Премини към съдържанието

darkterminal

Модератор
  • Публикации

    29814
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    52

Всичко публикувано от darkterminal

  1. Ми така е... Ти я гони, гони и тя си тръгна... Ся да ти липцва! Ти, зашо вупше гу пишеш Експлодера при браузърите? Ейййй... а Оня босия контрабасист бес чурабите? Той дойде ли?
  2. E omnibus, unum! Тя, атта чуйе Кукон и ша ти каже кой ше земеш... Коя буба викаш, ше гу лази... Как какво? Дигай революция!
  3. Така де, нали и ас тфа обеснявах... Че е им е двойна печалбата от тая работа... И на нито една от двете, електрическата енергия не е вторичен продукт! Както Ванката се опиташе да ни убеди... Няма да ти кажа пък! Шоту не съм клюкарка
  4. Определено си има разни специфики, но в общи черти съм нарисувал правилна картинка... А преди мен са нарисували и обяснили идеално в учебника по Енергетични Технологии за 5-ти курс на ЕФ към ТУ. Ку не вярваш на мен, отваряй учебника и чети... Това не знам как го измъдри и подреди в едно изречение. Опитай да изложиш мислите си като технически грамотен човек, какъвто си и дай пак. То налягането не пречи на топлообмена! Даже е точно обратното! При колкото по-голямо налягане работят топлообменниците, толкова им е по-голямо КПД-то! Има там един закон на Клапейрон-Менделеев и едни процеси около него. По-специално обърни внимание на изобарните и адиабатните процеси и ше разбереш защо е така! От производство на сирене не разбирам. Но когато се произвежда ток, цялата неоползотворена енергия, се изхвърля във въздуха от ТЕЦ-овете през градирните под формата на топлина. И само край топлоснабдените селища, през зимата, оползотворяват част от нея. В което няма лошо. Но количеството на парите, които вложени за производството на електрическата енергия са едни и същи, независимо дали остатъчната топлина се изхвърля в атмосферата през градирните или през радиаторите на абонатите. И тъй като цената на електрическата енергия, не е по-ниска през зимата, ше рече, че ТЕЦ-овете продаващи и топлинна енергия правят двойна печлба. Веднъж от продадената електрическа и веднъж от продадената топлинна енергия... И това без да броим, че допълнителният топлообмен им сваля някои производствени разходи. За да бъде пълна картинката, трябва да се спомене, че при доставката на топлинна енергия, допълнително има други разходи - за магистрали, за помпи, за оборудване, за обслужващ персонал и т.н. Но всичките тези са калкулирани в силно раздутите цени на отоплителната енергия... Така че, хич не ги жали. И да изхвърлят и да не изхвърлят, все са на печалба, шоту, ползвал или не ползвал енегия, жителят от абонирания вход все си плаща, дори и да не е абонат. Ей това пък е вече друг абсурд! Добрютрю Дрънди
  5. Това го обяснявай на себе си... Аз не съм казвал, че в ТЕЦ-овете, токът е остатъчен продукт! Преди да ме повлече живота в сегашното му русло, съм затрил съм 5 години в Електро Факултета в ТУ. Още три години в лабораторията по Техника на Високите Напрежения в ТУ. Още около година в Енергоснабдяване София. Работил съм в системата и я познавам отвътре. Разликата между ТЕЦ и ОЦ ми е кристално ясна... И не ги бъркам... Токът не е остатъчен продукт при нито едната от двете!
  6. Токът, остатъчен продукт в електрическа централа... ОК...
  7. darkterminal

    Алгоритмично мислене

    Ми те хората за тфа, отдавна са измислили UML-а... Да може всеки да си нарисува картинката на решението и да види правилни ли са му абстракциите...
  8. Забравяш откъде си тръгнал! То е остатъчен продукт от производството на електрически ток! Просто през зимата, преди да пуснат парата през градирните да се охлажда, я прекават през едни топлообменници... И в това се състои всичкия абсурд на ситуацията! КПД-то на всеки топлинен агрегат е право пропорционално на Δt. С други думи, колкото по-добре е охладен работният флуид, толкова по-добре е усвоена енергията. Та значи, ние като им ползваме парното, им дигаме КПД-то... А те ни искат пари за това! Луда работа ти казвам!
  9. Те и в английския са директно преписани с погрешно произношение... Коя от латински, коя от катереус... Да вземе да научи и гръцки и латински тогава...
  10. Секи ден навъртам по над десет километра пешоходене и няколко десетки етажокачвае... Но! Килограмите вървят нагоре... По не знам каква причина... А ако му отпусна края, ще стане страшмо... За туй стискам! Чи на тепп пък откога ти тря оправдание да си върши ;ьобимите дейности? Хъхъхъ... Општо взето... Прая по две манджи на седмиса... Разсипвам по ктутийки и бухам в халадилника, за сяла седемтица напрет... После само бъркам вадя, топля и ям... Праилно не си видял... При цялата ми фсеядност... Шкембе, пача, език и мозак не кусвам... За шакамбето понякога прая конпромиси, но ноу рятко! Дръж се Бритчет... Лятото ша доди... Пече се ся тука... Кат стане готово ше го пратя при теп!
  11. Де да беше тъй! Той си ги прави, той си ги иде... Ас маам леща с кайма... Боб с найденички... Зеленце с говеждо... Грях с говеждо... Зелен боб с говеждо... Пълнени чушки... Славянски гювеч със СПАМ... Спанак с ориз и сиренце... Кюфтенса с доматен сос... Рибка в доматен сос... Рибена чорба... Гъбена чорба... Супа тиквички... Скара (кюфтета, стекове, рибка, наденички)... По някое ейце... И то... Друго нимоа а готвя... Моа де... Варени картохи... Гювечета... Лингуини болонезе... Шалади... Картофена торта... Чвки, че се окапах...
  12. Сега те разбирам вече... Зими я... Направете с динозаврите спагети по два пъти и като ви бъктиса, зимете я дарете някому...
  13. Мечолини ги върти с точилката... Много е добър!
  14. Ас питам за Росица Копукова и Секирата... Нешо са се сдърпали нейде и ся продължават в поезията... Че и по блоговете... Обменят си клипове... Плашат се... И за какво...
  15. Тия двете каки за какво са се скарали? Какво толкова не могат да разделят, че чак се обиждат и заплашват?
  16. До края първи курс бех сред най-ниските момчета в класа... По физическо се строявах трети откъм дребосъците и първи откъм дебелаците... Бех беладжия, ама се броях към читанките... Нема атти казвам колко традициони и шутове ядях... Шото бях и заядлив... Ваканцията след първи курс се озовах на село... Там баба се оплака, че няма вода и татко ми връчи една кирка, една лопата и една кофа с въже и почнахме да копаем кладенец. В началото аз, пък като стана по-дълбоко от 2 метра, татко взе да копае, а аз теглех кофите и ги изсипвах... И псувах... Шоту брат ми и съседчетата ходеха да се къпят по Искъра, а аз вадех кофи... Бляк... Изкопахме го де... 8 метра... Там ударихме на бигор и заковахме една 4 цолова надупчена тръба на 3 метра в бигора и попаднахме на водния слой! След това тъс търба, 4 цоловта я изкарахме догоре и в нея пущихме тръбата от помпата... Та цялото това ти го разказвам, за да стигна до момента, че 6 от 8те метра ги закопахме наново... Закопахме, ше рече, аз, Дарко и лопатата... После ляхме шахта... Баластра и пясък с количката от искъра, а той на 3 километра от двора...Цемент, пак с количката от магазина... Аз бъркам и наливам, а татко мота арматурата и слага кофража... По ттръбите ас танцувах с винторезката. Най-накрая и капака пак ас го дотъркалях и го турих... И тамам си рекох край! Сега ше има и за мен и Искър и ваканция... А татко вика - Е ся както имаме опит, на другото село ше изкопаем оше един кладенец... Е... Изкопахме го! Ма там в полите на Рила... А там земята не е льос като по Плевенско... Камънье братко ти казвам... Зор! Едва го докараме и него до 8 метра... И пръстените ляхме... Зор! Бе, зор, зор - ама вече бех обръгнал... Не се събуждах вече с мускулна треска... И кофите не ми се опъваха.... А наесен като се строихме за физическото, даскала ме дърпа и вика ти вече не си за тук и ме тури на 4 място, ама вече откъм високите... Фулюганите, по инерция се опитаха да ме тормозят, но вече беше смешно, шото аз покрай сички тия упражнения с камънаците и кофите се бя поналял вече здраво и наместо аз да отфърчам кат ме бутнат, ас си отставах на място па бутльото отфърчаше... И те така... А слет четвърти курс, вече се бех източил и налял здраво и хората предпочитаха да са приятели с мен... И за традиции не можеше и да става дума... Само брат ми, ме издебваше да си легна и скачаше върху мен да ме бори да ми вика Мецанееееееееее... И те така те...
  17. Пителя, няма агго закачате ей! Далечната 1992 година... Лятото... Тамам завършил "Киров"... Разгильдяйствам с тайфата... И по ино време си викам... Топло ми е, ше ида ассе пострижя... Тайфата вика - стой си тук, ние ште посрижем... Ми, хубаво... Появиха се отнейде ини ножиси и хръс - хръс... Минават ини съседи... Как съм... Миии.... Се ино гъски са те пасли... Така ли? Ади тогава при Павката отсрешта... Какво да те правим? Ми, стрижи до дъно! Като за казармата ли? Не! По-късо... Павката видя начин да изкара едни бързи 20 кинта - зе се за машинката и ме офъка до дъно... Три пъти го връщах да стриже по-късо... Най-накрая се ядоса, смени ножчето на бръснача, сапуниса ми кратуната и ме лъсна до кожа... Ас горд извадих ина оранжава копринена кърпа, имотах я прес челото и и се понесох по теченеието... Вижда ме комшийката с гъските и вика.... Айййй! Леле, Дарко, ма що така? Е как що? Ми нали ти каза, че са ме пасли гъските? Опитвам се дя вкарам в крачка, че съм се остригал заради некомпетентната и оценка... А тя вика, ма то не беше чак толкова зле... Е! Зле - добре... Това е... Тръгвам да се прибирам и гледам мама се е облакътила на прозореца, седи и зяпа из квартала... Аз и помахах с ръка, ако не ме е видяла да ме види... Шоту ас ьонак! С кубите, с ини протрити дънки, с оранжавата фанелка, с оранжавата кърпа овъртяна през лъщящото кубе, захапал цигарка и се хиля и и махам... И тя жената, като ме видя и както се беше облакътила на первазя, се изправи, сложи ръце на кръста и се моменталистически смени физиономията... Пет минути по късно, излизам от асансьора, бутам врата за вкъщи, тя отворена, влизам и мама ме чака в антрето... И както се беше наточила... Изведнъж милата ревна... Недей така, що ревеш бре мамо? Защото, защото си се остригал като затворниииик! Недей така ма мамо, не само затворниците се стрижат нула номер.... Даааа... И въшкавитееее... И никой друуууг... Ей така и ас като теп си възмутих майчицата бес да искам... А татко (и той военен), ме плесна зад врата и вика - И кво, ти от ся ли си се приготвил? Е! Приготвил се бях... Изкарах ино лято, побачках есентъ и зимата, и напролет у казармата... Там обаче, модата вече беше друга... Номера беше как да останеш нестриган... Та така де... Това ми беше последното стригане нула номер... После пущах коси... Нокти... Зъби... Сичко де може да расте... После пък косата ми почна да се придвижва с бодри крачки от темето към ушите... Ся се стрижа отгоре №3, отсрани и отзад №1... Шоту толус куса мий останала... А отпрет, на челото, наместо алаброс съм заформил малко странен глобус... От дясно, в косата ми се вдълбал Бискайският Залив, от ляво се разлива Мексиканският Залив, а между тях се мъдри Нос Добра Надежда... По ушите ми се простират Юкатанската и Амазонските джунгли, а от ньоса ми извира гъста пещерна растителнос... Ей до таквази география съм я докарал... И си викам, ся на акъля - И шо ти трябваше да се стрижеш, като можеше само да почакаш и косата сама шеше атти опада... Ма после се сетих, че цял ден бях герой! Рече, че ше се пустриже и отсече! Тръгнла лохмат а се върна лъснат! Направо Йонак!
  18. Не знам... Само аз ли останах гръмнат от тази история... Как така, ще се появят едни хора и други хора ще изчезват? Има нещо силно нередно в това! Докладвай смело... Ей! Ма не се спря значи! Зими се поспри малко, че свят ми са зави ут теби! Така правят мръсниците! А, ако се загледаш, ше видиш, че това, пурпурното не са цветовете му, а са само листа, а между тях се мъдрят едни мънцърки бели цветчета... Мерси Ким Чи! Мерси
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...