Премини към съдържанието

Polito

Потребител
  • Публикации

    0
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за Polito

  • Титла
    Новобранец

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    София
  • Интереси
    Литература, Фотография, Музика
  1. За Теб

     

    Когато Господ е раздавал чувства,

    на опашката ти  бил си най-на края

    Когато Господ е дарявал смелост,

    Забравил си да влезеш в тази стая

    Чест и Благородство даваха в неделя

    А тебе пак те няма в този списък,

    А! Ето те, среброто разпределяш,

    Да те спасявам вече няма смисъл.

     

    Опитах аз със теб да споделя,

    Това което имам, без да търся нищо

    Да ти даря, със теб да разделя

    Това, което имах аз от онзи списък.

     

    Когато чу, че ще получиш без да си платил

    Поемаше лукаво, яростно, самодоволно

    Но малко от това да бе ти съхранил

    Аз нямаше да съжалявам, щях да съм доволна

     

    Освен, че ме ограби, не стана по-богат

    Онуй, което взе във прах ли се превърна?

    Тъй както то не ще вирее в твоя свят

    И аз във него няма да се върна

     

    Макар да си безплътен и студен,

    макар да гониш само егото си клето,

    аз знам, че спомена за мен,

    ще те терзае и ще те преследва

     

    Когато ме потърсиш някой ден,

    когато в старините си прогледнеш,

    и питаш всекиго за мен,

    къде се скитам, как да ме намериш?

     

    Тогава моля те се спри,

    не ме търси с очи, не ще ме зърнеш

    Не казвай нищо, просто замълчи

    Не е възможно времето да върнеш

     

    И просто някой ден, пробуден от съня

    Ще разбереш, ще осъзнаеш мъдро

    Че аз съм в същност спомен от това,

    Което ти пропуснал си да бъдеш

    Поли Янева

    • Разглеждащи в момента   0 потребители

      Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.