Белгиеца

Правилно си запомнил за езика.

Напротив, много добре се чувствам в ролята ми на грижовен татко. Тука в Белгия щастливото банщинство не е забранено.

Това за против гърчове и епилепсия бе, къде я пращаш ? За тарикатите като мене, на които им е стигнал акъла да се досетят сами, че дори собственият им живот не е нещо задължително, позвъняването на телефона въобще не е стряскащо. Като ми се обади майка ми да ми каже че баща ми почнал да залита и да не може да се изразява лесно, аз я посъветвах да каже на докторите да не го мъчат излишно насила да го държат на системи и т.н. Тя ми вика че отказвал да яде, а пък аз и викам да не го насилва да яде, а да му остави до него супата, пък той като не я иска не е нейна вината и след 30-на дена ще е умрял сам от глад. Ама тя каза че го искала жив да е, да не била сама даже и състоянието в което е бил, да се мъчи да живее непълноценно, щото тя така иска. Е, за негов късмет се мъчи само 15 дена и в някаква болница е умрял на 78г., надявам се че някой по-акълен доктор му е помогнал да му прекрати мъките. Та най-добрият начин да не се паникьосва човек е да се сети, че животът е просто една голяма безсмислица, защото всички умираме и един ден Слънцето като изгасне , край с живота на Земята. Страхът на хората от собствената им смърт им създава излишни проблеми цели 80 години. Аз съм успял да се преборя с него, надвил съм му и не ми пука особено какво е щяло да ми се случва. Но на 18 годинки не знам как става да се сетиш, че няма страшно дори ти да умреш. п.п. на погребения не ходя, на никого.

А психолозите не са лекари бе ало ! Това да не ти е хардуер тука, да си мислиш че му разбираш нещо.

Защото знам че му е невъзможно да ги разпознае публично, от солидарност към тях.

Здрасти, аз съм един чичко Белгиец, може даже и съм му батко на баща ти. Това което ти се случва можеш да го разпознаеш ако си купиш един или повече учебници по психиатрия за студентите по медицина, те поне са на достъпни цени. Ето ти примери за тикива: http://stenobooks.com/product/4101/uchebnik-po-psihiatria-za-studenti-po-meditsina.html http://medbooknews.com/book-382-uchebnik-po-psihiatriia-za-studenti-po-medicina 25. Тревожни разстройства. http://city-studio-bg.com/produkt/психиатрия-2/ Един от всеки четирима души в света в някакъв период от живота си развива психично разстройство. Най‐разпространени са депресията, тревожните разстройства и злоупотребата с алкохол и други вещества. ---------------------------------------------- Значи като ги четеш описаните диагнози там, не трябва да търсиш да има на 100% съответствие с твоя случай. Четеш да речем за страхова невроза и половината от симптомите ги нямаш и си викаш, ами значи не е това. Е, не е баш така. Симптомите на различните разстройства се преплитат, та за всеки човек би трябвало да има отделна книга, как той точно е развил нещо си там. А иначе, има си и доктори психари разни с титла психиатър, ама ако посетиш 10 различни такива, може и да се изненадаш, че не ти слагат всички еднаква диагноза и не ти предписват всички еднакви лекарства. Това лекарствата са нож с две остриета, уж лекуват, ама после някои ти провокират зависимост към тях и за нова рецепта трябва пак да посетиш дилъра ти психиатър. Да беше казал(а) от къде да намери пари за при психоложките ( които не са докторици, за разлика от психиатрите) ?

Лошо , много лошо ! Мнозинството от бащите пишещи на този форум ги е срам да си признаят , че не обръщат внимание на децата си, а са ги оставили на жени и баби да им берат грижата. И съответно после питат тука как да го хванат детето си дали не употребява наркотици някакви. Да приемем че бащите на момичета не знят как да говорят с тях, защото те самите никога не са били момичета и не знаят какви мисли ѝ минават през главата на някоя 14 годишна пикла, та разчитат на майката и бабите да ѝ наливат женски акъл у главата. Обаче бащите на момчета що са толкова смотани колкото беше и моят баща и се правят на разсеяни, все едно че момчето не е тяхно ами на някой съсед ? Щом като бащите на момчета мълчат като пукали тука, значи имат какво да се упрекват по отношение на възпитанието на децата им. А моят смотан баща се « събуди » чак като му се роди внучката и почна да си позволява да се интересува от дете и да му говори и да се опитва да го глези и т.н. И вие ли като него сте решили да изчакате дядовци да ставате, преди да се престрашите да си говорите с детенце ? По мое време нали имаше военен затвор за всички 18 годишни момчета, та един подполковник си сподели през мен с някакви негови набори, колко много си бил обичал внучето и му се било качвало на гърба, той на 4 крака да му служи за конче. И се учудваше сам на себе си, той който е командвал не знам какви си роти, сега така да се « лигави » и така да угажда на внучето си. Егати чукундура военен, проспал едни 18 години от израстването на сина му и гледа да навакса пропуснатите радости по отглеждане на дете с внучето си. Тоя същия кой знае какъв гад е бил със собствения си син, когото беше пратил да учи в чак Москва в някаква специална школа. Сигурно го е строявал в две редици откакто е проходил сина му, супер войниче да произведе, а па внучето го носи на гърба си на 4 крака на конче. Разпознахте ли се някои от вас тука, а ?

Ох нещастният аз, ама как ще живея сега, рамус не ми приел предложението ...

Никът му е фалшив и за временна употреба, сега даже е спрял да го ползва. Какъв смисъл има да си говорим за фантоми, днеска ги има, а утре ги няма.

Ние пък къщата ни в Белгия с пари я платихме, продавачите не се интересуваха въобще от никакви възвишени псевдофилософски неценности. Това ти изглежда така, защото не си се научил да четеш между редовете и не познаваш себеподобните ни примати. Само набожните говорят за любов, и то към техния богчо. Със 100% сигурност твоят "колега" не е говорил за любов към съседката му или към децата които ги няма. Предлагам ти тест, иди изчети темата ми пусната вчера и ни кажи кои от разписалите се в нея са с хомосексуална ориентация. Нито един от тях не е написал в прав текст че е гей.

С любов към неговия богчо. Така се изразяват набожните из цяла Европа. А по дискавъри наука разправят, че когато динозаврите са измрели, оцелелите бозйници са били с размер на плъхове. Прадядо ти е бил плъх. Ха ха ха ...

Пари не съм им взимал за услугите, само са плащали на бензиностанцията бензина. Един вид, « купувал » съм си приятелски връзки понеже съм бил много общителен. На хората които не са общителни може да им изглежда идиотско подобно поведение, но аз така съм се научил да общувам с хора различни от нашенците и нашенките. Та съм си бил вече готов продукт можещ да се впише успешно в друга култура. А най-големият проблем на 2-та милиона нашенци напуснали България е, че са си взели в куфарите 100 % българския манталитет и навици на общуване и се чудят що местните туземци ги подритват и не ги допускат до себе си. Има огромна разлика между манталитета на една гъркиня или португалка и манталитета на една англичанка или белгийка. По-южните народи са по-лесно достъпни за завързване на контакти, някакси сте на една вълна. А северозападните европейки са много по-недоверчиви и трябва бая да се поизпоти човек, докато им влезе под кожата. Нашенките пък са едни сметкаджийки и все се правят на големите тарикатки. Тука при мене е много по-лесно да си завързваш приятелство с разни жени, да си лафите като се срещате, отколкото е в България. А пък като си млад татко с 3 – 4 годишно хлапе по парковете, ако си общителен младите майчета с техните дечица те приемат веднага да си побърборите половин час докато децата си играят. То направо е магия някаква, водиш ли малко дете за ръка можеш да си заприказваш която си искаш млада дама и ти обръща внимание. Лошото е че и постарите дами пак искат да си приказват с тебе, уж заради детенцето и се правят че не им е ясно, че не ти е приятно с поувехнали непознати да си лафиш. Сега вече този период е отминал, синчето е вече 164 см и не предизвиква умиление както когато беше по-малък. Да се допитвам няма почти никакъв ефект. Варицелата 2008г и не ни дадоха да се качим на самолета на Софийското летище, та доплащахме за нови билети за връщане след една седмица. Алергии няма никакви. За зъбчето ще трябва да изгледам видеата които правех за българската му баба и ги пращах по пощата на диск. Обаче проговори като къртечница на 18 месечна възраст, преди това бяха само откъслечни думички. И проговори на френски, нищо че аз си му говорех на български за по-лесно. В яслата му говорят всички на френски, мама му говори на френски и само татко му пелтечи нещо различно и той не повтаряше никакви български думички. От немската телевизя КИКА която гледаше постоянно ( понеже нямаше гадни реклами) не повтаряше нищо на немски. А от ББС-итата като му пусках пак нищо не повтаряше, само имена на героите. Имало си е някакъв вроден филтър и обръщаше внимание само на френски думички да ги повтаря. А , ние таковците все пак сме мъже, забравил съм със светкавична скорост веднага след като не ми е трябвало да знам разни тукашни наименования на храни, дрехи, специфични други бебешки стоки. А книгите на жена ми даже и не съм ги чел как се гледали бабета, баба ми да не би все книги да е чела на село като ме е гледала. Те младите майчета ми разправяха разни работи сами без да съм ги питал. Е па беше ми дошла творческата муза снощи и се поразписах. Обаче не разбрахме дали дете си правил.

Имаше точно само един белгиец една година студент по нещо си, беше на общежитие в Студентски град. А през август, когато студентите от провинцията си бяха по родните места, имаше организиран семинар по български език за чужденци, основно студенти по някакъв славянски език някъде из Европата. Аз имах добре изградена агентура от негри и араби из студентски град, познаваха ме много чужденци и ми докладваха какво става по блоковете. Жена ми е била идвала и предишната година преди да я скивам, ама не сме се засекли никъде. А предишната година моят даскал по английски - Пешо негъра - ме вика да го карам на Витоша с някаква американка и тя там разправя разни работи за семинара, та така разбрах че съществува. А на един друг негър му бяха потекли лигите по някаква фламандка пак предишната година. Та да жена ми е била от големите изключения и първата година като е била там, са се пробвали някави нашенци да я свалят, ама нали нищо не им разбират главите от чужденки и са се издънили. А аз имах вече двугодишен опит с англичанки , тези пък идваха пролетта за по 3 месеца в Софийския университет руски да учат и моите хора от агентурата сами ме викаха да ме запознават с тях , да им правя услуги. Да бе, дошли англичанките и малка част от тях отишли мешани момчета и момичета до Рилския Манастир, ама се развалил автобуса на връщане и се върнали по сред нощ, та следващите ги беше страх с автобус да ходят и един от англичаните питал един от моите агенти дали нямало влак до там. Аз минавам при него да се видиме и той ми вика, ей точно ти ми трябваш, тука едни англичанки са го закъсали , можеш ли да им дадеш съвет. И отиде та извика една да ми обясни какво иска. Казах ѝ че трябва само да си платят за бензина и ще ги закарам до там с кола. Те се съветвали помежду си, определили един англичанин за боди гард и след 2 дена бяхме на Рилския Манастир. После по същата схема а на Боровец, а на Витоша и аз не ги свалям въобще, щото не отговаряха на високите ми изисквания за външен вид. Обаче на момичетата им харесаха екскурзиите и после като се прибраха две ми пращат веднага картички. На едната като ѝ се оплаках че една нашенка не ме иска си писахме чак до другата пролет писма да си рзправяме живота какъв ни е. И на другата пролет дойдоха следващата група англичанки и мене пак ме вика единият от тях за услуга и ми води едно готино маце, аз си помислих че му е гадже първо и си се държа естествено. И от добро сърце му предложиш решение на проблема му и му обещах да му помогна. Пък и стана дума и за предишната англичанка която ми пишеше и англичанинът я бил познавал. Хайде вадя аз писмата да й скива името и почерка и оня вика да същата е. А аз продължвам да си мисля че двамата са гаджета, чак докато оная почна да се заглежда по потретите които бях рисувал на разни модели. Момичето направо премина към свалките и ... след няколко седмици ме прати да ходя да питам в общината как става да се ожениме. Тя като се прибра у Англия и тя беше ходила да проверява там как може да стане , ама мене ме хвана шубето и се отказах. Обаче натрупаният опит от общуване с англичанки беше от решаващо значение като се появи жена ми, за да ѝ завъртя така главата че да иска да се срещне веднага с родителите ми. Та да, нямало е белгийки, ама на мене пък такава ми се е паднала. А ти жена имаш ли ?

Еми тука парите идват от Уиндоус потребители гледащи реклами, а ти въпреки че дете и жена нямаш, все пак обичаш парите и ти е ясно че без тях няма форум. Уиндоус потребителят е със статут на свещенно животно и е на почит. А ползващите някой от линуксите са незначително пренебрежимо малцинство. Братчеда пише софтуер, ама за Уиндоус щото не е балама за линукси да бачка без пари.

Нямаше отворени граници по мое време бе младок.