Chains

Честит празник!

Колко много красота отново....за съжаление, отварям само тази страничка, защото ми отне близо половин час да се зареди (проблеми от софт- естество , така че мога да си представя колко още има на предишната. Запознах ви вече с историята на орхидеята, а сега ви показвам и снимки на напълно развилото се цвете.... Оформиха се десет огромни цвята, всеки от които по-голям от длан.. Само ще кажа, че снимките не са уловили и 1/100 от дивната красота на тази орхидея. Изключителен магнетизъм; който я е видял, не е останал равнодушен. Скоро, може би утре, ще кача още снимки в албума... Тази пролет около мен е много цветно и красиво - получих нови цветя като мили подаръци, както и няколко "поспаланковци" се събудиха от дълъг сън. Има солиден фотоматериал, но ще види бял свят, когато дойдат по-светли дни за компютърчето ми (надявам се, съвсем скоро).

Шефчее, какви красоти си отглеждаш Тази прелест магнолия ли е? Много хубава снимка, даже си уловила как едно животинче се приближава към нея. Ведра, много ми хареса абутилона. Тук е много нежен, като крилца на пеперуда.

Благодаря ти, Еми! Споделям напълно твоето мнение. Именно поради тази причина съм така възхитена и не мога да й се нарадвам. Ах, тези твои амарилиси! Помня ги от миналата година по това време - тогава пак цъфтяха, ако не се лъжа. Чудесни!

Значително по-енергизирана в сравнение с предишните дни.

Честит рожден ден! Пожелавам ти здраве, късмет и много, ама много любов!

Преди 2 години тази снежнобяла прелест беше приготвена за изхвърляне от офиса - представляваше 1 полуизсъхнало листо и няколко сбръчкани корени. Никакви признаци за живот. Беше тъжна гледка, но не можех да понеса мисълта, че нещо, което е било живо, ще се изхвърли на боклука. Взех саксията, преместих я на друго място в офиса и започнах да я поливам. Растението представляваше първоначалната трагична гледка още дълго време. Поливах го от време на време... и с това се изчерпваха грижите ми. След 7-8 месеца забелязах, че започва да се формира листо. Не мога да ви опиша какво беше чувството. Животът се възраждаше! Лека-полека орхидеята разви 2-3 листа. Корените също се увеличиха на брой. Разбира се, дори на този етап на съживяване, аз дълбоко се съмнявах, че ще се развие цветонос. Имала съм орхидеи вкъщи... знам капризната природа на това растение. Но за пореден път бях изненадана – малко преди Коледа измежду листата се показа мъничко зелено стъбълце! И ето, 3 месеца по-късно пъпчиците се разпукаха и орхидеята разцъфтя в пълното си великолепие. Макар че колегите не спират да хвалят упоритостта ми в отглеждането на цветето и успеха на това дело, истината е, че имам малка заслуга - просто както и в живота, трябва да се дава шанс. И любов към всичко, което правим.

Не е точно бисер, но наскоро ми направи впечатление как тема "Хлебарки" е в раздел "Домашни любимци. Проблеми и съвети, свързани с отглеждането на домашни любимци." Не го казвам укоризнено, естествено, напротив, беше ми много забавно .

Честит рожден ден, Нел! От сърце ти пожелавам най-вече здраве и нека най-смелите ти мечти станат реалност! Много щастливи мигове с любимите хора, много ценни и верни приятели, които да бъдат винаги до теб! Наздраве!

...Предполагам, че подобен хляб са похапвали мои приятели и мнозина други, които в спомените си се връщат към сутрините, когато са ходели до селската фурна, за да купят прясно опечен хляб. Аз, поради липса на село, нямам подобни изживявания, но по подобен и също толкова скъп и мил начин се сещам как купуваме ръчен хляб с татко от една фурна на "Хр. Г. Данов". Толкова малка съм била, че дори и в това не съм сигурна, но си мисля, че беше до Кукления театър. А това беше любимият ми маршрут – от Кукления театър, неделна разходка по "Хр.Г.Данов" до Природонаучния музей. Задължително посещение! Почти всяка седмица. Блажени години!). Селски хляб без месене Много популярна рецепта – не се ангажирам с източник, понеже съм виждала този хляб много пъти, а когато тръгнах да го правя всъщност и идея си нямах какво правя . Но който и да е той – нека бъде благословен! Необходими са: Смес от 2 ч.ч. бяло брашно и 1 ч.ч. типово брашно 1 1/2 ч.ч. вода (приятно топла) 1 пакетче суха мая По 1 ч.л. сол, захар Двата вида брашно се смесват, добавя се маята, сол, захар – всичко на ръка. Постепенно се добавя водата и се разбърква с ръка или с дървена лъжица, докато се хомогенизира масата – не се меси!!! Полученото тесто се оставя за минимум 12 часа, а най-добре около 18 часа в хладилник. След това се изважда, изчаква се малко, разстила се кора, после се оформя топка и се оставя за около 2 часа на стайна температура. След това се поръсва равномерно с брашно. Нагрява се огнеупорен съд, обезателно с капак, в който ще се пече хляба. Оформената кръгла питка се поставя вътре, захлупва се с капака и се поставя в предварително загрятата фурна. Пече се около 30 минути на 180-200 ( тези градуси са ориентировъчни, моята фурна пече само на една Т в момента – и не знам колко точно е). След това капакът се маха и се допича за получаване на златистокафява коричка. Изчаква се да поизстине и да се извади хляба. Без да звучи като хвалба, естествено – превъзходна коричка, среда и въобще всичко от хляба! Горещо ви препоръчвам рецептата.

От доста време ми се хапваше, много го обичам, а (странно) никога не го бях приготвяла.. Домати с ориз и маслинки

Изминаха 2 седмици, откакто виолетката прецъфтя, но съм обещала и показвам : Дано догодина ме зарадва пак!

Ах, тази тема е страхотна. Нямате идея колко добре ми подействаха тези прекрасни цветенца – макар и на снимка Без да е снимана с някаква любителско-фотографска цел, споделям следната снимка с вас, защото ми е много сантиментална – една от първите снимки с моето фото, което от около 1,5 г вече има проблем, но не ме е предало съвсем още (снимката е на ок. 4 лета). Странното е, че въобще нямаше нищо синьо около цветето и не знам откъде се появиха тези сини листа и прочие, като самият герберов цвят е излязъл действителен : ) разфокусирания разни, но снимката ми е много любима. едит: не знам защо излиза по-малка, отколкото е.

Да се разпиша и аз в графа „Моята ‘градинка” в режим на етажна собственост” : )) Миналата година ми подариха тази сладка виолетка. Много нежничка, с миниатюрни кадифени листенца. След като прецъфтя, просто я сложих до един прозорец … и я забравих там. Бях наясно с капризната природа на това бледолилаво великолепие и нямах абсолютно никакви надежди, че ще цъфне някога отново. Цяла зима не съм я поливала, а за другите сезони – не съм сигурна дали е било 1 или 2 пъти. И хоп – от миналия ден срамежливо започна да разпуква цвят след цвят. Като разцъфти в цялата си прелест – ще я снимам отново. Дано не пропусна момента... Красива е.