Премини към съдържанието

rosi45

Потребител
  • Публикации

    217
  • Регистрация

  • Последно онлайн

4 Последователи

Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    Мото-Красотата и любовта ще спасят света

Последни посетители

3700 прегледа на профила

Постижения на rosi45

Ентусиаст

Ентусиаст (6/21)

  • Първа публикация
  • Сътрудник Рядка
  • Първа седмица
  • Месец по-късно
  • Една година във форума

Нови значки

67

Репутация

  1. rosi45

    Хайку

    върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна безмълвният свидетел на огнена страст
  2. rosi45

    Идилично

    На пейката пред портата- под цъфналия розов храст, с блага усмивка на лица мъж и жена смирено седят, хванати здраво ръка за ръка, привели морно стари рамена... Зад тях пъстра грее градината, ароматът цветен сякаш упойва. Отрупани плодни дървета са навели клони до земята. Стара калдъръмена пътека води до бащината стряха. Приличат на две стари икони, същински ореол са белите коси... Вперили в прашния друм очи - децата ще дойдат... нали, нали?
  3. rosi45

    Пролетта

    Ежедневие сиво. Битие банално. Обезцветена душа, без цел и посока. Поглед разсеян. Невиждащи очи. Сетива притъпени. Оловна самота. НО... пролетта... Ах, тази чаровница! Взрив от багри, ухание омайно, галещи лъчи и музика като че ли... Отвори неусетно, с пеперудени крила, кристалната решетка. И пробуди във човека отново любовта...
  4. rosi45

    Прегърни ме

    http://www.youtube.com/watch?v=gcsmKG27U0Q&feature=player_embedded#at=19
  5. rosi45

    Лунно хайку

    върху лунен сърп по звездните пътеки бродя самотна = = на лунния рог закачихме люлката на любовта ни = = пълната луна- безмълвният свидетел на огнена страст
  6. rosi45

    И това го има...

    Диана и Иван се запознаха на рожден ден на общ приятел. Тя имаше красиво лице, но грубовато телосложение. Той беше... някак си "бозав" и не особено общителен. Между тях не пламна искра, а просто симпатия. Когато й предложи брак, тя се съгласи. Все пак имаше висше образование, а беше време, когато това означаваше нещо и бе предпоставка поне за средно интелектуално ниво. Освен това бе вече на 26 години и имаше желание да създаде семейство. Сключиха брак. Заживяха в нейната къща, заедно с майка й. Двете жени правеха всичко възможно Иван да не се чувства заврян зет. И така се увлякоха, че, постепенно и съвсем неусетно, той се превърна в некоронован крал. И като такъв имаше все повече и повече изисквания, и подчини всички на своя стереотип на живот, дори когато се роди дете. Основната му цел бе да се живее здравословно. Без да повишава тон, той непрекъснато наставляваше майка и дъщеря макар, че те бяха много добри домакини: - Не купувайте повече това, не е здравословно. - Не правете запръжка на яденето! - Зъбите трябва да се мият след всяко хранене. - Май днес не си избърсала праха?! - На полилея виждам паяжина. - Топлата вода в бойлера ми трябва! - Разходката преди вечеря е задължителна. - Този гардероб не е изрядно подреден. - Не мога да заведа детето на урок, знаеш, че в неделя следобед си почивам. - Много секс не е полезен! (а преди него тя трябваше едва ли не да се стерилизира) И така нататък... За да има мир и спокойствие, никой за нищо не му противоречеше. Един ден Диана реши да почисти основно библиотеката - книга по книга. Когато връщаше книгите обратно, взе повечко наведнъж и една се изхлузи, при което от нея изпадна нещо. Вдигна го и видя, че това е спестовна книжка, на името на мъжа й. Втрещи се, като видя сумата...Така значи- човекът си заделял по нещичко... Сега се сети, че винаги се е чудила защо неговата заплата е толкова малка въпреки, че работи във военно поделение, макар и не под пагон. Все казваше, че очаква повишение, но то все не се случваше. Като че пелена се вдигна от очите й и много неща й станаха ясни... Това бе капката, която преля чашата. Разрази се буря и то не в чаша, а житейска. В нея тя прояви характер, последователност, упоритост, здрав разум. Справи се чудесно. Излезе от битката с една много добра сума пари и великолепното чувство на облекчение. Взе живота си в свои ръце и го организира прекрасно. Никога не се обръщаше назад към изминалите 13 години. Живееше в настоящето и бъдещето и бе в чудесна телесна и духовна кондиция... и без некоронования " крал"...
  7. rosi45

    Писмото

    Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да влезе в пощата и да види дали няма писмо от един определен човек. Не можеше повече... най-нехайно и с досадна въздишка стана от креслото и включи компа. Едва изчака да зареди..."Да,да,да-имаше писмо от нейния Леопард!" Скъпа моя, ти си всичко,което човек може да иска от любовницата си- нежна, но дръзка, възбуждаща, изобретателна, страстна, порочна, дори...мръсница, когато трябва, както оня път, когато се беше издокарала с онази влудяваща ме униформа на камериерка...Ще ти пиша какво съм намислил за следващия път,котенце. Не мога да забравя първият път, когато ми се отдаде и ме доведе до непознати висини. Малката ти катеричка е като направена за мен ,целувам я... Но най-харесвам това, че си готова да се любиш на най-необичайни места- на задната седалка на колата ми, в асансьора, когато натиснахме стопа... най- вълнуващо беше в тясната ложа на първи балкон по време на " Лебедово езеро"...тогава дори повторихме...страхотно изживяване! Неповторима си! Но само при мисълта, че сега стоиш до оная мумия, която и вкъщи е с костюм, закопчан догоре, бяла риза и неизменната връзка... или още по-лошо- лежиш в леглото до онзи мухъл, т.н. ти мъж, побеснявам! Кога ще се върнете в града,за да подновим срещите си по същия наситен график ..... Тя четеше на пресекулки,непрекъснато поглеждаше с крайчето на окото си какво прави мъжа й.Той стана,остави вестника на мястото му и оповести ,че се оттегля в спалнята. Тя отбеляза между другото, че си е забравил очилата - ха, той, подредения, педантичния...Тя си отдъхна.Четеше и препрочиташе,чувстваше се млада и жива! Преживяваше всяка среща отначало... - Кой по дяволите си позволява да пише такива мръсотии?!?!? Тя се извърна рязко. Той стоеше с очилата си в ръка зад гърба й. Сърцето й се преобърна ,трепереше /но само вътрешно/ . Външно запази спокойствие. Трескаво мислеше. - Не питай мен, а дъщеря си... аз зная паролата на пощата й и я проверявам отвреме - навреме. Но тя винаги ги изтрива, това случайно го хванах,сигурно е съвсем отскоро... Този ход беше рискован, но тя познаваше отлично съпруга си. Той за нищо на света не би подхванал с дъщеря си разговор на такива "пошли, позорни, непристойни" /по неговите думи/ теми...пък и тя кликна в последния момент на "изтрий"...
  8. rosi45

    Семеен оркестър /фейлетон/

    В семейния оркестър аз представям струнните инструменти. Цялата останала част, включително вокал и най-вече диригент - моята спътница в живота. Събота - късен предиобед. Измъквам се от леглото и бавно открехвам вратата към всекидневната, с тайната надежда да видя следната картина: ведрина и чистота струи от постланата с бяла, красива покривка маса, на нея - изящна чаша с димящо уханно кафе и един топящ се в устата кроасан до него. Чувате ли нежния като полъх звук на арфа?! А после, като щрайхист, подемам размекващ ме мотив. Прогърмява гласът на жена ми, който може да съперничи на всеки духов инструмент: - Какво стоиш като истукан и гледаш отнесено! Обяд стана, той още по пижама! Другите мъже... Соловото ù изпълнение набира скорост и стига до фалцет. Тря-я-яс - чиниите, пардон - чинелите! Ефектът е поразяващ - почти всички струни на цигулката ми се скъсват. Остава една и мога да изпълнявам само пицикато - да, да, добре, да, добре... Следва интермецо. Събота - късна вечер. Жена ми, с ролки на косата и маска на лицето, се опитва да смени амплоато си - да премине от духови поне на клавирни инструменти. Гледа да докара "Лунната соната" . От мен се иска "Малка нощна музика". Но с такава кръстоска между военноначалник и извънземно до себе си, пък и с една единствена струна?! Аз да не съм Паганини!
  9. Направете днес някакво добро,макар и мъничко,и ще се почувствате прекрасно

    1. nassy_kiss

      nassy_kiss

      наистина помага, най-вече когато не очакваш да ти се върне, а го правиш от сърце :)

  10. rosi45

    Обида

    Чудесно стихо!
  11. rosi45

    Един ангел

    Роди се живот. Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек. Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15-годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче. Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му. Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат. После отиде в един от Онези домове, с помпозното име "Дом за деца, лишени от родителски грижи", което си беше едно долнопробно сиропиталище и нямаше нищо общо с дом. Когато стана на годинка, напълно отговаряше на името си- беше същинско ангелче с русите си, почти бели копринени коси и големите сини очи с дълги мигли. И тук бе любимка на всички. Всички лелки наричаше МАМА. Когато поотрасна, малкото й сърчице, изпълнено с огромна любов, разбра, че мама е само една, но кой знае защо не идваше. Стоеше с часове, допряла носле до прозореца и чакаше... Един ден й казаха, че майка й ще дойде да я вземе. МАЙКА й, нейната майка! Какво чудо! Тя дойде. Отведе я в същия оня коптор, където се бе родила. Кръгът се затвори. Тук самотата се оказа още по-голяма. Ангелина стоеше на един дънер в калния двор, между кокошките и прасето, а майка й се наливаше от сутрин до вечер - в ръцете й бе вечното шише с ракия. Ангелското личице бе помръкнало и тъжно, но на кого ли му пукаше... Една нощ, когато бе на 11 години, в стаята й влезе мъжът, който в последните месеци живееше при тях. Наведе лице към нея. Блъсна я отвратителната миризма на пот и алкохол. Но тя търпеше - може би ще я целуне и ще й пожелае лека нощ. Но дебелите, груби пръсти на мъжа я заопипваха... Какво правеше той?! Причиняваше й болка. Отвори уста да извика, но голямата мъжка ръка здраво притисна устата й. - Само да си гъкнала... ще те заколя, ей, малката... На другия ден Ангелина се промъкна до майка си и с голям страх, който правеше очите й още по-големи, молещи, каза: - Мамо, той влезе снощи в леглото ми... и прави едни лоши неща... боли ме... Жената вдигна празното ракиено шише и го запрати по Ангелина. - Ах ти-и-и, малка кучко! Открадна ми мъжа, а? Сега ще видиш ти... Ангелина лежеше пребита, заела инстинктивно ембрионална поза. Сърцето й бе празно, очите невиждащи, русите коси разпиляни около главата й като ореол. Един Ангел, стъпкан в калта... Крилете му вече не бяха бели.
  12. rosi45

    Удоволствието от живота

    Ако задам тази фраза като въпрос- "Изпитвате ли удоволствие от живота?" , сигурно ще получа повече негативни отговори: " Какво ти удоволствие в тази скапана реалност? В това безпаричие, в този скотски живот, който водим? Само проблеми...". Ако попитам "Какво е най-голямото ви удоволствие в живота?"- ще получа толкова отговора, колкото и хора... Мисля, че то, удоволствието, е повече състояние на духа, отколкото физическо. Има хора, които дори да са засипани с материални блага, не чувстват удоволствие от живота. Е, може би едночасово удоволствие от нов тоалет, ново бижу малко по-дълго, нов мъж в живота- още по-дълго... но все са неудовлетворени като цяло от живота. А един клошар ще изпита удоволствие от живота ако днес намери буркан храна с етикет, че това е чисто и прясно, оставен от някоя състрадателна душа... или още повече ако успее да си купи малко ракия, в която да удави мислите си, ако все още има такива... Но дори тези, които са вечни песимисти и вечно недоволни, когато усетят, че животът им се изплъзва, най-после си спомнят, че той всъщност е едно голямо приключение и удоволствие и се вкопчват със зъби и нокти в него. Да! Едва тогава, когато човек е изправен пред вероятността да отиде в отвъдното, си спомня колко приятни неща има тук, на земята... Спомня си розовия изгрев и огненият залез. Уханието на окосена трева и допирът до росна, изумрудено-зелена трева и удоволствието да се отпуснеш на нея, и да усетиш топлината на земята, как цялата умора и тревоги като че ли се оттичат... Спомня си удоволствието морският бриз да погали кожата ти и удоволствието от едно друго, плътско галене... Удоволствието,че се чувстваш комфортно. Удоволствието,че си обичан и обичаш. Удоволствието,че си постигнал нещо,което си искал... Удоволствието да усетиш вкуса на ароматна ягода или сочна череша... Дори удоволствието от една хубава книга или любимата музика... Боже, безброй са удоволствията от живота! Всъщност дребните неща са тези, които ни носят най-голямо удоволствие- една усмивка, един доброжелателен жест, вниманието от този, когото обичаме, сладката усмивка на бебето... Само трябва да имаме очи да ги видим и оценим...Пожелавам ви го!
  13. rosi45

    Здрач

    Слънчо отдавна залезе. Звездите още ги няма, но тук е здрачът вече със неговата омая... наситен, в нежно-лилаво. Само на кестена свещите проблясват в меко бяло, а люлякък силно ухае... Сърцето в очакване тръпне- дали ще дойдеш обични? За да потънеш със мене в онези бездни любовни.
  14. rosi45

    Притча и още нещо

    Ще започна с един разказ, който ще перифразирам. Той първоначално е бил преведен от арабски. Авторът му така и си остава неизвестен, но пък се е превърнал в притча. Имало в Багдад един търговец. Той изпратил слугата си на пазар. Скоро последният се върнал разтреперан и казал, че на пазара видял смъртта, с косата, и тя му се заканила... Поискал слугата кон от господаря си- да отиде в Самара, за да избегне съдбата си. Получил кон и потеглил, а търговецат отишъл на пазара. Там, сред множоството, зърнал онази с косата и я попитал: "Защо си се заканила на слугата ми?". Тя отвърнала: "Просто трепнах от изненада... бях смаяна, че го виждам в Багдад, а довечера имам среща с него в Самара!" Притчата е недвусмислена! Не кон, а ракета да вземем, дори на другия край на света да избягаме, неизбежно ще се случи това, което съдбата е предначертала. Ето няколко примера от личния ми живот и хората, присъствали в него. Моята майка обичаше да отива на работа с колело /става дума за 60-те години/. Един ден, неизвестно защо , решила да отиде на работа с автобуса. Той преминавал през жепепрелез.Там е бил блъснат и пометен от идващ влак. Да търсим причините в това, че не е спрял, или че бариерата не е била спусната или... фактът си е факт. Трябвало е да се случи- както за нея, така и за всички присъстващи в автобуса. Слава Богу, тя оцеля и живя още дълго. При това, дори ранена и окървавена, е помагала на другите /беше медицински работник/. Мой приятел работеше на драгата /дълбачката/ в морето, беше шеф. Един зимен, студен, ветровит ден решил за разпусне хората си по-рано/трябвало да са на работа до 17 часа/. В 16 часа, от бурния вятър, се преобръща понтонния мост наблизо и... загинаха много хора /аз лично видях цял камион с трупове пред съдебна медицина/. Моят приятел първоначално се зарадвал, че са си тръгнали по-рано и са избегнали тази участ. Но! Той не знаел, че всъщност смъртта му вече е била предопределена. Дълбачката е била най-близкият плавателен съд и ако не бяха си тръгнали по-рано, можеха да помогнат на много хора да оцелеят. Съвестта на моят приятел /а той имаше такава/ го разяждаше бавно, чувстваше се виновен... почина мъчително след една година от рак. Моите примери не са само страховити! Има и такива, които са приятни, но отново доказват, че нищо не е случайно в този живот... Преди години, на курорт, се запознах с една жена. Забележете- тя не беше медицински работник /беше приятелка на една медицинска сестра/, а почивната станция беше на Медицинския университет. Тоес, тя не би трябвало да е там, но беше! След връщането поддържахме приятелството си . След цели 8 години, й споменах,че търся да купя апартамент в определен квартал и тя ме изненада, че продава такъв . Веднага го видяхме и се оказа, че е точно това, което търся /а преди това цял месец брокерите ми показваха апартаменти, но нищо не ме устройваше/. Това запознанство не е било случайно, убедена съм в това! И това не е единственият случай, в който, когато имам нужда от нещо, се появява точният човек някак си в живота ми, за което мога само да благодаря на съдбата! Помислете върху живота си и съм сигурна, че и в него ще намерите такива странни закономерности...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване