Премини към съдържанието

Śūnyatā

Потребител
  • Публикации

    3504
  • Регистрация

Харесвания

2581 Уникална репутация

Всичко за Śūnyatā

  • Титла
    ...

Информация

  • Пол
    Мъж
  • Град
    София
  • Интереси
    самоосъзнаване и самоозарение

Последни посетители

7163 прегледа на профила
  1. Да го пропусна ли това или желаеш да отговоря, приятелю?
  2. Истинското състрадание е свойство на недуалния ум, а омразата на дуалния. Относно дуалния ум, пораждането на желание, автоматично посява семето (макар и илюзорно, каквото е и семето на желанието) на бъдещо страдание. Проявлението му е линейно, във времето, подобно всяка друга илюзия. Това се корени в Четирите Благородни Истини и сутрите. Това, че човек осъзнава сам някои неща, не го прави куче, котка, малко дете или тинейджър, в най-добрия случай. Това, че някой има нужда от учител, не го прави автоматично зрял и просветлен. Не се чувствам подготвен, за да правя сравнителен анализ между сутра, тантра, есенциалната махамудра и дзогчен.
  3. Възниква неговата противоположност, спрямо други привързаности, когато те взаимно си противоречат. Нежеланите обекти или ситуации възникват мигновено в ума, заедно с желаните. Може да се каже, че недуалния ум превъзхожда дуалния, но не разбирам защо това се налага да бъде разбирано в агресивен или негативен ключ.
  4. Едно уточнение. Будизмът не е ескапизъм от действителността, не учи да бягаме от нея, но не учи и да се привързваме към нея. Не учи да ненавиждаме живота, да се стремим към смъртта и обратно. Двата бряга са привързване и отхвърляне. Реално посоки няма, ние си ги измисляме и после се съгласяваме, че са истинни направления. За да не продължаваме да зацикляме в Самсара, постепенно трябва да изградим недвойствен ум. Но за да стигнем до стих 1118 трябва да изминем определен път, който започва от стих 1. 1. Който възпира възникващият си гняв, както лекарят преустановява силата на отровата, проникнала в тялото, този монах ще напусне и двата бряга, както змията напуска износената си кожа. Нашия верен спътник гневът възниква от привързването и отхвърлянето. За разлика от будизма, всички останали религии го оправдават, наричат го божествен, справедлив и т.н. Може да се пише, анализира и практикува много на тази тема.
  5. Разбира се, това е ясно написано и повтаряно многократно в древните будистки текстове. Нищо ново не казваш. Няма нужда да го обясняваш. Винаги ще предпочета думите на Буда, записани в сутрите, пред написаното от теб, записано в калдата. Нито пък искам нещо на теб да обяснявам. Просто насочвам вниманието на четящите към нещо древно и с висока степен на автентичност. [The Buddha:] Always mindful, Mogharaja, regard the world as empty, having removed any view in terms of self. https://www.accesstoinsight.org/tipitaka/kn/snp/snp.5.15.than.html Така завършва Сутта Нипата. Тези думи кореспондират и с първите стихове в нея: 5. Който е разбрал, че няма неизменна същност в този живот, както няма цветове на смокинята, този монах ще забрави и двата бряга, както змията завинаги захвърля износената си кожа. 9. Който не се втурва напред, но не остава и назад, който е разбрал, че всичко е нетрайно в този свят, този монах напуска и двата бряга, както змията износената си кожа. 10. Който не се втурва напред, но не остава и назад, който не е поробен от алчност, той, позналият лъжовността на този свят, напуска и двата бряга, както змията износената си кожа. 11. Който не се втурва напред, но не остава и назад, свободен от страстите, осъзнаващ илюзорността на всичко в този свят, този монах оставя и двата бряга, както змията остарялата си кожа. 12. Който не се втурва напред, но не остава и назад, непобеден от ненавистта, познал от собствен опит измамността на всичко в този свят, този монах напуска и двата бряга, както змията остарялата си кожа. 13. Който не се втурва напред, но не остава и назад, свободен от блянове, ясно осъзнал призрачността на всичко в този свят, този монах ще напусне и двата бряга, както змията напуска остарялата си кожа. Сутта Нипата - Урага Вага
  6. Ум който е извън линейното време, може да се каже че е във вечността. Но този ум не е конкретна личност, понеже е необусловен от представи за отделно съществуваща личност, личности. Всички буди достигат до този чист, необусловен ум, затова предполагам се казва, че са една личност. Както пише в Сутта Нипата, няма личност която да каже: "Аз съм безгранично чист", Аз съм Буда, да утвърждава и порицава каквото и да било. 702. Пусть блюдет человек душевное спокойствие; пусть бодрствует он, бдит, чтобы ничто не встревожило дух его, — ничто, ни хвалимое, ни порицаемое в селениях. Все исчезает здесь, как угасают, мерцая, лесные огни. Пусть проживает он в тиши, без гордости. 793. Безразличный ко всем дхаммам, ко всему, что видимо, слышимо или познаваемо, он видит их такими, какими они есть в действительности, и живет с ясностью (ума). Что его может поколебать? 794. Он не составляет учений, не предпочитает то или иное из них, не говорит никогда: «Я безгранично чист». Разорвавши узел привязанностей, ничего более не жаждет он в мире. Сутта Нипата
  7. 847. Кто свободен от целей, для того нет цепей, кто освободил свой дух разумением, для того нет земных мечтаний; но те, кто увлечены целями и философскими учениями, бродят по свету, только докучая другим. 895. Кто, закосневши в своих воззрениях, вступает в спор, говоря: «Вот — истина», — тот то возбуждает порицания, то заслуживает похвалы. 896. Этого мало, этого недостаточно, чтобы достичь тишины и спокойствия; я говорю, что те пререкания принесут два плода… Сознавая то, пусть никто не вступает в споры, провидя Ниббану, — то место, где не возникнет никакое соревнование… 885. Отчего же те спорщики, что объявили каждый себя знатоками, возглашают различные истины? Оттого ли, что много различных истин есть на свете, оттого ли, что каждый из них верит слепо только своему пониманию? 886. Нет многих различных истин в мире, нет вечных, кроме Единой. Но, рассуждая о разных философских учениях, они возгласили Двойную Дхамму: ложь и истину. Сутта Нипата
  8. Стремежът към освобождение ме доведе до будизма и практиката. В Сутта Нипата, например, има достатъчно инструкции. Не пиша от негово име 1063. — Никого в мире, Дхотака, я не могу освободить от сомнений; познай великую Дхарму, — и ты сам пересечешь то течение. Разбира се. Буда не е бога на будистите. Той е бил човек, но невежи будисти го превърнали в бог, понеже имали голяма нужда да се кланят на някой и да събират такси
  9. Бъркаш се. Илюзиите не са на Гаутама. Илюзиите срещу него са били в неведение относно обективното си положение, затова са страдали. Това което са мислели субективно за "собствено страдание" ги е довело при Буда, защото са искали да се освободят от него. След просветлението Гаутама става Буда, по-точно осъзнава че няма Гаутама, зад маската няма никой ("аз") и този Никой, обусловен от петте скандхи, е Буда. Съвсем естествено Буда изпитва съпричастност към неосъзналите се и страдащи илюзии, може да им помогне и го прави. Буда е акинчана, тоест "човек без нищо", затова, това какво мислиш субективно за Гаутама, на кого е говорил и дали е напълно шизофренично в конкретен план, му е все ровно. Той е отвъд всякакви дефиниции, белези, определения и представи. Буда вече не е в това измерение.
  10. Има илюзия за списващ, приятелю. Целта на будистката практика, според илюзорното ми разбиране, е да се охлаби вярата в реалното или независимо съществуване на този феномен. Когато имаме някакъв напредък (осъзнаване на съ-възникването), вкопчването, привързаността към "мен" и симетрично омразата към "другия" би трябвало да намалее. Начинът това да се случи е практикуване на нравствено поведение, концентрация и мъдрост, които се отразяват чрез поведението ни. Вродената ни склонност да се самоизтъкваме, критикуваме и обиждаме "другите" отслабва и вървим към просветление.
  11. Все едно да напишеш, какво общо има християнството с написаното в библията. Така изложена, гледната ти точка по нищо не се отличава от гледната точка на другите, неспазващи формата. Писането също е практика, като част от тяло, реч, ум. Правилното писане се отличава от неправилното по придържането към основата на дадено учение. Освен изучаването и практикуването на Дхарма, така както е записана в сутрите, друга основа няма. Затова когато пишеш тук, а акъла ти е във ведите, упанишадите или библията, а не в сутрите, то ползата няма, това не е будизъм.
  12. Така е. Но рядко се прави. Още в ранните сутри е дадено как се практикува, но на масата не им изнася нито написаното, нито практиката. Ти не правиш изключение. Не спираш да преиграваш. Личи че не практикуваш. С изсмукани от пръстите "наблюдения", не само в този случай, правиш калпави съждения изпълнени с логически противоречия, което нагледно доказва иреалността и безумието в цялостното ти представяне по темата. Само критики и нищо практично. Но за хербарий ставаш
  13. Противникът е само отражение на процесите в ума на критикуващия, доколкото "някой" се отъждествява с тях. Успокоиш ли ума "побеждаваш" всички противници. Има два вида ум: единия се нарича "благороден", а другия, поскачащия, неспокойния - "маймунски". Затова едни хора са човеци, а други дочовеци.
  14. Позволи ми да направя една лека корекция, приятелю. В будизма обект на отрицание е наличието на независима, а не на зависима същност. Проявленията са възможни само защото съвъзникват, и нищо не се явява, не съществува, само по себе си. Правилно се пише "липса на независима същност". Зависимо, все още, съществуваме.
  15. Разбираш английски по-добре от мен, защо не преведеш една кратка сутра, с която са съгласни всички будисти, за да видим как стоят нещата? Тук има 12 версии на превода: https://www.dharmanet.org/coursesM/18/mettasutta8K.htm Sutta Nipata.pdf Mettā Sutta.doc
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...