко е розов живота, колко свободно лети, колко е духовен, космически, освободен дух, свободна душа, колко истини разбира, колко широка е вселената... И колко уверения, колко доказвания на фантазното...
  10. че то това го правят всичките фантазьори - не само в тая тема. Бих казал - че си е масово явление. Дори бих обобщил - че не е и само виртуално. На масата в кръчма, с идеята да се произведе нужната лична доза от изживявания, никой не е длъжен да е сериозен. И няма никакъв проблем да си пляска разни неща и да се държи че има идея за тях. несериозните хора, сред несериозен моабет, сред иначе "сериозните за тях, цели по личната им приказка" по-горе дори на няколко пъти, само в тази тема, се изписаха оправдателности и обяснения по въпроса - защо съм несериозен, защо не съм откровен, защо не съм искрен, честен към себе си... Въобще - те обясненията са просто лопата която може да се обръща според фурната, хляба, температурата и фурнаджията.
  11. Ти още не знаеш че физиката не прави разлика между животно и човек. Жалкото е, че именно фантазията е направила така, че човекът да забрави че животът и вселената не са само сред фантазията му. Разбира се че е нужно да се избяга сред фантазното съществуване... и именно в него да се играе на духовност, будизъм, на просветление, пустота и другите вече втръснали от мантрични повторения утвърждения. в рамките на една концепция и канон, съставени за специфични човешки цели, свързани със социалното съществуване и нуждата на големи групи хора от митове, за да направи животът им поносим... КОНЦЕПТУАЛНО - в будизма няма нито емпатия, нито съчувствие. Ти така и не го проумя това, нито четеш каквото ти се пише, само защото "кануто ти е вече е нагласено да си плува по течението". Ти пренасяш личната си християнска нравствена схема по която се ориентираш, спрямо каквото се докопаш. И в християнството никога не са чували за "емпатия", не че за теб има някакво значение, щото познанието ти е само за камуфлаж, докато си съставяш театрото. Нравствеността е човешко производно и тя е сред самсаричният свят. Днес - е една. преди е била друга. А в бъдещето - може би ще е съвсем различна. Тя като всичко друго е контекстуално зависима и човеците си я съставят за да регулират груповия си живот. А празните хора я взимат наготово, и така тази регулация се самоосъществява. Емпатията е психично явление, невронно-обезпечено, което е в основата на социалните инстинкти. На емоционално ниво, което е най-ниското и най-"природното" е нужно да се осъществи взаимодействие между членовете на едно съобщество, за да реализират социалните си взаимодействия и да обезпечи оцеляването и продължението на вида им. Това е опростено и съвсем принципно извеждане, защото положенията са доста сложни при задълбочаване и синтез. Емпатия без емоционалната й основа - е обикновен фейк. Емпатия е налична поне като признаци и у повечето изследвани видове от висшите бозайници. Но най-вече - тя е сред социалните животни. При контакти, дори и животните които не са в групи, образуват комуникация на нивото на естествените си сигнали. не че някога тия неща ще ти станат известни, или биха те заинтересували. Най-вече - щото никой не се е емнал да ги пише по светите ти писания. ЕМПАТИЯ и СЪЧУВСТВИЕ не са никакви универсални явления - нито сред вселената, нито сред природата, нито ред хората. И за теб самият - не са. Механизмите й се включват и изключват и те са природно програмирани. Ти се опитваш да прикриваш естествените пориви на личното си отношение, а то е дуално-програмирано. Отношението, към "останалите същества" в будизма не се основава въобще на емоционална основа. Така то не е нито ЕМПАТИЯ, нито е СЪЧУВСТВИЕ. както всеки религиозен субект, ти също пропадаш в капана да си подбереш определен набор от съвсем относителни и условни и преходни положения, описания и да ги идеализираш, идеологизираш и абсолютизираш и превърнеш във рамка сред която да заживееш, бягайки от гадния преходен, необясним и изменчив "свят". Отношението към "останалите същества сред вселената и тяхната буда природа" би станало чак когато твоята буда-природа се пробуди. Личното разбиране не е фикция, нито е философска шашмалогия от форумнисти, а е резонанс, на принципа на съответствието. И това не става с фантазии, форуми и утвърдителни религиозни моабети. В тази връзка - аналогията за "майчиното отношение" в гореспоменатата сутра, са изключително подвеждащи и дори погрешни. Не ми е известно кой е авторът им, но таргетът на това е бил твърде неуки хора, в опит да се докара до тяхното елементарно ниво на възприятие. но е пример как невежите хора без оглед на това към коя типология таргет принадлежат, приемат всичко, което им е угодно, за да си нагласят личната си приказка - за будизма... или за което и да е друго.
  12. Чудесна би била версията на гну, което разсъждава по будистки - че гепарда или лъва, всъщност дори не са врагове (докато вече е в лапите им преди задушаването и разкъсването на плътта). И в последните си мигове от живота, святата иначе, заблудена сред фантазиите си антилопа, си мисли за "заблудата от личните си представи за несъществуващия си АЗ и за тоталната заблуда спрямо 'обкръжаващия свят'... По същия начин, срещащия се с насрещен влак, сред тунел, самозаблуден фантазьор, бленува как "той" не е реално съществуващ. Влака не е влак, фантазиите не са фантазии, но са и фантазии. Неговият АЗ е въображаем и именно тази въображаемост, подава илюзорни заблуди за 'реално съществуване'. Разбира се - всичко това докато огромната метална движеща се маса на колела, премазва иначе "нереалния фантаьор, играещ си на размислител"... С подобни недоумици сред форума се слави и форумния просветлен, добил своята вече популярност. Той е просветлен чисто мистично, докато иначе умело жонглира с любимата си игра да цитира няколко имена, няколко книги, и приготвени предварително версии на лични легенди. Понеже разбира чудесно личните отношения' поради капитанската си професия, намира сходни души, за нуждите на изповедите си и фантазиите си по просветлеността, вселената и "всичко е така, и не е така". Вероятно курсовете са дълги, сред морето е самотно, но нужно е да се постави въпроса за въвеждане на часове по будистко просветление, нищо че това е обикновено нарицателно за иначе съвсем мистичните преживявания и "реални трансформации' на автора на този водевил. Все пак нуждата от оригиналност не е лесна работа... -------------------- продължава генералната обърквация с това че философски размислителни казуси, са се заучили и възприели като действителни, вместо да са само инструменти за осмисляне на света, системи от предположения и абстрактни понятия... Така става когато невежи хора се доберат до четива и информация, за която си нямат понятие и се изгубват да я преживяват чрез "своя си начин". Така, става когато невежи и дори неграмотни хора се опитват да се преживеят на особени, на важни, на проникновени, на умни, мъдри и знаещи... Като няма друг начин - чрез подражание и имитация. Важното е че фантазията и въображението предлагат и лесни начини за добиване на дозите от преживявания, които са толкова нужни за да се компенсира иначе "немотията". Не един или друг гаражен размислител се изживява фантазно като философ, но проблем настъпва когато псевдофилософа приеме философските концепции и инструменти за истински, само защото ги преживява като такива. Преживява ги - като ги приема съвсем по религиозен начин, за описание на света, живота, вселената, хората ... и спрямо себе си. Така - някои хора разбират за "себе си" от писания, приказки, легенди и митове "за себе си" и същите заживяват с тия описания за себе си - като с "истински". Което си е напълно естествено - защото вселената "празно не търси" и когато нещо е останало празно отвътре, е налично "налягане да се запълни празното отвън" с готови плоски формички - за по-лесно. Така вероятно непалско момче чете за океаните и корабоплаването, за плуването и гмуркането, за плажовете на НИЦА или Балеарските острови... И си ги наглася до детския си ограничен диапазон от възможности и негова фантазия. И ако сколаса - да му обяснят на неговия фантазен език, достатъчно на брой подробности и аналогии - за да стане възможно да си сглоби своята "реална картина от която да получи изживяване - за водата, за гмуркането, за плажовете и жаркото слънце, за октоподите и рибите, за морските дълбини... Така форумните представни размислители, се преживяват по избраните си роли, като чудесно смесват представности, фантазия, заучени ментални конструкции с които те са се научили умело да комбинират, докато си съставят платформата за изживявания.
  13. Въх!!! кои са "тия" ? Че не става ясно, кои са ми враговете. Няма да им се дам, баси. С толкова артисти наоколо - все ще измисля сценка за справяне с тази "заплаха".
  14. Чудесно и точно си го написал - съвсем точно и съвсем буквално - без представите си... си напълно безпомощен. за кого е очевидно - за тоя, дето има представи ли? Значи е "очевидно"... за едно представи имаш, за друго - нямаш. И спрямо това "ти е очевидно" На какъв философ го играеш, след като в едно изречение извеждането ти е пълна трагедия. Ти така можеш да си изведеш че кокошките летят до земното ядро. И си го докарваш "щото така можеш да си го представиш". Ако не можеш - "нема жирафи" И понеже си "представяш че си будист, с будистка отдадена практика, с резултати и плодове от нея, с разбиране за будизма" и пишеш тия недоумици с ясната идея че ти си надмогнал отдавна егото си, щото си представяш какво е това.
  15. пак си шляпаш по инерция. Странни сте двамата как си пишете думички, лайквате се, съгласявате се, а всъщност всеки от вас изразява напълно различна позиция. Твоя коментар , и неговите думи - нямат нищо общо... ти си караш по твоето си, той - по неговото. Толкова време вече дори не се четете внимателно, за да се забележи сериозното разминаване. Това няма нищо общо с будизма. Зависимото възникване е философски подход в будизма. Той е елемент от философската му част, като инструментална обосновка на някои будистки казуси, във връзка с будисткия възглед. А някъде - като абстрактно описание на измененията на съзнанието и неговата трансформация, при отдадено практикуване. Като съставна на възглед - също е само допълнение към "настройката' за практическата опитност на практикуващият будизъм. каквото и да е - ако не е налице отдадена и посветена практика, философските концепции нямат никакво значение за западния размислител, освен да си намери сред тях нужното за него си. Това е само етикет на будизъм, но няма никакво будистко съответствие, заради каквато и да е будистка компетентна практика. Именно това е заблудата и самозаблудата
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...