Премини към съдържанието

i_n_p

Потребител
  • Публикации

    38
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Информация

  • Пол
    Мъж

Постижения на i_n_p

Изследовател

Изследовател (4/21)

  • Първа публикация
  • Сътрудник Рядка
  • Първа седмица
  • Месец по-късно
  • Една година във форума

Нови значки

5

Репутация

  1. Доста четох по тази тема. Нужно ли е да знаем дали има прераждане или не? Ако има - ние не знаем и няма да разберем в този живот. Ако няма - ние пак не знаем и няма да разберем. Защо гадаем? Всички умираме в един момент.Хората с които сме живели на тази земя също.Важно ли е дали ще ни има след това, ако не сме живели пълноценно. Да търсим какво е след смъртта, дали ще се преродим, дали има душа... И ако знаем с какво ще се обогатим?Ще бъдем спокойни, че ще живеем вечно?Дори и да е така, какво от това, ако тук сме се отдали на търсенето за там. Аз имам основателна причина да искам да има друг свят, но нито аз нито който и да е се е убедил в това. Само гадаем и всеки има своята истина. Ще разберем като отидем или просто нищо няма да разберем.
  2. Може и да съм ограничен, но все пак ще продължа. Ние виждаме с очите, чуваме с ушите, имаме рецептори за всичко материално.Душата няма тези рецептори.Как вижда, чува, усеща.Когато сънуваме, винаги е нещо познато, нещо което сме видели, усетили, чули.Всички гадаем какво е след смъртта и си обясняваме случващото се по възможно най-удобния начин.Вероятно много неща не зная.Нищо не зависи изцяло от нас и определено има сила, която не разбираме, но начина ни на живот и изборите, които правим на съзнателно и подсъзнателно ниво, определят живота ни.Това е което се случва тук.За да знаем какво е там, е редно да сме били, а не сме.Регресивната хипноза е начина, доколкото разбрах, но опитите ми да се подложа удариха на камък.Нито един хипнотерапевт не се съгласи да направим това, защото било опасно. Някой може ли да каже дали е успявал да се докосне до другия свят, да се свърже с починал близък или да сподели на база какво е сигурен, че има душа?
  3. Дано си права. Но аз сам си причиних тези страдания, заради собствените си страхове. Дано някой ден се убедя, че е било урок и е било за добро. Сега ми носи само страдание, както на мен, така и на най-близките ми.
  4. 1.Мислил съм, че съня е канал за връзка и душите на починалите не са около нас.Те идват при хора, които ги чуват, но повечето са шарлатани.Сам се сблъсках с това и ме е страх, че прераждането е мит, а медиумите се гаврят с мъката ни. 2.Това е мъчение за душата и тялото.Нито душата, нито тялото биха научили нещо. 3.Сложно за разбиране.Може и да си права, но това отново е страдание.Какво учиш, когато страдаш.При мене страданието в момента води до саморазрушение и разрушаване на всичко, което постигнах с много любов и усилия и много труд.Все едно да градиш прекрасен замък и когато си готов да му се радваш, да започнеш бавно да го рушиш. 4.Отново страдание.Аз не зная за такива случаи. 5.Отново страдание.Ако душата е вечно будна, няма ли да се умори от толкова много информация.
  5. Нека не разсъждаваме логически, а да отговорим на тези въпроси: 1.Ако душата витае около нас, не е ли, колкото и цинично да звучи - воайорско?Аз не бих искал да влизам в чужди спални. 2.Как възприема света душата на човек със сериозна ментална болест?Връща се в най-доброто състояние преди смъртта ли? 3.Кой ще обясни къде са душите на бебенца, още непознали света? 4.Какво вижда душата на човек, сляп по рождение? 5.Спи ли душата или си витае вечно, докато не се умори? Мога да задам още въпроси, но тези са достатъчни на този етап.Не се заяждам, просто ми става все по-тъжно, че вероятно ще ми липсва този живот преди да умра, а искам да продължи и след смъртта.Уви, нищо логично или не, може да даде отговор къде са душите на хората и има ли ги изобщо.Това, което всички виждаме, е как човека, с който доскоро си говорил, докосвал, усмихвал го няма.Предполагам някои от Вас знаят колко е страшно. Започваш да търсиш къде е и се убеждаваш ден след ден, че си готов да повярваш на всички и всичко, само за да продължиш да живееш. При мен проблема е, че пресявам информацията и си задавам простички въпросчета. Знам, че отговора на всички въпроси е прераждане, за да се учи душата, ама тук идва противоречието на прераждането.Моята майка дали няма да си търси загубеното преди години бебе, което 40 години не може да прежали и си мисли, че е живо.Или ще кажете, че връзката не е била силна и няма шанс да го открие.Или просто никоя душа не го е избрала това тяло и то затова е умряло. Има ли някой на този свят, който да се е свързал с отвъдното?В миналото - да.Ама и аз преди вярвах в Дядо Коледа и му пишех писма.
  6. Добре, приемам, че е така.Има логика.Но това е съвкупност от душите на много хора в които се е преродила.И тук идва въпроса - една душа се преражда в много хора, а хората увеличават числеността си.Предполагам успяваш да обърнеш внимание, че това е противоречие.
  7. Вярата в безсмъртието на душата е успокоение на гузната ни съвест.При мен е така.Съвестта ми е гузна заради допусната грешка.Търсих опрощение, като се рових в купища информация и опити за контакт.Не се получи.Вместо да повярвам, все повече се убеждавах, че сме смъртни и грешките, които допускаме си ги носим с нас до смъртта.Ако успеем да издържим на тежестта им и да живеем с тях.Другия вариант е да се заблудим с някаква вяра в безсмъртието на душата, да търсим прошка и сами да си вярваме, че я получаваме. Блажени са вярващите.Абсолютно вярно.Живеят спокойно, грешат си спокойно, дават си прошка и умират спокойно, защото знаят, че ги чака рая.Досега нито открих доказателство, нито някой е открил и едва ли ще се открие такова.Много четох и много мислих.Много хора ме убеждаваха и много исках да повярвам.Вероятно има нещо, което не разбираме.Всъщност ние нищо не разбираме.Защо всички ни е страх от смъртта, когато е неизбежна?Всяка вечер заспиваме и нищо не помним.Съзнанието го няма.Сънуваме познати неща т.е. мислим, че сме в друг свят, ама той си е нашия и организма ни работи.Когато спре да работи, ще спре и съзнанието.Ще спим вечно.И мен ме е страх от това, но ще се случи.Случва се на всички.Трябва да го приемем, колкото и да е трудно.Тук обсъждаме прераждането.Който успее да ми отговори, защо съвършената душа се учи и на какво точно се учи, може и да успее да ме убеди в прераждането.Аз не си спомням миналия си живот, а регресивната хипноза е много обсъждана, но толкова търсих, за да се подложа, а все удрях на камък.Само думи, а когато кажа, че съм готов да се подложа - разубеждаване.Много е опасно.
  8. Трудно ми е да те разбера...Явно си мислещ човек и всеки твой пост ме впечатлява, но всъщност вярваш ли или не в съществуването ни след смъртта?Мен лично не ме плаши моята смърт, но след като загубих баща си, не спирам да се питам дали сега е около мен.Има толкова неща, които не му казах и направих, че се раздирам от яд и от вина затова.Това е единственото, което ме кара да търся доказателства, че ни има и след смъртта - вината.Човек, който е дал, заслужава благодарност.Това, което открих след толкова ровене, за жалост ме води по-скоро към извода, че просто свършваме в един момент и това ме убива.А така искам да се хвана за нещо, което да ми даде вярата, която загубих.
  9. Може да се приеме, така казано, но това означава, че сме вид експеримент.Защо Висшата сила има нужда от нашата еволюция, ако самата сила е връх на еволюцията?Правят се редица опити за генно модифициране на различни организми.Това не ви ли кара да се замислите, че е възможно да сме просто организми и ако имаме създател, дали ни е дал души?Когато се създават организми, благодарение на генното инженерство, дали им даваме души?Не го приемайте като заяждане, моля.
  10. Преписвате, а мислите ли?Разума ни е ограничен!ОК!Логиката не важи!ОК!Защо са религиите, теориите за прераждане, паралелни светове, други измерения?За да може да се успокоят хората и да приемат смъртта като преход, да се молят за опрощение на греховете си, да се манипулират.Има нещо, което действително не разбирам и това е заложения във всяко живо същество страх от всичко. Прераждането - ако ние се прераждаме, това трябва да важи с пълна сила и за мравката, кучето, дърветата и всяко живо същество за което се сетите.Погледнете собствения си живот.Аз съм на 40 и не зная кога ще умра, но зная, че това ще се случи един ден.Смъртта идва при всеки в различни състояния на съзнанието.Може да съм в пълна кондиция, но може и да съм тотално неадекватен/дано не съм/, когато настъпи.Кой човек ще бъда в отвъдния свят?Има хора на по 90, които вече не познават близките си.Ще се върне ли паметта им след смъртта?Защо се залъгваме?Има хора, загубили разсъдъка си след инцидент.Ще го върнат ли след смъртта?Има хора, приковани на легло.Ще проходят ли след смъртта или ще летят около нас?Има ослепели.Ще прогледнат ли?Има хора, родени с недъг.Ще се излекуват ли?Има хора, които мечтаят за смъртта, защото живота е мъка за тях...Огледайте се...Всички живи твари се опитват да спасят живота си...Той е ценен за тях, но не и за нас, защото трябва да се храним...И какво се получава - раждаме се и растем, храним тялото си с това, което тялото ни ще нахрани след смъртта.Къде е душата?Защо и е на душата тяло, след като знае, че то ще умре?За да страда, за да е щастлива?След като чувства всичко това, какъв е смисъла на упражнението да влиза в тяло? Мога да задавам много въпроси, но едва ли ще намеря отговорите...
  11. Научни изследвания???На каква база?Хайде да мислим, а не да хвърляме догадки без обосновка.
  12. Въпроса не е в заяждането, а в това да намерим истината.Много неща не знаем, а искаме да научим.И аз търся отговорите, но нека бъдем обективни все пак. Няколко пъти в живота ми досега съм бил поставян пред важни за мен избори и всеки път като че ли случайно възможностите са се появявали в един и същи момент.Сякаш има съдба, но такава, която ние сами избираме и си носим последствията от избора.
  13. Имаме този живот.За отвъд само гадаем.Нека се опитаме да живеем без да ни се налага да съжаляваме за това, което сме пропуснали в търсене на смисъла.Примера съм аз.Откакто баща ми си отиде, прочетох купища литература на тази тема.Колкото повече четях и се интересувах, толкова по-ясно ми ставаше, че нищо не знаем.Дойде момент в който за мене беше без значение, дали ще живея или не.Имам прекрасно семейство, добре заплатена работа, приятели.Постепенно в месеци търсене на доказателство за отвъдния живот, самоунищожавайки се от чувството за вина, за ненаправеното, неказаното, ровенето в спомени, аз се отдалечих от всичко което имам.Ще ми се да има съществуване на съзнанието и след смъртта, но истината е че трябва да се обичаме тук и сега.Докато сме в този живот и на този свят.Да запазим спомените за тези, които са си отишли и да дадем всичко от себе си на тези, които са тук с нас.Какво ако има или няма живот след смъртта?Ако има ще бъде чудесно, а ако няма, какво ще променим?Искаме да знаем, но знаем само, че ще научим едва, когато умрем, но не искаме да умрем, защото ще е завинаги и нищо няма да докажем.Защо гадаем?Какво знаем?
  14. Аз искам някой да ме убеди в съществуването на душата.И мене ме е страх, че ако я няма, сме част от гаден експеримент и всичките ни дребни терзания са толкова незначителни.Изчетох много литература на тази тематика, но отговорите сочат към простичката истина, че сме тук за малко и после ни няма, както не ни е имало и преди да се родим.Въпроса е за заложения страх и стремежа да запазим живота.Той е заложен изначално във всяко живо същество и паралелно с това, че на практика, структурата на живия организъм не е различна от структурата на мъртвия, ме кара да се съмнявам, че е възможно да я има така наречената Душа.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване