Премини към съдържанието

Соник

Потребител
  • Публикации

    418
  • Регистрация

Всичко публикувано от Соник

  1. Какво не виждам? Ако това те кара да се чувстваш по-добре, бъди илюзионист - твоя си работа. Засега обаче си и нихилист, защото отричаш съществуването на осмата виджнана (съзнание), наречена още алаявиджнана или татхагатагарбха.
  2. Мисля, че е по-добре да не се опитваш да тълкуваш махаянските сутри - ако отричаш алаявиджнана, то ти си нихилист и по-горе е обяснено съвсем ясно защо. Остава само да го прочетеш внимателно. Заинтригува ме нещо друго обаче: "А какво точно се преражда никой не помни, ", което е поредното ти твърдение, което противоречи на сутрите и то този път дори на сутрите от пали канона, който уж признаваш. Виж какво пише в Maha-Saccaka Sutta: ""When the mind was thus concentrated, purified, bright, unblemished, rid of defilement, pliant, malleable, steady, & attained to imperturbability, I directed it to the knowledge of recollecting my past lives. I recollected my manifold past lives, i.e., one birth, two...five, ten...fifty, a hundred, a thousand, a hundred thousand, many eons of cosmic contraction, many eons of cosmic expansion, many eons of cosmic contraction & expansion: 'There I had such a name, belonged to such a clan, had such an appearance. Such was my food, such my experience of pleasure & pain, such the end of my life. Passing away from that state, I re-arose there. There too I had such a name, belonged to such a clan, had such an appearance. Such was my food, such my experience of pleasure & pain, such the end of my life. Passing away from that state, I re-arose here.' Thus I remembered my manifold past lives in their modes & details." https://www.accesstoinsight.org/tipitaka/mn/mn.036.than.html Както виждаш, Буда чудесно си спомня миналите си прераждания.
  3. "Tака че ако наистина искате да разберете и развиете мъдростта, трябва първо да намерите вашата татхагатагарбха — тази виджнана, към която са прикрепени понятията за име и форма, това сърце, което бе посочено в сутрите праджнапарамита, това сърце без грижи, това сърце, което няма мисловна функция, това сърце без мисловна дейност. Това сърце не съдържа нито образ, нито мисъл и ако не разбирате неговата природа, никога няма да разберете истинската мъдрост. Ако реалността на това сърце не се намира в света на дхарма, нирвана и пътят на освобождението на школата Теравада се превръщат в теории, подобни на онези на нихилистите, а практиката и учението на школата Махаяна — в едно смешно интелектуално изучаване на пустотата. Всички дхарми на този свят се превръщат в дхарми без причина. И понеже всичко е празно, татхагатагарбха, която съдържа кармичните семена на миналите животи (които обуславят прераждането в настоящия живот), вече не е необходима, защото вече няма причина. Наистина е жалко да се види мъдростта, обяснена от тази сбъркана гледна точка. Ако в този свят вече няма живи бодхисатви (или истински учители), всички в крайна сметка ще приемат тази несъстоятелна теория. Но ако в този свят има дори само един бодхисатва, той непременно ще отхвърли тази абсурдна теория „без причина“, защото тя е несъстоятелна. Така че, ако вие искате да откриете истинската мъдрост, трябва първо да постигнете просветлението, след което вече няма да е нужно да ви се обяснява съдържанието на сутрите праджнапарамита, защото то ще ви е напълно ясно. Тогава ще си помислите: „Буда е говорил толкова ясно за мъдростта, за праджна в тези сутри. Как досега не го бях разбрал?“" Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ https://www.smashwords.com/books/view/986249
  4. Личните ти възгледи са именно, че всичко е пусто, което е нихилизъм. Освен това, твой личен възглед е, че няма прераждане, което ясно противоречи дори на пали канона, в който се кълнеш. Друг твой личен възглед е, че след смъртта си всеки изчезва напълно и няма разлика между това да се умре и да се влезе в нирвана, което впрочем обезсмисля цялото учение на Буда. Още един твой съвсем личен възглед е, че като си повтаряш, че всичко е пусто и хоп вече си в нирвана. Сигурно има и други, но засега ти дадох достатъчно примери. Нямам нищо против твоя цитат и дори ще цитирам едно изречение "Тази сутта е една от най-радикалните проповеди, касаеща празната природа на обусловените феномени. ", което е от коментарите и с което съм съвсем съгласен що касае "празната природа на обусловените феномени". А ето и за нихилистите, от което можеш да видиш, че не си първият, който си мисли, че е постигнал върховната мъдрост с идеята си за пустотата, а вероятно няма и да си последният: "След като убеди еретиците етерналисти, Буда трябваше да се изправи срещу други еретици: нихилистите, които си мислеха, че Буда също е нихилист. Те дойдоха да говорят с него: „Гаутама! – извикаха те – Вие казахте, че петте агрегата и осемнайсетте функции са непостоянни и че следователно те пораждат страданието, т.е. празнотата, и по този начин това доказва несъществуването на аз. Петте агрегата са непостоянни. Нашата дхарма е същата като Вашата. Ние сме следователно подобни на Вас: Вие сте Буда и ние също сме буди.“ Буда им отговори: „Аз съм единственият, който може да се нарече Буда. Вие не сте буди.“ Еретиците обаче не бяха съгласни с това и му се противопоставиха със следните думи: „Вие говорихте за петте агрегата и осемнайсетте функции. Всички те са непостоянни и това непостоянство причинява страданието. Следователно няма истинско аз. Това твърдим и ние. Вие сте Буда, защо ние да не можем да претендираме за същата титла като Вас?“ Буда им отговори: „Това, което казвате няма нищо общо с онова, на което уча аз. Моето учение е следното: светът, където се проявяват името, формата, желанието, привързването и мисловното съзнание, е свързан с осмата виджнана. Без тази осма виджнана този свят не съществува. Освен това тя е свързана с петте агрегата, които създават страданието и са празнота, лишени са от съществуването на аз и са непостоянни. Ако разрушите това привързване към света на името и на формата и към тези пет агрегата, то вие можете да излезете от тези три свята. Остава обаче още една виджнана, с която светът на формата продължава да е свързан и от която зависи, една виджнана, която не изчезва никога. Тази виджнана не отговаря на идеята за аз, която защитават етерналистите. Нирвана не означава празнота, не означава, че вече няма нищо. Вие казвате, че този свят на името и формата е непостоянен, изпълнен със страдания, празен и лишен от съществуване на аз. Вие обаче никога не сте премахнали вашето страдание. Вие не искате също така да излезете от трите свята и от цикъла на живота и смъртта. Вие мислите само как да се наслаждавате на този свят и да се привържете към петте удоволствия. Ако не желаете да се освободите от петте удоволствия на тези три свята и да разрушите цикъла на живота и смъртта, вие не сте в състояние да премахнете всички ваши грижи, вие сте обикновени хора и не може да бъдете наричани буди.“" Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ https://www.smashwords.com/books/view/986249
  5. Въртиш, сучеш и все с един и същи аргумент излизаш. А сам каза, че нямаш проблеми със сутрите на махаяна и ето влече те към Прасангика Мадхямака, която все пак се води школа на махаяна. Според мен не ти пука кое как е, просто ти е много важно да си прав, което си е силно привързване към личните възгледи и собствената значимост и силно контрастира с шумните ти декларации как иначе нямало същност и всичко било пусто. Това е разликата между теоретично да твърдим нещо и да го приложим на практика. А сега като бонус ще ти пусна пояснение за разликата между практиката на теравада ("пътя на освобождението") и махаяна ("пътя на мъдростта"): "Учението на будизма предлага само два пътя: пътя на освобождението[1] и пътя на бодхи. Ако излезем извън тези два пътя, то ние вече сме извън учението на Буда. Пътят на освобождението се състои в това да премахнем недоразуменията относно природата на истинското аз и да се откъснем от собственото си его, за да постигнем освобождението. Това се постига чрез практиката, позволяваща да се получат четирите плода на шраваките. Разпръсквайки недоразуменията относно природата на истинското аз, се постига първият плод на архат, а след това и трите следващи плода. За да постигне първия плод, практикуващият трябва да развърже трите възела на привързването, т.е. недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение и погрешните идеи за практиката. Вторият плод представлява най-вече намаляване на въздействието на трите отрови в света на желанието. Трите отрови са алчността, гневът и невежеството. Когато тези три отрови започнат да оказват само съвсем слабо влияние върху практикуващия, той вече има много малко желания. Третият плод на практиката представлява развързване на петте нисши възела т.е. привързването към дхармата в света на желанието, гнева, недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение[2] и привързването към неправилните дисциплини. Казано по друг начин, когато практикуващият успее да се откъсне от желанието, той вече не изпитва привързване към чувствените наслади. С четвъртия плод на практиката практикуващият развързва петте висши възела, които са: привързването към дхармата в света на формата, привързването към дхармата в света без форма, вълнението, суетата и невежеството. Пътят на мъдростта и интелигентността (бодхи) се състои в практикуването с цел да се постигне истинската мъдрост (праджна) на света на дхарма. Това е практиката, целяща постигането на праджна, която съответства на второто и третото завъртане на колелото на Дхарма. Могат да се откроят три аспекта на мъдростта: общата мъдрост[3], конкретната мъдрост[4] и мъдростта на семената[5]. Общата мъдрост и конкретната мъдрост са описани в някои сутри като „Махапраджнапарамита“[6], „Диамантената сутра“ или „Сърдечната сутра“. Мъдростта на семената е описана в сутрите на третото завъртане на колелото на Дхарма, където се описва дхарма в нейната връзка с осемте виджнани. Тези осем виджнани са основните принципи на преподаването на Дхарма (това, което наричаме центъра на колелото на Дхарма). Но преподаването на Дхарма може също така да представлява изучаването само на виджнаните." [1] Термините, които могат да бъдат намерени в речника на края на книгата, са отбелязани в курсив. [2] Обърканите възгледи в света на желанието и по отношение на природата на истинското аз и трите нефрита, както се описват в учението на Буда. [3]Общата мъдрост се постига в момента на просветлението. Следователно всеки просветлен притежава поне тази обща мъдрост. [4] Тази мъдрост се характеризира по следния начин: човек е способен да схване конкретните характеристики на всеки обект и неговите връзки с другите различни обекти. [5] Това е мъдростта, която позволява да се наблюдават причините (като семена) и последиците (като плодове). [6] Сборник на сутри, третиращи праджнапарамита. Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ https://www.smashwords.com/books/view/986249 Леко ме изненада с тази информация, защото виж какво пише в Уикипедия: Very little is known about Chandrakirti's life. Tibetan sources state that he was born in Samanta, South India and was a student of Kamalabuddhi. He is traditionally associated with Nalanda Mahavihara where he may have been a monk. https://en.wikipedia.org/wiki/Chandrakirti С други думи, за него се знае много малко и може би е бил монах в Наланда. Ти откъде го измисли това, че е бил настоятел и че се бил "доказал" пред хиляди будистки монаси? Да не са някакви фантазии? Колкото за обидите по адрес на учителя Сяо, то те са съвършено неоснователни, като ти дори не си забелязал, че той не е от Китай. Имам чувството, че не четеш нищо внимателно, а по-скоро бързаш да напишеш някоя глупост, което е тъжно.
  6. "Самият Ин Шун признава, че когато е бил на 30 години, е бил посветен в теорията на празнотата на школата Прасангика Мадхямака и я е приел. Тази школа използва теорията на индийския учител Чандракирти (впрочем ламаистите го считат за бодхисатва, което е наистина странно). Чандракирти е написал една книга — Мадхямакаватара, в която директно отрича съществуването на седмата и осмата виджнана. В нея той твърди, че има само седемнайсет функции и така отхвърля манас, т.е. седмата виджнана. Тази седма виджнана, която е вид ум, не е свързана с физическото тяло и не е, както твърдят някои хора, мозъкът. Без нея имаме само седемнайсет функции, а Буда казва, че светът се състои от осемнайсет. Тази теория следователно не може да се счита за истинската будистка теория и за средния път. В този случай е по-добре да ѝ се намери друго име, например „ограничения път“, тъй като нейното съдържание е ограничено и подвластно на сбъркани нихилистични концепции. По-късно тази погрешна гледна точка се разпространява до Тибет чрез Атиша. Това гледище се подкрепя много силно и от основателя на школата на жълтите шапки – Цонкапа пише коментари към книгата Мадхямакаватара, в които вмъква много погрешни идеи, за да изкриви истинския смисъл на будистките сутри. Той хвали погрешните идеи на школата Прасангика Мадхямака, за да накара хората да се присъединят към неговото учение и да повярват, че става дума за истински будизъм. В своя текст „Illumination of the Thought: Extensive Explanation of Chandrakirti's Supplement to Nagarjuna's Treatise on the Middle“ той енергично отрича съществуването на седмата и осмата виджнана. Всъщност той прави това само защото не е успял да открие тази осма виджнана и се страхува хората да не разберат, че не е постигнал просветлението, и да го разкажат на всички. Той следователно постъпва по същия начин като Чандракирти — отрича съществуването на осмата виджнана. Резултатът е, че неговата шантава теория е всъщност „заек без рога“, т.е. защитава идеята за отсъствие на причина и следствие. Наистина е жалко, че е отрекъл по такъв начин същността на Дхарма. С това си действие е станал ичантика[1]. [1] Същество с малко доброта и неспособно правилно да изучава Дхарма" Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ https://www.smashwords.com/books/view/986249
  7. Като оставим настрани обидните квалификации, които са излишни (кой казваше, че практиката си личала по поведението?), нека повторя още веднъж, че между цитатите има пояснения и дори ще ти ги копирам пак: "Един приятел наскоро ми говори за Калама сутра, като каза, че това е една от най-важните сутри на Буда най-вече заради един доста известен на Запад пасаж, който уж напомнял либералния индивидуализъм, близък до западната мисъл. В този пасаж се наблягало на необходимостта да се съмняваме във всичко, да вярваме в това, в което имаме желание да вярваме, особено в теории, които ни носят някаква полза (и обратно, не бивало да приемаме теории, от които нямаме изгода). Четейки този пасаж, хората започват да мислят, че будизмът е религия, която приканва всичко да се търси самостоятелно и да се затворим в един натрапчив скептицизъм, който стига дотам, че да откажем да повярваме в думите на Буда. Единственото правилно нещо е да вярваме в себе си. Приятелят, който спомена тази сутра, ми каза, че текстът съдържа десет основни точки: 1. Съмнявайте се в това, което ви казват хората. 2. Съмнявайте се в автентичността на традициите. 3. Съмнявайте се в достоверността на информацията, която се разпространява около вас. 4. Съмнявайте се в това, което казват свещените текстове. 5. Съмнявайте се във всички логични разсъждения. 6. Съмнявайте се във философията. 7. Съмнявайте се в собствените си мисли. 8. Съмнявайте се във всички общоприети концепции, хипотези и идеи. 9. Съмнявайте се в хорските слова, дори да са на най-известните личности. 10. Съмнявайте се в думите на онзи, който считате за ваш учител, гуру и дори в словата на Буда. Знаете ли колко се изненадах, когато моят приятел ми изреди тези десет точки? Аз практикувам будизма и, въпреки че практиката ми е посредствена, мога веднага да заявя, че тези десет твърдения не идват от Буда, защото подобни идеи само биха усилили значително съмненията, които практикуващите вече и без това имат. На всичкото отгоре, това е практика, която развива егоизма, тъй като човек бива насърчаван да практикува само онова, което му допада. Това по никакъв начин не му помага да има доверие в Буда и увеличава разстоянието, което го дели от просветлението. Защо? Нека ви обясня. За да се постигне първият плод на архата шравака, в будизма се казва, че трябва да се разсекат трите възела, т.е. привързването към илюзиите по отношение на истинското аз, привързването към погрешните и объркани възгледи за учението и привързването към погрешното разбиране на практиката. Шраваката, който разсече тези три възела, се отървава от съмненията. Ако обаче следваме препоръките в Калама сутра, то трябва да се съмняваме във всичко, включително в истините, посочени от Буда, така че в резултат на произтичащия от това скептицизъм, ще си останем с объркани възгледи. Излиза, че съгласно тази сутра всичко може да е грешно и съответно зареден с подобни съмнения човек няма как да следва думите на Буда и да напредва по пътя на практиката. Да вземем един пример. Да предположим, че вземете колата си, за да отидете в Букурещ, където не сте ходили никога преди. Обаче не вярвате на пътната карта, съмнявате се в автомобилния навигатор и нямате доверие на указателните табели край пътя. Е, как ще стигнете до Букурещ? Ако имате късмет, може и да успеете, с тази разлика, че даже и да стигнете там, пак ще се съмнявате дали наистина сте в Букурещ! В крайна сметка, дори и да сте в Букурещ, няма да сте наистина там! https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/нов-превод-на-калама-сутра/ Това тук не е цитат от сутра, а пояснение защо цитатът, в който ти се кълнеш, т.е. че Буда е препоръчал на всеки да се съмнява във всичко и да търси лична изгода, няма как да е част от будистка сутра. Приятна вечер и на теб!
  8. Ти определено изобщо не четеш какво ти пиша. В случая имах предвид да прочетеш обясненията, които ти копирах, защо не е възможно в сутрата да има пасаж, в който Буда уж да препоръчва на всеки да вярва в каквото си иска (все едно не го правим вече) и да търси лична изгода. Ти май даже не си забелязал, че има пояснения, които не са част от сутрата, но пък отговарят на въпроса ти. Ако не искаш отговор, защо питаш?
  9. Прочети пак предишното ми мнение - вътре съм обяснил. Аз какво да направя, като бързаш да отговаряш и не четеш? Хайде, ще ти го копирам: "Както виждаш каламите питат Буда кое е правилно и кое - неправилно, а накрая на сутрата те му казват: "Каламът добави: „О, почитаеми Гаутама! Сега напълно разбрахме и анализирахме Вашите думи. Почитаеми учителю, от днес ние, Каламите, вземаме убежище в Буда, Дхарма и Сангха. Ние молим Буда да ни приеме за ученици до края на живота ни. “ И така всички Калами станаха упасаки. Всички Калами и всички монаси, които седяха наоколо, бяха изпълнени с радост от словата на Буда и обещаха да ги приложат на практика." https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/нов-превод-на-калама-сутра/ Както виждаш, никъде не е оставено място за съмнение, а каламите директно прегръщат казаното от Буда и му вярват, т.е. Буда никога не е препоръчвал някому да не му вярва - това са измислици." Нали този път ще прочетеш какво пише? Чакай да ти копирам и още нещо: "Един приятел наскоро ми говори за Калама сутра, като каза, че това е една от най-важните сутри на Буда най-вече заради един доста известен на Запад пасаж, който уж напомнял либералния индивидуализъм, близък до западната мисъл. В този пасаж се наблягало на необходимостта да се съмняваме във всичко, да вярваме в това, в което имаме желание да вярваме, особено в теории, които ни носят някаква полза (и обратно, не бивало да приемаме теории, от които нямаме изгода). Четейки този пасаж, хората започват да мислят, че будизмът е религия, която приканва всичко да се търси самостоятелно и да се затворим в един натрапчив скептицизъм, който стига дотам, че да откажем да повярваме в думите на Буда. Единственото правилно нещо е да вярваме в себе си. Приятелят, който спомена тази сутра, ми каза, че текстът съдържа десет основни точки: 1. Съмнявайте се в това, което ви казват хората. 2. Съмнявайте се в автентичността на традициите. 3. Съмнявайте се в достоверността на информацията, която се разпространява около вас. 4. Съмнявайте се в това, което казват свещените текстове. 5. Съмнявайте се във всички логични разсъждения. 6. Съмнявайте се във философията. 7. Съмнявайте се в собствените си мисли. 8. Съмнявайте се във всички общоприети концепции, хипотези и идеи. 9. Съмнявайте се в хорските слова, дори да са на най-известните личности. 10. Съмнявайте се в думите на онзи, който считате за ваш учител, гуру и дори в словата на Буда. Знаете ли колко се изненадах, когато моят приятел ми изреди тези десет точки? Аз практикувам будизма и, въпреки че практиката ми е посредствена, мога веднага да заявя, че тези десет твърдения не идват от Буда, защото подобни идеи само биха усилили значително съмненията, които практикуващите вече и без това имат. На всичкото отгоре, това е практика, която развива егоизма, тъй като човек бива насърчаван да практикува само онова, което му допада. Това по никакъв начин не му помага да има доверие в Буда и увеличава разстоянието, което го дели от просветлението. Защо? Нека ви обясня. За да се постигне първият плод на архата шравака, в будизма се казва, че трябва да се разсекат трите възела, т.е. привързването към илюзиите по отношение на истинското аз, привързването към погрешните и объркани възгледи за учението и привързването към погрешното разбиране на практиката. Шраваката, който разсече тези три възела, се отървава от съмненията. Ако обаче следваме препоръките в Калама сутра, то трябва да се съмняваме във всичко, включително в истините, посочени от Буда, така че в резултат на произтичащия от това скептицизъм, ще си останем с объркани възгледи. Излиза, че съгласно тази сутра всичко може да е грешно и съответно зареден с подобни съмнения човек няма как да следва думите на Буда и да напредва по пътя на практиката. Да вземем един пример. Да предположим, че вземете колата си, за да отидете в Букурещ, където не сте ходили никога преди. Обаче не вярвате на пътната карта, съмнявате се в автомобилния навигатор и нямате доверие на указателните табели край пътя. Е, как ще стигнете до Букурещ? Ако имате късмет, може и да успеете, с тази разлика, че даже и да стигнете там, пак ще се съмнявате дали наистина сте в Букурещ! В крайна сметка, дори и да сте в Букурещ, няма да сте наистина там! https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/нов-превод-на-калама-сутра/ Сега стана ли ти по-ясно?
  10. Не, Буда не казва такива работи в Калама сутра - някой си е дописвал там. Това не е толкова трудно да се установи, тъй като в сутрата Буда обяснява доста неща на каламите и те се съгласяват с него, т.е. вярват му. Всъщност ако човек не вярва на Буда, той изобщо няма да практикува будизма. Ето ти началото на един доста по-сполучилив превод на тази сутра: "Така чух: Един ден Буда, придружен от много монаси, пристигна в село Кесапута, където живееха Каламите. След това се отправи към гората Симсапавана, която се намираше на север от селото. В този момент Каламите научиха, че Гаутама, който се беше отказал от рода Шакя, за да стане монах и да открие истината, е дошъл в селото на Каламите с всички тези велики монаси и че те всички понастоящем си почиват на север от селото, в гората Симсапавана. Говореше се, че този монах има много имена и притежава цялата интелигентност и цялата мъдрост. Наричаха го „така дошъл“ или Гаутама, Онзи, който няма привързвания, Онзи, който е постигнал върховното просветление. Говореше се, че той има правилно поведение, че добротата му е безкрайна, че за него няма житейски тайни и че е най-ценният. Говореше се, че е истинският закрилник на учението. Наричаха го учител на всички небесни създания и Буда. И казваха, че всички чувстващи същества го подкрепят. В миналото и досега той бе небесно създание, дявол, Брахман, Свами, великият Брахман, човешко същество и бе живял на всички небеса и знаеше, че е просветлен. Той беше постигнал всичко и пред него вече нямаше никакви препятствия: той знаеше всичко това. Той знаеше как да говори на начинаещите и на напредналите и дори на онези, които искаха да изминат целия път и да станат буди. Думите му съдържаха истината. Буда беше показал как трябва да се държат монасите. Беше показал какво е татхагата. Беше показал какво е да се живее без привързване и какво е съвършеното просветление. За онези, които го уважаваха и му принасяха дарове, ползите наистина щяха да бъдат огромни! Тогава всички Калами изпитаха желание да занесат подаръци на Буда и всички те излязоха от селото си, защото желаеха да го видят. Когато застанаха пред него, някои го поздравиха. Онези, които го поздравиха, като му докоснаха краката, застанаха от едната страна, онези, които го поздравиха, без да му докоснат краката, застанаха от другата страна, а онези, които не го поздравиха, застанаха заедно. Най-сетне онези, които само гледаха отдалеч, също останаха заедно. Каламите седнаха и зачакаха Буда да заговори. За тях беше голяма радост, че го виждат. Те приветстваха Буда. Наистина всички бяха радостни и чакаха словата му. Най-сетне няколко Калами се изправиха и коленичиха пред Буда, като казаха: „О, почитаеми Гаутама, в нашето село идват брамини и казват, че притежават истината. Те хвалят своята истина и казват, че другите грешат. Така говорят учителите. Сега изпитваме съмнения и бихме желали да узнаем какво е правилно и какво е неправилно. “ Буда отговори: „Калами, не се оставяйте съмненията да ви тревожат. Ако се съмнявате, вие никога няма да сте твърди, когато взимате решения. Калами, вие все още не познавате чистата мъдрост и следователно не знаете дали прераждането съществува или дали прераждането не съществува. Калами, понеже не притежавате чистата мъдрост, вие не знаете дали онова, което правите, ще предизвика добра карма или лоша карма. Калами, има три вида карма. Причината за тези три вида карма е навикът. Заради навикът ще имате кармични плодове. Калами, кои са тези три вида карма? Първият вид е алчността. Алчността се дължи на лоши навици, които образуват лошите плодове на алчността. Гневът и невежеството са вторият и третият вид. Отново лошите навици образуват лошите плодове на гнева и невежеството. Калами, хората, които са изгаряни от алчност, са заслепени от нея и никога не са задоволени. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях. Калами, хората, които са раздирани от гняв, са заслепени от него и никога не са задоволени. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях. Калами, хората, които са затънали в невежеството, са заслепени от него. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях. ..." https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/нов-превод-на-калама-сутра/ Както виждаш каламите питат Буда кое е правилно и кое - неправилно, а накрая на сутрата те му казват: "Каламът добави: „О, почитаеми Гаутама! Сега напълно разбрахме и анализирахме Вашите думи. Почитаеми учителю, от днес ние, Каламите, вземаме убежище в Буда, Дхарма и Сангха. Ние молим Буда да ни приеме за ученици до края на живота ни. “ И така всички Калами станаха упасаки. Всички Калами и всички монаси, които седяха наоколо, бяха изпълнени с радост от словата на Буда и обещаха да ги приложат на практика." https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-сутри/нов-превод-на-калама-сутра/ Както виждаш, никъде не е оставено място за съмнение, а каламите директно прегръщат казаното от Буда и му вярват, т.е. Буда никога не е препоръчвал някому да не му вярва - това са измислици.
  11. Не, написано е от просветлен учител, така че не става дума за предположения, а за опит от първа ръка.
  12. Факт, но е важно да се прилага на практика това разбиране. Не си прочел внимателно изречението: "По подобен начин в школата Чан начинът да се докаже нечия реализация е човек да покаже директно и в момента къде е осмата виджнана на някой друг, който също е просветлен. " В смисъл всеки просветлен може да покаже това, но за да го разбере, другият също трябва да е просветлен или примерно да се просветли в момента. Мен ме изненадва, защото в текста съвсем правилно се казва, че възприемаме нещата доста индивидуално и че нямаме непосредствен досег с реалността, а после изведнъж се отплесват да говорят за космически енергии и космическо съзнание. Тоест от една страна им е ясно, че имаме просто мисловни "образи" на онова отвън, но от друга, се надяват, че някак си по мистичен начин това ще се промени. Не виждам логика в твърденията им.
  13. Трудно е да срещнеш истинското учение (Агама сутра) Един ден Ананда попита Буда каква е вероятността някой да срещне истинското учение. Тогава Буда се обърна към всички монаси: „Представете си, че цялата земя е покрита от океана. Една сляпа костенурка, която живее много дълго, показва главата си над водата на всеки сто години. Представете си и парче дърво, което се носи по повърхността на океана, а вълните непрестанно го подмятат наляво-надясно. В него има процеп. Каква е вероятността костенурката да провре главата си през този процеп?“ Ананда отговори: „Това е почти невъзможно, защото костенурката е сляпа, а парчето дърво мърда на всички страни!“ Буда продължи: „Да, наистина това е почти невъзможно, но все пак има някаква възможност, защото костенурката живее много дълго и един ден главата ѝ би могла да се провре през този процеп. За сметка на това човешкото същество има още по-малко шансове да чуе учението на Буда, защото поведението му не е правилно и винаги гледа интереса си. То убива днес, за да се нахрани утре, но в следващ живот ролите ще се разменят и съществото ще бъде изядено на свой ред. Онзи, който е голям и силен, тормози малките и така извършва лоши действия и натрупва лоша карма. Накрая ще се озове в трите лоши пътя на прераждане и когато най-после успее се измъкне и да стане отново човек, лошите му навици много бързо ще го върнат обратно в ада или ще се роди като гладен дух или животно. И дори да чуе учението на Буда, не е сигурно, че ще му повярва и че ще пожелае да го приложи на практика. Много е трудно да се срещне учението и да се практикува то.“ Буда добави: „Ученици, след като срещнахте истинското учение, трябва да продължите да практикувате упорито, за да се развържете всички възли и да получите мъдростта на освобождението.“ Така Буда завърши обяснението си и всичките му последователи, след като чуха думите му, останаха много доволни и обещаха да ги приложат на практика. От тази история можем да заключим, че ако днес имате възможност да чуете учението на Буда, трябва да се възползвате от това, за да го приложите на практика, защото шансовете отново да се окажете в същата ситуация са по-малки от шансовете на костенурката да провре главата си през процепа в парчето дърво. Буда дори предсказва, че много учители ще използват името на будизма, за да преподават идеи и практики, които нямат нищо общо с истинското учение. Често това са методи, присъщи на индуизма, като може да се стигне дори до сексуални практики, които не само че ще ви отдалечат от истинското учение, но и може да застрашат здравето и живота ви. Трябва да се внимава и с медитативните техники, тъй като те съвсем не са еквивалентни една на друга, а и така или иначе медитацията е само един от аспектите на будистката практика. Много по-важно е да започнем с практиката на щедростта и да напредваме стъпка по стъпка, за да избягваме лошите изненади. https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-истории/трудно-е-да-срещнеш-истинското-учение/
  14. Това пък откъде го измисли? Виж колко търпеливо ти посочвам грешките. На теб не са ти ясни дори основни понятия, а имаш претенции да разбираш будизма и аз все пак се занимавам с теб - намирам го дори за мило. А въпросът за разликата между атман и татхагатагарбха беше вече задаван макар и в малко по-друга форма. Всъщност е съвсем просто: първо, хващаш определението на атман, после определението на татхагатагарбха и ги сравняваш. На практическо ниво просто намираш учител, който може да ти посочи атман и готово (уточнявам за всеки случай - аз лично никога не съм чувал за учител, който може да посочи атман, та допускам, че атман е някаква измислица, нещо като пустотата, в която се кълнеш).
  15. "След като разгледахме първата благородна истина, можем да се запитаме откъде идват всички тези страдания? Какъв е техният произход? Какво ги причинява? Точно за това става дума във втората благородната истина за произхода на страданието. Механизмът на страданието е свързан с татхагатагарбха. Чувстващите същества обичат петте сетива и по тази причина татхагатагарбха ни помага да ги създадем. Защо изобщо притежаваме петте агрегата (скандхи), които обхващат цялото ни съществуване – тялото ни и всичките му функционалности? Защо имаме скандха на формата, скандха на усещанията, скандха на възприятията, скандха на образуването и скандха на виджнаните? Просто защото ние, чувстващите същества, обожаваме и желаем петте агрегата (скандхи). Ние силно желаем скандхата на формата и се надяваме да получим силно и могъщо тяло в следващия си живот. Небесните същества копнеят за скандхата на формата, защото с небесното тяло те са способни да летят. По същия начин човешките същества желаят да получат физическо тяло в следващия си живот, защото с физическо тяло можем да скачаме и да тичаме. Заради това желание татхагатагарбха ще ни помогне да създадем скандхата на формата, като породи човешко физическо тяло в човешкия свят и небесно тяло в света на девите. Ние също силно желаем скандхата на усещанията. Всеки знае, че да се гневи не е красиво или правилно, но защо тогава продължаваме да се гневим? Това е, защото ни харесва да се чувстваме ядосани. Също така ни се иска да бъдем нещастни, да изпитваме такова чувство. Това е скандхата на усещанията. Като знаем, че гневът е проява на лош вкус и нанася вреда на тялото ни, ние би трябвало да спрем да се ядосваме веднага щом забележим, че започваме да се разгневяваме. Твърде често обаче ние не успяваме да контролираме нашия гняв, а вместо това продължаваме да се гневим, ако ни провокират. Това е така, защото ние жадуваме да се чувстваме нещастни, както и да се чувстваме гневни. Скандхата на усещанията включва неприятни усещания, приятни усещания и усещания, които не са нито приятни, нито неприятни. Ние всички жадуваме за тези усещания и чувства. Ние също така желаем скандхата на възприятията. Копнеем да ядем, да спим, да спортуваме, да си почиваме, да учим, да ходим на паради или манифестации и т.н. Тези желания означават, че жадуваме за скандхата на възприятията. Заради тази скандха на възприятията, заради тези желания, татхагатагарбха ще ни помогне да създадем петте агрегата (скандхи), ще продължи да поражда скандхата на възприятията и ще продължим да се прераждаме в шестте пътя. Какво е скандха на образуването? Благодарение на този агрегат можем да отидем от едно място на друго или да сменим едно действие с друго. Той е механизмът на промяна и никога не спира освен ако не влезем в нирвана без остатък. Шраваките трябва да осъзнават това и да се опитат да премахнат цялата скандха на образуването, т.е. своите физически, словесни и мисловни действия. Те не само трябва да премахнат всички „образувания“ в човешкия свят, но и в трите свята, като дори премахнат образуването на мисловното съзнание (осъзнаващия ум или шестата виджнана) и в крайна сметка постигнат самадхи на прекратяването, което е отвъд четирите дхяни и осемте самадхита. Единствената разлика между шраваките, които се намират в самадхи на прекратяването, и онези, които са умрели, е, че шраваките са все още живи, въпреки че са премахнали всички физически действия. В състоянието на самадхи на прекратяването физическите, словесните и мисловните действия са премахнати и остава единствено коренът на мисловното съзнание, т.е. манас. Какво е „скандха на виджнаните“? Скандхата на виджнаните е онова, което най-много привлича нас, човешките същества. Да вземем например зрението. Тъй като жадуваме за нашето зрение, ще продължим да получаваме очи. Това е вярно и за носа, езика и физическото тяло заради различните типове възприятия, които желаем. Това наричаме „скандха на виджнаните“. Следователно, благодарение на тази благородна истина, човек разбира, че коренът на страданието се крие в желанието. Ако искаме да премахнем страданието, ние трябва да премахнем желанието вместо директно да се опитваме да премахнем самото страдание. Ако вече не сме привързани към петте агрегата (скандхи), татхагатагарбха няма да ни помогне да ги създадем отново след смъртта ни и така ще постигнем „дхармата на нераждането“ – състоянието на самата татхагатагарбха, наричано още „нирвана без остатък“." https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-конференции/съдържанието-на-четирите-благородни/ Забелязах нещо забавно тук - значи ако човек като теб смята, че неговото аз не е постоянно и че няма атман (аз нямам нищо против тези твърдения, разбира се), то неговото желание изчезва и си е решил проблемите. Дали наистина е така?
  16. Аз мисля, че всички сме съгласни, т.е. ясно е, че там има нещо, което вероятно не е точно онова, нещо, което възприемаме, но може би е важно да се отбележи, че подобно "интелектуално" разбиране няма някаква специална стойност и не би трябвало да изпитваме особена гордост, че сме стигнали до такъв извод. От това, че не успяваме да възприемем нещо точно както е, не следва, че нещото е лишено от същност - двете нямат нищо общо. Всъщност е по-разбираемо поне за мен да се каже, че всяко нещо (всеки феномен) се поражда заради причина и необходими условия и изчезва, когато се "изчерпи" тази причина. В този смисъл всеки феномен е нетраен и не би трябвало да се привързваме много-много, за да не се разочароваме и страдаме, когато неминуемо изчезне. Всъщност всичко е продукт на ума, но пък наистина има примерно идеи за "пустотата", които нямат никаква реалност, а са само умозаключение, и например алаявиджнана или татхагатагарбха, която е единствената реалност. Всеки просветлен впрочем е доказал тази реалност. Или както пише тук: "Например, ако искаме да обясним как да се освободим и да влезем в нирвана без остатък, не можем да продължим да казваме, че „нещата са непостоянни и взаимозависими и по тази причина не е необходимо да влизаме в нирвана без остатък“. Това всъщност е грешно! Ако някой настоятелно повтаря горното, това единствено доказва, че той не разбира освобождението и нирваната без остатък и се опитва да прикрие невежеството си зад думите." Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/често-задавани-въпроси/каква-е-истината-според-будизма/ и тук: "За разлика от тях последователите на голямата колесница се стремят да срещнат татхагатагарбха – осмата виджнана и така да се просветлят. Татхагатагарбха е вечната дхарма, което означава, че винаги е съществувала и винаги ще съществува. Тя може да бъде наблюдавана и преживяна във всеки един момент, след като веднъж сте я открили. Това означава, че след като се просветли, практикуващият вече сам може да каже дали една сутра е автентична или не – няма нужда някой друг да гарантира достоверността ѝ. По подобен начин в школата Чан начинът да се докаже нечия реализация е човек да покаже директно и в момента къде е осмата виджнана на някой друг, който също е просветлен. Така двамата взаимно потвърждават съществуването на татхагатагарбха, така че дори и без исторически данни за събирането на сутрите, те могат да докажат, че сутрите на голямата колесница са правилни." Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-конференции/реализацията-в-будизма/
  17. Е, то е ясно, че в написаното от теб няма особен смисъл - "Съществуването на дървото не зависи от това как ще го наречеш ти или някой друг. То просто си расте и зависи от почва, вода и всичко останало, само не зависи от името което му даваш. " но аз предположих, че все пак има някакъв смисъл, но пък щом няма никакъв - няма. След като цял ден си си губил времето, то изведнъж свършва, като установиш колко си се объркал. И знаеш ли откъде идва това? От привързването към собствената значимост и в случая - собствените възгледи. Или казано иначе, на теория си пръв да говориш за "пустота" и нямане на "аз", но на практика си си все така привързан или дори все по-привързан точно към "аз". Благодаря, приятна вечер и на теб!
  18. Страхувам се, че съвсем се оплете и всъщност ти е абсолютно все едно какви ги пишеш: Архатът бил бодхисатва? Изпитвал състрадание? В пали канона се говорело за бодхисатви и за просветление? За мен ти изобщо не правиш разлика между архат и бодхисатва и аз ще взема да ти обясня, тъй като е безсмислено да те пращам да се самообразоваш - все едно няма да ме послушаш: В будизма има три колесници - две отговарят на теравада и съответстват на пътя на освобождението. Практикуващите в тези две колесници се стремят да получат четирите плода, т.е. да станат последователно сротапана, сакридагамин, анагамин и най-сетне архат. Архатът е способен да влезе в нирвана и по този начин да спре да се преражда и съответно да се освободи от самсара. Всичко това няма нищо общо със състраданието. Ако обаче един архат успее да изпита състрадание към чувстващите същества, той може да стане бодхисатва и да тръгне по пътя на третата колесница - пътя на мъдростта или махаяна. Тогава не влиза в нирвана, а изминава всичките 52 етапа, за да стане буда. Да, и какво от това?
  19. Печатна грешка викаш? 😂 Написали са си хората съвсем ясно "феномени" - не знам колко по-ясно искаш да ти го кажат. Чакай сега да сравним от трите текста: 1. Verse 279: "All phenomena (dhammas) are without Self"; when one sees this with Insight-wisdom, one becomes weary of dukkha (i.e., the khandhas). This is the Path to Purity. Тук говорим за феномени. 2. "All Dhammas are without a soul": when this, with wisdom, one discerns, then is one disgusted with ill; this is the path to purity. тук наистина сме на дхарми, но се появи някаква "душа" 3. All components (of mind and body) are without self, when one sees this with wisdom, а тук имаме компоненти на ума и тялото - допускам, че се проявени все пак Та засега сме на едно от три да кажем... С това "Но това се осъзнава на ниво Буда. " също ме изненада - откъде ги вадиш тези заключения?
  20. Значи някой е архат, ако осъзнава пратитясамутпада? Че то било лесно: да разбирам ли, че ти си архат и че тук всъщност бъка от архати? Виждаш ли защо трябва да се внимава с изказванията, че се стига до много странни положения. А защо всъщност като осъзнава, че всичко е лишено от същност, бодхисатвата изпитва състрадание, откъде-накъде? И всъщност архатът не осъзнава ли, че всичко е лишено от същност и какво му пречи да изпитва състрадание в такъв случай, както го прави бодхисатвата? Това ми изглежда вярно, но защо изобщо го споменаваш? Какво точно доказва?
  21. Има, както има и много други. А има и много въпроси, които не са дзен.
  22. Да, знам, че е стих и затова го оставих, но надолу имаше коментари. Както и да е. Нека си припомним трите печата: Всички феномени са нетрайни. В никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз. Вечността е нирвана, която е спокойствие и абсолютна тишина. Както виждаш, не отричам пали канона - никога не бих си позволил подобно нещо.
  23. Само за информация - няма такъв дзен въпрос, т.е. няма го поне в дзен, може да го има на друго място. 😂
  24. Е, не е точно така или хич не е така. Ще ти предложа цитат от учителя Сяо, а ако те заинтригува, можеш да прочетеш и цялата книга, мисля, че ще ти е от полза: "По пътя на мъдростта първо трябва да се постигне просветлението, да се постигне осъзнаване на природата на буда във всеки един момент. Да вземем историята на един архат, който прекратил недоразуменията си по отношение на природата на истинското аз. След това се откъснал от собственото си его и знаел, че по-късно ще бъде в състояние да влезе в нирвана без остатък. Един ден този архат си задал следния въпрос: „Прекратих недоразуменията си по отношение на природата на истинското аз, вече не съм привързан към моето его, постигнах нивото на велик архат, влязох в нирвана с остатък и когато умра, ще мога да вляза в нирвана без остатък. В тази нирвана обаче няма и най-малката проява на мисловното ми съзнание, вече няма съзнание, нито проява на аз. В тази нирвана вече няма аз, нито мисловно съзнание. Сякаш всичко е угасено. Следователно състоянието на нирвана е абсолютната празнота. Това означава, че състоянието на нирвана е напълно празно, както твърдят именно нихилистите. Това означава ли, че аз съм нихилист? И каква е разликата между практиката на нихилистите и моята практика?“ Когато си задал въпроса, този архат преценил, че проблемът е много сериозен: как е възможно практиката на будизма да е идентична на практиката на нихилистите? Това не може да бъде! Той следователно трябвало да отиде да намери блажения Буда, за да получи отговор на своя въпрос. Когато попитал почитаемия Буда, последният веднага му дал следния отговор: „Този свят на името и формата е тясно свързан с осмата виджнана. Без нея трите свята не биха могли да съществуват. Относно двете концепции, които са името и формата: името препраща към агрегатите на усещането, възприятията и образуването[1], благодарение на които действаме, говорим и разбираме, както и към виджнаните: зрението, слуха, вкуса, обонянието, осезанието и мисловното съзнание. Към тези шест виджнани се прибавя седмата виджнана — манас. Следователно общо има седем виджнани. За да влезе в нирвана без остатък, архатът първо трябва да разруши седемте си виджнани. С това се унищожават също петте сетивни органа, шестте обекта на корените виджнани и осемнайсетте функции. Следователно концепциите за име и форма изчезват, когато всички тези функции са изчезнали. Това обаче не означава, че в нирваната без остатък повече не съществува нищо. Тя не е напълно празна. Осмата виджнана е свързана с името и формата[2], тя винаги съществува: това е прочутата осма виджнана, която не мисли и не е привързана към дхармите. Осмата виджнана е абсолютна тишина: тя е състоянието на нирвана без остатък. Тя наистина съществува. Нирвана не означава, че няма абсолютно нищо.“ [1] Последния от изброените агрегати наричаме също „жизнения процес“. [2] В смисъл, че съществуването на осмата виджнана може да се познае само чрез нейните проявления, както съществуването на електричеството може да се познае само чрез неговите проявления (електрическа светлина и т.н.). " Цялата книга може да бъде намерена тук - https://www.smashwords.com/books/view/986249
  25. Да, разбира се, ти си ги надмогнал всички тези неща и вече си сред най-напредналите практикуващи - вярваш ли си наистина? Не знам как си скъсал с етернализма, защото според твърденията ти за "пустотата" тя за теб май е абсолютна, което автоматично води до съмнения в етернализъм. От друга страна, си здраво и в нихилизма с тези идеи, че като умреш и не остава нищо, например. Според мен си си в двете крайности като всички нас и сега ти остава да потърсиш средния път, ако наистина вярваш на Буда.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване