Премини към съдържанието

Śūnyatā

Потребител
  • Публикации

    4247
  • Регистрация

Всичко публикувано от Śūnyatā

  1. Когато храниш трола - не си ли го чувал. Къде рамус не набира сила - само, където все още не е баносан. Не обръщам внимание лично на него. Соча с пръст поведението му, както се се сочи стара, прогнила, бавно потъваща лодка в морски залив. Обръщам внимание на липсата на нравственост и липсата на отношение спрямо държанието на подобни индивиди. За съжаление субекта служещ за пример не е уникален, той е масово явление. Обръщам внимание предимно на младото поколение, на тези на които тепърва им предстои да навлязат активно в българското общество. На поколението на сина ми, който този месец ще навърши пълнолетие, както и на по-малките. Пиша, защото не мога да гледам безучастно потъпкването на всякакъв вид нравственост по този нагъл и безотговорен начин. Става дума за нещо, което изглежда дребно и незначително на пръв поглед. Онзи ден видях една възрастна дама да прави забележка на младеж, който е без маска в градски транспорт и осъзнах, че това явление се случва все по-рядко, дори е на път да изчезне. Вече не се реагира изобщо на лошите маниери, защото някой Рамусчо може да скочи много бързо на бой. А нашата вина е в нашето безучастие. Ще парафразирам пак Маккарти: Когато престанем да чуваме около себе си госпожо, господине, благодаря, извинете, прощавайте и др. форми на учтиво, вежливо нравствено поведение, трябва да знаем, че краят е близо. Презрителното безучастие прониква във всички слоеве на обществото. В края на краищата единствените реакции на това почти мъртво общество се свеждат до форма на един нов вид търгашески, меркантилен морал, а хората се оказват с разбити черепи в трамвая, смазани от бой с бухалки лежащи до счупеното огледало на някой джип, мъртви в собствените си автомобили, мъртви поради липса на адекватни грижи, помощ, състрадание и път назад за тях няма.
  2. Сега е момента да напишеш кои думи имат стойност. В какво се изразва стойността? Някаква субстанция ли е? За да можем да я различим от празноплямпането. Доказал съм, че мога да не ти се връзвам с месеци, но при теб нещата не стоят така, защото замирише ли ти на кенеф - бързо кацаш там. Можеш ли да я караш по-спокойно и да не се възмущаваш толкова от някакви си празноплямпащи? Имам сериозна причина да ти опонирам в момента. И ще продължа да го правя, докато самозаблудите, бляновете, илюзиите, лъжите и преструвките ти спрат да набират сила.
  3. Да не би да твърдиш, че ти не реагираш емоционално, понеже си зрял субект? По поведението ти не личи да е така, следователно от незрялата си позиция няма как адекватно да прецениш кой е зрял, кой незрял и да продължаваш се преструваш на гений раздаваш правосъдие. Когато възненавиждаш някого ти личи. Когато си ехиден ти личи. Не можеш да претендираш, че знаеш как се води диалог и в същото време да наричаш опонентите си "егати неграмотника", "папагалските му речи", "още го тресат емоционални изблици", "като за птичи мозъчета", "поредното изхърляне по тъпомера", "ДУШевно незрял субект, изпаднал във фази на тежки вътрешни раздвоения", "микс от недомислици", "когато папагал се опитва да се изхвърля". Примерите за "висока" нравственост са само от последните постове, "изхожданията" напоследък изгубиха привлекателния си мирис. Когато човек не е искрен му личи, когато лицемерничи за да търси подкрепа - също. Когато лъже - най-лесно се хваща, понеже забравя какви ги е наприказвал и когато се опита да се изкара "света вода" - няма как, просто няма как... Дисонанси, дисонанси...
  4. Можеш да оспориш едно заключение, ако то се основава на окончателно твърдение, в случая "аз познавам напълно себе си". Но аз не твърдя, че познавам напълно себе си, не твърдя, че съм просветлен. Ако някой твърди такива неща, то тогава ще му се наложи да се оправдава срещу отправените критики. В този ред на мисли си прав, че това е процес. За да познае истински себе си на човек му е нужен цял живот, но даже тогава не може да бъде сигурен и уверено да твърди, че се познава напълно. Какво да кажем за тези, които твърдят, че познават другите, а не могат да са сигурни, че познават себе си. Разширено, това исках да кажа в коментара, който ти цитира. Ако от време на време сме реалисти и не летим в облаците, ей така за разнообразие, то много от недоразуменията с които се сблъскваме ще отпаднат от само себе си. Отражения, отражения...
  5. Ето защо само пълен идиот може да анализира, критикува и претендира, че познава другите по-добре от тях самите.
  6. Точно затова е безсмислено да казваш какво е будизъм и какво не е. Но ти не спираш да го правиш. Не спираш да повтаряш едно и също. Не спираш да се излагаш. Не спираш да лъжеш и да мажеш. Но от водата сух няма да излезеш. Ще продължаваш да затъваш в собствените си нечистотии. Ще продължаваш да подхранваш омраза към фантоми и няма да бъдеш щастлив. Само чрез маската си ще съумяваш да симулираш щастие, единствено пред други глупаци, а отдолу ще усещаш всичко което си мислил, всичко което си казал, всичко което си направил, всичко което си...
  7. От това, че за теб духовността/душевността няма отношение към будизма, не следва, че други не забелязват и не практикуват това отношение. Предполагам, че отдавна ти е станало ясно, че когато ти отговарям не целя да те променям, това е невъзможно и зависи само от твоя ум. Използвам те само за пример, ярък при това, поради крайностите в поведението ти. Духовност, душевност и психика са синоними според речника на БАН. Душевността е съвкупност от психически и нравствени качества. Нравствеността е положителна за обществото изява, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човека. Също съвкупността от условни норми, правила, които определят отношението на хората един към друг и към обществото; морал. Будизмът стъпва първо на нравствеността, после идва всичко останало, развитието и израстването. Ти на какво стъпваш с нечистоплътното си поведение, глупост, алчност, страст към безспирни дрязги и без ясно да представиш система от свои си концептуални задавания, понятия и описателност? Но тръгнал да обяснява религията и душевността. Пред невежеството на такива индивиди даже Бог е безсилен
  8. Достигането на вътрешен мир и равновесие със средата не е задължително за всички. Освобождението от изкуствените страдания може да се нарече нужда, но тя е надличностна или подличностна, както искаш го наричай. То е плод на будистката практика. Свободата е естествен стремеж, който първо се изразява в осъзнаване на взаимовръзките и накрая, когато вкопчването в невежествените, илюзорни представи е охлабено, огънят е потушен, може да се усети прохладата и покоя на нирвана. Като всичко това, и самсара и нирвана, се случва на едно място - в ума. Доброто или нравствеността (шила) се изразява в отказ от алчност и злонамереност, произтичащи от вярата, че ние сме прави, а другия бърка, най-общо казано. Вярата, че нашият опит, нашите желания, нашите страдания са меродавни (реални), а опитът, стремежите и болките на другия са фейк е причина за агресивното поведение, като защита на личната ни вяра, вярата в себе си, като единствен арбитър и субстанция с най-висша степен на реалност. Без нравственост, "океанът на спокойствието" няма как да бъде достъпен, поради причините изложени по-горе. Без нравственост и концентрация няма мъдрост (реализация на пустотата), няма мир. Тоест, онова дето е зад маската, зад илюзиите, което не може да бъде изречено с думи, остава забулено под емоционалните драми, които се разиграват в ума. С други думи, за да видиш ясно дъното, повърхността трябва да е спокойна и да няма мътилка.
  9. Кормак Маккарти пише в една книга, че с добрите хора много лесно можеш да се разбереш, а със злите е безполезно и да се опитваш. Пише също, че не е чувал да се е случвало другояче. Има една будистка приказка за Ангулимала, но може би е само приказка. Когато човек порасне, на база опита си прави избор, като добър човек ли ще се държи или като зъл. Този избор е виден по държанието, поведението на човека и никаква маска, никакви думи, никаква начетеност, никакви претенции не могат да го прикрият. Който не е успял до 40г. възраст да го направи - на челото му пише: "недорасъл". „Моята религия е много проста. Моята религия е добротата”. Далай Лама
  10. Не си ме разбрал. Пак вземаш пръста за луната. Представите са полезен инструмент, който ми е помогнал и който може да помогне на други. Накрая се изоставят напълно. Ако всички мислеха само за себе си, мъдростта нямаше да достигне до нас и трябваше сами да се бъхтим от "нулата". Самсара е идентична с Нирвана. След осъзнаването на този факт, пристрастно и безпристрастно стават еднакво пусти. Оценките са на повърхността и се дават с определена цел. Под тях има цял океан от спокойствие и безметежност.
  11. Безсмислено е да се оправдавам пред лъжите и сплетните на интриганти, на които им липсва елементарно възпитание и не знаят как се води диалог.
  12. Не мога да схвана ти по какво се различаваш от критикуваните, които така остро и злостно нападаш? Може би разликата идва от това, че тази сутрин не съм бил в центъра на Пловдив да направя 105 пъти Ба-Гуа-Джан пред очите на всички, докато блажено си представям как докосвам ДАО под шлифера с твърдата убеденост, че съм част Лигата на Безсмъртните под тепетата?
  13. Темата е "Религия и духовност" и пиша за будизъм. Не пиша за неграмотия, изхвърляния, изхождания, миризми, тъпомери, мишмаши, имитации, повторителности, фиксации, пеене на песни със скалъпени думички. Та сред коя тема последно пишем, понеже очевидно имаш някаква идея
  14. Няма права вяра, защото правата вяра предполага съществуването на крива вяра, което неизбежно създава конфликти. Затова баба ти и дядо ти никой не ще ги помни, докато Далай Лама, който получи нобелова награда за мир, ще бъде помнен докато има човеци на Земята. Мога да разбера страхливите баби в църквата, но ми е странно да гледам мъже, на които им липсва мъжество да погледнат истината в очите без страх, без надежда, треперещи пред смъртта като малки момиченца, изпитващи чувство за вина, въображаема вменена греховност и обливащи се в студена пот при мисълта, че някаква въображема душичка може да се затрие във вечността. Не такива са били нашите деди дали живота си за свободата. Сега има доста мърша. Няма традиции и националности които да пребъдат во веки веков - има човеци, човечество, други чувстващи същества и природа, която поддържа проявлението им, но която можем да унищожим. И всичко това е пусто от вечност и това е което ни обединява и освобождава. Няма същностна разлика между религиите, но има въображаеми представи и разлики, произтичащи от въображаема права или крива вяра. Един текст по случай 85 годишнината на Далай Лама, която бе преди два дни. КАК ДА ПРАКТИКУВАМЕ Свършената поза за медитация е както следва: прав гръб, леко притворени очи, насочен надолу към основата на носа поглед, леко сведена брадичка, кръстосани крака с ходила върху срещуположното бедро, ръцете – нито прибрани към тялото, нито издадени навън, длани върху скута, обърнати нагоре, дясната върху лявата с допрени върхове на палците, затворена уста, езикът леко докосва небцето. Трудно е да останем за дълго в тази поза без продължителна практика, а ако е прекомерно мъчително, достатъчно е да седнем изправени на стол с прибрани в скута ръце. Въпреки това, положението на тялото недвусмислено отразява нагласата на ума ни, затова е важно да заемем поза, която позволява ефективно да контролираме мислите си, докато медитираме. В началото на сесията оставяме настрани грижите, надеждите, страховете и спомените и довеждаме ума си до състояние на безпристрастност. Можем да го постигнем, като се съсредоточим върху дишането си и следваме с пълно, умиротворено състояние мисълта всяко следващо вдишване и издишване. Двайсет подобни вдишвания и издишвания би трябвало да ни позволят да установим спокойно и умиротворено състояние на ума. Ако си наложим да медитираме, преди в ума ни да се е установил покой, най-вероятно ще задълбочим обзелото ни безпокойство и напрежение. ПОСТИГАНЕ НА МЪДРОСТ Сега съсредоточаваме ума си върху пустотата. Нека първоначално превърнем идентичността си в обект на своята концентрация. Повтаряме си “аз съм” и анализираме аз в това изречение. Какво и къде е “аз”? Макар белегът пустота, приписван на аз, да е тъждествен с пустотата при другите феномени и макар да не е наложително първоначално да се съсредоточим върху алтруизма си като личности, казват, че е по-лесно и по-ефективно да тръгнем от себе си като обект на своята медитация върху пустотата. И така, къде е азът? Възможно ли е това да е тялото? Умът? Прецизно анализираме начина, по който азът би могъл да е, ако реално съществуваше. След това полагаме усилие да установим, че подобен аз не може да бъде установен сред съставящите ни елементи, нито пък извън тях. Стигаме до извода, че следователно той не съществува. Осведомеността ни също прави очевидно за нас несъществуването на подобен аз. Погледнем ли се в огледалото, непосредствено ще почувстваме, че “Аз всъщност не съществувам!”. Впоследствие пренасяме вниманието си върху нещата, на които основаваме своето предположение за аз. Опитваме се да припишем индентичност на всяко едно от тях. Вглеждаме се в тялото си сред съставящите го части – това главата ни ли е, гръдният кош, ръцете ни, краката? – и стигаме до извода, че както не можем да установим аз сред мисловните елементи, които изграждат “азовостта”, така не установяваме и тяло сред неговите физически части. Отражението на тялото ни спонтанно ще ни напомни за собствената ни същностна лишеност от субстанционалност. Аналогично, запитаме ли се за ума си, стигаме до заключението за отсъствието на действителен ум, установим сред съставящите го части. Така се убеждаваме, че азът съществува единствено като име, което налагаме върху съставящите го елементи. Изводите от нашата аналитична медитация не са непосредствено очевидни. С практика и в течение на времето все пак, когато привикнем към това ново отношение към себе си, ще забележим промяна. Чрез задълбоченото разбиране на пустотата ще разпознаем възможността, или поне принципната възможност, да постигнем свобода от цялата верига причинно-следствени отношения, посети от изначалното невежество, вкопчено в нашата представа за азовостта. “Проникновен ум” – Далай Лама
  15. За мен нито е тайна, нито е мистерия, а невъзможно за обяснение с думи. Затова наричам вярата изречена с думи - продукт. Ако искаш да си едно с реалността или Бог, както го наричаш, то трябва само да мълчиш, с цялото си същество. Успех!
  16. Когато се осъзнае истината - започва свободата от представи, свободата от невежеството. Вярата е зависимост от нещо (продукт на спекулации), което изобщо не познаваш, затова го наричаш тайнство. Тук се разминаваме и всеки поема по своя път. Другими словами, функция мадхьямаки сугубо критическая. Ее задача – опровергнуть все возможные метафизические теории как ментальные конструкты (викальпа; кальпана), не имеющие никакого отношения к подлинной реальности, и показать принципиальную невозможность построения адекватной онтологии. Впрочем, эта деконструкция метафизики не имеет никакого отношения к агностицизму или скептицизму: "реальность как она есть" постижима йогической интуицией (праджня-парамита), но она недоступна дискурсивному мышлению, основывающемуся на субъект-объектной дихотомии., которая сама по себе суть плод ментального конструирования, и выражающемуся в языковых формах, которые полностью непригодны для описания того, что есть в действительности, а не наших представлений о нем, Более того, мадхьямики резко критиковали не только идею личностного Бога-Творца, но и самосущего и самодостаточного Абсолюта наподобие Брахмана адвайта-веданты. Каковы аргументы мадхьямаки? Они очень просты: нет ни одной сущности (дхармы), которая обладала бы своебытием, будучи причинно обусловленной. Абсолют есть особая сущность. Следовательно, он также не может существовать вне причин и условий, но обусловленный Абсолют есть contradictio in adjecto ("сухая вода", "деревянное железо"). Следовательно, никакого Абсолюта нет и быть не может. http://psylib.org.ua/books/torch02/txt08.htm#2
  17. В някаква степен може, но не да й се гласува абсолютно доверие, както правят някои. Метафизиката обособява противоположности, а антиметафизика ги слива в единно цяло, до неразличимост. Мнимите противоположности се предполагат една друга и са обект на съгласуване, вяра и дискусии, поради допускане съществуването на някаква метафизична, абсолютна първопричина. Будизмът не се занимава с първопричината, а с конкретното (което може да се приеме със сетивата), емпиричното, затова метафизиката му е безразлична. Буда и Нагарджуна са антиметафизици. В по-широк план всяка представа е метафизична, но няма с кого да пиша тук за това.
  18. Крайностите на един краен индивид, който се лашка от прохладата на Рая до пламъците на Ада. Истината няма температура. Това за което копнеем е това, което вече имаме.
  19. Не си прав, понеже фактите показват друго. От една страна религиите (не всички) са формирани върху ядро метафизични представи, страхове и надежди. Но от друга, те често използват рационален поглед и критичен рационален анализ. В противен случай би трябвало да признаят, че в Бог няма нищо нищо рационално и цялото творение се явява ирационално безумие, в което се срещат рационало-безбожни елементи, които ще горят в Ада. Давам пример за такава религия - будизмът. По-точно теравада, понеже по-новите му клонове използват метафизични представи. В сутрите Буда многократно се изказва против метафизиката. Но какво предлага в замяна? Антиметафизика - преход от ментално-вербално конструиране на битието към неговото непосредствено преживяване. На практика: Спираш да рисуваш сладоледи и да лъжеш и да продаваш метафизични сладоледи на хората, да ги убеждаваш колко по-хубави са твоите сладоледи от наличните - сатанинските, а похапваш какъвто има сладолед, тук и сега. Без да бъдеш лаком и алчен за още, че така ще останеш и без този, сатанинския, който ще излапат проповедниците на божествения сладолед Можеш и 30г. да се въртиш всяка сутрин като пумпал на тепетата в Пловдив, да правиш по 105 пъти Ба-Гуа-Джан, докато си мислиш че докосваш ДАО под шлифера, но пак ще умреш, защото всичко съставно или конструирано подлежи на разрушение, включително и съзнанието...
  20. Обществата и преди и сега се състоят от човеци. Базовите референти, светоусещането или обектите, събитията от действителността са почти същите. Механичният пренос на думи и понятия, без адекватно тълкуване на тяхното значение, наистина е безсмислен. Лексиката се променя, но все още възприемаме небето като синьо, тревата като зелена, емоциите не са се променили коренно, така че, не е толкова трудно или невъзможно да се правят паралели.
  21. ПРЕДСТА̀ВА1 ж. 1. Псих. Форма на сетивното възприятие при висшите животни и човека (наред с усещането и възприятието) — мисловен, идеален субективен образ на предметите и явленията от действителността, отразен в съзнанието, паметта. Зрителна представа. Емпирични представи. 2. Псих. Образът, особеностите на предмет или явление, който някой има в съзнанието си, обикн. като репродукция (повторение) на един или поредица от вече възприети от съзнанието предмети или явления от действителността. Вярна представа. Лъжлива представа. 3. Разбиране, знание, схващане или убеждение за нещо, изградено на основата на субективния опит, преценка на някого.
  22. РЕЦЀПТОР м. Анат. Периферно, крайно образование на нервната система (свободно нервно окончание или специализирана клетка), което приема дразненията от външната или вътрешната среда на организма и ги превръща в нервни импулси, които се предават в централната нервна система. Тоест, без рецептори - няма информация; без информация - няма усещания в мозъка; без усещания в мозъка - представите се лишават от своите референти и езикът губи своята реалност. И обратно, рецепторите ни може да са си наред, вярваш, че някои неща са истински, но изчезне ли (например някой животински вид) референта - името потъва в забвение. Представата, дали Земята е кръгла или плоска, зависи от информацията с която разполагаме или не разполагаме. Когато изчезне Земята или наблюдаващите я - ще изчезнат и всички представи.
  23. Думата не изписана правилно - пише се пустиняк. Пустиняк идва от славянското пуст - празен (към обект или човек), думата е стара и се е запазила от векове, дори и турското робство не е успяло да я замени, в моя край българин няма да се убиди на пустиняк, ама циганин веднага ще почне да се надува. пустиняк - празен, пуст В контекста на това, което пишем с Реджеп (а ти си на светлинни години от него) означава: човек, който е осъзнал, че е свободен от концепциите, основно "аз" и "мое". То и ти си пустиняк, но се мислиш за... няма значение за какво. Така или иначе, това което пишеш са само болните видения на една илюзия. Независимо дали ги възприемаш като позитивни или негативни - те са само халюцинации. Това състояние се нарича болест на духа. Има множество способи за облекчаването му, но те не са интересни, защото не се усвояват от книга, от нета или от телевизора, а чрез практика. В контекста е синоним, но как да стоплиш, като не знаеш как работи възприятието ти дори и как се създават образите в мозъка. Всеки ученик знае, че няма никакви цветове, а вълни с различна дължина, като чак в мозъка се създават различни усещания, които впоследствие сме именували.
  24. Пропуснал съм едно "че" след запетаята, но въпросителната не съм, така че е въпрос. Съзерцателната практика paticcasamuppada, помага да се осъзнае, че съзнанието възприемано като "аз" и "мое" е илюзия, болезнено видение или халюцинация. Не можеш. Е и не е са крайности, които се опират на предпоставката, че съществува фундаментална реалност. Изобщо, определянето на нещо което не е, звучи като мисия невъзможна. Отражението ти в огледалото доказва, че не съществува фундаментална реалност, следователно ти, аз, мое, твое, това което е и това което не е - също. Това се осъзнава благодарение на практиката, а не на думите. Пръста само сочи луната. Илюзиите си взаимодействат, появяват се, изглеждат постоянни за кратко, изчезват, после пак се появяват и т.н. Само на тази база можем да даваме определения. Тези определения не са постоянни, затова се налага да се преоценяват.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...