Премини към съдържанието
От 1-ви септември 2021 г., вход във форумите ще е възможен само с имейл адрес вместо потребителско име. Ако не помните имейла с който сте се регистрирали, вижте го в настройките на профила си. ×

Śūnyatā

Потребител
  • Публикации

    5659
  • Регистрация

Всичко публикувано от Śūnyatā

  1. Това е практиката с която започва Дхаммапада. Всеки може да я практикува. 1. Manopubbaṅgamā dhammā, manoseṭṭhā manomayā; Manasā ce paduṭṭhena, bhāsati vā karoti vā; Tato naṃ dukkhamanveti, cakkaṃva vahato padaṃ. 1. Mind precedes all mental states. Mind is their chief; they are all mind-wrought. If with an impure mind a person speaks or acts suffering follows him like the wheel that follows the foot of the ox. In this verse (and the following one, DhP 2) some philosophical observations are made about the nature of our mind. It says that all the mental phenomena, happiness or suffering, joy or sorrow are made by, or are the outcome of, the quality of the mind. These mental phenomena are (according to the teachings of Abhidhamma) feelings (vedanā), perception (saññā) and volitional activities (saṅkhāra). And because these phenomena are created by, or so closely related to, the mind, they are always "colored" in the same way as the mind is. If the mind (as in this verse) is corrupted, full of evil thoughts, then only suffering and sorrow awaits us as a result of this. In other words, the mind, creating these mental phenomena simply creates them "to its own image". Therefore, negative thinking always brings with it suffering and sorrow, just as the wheel follows in the path of the animal carrying the charriot. We experience suffering only because our minds are not purified, we are not awakened. To purify the mind is to get rid of suffering once and for all. 2. Manopubbaṅgamā dhammā, manoseṭṭhā manomayā; Manasā ce pasannena, bhāsati vā karoti vā; Tato naṃ sukhamanveti, chāyāva anapāyinī. 2. Mind precedes all mental states. Mind is their chief; they are all mind-wrought. If with a pure mind a person speaks or acts happiness follows him like his never-departing shadow. This verse is closely related to the previous one (DhP 1). If the mind is purified, the mental phenomena it creates are also pure. Therefore, joy and happiness follow as surely as suffering and sorrow in case of a defiled mind. As we can see from these two verses, happiness and suffering depends on us entirely, on our own minds, on the thoughts that we are harboring. There is no other way to happiness then purification of mind and ultimately, in destroying all the defilement completely and reaching the highest goal, the awakenment of Nirvana. 1. Ние сме това, което мислим. Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние правим света. Говори или действай с нечист ум И проблемите ще те следват Както колелото следва вола, който тегли каруцата. 2. Ние сме това, което мислим. Всичко, което наричаме себе си, възниква с нашите мисли. С нашите мисли ние правим света. Говори или действай с чист ум И щастието ще те следва Като сянка, неизменно.
  2. Всеки озвучава състоянието на своя ум.
  3. Лицемерие, арогантност, лъжа са негативни мисли. Буда ни учи тях да ги отхвърляме.
  4. Някои притчи не бива да се приемат буквално, защото това води до вкопчване, заблуда, невежество, а не до освобождение на ума от всички концепции. Диамантът разсича всички илюзии, включително илюзията за прераждането на някаква трайна или универсална същност и се достига нирвана. Нирвана има три основни черти: Природата ѝ е пустота. Проявлението ѝ е свобода от илюзии. Характеристиката ѝ е освобождение от всички страдания.
  5. Из „Диамантената сутра“ Постигането на съвършено спокойствие и яснота на ума чрез вглъбяване и пребиваване в ученията, които аз ще предам, е възможно. „Всички живи същества независимо дали са родени от яйце, утроба, влага или спонтанно; независимо дали имат форма или не; независимо дали те са осъзнати или неосъзнати, всички живи същества ще бъдат водени от мен към крайната Нирвана, окончателното прекратяване на цикъла живот и смърт. И когато този необхватен, безкраен брой живи същества бъде освободен, в действителност нито едно същество няма да бъде освободено”. „Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или универсална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.” „Добре, Субхути, същото се отнася и за заслугата, която ще получи ученикът, който практикува състрадание и щедрост без привързване към външност, без подхранване на каквито и да било идеи за форма. Няма да е възможно да се измери заслугата, която той ще натрупа. Субхути, моите ученици трябва да оставят своите умове да бъдат погълнати от учението и да пребивават в учението, което току що дадох.” „Как мислиш, Субхути? Може ли Буда да бъде разпознат по формата на тялото му?” „Не, Многоуважаеми. Буда не може да бъде разпознат по вида на неговото тяло. Защо? Защото когато Буда говори за форма на тялото, това не е реална форма, а само илюзия.” След това Буда казал на Субхути: „Всичко, което има форма е въображаемо и нереално. Когато разбереш, че всички форми са въображаеми и нереални, тогава ще започнеш да долавяш своята истинска Буда-природа.” Субхути попитал Буда. „Под какво име ще познаваме тази сутра, така че да бъде уважавана и изучавана?” Многоуважаваният Буда отговорил. „Тази сутра ще бъде позната като ”Диамантът, който разсича излюзиите”. Будите са Буди, защото са успели да изоставят всички произволни концепии за форма и явления, излезли са извън обсега на всички възприятия и са разкъсали илюзията за всички форми. „Субхути, независимо че обикновените хора винаги се хващат за произволните концепции за материя и галактики, концепцията няма истинска основа; тя е илюзия на смъртния ум. Дори когато се нарече ‘космическа цялост или космическо единство’, това е немислимо и невъзможно да се познае.” „Субхути, как би могъл някой да обясни тази сутра на другите без да има в ума си дори една произволна концепция за форма, явление или духовна истина? Това, Субхути, може да стане само ако умът се държи в съвършено спокойствие и освободеност от всякакво вкопчване в нещата, които се появяват.” „Така ти казвам: Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят: ‘Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.’ Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира.” Така каза Буда. https://firefightersite.wordpress.com/2015/06/06/диамантената-сутра/
  6. Поздравления! Схванал си в основни линии будизма. Реализацията на Шунята в съзнанието на адепта (мирянин или монах) се счита за оптимален способ за познаване "нещата такива, каквито са" и духовна терапия, усвояването на която се съпровожда с култивиране съвършенствата на търпението, състраданието и духовна сила, но едновременно и отстраненост от илюзорния в крайна сметка свят, което заедно съставя системата на основните постижения в "пътя на бодхисатва". На пътя на Бодхисатва състраданието възниква от разбирането на вътрешната празнота на всички явления. Шунята е основа на състраданието.
  7. Имам: Пожелавам любов на всички! Приятна вечер.
  8. Това не го отричам, дори настоявам, че е така. Тогава за какво лъжа? Нямам позиция, освен че всичко е илюзия, защото няма постоянна същност и непрестанно се изменя. Това не ме прави лъжец. Заблуждаваш, че познаваш реалността, опитваш се да заблудиш и другите, следователно лъжеца си ти. Нищо не познаваш, само илюзорно се самозаблуждаваш.
  9. Като не знаеш, откъде знаеш, че те знаят, че не те забаламосват за да не научиш нищо, догато се самозаблуждаваш, че ще научиш нещо някой ден?
  10. Совет «быть самим собой» – очевидная бессмыслица. Но наш мозг принимает эту чушь за мудрость, потому что нам приятнее думать, что у нас есть стратегия в жизни, чем то, что мы понятия не имеем, что нам делать. Выглядит так, словно наш мозг создан специально, чтобы нас дурачить, – сказал я. В одном наперстке реальности содержится столько информации, что ее не сможет понять целая галактика человеческих мозгов. Мозг не в состоянии понять этот мир, поэтому он придумывает простые и понятные иллюзии, которые заменяют настоящее понимание. Если иллюзии работают хорошо и человек выживает, то он передает эти иллюзии следующему поколению. Человеческий мозг – это генератор иллюзий. Иллюзии эти подпитываются высокомерным убеждением, что люди – это центр мира, что мы одни наделены волшебными свойствами души, нравственностью, свободой воли, любовью и так далее. Мы полагаем, что всемогущий Бог особенно интересуется нашей деятельностью и развитием, предоставляя нам весь остальной мир как песочницу. Мы верим, что интересны Богу (потому что он думает так же, как мы) больше, чем камни, деревья, растения и животные. Наш язык и наш мозг слишком ограничены, чтобы иметь дело с чем-либо, кроме стационарной реальности, независимо от того, существует ли такая штука на самом деле или нет. Самое большое, что мы можем – это обновлять иногда наши иллюзии, чтобы они лучше соответствовали потребностям времени. Человеческий мозг – это генератор иллюзий, а не источник абсолютной истины. Каждый человек создает для себя иллюзии, совпадающие с его позицией. Это принцип работы нормального, здорового мозга. Скот Адамс
  11. С какво да я надградя? С още илюзии? С фантазии за Бог, безсмъртна душа и алаявиджнана? Чoвeшĸият мoзъĸ e гeнepaтop нa илюзии, нe пpoзopeц ĸъм иcтинaтa. Скот Адамс Спомените също се променят. Представата за минало, настояще и бъдеще също. Това е доказано от науката. Мозъкът променя спомените автоматично, за да съответстват на променената действителност.
  12. Защото всичко е непостоянно и всеки момент всичко е различно. Няма нищо постоянно (анича), затова такава виджнана не съществува. Всичко е зависимо, затова е празно от постоянна същност и е илюзорно (аната). Личността е като поток, река, която е различна всеки миг, но ние използваме едно и също име. Например името на реката Рейн произлиза от rinan (тека), което е в унисон с действителността. Има вградени в ДНК нагласи, когато например казваме за някой, че е наследил характера на родителя си; има и придобити нагласи, вследствие на жизнения опит от обкръжаващата среда. Да видиш истинската природа на нагласите е да видиш, че тяхната природа е илюзорна. Вече не се вкопчваш в тях. Осъзнал си илюзорността на желанието и омразата. Вече не си напълно невеж. Открил си скъпоценния покой. Умът ти е ясен, чист и спокоен, без замърсявания. Наричам това будизъм, защото съответства на трите характеристики на будизма, анича, дукха, аната. Существует различие между пониманием пустоты в двух основных философских школах махаяны — мадхьямаке и йогачаре. С точки зрения мадхьямаки, пустота — это взаимообусловленность, относительность, иллюзорность, отсутствие самостоятельной сущности всех явлений. Природа реальности (дхармата) и абсолютная истина непостижимы всеми известными способами познания. https://ru.wikipedia.org/wiki/Шуньята
  13. По същия начин повтаряш алаявиджнана, без да имаш представа какво означава. Чел една сутра и дай сега да и се кланяме всички. Няма три завъртания, Дхарма е една, както е една действителността, която обитаваме.
  14. Между мен и Нагарджуна няма същностна разлика. Той описва действителността която обитаваме и днес. Дже Цонкапа също. И него ли ще обвиниш в плагиатство, защото цитира Нагарджуна? Нямам нищо против това, което си написал, то не променя коренно ситуацията. Но ти благодаря, че съживяваш темата. Таким образом, зависимое возникновение Изначально никогда не было самосущей реальностью, Но всё же кажется таковой: Вот почему Ты изрёк, что всё это иллюзорно! Дже Цонкапа Но в него може да намериш частички сатори или самбодхи. Няма реалност, защото няма постоянна същност. Толкова е просто.
  15. Не е играчка. Постига се нещо скъпоценно, макар че и то е илюзорно, което хора като теб не могат да постигнат. Защо Нагарджуна, основателя на мадхямака, е писал това според теб? Всичко е като илюзия: Всичко е празно от присъщо съществуване, защото е зависимо възникнало, следователно всичко това трябва да се разглежда като илюзия. Всичко е празно, защото е възникнало в зависимост, но все още е функционално: Всичко зависимо възникнало, неизбежно е празно от присъщо съществуване, но все още не е напълно не-съществуващо. Тук няма изключения, всички дхарми функционират така. Нагарджуна
  16. А ти трябваше вече да си разбрал.
  17. Написах: "Нагласите не се съхраняват на конкретно място, защото личността е поток" Проблем ли имаш с това? В какво си убеден ясновидецо?
  18. А ти сигурен ли си че някакъв контейнер със семена за разсад плува из тялото ти? Ринпоче: Говоря простыми словами, сторонники мадхьямаки утверждают, что концепция природы будды является «морковкой для осла»: она поощряет нас к тому, чтобы начать практику. Мы думаем: «О, коль скоро у меня есть природа будды, я должен попытаться её обнаружить» – и начинаем практиковать. Однако по мере продвижения в практике мы обнаруживаем, что нет никакой природы будды. Тогда как для адептов йогачары природа будды и есть абсолютное. Таково философское различие между этими двумя школами. Дзен перенял всю эту идею у школы йогачары. Причина, по которой дзен сделал большой упор на уме и природе будды, заключается во влиянии йогачары, а не мадхьямаки. Дзен в значительной мере опирается на одну определённую сутру, известную как «Ланкаватара-сутра», в которой содержатся все скрытые идеи философии йогачары. Идея трёх уровней сознания, татхаты и т. д. – всё это нашло выражение в «Ланкаватара-сутре». Если же вы прочитаете «Бодхичарья-аватару» Шантидевы, то найдёте в ней целый раздел, посвящённый опровержению позиции йогачары. То же самое и в «Мадхьямака-аватаре» Чандракирти: в ней есть целый раздел с опровержением воззрения йогачары.
  19. Без емпиричен опит лесно можеш да се заблудиш и да започнеш да фантазираш, мечтаеш за трайна същност, но такава да няма. Тялото също не е мое. Прави си каквото иска, не ме слуша.
  20. Дишането е действие в което отсъства намерение, чисто механично. Много действия са такива. В будизма няма същото значение като в индуизма.
  21. Простото е че желанието базирано не невежеството поражда намерението и действието. Върху това трябва да се концентрираш, а не върху концепции които са отвъд емпиричните способности. Ако нещо не ти е ясно защо трябва да си измисляш? Студент: Как школа мадхьямаки относится к представлению о природе будды как чём-то врождённом, неотъемлемо присущем? Ринпоче: Они говорят о бодхичитте ; они вообще особо не рассуждают о татхагатагарбхе. Татхагатагарбха рассматривается как мотивирующая «морковка» для неиницированных и незрелых. С их точки зрения, стоит вам повзрослеть – как вы сразу перерастаете эту идею. Бодхичитта в действительности означает «способность сострадать», что отличается от природы будды. Природа будды воспринимается как нечто не имеющее начала или конца, чистое и не загрязнённое вашими заблуждениями. Даются все эти определения, которые не используются в отношении бодхичитты.
  22. Не се съхраняват на конкретно място, личността е поток. https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Пудгала В трудах йогачары она известна как татхагатагарбха. Татхагатагарбха в действительности означает «утроба просветления». Наша просветлённая природа существует как потенциальная возможность – подобно тому, как в утробе потенциально может быть зачато живое существо. Каждый человек обладает татхагатагарбхой, этой утробой просветления. Обычно слово татхагатагарбха переводят как «природа будды». Природа будды – это в действительности концепция из философии йогачары. Буддисты, как правило, считают, что представление о природе будды связано с махаяной в целом, но это неверно. Не все школы махаяны соглашаются с этой идеей. Школа мадхьямаки, например, вообще отрицает понятие татхагатагарбхи, поскольку для них оно является очередной концепцией. Адепты мадхьямаки отвергают любого рода метафизические концепции. В их понимании идея татхагатагарбхи преподавалась Буддой исключительно новичкам, которые, в свою очередь, постепенно пробуждались до осознания факта, что подлинный ответ кроется в воззрении мадхьямаки. Для них концепция природы будды – это всего лишь «упражнение для разогрева», «горячая закуска», подаваемая до основного блюда.
  23. Карма е доктрина на ведическата традиция. В будизма карма е действието зад което седи намерението, породено от желанието и невежеството. Ако няма невежество и желание - няма намерение и карма. Толкова е просто. Ако рамус не проявява ненавист, то няма да е рамус. Ще изчезне в нирвана
  24. Suppose, monks, that a magician (māyākāro) or a magician’s apprentice (māyākārantevāsī) would display a magical illusion (māyaṃ) at a crossroads. A man with good sight would inspect it, ponder, and carefully investigate it, and it would appear to him to be void (rittaka), hollow (tucchaka), coreless (asāraka). For what core (sāro) could there be in a magical illusion (māyāya)? So too, monks, whatever kind of cognition there is, whether past, future, or present, internal or external, gross or subtle, inferior or superior, far or near: a monk inspects it, ponders it, and carefully investigates it, and it would appear to him to be void (rittaka), hollow (tucchaka), coreless (asāraka). For what core (sāro) could there be in cognition? https://en.m.wikipedia.org/wiki/Maya_(religion) Няма "вътрешно ядро" рамусче. Фантазирай, халюцинирай - все тая. Затова алаявиджнана е илюзия, но от тези като сина на ялова жена.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване