Премини към съдържанието

stelaaa

Потребител
  • Публикации

    18
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

16 Добра репутация

1 Последовател

Всичко за stelaaa

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Жена

Контакти

  • Skype
    stela714
  • Интернет сайт
    http://asmoga.alle.bg
  1. stelaaa

    Богата съм...

    Богатството зависи от това какво виждаме! Тайната е да виждаме много, дори и в най-малкото пред себе си! Тогава наистина сме богати, много повече и от най-богатите!
  2. stelaaa

    Малка авантюра

    Много красиво! Не винаги хубавите неща са кратки. Мисля, че затова отново роля ще изиграят нашите мисли. Ако имаме такава настройка, това ще се случи, ако пък се забавляваме и си играем като малки невинни деца без да очакваме резултат - мисля, че ще получим хубавото за много дълго време - просто зависи от нас!
  3. stelaaa

    Щастие

    Не съм много съгласна с това! Има много родители, които изоставят децата си не само в буквален, но и в преносен смисъл. Домовете са пълни със самотни деца, а улиците със скитащи, които по една или друга причина не намират любов в семейството си и нямат желание да се приберат. Когато изпитваш любов към всичко и най-вече към себе си, тогава не е възможно да не обичаш който и да било. Има и много деца - порастнали, които не изпитват любов към родителите си и ги изоставят по домове и т.н.. Така че е относителна тази любов!
  4. stelaaa

    За "случайностите" в живота

    Винаги имаме избор, но трябва да знаем, че понякога той си е предопределен. Какъвто и път да поемем, той все пак ще ни отведе там, където трябва да бъдем за лошо или добро, зависи само от нашата гледна точка и от начина по който приемаме нещата от живота. Каквото и да се случва е важно да го приемаме с усмивка и на игра и само тогава ще бъдем щастливи победители въпреки всичко и всички!
  5. stelaaa

    Избор

    Изборите в живота определят това, което предстои. Затова е много важно да мислим, преди да предприемем някакви действия и е хубаво те да бъдат позитивни за да ни се случат подобни неща.
  6. stelaaa

    Кой си ти?

    Да, така е. Не е лесно да се разбере, но кагото пък това стане, започваш да живееш истински и пълноценно! Да бъдеш никой, тоест без его е върховна свобода! Хората си мислят, че когато егото си отиде е все едно да се превърнеш в слаб и нищожен човек, но това не е така. Случва се точно обратното - придобиваш сила и живееш в хармония с всичко около себе си! Заслужава си на сто процента!
  7. stelaaa

    Избор

    Всички ние правим избори във всеки един момент от нашият живот. Според това какво избираме, се определя това, което ще дойде в живота ни. Всяка една ситуация може да се погледне по два начина. Ние избираме как да реагираме, а тази наша реакция към нещо, води в живота ни следващата ситуация пред която ще бъдем изправени. Съзнателният избор води до съзнателни действия, а те от своя страна привличат бъдещите съзнателни ситуации. Затова е много важно да правим правилният избор за всяко нещо, което се изпречва на пътя ни. Ние имаме два избора за реакция: единият е положителен, а другият отрицателен. Ако избираме положителният начин на реакция спрямо нещо, ще привлечем положителни събития в живота си, а ако изберем отрицателният - ще привлечем съответните отрицателни събития, които повярвайте ми изобщо няма да закъснеят! С такава сила ще ви се треснат на главата, че има да се чудите от къде ви е дошло. В такива моменти не обвинявайте някой друг за вашето нещастие, ами се спрете и се замислете как вие сте реагирали съвсем скоро. Всичко във Вселената е енергия и всичко на което ние избираме да реагираме се връща обратно при нас, но винаги в пъти повече. Така, че е много важно да знаем как да управляваме своята енергия и към какво да я насочваме. Ако искаме положителни неща в живота си, трябва да избираме съвсем съзнателно и целенасочено положителният начин на реакция. За да бъда по-ясна ще ви дам един пример: Вземете следната ситуация като тази - една жена няма в момента цигари и решава да бръкне в нещата на мъжът си и да му вземе една, без негово знание. Защо тя постъпва така? Нормалната постъпка е просто да му поиска, а той да и даде, нали така? Но да речем, че се е случвало да поиска цигара и той и е отказвал поради някакви негови причини. Реакцията на тази жена в миналото е била: или отрицателна или положителна. Положителната реакция е била да приеме неговият отказ, като знак, че просто той мисли за нейното здраве и не му е приятно да я гледа с цигара в уста и другият отрицателен начин е да си каже: " Толкова стиснат човек, гадняр и нещастник", да се изпълни с яд и да реши, че следващият път ще си вземе цигара, без да го попита. Ето от този начин на мислене се появява новата ситуация: Влиза мъжът и вижда жена си да му бърка из нещата и полудява. Неговият избор за реакция, може също да бъде по два начина: Положителен - "Горката явно много и се пуши, какво толкова една цигара". Приема ситуацията от комичната страна и всичко минава мирно и тихо. Жената ще се почувства зле, защото са я хванали да бърка там където няма право, унижението което ще изпита и е достатъчно. Тя ще си вземе съответните поуки от тази ситуация. Отрицателен - Мъжът се вбесява, започва да крещи и вика, взема цигарата и я смачква на килима. Жената не стига, че е унизена, ами и обиждана. Тя се разплаква, той тръшка вратата и положението от една цигара се превръща в световен проблем. Ето този пример ви показва как нашият избор да реагираме на нещо, превръща ситуацията в такава, каквато е! На другият ден, някой се разкрещява на мъжът, обижда го шефът му и хоп нещата се подреждат. Всеки си получава заслуженото. А то може да бъде предотвратено, ако ние правихме съзнателни и положителни избори във всеки един момент от живота си. Не е наша работа да съдим хората и да ги наказваме. Те самите се осъждат чрез своите постъпки и действия. Над нас има по-висша сила, която дава справедливост на абсолютно всеки. Всеки в този живот получава това, което му се полага. Въпросната жена от примера щеше да изпадне съвсем скоро в ситуация подобна на тази, само че тогава тя щеше да бъде жертвата и повярвайте ми това , което някой щеше да и вземе, в никакъв случай нямаше да бъде цигара, а нещо много по-важно и скъпо за нея. Така, че ние трябва да мислим за себе си, да се стремим към положителни действия и постъпки за да може да привлечем хубавото в нашият живот и да оставим наказанието за тях самите. Трябва да се научим да ПРИЕМАМЕ ситуациите от комичната им и положителна страна, като мислим по този начин за самите себе си. И накрая ще завърша с още една малка историйка, която съм кръстила : " Да ритнеш котката" и винаги когато се изправя пред избор в някаква ситуация си казвам: "Какво искаш: да помилваш или да ритнеш котето"? В службата на един мъж, шефът му се кара и го обижда. Мъжът мълчаливо търпи критиката и събира яда в себе си.Вечерта се прибира и от вратата изкарва яда си на жена си. Тя от своя страна се разкрещява на детето , а то от яд сритва нещастната котка. Колко по-лесно щеше да бъде, ако мъжът спокойно беше реагирал на критиката, беше ПРИЕЛ ситуацията такава, каквато е, беше се прибрал и целунал жена си, защото тя с нищо не му е виновна, а тя беше прегърнала детето си, а то от своя страна беше помилвало котето. Нали тази развръзка ви харесва повече? Сигурна съм, че абсолютно никой не иска първият начин, но за съжаление повечето реагират точно по него. Замислете се за изборите, които правите в живота си! Приемайте нещата нормално, защото освен смъртта - няма други непоправими неща в живота!
  8. stelaaa

    Кой си ти?

    Малко хора си задават за жалост, този въпрос. Живеят ден за ден, правят едни и същи неща, ходят на една и съща работа, срещат се с едни и същи хора, от време на време си правят почивки и след това отново, същото еднообразие. Не живееш, а съществуваш. Не усещаш кой си, нито накъде отиваш….. Смисълът за повечето хора се състои в това да се изучат, да намерят добре платена работа ( а някои от тях изобщо не намират ), да създадат семейство, да съберат някакви пари за „черни дни” и ами…..май до тук беше с живота. Не налагам мнението си, само го споделям, но аз не смятам, че това може да бъде смисъла на живота . Никога не съм мислела, че така трябва да живея, по точно да съществувам. Зная, че повечето от вас ще си кажат: „ Тая какво иска? Да отиде на луната ли, за да се почувства смислена?” Не, аз съм намерила смисъла на моето съществуване и той не е в луната, а в земята и осъзнатия и изпълнен с чувства и вълнение живот, който ми се дава. Да намериш себе си, да отговориш на въпроса: Кой съм? – мисля, че това е най – важното и добро осъзнаване за смисъла на живота. Жалко е да имаш всичко и да не го усещаш, да не го оценяваш, да не можеш истински да му се зарадваш. Да вършиш, ден след ден, неща, наложени от обществото, защото така трябва и така е прието. Това не си ти – това си ти, такъв, какъвто се изисква да бъдеш. В това състояние не можеш да отговориш на въпроса: Кой съм?, защото докато не си истински себе си ,няма как да знаеш отговора. Когато, обаче си в състояние да си отговориш, започва приключението, наречено ЖИВОТ. Цялото еднообразие си го има, но вече е осъзнато, изпълнено е с вълнение и чувство. Няма нищо по-истинско и хубаво просто да бъдеш и да се радваш, без да ти пука за мнението на другите и без да се притесняваш от това, какво ще си кажат за теб, ако не направиш нещо, което се очаква от теб. Кой си ти? Ти си никой, но точно затова си щастлив. И за да бъда по-ясна в това, което споделих, ще прикрепя към този текст един хубав и поучителен разказ, който ще ви даде най-добре отговора на въпроса: Кой съм? Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избръсна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня – нямаше писма! През последните години кореспонденцията му прогресивно растеше и това беше важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната закуската от ядки с мляко ( както препоръчваха лекарите ) и излезе от дома си. Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер – стар познат, с който обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна. Извика го по име, но той вече се беше отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал на зле и май вървеше на по- зле с нарастващата досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сигурно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не беше получил никакви. Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина покрай дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за него, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града. Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си палтото и се отправи към дома на своя приятел Марио. Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегна ръце, но той го попита само: Извинете, господине, познаваме ли се? Мъжът помисли, че си прави с него шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки здравеняка да го изхвърли на улицата….. По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат. И мъжът беше обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както пред и часове го почиташе. Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което би могло да засегне цял един град. Тази ситуация продължи. Никой не го търсеше, не получаваше писма, жената, която почистваше дома му не се появи, телефонът не звънеше. На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено седяха. Приятелите му се смееха, разказваха си някакви вицове и никой не му обърна внимание. Мъжът се приближи до тях, придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият.Синклер не издържа повече. - Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, с което да съм ви обидил, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея. Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът започна да ги моли за обяснение, падна на земята и заплака, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това. Само един от тях му отвърна: - Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте. Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха по един тон. Влезе в стаята и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой. Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава: „ Кой си ти?”. Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко останало, кой беше той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията му, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когато познават? Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е нужно да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за първи път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните. Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за първи път не трепереше. И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче….. Но заради себе си, не зареди другите. Вече знаеше: СОБСТВЕНИЯТ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ. Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си……… Заспа дълбоко и спокойно и сънува прекрасни сънища. Събуди се към десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му. Без да се къпи, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо пред вратата - голяма купчина писма, адресирани до него. Жената, която почистваше беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не бе се случило. А вечерта в бара всички се държаха така, сякаш онази вечер на лудост никога не се бе състояла. Всичко бе отново както преди…… но не и той, за щастие, той който никога вече нямаше да се моли някой да го забележи, за да се увери, че е жив, той, който никога вече нямаше да търси мнението на другите за себе си, той, който никога вече нямаше да се страхува, че ще бъде отхвърлен. Всичко беше същото, но този човек вече никога нямаше да забрави кой е. КРАЙ Когато не осъзнаваш зависимостта си от чуждото мнение, живееш , треперейки да не бъдеш отхвърлен от другите, от които си се научил да се страхуваш. А цената, която трябва да платиш, за да не се страхуваш, е да се подчиниш и да станеш това, което онези, „дето толкова ни обичат”, ни налагат да бъдем , да правим и да мислим. Ако имаш „късмет” като героя на Папини и изведнъж светът ти обърне гръб, нямаш друг изход, освен да разбереш колко безсмислена е борбата ти. Но ако това не стане и за „нещастие” си харесван и обсипван с внимание и хвалби, тогава…………остава ти само едно: чувството за лична свобода сам да решаваш: покорство или самота; притиснат от дилемата да си това, което трябва, или да бъдеш никой. И от този миг……… можеш просто да бъдеш сам, но самият себе си.
  9. stelaaa

    Щастие

    Радвам се, че сме на едно и също мнение по въпроса.
  10. stelaaa

    Щастие

    Но, забравих да добавя, че може да изпитваш към другите безусловна любов, тогава когато я изпитваш към себе си. Ако ти самият не се обичаш, няма как да обичаш другите. А аз обичам себе си и то доста много.
  11. stelaaa

    Щастие

    Да, мисля че мога . Поне през повечето време, защото има моменти когато ми се губи и тогава се чувствам определено зле. Човек може да изпитва такава безусловна любов, когато съзнанието му е издигнато над обикновеното, когато вижда в другият собственото си аз.
  12. stelaaa

    Щастие

    Да има, но тя е въпрос на гледна точка! Ако настроиш съзнанието си на тази вълна, можеш да я видиш навсякъде. Ако обаче си на вълната на неприемането и несъгласието, каквото и да правиш няма да я проявиш. Точно затова мисля, че любовта е въпрос на възпитание в теб самият. Не твърдя, че съм права, а само че такова е моето виждане и когато съм следвала това, винаги съм печелела. С любов не можеш да загубиш нищо!
  13. Когато живееш в това високо ниво на съзнание, не бягаш от реалността както си мислят повечето хора, а я преоткриваш. Какво значи това? Много просто за обяснение и то е, че всичко което виждаш се случва първо в теб самият и след това се проявява навън. Когато вътре в себе си, си на вълна глад и бедност, навън се проявява точно това. Навсякъде където погледнеш виждаш това. Извисяването на съзнанието над това което е, те прави първо по осъзнат и второ ти получаваш знание за всичко, което е такова каквото е. Не твърдя, че бедност не съществува, а се опитвам да обясня колко много зависи от нас как и по какъв начин приемаме нещата от живота. Когато имаме в живота си неудовлетворение и сме нещастни е необходимо да се обърнем към себе си и да видим какво ние мислим и правим за да се доведем до състоянието в което сме. Имаме ли мисли на бедност, негативно отношение към живота, проблеми, болести и много други от тази поредица – това е явен знак за ниско ниво на съзнание. Ако съзнанието ти е достатъчно високо ти няма как да имаш такива мисли, защото тогава всичко за което ще мислиш ще бъде на друга вълна – позитивна и очакваща нещо хубаво да се случи. В резултат на това ще привлечеш към себе си точно тези неща. Всяка една ситуация може да бъде разгледана по няколко начина. Ти имаш свободния избор да направиш това. От теб зависи как ще погледнеш на нещата. Можеш да бъдеш нещастен, но може и да се превърнеш в щастливец и късметлия, нали? Всичко зависи от нивото на съзнание. Затова е важно да бъдем извисени и над всичко, което ни заобикаля. Няма вечно съществуващи проблеми и нещастия, както няма и неразрешими неща. Важен е погледа към тях, начина на приемане и избора, който ще направим. Във всяка една ситуация можем да решим какви да бъдем – такива, които приемат и променят или такива, които се примеряват и изпадат в отчаяние. Колкото по- ниско ниво на съзнание имаш, толкова повече проблеми привличаш. Важно е да се разбере, че когато си извисен ти достигаш състояние на божественост, можеш да се справяш с всичко, защото получаваш знание и сила как точно да го направиш. Когато си поставен пред неприятна ситуация е важно първо да я усетиш такава, каквато е, без розови очила. След това я приеми с едно свиване на раменете и си промени отношението към нея. Не да я видиш като несъществуваща, а само като различна. Погледни на неприятното, което ти се случва като възможност за израстване, промяна. Опитай да се настроеш на позитивна вълна и ако успееш със сигурност тя ще се превърне в нещо много добро за теб. Постепенно ще се научиш лесно и бързо да се издигаш над нещата и да ги променяш в своя полза. Животът ти ще добие съвсем друг външен вид. Не е лесно, но не е невъзможно. Този който успее да го направи ще разбере точно и ясно за какво говоря. Ако не опиташ никога няма да се превърнеш във вълшебника, който по рождение си!
  14. stelaaa

    Промяна

    Защо е необходима промяна? Защо да се променяме? Промяната е необходима за нашето израстване, за нашият път в живота. Повечето хора се страхуват от нея, предпочитат старото и познато дори и то да ги прави нещастни, самотни и бедни. Всички ние усещаме в даден момент кога е необходима промяна, но се страхуваме от новото и неизвестно, страхуваме се да поемем риск към различното. Живота е прекрасен, когато разширим съзнанието си и погледнем в очите това, което ни се предлага. Когато не желаем да направим тази промяна започват да ни се случват най-различни препятствия под формата на проблеми, чиято цел е да ни събуди към новото и различно. Променяйте се за да може да живеете истински, да чувствате живота във вас. Стоенето на едно място, често води до безразличие, до различни видове зависимости, спира потока на силната енергия и ни прави просто съществуващи, а не Живеещи! Всеки сам за себе си интуитивно усеща към какво трябва да премине, кое да промени. Не се плашете от промяната, защото тя винаги е за добро, винаги носи удоволетворение на душата ви, защото тя е тази която желае тази промяна. Чувствайте със сърцето си, то единствено знае кое е най-добро за вас, доверявайте му се! Спускайте се смело в живота, наслаждавайте му се, усещайте го, защото той е кратък и минава много бързо. На никой не му се живее празен и пуст живот, но много са малко тези, които му се наслаждават истински. Хората си мислят, че когато липсват финанси е трудно да се живее, но не искат да повярват че притежават сила с която могат да променят изцяло своя живот, винаги ни е по-лесно да приемаме трудностите и да се самосъжаляваме отколкото да приемем, че щастието ни принадлежи по право, че то идва от душата ни и се иска от нас само да се отворим към нея и да и позволим да се прояви! Когато се отворим към душата си, тогава започваме да живеем в една по висша реалност където нашите желания стават изпълними, сбъдват се мечтите , постигаме пълна хармония с цялата Вселена!
  15. Какво според вас е пробуждане? От какво човек трябва да се събуди? Искам да ви кажа, какво аз мисля за пробуждането и с какво, то помогна в моя живот! Повечето хора си мислят, че да си духовен човек и да живееш според Божите правила, означава....религиозен! Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против религиозните хора, но лично аз смятам, че духовността за мен е нещо по-различно. За мен да си духовен, означава да бъдеш първо: добър човек, мил, състрадателен, винаги готов да помогне, позитивен, виждащ във всичко и всички само красота (тя между другото е навсякъде, но когато спим или ходим със затворени очи, не можем да я видим), да изпитваш благодарност, да си истински, открит и честен! Много са добродетелите, които ни разкриват до колко даден човек е духовен, но аз пиша за най-важните, които ако покажем навън, животът ни наистина ще се промени, защото когато човек живее давайки непрекъснато от тези добродетели и на другите хора, тогава започват да му се случват чудеса, но това е друга тема по която ще говорим друг път. Всеки човек има право да избира в какво да вярва и какво да почита, но всички ние дълбоко в себе си носим Бог, а той е всички тези добродетели, които изброих и още много други. Всички ние, когато сме в окаяно състояние, болни, нещастни и т.н. гласно или негласно отправяме молба до Бог за помощ, а също и когато сме щастливи, без даже да се замислим, му Благодарим. Така че всички ние подсъзнателно вярваме и знаем, че има сила, която ни помага, но ни е трудно гласно да си го признаем и да живеем като силни, добри и обичащи се хора! Това за мен е Пробуждане, това е Духовност! Има хиляди хора, които ходят на църква, почитат всички пости и дори се молят всеки ден, а след това правят хиляди безобразия, обиждат, нараняват, присвояват и живеят по недуховен начин! И това е така, защото го правят без нужните познания, защото правят показност или смятат, че по този начин ще им се изкупят греховете, а не защото са осъзнали истинската си природа и сила, която притежават и носят в себе си! Духовността е познание към това, което е вътре в теб самият! Когато се обърнеш навътре към себе си, тогава ще разбереш каква сила притежаваш! Животът ти ще бъде във високо енергийно ниво и тогава наистина ще бъдеш с отворени очи и ще виждаш само красота и любов! Искрено го пожелавам на всички да достигнете до този върховен момент в живота си, защото тогава ще разберете, че се раждате за първи път и досега просто сте били полуживи! Всички търсим помощ отвън, а тя е в нас самите!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...