Śūnyatā

Понеже възприятието ни е илюзорно (в това предполагам не се съмняваш), няма никаква полза от това да се вкопчваме в обектите (който възприемаме отвън) и да ги считаме за конкретна реалност. Това е техника която работи за успокоение на ума и покоряване на демоните едновременно (концепциите за добро, зло "аз" и тн). Ако ви трябват още цитати, има...

Не може... Звездите опекоха костите ми; Океаните подбраха кръвта ми, Горите оформиха дробовете ми. Кой съм аз? Атанасио - Радикс

Оно бесконечно и безымянно, Оно вечно возвращается в небытие. Его называют формой без формы, образом без сущности.

Може би има нужда от разяснение, защото не твърдя че фантазиите са абсолютно реални. Фантазиите са относително реални. Това което постъпва и анализираме чрез сетивата и мозъка ни също е относителна реалност. Понеже и двете са относителни, тоест подобни е възможно концепциите да се смесват и реализират. Да вземем за пример научната фантастика. Нещо се фантазира, описва се в книга, други го четат, харесват дадена концепция, после идеята се визуализира от определен брой хора, тя се "материализира" в относителната ни реалност. Примери много, компютри, космически кораби, електронна книга и тн. Бялото и черното не са абсолютно реални, те са само концепции в относителната реалност, която временно населяваме. За да кажеш че нещо е бяло, трябва да имаш източник на светлина, пространство през което тя да премине, както и комплекс органи които възприемат и обработват информацията. Тоест, ако го няма някое от условията няма как един сляпороден човек да каже какво е бяло. Ако обекта не е осветен казваме че нещото е черно или че не възприемаме информация отвън. Ако няма слънце и пространство никой нищо няма да може да каже. Идеята ми е следната, ако го има "това" ще се появи "онова", ако го няма "това" няма да се появи "онова". Като и "това" и "онова" са относителни и съставни, те също си имат своите "това" и "онова". Всичко в космоса е взаимосвързано, следователно обектите и явленията имат само относителна реалност, но не и абсолютна. Те не са абсолютно реални и неизменни, а относително реални и илюзорни. Всяка гледна точка е привидно реална и правилна, но не е абсолютно реална и правилна. В момента в който някое от условията се промени или изчезне от сферата ни на възприятие, се променя и гледната ни точка. Затова не бива да се вкопчваме в привидностите като в реалност, да обиждаме другите, да се заяждаме с тях, само защото не споделят нашата временна, относителна и привидно правилна (за нас или множество) позиция в момента.

Дефиницията не е реалността. За мен всички версии на реалността са илюзорни, не възприемам обкръжаващия ме свят за "обективно съществуваща действителност". Всяка действителност е имитация на имитацията, а единствената "реалност" която можем да познаем и усетим се създава от нашите чувстава, мисли и представи за "нещото". Не съм единственият който мисли така...

Значи си чел определението което се дава за реалността: "Това е обективно съществуващата действителност и свят, и явленията (физична реалност) в него които са конкретни, определени и определяеми, извън субективното възприятие." Науката често сменя гледната си точка с противоречива. Науката отдавна се е компрометирала. Не намираш ли противоречие между това в което вярваш и това което пише? Последно това което сме го прочели ли е или реалността е "извън субективното ни възприятие".

Какво е реалност? Това което сме чели по въпроса или е цял космос от вероятности?

А пък ти ако кажеш че знаеш какво е нанометър, без да си го прочел от някъде, аз ще ти кажа едно голямо "браво". Понеже имаш сериозни претенции на многознаещ, дай определение на думата "реалност" със свои думи.

Ние сме роби. Роби на цялото обкръжение. Роби на "собствения" ни живот. Ние сме компютри, които си мислят че са хора. Разумът е компютъроподобен и алгоритмичен. "Аз съм" - това са електрохимични и биоелектронни невронни процеси, продукт от работата на логически свързани електрохимични импулси. Целия този свят се състои от мислени конструкции, а ние сме техни части, детайлизирани образи. Ние сме проектори - проециращи съществуване. Проециращи това вместилище на похотта, безсмислеността и страданието. Мозъкът не прави разлика между обективна реалност и въображение. Обективна реалност не съществува, въпреки очевидната й плътност, това е високодетайлизирана холограма. Вселената е съставена от информация. Ипостасът на вселената, "това, което стои отдолу" е информация. Информация която ние проецираме като свят. Ние живеем в симулация наречена "еволюция" или игра наречена "живот", но "нашият живот" не ни принадлежи, защото е само въображаем концепт. Въображението и съня са подсказки на мозъка, указващи че и самата е реалност е само измислица, а вселената - хитросплетен пъзел. Животът, както отдавна са осъзнали някои мъдреци и медитатори, няма смисъл. Или поне за нас няма смисъл, като живот изпълнен с наш избор и свободна воля. Има смисъл за този който (вероятно) го е сътворил, но не за нас, които не сме избирали нито кога, нито при кого, нито къде, да се родим и умрем. Чували сме да казват че "животът е игра". Игрова индустрия. Висша форма на развлечение. Сигурно е много забавно да ни наблюдават, високомерни твари, мислещи че този свят им принадлежи. А всъщност сме толкова лесно манипулируеми, дай му на мозъка ендорфин и той ще подскача от радост, неусещайки болка и в най-ужасната за физическото му съществуване ситуация, отнемеш ли му невротрансмитера - ще страда и в рая. В каква мащабна илюзия сме погълнати! Искаме да сме свободни и ако е възможно щастливи? Тогава не бива да се привързваме към преходните неща, включително и това което наричаме "аз". Трябва да обуздаем и смирим невежеството си. Личността е скоротечен сън, който ще се разтвори и изчезне. Няма реална болка, както няма и реално спасение за "нещо", което го "има" само като негова собствена представа и илюзия.

То само ще си прекъсне, когато някое от условията за зависимото му проявление се промени в друго "нещо", поради непостоянството. Няма смисъл да усложнявам живота допълнително на тези които имат нужда от мен. Пустотата и състраданието не си противоречат, а се пораждат едно друго. И защо да го прекъсна точно сега, защото не ти харесва какво пиша в темата за будизма ли? Аз нямам проблем със съществуването си. То е такова каквото е - илюзорно, сънувам си го, нищо страшно няма В "Сутре, запрошенной благородным Ачинтьяпрабхаши" говорится: "Все дхармы – иллюзия и сон", – Всякий, кто повторяет и помнит эти слова, Становится свободен от мирских уз И обретает состояние Будды в этой же жизни. Как сказано в приведенном здесь наставлении, следует постоянно размышлять об иллюзорной природе всех дхарм и повторять эту истину, произнося следующие слова: "Все дхармы – иллюзия и сон".

Зависими сме - факт, следователно съществуването ни е илюзорно. Шантидева говори за два вида хора - обикновени и йогини. Обикновените хора виждат света като реален, а йогините като илюзорен. Наропа пък ни дава практиката - Йога на илюзорното тяло, чрез която умът може да постигне Мъдростта на просветляващата Пустота, и задълбочавайки я да достигне до пълно Просветление.

Тоест, трябва да се установи. Проблемът е, че като се установи, то няма как да бъде реалност, за нас.

И двете думи са концепции, нямат независимо съществуване и не са постоянни. За да отговори някой на този въпрос трябва да има необходимия информационен отпечатък в съзнанието си. Този който получава отговора, ако го е знаел трябва също да има такъв отпечатък (дори да го е забравил) или да повярва на сляпо на отговора. Ако ти не можеш, на тази дата миналия месец, да си спомниш какво точно си закусвал, което е жизнено важно за функционирането ти като същество без независима същност, как точно ще помниш събития на които най-вероятно не си бил съзнателен свидетел. Ако имаш или си мислиш че имаш отговор на въпрос от такъв клас (метафизичен), това по-реален, по-сит ли ще те накара да се чувстваш? В будисткото учение Махамудра се казва, че най-нужната и значима практика, която можем да правим (след яденето :D) е да се постараем да осъзнаем, че "нашият" живот е само илюзия. Понеже всичко се случва като на сън и няма независимо съществуване. Лично на мен това ми се стори важно преди години и реших да го практикувам, наред и с други практики. След като всички явления се осъзнаят като илюзорни, не е необходимо да търсиш и отричаш каквото и да било.

Именно, затова, понеже ние не знаем, знаем че виждаме и сме съставени от цял куп илюзии.

Трудно се говори за нещо което не се вижда, не се чува, вкусва, помирисва, докосва. Но някои го осъзнават. Когато човек разшири съзнанието си може да осъзнае огромните празни пространства в космоса, между атомите от които е съставен, празните пространства в "самите" атоми. Непрестанния въртеж на космически обекти и субатомни частици които създават илюзиите за време и его (наблюдаващ, създаващ субективното време).